Част 2: Когато всичко е срещу теб

[Vilorp]

- Ти така и неказа за какъв чеп си се домъкнал - игнорира напълно въпроса на грозника с мечовете Игор и зачепка една космата брадавица на носа си отправяйки въпроса си към „контето”, след което махна на следващата го група и сви в един тунел неразличим от всеки друг който бяха подминали и по чието дъно имаше поне поне чети пръста гъста смърдяща течност. Не даваше признаци че това му прави внимание, но не той бе с ниски лачени обувки на гичи за 50 000 рубли. Воените му подковани кубинки определено бяха по подходящи за газене из канализацията. Понеже групата се бе спряла на входа на тонела след десетина крачки той се обърна и ги подкани:
- Идвате или ще се оправяте сами?

[ILLIDAN]

Муген погледна мръсотията, в която стоеше Игор, погледна крачолите на гито си, които изглеждаха сякаш са били и на по-лоши места, сви рамене и стъпи в тунела.
- Щом сме тръгнали...

[cherno_slance]

Подканата на водача им неочаквано накара г-н Ведир да се засмее с чист, искрен смях, който за момент накара всички без изключение да видят хумора в ситуацията от неговата гледна точка и също да се засмеят*. Той нагази без колебание в мръсотията, вдигайки рамене в почти извинителен жест:
- Съжалявам, но не мога да се изцапам, Игор. Не обичам евтините неща, които след час използване изглеждат.... употребявани! - сякаш за потвърждение тинята от едната му обувка се стече по крайщата й, покапа по вътрешната страна на крачола и се оттече надолу без да остави дори намек за петно.

Господинът продължи безгрижно да върви през локвите и за момент заприлича на обречено бяло петно сред всеобхватния мрак наоколо. И наистина пръските от собствените му стъпки отново и отново полехнаха по снежнобелия му костюм, но никоя не успя да остави след себе си дори намек за следа!

В този миг Анду заприлича на въплътена метафора за "чистотата" на т.н. престижни професии.... пък и притежаваше тяхното делово, леко хладно спокойствие:
- Нека подсигурим непосредственото си оцеляване и ще поговорим на спокойствие, г-н Игор!

----------------------------------------------------------------
* Бога ми, имам 18т на обаяние (на хората с високо обаяние никога не им се налага да "обясняват в какво точно се е състояло смешното на разказания от тях виц). Пък и героят ми наистина е представителен, самоуверен (но не арогантен) и търпелив към поведението (и натрапеното присъствие) на останалите. Съобразявайте се поне мъничко с това!

[Vilorp]

Игор само изсумтя* и сви почти веднага в нов тунел вече доста по сух, а след това... след това излязоха директно в галериите на метрото, подминаха Китаски-град по един страничен тунел за да не се показват на спирката и продължиха посока към червения площад, доколкото човек можеше да се ориентира под земята прехода не отне много време и след половин час техния мрачен водач им ги поведе към стълбички от мрамор и те се озоваха сред гъмжилота на метростаниция Площад Революции. Докато вървяха прошляка ги бе потикнал да разкажат по нещо за себе си и как са се озовали на въпросното място, а историята на (водещия да попълни името на разказващия тук) накратко гласеше...

---
*Бога ми той има толкова психическа устойчивост, че може да си го позволи, макар и трудно (;

[ILLIDAN]

Муген се подсмихна:
-Аз какъвто съм разговорлив вече ви разказах по-важните неща за мен, така че е ваш ред.

[Ain alkar]

Пътуването из подземията минава в пълно мълчание. Игор през минута гледа следващите го и си мъмри нещо под носа. Когато стига до една шахта нагоре той се спира и казва без да влага каквото и да е чувство в думите си:
- Благодаря, че споделихте историите си, сега да се качваме! - въпреки всичко на него не му пукаше. Това, за което му бяха казали, че ще се отнася задачата не бе лесно и всяка помощ би била добре дошла, но дали те бяха достатъчно силни да се справят с очакващото ги.
Групата излиза на Червения Площад не предизвиквайки никакво внимание, защото то е вече приковано от нещо сияещо над Кремъл (който дори в тези дни все още си стой цял и почти непъкътнат от времето и изминалите войни). Чуват се писъщи, измежду които се различават истерични викове за НЛО.


