Аксиом16 Приключение с меч и магия

Гилтис се замисли за секунда и със съвсем безизразно лице отвърна:
-Съгласен съм... та кое здраво мислещо същество би платило конете на няколко непознати и от каде по дяволите знаеше накаде сме се запътили. Искам да знам за какво точно сме нужни на стареца и каква работа има към Високото било...

- Каквато и да е съм сигурен, че можем да стигнем преди него... и ако работата му не е да ни помогне ще изпреварим всяко следващо негово действие и евентуално да играем с един ход пред него. Риска си струва дори и да може и иска да ни помогне по някакъв начин просто ще трябва да навакса и ние ще му помогнем, но нещо ме съмнява, че той не иска да ни помага. Поне вече не съм убеден в правотата на съгласието ми да пътуваме с него, но съм убеден, че ако бяхме оснали зад него щяхме да сгрешим определено.

Деня беше дълъг и тежък.Героите се измориха,но противно на очакванията,те се намираха недалеч от Далгадар Амон.Старецът промълви:

-Е,явно конете са твърде изморени,нали-ехидната му усмивчица проблесна от последните лъчи на Светилото.-Мисля,че няма да имате против да отседнем тук.

Задругата се огледа.Въпросното място беше разположено на малък хълм.Наоколо имаше гъсти дървета а в далечината се виждаше пушека от къщите на Далгадар Амон.Но въпросът беше дали това дружелючно на вид място беше такова в действителност.Героите впериха поглед в Гериум.Той знаеше,че вече е станал официално водач на групата.

Гилтис не изчака отговора на Гериум приближи се до него и каза без много да го интересува дали стареца ги слуша:
-Нека починем. Ще се сменяме на пост... ако всички са съгласни.

- Аз ще поема първия пост. - Промълви Гондар излизаики от сянката на дърветата зат тях. Откакто споделяха компанията на стареца той беше притихнал, говореше рядко, само ако някой се обърне към него. Нещо в новия им спътник не му харесваше и той искаше да знае какво...
- Кой да събудя като ми се доспи?

[sblock="Fenrir"]искам след като всички заспят да поговоря със стареца и да опитам да отгатна замислите му с психология 6?[/sblock]

Светилото залезе бързо.Тъмнина обхвана небето и настъпи почти непрогледен мрак.Задругата се беше скупчила около наскоро направения лагерен огън.Лагерът им беше разположен на едно хълмче,а недалеч от него имаше гора.

Сякаш всеки дебнеше другият да заспи.Разбира се,уморени от пътя,всички бавно се унесоха в сън. Само Гондар не исаше да спи.Старецът за него беше твърде подозрителен.Той само легна и потъна в мисли.

Както и подозираше,странникът не легна да спи.Въпреки това,той реши да поговори с него.Точно в този момент,обаче,забуленият мъж стана,огледа се внимателно и след като се увери,че всички спят,свали качулката си.Силното зрение на Гондар видя ужасно нещо.Старецът се преобрази нещо като...ходещ скелет!Лицето на това същество беше страховито-очите му бяха изчезнали и сега само череп с малко бели коси стоеше на рамената му.

[sblock]Ако някой има някакво СП,може да разпознае съществото[/sblock]

Скелетът се спусна по хълма и тръгна към гората насреща.

За shizziss:

[sblock]Имаш няколко възможности:1-да събудиш някой или всички
2- да се опиташ да проследиш съществото,за да разбереш пъкления му план без да будиш някакви подозрения у него
3-да го нападнеш с наддаване на силен вик
4-да си останеш на мястото[/sblock]

Събуждам всички като гледам да не вдигам много шум и без много обяснения им показвам спускащият се надолу по хълма "Скелет".
И предлагам най добрите двама в промъквонето да го проследят, докато останалите се придържат на определена дистанция от тях достатъчна че да ни извикат ако загазят.

Веднага правя опит да го определя с Легенди и Древна история (6).

Гилтис погледна сънено към Гондар след като разбра за какво става дума малко стреснат но с явно нетърпение предложи:
-Да отидем двамата с Малекит ...никой друг няма да се ориентира толкова добре в гората

След като цялата група се разбужда,създанието се обръща назад и се отправя към горите,тичайки. Бързината му учуди героите,те надали можеха да го настигнат,но той можеше да крие ценна информация. Гериум се опита да си спомни древните легенди,които жреците му бяха разказвали за тези същества.Всичко това му се струваше толкова познато.


За Гериум:
[sblock]Успех от 4,тези същества са немъртви личове-черни,отдавна умрели магьосници,много умели в магиите на мрака. Гериум разбира,че героите ще са непосилни да се изправят срещу такова същество[/sblock]

- ЛИЧ! - изкрещя елфът, доколкото беше елф. - Не го гонете! По-добре недейте, защото това ще е последното нещо, което ще направите, а тези от вас, които може би оцелеят ще загинат в следващите часове.
Беше готов да ги гони и връща, ако продължат преследването. Не че имаше някакъв шанс изобщо да го направи, но поне можеше да опита.

(въпрос: конете му са си още при нас нали?)

Отговор-да,скоро ще го едитна това мнение в продължение,само да ми кажете,вие хукнахте ли към него,та АинАлкар се опитва да ви спре

Кой ше го гони айде да си продължаваме

- Аз предлагам да не се задържаме повече време на това място, а да се умитаме докато не си е довел друшки.
Каза Гондар докато опипваше гонещият диск закачен на колана му.

-Напълно съм съгласен, а и все още разполагаме с конете му.
Каза Гилтис, който все още гледаше към гората в която изчезна немъртвия.

Всички единодушно решиха,че е време да се махнат от прокълнатото място.Сега трябваше да минят,за да напоят конете през Далгадар Амон.
Гериум усешаше,че имаа нещо гнило във всичко това.Ами ако някой беше разбрал?Ако последователите на Ахра.ман знаеха?Трябваше да разберат повече за този граф Маркал.

Нощта сякаш беше безкрайна,но с приближаването на Далгадар Амон Светилото започна бавно да се издига над хоризонта. Не след дълго,мирисът на дим се усети-градчето се готвеше за ставане.

[sblock]Сега имате избор-да напоите конете,отсядайки в близката страноприемница-оттам можете да научите нешо повече за случилото се,или да не поите конете и да продължите без да се застоявате в Далгадор Амон,знаейки че този престой може да бъде много опасен[/sblock]

- Врявате ли достатъчно в уменията си, приятели? - попита тайнствено водачът им, като се извърна за миг и част от същността на мъртвото му някога тяло просия - съвсем лек син отенък върху осветената му изгрева кожа.
С бързия си изумруден поглед той ги огледа всички сякаш се опитваше да прецени дали биха се справили, ала не можеше да го направи наистина. Само слаба надежда се четеше в бързия му поглед, след което той се обърна отново напред и закрачи със спусната качулка пред коня си.
Ранобудните в селото ги подминаваха и се връщаха да ги огледат, но странните същества в групата всяваха у тях някакъв простоват, неук страх.
Пред страноприемницата Гериум се спря и докато завързваше коня си отпред заговори отново.
- Вярвате ли в уменията си? Преди да сте ми отговорили след този размисъл ще ви кажа, че тук има лошо влияние. Не можем да сме сигурни, че то ще ни усети и ще ни нападне, но е напълно възможно да ни гони... Немъртвите са по-бързо, отколкото мислите. А и това място е прекалено близо до кулата на Ордена, а не искам да им давам повод да ме видят. Така че ако решите да останете, предлагам да не се движите много и да приличате възможно най-много на селяни... До колкото това е възможно разбира се.
Изумрудените очи се стрелнаха към Гондарът.

-Аз въобще не мисля да се задържаме тук, дори не знам, дали и преминаването ни приз тази страноприемнища ще е безопасно - той огледа неугледната според него сграда и след крадка пауза каза - или няма да ни докара беди за в бъдеще.-Гондар намали тона и добави- Докато приближавахме си мислех дали няма да е по-добре да заобиколим селото отблизо с риск дасрещнем нещо опасно, но да не привличаме внимание и да напоим конете в някой извор наблизо. Но после размислих, че ако ни забележат да заобикаляме всички ще си помислят че не ни е честа работата. И все пак мисля да потърсим извора на селото отколкото да се завираме в хана, а колкото до въпроса ти Гериум Аз оцелях в пустстинята и в плен на рогатите и мисля, че и мисля че можете да разчитате на мен макар и да немога да ставам невидим

Докато героите се чудеха какво да направят,из тихите улици на Далгадар Амон се разнесе писък. Изглежда,някаква селянка беше нападната от крадци. Тя викаше с пълно гърло:

-Помощ,моля ви,отвличат ме!...По...мощ...-тогава писъците й утихнаха.

