[Глава първа]Всички на борда.

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон яну 12, 2009 4:49 pm

Страшимирит се усмихна на насядалите около него спътници и като подреди мислите си вдигна тост:
- За лек път!
- ...и за доходонесен - добави гнома.
- ...изпълнен с предизвикателства - всякаш се усмихна маската
- ...без жертви - завърши гигантката и след този странен тост халбите се удариха една в друга. Трома метна своята направо гърлото заедно със зле изработената керамичната халба и докато я схрускваше подкани с жест най-близкия до него да разкаже накратко за себе си и защо потегля на път. Някъде от центъра на града се чу камбанен звън отброяваш изминалото време.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Ain alkar » пон яну 12, 2009 10:52 pm

- И да ви е сладко питието... - рече елфът като погледна недоверчиво своята халба бира.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт яну 13, 2009 8:19 pm

Ага огледа бъдещите си спътници. Явно никой не изгаряше от желание да започне. Всички отпиваха от питиетата си в неловка тишина. Гигантката усети, че е настъпил един от онези моменти, в които беше необходим малко женски чар, за да съживи компанията. Проблемът беше, че Ага не се чувстваше особено комфортно при светските разговори, особено такива, проведени между най-невъобразимата група същества. Но трябваше да опита.
- Хм - прокашля се тя, - благодаря за кавалерския жест, наистина го оценявам. - пое си дълбоко дъх, за да подреди мислите си. - Аз съм от племето на Лукавите рисове, което вероятно нищо не ви говори, но за нас, гигантите има огромно значение. Като повочето представители на моя род, семейството ми се занимава с животновъдство, достойна, но ужасно отегчителна работа. Понякога завиждам на наш`те братя от другата страна на Колоса - където казват, че лъвове, демони, разбойници и Вълците те очакват на всяка крачка. При нас просто нищо не се случва - последното нападение на Койотите над нашето селце е било по времето на дядо ми. Това ме накара да напусна родните си земи.
Ага притвори очи, сякаш мислено възстановяваше картините от своето детство.
- Тогава, един ден, през селото ни мина един човек. Необичаен човек, макар че малцина от хората минават през нашето село. Беор, така се казваше, беше монах на Салфейс. Баща ми му разреши да преспи в нашата плевня, но аз изпитах странен интерес към този пътник. Тогава съдбаат ми се свърза с неговата... - гигантката отвори очи. - Когато Беор ме научи на всичко, което знаеше, отидох до манастира на Салфейс в Брил. Не знам какво си мислех тогава. Вярата ми беше силна, но гигантите никога не са се славели с добър самоконтрол. Не издържах теста... - гигантката въздъхна, ръцете й несъзнателно се свиха в юмруци. - Но знам, че още мога да вляза в ордена. Мога да постигна самоконтрол, но ми трябват още тренировки.
Тук Ага спря, за да отпие от бирата си.
- Баща ми, естествено не беше доволен, когато последвах онзи човек. Не мога да се върна в родните си земи, защото се провалих и той няма да спре да ми го натяква. А и да можех да се върна, там няма нищо за мен. Отглеждането на животни не е за мен. Сега знаете, защо толкова лесно оставям континента зад себе си. В морето мога и да постигна усамотението, необходимо за моите упражнения. А, ако начинанието ни обгърне в слава, тогава кандидатственото ми в ордена може да се окаже дори по-лесно.
Нормално, Ага би възхвалила могъществото на Салфейс, но почувства, че не е необходимо да го прави в самото начало. Все пак й предстоеше да прекара с тези създания месец(и), което щеше да й предостави достатъчно други възможности. Сега едва ли щеше да направи необходимото впечатление.
- Е, стига толкова за мен, много искам да чуя по нещо за вас. Признавам си, никога не бях виждала трол, макар те да участват в много от легендите на моите братя*. Колкото до теб, господине, - обърна се Ага към ниското създание - не съм сигурна, че дори съм чувала за твоя народ.
[spoiler]Wow, Rainbow вдъхновява не на шега, другият път мога да напиша цял роман[/spoiler]
*Братя е значението на думата, с която на своя език гигантите се обръщат помежду си (хора е твърде... човешка дума)
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » вт яну 13, 2009 11:52 pm