ПП: да ме извинява вилорп ама Игор е водача на групата и бе следвало него да представя, а не някой друг.

[Vilorp]

Да му су невиди и тия мъгъли, изръмжа Игор и махна на групичката да го последва към един по-уединен ъгъл. Не му пукаше особено дали ще го последват, но параноята му беше оправдана вповечето случай и затова той предпочиташе даразгледа странния обект от по ненабиващо се на очи място. После за тършува в диплите на дългия си мръсен шлифер за очилата визиори, които можеха да му покажат няколко допълнителни излъчвания от спектъра на светлината.

[Ain alkar]

Игор вижда, че това е поредната демонстрация на Създание... Някой ден те наистина ще започнат да се фукат и тогава тежко и горко му на целия вид... (мъгъли!? не сме Хари Потър и мойте неща нямат нищо общо с Харито... вярно, че това е официална дума, но все пак... и ти не владееш магии и ти си мъгъл макар и необикновен.)

[Fenrir]

Сякаш Балтазар прочита мислите на Игор и взирайки се в небето,той си мечтае за...свобода.Да се оттърве от всички създания,да се върне величието на хората.Но,уви!

[cherno_slance]

"Сигурно има дълбока, същностна причина за подобна откровенна демонстрация пред хиляди обикновенни хора." - помисли си кротко Анду - "Но е напълно възможно да е поредният арогантен кретен, който прави нещата по най-неангажиращия ума начин. Някой от нас си мислят, че Вселената е остатъчен звук от последното им щракване с пръсти!"

ИИ Какво точно демонстрира въпросното Създание. И може ли да се установи къде се намира автора на тези спец-ефекти. ИИ

[Ain alkar]

Авторът е в центъра на светещо кълбо светлина и демонстрира (очевидно) какво може.

[ILLIDAN]

-Кретен!- изръмжа Муген, след което се обърна към групата- А, сега какво? Лично на мен ми се иска да пребия тоя фукльо, но май Игор има по-спешна работа...

[Vilorp]

- Не ме гледай така, почти съм свършил - отвърна им бродягата който в моента се бе вренчил в една стена, след което се обърна към групата и си закопча ципа на панталона накто небружно избърса ръце в палтото си - Имам в предвид, че ивнаги можем да се отправим към Тайгата, но ми се ще да видя какво е станало с машинариикатами, а най-близкото интернет-кафе е на десетина преки от тук. Това са възможностите които ви предлагам аз.

[ILLIDAN]

-Ако толкова много искаш да видиш как е домашния ти любимец, аз нямам нищо против.

[Ain alkar]

Групата се насочи към близкото интернет-кафе. Въпрки големия си брой не направиха голямо впечатление на останалите в заведението. Повечето ползаха кафенето, което правеше голяма част от компютрите свободни. Игор се зарадва и се насочи към най-близкия. Срещна го отговорната за залата на, която той каза грубо, че ще седне за малко на компютъра. За миг тя го изгледа. Не и изглеждашенадежден платец, но придружителите му бяха друго нещо. Накрая след кратък размисъл тя отиде до сървара и премахна забраната за достъп до въпросната машина. Игор погледна монитора с доволна усмивка. Той бързо отвори първото приложение за интернет попаднало му пред очите. След няколко цъкания и преминаване през защтни пароли и системи за по-малко от миг. През ума на спътниците на Игор мина, че бързината може да е това, което е спечелил със смартта си.
На монитора се показа добре познатото убежище на Игор и робота му. Той стоеше на място без да се мърда. Единствено това, което можеше да се определи като "глава" се въртеше във всички посоки.
- Това е добре - каза Игор. - Няма повреди поне това е сигурно.

