Въведение

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Въведение

Мнение от Ivan_Helsing » пет юни 05, 2009 1:18 pm

Топла лятна сутрин в Горен Тъпанар. На площада стояха група хора и странни други създание, на които Тъпанари гледаха с недоверие. Пред тях стоеше кмета на селото, а около тях се беше събрала тълпа от старци, които бяха основното население на селото. Кметът огледа групата. Бяха най-талантливите младежи на селото. Е, всъщност бяха повечетео младежи на селото, тъй като повечето отиваха в "големия" град Тих Бряг щом са достатъчно големи да работят. Повечето имаха сериозни заложби в различни области. Не се очакваше ое дълго да останат в селото, та ги използяваха поне да натрият носа на Долни Тъпанари. Кметът заговори с дълбок глас, като се опитваше да не изпусне рязко въздух отнякъде (тъй като беше изял голямо количество боб и свинско и беше изпил няколко халби бира):
-Преди няколко века се родил един велик човек, който носел името Тъпанар Прост. Той не обичал заседналия живот и поел пътя на моряк. Скоро притежавал собствен кораб с малък екипаж. И един ден акустирал на тези красиви острови. Взело, че му харесало и се заселил. Формирал малко село, което след стотина години приело името Тъпанар в негова чест. Отначало дедите ни се занимавали с риболов и земеделие, скоро започнали да търгуват със съседните ни от Тих Бряг. Селото просперирало, докато Долни Тъпанари не решили, че не им трябват нашите водачи и не се отцепили. За това сега трябва да ги размажете, за да го помнят с години.
Изпусна звъчно въздух през устата.
-Мамка му... - смъмри под нса си. - Та, какво ще кажете, ще ги разбиете ли?

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб юни 13, 2009 5:29 pm

Дая от известно време наблюдаваше как симпатичното създание от далечните фелски брегове, Лии Нин Ки, превъзпитава едно по-едро и тромаво от нея момче. Невръстното човешко създание посегна в широк, загребващ мах, който трябваше да дойде откъм левия хълбок на фелинчето и да продължи към дясното й рамо.
Не се получи естествено - създанието с шарена, леко пухкава козина запази дистаниця и гмурна своята десница под траекторията на чуждата едноимена ръка, след което я отметна нагоре, откривайки цялата долна част на чуждото тяло. Инстинктивно посегна със стъпало между краката му, но се сдържа заради спокойната, красива лелка зад гърба й. За това се задоволи да го срита злобно в коляното и побойникът падна като отсечен на земята, надавайки ревове на заклано прасе. Батко му, някакъв едър тип и непозната, дебела жена дотичаха веднага, но дори не погледнаха към поваления побойник или Лии - погледите им се вторачиха в лелката елфана и не се отклониха от нея.
- Този млад и неразумен, мъничък мъж пожела съревнование със странницата от далечните брегове. За жалост са деца и неумело пазят телата си, понеже често се увличат! - гласът й можеше да породи усмивка в леден демон с топлината си и да охлади огнен дух с нежната си хлад... дори Лии неволно започна да се отнася в този вълшебен, сребърен ромон.
- Боя се, че спорът им се породи от желание да ми угодят, понеже всички искат с мен да идват до вашата приятна гостилница - елфаната грациозно коленичи до човешкото момче и докосна с пръсти бързо подуващия се отток под окото му. Без дължината на нозете тялото й се оказа направо миниатюрно - като на порцеланова фигурка, забравена от боговете или случайността в това неугледно място:
- Мога само да проявя символична щедрост... Лии, раздай на това мило момче и.... другите три момчета, които лежат на земята, медниците от Гостилничаря.
- Ама лельо Дая, те са ви плата.
- Плата? - огромните, кротки очи на елфаната я погълнаха в сапфирената си необятност - нима тези мили хора не ми предоставят всичко необходимо, от което да живея? Нима славейчето иска плата от Слънцето, за да го възпява рано сутрин? Така и аз пея в гостилницата, защото там хората отиват да си починат и вкусят добре приготвена храна.
- Ама ако аз не съм, онзи дебел ханджия ще ви иска пари, вместо да ви плаща.
- Ако имах, щях да му давам, за дето ми позволява да пея в неговия дом - усмихна се разкошно елфаната и ъгълчетата на мъничката й уста се извиха весело, с детска невинност. Лии си помисли, че изглеждат странно - тя, неизмеримо по-кратко живялата, имаше далеч по-ясна представа за този чужд свят от прекрасната, разкошна в своята женственост дама.
..."Дали ще въздействам на околните като нея, когато порасна"...
Всъщност Лии за пореден път си помисли, че зад това гладко, бяло чело се крие плашещо силен ум. И дори не пожела да си представя какво ще стане, ако тази красива, чаровна елфана започне да използва ума си върху тези същества... те и така й лазеха в краката... В тези земи май смятаха нейната раса за нещо като естествени аристократи и то от най-висшите.
- Ти си мила с мен, Лии - фелинката неочаквано беше погалена от мъничка, бяла ръка със старателно поддържани нокти - твърде тънки и крехки, за да са нещо повече от украса. Ако изразяваха изобщо някакво хищничество, то се намираше в област, за която невръстната фелинка имаше само смътни подозрения...
- Милейди - пристъпи от крак на крак единият от местните и елфаната само с поглед успя да му се извини, за дето го е забравила като присъствие! Жестът й още повече смути човека и той от притеснение се почеса през гърдите, забравяйки че е с официалната си риза. В резултат едно от копчетата й фръкна нанякъде, откъснато от дебелите му, силни пръсти:
- Милейди, ние, таквоз... ъъ..ааа мно`о бърза`ме.... кметот ни ви`а на площадо, щот`о ще одим да омекваме главите на тея от Долни Тъпанаре.
- Моля, не закъснявайте заради мен - елфаната грациозно махна с ръка, повдигайки за миг леко разперените си пръсти. На Лии й се стори, че това е най-красивото и мило пропъждане, което някога е виждала. В отговор местните реагираха със смешни, сковани чупки в кръста. Явно някъде в кръвта им беше впечтано правилното поведение към всяко същество, което умее да се изразява и държи с подобна прекомерна изисканост. Както казваха на фела, помисли си Лии: "Когато видиш копринения шал на дамата, се огледай и за стоманените мечове на свитата й"
После й хрумна още нещо и тя погледна с весела закачливост към спътницата си - доволна че в своята аристократична разсеяност елфаната не е забелязала толкова простичък факт, като задържането на певческия й хонорар в кесията на Ки:
- Хайде да отидем и видим какво се готвят да сторят тези смешни създания.
- Не са смешни, мила, симпатични са - отвърна Дая с тон, който означаше едновременно всемирна обич и смазваща по своя ефект жалостивост.
- Ще бъде интересно, засмя се - невръстната фелинка - хайде!..
Последна промяна от cherno_slance на нед юни 14, 2009 6:26 pm, променено общо 11 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб юни 13, 2009 9:22 pm