-За моя народ няма какво толкова да се чуе. Мисля, че ние, гномите, въобще няма да ти допаднем - отвърна гномът. - Дори и аз, Акил Ернст се казвам, между впрочем, когото ме смятат за луд авантюрист, по стандартите на Големите раси съм просто един честен търговец, който върви от град на град с цел да спечели някой медник. Най-интересното нещо с което аз съм се занимавал, беше преди време, когато бях открил чудесна възможност за печалба с метали. В момента обаче няма с какво да се правят така лесно пари, поради което съм се отправил с вас на това пътуване, пък току-виж попадна на нещо невиждано в тази част на Магландиум, което ще се продаде добре тук. - Акил помълча замислен за момент, отпи от халбата си и продължи - Знаеш ли, това, което те е накарало да странстваш, беше подтик за мен да тръгна из широкия свят. Видиш ли, гномите живеем в Чудната гора, която наистина е чудна но... ние не я напускаме. Уседнал народ сме си, виждаме едни и същи лица, правим едно и също, все сме на едно и също място... Макар почти всички да ги устройва това, такъв живот не е като за мен. Всички четат дебели книги за далечни земи, всички се възхищават на разказите, но само това. Никой не смее да си подаде носа извън Гората. Аз не исках само да чета - исках и да видя. И смея да твърдя, че познавам голяма част от земите между моретата и Колоса. Дори съм бил в земите на гигантите! Макар и не при твоето племе, но видях двата ви големи града - Ом и Абрахаб! Завинаги ще останат в съзнанието ми, особенно вторият, който искам да посетя поне още веднъж преди да умра. Та тъй - може и да не харесваш начинът ми на живот, в който опасностите са сведени до минимум, но мен ме устройва - що земи съм пребродил, що народ съм срещнал - всякакви създания! Елфи, джуджета, гиганти като теб, че дори и веднъж видях човек-гущер! Ето че сега, още неотправил се на поредното си пътешествие, се запознавам и с всички вас. И определено срещам за първи път създание като теб - обърна се гномът към трола и го подкани - разкажи ти нещо за себе си и твоите събратя, уважаеми...?
シャマョツィ

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » пет яну 16, 2009 4:37 pm

След крайно интересната вечер, която групата прекара на открито до малките часове на ноща на няколко питиета (Които струваха на Трола още 40 медника) и всеки спомена по нещо за себе си, героите се отправиха по кръчмите да спят. Всеки във хана където бе отседнал. Бяха решили да се съберат на другия ден по обяд и да отидат да видят какво става със приготовленията за пътя. Тролът не намери подходящо място за сън, за това спа ********** [spoiler](Вилорп да ми пише в общия чат, къде е спал)[/spoiler]

На другия ден всички се възползваха от възможността да спят до обед и сетне се събраха на уреченото място край залива. Повървяха малко и не след дълго стигнаха до кораба, на Мага, който настървено даваше наставления от тротоара на банда хамали, които внасяха багажите и продуктите на паубата. Зад двете оръдия на носа на кораба беше седнало яко джудже със кафеникава брада и гола глава, което беше налапало голяма лула, беше си вирнало краката на паубата и пушеше директорски. Героите забелязаха още два елфа, които поразително си приличаха, може би бяха близнаци. Те стояха на сушата и явно обсъждаха нещо. Големи раници и многобройни метателни ками висяха по гърбовете им и коланите, преметнати през рамената им. Отделно до магът стоеше странен индивид, в чието лице героите разпознаха гоблин... Разни колби и билки висяха от него, придавайки му вида точно на вещер-знахар. Черешката на тортата обаче беше един странник, който привличаше внимание, дори повече от самият маг, организиращ пътуването. Той бе човек, във 70-те си може би. Беше с крайно широки му моряшки дрехи, имаше капитанска фурашка и беше застанал зад руля, хванал колелото с една ръка, въртейки го леко наляво на дясно и усмихвайки се с беззъбата си усмивка. Вероятно това беше и самият капитан на кораба.. Ако бе така, тежко им на всички.

-Ааа - забеляза ги магът най-сетне, докато групата бе застанала на прилична дистанция, колкото да не ги асоциират със странната менажерия от създания и странници. - Елате тук приятели. Идвате в подходящ момент. Тъкво преполовихме качването на провизиите - усмихна се искрено Курунир - За сега нямаме нужда от вас, освен ако не желаете да помогнете със сандъците - посочи магът струпаната купчина сандъци, торби, чували и вързопи. - Все още имате време за последни приготвления или неща, които бихте искали да вземете със себе си или закупите, преди да тръгнем. Все още чакам онези двама симпатяги - посочи магът дискутиращите елфи - да се решат най-накрая ще тръгнат ли с нас или не, а също така очаквам и една млада дама да се присъедини към нас в най-скоро време.

Гобленът до мага се изкашля. Магът го погледна и се сепна.. :
- Но къде са ми обноските.. Нека ви представя Куирак'Гао, представител на нашият щедър спонсор. Той ще пътува с нас и ще бъде очите и ушите му. Сега ако искате можете да се качвате... Магни, оръжейникът на носа ще ви покаже спалните ви места, където ще можете да си подредите нещата, а ако искате елате чак привечер..

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб яну 17, 2009 2:05 am

"Струва ли ми се, или нещата стават по-странни с всяка изминала минута?" Първо странните спътници, после работодателят, а сега този екипаж иза капак на всичко - гоблин. За миг Ага си помисли, че това е някаква жестока шега. Единственото хубаво бе, че по-лошо не можеше да стане. Изведнъж, нишката на мисли на Ага се прекъсна. Не беше хубаво да се предизвиква съдбата, защото тя винаги може да те опровергае.
- Мразя гоблини - произнесе тя впечатленията си на глас. После се сепна. Все още не знаеше на кого от вчерашните си познати можеше да се довери. Затова озари с широка усмивка всички, които я изгледаха. - Хей, това ли е наш`та гемия, много, ъм, голяма красавица, как сте я наименовали? - продължи Ага на по-висок глас, така че да я чуя и мага. И още преди да дочака отговор се прехвърли на борад. - Води ме към каютата, моряко, и после ще видя какво мога да направя за тези сандъци. - довърши Ага с надеждата, че е уцелила морския жаргон.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » вт яну 20, 2009 12:23 am

Ага разбра, че корито се казва "Октомври", чието име бе написано със червен надпис на предната част на кораба.
Джуджакът стана при думите на гигантката и мърморейки я поведе надолу. Сред тъмницата, Ага едва не се препъна в 7-те стръмни стъпала слизащи надолу и и отне известно време докато очите и свикнат с тъмното. За малкия хубосник обаче сякаш нямаше никаква пречка и той вървеше като на светло.. Джуджето я преведе и навлязоха във слабо осветена стая в дъното на кораба, със ширина 6 на 10 метра (Надлъжно) От дървените стени се спускаха кушетки за спане, а и имаше висящи хамаци. В един голям сандък бяха натъпкани 30-на одяла, а в друг имаше възглавници. Не беше много чисто, но ставаше за живеене. Все пак Ага бе отсядала и в по-големи дупки. Гигантката не знаеше дали липсата на плъхове трябва да я обнадежди или отчая, но тя си остави багажа на едно по големичко легло и излезе навън при другите, които...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт яну 20, 2009 12:41 pm

...тъкмо се дивяха как трола бе награбил два денка от по 50 камъка и ги подаваше през борда на четирима матроси на палубата. Снощи се бе отървал, като не се прибра в менажерията, а спа под „моста на Дружбата” свързващ два от най-размирните квартали на града и ежедневна или по право бе да се каже еженощна сцена на боеве и размирици между уличните банди на града, изпаднали в немилост приключенци, пияни джуджета за пръв път излезли от планината и всякаква друга измет. Като се поприсви в едно ъгълче почти не му обърнаха внимание макар, че група джуджета го объркаха със стена и извършиха непристойни физиологични нещо отгоре му. Добрата новина бе, че не очакваха да срещнат трол в града иначе със цялата тази земеровнаи скалоразрушаваща техника която мъкнеха Cu8(AsO4)4(OH)4.5H2O можеше и да не се появи на сутрешната явка.
Рано сутринта трола бе минал през работилницата на Роро Цапнатв`Гла`Вата. Роро беше артистичен псевдоним, както изтъкваше гоблина алхимик, защото хората трудно произнасяли Рогнхфр. Също така от доста време той не се занимаваше да седи на тезгяха е бе наел едно чевешко момче на има няма 50 години, което успешно представяше бизнеса. Та от Роро Страшимирит взе няколко колби с лечебни елексири на неорганична основа - единствените, които можеха да се преборят със зверската устойчивост на каменния човек, а също и малко шишенце с живачна отрова, за всеки случай. Преди да изприпка на кея си взе и един голям дървен щит обкован с бронзови нитове.

Времето го притискаше, всеки момент на кея можеше да се изсипят бандата джуджета, които бяха новите му собственици. Поради тази причина той припираше за по раншно отплаване, а времето припираше него. След като попита дали може да помогне не дочака отговора а направо изтръгна от ръцете на мъчещите се да нарамят денка матроси и го бутна на палубата на Октомври. Преди да успеят да го убоздаят и да му дадът конкретна задача още четири денк се озоваха горе, та се наложи два от тях да бъдат върнати тъй като бяха част от товара предназначен за съседната галера - Перун. Cu8(AsO4)4(OH)4.5H2O надигна поглед и избърса с опакото на ръката си капка Магнезиев сулфат избила на челото му*, Светилото бе достигнало върха на небесния купол и сега щеше да се отправи към заник, но до тогава имаше страшно много време врем с което той не разполагаше. Посегна за следващия денк...

