Началото:
Втората война на боговете била изтощителна за всички участвали в нея. В края й, Хармонар съзрял възможност за малка намеса в делата на вече труднодостъпния за боговете от първо поколение свят. Първоначално поколебал се Той. По време на Второто Въстание много фелини застанали на противниковата страна и това накарало Хармонар да се чувства предаден от тези, които “създал” с идеята единни да упражняват идеалите му. Но добре съзнавал Той, в какво сам сгрешил със своите идеи бил. Фелините пък като простосмъртни съвсем не се предполагало безгрешни да бъдат, нито пък като слепи следовници Хармонар ги желаел и простил им Той. Виждал Той как “творенията” му, останали малобройни след войните и разпръснати по обзетия от хаос свят, надали щели дълго да пребъдат и не могъл да остане безучастен. Решил да им осигури нов шанс, шанс да сътворят пътя си сами и без нежелана намеса. И огледал той земята и съзрял идеалното за целите си място…
Не дълго след края на втората война на боговете, почти всички оцелели Фелини сякаш просто тръгнали нанякъде, а свидетелствата за съществуването им изчезнали заедно с тях. И съществата по света постепенно почнали да забравят, защото и без това си имали достатъчно проблеми. Сменили се поколения и малцина вече можели да различат истина от легенда. Неща все пак останали, но често до болка изкривени и само в детските приказки.
От своя страна повечето от Фелините също рядко се замислят за далечното си минало. Знаят, че острова не е тяхната родина, че предците им са дошли от място намиращо се отвъд голямата мокрота. Но защо да се връщат в земя, която дедите им са искали да напуснат, след като сега си имат собствена и рядко някой външен ги безпокои?
Но всичко все някога се променя…
Хронология на Фелла:
Кратка история на нова Фелла
от Автор Чието Име Няма да Узнаеш
Самотна книга стояща на забутана лавица в централната библиотека на Фелла. Щом си я разлистил, читателю, значи или съдбата те е довела до тези страници, защото в теб е скрит потенциала да повлияеш на бъдещето. Или пък просто си имал в излишък свободно време и бидейки много отегчен и си решил да четеш всичко наред? Бих желал да не разгласяваш за съществуването на този труд, нито пък да се опитваш да го изнесеш извън пределите на зданието или пък да го преписваш. Не че ще намеря къде живееш и ще дойда да ти откъсна гръкляна – не ми се намира напоследък много време за такива дела.
Както и да е, щом тези запечатани с магия корици са се разтворили за теб, значи нямаш користни намерения. Ще видиш също, че в края на книгата са останали множество бели листа. Те са за да добавям периодично нов текст, все пак миналото не свършва с настоящето.
И така…
Тази творба няма претенции за изчерпателност, а по-скоро представлява едно обобщение на новата ни история през очите на някой, които е имал възможността да бъде очевидец и донякъде участник в значителна част от нея. Някои от нещата които ще прочетеш тук ще са ти вече добре известни, други пък доста ще те изненадат. Пази в себе си знанието и дано то ти помогне да ни разбереш по-добре.
* 1 - 10 г. – Тъмните години. Количеството оцеляла информация за периода е нищожно. Преселването завършва, само за да постави фелинския народ пред нови изпитания. Земята на която са пристигнали, макар и привидно мирна, е раздирана от жесток конфликт разгарящ се между необичайни представители на драконовия вид и адски изчадия напиращи да опустошат острова.
“…Пристигнахме. Всичко е точно както ни бе обещано. Природата е красива, дивеча – обилен. Всички са доволни…поне засега. Едва малцина знаем цялата истина и мога само да предполагам как ще реагират масите когато разберат какво реално ни очаква. Знам, че се налагаше да премълчим някои подробности. Ако бяхме разкрили всичко мнозина със сигурност щяха да предпочетат сами да потърсят пътя си или да си пробват късмета оставайки на континента. Ново начало, това получаваме. Този път нещата ще са както сами си ги направим. Умеем да се приспособяваме и ще оцелеем, още повече, че няма да сме сами в борбата. Утре сутринта Фали и групата й потеглят за планините. Дано всичко потръгне добре…”
Архив, откъс от дневника на Кизе
* Лято на 10 г. - Войната приключва. Основните демонични сили са изтласкани обратно на техния вулканичния остров, намиращ се на североизток от обещаната на Фелините земя. По данни оцелелите Фелини са били около 20 хиляди.
“…Заслужаваше ли си? Нямам право да си задавам този въпрос. Ако Кизе беше жив, сигурно щеше да каже, че тези ужасни години са ни направили по-силни. Най-вероятно би бил прав. Но… толкова много смърт! Победа ли бе това? Само въпрос на време е, преди адските пълчища отново да ни се изсипят на главите. За каквото и да е, късно е да се съжалява, трябва да се гледа напред…”
Архив, неизвестен автор
* Есен на 10 г. - Споразумение със Сивите Дракони относно териториалното разпределение на земите на острова. Точния текст остава известен само на Пазителите на Равновесието (Пазителите, виж Организации).
Драконите живеят в планината си и оставят Фелините да се разполагат на останалата част от територията на острова както сметнат за добре. Фелините от своя страна са свободни да пътуват и из Драконовата Планина, но не и да се заселват там. Изключение от правилото (с позволение на Драконите) са някои отшелници.
* Пролет на 11 г. - Като дар към Фелините за помощта им, драконите сътворяват Стълбът на Истината и разкриват забравената тайна на Порталите (виж Особености).
“…Да ни бяха казали сами да поискаме нещо, това нямаше да успеем да измислим. Сивите дракони истински ценят Войнството, макар и може би само като част от някакви свои планове. Това няма значение. След години те ще са толкова зависими от нас, колкото и ние в момента от тях. Ако оставим настрана дребните интереси, дарът който получихме е наистина благороден…”
Архив, неизвестен автор
* Есен на 11 г. - Основана е Фелла (виж Градове).
* 12 – 18 г. – Драконите и Фелините изграждат Защитата (виж Особености).
* 10 юли 18 г. – Първи Фестивал на Дракона (виж Фолклор и Обичаи).
* 18 – 100 г. – Мирни времена. Драконите оставят защитата на острова изцяло на Фелините и се отдават на потайните занимания в планината си. Редица малки конфликти с демоните и само една-две по-значителни битки, а през последните години на века всичко е заплашително спокойно. Основаване на Пау (40 г.), Айцу (72 г.) и Мидори (92 г.) – виж Градове.
* Зима на 100 г. – Втора война с демоните. След изненадващо мощна атака Защитата бива пробита и значителна част от демонските пълчища се насочва към Фелла. Решителната битката се води в равнините, недалече от града. Напредъка на демоните се сблъсква с отчаяна и свирепа съпротива. Когато и Драконите най-после се включват в сражението, Фелините получават възможност да се прегрупират и да получат подкрепления от силите си в останалите градове. Демоните са отблъснати.
* Пролет на 101 г. – Пазителите на Равновесието официално поставят началото на Единната Армия (виж Организации), работата по възстановяване на щетите нанесени от пъклените орди е почти завършена.
“…и затова съм убедена, че Съвета трябва да подкрепи инициативата. Това е една традиция от старите времена, която задължително трябва да възродим, макар и по леко различен начин. Организацията ни просто не е създадена за да брани цялата нация и да води битки от този тип, нито пък можем да си позволим такива загуби…”
Архив, Фали, Командир на Войнството
* 102 – 299 г. – Мир. За пръв път се провеждат Игрите (107 г., виж Фолклор и Обичаи). В Айцу бива основана Гилдията на Рибарите и Корабостроителите (116 г., виж Организации). Основани са Хасно (121 г.), Банва (185 г.), Менаса (209 г.) и Шивасе (264 г.) – (виж Градове).
* 129 г. – На ръководството на провинция Хасно му идва идеята, че няма да е зле да се картографират границите на блатата разположени в западната и част – район които до този момент не бил проучен. На третия ден от експедицията картографите се натъкват на селище на гущероиди. Езиковата бариера се оказва само една от причините контакта да е почти невъзможен и в крайна сметка фелините решават да оставят блатата на мира – тази територия просто не ги интересува а и привидно примитивните й обитатели също не представляват особен интерес. До днешен ден фелините “съжителстват” сравнително мирно с хората-гущери, които и без друго рядко напускат блатото си. Проблеми с отделни индивиди се случват от време на време, но не и с расата като цяло.
* Зима на 299 г. - Група Войни на Равновесието откриват Мечът на Живота и Мечът на Смъртта.
