На края на Света.
Публикувано: ср дек 24, 2008 12:39 am
Нейде из Ал-Тирим-Оминор...
Петима възрастни мъже ( Всички, без един на около 60, бяха поне на 80 години ) бяха насядали зад кръгла маса от едната и страна, като огромен панорамен прозорец разкриваше гледката зад тях - към небесния град. Старчоците имаха пред себе си разгърната голяма карта на източните земи на Магландиум със важните търговски и военни обекти, маршрути на кервани и кораби през Океанът и Южното море.
Самотен мъж, на поне 50, в продърпана зеленикава роба, беше седнал на малка табуретка на далечния край на масата, пред петимата, заоградили го в плашещ плукръг. Дългата си посивяваша брада беше свил в скута си, а ръцете му нервно шаваха в джобовете на мантията, докато очите му оглеждаха събеседниците му с оживен интерес. Дългият му гърбав нос и рунтавите вежди, над изумрудено зелените му очи, му придаваха точно вида, който малките деца в Централния съюз влагат в името "Магьосник". Имидж, който жителите на Източния съюз се опитват да изкоренят вече с деситилетия.
Гробна тишина се беше спуснала в гръглата зала, на върха на най-високата кула в Ал-Тирим-Оминор...
Злокобието бе разчупвано само от лекото шушукане на петимата, приближили столовете си така, че да наблюдават и обсъждат картата пред себе си, без излишно слухтене от страна на отсрещния.
След известно време на напрегнатост и скованост, петимата се изправиха по столовете си и най-младия от тях, който се намираше по средата заговори:
-Нямаме никакво доказателство, за това, което ни показвате тук, освен голата Ви дума. Не сме склонни да отделим средства за едно безсмислено и ненужно пътуване. Освен това имаме сигурни сведения, че магичния разряд отвъд 50-я километър не позволяват съществуването на магия отвъд Магландиум. А както знаем добре, драги ми Курунир, дори да има земя, отвъд Магландиум, съществуването на живот, без магическо докосване е ... слабо вероятен.
Магьосникът в зеленикавата роба се изправи на крака и избута табуретката назад. Подпря се с ръцете си на масата, а гласът му бе видимо променен от бушуващите чувства на гняв и раздразнение:
-Отказвате да приемете истината! Аз бях в тези земи. Знам какво видях. Трябва да предприемем нещо. Онова, което се намира от другата страна е способно да опустоши Магландиум. Позволете ми да заведа ваш представител там и ще получите своето доказателсто... Само, ако мож..
-Достатъчно с това богохулство! - изкрещя и се изправи на крака най-младият от петимата. - Не получаваш нашето разрешение да излагаш на опасност наши представители. Не получаваш нашето разрешение да пропиляващ средствата на Източния съюз за безсмисленото си пътуване! Нашият отговор е окончателен и не ще подлежи на обсъждане! Напусни съвета, преди да сме те обвинили в измяна и да те затворим за неуважение...
-Така да бъде тогава - отвръща спокойно единакът.. - но помнете, че ще разкрия тайните на Източните морета и от това, уверявам ви няма да извадите никаква полза! "Напротив, дори ще бъде във ваша най-голяма вреда..." - помисли си магът, след което събра картите, намачка ги в торбата си и напусна залата...
Петима възрастни мъже ( Всички, без един на около 60, бяха поне на 80 години ) бяха насядали зад кръгла маса от едната и страна, като огромен панорамен прозорец разкриваше гледката зад тях - към небесния град. Старчоците имаха пред себе си разгърната голяма карта на източните земи на Магландиум със важните търговски и военни обекти, маршрути на кервани и кораби през Океанът и Южното море.
Самотен мъж, на поне 50, в продърпана зеленикава роба, беше седнал на малка табуретка на далечния край на масата, пред петимата, заоградили го в плашещ плукръг. Дългата си посивяваша брада беше свил в скута си, а ръцете му нервно шаваха в джобовете на мантията, докато очите му оглеждаха събеседниците му с оживен интерес. Дългият му гърбав нос и рунтавите вежди, над изумрудено зелените му очи, му придаваха точно вида, който малките деца в Централния съюз влагат в името "Магьосник". Имидж, който жителите на Източния съюз се опитват да изкоренят вече с деситилетия.
Гробна тишина се беше спуснала в гръглата зала, на върха на най-високата кула в Ал-Тирим-Оминор...
Злокобието бе разчупвано само от лекото шушукане на петимата, приближили столовете си така, че да наблюдават и обсъждат картата пред себе си, без излишно слухтене от страна на отсрещния.
След известно време на напрегнатост и скованост, петимата се изправиха по столовете си и най-младия от тях, който се намираше по средата заговори:
-Нямаме никакво доказателство, за това, което ни показвате тук, освен голата Ви дума. Не сме склонни да отделим средства за едно безсмислено и ненужно пътуване. Освен това имаме сигурни сведения, че магичния разряд отвъд 50-я километър не позволяват съществуването на магия отвъд Магландиум. А както знаем добре, драги ми Курунир, дори да има земя, отвъд Магландиум, съществуването на живот, без магическо докосване е ... слабо вероятен.
Магьосникът в зеленикавата роба се изправи на крака и избута табуретката назад. Подпря се с ръцете си на масата, а гласът му бе видимо променен от бушуващите чувства на гняв и раздразнение:
-Отказвате да приемете истината! Аз бях в тези земи. Знам какво видях. Трябва да предприемем нещо. Онова, което се намира от другата страна е способно да опустоши Магландиум. Позволете ми да заведа ваш представител там и ще получите своето доказателсто... Само, ако мож..
-Достатъчно с това богохулство! - изкрещя и се изправи на крака най-младият от петимата. - Не получаваш нашето разрешение да излагаш на опасност наши представители. Не получаваш нашето разрешение да пропиляващ средствата на Източния съюз за безсмисленото си пътуване! Нашият отговор е окончателен и не ще подлежи на обсъждане! Напусни съвета, преди да сме те обвинили в измяна и да те затворим за неуважение...
-Така да бъде тогава - отвръща спокойно единакът.. - но помнете, че ще разкрия тайните на Източните морета и от това, уверявам ви няма да извадите никаква полза! "Напротив, дори ще бъде във ваша най-голяма вреда..." - помисли си магът, след което събра картите, намачка ги в торбата си и напусна залата...