Страница 1 от 1

На края на Света.

Публикувано: ср дек 24, 2008 12:39 am
от Sharky_Dog
Нейде из Ал-Тирим-Оминор...

Петима възрастни мъже ( Всички, без един на около 60, бяха поне на 80 години ) бяха насядали зад кръгла маса от едната и страна, като огромен панорамен прозорец разкриваше гледката зад тях - към небесния град. Старчоците имаха пред себе си разгърната голяма карта на източните земи на Магландиум със важните търговски и военни обекти, маршрути на кервани и кораби през Океанът и Южното море.

Самотен мъж, на поне 50, в продърпана зеленикава роба, беше седнал на малка табуретка на далечния край на масата, пред петимата, заоградили го в плашещ плукръг. Дългата си посивяваша брада беше свил в скута си, а ръцете му нервно шаваха в джобовете на мантията, докато очите му оглеждаха събеседниците му с оживен интерес. Дългият му гърбав нос и рунтавите вежди, над изумрудено зелените му очи, му придаваха точно вида, който малките деца в Централния съюз влагат в името "Магьосник". Имидж, който жителите на Източния съюз се опитват да изкоренят вече с деситилетия.

Гробна тишина се беше спуснала в гръглата зала, на върха на най-високата кула в Ал-Тирим-Оминор...
Злокобието бе разчупвано само от лекото шушукане на петимата, приближили столовете си така, че да наблюдават и обсъждат картата пред себе си, без излишно слухтене от страна на отсрещния.

След известно време на напрегнатост и скованост, петимата се изправиха по столовете си и най-младия от тях, който се намираше по средата заговори:

-Нямаме никакво доказателство, за това, което ни показвате тук, освен голата Ви дума. Не сме склонни да отделим средства за едно безсмислено и ненужно пътуване. Освен това имаме сигурни сведения, че магичния разряд отвъд 50-я километър не позволяват съществуването на магия отвъд Магландиум. А както знаем добре, драги ми Курунир, дори да има земя, отвъд Магландиум, съществуването на живот, без магическо докосване е ... слабо вероятен.

Магьосникът в зеленикавата роба се изправи на крака и избута табуретката назад. Подпря се с ръцете си на масата, а гласът му бе видимо променен от бушуващите чувства на гняв и раздразнение:

-Отказвате да приемете истината! Аз бях в тези земи. Знам какво видях. Трябва да предприемем нещо. Онова, което се намира от другата страна е способно да опустоши Магландиум. Позволете ми да заведа ваш представител там и ще получите своето доказателсто... Само, ако мож..

-Достатъчно с това богохулство! - изкрещя и се изправи на крака най-младият от петимата. - Не получаваш нашето разрешение да излагаш на опасност наши представители. Не получаваш нашето разрешение да пропиляващ средствата на Източния съюз за безсмисленото си пътуване! Нашият отговор е окончателен и не ще подлежи на обсъждане! Напусни съвета, преди да сме те обвинили в измяна и да те затворим за неуважение...

-Така да бъде тогава - отвръща спокойно единакът.. - но помнете, че ще разкрия тайните на Източните морета и от това, уверявам ви няма да извадите никаква полза! "Напротив, дори ще бъде във ваша най-голяма вреда..." - помисли си магът, след което събра картите, намачка ги в торбата си и напусна залата...

Публикувано: ср дек 24, 2008 12:58 am
от Sharky_Dog
Глава първа

Въведение:

Жаркото слънце напичаше керемидените покриви на Малионския квартал "Долен Вратник" Намиращ се точно на морето, кварталът бе в страни от оживлението на центъра и централното пристанище, като малки и не много големи лодки и корабчета бяха закотвени в заливчето, превърнато в пристанище. Рибарски колиби и работилници за мрежи, въжета и железарии бяха пръснати из целия квартал. Миризмата на риба бе силна, а вечер веселбата от крайморските кръчми вдигаше целия квартал на крак. Хладния вечерен бриз бе освежаващ и макар кварталчето да бе едно от най-долнопробните в Мелион, за провинционалиста можеше да се стори истински рай.

Все пак странно оживление бе настанало в квартала последната седмица. Странен особняк бе акостирал в залива със едномачтовата си платноходка.. неголям, но маневрен плавателен съд за екипаж от не повече от 15. Чуваше се, че старикът планира опасно пътешествие отвъд бреговете на Магландиум. Мнозина се стичаха ежедневно, за да чуят и видят този странник, който се бе настанил в близкия хан до кораба си, носещ гръмкото име "Кракен". Непосилна изглеждаше задачата на човечеца да събере достатъчно луди глави, за пътуване, толкова далеч и то без ясна цел. Много идваха и много си отиваха, гледайки с присмех на идеите на мага, наричайки го "глупец" или "мечтател". Все пак имаше някои, които проявяваха интерес и постепенно екипажът се попълваше...

Публикувано: нед яну 25, 2009 10:15 pm
от Sharky_Dog
Глава втора

Въведение:

*Чук чук*
-Влез - чу се плътен мъжки глас из зад масивната, обкована с бронз врата...
Пантите изкърцаха и в стая, осветена само от пламъка на малка свещ, влезе младеж, на не повече от 15:
-Сър, пристигнаха вести от Мелион.
-Не ми казвай, че онзи стар глупак все пак е потеглил?
-Изглежда, сър.. Тръгнали са снощи с пъстър екипаж.. изглежда все пак ще успее.
-По-дяволите.. гълъбът още ли е тук?
-Да сър.
-Прати го обратно и кажи на източникът ни в Мелион да доноси на Господаря, че потегляме. И в името на боговете престани с това "сър" - сопна се мъжът и изпрати момчето.
Стана от стола си, зад здравата орехова маса и изпъна двуметровият си бой, протегна се, а ръцете му достигнаха тавана. Чу се звучно изпращяване на няколко прешлена...

Мъжът излезе и затвори тежката врата след себе си. Заизкачва в мрака няколко стълби. Макар и доста тъмно, изглежда добре ги познаваше, понеже не се препъна ни веднъж. Излезе навън и морският въздух го шибна в лицето.. Светилото тъкмо бе изгряло и на не-голямата каравела не се мяркаше никой, освен полузазспалият кормчия, който се беше облегнал на руля.

Капитанът на кораба пристъпи до малка камбана и силно я разклати. Силният звън продължи 20-на секунди и гарантирано събуди всички.
-Курс към Ребал - извика капитанът на вече изправеният кормчия.
Вторият не изчака да му се повтрои, а завъртя руля ма ляво.. корабът се устреми на запад, а Веселият Роджър, окачен на най високата от 3-те мачти запращя, шибнат от попътният вятър, сякаш в радостен знак на предстоящо сражение...