“…предсказанието се сбъдва. Това, че намерихме два от ключовете, не вещае нищо добро. Сигурен съм, че Съвета ще реши да не споделяме с Драконите за находката. Както и да е, ако е писано крилатите сами ще узнаят…”
Архив, неизвестен автор
* Пролет на 300 г. – Трета война с демоните. Нападението не изглежда добре подготвено, а по-скоро спонтанно. Фелините удържат атаката без затруднения.
* Есен на 300 г. – Висшето командване на Пазителите на Равновесието взима решение, че мечовете на Живот и Смъртта трябва да бъдат разглобени на части и разпръснати по света. Запазват само ножниците.
“…Изглежда Драконите още не знаят, а и дори да са научили, с нищо не го показват. Е, ако предсказанието наистина е вярно, това което предстои да направим няма много да промени нещата. Но пък със сигурност ще ни осигури времето необходимо за да…”
Архив, откъс от неизвестен автор
Същата година се взима и решение Войнството да се оттегли от управлението на Фелла. Поставя се началото на Великият Сбор и на Архива (виж Организации). Откритото присъствие на Пазителите на Равновесието в управлението на острова се ограничава до командните постове на Единната Армия.
* 301 – 634 г. – Мирни години. Основан е Чансеа (411 г., виж Градове). Първа известна среща с видът “Кигър” (Пау, 580 г., виж Флора и Фауна).
“…Сипха внимателно се бе облегнала на дебелия дъб. Нещо просто не беше наред.
- Усещам те, покажи се!
Наблюдателя спокойно излезе от храстите.
- Защо ли имам чувството, че не си обикновен тигър? – запита тя.
- Ти пък да не би да си обикновен ловец. Е, тоя лък няма ли да го свалиш. Не че не ми е приятно да гледам насочена към мен стрела, но все пак…
Това не беше грубия език на дивите котки. Всяка дума на животното сякаш оформяше значението си директно в съзнанието на Сипха…”
Из детска приказка
* Януари 635 г. – В продължение на седмици бушува страховита буря. Корабокрушение! Елфи! 13 оцелели. Интересна гледка, странен и мелодичен език, любопитно. Жителите на малко рибарско село дават на шашардисаните оцелели радушен прием.
“…рано или късно, това щеше да се случи. За по-голямата част от населението, другите раси досега бяха само далечна част от миналото, материал за приказки и легенди. След толкова години е по-лесно да се приеме, че някои неща са част от митологията, а не от историята. Поне с Елфите ще се разберем лесно, те обичат логиката и няма да създават проблеми. Въпросите няма да са малко, по добре да се подготвя…”
Архив, дневник на Катра, Старейшина
* Февруари – Май 635 г. – Бурите продължават. Следват сякаш още безброй корабокрушения. Обща равносметка е доста шокираща: Елфи – 332; Хора – 498; Джуджета – 33; Варвари – 8. Новопристигналите разбираемо предизвикват голям интерес сред населението. Малко след Фестивала на Великия Дракон, Великият Сбор взима решение за основаване на Шарения (август 635г., виж Градове). В този период, явно с някой от разбитите кораби, на острова се връща острието на Мечът на Смъртта.
“…Това е прекалено! Някой всезнаещ идиот се е докопал до Тъмното Острие и по някакъв начин е успял да разбере от къде е дошло. Най-вероятно някак го е свързал с ножницата която още пазим. Това поне обяснява, защо всичката тази паплач би тръгнала да кръстосва този част на океана. Ловци на съкровища. Сборът, естествено, ще им предложи всичко необходимо за да се установят, но на дали ще им позволи да търсят обратния път. Разбира се, че наличието на още разумни раси на острова ще внесе разнообразие, но в крайна сметка пак ще има проблеми и пак ние ще трябва да оправяме положението…”
Архив, неизвестен автор
* 01 Септември 635 – Група хора се опитват откраднат фелински кораб и напуснат острова. Биват заловени и не след дълго екзекутирани. С това Великият Сбор дава да се разбере, че за момента всеки пристигнал чужденец има правото само на един избор: да остане на острова и да се опита да живее щастливо.
“…всъщност е много просто. Не сме ви канили, дошли сте сами. Ще се приспособите, с друга опция не разполагате…”
* 636 г. – Поява на Водната Каста (виж Организации).