Може би жената беше в смъртна опасност,но пък ако останеха в Далгадар Амон,рискуваха много... Всички се вторачиха в изумрудените очи на Гериум. Всички го чакаха. Чакаха решението на своя лидер.

Още преди писъкът да утихне Гилтис се беше затичал към източнока му с заредена стрела.

- Глупак! - прошепна гневно магьосникът, но не можеше да го остави, въпреки, че очевидно ги излагаше на опасност.
Огледа спътниците си за миг, очаквайки съгласие с тях, но не чака много. Щяха или да го последват или да останат. Ако второто се случеше, той нямаше шанс да спре Гилтис, не беше достатъчно бърз за това. Е, добре. Щеше да се влезе в битка днес и това беше лошо.

Гондар хвана в ръка гонещияят диск и се затича след Гилтис с риск и той да влезе в групата на Глупаците които рискуват всичко в името на безименна селянка но твърдо решен да не остави своят другар сам.

Гондар напредваше твърде бързо,останалите герои го изгубиха. Гондар се восеше от сянката на похитителя. От време на време дочуваше стенанията и опитите на жената да се откъсне от нападателя си.
Тогава дочу стъпки,чу и звън,който можеше да значи само едно-някой беше извадил своя меч и беше готов за битка.

***

Гилтис се оглеждаше. Зад него другарите му го оглеждаха въпросително. Въпреки,че хоризонта изсветляваше,все още из улиците беше доста тъмно. Тогава се муха стъпки. Бяха 3 създания,които обградиха малката група.

-Предайте се,в името на граф Маркал!

- Маркал? Със сигурност не е сред приятелите ми... Кой точно е тоя Маркал и какво иска от нас? А ако вие сте стражата на това място защо допуснахте една невинна селянка да бъде отвлечена пред очите ви? - още самото име не говореше нищо добро на магьосникът, но нито агресията при една евентуална грешка, нито издаването, че злото просто лъха от това име щяха да доведат до нещо добро. По-добре беше така - да се държи като невинен, дори наивен. Не, че Гериум беше кой знае какъв актьор, но поне можеше да опита, нали?

-Граф Маркал е всемогъщ владетел на тези земи! Всичко,което заповяда графът е закон за нас. Жената е нарушител и ще бъде наказана за това. А вие ще се наложи да ме последвате!

Стражарите на графа бяха доста агресивно настороени. Такива бяха и погледите им. Очите им искряха в здрача,даже на Гериум му се стори,че единият шептеше нещо. Водачът им се огледа и видя притеснението в очите на всички. Теренът,обстановката,всичко... не беше подходящо за битки,тъмнината го дразнеше,а стражите със сигурност ги виждаха много добре. Явно е,че бяха странни създания,които не са познати на Гериум. Ако групата му прибегнеше до битка,това със сигурност щешуе да е краят им...

Fenrir написа:Гондар напредваше твърде бързо,останалите герои го изгубиха. Гондар се восеше от сянката на похитителя. От време на време дочуваше стенанията и опитите на жената да се откъсне от нападателя си.
Тогава дочу стъпки,чу и звън,който можеше да значи само едно-някой беше извадил своя меч и беше готов за битка.

Заслепен от адреналина и нахлулият в глата му течен кристал Гондар се носеше с невероятна скорост по посока на похитителя. Неусетно оставяйки другите от групата далеч назат. Титаничното туптене в главата му рязко се отдръпна и разкри цялата палитра от заобикалящите го звуци. Между които и звън на стомана. Още преди да спе своя устрем напред той се обърна и направи още няколко крачки назад, едвам запазвайки равновесие(още около 2 метра). Едвам дишаше и от усилието драбовете го боляха(натрупана е умора, моля Разказвача да прецени колко?). С бързо движение на лявата ръка отметна качулката за да си открие и час от периферното зрение (може би точно тази част, която преди няколко метра му е направила лошата шега да подмине зложелателя). И трескаво се огледа за нападателя с меча, доката наум вече завършваше своята молитва към Бона.