[Глава втора]Вдигаме котва.

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

[Глава втора]Вдигаме котва.

Мнениеот Sharky_Dog » нед яну 25, 2009 9:54 pm

Не беше минал и един пясъчник от както групата бе напуснала сушата, когато на борда вече цареше оживление. Беше се появил и първият проблем. Страшимирит не можеше да се побере никъде във вътрешността на кораба освен, да стоеше на палубата. Тъй като никой не всички бяха склонни да оставят бедния грамадан сам навън, решиха да изнесат храната навън и да се хранят с него.. поне за първата вечер, колкото да се опознаят по-добре. По тесните стълби нагоре и надолу се движеха хора, елфи или прелитаха гноми. Гоблинът-наблюдател стоеше по в страни от олелията и замечтано наблюдаваше звездите. Светлните от корабните фенери хвърляха слаба светлина, под която вече почти всички бяха седнали. С помощта на Ага, отвътре бе изкарана една торба с натрошен градешки камък. (Очевидно остатъците от някоя работилница за плочи в Мелион) за трола.

На борда се оказа, че жените бяха с една повече от предвиденото, тъй като Курунир явно бе пропуснал да спомене присъствието на закръглената готвачката. Една особена персона, но без която пътуването би било доста по-тежко. Тя беше ниска, възрастна и спокойна жена. Побелелите и коси не пречеха с нищо на движенията и, които бяха плавни, макар и бавни. Навън беше изкаран един голям казан с картофена яхния, от който се носеше благоуханието на домати и свежи зеленчуци. Всички минаха покрай казана и на всеки бе сложено отделеното количество от апетитната храна. Наредиха се, седнали в кръг около един център на кораба и Курунир стана да каже нещо.

-Радвам се, че всички сте тук - усмихна се той - Надявам се да се опознаем добре през това пътуване и да запазим взаимно животите си. А сега се наслаждавайте на вечерята.. след време може да се наложи да ядем само солено месо..

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Cocaine » пон яну 26, 2009 2:52 pm

Ага не дочака втора покана. Яхнията ухаеше прекрасно и по миризмата си личеше, че вероятно ще е по-добра от манджата, която сервираха в страноприемницата. Тъй като досега не бе пътувала по море, тя тайно се надяваше да няма голямо вълнение, та храната да остане в стомаха й. Ага тръсна глава и бързо прогони тази неприятна мисъл. Щеше да е добре, ако можеше да научи нещо ново, докато пътува на кораба. Онзи гоблин гледаше звездите с голям интерес. Сигурно насочваше кораба по тях или определяше посоките. Ага беше чувала, че Волните гларуси ги използват в своите пътувания. Дали да не го помоли да й обясни как става това? Не, няма да е днес. "Не вярвай на гоблините, дори когато ти носят дарове". Това беше един от първите уроци, които се предаваха от родители на деца (заедно с "не гледай ръста на джуджето, а размерът на брадвата му!", "Не се и опитвай да учиш магия, че като на елф ще ти щръкнат ушите." и "Мълчи малкото ми, че Черните вълци ще дойдат да те вземат (и принесат в жертва на Кали)") и, поне засега, Ага не виждаше защо да го нарушава.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнениеот Ivan_Helsing » пон яну 26, 2009 8:20 pm

Септис свали маската си и започна да яде, навел глава надолу. Храната беше добра, но пътуването на кораб не му се отразяваше добре и след първите няколко лъжици храната вече започна да се връща. Спокойно преглътна втори път и остави лъжицата. Реши да се задоволи с виното - ако щеше да повръща, поне причината да е в алкохола.

Потребителски аватар
Sharky_Dog
Побеснял Пес
Мнения: 681
Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
Контакти:

Мнениеот Sharky_Dog » ср фев 04, 2009 12:58 am

Вечерта мина неусетно и след като всички вече бяха хапнали, бяха разменили по някоя друга дума, решиха да лягат за да са бодри за утрешния ден и евентуалните предизвикателства, които той би предложил. Тролът остана сам навън, докато другите се настанаиха по леглата или хамаците и изпаднаха в пълноценен сън.

