Аксиом16 Приключение с меч и магия

Седем години, седем години скитания по този проклет свят и накрая какво? Три деца, три нови деца без дори да е виждал женаси през тези проклети тринадесет години. Бил умрял, Ха, ако беше умрял защо не се бе отказала от медниците които бе изпращал непрекъснато. Мислела, че воения касиер е сбъркал, как пък веднъж не сбърка докато му броеше на него проклетите медници, ни докато прекосяваха ледените върхове на Колоса, ни доката горяха в пустинята. Нито ведънж не отброй дори един медник в повече. Бил сбъркал, как ли пък не, точно при нея ще сбърка. Тези ръче, тези напукани от държането на оръжия ръце, това загоряло от светлината на светилото и обрулено от безмисостните ветвове на Колоса лице, нима толкова лесно забравят жените? Имал си други! Естествено че имаше други, момиченца и разгулни жени, дори мазната дебела гостелничарка в Ом, която беше разшлякана, че... Мъж е все пак. Ще ми реве, ще се застъпва за него, някакъв си занаятчия, прост гърнчар, дори не е майстор, ами хамалин. Мъкне глината поцял ден. Трябваше да се махна, в Секирата, точно това ми бе нужно халба истинско пиво пиво от което не е нужно да изпиеш безчетен брой халби преди да ти се повдигне, което не е просто блудкава прозрачна запенена течност. Нещо с вкус на хмел от което можеш да отчупиш...

Тогава беше още младеж, не че сега бе одъртял, но годините служба си бяха казали думата. Когато пристигнаха тъкмо чакаше втория си син и припечелваше от продажбата на улова си. Тогава нещата бяха по светли.