За отборът на Горен Тъпанар вече бяха избрани няколко човека. Един от тях беше не особено умният, но един от най-добрите занаятчии в селото И. Ако не беше новият кръг на турнира, въведен тази година, съдърващ състезание по занаят, вероятно кметът нямаше да го избере. Освен него беяе София, която имаше изключително богат житейски опит за крехката си възраст. Тя беше поканена поради много причини, една от които беше, че е сред малкото младеви в селото, които още не са участвали в турнира. Всъщност това бяха. Двама души. Двама души, мамка му!
И тогава дойдоха две странни за селяните създания. Едното беше елф, от женски характер. Всъщност думата беяе елфана, но повечето селяни не знаеха думата. Беше станала известна с това, че пееше в пивницата, където повечето селяни прекарваха повечето време. Другото създание подлежеше на описанието "Котеее". Живееше в селото отскоро и вече беше станало лидер на хлапетата. Тогава в главата на кмета започна нещо странно - мисловен процес. След известно време мълчалив размисъл, той каза:
-Ъъ, дами, бихте ли могли... Така де, не знам дали отговаряте на условията, ама и Долни Тъпанари не знаят... Дали бихте искали да участвате в турнира на наяа страна?
Постави ръка на устата си, явно спирайки поредното изпускане на въздух.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед юни 14, 2009 12:05 am

След като хвърли един бърз поглед кам ридружителката си, започваще все повече да й се струва като настойница и се увери, че озарява с благосклоното си внимание селячеството Лии постри палецаи показалеца си в недвусмислен жест към кмета.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед юни 14, 2009 9:04 am

-Оо, моля, моля! Какво ми потриваш пръсти? Самото участие в турнира ви печели единствено чест и произтичащите от нея по-ниски цени при нашите търговци и, вероятно, по-високи при тези от Долен Тъпанар - оригване. - От друга страна, тази година сред оценяващите представянето ви участва доста странен индивид, който предлага работа на печелившият отбор.
Кметът беше един от малкото в селото, които не говореха някакъв странен диалект, защото беше учил на континента, беше научил и някоя и друга хитрина. Но дълбоко в себе си беше същият Тъпанар като всички останали в селото. Оригване.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт юни 16, 2009 10:30 pm