[ILLIDAN]

-Това, предполагам е добре, Игор. Сега какви са ти плановете?

[cherno_slance]

Анду небрежно постави двайсетачка пред дамата, обяснявайки, че не разполага с дребни за заплащане на интернет-услугата. После пусна в ход усмивката си и и мушна още една двайсетачка за неудобството, че са я дигнали от работното и място и й бърникат компютъра-майка. Както и още една двайсетачка, защото така, по принцип днес е в добро настроение и иска хората около него също да са в добро настроение. И да останат от него и спътниците му с добро впечатление. А веднъж създадено, доброто впечатление не може да се развали, ако някой друг непознат каже лоши неща за нас, нали?
.... Същевременно езикът на тялото му, интонацията на гласа, преплитането на кавалерство, чар и почти родителска загриженост внушаваха на дамата, че е "добро момиче". А добрите момичета не проявяват по-голямо любопитство от... да речем една котка, която си пъха муцунката в капана за мишки... и в никой случай не биха ровили по следите, оставени от последния й клиент в компютъра-майка. Защото клиентът няма да остави такива следи и защото тя е добро момиче.
Дамата изглежда схвана намека, защото се усмихна с мила, разбираща усмивка и почти заговорнически блясък в очите. Изражението поне видимо не трепна, когато Анду със спокоен глас и небрежно мушване на още една двайсетачка (там, където отиваше, освен всичко друго, пари можеше и да не му трябват) в малката й женска ръка, я попита дали е удобно да излязат през задния вход на кафенето.

ИИ - Резултати, Водещ. Системно използвам убеждаване, а за да проверя дали е искренна - Психология.
Освен това не бих отказал да ми дадеш малко информация, относно НАЧИНА за изпълнение на задачата. Оставам с впечатление, че героят ми знае повече, отколкото аз, като негов играч)
ИИ

[Ain alkar]

Съмняваш ли се, че с тези показатели някоя средностатистическа рускиня ще ти се опре? Разбира се и двете ти действия са успешни. Успяваш да я убедиш в думите си и си напълно сигурен, че тя е искрена (или искрено заблудена).

Иначе Игор зададе някакви команди на роботчето за да провери функционалността му и да го включи на автоматично реомонтиране. След това се върна назад пред 6-те проксита, изтри хронологията през биоса на машината и я нагласи, така че хомпагето (какво!!?) да е вътрешната мрежа на бившето КГБ.
Излизате от сградата един по един поради неудобството на малката врата се озовавате отново на площада, където "представлението" е свършило и всички са се разотишли.
- А сега накъде, Игор? - попита Анду.
- Какво накъде? - отвърна с въпрос запитаният.
- Знаеш ли пътя? - отново попита Анду.
- Кой от всички? - попита Игор и се усмихна.
На останалите тази игра на въпроси започна да досажда.
- Господин Ведир, моля, обяснете къде искате да отидете и наша милост ще ви помогне... за това предполагам всички сме съгласни - каза Игор с самодоволна усмивка, но още преди да му се отговри добави. - Но не тук... Последвайте ме!

Решението на Слънцето дали да каже на всеослушание посоката на пътуването си е само негово.

[Ain alkar]

Групата се отдалечаваше бързо от интернет-кафето докато сирените го приближаваха. След десетина преки Игор спря, обръна се с въпросителен поглед към Анду и отвори уста да каже нещо, когато Балтаза го прекъсна.
- Аз трябва да отида до тоалетна.
Игор завъртя очи и тъкмо да каже нещо Балтазар се обърна и изтича към съседния ъгъл.

Хайде вие сте.

[cherno_slance]

Анду проследи с поглед тичащия, след което извърна лице към Игор. Събеседникът му не обичаше нещата да бъдат изяснявани плавно и спокойно - всъщност страдаше от прекомерна прямота и дори излишна припряност в общуването, но пък имаше и своите положителни качества. Например, когато не можеше или не желаеше да стори нещо, отказваше директно, а не след предварително обречен и крайно ненужен двучасов пазърлък.
-Игор, трябва да прескочим до Ада - отсече той - и преди да започнеш да мрънкаш колко е трудно, скъпо или неудобно, знай, че не отивам там по лични дела. Залогът е.... много голям.

[Vilorp]

Че си беше прям, прям си беше, че се канеше да мрънка - канеше се, но също така знаеше, че костюмарчето не си а`би думите. Затова започна директно:
- Имаш ме, не съм ходил там от идната събота - усмихна се той показвайки чаровна пожълтяла усмивка - Но преди да кажа да, а аз вече го казах искам да задам три въпроса: Тази паплач ли ще ползваме за пушечно мес... такова де, спътници; Ще може ли да се екипираме по път и последно защо още не сме тръгнали?
Игор знаеше какво значи голям от устата на Анду, а сега за пръв път от началото на тяхното познанство го бе чул да слага „много” към прилагателното.

[cherno_slance]

- Естествено, че искам да се екипираме. Веднага след това може да тръгнем. Колкото до спътниците ни..... - Анду хвърли тежък, преценяващ поглед на спътниците им, включително и един по посока на онзи, пишкащия.
- Колкото до тях... какво? - настоя да получи отговор Игор и нотката нетърпение в гласа му прозвуча остро и неприятно, оставяйки метален вкус в устите на чулите въпроса.
- Предпочитам сами да решат, Игор. Изглеждат ми абсолютна тълпа, ще ме извинявате за тази оценка, господа, но приемам, че Съдбата ги е изпрелича на пътя ни.
- Ти и вяра в Съдбата? Наистина ли е толкова сериозно?
- Не става въпрос за политика, а за оцеляването на света - усмихна се кисело Анду - всъщност отиваме да приберем душа на личност, умряла... твърде преждевременно.
- На Създание? - изръмжа Игор - това е безсмислено, Есенцията сама ще се върне и прероди!
- Не, не е на създание!
- Човек? - въпреки невъзмутимостта си, изобретателят почти допусна на лицето му да се изпише изумление.
- Не... съвсем. Става въпрос за човешки наследник на ангелски род.

[Vilorp]

Храчката само дено не разяде напуканите плочки на мърсния третоар, човек би се запитал, щом тази странна птица може да изплюе нещо в такива цветове какво е консумирал последно освен антифриз и катран. Може да беше израз на недоволство или на нещо друго, но Игор не каза нищо повече. само се загърна в шлифера си.

[cherno_slance]

- Абсолютно съм съгласен с теб! - позволи си тихичко да въздъхне Анду - оценката ти за миналата ни обща задача беше, че: "Някой кретен е хвърлил лайно във вентилатора". Тогава се справихме, но този път е по-лошо....
- Колко по-лошо може да е от миналия път? - почти изграчи Игор
- Подсказаха ми, че Пазителят на Смрътта е искал тази душа... и сега.. по причини и обстоятелства, които нямам право да разисквам, въпросната душа Му е поднесена на тепсия. Когато се опитаме да я върнем в света на живите, Той може... да не ни окаже съдействие!
- Да ти имам изразите.... ако ни сгащи, направо ще ни попилее!
- Ако останем тук, просто ще живеем достатъчно дълго, за да видим финалните надписи заедно с всички останали.

[Fenrir]

-Хей...всичко е свършено...а,изпуснах ли нещо?

Балтазар се беше върнал от "малкото си пътешествие" и гледаше с недоумение Анду.

[ILLIDAN]

-Нищо особено, освен че костюмара и хакера ни изпоплюха, светът ще свършва скоро и ще ходим да спасяваме някой от ада...

[Vilorp]

- Не ада, а Ада - ядно го поправи просяка-хакер и изпуфтя отново.

[Fenrir]

-Е,за мен няма значение.Да правим каквото се налага.Само се надявам се да не ви е страх-каза със студена ирония младежът.

"Да спасявали някой,пфу!"-помисли си той.