*твърда вода (постоянна твърдост), сиреч и тролите се потят
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Ain alkar » ср яну 21, 2009 10:36 am

Елфът с усмивка на лице гледаше приготовленията за потеглянето. На няколко пъти той бе предложил помощта си на трола, но той бе отказал по разбираеми причини. Телемайте не бе и очаквал да работи, но искаше да покаже липсващия си ентусиазъм за работа.
След като бе натирен с множество звуци сякащ от земетресение, елфът се усмихна, отиде до едно дърво и се настани блаженно под сянката му. След малко той започна да тупка в ритъм по земята. Лекият му крак не издаде почти никакъв звук, но за разлика от това след няколко удара в земята се чу тананикане на мелодия. Не след дълго гласът му тихо започна да пее на непонятния за околните елфически език (да се приема немагическа весела песен за повдигане на духа на героите и работниците)
Песента не продължи повече от няколко минути и се стори на слушателите сякаш бе прекъсната по средата.
- Имам да свърша някои работи. - каза Телемайте докато се изправяше от земята. - Отивам да си взема спасителни провизии след като ще извършваме опасна за живота експанзия (да се разбира, че отивам да си купя две колби средни отвари от онези 4зара+12 ТЖ, една за мана от 3зара и за всеки случай две отвари от Дилянил, +1зар Почивка)*

ПП: За цените на конкретните отвари моля разказвача да пише във "Общи приказки"
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср яну 21, 2009 8:22 pm

Единственото нещо, което Септис се сети да направи преди да викне джуджето да го заведе в каютата беше да се приближи до магът и да попита:
-На кораба има ли запас от оръжия и, най вече, от муниции? Аз съм добър стрелец, но в себе си нося само няколко дузини стрели, а те ще свършат след една-две битки с пирати.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнение от Sharky_Dog » нед яну 25, 2009 9:41 pm

-Да- каза джуджето - На борда имаме цял сандък стрели, боепирпаси за Огнеметите на носа, както и цяла торба камъчета за това съкровище тук - рече самодоволно джуджето и посочи Малкия Дракон, висящ на кръста му. Имаме и малък килер със други оръжия и брони.. мисля, че за всекиго би се намерило по нещо при нужда. Естествено държа гърмящия прах затворен на сигурно, за да не се мокри и за да няма злоупотреба с него. В най-лошия случай може да използваме длетото и чука в склада за да откъртваме камъчета от оня монолит ей там - рече заядливо джуджето и се захили звучно на собственото си устроумие. В очите му можеше да се види един характерен блясък, докато оглеждаше работещият трол от глава до пети.. всичките му 3 метра и отгоре.

В края на краищата, освен Телемайте, който изчезна за малко и се върна с малко провизии, другите не отидоха никъде и времето бавно се изплъзваше към залез. Тролът бе завършил натоварването, изпреварвайки графика си с час-два и хамалите си бяха отишли, недоволно от малките надници, които магът им бе дал, тъй като не бяха сторили кой знае какво. Двата елфа се бяха решили и все пак пристъпиха на борда. Към тях скоро се присъедини и една млада госпожица със неприклонно изглеждащ поглед и черно-катранена коса, сплетена на стегната плитка, стигаща и до кръста и. Голям двуръчен меч висеше на гърба и, а стабилната походка показваше, че не стъпва за пръв път на кораб. В един момент през главата на гномът мина мисълта, че никога не бе напускал сушата и го облада едно странно чувство на притеснение.. което обаче се постара всячески да прикрие, стъпвайки решително на дъската, водеща към палубата.

След като всеки вече си бе намерил място в общата стая и беше разхвърлял багажът си и след като Светолото бе към скриване, беше крайно време вече да тръгват. Тролът вече не можеше да си намери място, очаквайки хайка от дузина или повече джуджета с кирки и въжета да го пленят и заведат за разфасоване. Това обаче така и не се случи. Корабът, вече натоварен и зареден, отдели въжето си от пристана, вдигна котва и бавно се понесе извън залива. Целият пъстър екипаж бе навън, наблюдаващ бавно отдалечаването от сушата. Няколко сополанковци им махаха от брега и размятаха дървените си саби срещу героите. Някои от тях отвърнаха, но скоро ги загубиха от поглед, отдалечавайки се от красотата на нощният Мелион и светлините му, толкова силни, че скриваха звездите над хоризонта. Светилото вече бе потънало в морето и една от Луните на Магландиум осветяваше корабчето, порещо вълните по пътя си на изток...

Приключението започваше.

Заключена