София гледаше новодошлите преценяващо. Познаваше ги, естествено, но желанието им да се включат в междуселското съревнование определено я изненада (доста неприятно). Като начало, девойката усети как шансовете й да оглави отбора тъпанари към собстевената си слава се изпариха*. Проклетата елфана излъчваше толкова сексапил, че дори слепец инстинктивно би обърнал главата си към нея.
Като бивша актриса, София беше свикнала да е център на вниманието и изолацията на този нищожен остров я измъчваше. Но ето, че днес, като обяви кандидатурата си пред цялото население всички погледи се бяха устремили към нея. Тя ликуваше, чувстваше се значима. Усети как самочувствието и се възвръща, само за да бъде смазано от новодошлата. София усети как завистта отново стяга гърдите й в здравата й хватка. Месеци наред се отбиваше да убие скуката с някоя и друга чашка в местната кръчма и гледаше как тия прости селяци протягаха врат към сцената като омагьосани, слепи за ставащото около тях, сякаш не знаеха, че й причиняват такава болка. А най-страшното беше, че София твърдо отказваше да си признае, че представлението имаше силен ефект и над нея. Перспективата за незнайни изпитания с елфаната беше едно безкрайно унижение, което щеше да стъпче самочувствието й в калта.
А какво да каже за хлапето (или поне смяташе, че е хлапе). Естествено с такава външност то се набиваше на очи веднага. В селото се носеха всякакви слухове за произхода му. Досега обаче то като че предпочиташе да се държи като "просто едно от децата", които писукаха весело, гонеха се и се валяха в калта. Детство. Нещо, което София не бе изживяла. А сега научи, че му сече пипето. Много добре усети как да се възползва от положението. Въобще не беше за подценяване. София реши, че не бива да го изпуска от поглед.
Едно друго обстоятелство също тормозеше девойката. Изглежда нмаше да се намери човек, който да им пази гърба. Дребничка певица, странно хлапе, занаятчия и тя. Големи подвизи щяха да сътворят, няма що. Но четитрима бяха по-добре от двама (поне засега).
- Прощавайте, господин кмете - запчна София внимателно. От опит знаеше, че хората на (хм) властта обичат да ги назоваваш по титла - но не смятате ли, че ни дължите нещо повече? Не мога да не забележа, че май кандидатите да прославят селото се броят на пръстите на едната ръка. Склонни ли сте ги загубите?

*Като излезем с презумпцията, че за една жена не би представлявало проблем да се наложи над някой мъж (поне от нейна гледна точка), занаятчията излиза от играта.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юни 17, 2009 12:45 pm

-Ей, опасни сте вие - каза кмета. - Какво да се прави, явно ще трябва да ви платя нещо. По един златник, ако спечелите. В противен случай не мога да ви обещая нищо.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юни 17, 2009 1:40 pm

Остроухата дребничка жена, се бе заела припява нещо на ухото на стария Мейзга, за когото Лии знаеше, че е глух като пън и похотлив като невестулка. За лелката обаче това как играеха очите му не значеше нищо, тя бе потънала в мелодията напълно. Малката фелинка й хвърли един съчествен поглед, а после нещо в съзнанието и иззвънтя. Една златна монета беше месечния стокообмен между Тъпънарските махали и континета, а кмета предлагаше по една на кълпак. Подозренията й за това че прибира част от дохода на селата се разбиха на пух и прах. Тоя прибираше поне 2/3 от Брутния продукт на махалите. Приближи се към него и с миловиден и съчуствен глас започна да му разправя как за такава епична битка с Долнотъпанарци е нужна сериозна авансова и материална подкрепа, главно и тя авансова, какще е добре да се дръпне в отбора и ковача и как Тя евентуално би могла да се справи с тази нелека задача, ако Той величието и светлина на горнотъпанарския небосклон отпусне 1/10 от платата на ковача авансово, като може да накара писаря да обяви в документите ча са отделени 2/10 за този човеколюбив акт.

[sblock="Системно"]
Мятам убеждаване 17+3зара <>16+Псу(на кмета)
Приемам че Ковача е Айнчо, което ни помага да го вкараме в отбора безизлишни занимавки. След като кмета се съгласи или откаже Лии отива и пляска презръката стария Мейзга чиято мрасна лапа е слязла под кръста на елфата.
[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср юни 17, 2009 6:50 pm

Старият Мейзга всъщност страдаше от избирателна глухота, която с напредването на възрастта се беше превърнала в неспособност да чуеш нещо неприятно и важно, дори ако животът ти зависи от това. Годините му бяха отнели и други нещо освен трезвата преценка за реалността, така че докосването по хълбока й предизвика в елфаната повече жал, отколкото гняв.
Мъжът изглеждаше отблъскващо, но въпреки това старостта му не предизвика в нея страх и погнуса, понеже нейната раса бе недостъпна за тази слабост - ала съчетанието от душевна ограниченост и животинска поход, недокосваща сърцето, я изпълни с жалост. Жалост, от която по-проницателен събеседник би избягал с дълги скокове.
- Ще ти дам свойта женска благосклонност – тя сама взе ръката му и я премести надолу по извивката на бедрото си – ако ми позволиш да бъда наистина милостива с теб.
- Бе ти легни с мене, пък ши видиш как стария Мейзга ши възкръсне... ши си надигне, ни мъ глей че съм дърт кат дядо ти...
- Единственото, което в тебе ще възвърне мъжката ти сила е чаша конеон*. Заради силата, която иде в пламъка угасващ с последното припламване.
- Ъ, къв е тоя ко...нон?
- Това е ваш, човешки обичай, от някой мъдреци на Изток практикуван. На името на малък град, нарича се кеоски обичай!
Макар много дърт и по природа глупав, Мейзга притежаваше онази вродена, почти животинска осезаемост за истинските емоции на околните. Притеси го жалостта и щедростта, едновременно сияещи в огромните, кротки очи на елфаната. Изглеждаше му като дете с хубави цици и ужасно дълги крака, но инстинктът му за опасност неочаквано започна да вие като подивяло куче по новолуние.
- `Ма къв е тоя обичей, ма? За к`о е ?
Дая го изгледа съчувствено, с надеждата, че това старо, болно и глупаво създание може да избере постъпка, която би го възвисила в очите й. Никой елф не би прибягнал до кеоския обичай, освен в безнадежден плен, но единици сред най-възвишените човешки същества чрез него се надсмиваха над Старостта - това неизбежното проклятие за кратколетната им раса. Нейният тънък усет за душите на разумните същества обаче й подказа, че този събеседник не заслужава дори презрителното съжаление:
- Има у кеосци обичай чудесен, Фания: зле не трябва да живее онзи, който не живее добре!**
Мейзга за момент загуби напълно избирателната си глухота и тя допълни:
- Изпълнена от добрина, ще ти помогна да си отидеш като мъж! С едно последно припламване на твоя жизнен пламък.
- Ама.. чай са... кат казваш да си отида.... имаш, значи, таквоз.... да ритна камбаната...
- Да, ти мене правилно разбра! Ще стане туй, дордето приемам последната ти глътка въздух с моите устни... додето те изпращам с милувки по Пътя Неизбежен...
- А.... ъъъ.... ама ти.... – Мейзга внезапно изпита дълбок, разтърсващ ужас. Някаква част от личността му, някъде дълбоко в него, се съгласи с предложението, сякаш то е най-естественото и разумно нещо, което може да стори с жалкия остатък от живота си. И тъкмо тази моментна готовност да приеме нейното предложение, го смрази.... Той издърпа лапата си от крехката хватка на нейната длан и понечи да се изплюе пред малките й като на дете стъпъла. Обаче се сети, че благородниците наказват за такива неща по-лошо от кмета, пък таз беше по-лошава и от благородниците.
- Аз таквоз... – ши ходя да пусна едно л..но, че на мойта възраст такво`з.... и мехура не държи...
- Може да сложиш край на това – дребничката жена пристъпи на предългите си, така примамливи нозе и впери в него своите ракошни очи – може да сложиш край на унижението, което ти причинява тази болест, наречена Старост.
- Май са ма... – изхриптя Мейзга и припряно изкуцука настрани, мърморейки си под нос, че в тия нови времена една к..ва кат` хората не можеш да... таквоз... дет` и без това не можеше.... Орим да я отнесе дано...

* * *

Зад гърба му момичето-коте се приближи до елфаната и погледна покрай рамото и към отдалечаващия се старец:
- Какво му каза, че така бързо се отдалечи?
- Предложих му да постъпи като склуптура Лизипс.** Дори се съгласих да го изпратя с милувки в това пътуване последно!
- О... - Лин за миг не знаеше дали да се смее или изръмжи тихо и завистливо - ... лельо Майме, друг път остави на мен да разкарвам навлеци като него. Аз поне не ги карам да се наа...т от страх.
- Лин? - гласът на елфаната мигновенно изрази типично родителско възмущение и предупреждение, че темата е взела неприятен обрат към личността на невръстната фелинка - какво съм ти говорела за думите, които не бива да употребява една бъдеща дама?
- Ох - тя махна леко виновно с ръка - знам, знам, полагате толкова усилия с мен, че понякога се чувствам неблагодарна и виновна. Бих обещала завинаги да сдържам езика си от думи неуместни, но не смея да го сторя, притисната от погледа ви строг!
- О? - засмя се щастливо Дая и деликатно плесна с длани, при което малката й събеседница се почувства наистина похвалена - ето това вече е напредък!
- Похвалата ви, лейди Майме, е тъй незаслужена, че ме изпълва с неудобство!
- Ах, ти? - смехът на елфаната се разля като сребърно звънче - Прекрасна си?... А заедно с това отново си успяла да извъртиш нещата в твоя полза! Виждам, че след разговора със кмета сияеш от доволство? Ще споделиш ли с мен словата, що с него разменихте?
- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - -

*конеон – много силна отрова. В контекста на разговора - силна отрова, примесена с афрозодиак, който допълнително натоварва сърцето на отпилия.

** http://www.chitanka.info/mylib/index.ph ... #textstart
Всъщност героят на Иван Ефремов споменава, че читира Менандър.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юни 17, 2009 8:24 pm

-Бих бил много доволен от една такава постъпка, но тя би била безсмислена. Този обичай е нов за теб, но турнирът не е "епична битка". То почти и няма бой, само една част от състезанието е ръкопашен бой. От друга страна, ако искате мога да ви дам по два сребърника предварително, като одържа таксите от един сребърник на човек. Тоест и да паднете, печелите нещо. Ако пък биете спестявам малко на икономиката на селото.
-Добре де, а какво всъщност представлява турнира? - попита индивидът, определян като "ооо, коте!"
-На няколко части е. Едната е ръкопашен бой - по един човек от двата отбора. Вторият е стрелба с лък или арбалет. Третия е конкурс по талант. Освен това има и състезание по риболов, което ние обикновено губим. А от тази година Долни Тъпанари настояха да вкараме състезание по занаят и дебат на тема, която наш гост ще избере. Да ти кажа, и аз не разбирам какво ще рече последното, но познавам госта и едва ли са го подкупили да избере тема. Всъщност е толкоз странно същество, та не мога да съм особено сигурен.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб юни 20, 2009 11:48 am

- Едва ли е по-странен от тези двамата - отбеляза София хапливо и посочи с брадичка към елфаната и котето. И докато детето (добре, това, което се представяше за дете) се отличаваше от нормата само заради външния си вид, елфаната прояваваше всички признаци на умствено заболяване*. Кой се държеше така с хората? Кой използваше такава архаична форма на човешкия език? София не можеше да търпи нейното присъствие, камо ли да работи с не в екип. "Да се надяваме, че ще приключи бързо".
- Г-н кмете, след като уредихме дребните детайли, мисля, че е време да разпускаме събранието - "то и без това вече не ми обръща внимание." Вътрешното й усещане за драматизъм й подсказа, че остава още една дребна подробност. - Ще възразите ли, ако се опитам да го направя вместо Вас?

[sblock="Системно"]Междувременно София пробва психилогия на Майме, за да разреши веднъж завинаги, дали странното й поведение е резултат от психическо разстройство. Общо психологията е 11, предполагам ПсУ на елфаната е огромно.[/sblock]
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » нед юни 21, 2009 9:16 am

Докато се вглежда в лицето на елфаната София вижда нещо обезспокояващо. Струва й се, че създанието срещо нея излъчва злоба и похот, примесени с алчност и неприрязън към всичко живо.
[системно]АНУ... Върви ти на пръв зар :lol: [/системно]
Кметът поглежда София и няколко секунди гледа дълбоко замислен в нещо.
-А, какво каза? Чакай, че нещо се разсеях. А, да. Добре, и без това ми е време да се нап... да се оттегля.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед юни 21, 2009 9:56 pm

За миг София придоби самодоволно изражение тип "знаех си аз, че нещо не й е наред", след което внимателно избута кмета встрани от подиума, изпъна се, за да изглежда по-внушително, и започна имповизираната си реч:
- Тъпанари! Дойде време да покажем на онези долни окаяници кой господства по тези места! От мое име и от името на остоналите избранници обещавам да направя всичко възможно, за да смачкам грозните им мутри! - в този момент гласът й се извиси до предела на възможностите й. - ПОБЕДАТА ЩЕ Е НАША! - пауза. - А сега мисля, че е време да отпразнуваме събитието в кръчмата.
- След Вас, Тъпанар Прост CXCIII.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юни 24, 2009 12:23 pm

Два часа по-късно, в кръчмата. Навсякъде пияни хора. Елфана пее на една маса и няколко по-смели алкохолици се опитват да я опипат. На масата до нея седят нещото-котка, едър и глуповат ковач, млада жена и Кмет. Кметът допива халбата си и започва да говори на събеседниците си:
-Мисля, че вече всички знаете какво представлява турнира. Но сега ще ви дам още малко подробности. Всяка задача ще се оценява от няколко съдии съдии. Един е кръчмарят, Ейтименеуважаашлимъей. Другия е учителя Влад. Но последният е най-интересен. Името му е някакво странно, мисля че беше нещо от сорта на Борад Праскар, ама не съм особено сигурен. Та, той е нещо странно. Прилича на джудже, но прилича и на елф. Май е някакъв мелез, ама не това е важното. Та, тоя е учен от Мелион и май разбира от всичко, гадината. Та, той освен това предлага работа за победителите в турнира. Освен това всеки кръг към тях ще се присъединява пще някой, по-адекватен по съответните въпроси. Искам да сте готови и да дадете осемдесет процента от себе си - кметът не беше схванал процентите - и да победите. Точка. Въпроси?

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет юни 25, 2009 10:26 am

Със замислено изражение София бръкна в гънките на робата си, извади лулата си и я запали. Всмука дима два-три пъти и с отнесено изражение проследи колелцата, издигащи се към тавана. Опитваше се да формулира въпросите си така, че да не издаде намеренията си излишно.
- Това жури... ще следи за спазването на някакви правила или ще оценява начина на справяне със задачата? Също така, знаем ли кои са избранниците на Долен Тъпанар?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет юни 25, 2009 8:34 pm

-Долни тъпанари не допускат наши хора до тяхната част от островите от две седмици, ние от една. В тяхната част от селото няма нито един младеж в подходяща възраст, предполагам че са извикали техни деца от континента. А всеки член на журито дава оценка от едно до пет на всеки от кръговете, като правила няма, освен че участниците нямат право на външна помощ, както и на помощ от съотборници при индивидуалните състезания.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет юни 25, 2009 9:29 pm

Докато тананикаше позната от детството мелодия, Дая отдели цялото си внимание да наблюдава човешката жена изпод плътните завеси на дългите си, извити мигли. Непознатата очевидно желаеше да поеме върху себе си тежестта на водачеството в предстоящото състезание със съседното селище и това изглеждаше много благородно. В същото време обече характерът и мотивите на София останаха загадка за лейди Майме, а излъчваната от нея увереност и почти мъжка енергичност се намираха в странно противоречие със скорошната и трагична загуба на нероденото й дете. Макар че сегашното й поведение можеше да е именно опит да избяга от мъката, като....
- ... Мааа.... ти ши ми кайш, че не мога да я обарам, ха.. – програчи нечий пиян глас до ухото на Дая и миг по-късно нечия едра лапа легна на крехкото й рамо, след което се плъзна към деколтето. Същевременно друга едра и силна ръка обгърна тънкия й кръст, вдигайки я от стола като коте.
В отговор тя за миг се остави в прегръдката на натрапника, след което спусна на земята мъничките си стъпала и се облегна върху гърдите му. Едновременно с това леко се извъртя, защото - въпреки по-големия си ръст - нозете му бяха по-къси от нейните, а нейните собствени ръце не превишаваха дължината на телцето й. В същата секунда той опита да се дръпне от нея, но не успя, защото тя не му пусна слабините - а щом начена мощна “попържня” слабо усилване на крехката й хватка превърна ругатнята в грозен писък.
От своя страна Дая прехвърли слабините на пленника си в другата ръка – внимателно, за да не закачи и счупи нокът в грубите му дрехи - след което се засмя с точно премерена доза жестокост и веселие:
- Щом вий сте толкоз щедър на мъжественост, аз малко за мене ще си взема! Ала се боя, че даже орехче да взема, не ще остане нищо! Дори невръстните момчета май с повече са надарени!
- Вещица! – изръмжа гневно селянинът, но самите му другари, които го бяха подтикнали към грубост с чужденката, сега се смееха на болката и унижението му. Тя го тласна с крехката си длан и той от с превиване залитна по гръб, блъскайки се в плота на кръчмаря. Последният не смяташе, че трябва да рискува в побой най-добрия бард, който от години е благоволявал да пее в опушената му кръчма. Най-малкото заради поредния пияница, който пие на версия. Така че когато онзи се надигна, вече държеше в десницата си бухалка, а с другата се протягаше към ризата му... но го спря самата елфана:
- Желанието му не мога да отхвърля твърде леко, щом веднъж прекрачил е отвъд доброто възпитание и себе си рискува зарад мен. Ала ако мене иска, то нека докаже смелост, като се пресегне за нещо по-недостъпно от мойта бяла гръд – думите й предизвикаха дружен смях сред околните, защото това предизвикателство обикновенно се отправяше от моми, които не са чак толкава против ухажването на някой младеж. Според благоразположението на девойката подвигът се заключваше в откъсването на ябълка от висок клон на някое дърво или в невъзможни неща като хващането с голи ръце на лястовица в полет. Елфата обаче се позова на стар и древен обичай, който накара по-предпазливите в кръчмата да изтрезнеят:
- Един от присъстващите дошъл е в таз страноприемница на кон. Животно хубаво и с лъскав косъм, с нрав малко докачлив. По обичай най-стар*, юнакът трябва тоз ат да хване за опашката и силно да я дръпне. Туй облог е, а стори ли го и остане на нозе, аз негова ще бъда тази нощ.
... Мъжът я зяпна втренчено, внезапно изтрезнял, и стисна челюсти с такава сила и гняв, че се чу как скърца със зъби. Очевидно невъзможните условия идеха като знак от жената, че не желае домогващия се до нея мъж – ала изпитанията за смелост представляваха съвсем друга работа. Отказът от тях носеше посрамване и присмех... а приемането им носеше опасност от смърт или осакатяване...
- Откажи се бе, брато – обади се някой от присъстващите, но младият мъж се вторачи в лицето на прекрасната елфана, след което изведнъж разбута тълпата, метна калпака си на земятаи излезе навън! Неколцина от другарите му излязоха с него, но колкото го дърпаха, толкова и го окуражаваха... а половин минута по-късно се чу пронизително изцвилване, звук от мощен удар и после шум от падане на нещо едро.
Миг по-късно в кръчмата влетяха неколцина селяни, влачейки примремлия си събрат - мъжът не дишаше и в кръчмата се надигна олелия. Тогава Дая се приближи между суетящите се човеци, постави ръце върху челото на берящия душа и затвори очи – миг по-късно тя трепна и изохка, а под дланта й просия бледа светлина. Веднага неговите гърди трепнаха и започнаха отново да се повдигат и спадат, лицето му за един дъх върна цвета си, а очите му се ококориха. Опита се да каже нещо, но излезе завалено и другарите му изведнъж се засмяха от облекчение, при което елфаната поклати глава:
- Онзи, що му липва сила или ловкост , превръща смелоста си в глупост! Ти провали се и сега върви си, понеже на мен дължиш живота си!
Тя ласкаво и в същото време покровителствено го потупа по темето, както жена би направила с непослушния си, но мил до глупост домашен любимец, след което се отдалечи, оставяйки го да се съвзема. Той криво-ляво се изправи, погледа жално след нея и си тръгна, сподирен от насмешливи викове и закачки. Беше станал червен като домат, когато се наведе, да си вземе капата.

* * *

Дая успя най-накрая да седне на масата при останалите и приветливо им кимна за извинение:
- Простете, че отново прекъсвам съвещанието заради моята особа. Тез двукраки животинки са тъй трогателно наивни и несръчни в свойте домогвания, че будят в мене жал и мъничко тъга – тя забеляза, че очите на домакина им се кръстосват в усилието да проумее аристократичното й наречие и премина на по-простичък език – казах, че се извинявам за прекъсването!
- Ааа, няма нищо! – кметът дори не беше обърнал внимание на шумотевицата до тяхната маса, приемайки я за обичайна в това натъпкано с алкохол и мъже място - Тъкмо обясних на вашите другари, че Долни Тъпанарци сигурно са извикали децата си от континента, за да се състезават с вас!
- Разбирам - усмихна се елфаната - но ме интересува един друг въпрос! Какъв всъщност е облога** между двете села?

......................

*обичай най-стар - http://www.promacedonia.org/iv_stozher/index.htm

**Облог - Обикновенно подобни състезания между села са включвали и някакъв облог/залог: гранична ивица земя, вада или право да се ходи на риболов в залив между двете села и т.н.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пет юни 26, 2009 1:10 pm

-Ама моля ви се, няма облог. Всичко е въпрос на чест. Е, никой не пречи на хората да залагат, обаче ако някой заложи за другото село обикновено го пребиват като куче... Ах, горкият Цеецоо, миналата година остана само Шеешоо от липса на зъби. Тази година "официалният" залог, който просто е сключен между мен и съвета на старейшините, е, че загубилото село плаща сметката на спечелилото в кръчмата за един месец. Моля ви, постарайте се да спечелите, защото иначе ще се разорим.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет юни 26, 2009 1:53 pm

Състезание без официални правила! Колко наивини бяха местните? София задъвка мундщука на лулата си, докато в главата й прескачаха картини, в които клетите избраници от другото село не успяваха да се явят навреме за състезанието, падаха покосени от стрели на стрелбището и вадеха озадачени скъсана рибарска мрежа от морето. Колкото и да я забавляха тези мисли, жената още не мислеше да ги огласява. Щеше да е най-добре, ако проведе саботажа сама. Като онзи път в театъра, когато скритата вратичка изненадващо поддаде и Александра си счупи крака. Засега, обаче, й трябваше повече информация.
- Кажете ми, г-н кмете, технически кръчмата и училището се водят извън всяко от селата, нали?
Горкият тъпанар кимна утвърдително, с доста озадачено изражение*. "Божичко, тук никой не разбира от намеци".
- Мислех си, просто като идея, не можем ли да изпратим певицата на кръчмата на пазар в Долен Тъпанар? - никаква реакция. София въздъхна уморено. - Елфаната е наша избраница, нали? Но онези в долен тъпанар не го знаят! Тя отива там под някакъв предтекст (например на пазар), но всъщност се ослушва, за да подучи кои са техните избраници. Те няма да се усъмнят, защото технически, тя не е от наше село! - и сякаш едва сега забеляза, че елфаната се е присъединила към групата до масата, - Естестнено, стига Ваша милост да няма нищо против, тази услуга за нас да стори?

*Ако правилно съм разбрал от темата с общо описание на островчетата.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет юни 26, 2009 3:23 pm

- Скъпа, не мъчете с обърнат словоред нашия уважаем кмет - усмихна й се ласкаво елфаната - намираме се на съвещание, в което участва и той.
- Е, аз вече ви свикнах, госпожо, на говора - сви рамене кметът - ма верно, че тия от Долни Тъпанар не ви познават и може, таквоз... да се огледате?
- Всъщност не мога - въздъхна тихичко елфаната - неетично е! Това е състезание, а не война и тъкмо правилата и честта отличават едното от другото!
- Хм - сбърчи вежди кметът - верно, че е хитруване, ама те трябва да се сетят, че да се оплачат.
- Измамата е позволена само на война, уважаеми, не и сега - поклати глава Дая и събеседникът и изпуфтя, при което тя побърза да добави - но може да ни разкажете за тези от техните участници, които миналата година са победили в своите дисциплини. Щом са победили, самите те е вероятно да искат отново да участват! Може да ни разкажете за тях.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб юни 27, 2009 10:02 am

-За съжаление старите участници нямат право да участват, заради което и състезанието се провежда толкова рядко - да има малко нова кръв. До няколко десетиелия, както е тръгнало, ще се провежда веднъж на десет години.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед юни 28, 2009 1:01 pm

София остави лулата си на масата и с бързо и плавно движение се изправи. Случи се толкова бързо, че околните не успяха да видят прехода между двете положения на тялото й. Жената заговори с на певен глас:
- Днес ще ви покажем за царски дъщери,
двете по-големи властолюбиви и зли били,
ала била сал най-малката сестра
към всички откровена и добра.

Корделия избрала пред лъжата честността,
но в награда я натирили от родната земя.
Опитала тогава да защити справедливостта,
но погубила навеки живота си и младостта.*

- Надявам се накрая жестът ви да бъде оценен. - добави тя с нормалния си глас. След това вдигна лулата си и се оправи към най-близкия прозорец, откъдето вторачено се взря навън (но мястото да е такова, че да се чуе, ако някой на масата каже нещо интересно).

*Префразиране на магландиумската версия на "Крал Лир" или на онази българска народна приказка за солта, която обаче завършва с хепиенд.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юли 08, 2009 9:24 am

След още няколко чашки, кметът пак заговори:
-Така, сега трябва да решим кой от вас коя част от турнира ще поеме. Мене ако питате, юумручния бой требе го поемеш ти - кмета гледаше към ковач. - Изглеждаш ми як. Също и занаята. Конкурса по талант е чудесно изпитание за елфаната. В дебата участвате всички, та е все едно. А за риболова и стрелбата с лък нямам никаква представа. Ако имате възражения, казвайте, изобщо не ме интересува как ще играете, стига да спечелите.

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Ain alkar » ср юли 08, 2009 12:56 pm

- Бих се изправил в юмручен бой срещу който и да е от техните. Те са долно-тъпанари нищо не могат да направят, а щом стигнем до занаятите считай нашето село за победители. - рече ковачът с голяма гордост и може би тъпанарска наивност, че ще сте справи и отпи от голяма халба пред себе си.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср юли 08, 2009 2:18 pm

- Принципно и аз мога да се заема с боя... - започна фелинчето разпалено, но когато напълно случайно елфаната го докосна продължи с по-умерен тон - ама по добре да оставя това на чичо ковач. Иначе тетка Софка би трябвало да се справя добре със стрелбата, ако разбира се този арбалет който разнася не е просто за украса. В тази връзка за мен остава само риболова, но ще се радвам даразбера малко повече за правилата по които ще се провежда той. Иначе вмярно ли е че при долнотапънарци е дошъл някакъв пришълец кото вечер преди да си легне забивал меча си в земята за да не може никой да му го открадне? И когато Бат Саали и дружките му все пак опитали трябвало да копаят цяла нощ и на сутринта като го натоварили на каруцата тя се счупила пот тежестта? Вярно ли е това?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср юли 08, 2009 8:17 pm

Кмета се замисли за малко и накрая отсъди, както смяташе, мъдро:
-Абе за първи път го чувам това, ама всичко е възможно. А за риболова в общи линии се гледа кой ще улови най-много, както и най-голяма, риба, независимо с мрежа, с въдица или по какъвто друг начин измисли.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб юли 11, 2009 12:07 pm

Като чу да се говори за нея, София бързо се извъртя с лице към масата.
- Уменията ми в стрелбата с арбалета са съпоставими само с тези с лъка. Но макар без конкуренция в нашия отбор, стрелбата ми е хоби, едва ли бих се опряла на опитен ловец. И в бъдеще, хлапе, не ме наричай Софка.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон юли 13, 2009 10:10 am

Малкото фелинче свали широкополата си шапка, хвана я с лапички пред себе си и погледна София изотдолу заради ниския си ръст и заради лекото приклякане, с едни огромни влажни трептящи очи.
- Най почтително моля за извинение како София, но като изключително опитна в стрелковите оръжия, а и като най-достойна за водач вие непременно сте усвоила умението и знаете, че при използването на механични оръжия стабилната стойка от легнала позиция дава неоспоримо преимущество пред който и да е изправен на крака стрелец* мър.

*Карам по тънката струна като вметвам за правилото, че ако се клекне стрелците добавят +2 успех към стрелбата си, а ако залегне стрелец с арбалет или гръмострел добавят общо +4успех към своята базова стрелба.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет юли 16, 2009 10:16 pm

София се приведе в безупречен реверанс:
- Похвални познания в областта на боя от разстояние. Ще го имам предвид. - но веднага й хрумна да отправи и язвителна забележка. Някъде дълбоко в себе си не искаше да признае, че е възможно другите да я превъзхождат по ум, обаяние или познания. - Радвам се, че поне някои в отбора ни мислят как да си осигурим победата.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон авг 10, 2009 9:39 am

ИИ. Извинявам се за зкъсенеието, много съм нередовен.

ВИ.След няколко часа и десетки литра бира, кръчмата се поизпразни. Е, не че се изпразни напълно, но групата за трунира се махна от там. Последва жалък опит на четиримата да поспят, но след около пет часа сън всички под ред бяха грубо събудени с доста шум, а за ковачът, който беше захъркал блажено, използваха и кофа вода. Заведоха ги в голямата зала на кметството. Там кметът им заговори:
-До турнирът има петнадесет дни. През това време всеки в нашето село ще се радва да ви помогне в тренировките - независимо какво ще тренирате. Искам да се подготвите и след този срок за подготовка да сте готови да изринете подът с ония - последната дума беше казана с доза омраза.
Междувременно повечето създания в стаята, включително кметът, бяха махмурлии и по тази причина той млъкна дотук.
-Между другото, ако някой ви иска пари... Ето - кметът им подаде четири кесии. Когато ги отвориха, видяха че са пълни с медници.

ИИ.Имате 15 дни за тренировки. Питайте за учител, кмета ще ви отговори. Важно уточнение е, че малко хора на островите имат СУ над 8, така че няма да научите кой знае колко.

Заключена