Една росна утрин...

Архив - Форумни Игри
Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Една росна утрин...

Мнениеот Ain alkar » пон авг 24, 2009 2:24 pm

... в покрайнините на Вечната гора и по-точно в град Сакриминел пристигат няколко приключенци. Последните им перипетии със съдбата са им донесли достатъчно пари, които да използват за почивка и намиране на нова задача.
За съжаление първото се оказва по-трудно от очакваното. В града сякаш има дефицит на магьосници или друиди, които да си търсят хора за вечните задачи. Вратите на всеки един магьосник са затворени и всички са се изпокрили.
Цялата история се струва странна на новодошлите (някои или всички герои могат да тръгнат да разследват тази странност).
Вечерта в страноприемницата е пълно мъртвило. Съдържателят, един елф и двамата пътници представляват всички хора там. Елфът оглежда всеки новодошъл, докато отпива бавно от стъклената си чаша елфическо вино. Двамата пътници стоят на една маса и говорят тихо. На външен вид приличат на хора под дълбоките плащове.

(решението е на всеки един играч какво ще прави, който иска да играе по страничната история да пише в темата за Въпросите, за да пусна темата и евентуално кътсцената за тази мисия)
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » чет авг 27, 2009 3:50 pm

Маша се провря между масите с неподозирана за визиката й грация, н все пак остви впечатлението за прииждщо турнадо защото външните части от от тялото й се придвижваха със закъснение спрямо останалите пластове на телесата й. Когато приседна върху високото столче до бара то изтена многострадално но ве пак успя някак да поеме стоварилите му се отгоре близо двеста камъка живо тегло. До кога обаче беше друг въпрос. Удари с юмрук по плота с неподозирана за жена сила но отговаряща на физиката й. Когато звънтежът на стотиците дрънкулки по нея позаглъхна тя попита подлизващия виното си елф с възможно най-сладострастен глас:
- Дали една жрица на Алфана би могла да се надява на почерка в това тъй престижно заведение? А и междувременно да споделите защо е такова мъртвило в града. Последния път като наминавах тук кипеше от живот... - хвърли един поглед на спътниците си който тъкмо прекрачваха прага на заведението и пак ърна цялото си внимание върху елфът.

[sblock]
Психология да видя какво го мъчи 16+3з>16
Съблазняване, ако мине 9+3з>16+2(заради чужда раса), не се надявам толкова на виното междувпрочем.
[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнениеот Ain alkar » чет авг 27, 2009 8:58 pm

[spoiler]Както каза Хам: "8? Чувствам се прецакан."[/spoiler] Отегчената физиономия на елфа не разкрива нищо друго освен пълно безразличие към въпроса на Маша: "Че па от`де да знам." - вдигна рамене той и се обърна назад към бутилката извадено вино.
Изведнъж нещо сякаш го сръчка в съзнанието. Той се обърна бавно с поглед, изпълнен с разбиране и каза провлачено:
- Чаакай малко! А пари имаш ли, а?
[spoiler]13 е хубаво и високо число, но не и срещу един елф[/spoiler]
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html

Кейт лежеше в леглото си будна…

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пет авг 28, 2009 3:57 pm

- А вие имате ли поне една свободна стая в която да се настанят група изморени пътници? - конрира жрицата със сладострасна усмивка облизвайки палаво месестите си устни. А селед като изчака да получи отговора кимна към двамата закачулени и им поръча по една бира за сметка на елфът в групата. Идеята й беше после да се промъкне към тях и да поразчупи леда, както и мистерията около зачезването на всите друиди и магове.
Всичко на тоз грешен свят е относително...

Изображение помогни на форума!

Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

А, да: татко съм.

Потребителски аватар
iliusa
Калфа
Мнения: 45
Регистриран на: съб авг 18, 2007 4:59 pm
Местоположение: Кубрат

Мнениеот iliusa » пет авг 28, 2009 9:43 pm

Хоумс отвори вратата на странноприемницата бавно хвърли един поглед на четиримата клиенти с лед това се запъти към бара седна до непознатата дама и поръча една бира...Усмихна се едва забележимо през големите си мустаци и брада на дамата я заговори...
- Здрасти да те почерпя една бира?

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнениеот cherno_slance » пон авг 31, 2009 11:14 am

Талион разсеяно задраска с въглен по малката дъсцица за нахвърляне на предварителни скици и механично отпи от голямата, запотена чаша с топло мляко. Вниманието му постепенно се оказа привлечено от разнородната групичка, която съдбата или чувството за хумор на Боговете събираше пред очите му на кръчмарския плот. Огромна дама с изненадващо правилни пропорции между масивните части на тялото и топли, присмехулни очи... Възмутен от присъствието й елф, който леко си отдръпва назад главата, докато тялото му остава на мястото си - резултатът е полу-въпросително, полуотпъждащо вирване на брадичката... при възрастните източни магьосници жестът се получаваше по-ефекто, защото поглеждаха своя нежелан събеседник през приспособленията за късогледите им, отслабващи с възрастта човешки очи.
... Появи се джудже и с будеща притеснение веселост ( има една граница, след която твърде доброто настроение започва да се дължи на определени вещества или тяхното предвкусване), се присламчи към сформиращата се компания.
... Какво пък, нямаше да се получи втора "Тайна Вечеря"*, но композицията се очертаваше добра...

---------------------------------------------------------

* "Тайната вечеря" - картина на Леонардо да Винчи. Правя заигравки...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнениеот Vilorp » пон авг 31, 2009 1:11 pm

- Хоумс, ти си радост за моите изтерзани от зеленина очи, покатери се на таз табуретка и нека видим с какво може да утоли жаждата ни този тъй мил и гостоприемен златолюбец - последното беше предназначено явно за елфът изживяващ се като кръчмар и евентуално гостелничар. Когато джуджето се изкатери на високата тоборетка до бара да обхвана космата му мутричка с месестата си си рекъ клоняща към ръчище и дребничкия усети халадината на можеството й пръстени. Тежкта дама се приведе напред и заоглежда критично носа му.
- Добре се възтановява, но може да ти остане белег - зацъка тя критично дакото елфът поднасяше две бири на двамата цовеци в дъното, а после и на тях самите. Хоумс се измъкна от латата й след което разплати набързо и пое халбата си в ръце.
- Много по-бързо се възстановява спрямо друг неща който са ми изгаряли - усмихна се мъника, а след като отпи една стабилна глътка то халбата си добави - А и никога вече няма да сипвам вода в киселина, това ще ми е като обица на носа - потупа той зачервеното хълмче подавашо се от средата на лицето му и отново награби халбата.
- Тоя път успях да го закърпя, но наистина се надявам да да не го откъснеш с нещо друго. Кажи обаче дали успя да намериш някой маг или друид с добре платена задачка... - подпита дамата джуджето като муждувременно отвърна на поздрава на двамата човеци и намигна на елфът с дъсчицата, който първоначално се ослушваше когато предложи на ханджията той да й плати сметката.
- Не успях да намеря дори зле платена задача, все едно `сите са на събор нейде другаде в магмата да горят дано!
- Алфана бди над децата си и при нужда ще ни подаде ръка - утеши го жената майчински и гаврътна половината си халба на екс.
- Незнам Маша - Хоумс май леко се сдуха когато видя дъното на глинената чаша в ръката му - цял ден обикалям и единственото което намерих беше: „съберете дръвца за старата жена”, което поне ще ни плати пиенето за днес, ама от утре... - той тупна една шепа дребни монети на бара и махна на елфът да донесе по още едно.
Всичко на тоз грешен свят е относително...

Изображение помогни на форума!

Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!

А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ain alkar
Ahlen
Мнения: 686
Регистриран на: вт яну 03, 2006 6:15 pm
Местоположение: Русе

Мнениеот Ain alkar » нед сеп 13, 2009 11:56 pm

Елфът се беше погрижил двамата странници в дъното на бара да научат от кого са питиетата им. Те от своя страна извърнаха главите си към Маша. Пълната красавица изглежда им направи впечатление, тъй като двамата доближиха глави един до друг и започнаха да си шушукат нещо. От време на време извръщаха и поглед към Маша, която когато и да забележеше този жест отвръщаше с благата си усмивка на последователка на Алфана.
Накрая двамата мъже станаха от масата си и се присъединиха към жрицата и джуджето на бара. Преди да седне всеки от тях се поклони леко в поздрав на двамата, отметна качулката от главата си и зачака позволение да седне. Без думи. Разбира се, Маша нямаше нищо против тях и даде чаканото разрешение.
Минута две разговор нямаше. Просто мълчание и погледи краднешком от едната двойка към другата. На двамата скитниципросто им личеше, че са магьосници.
- Между другото. - започна единият. - Благодарим за почерпката.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html

Кейт лежеше в леглото си будна…


Върни се в “Архив - Форумни Игри”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост