Увод І (Ето че се започва...)

[Fenrir]

Гериум се огледа.Намираше се в Светилище на Звездите.Но какво правеше тук-в тази обител на мъртвите?Храмът беше обхванат в мъгла.Не.Това не можеше да е истина.Та той е жив!Не беше умрял...Единственото,което помнеше от вчера беше онзи ритуал.Да!Ритуалът за призоваване на мъртви души.Той искаше да призове мъртвият си учител Арилис.Може би е успял?!

Елфическата фигура на Гериум се губеше в мъглата.Всяка негова стъпка оттекваше о стените на храма.Той се водеше по интуиция.А светилището сякаш не свършваше.Той чуваше стенанията на обезспокоените души.Те го призоваваха.Но той трябваше да ги игнорира.Ходеше и дори за миг не се спря.За малко му се стори,че един призрак премина през него,защото внезапно му стана много студено.

Сякаш след часове ходене,нещо го накара да спре.Той почувства не студенина,а онази топлина,топлина,която го караше да си спомня само хубави мигове от жалкия си живот.И само един човек можеше да му я даде...
-Учителю Арилис!Вие ли сте?
От мъглата се измъкна бавно един силует.Може би на човек.Той беше висок,слаб,а скоро си пролича,че лицето му е покрито с бяла брада.Нямаше начин това да е друг.Това можеше да е само Арилис.
-Чирако!
-Учителю!Вие сте жив!!!
-Не,чирако,мъртъв съм.Самата Алфанна ме изпрати тази нощ.Чула е молитвите ти!
-О,слава на Богинята!Но...не може да сте мъртъв.Та вие изглеждате жив и здрав!
-За това можеш да благодариш само на Алфанна.Тя съхрани душата ми и сега ме е изпратила,за да ти разкрия онази тайна,за която не доживях да ти разкажа.Слушай внимателно,защото Великата ми заръча само веднъж да повторя и щом изрека думите,то душата ми на земята ще е изпълнила дълга си и повече никога няма да ме видиш!
-Учителю,кажете ми първо кой ви уби!
-"Отвъд езерото Мъжко ще го откриеш ти!
Храмът,с трите луни.
На връх Охлюв ще се покатериш,
Ти Книгата да намериш!
Там се крие тайната,
в Храма на Полумесеца,
и бързай,щот края иде,
Избрания е на път.
Когато го видиш,веднага ще го познаеш!
И помни едно,в опасности да го криеш,
и го пази да не си отиде...
Алфанна ще е в сърцето ти,
Луната ще те пази!Стигни до Дървото ти,
за да отключите Рая!"

А сега,бързай,чирако!Време нямаш никакво!!Краят на света настъпва!А сега,сбогом!Помни,че винаги ще съм в сърцето ти...-фигурата започна да се изпарява,а последните думи заглъхваха.
-Учителюооо...


Гериум се събуди целият облян в пот.Утрото над Виан беше настъпило.