Утрото настъпи бързо и бе настанало оживление.. всеки ходеше и шеташе насам натам и си вършеше работите, докато някои откровено мързелуваха, докато останалите вършат нещо полезно. Закуска от ушаф и кисело мляко посрещна героите и след нея всички излязоха на палубата да се насладят на топлия ден. Жегата от сушата не се усещаше така в морето, макар и брега да бе само на няколко километра и реално корабчето просто да го следваше.

Оръжейника се качи на едно корабно важе и се провикна с ниския си глас..
-Трябват ми 3-ма доброволци... 3-ма доброволци за оръдията, да се явят на носа на кораба!!
Очевидно джуджакът търсеше хора, които да инструктира в употребата на оръдията на борда. Сам би му било възтрудно при ситуация на нужда.

[spoiler]Всички се чувствайте свободни да се включвате във всякакви дейности, които мислите, че биха могли да протичат на кораба.. стига да са в рамките на логичното и разумного естествено :wink: [/spoiler]

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнениеот Ain alkar » ср фев 04, 2009 7:58 pm

Телемайте се зае с вахта на мачтата (ако има толкова висока мачта де?) поради силата на взора си (ако няма толкова висока мачта ще се задоволя и на вахта от палубата). Той претендираше да застане на вахтата, защото не вярваше, че джуджетата са способни да видят кораб на светло докато не се сблъскат с него, а и техния взор щеше да е по-полезен през нощта, когато никой друг не виждаше особенно под единствената светлина на зведите, трите луни и далечните градове.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот Cocaine » чет фев 05, 2009 10:38 pm

Дори на кораба, Ага не искаше да зарязва обичайните си занимания. Затова тя беше станала рано и посрещна слънцето в упражнения по медитация. За съжаление, това беше дисциплина, в която гигантката не можеше да се похвали с особено бърз напредък. Действително, беше скъсила времето, необходимо за прочистване на сетивата, но не успяваше да задържи усещането за покой достатъчно дълго. Гигантите никога не са се славели със своето търпение. Ага вярваше, че когато се научи да превъзмогне този свой недостатък, вратите на манастира ще се отворят пред нея. И тогава...
Тогава раздвижването на борда, както и събуждането на трола (и шумното му заемане на вертикална позиция) прекратиха упражненията й. Ага почувства глад и с благодарност посрещна поканата за закуска.
След закуска гигантката нямаше с какво да се занимава, но предложението на джуджето не я заинтересува. Беше чувала за модерните пукаши оръжия на джуджетата, способни да пробият дори метална броня и това я ужасявше. Ага хвърли един един бърз поглед към металните им туловища и се помоли никога да не им се наложи да ги ползват. След това се отдалечи от джуджето - все някъде на кораба имаше нещо друго за вършене.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пон фев 09, 2009 1:05 pm

Тролът на този кораб не бе типичния представител на расата си. Е, вярно че на външен вид ще го збъркаш със сяка друга скала или каменна лавина, но иначе той бе и любознателен, затова с радост опита да приеме предложението на джуджето, но рязкото му пристигане на носа съчетано с пропадането на кораба между две вълни в този момент се отрази доста мокро на повечето присъстващи на предната палуба. Поради това му дадоха едно длето и чук със задачата да доизглади купчинката каменни късове използвани за снаряди на гръмострелите. Той си седна до мачтата и се зае с присъщото на тролите усърдие във всяка възложена им задача, като от време на време се чудеше каква ли е тази бронзова тръба която джуджето сегиз тогиз дига към хоризонта и гледа през нея, а морския бриз шумолеше през шуплите на главата му.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.


Върни се в “Архив - Форумни Игри”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост