Страница 1 от 1

Пролог: За два пробити медника.

Публикувано: пет май 28, 2010 1:34 am
от hameleona
В сумрачната стая стояха десетина фигури в тъмни роби с дълбоки качулки и напяваха тихо някакви мистични руни. По някоето време напевът рязко спря, поради простичкият факт, че две от фигурите започнаха да спорят:

- Казвам ти, беше “Ощаз манз ен и яитопът ята яеп!” Сигурен съм, че Върховният Велик Консул така ни го каза! – първата фигура бе не повече от 1.50 висока, като в същото време бе доста кльощава. Джудже някакво или гном, а може би гоблин? Само Върховният Велик Майстор знаеше.

- Не се занасяй! Беше “Нетерк мялог мъс и яитопът ята яеп!”! Отново не си слушал! Върховен Велик Майсторе, кажете му!!! – втората фигура беше гигант. Никоя друга раса не можеше да се извисява на над два метра и да й стърчат рога.

Върховният Велик Майстор се плесна по челото. Той пък явно беше елф, защото в качулката му имаше дупки, през които стърчаха ушите му. Бе събрал тия идиоти от кол и въже, за да ползва магическата им сила, пък била тя и нищожна, но явно нямаше да се получи. Дори не можеха едно просто изречение да запомнят. По-интересното бе, че никой до сега не се бе усетил, какво всъщност значи текста му…

- Млък! – кресна той. – Стига сте се карали. Тази вечер, това не е важно. Време е да започнем с истинската ни задача… - и той започна да обяснява, а пък те – да кимат, а надписа (“Алис Аксечифле”) на гърдите на робата на майстора засия от натрупаната кинетична магическа енергия на десет дребни воли, съсредоточени в една точка…

Публикувано: пет май 28, 2010 1:36 am
от hameleona
А през това време, нашите герои седяха в кръчмата на село Грно Брястово и се чудеха, от къде да си набавят налични...

Публикувано: пет юни 04, 2010 3:49 pm
от Vilorp
Светилото вече клонеше към заник котато сред дъбравата край патя нашите герой съзряха малка табелка, която с доста разкривен но жизнередостен почерк гласеше:

Село т. Б население 324 (задраскано) 323 (задраскано) 320 (задраскано) 314 (задраскано) 315 (задраскано) 314 души
Добре дошли!

- Аз като гледам повече от 500 разкрача няма до селото та можем да скатаем конете тук в случай че някой ги познае или да ги пробоядишем и да опитма де ги шитнемна местните... - не бе ясно кой предложи това но поне вече бяха аха аха в т.Б.

Публикувано: вт юни 08, 2010 1:41 pm
от Shamajotsi
-Нека не бъдем алчни, друже. Хармонар дал, Хармонар взел - в случая ще е по-добре да пуснем тук конете на свобода, наместо да берем грижи с тях в бъдеще. Да не караме хората да се питат откъде бедни създания като нас сме взели тези хубави жребци.

Публикувано: вт юни 08, 2010 4:23 pm
от Vilorp
- Ахра да го тръшне прав си Жао - подхилна се Ли`дер тъй както само гоблин без качулка може да се усмихне, а после тежко се смъкна от седлото и разкопча сбруята на пъстрия меланхоличен скопец. Щом струпа амоницията до едно дърво край пътя погали кончето за сбогуване и зачака останалите да преклучат с прехвърлянето на багажа си от конете на гърбовете си.

И поде песен:
Започва път от моя праг...
[spoiler]1d6+1d6+1d6+12=22>16 успех 6, толкова към обаянието на певеца и точки почивка докато кръчим кам селото[/spoiler]
...път дълъг крив и грубоват,
по него дружно ще върви...

Публикувано: вт юни 08, 2010 7:07 pm
от Cocaine
- Уф - дочу се тъничък гласец нейде отдолу. - Правичката да си кажа, олекна ми. Направо не мога да си представя какво щеше да ми се случи, ако това... чудо бе решило да тръгне внезпано в друга посока.
Дребосъкът беше теглил коня за поводите почти през целия път, след като бързо се бе убедил че е ужасен ездач.

Публикувано: пет юни 25, 2010 9:03 am
от Vilorp
Зад поредния завой се разкри село Тристрам, всъщност село беше наистина силно казано за няколкото скупчени къщурки около главната улица и единственото къръставище в това което на други места би било нарецено център. Тук просто центъра беше толкова близо до периферия че ако се залисаш малко докато вървиш към него щеше вече да си от другата страна на населеното място. Странно обаче въпросното селце си имаше всичките имаше всички атрибути на малък град: Ковч - първата постройка в дясно от пътя от която дори в това ранно утро долиташе песента на чука; Малко по напред в ляво една барачка се бе окичила с горда табелка: Хелер Лечителя; Срещу него на сграда с веранда се кипреше огромен надпис надраскан на псевдо фасадата на втория етаж: Генерал Сторе - смесен магазин; До него се беше настил и конкурента му но в далеч по невзрачна постройка, табелката обаче бе бронзова и на нея бе изписано с красив шрифт: Хукръл лицинзиран търговец. Тук се стига и до кръстопътя като всъщност си се явяваше едно отклонение в ляво то главния път разделящ лечителя от може би най главнато сграда: Страноприемница Страия Глиган, а пък до него имаше нещо като отъпкана кална поляна в средата на която се издигаше кладенец от дялан камък и кокетен покрив покрит с дребни керемидки. Това въсщност бе единствения покрив с керемиди наоколо и вторада скрада от камък. Другата се намираше до лицинзирания търговец, бе двуетажна с което се извисаваше двойно над останлите и на черна дъска с тебешер подобно на меню бе изписано: Кметство на Тристрам, Главно стражарско управление и Строг тъмничен затвор.

Селото тъкмо се разсънваше, тъй че кажи речи всяка сграда скоро щеше да бъде достъпна за търсена на работа, е разбира се съществуваше възможноста да се продължи напред по пътя загърбвайки въпросното смело норечено Село поселище или пък дори да се свие по обласлия в бурени път водещ наляво.