* 636 – 888 г. – Нищо особено. Мир. Няколко незначителни битки с демоните. Ред корабокрушения. Шарения расте бързо и вече наброява около 9000, голяма част от месния съвет на старейшините вече се състой от представители на новодошлите раси.
* Лято на 888 г. – Близо до Иша, малко рибарски селище в провинция Банва, дебаркира флотилия на странни, зеленикави същества. Въпреки, че зле миришещите зеленикави гадини явно стоварват армия на брега, жителите на селцето се опитват да установят дружелюбен контакт. Тези, които не успяват да избягат, биват зверски избити. Какво точно се случва с тази враждебна армия не е известно. В официалната история са записани само съмнителните думи на един стар ловец, предполагаем очевидец.
“…скрит в храстите и не смеещ да помръдна, аз наблюдавах как гадините, напявайки нещо на проклетия си неразбираем език, замаршируваха на изток. И тогава, вервайте ми, сякаш от въздуха на пътя на армията се появиха десетина от тия арогантни всезнайковци, Пазителите на Равновесието. По дрехите им ги познах, казвам ви. И преди съм ги виждал аз нехранимайковците. Та начи, най-спокойно падат те на едно коляно и почват нещо да размахват ръце. В това време ония ми ти твари вече търчат към тях. И тогава, всичко се покри с ослепителна светлина и загубих съзнание. Когато се свестих, наоколо нямаше никой… Налей ми сега още една чаша кърваво вино!”
* 889 – 999 г. – Мир и спокойствие. На родените на острова представители на други раси се разрешава при желание също да постъпват на служба в Единната армия при достигане на зряла възраст за вида им.
* Зима на 1000 г.- Четвърта война с демоните. Тежки жертви и от двете страни. Защитата удържа, Демоните се оттеглят.
“…Честито ни Хилядолетие…”
* Лято на 1002 г. – След предложение от страна на Пазителите на Равновесието, Великият Съвет взима решение за основаването на Киме (виж Градове).
* 1003 – 1095 г. – Спокойствие. Взема се решение Шарения да стане център на нова провинция, а местното управление, макар и все още отговорно пред Великия Съвет, вече се избира и организира от “новодошлите раси”.
* Есен на 1096 г. –Шино (Фелин, виж Герои) намира един от осемте ключа, Лъкът на Огъня, по време на разузнавателна мисия на Демонския остров.
“…сега разбирам. Нищо не е било случайно. Драконите… Всички тези години, знаели са през цялото време. Не че това наистина ме изненадва. Единствено ме притеснява това, което изглежда ще се очаква да сторя. Никога не съм искал място в легендите…”
* 1097 – 1361 г. – Нищо особено, поне в официалните архиви. Живота си тече.
* 1362 г. – Година на ужасни бури и отвратителни метеорологични условия. Множество корабокрушения. Сред оцелелите са Ефрим (Човек, виж Герои) и Идил (Елф, виж Герои).
“…Другите раси доказаха, че могат да са полезни на острова. Шарения безспорно е един от добре развитите градове, поне в икономическо отношение. Може и да е най-големия център на престъпност и неразбория на острова, но пък този недостатък донякъде се компенсира от отличните занаятчии и фермерите на провинцията. Последните новопристигнали обаче са нещо съвсем друго. От тях разбрахме доста за Магландия. Не ми се струва, че ще се приспособят лесно…”
* 13 февруари 1377 г. – Демоните пак атакуват и отново са разбити след няколко изключително тежки сражения. През това време, в Шарения, Ефрим организира бунт. Действията му се оказват изключително добре планирани и при отсъствието на тукашния фелински гарнизон, поддръжниците на стареца успяват да надделеят над защитниците на досегашния ред и да завладеят града. Великият Сбор планира връщането на града с груба сила, но бива възпрепятстван от Пазителите на Равновесието, които не желаят да рискуват кървава баня и предпочитат да се действа по друг начин. Почват преговори.
* 01 април 1377 г. – Преговорите не водят на никъде. Пазителите на Равновесието пращат малка група от елитни бойци, водени от Шино, да елиминират Ефрим и прекратят този фарс веднъж и завинаги. Нещата не се развиват съвсем по план, но късмета се намесва и, с малко помощ от Идил, мисията в крайна сметка е успешна.
* 03 април 1377 г. – Губейки водача си, бунтовниците се предават и жертвите са минимални. Редът в Шарения е възстановен.
“…Първоначално ми бе трудно да повярвам, че някаква си непозната елфка реши изхода на събитията. Как такъв невероятен талант е останал незабелязан почти 15 години? Доколкото зависи от мен, ще се погрижа тя да намери мястото което заслужава…”
* Август 1377 г. – Водната Каста кани Идил за свой нов водач. Идил приема.
* Зима на 1377 г. – Лъкът на Въздуха, друг от осемте ключа, попада в ръцете на Рекка (Фелин, виж Герои).
* 1377 – 1450 г. - Висшето командване на Войнството осъзнава, че политиката на изолация на острова не може да продължава вечно. Изглежда само въпрос на време, преди отново да се случи нещо подобно на събитията предизвикани от Ефрим. Организацията фокусира действията си към разузнаване на обстановката в Магландия. Фелините се стараят (и то изненадващо успешно) да останат незабелязани и поради това проучванията първоначално вървят бавно. С годините бива придобита доста добра представа за нещата на континента и откритото се смята за доста по-добре от очакваното.
* 1440 – 1483 г. – Войнството възлага на Гилдията на Рибарите и Корабостроителите изграждането на военна флота. Близо половината от корабите са построени в Шарения, където по това време е най-голямото пристанище на острова. Останалите, с доста по-различен и невиждан досега дизайн, са конструирани от корабостроителниците в Айцу.
*-------------------------------------*
Следващите редове са примерна добавка за деня, когато Фелините почнат официално да щапуркат из Магландиум
---------------------------------------
* 1483 – 1487 г. – Великия Съвет взема решение за създаването на “Съвет по останалия свят и границите” (виж Организации).
* Декември 1488 г. – “Съвет по останалия свят и границите” влиза в действие. Законите за другите раси също леко се изменят. Чужденците получават правото да се заселват из всички провинции на острова (с изключение на Драконовата планина, разбира се) без нужда от специални разрешение, както преди. Възможностите им за придобиване на големи недвижими имоти в териториите извън Шарения обаче си остават ограничени. Политиката на „ненапускане” на острова е отменена.
* Януари 1489 г. – Близка среща от третия вид. Пазителите на Равновесието разкриват съществуването си пред Братството на източните магьосници по не особено деликатен начин. Поради това първия контакт е пълен гаф и за малко не ескалира в кървав конфликт. Пазителите цъфват директно в Ал-Тирим-Оминор, отваряйки портал, посред бял ден, точно в центъра на най-големия градски площад. Фелините бързо разбират, че по този начин, в този момент и на това място никак не са добре дошли и бързо се изтеглят. Следващата среща е седмица по-късно в Сакриминел. Протича гладко и културно, до голяма степен защото Пазителите са придружени от Идил. Когато Братството се уверява, че Фелините нямат задни помисли, се стига до спогодба.
* 23 май 1489 г – Няколко фелински кораба, превозващи желаещи да се завърнат в земите на дедите си, както и любопитни изследователи, акостират на източният бряг на Магландия. Постепенно мълвата за “новата” раса плъзва из континента.
=======================
Текста се нуждае от някой корекции тук-таме, пък и мисля имах по-нова ревизия от тази, но това е в общи линии историята на острова.
История - събития и исторически личности
Модератор: Mistral
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
История - събития и исторически личности
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Герои, антигерои и исторически фигури:
* Шино – Фелин, мъж. Роден 869 г., Фелла. Родителите му работят за Архива и детството му преминава сред фелинската история. През 889 г. отслужва дългът си в Единната Армия. Показва изключителни умения и невиждана смелост съчетана с трезва преценка. Действията му го отличават сред останалите и скоро след това бива “приет” от Войните на Равновесието. Бележи невероятен напредък и бързо се издига до чин на “Заслужил”. Участва в много операции, като в една бива тежко ранен, рискувайки живота си за да спаси дракон. Като благодарност Драконите не само възстановяват здравето му, а и го даряват с вид безсмъртие (или по-точно “нестареене”). Това се случва когато е 65 годишен. През 1096 г., по време на разузнавателна операция на Демонския остров, Шино открива Ключът на Огъня, едно от осемте легендарни оръжия (виж Легенди). Това го кара да се замисли дали зад драконовия дар не се крие нещо повече от благодарност. Събитията с Рекка само потвърждават съмненията му.
Днес, перфектно развил уменията си във всички направления, Шино е вероятно най-могъщият сред Войни на Равновесието. Всъщност, вероятно е и сред най-могъщите същества без чисто божествен произход. И как иначе, когато имаш цяла вечност, за да се усъвършенстващ? Понастоящем има ранг на Командир (като упорито отказва всякакви опити да го издигнат по-нагоре в йерархията) сред Войните на Равновесието. Макар и не много активно, взема участие и във висшето командване на организацията.
* Рекка – Фелин, жена. Родена 1311 г., Мидори. Отслужва дългът си в Единната армия през 1332, служейки последните няколко месеца при мидорските търсачи. Твърдо решена да следва стъпките на майка си, споделяйки с нея един от по-рядко срещаните сред фелините интереси – магията. Изключително надарена в магическото изкуство, любопитна и находчива – качества които през 1333 и докарват “прием” сред Войните на Равновесието. По това време Шино вече е с ранг Командир и Рекка попада сред неговите ученици. След това става постоянен член на отряда му. През зимата на 1377 изпълнява мисия, чиято истинска цел е известна само на Шино. Нещата не се развиват по план (че кога ли?), като вината за това отчасти пада именно върху любопитната Рекка. Накратко – Ключът на Вятъра попада в ръцете й. Шино успява да убеди Висшето Командване, че събитията са били неизбежни и Рекка запазва позициите си във войнството. Години по-късно Рекка забелязва че не старее. Оказва се, че драконите са “надарили” и нея. Дългогодишните подозрения за отношенията между Река и Шино се потвърждават, когато през 1403 те официално се обявяват за спътници (виж Фолклор, обичаи и т.н.).
Днес Рекка е сред най-умелите магьосници измежду Войните на Равновесието. Уменията и в другите области също са повече от значителни. Понастоящем има ранг на Командир.
* Идил – Елф, жена. Родена 1290 г., Сакриминел. Преди да попадне на острова специализира водна магия в един от университетите на източният съюз. На път е да бъде приета в Братството на източните магьосници, но през есента на 1362 г., след жестока буря, корабът с който пътува се разбива в скалите край Нокътя (виж Особености). Намират я рибари от покрайнините на Киме. Разбирайки невъзможността да се завърне в родината си сякаш губи посока в живота. Нещата се променят, когато през 1377 г. почти неволно помага на Шино да победи Ефрим. Не след дълго, Водната Каста (виж Организации) я кани за свой водач, позиция която тя с готовност приема. Изиграва решаваща роля в преговорите с Братството на източните магьосници.
* Аврин – Неизвестна раса, жена. Родена (предполага се) 1121 г., неизвестно къде. Намерена още като пеленаче от Шино, по време на мисия сблъскала го с Никола „Ужасний”, изключително амбициозен зъл маг. Първоначално я помислят за някакъв вид демон, но по настояване на Шино животът й е запазен. Бива отгледана от Пазителите. При тях Ари намира свой дом и понастоящем е пълноправен член с ранг на Заслужил. Извън кръга на приятелите си обаче, продължава да се чувства като аутсайдър. През годините полага усилия да научи още за своя род, но досега безуспешно.
Предполага се, че е била доведена с магия от някое друго измерение. Във всеки случай, не е същество от Титания. Лицевите и черти напомнят на елф (е, предимно ушите) и има подобни пропорции, но пък кожата й е тъмно синя, почти виолетова. Размерите и се доближават повече до човешките. Има дълга тънка опашка и подобно прилепови крила, способна е да лети. Зад съблазнителната и външност се крие изключителен войн, притежаващ и вродени магически способности, коренно различаващи се от широко познатите. Все още изглежда млада и дори самата тя не знае колко ще продължи жизнения и път.
* Ефрим – Човек, мъж. За миналото му нищо не се знае. Този наглед безобиден старец се появява на острова през 1362 – годината на бурите. Успява да си осигури водеща позиция в управлението на Шарения. Никой не би очаквал именно той да е в основата на случилото се през 1377. Разбира се, бунтът не би бил успешен без тайното общество, което тази загадъчна личност успява да изгради по време на престоя си на острова. Когато Шино се изправя срещу него, Ефрим се оказва изключително могъщ и добре подготвен противник. В крайна сметка бива победен, но преди да му нанесат фатален удар, Ефрим изчезва (в буквалния смисъл). За същността на стареца има много спекулации. Поради това, че действията му са синхронизирани с едно от нападенията на Демоните, се предполага, че има връзка с тях.
* Кизе – Фелин, мъж. Висш командир на Войните на Равновесието и водач на фелините по времето, по което те се преселват на острова. Загива по време на първата война с демоните.
* Фали – Фелин, жена. Командир на Войните на Равновесието и спътник на Кизе. Водач на преговорите със Сивите Дракони. Тя е сред инициаторите за създаване на Единната Армия, участва и в организацията на Игрите. Приключва земния си път на преклонна възраст, през 138 г.
* Сипха – Фелин, жена. Родена 498 г., Айцу. Велика ловкиня, също така и герой на множество приказки, коя от коя по-невероятни. Извършител на първата документирана среща с Кигар (580 г.), посветила остатъка от живота си на изучаването на вида. Изчезва през 634 г.
* Катра – Фелин, мъж. Роден 577 г., Пау. Най-младия фелин някога достигнал пост във Великия Сбор. Един от инициаторите за основаването на Шарения. Защитник на правата на другите раси. Умира на преклонна възраст през 787 г.
* Шино – Фелин, мъж. Роден 869 г., Фелла. Родителите му работят за Архива и детството му преминава сред фелинската история. През 889 г. отслужва дългът си в Единната Армия. Показва изключителни умения и невиждана смелост съчетана с трезва преценка. Действията му го отличават сред останалите и скоро след това бива “приет” от Войните на Равновесието. Бележи невероятен напредък и бързо се издига до чин на “Заслужил”. Участва в много операции, като в една бива тежко ранен, рискувайки живота си за да спаси дракон. Като благодарност Драконите не само възстановяват здравето му, а и го даряват с вид безсмъртие (или по-точно “нестареене”). Това се случва когато е 65 годишен. През 1096 г., по време на разузнавателна операция на Демонския остров, Шино открива Ключът на Огъня, едно от осемте легендарни оръжия (виж Легенди). Това го кара да се замисли дали зад драконовия дар не се крие нещо повече от благодарност. Събитията с Рекка само потвърждават съмненията му.
Днес, перфектно развил уменията си във всички направления, Шино е вероятно най-могъщият сред Войни на Равновесието. Всъщност, вероятно е и сред най-могъщите същества без чисто божествен произход. И как иначе, когато имаш цяла вечност, за да се усъвършенстващ? Понастоящем има ранг на Командир (като упорито отказва всякакви опити да го издигнат по-нагоре в йерархията) сред Войните на Равновесието. Макар и не много активно, взема участие и във висшето командване на организацията.
* Рекка – Фелин, жена. Родена 1311 г., Мидори. Отслужва дългът си в Единната армия през 1332, служейки последните няколко месеца при мидорските търсачи. Твърдо решена да следва стъпките на майка си, споделяйки с нея един от по-рядко срещаните сред фелините интереси – магията. Изключително надарена в магическото изкуство, любопитна и находчива – качества които през 1333 и докарват “прием” сред Войните на Равновесието. По това време Шино вече е с ранг Командир и Рекка попада сред неговите ученици. След това става постоянен член на отряда му. През зимата на 1377 изпълнява мисия, чиято истинска цел е известна само на Шино. Нещата не се развиват по план (че кога ли?), като вината за това отчасти пада именно върху любопитната Рекка. Накратко – Ключът на Вятъра попада в ръцете й. Шино успява да убеди Висшето Командване, че събитията са били неизбежни и Рекка запазва позициите си във войнството. Години по-късно Рекка забелязва че не старее. Оказва се, че драконите са “надарили” и нея. Дългогодишните подозрения за отношенията между Река и Шино се потвърждават, когато през 1403 те официално се обявяват за спътници (виж Фолклор, обичаи и т.н.).
Днес Рекка е сред най-умелите магьосници измежду Войните на Равновесието. Уменията и в другите области също са повече от значителни. Понастоящем има ранг на Командир.
* Идил – Елф, жена. Родена 1290 г., Сакриминел. Преди да попадне на острова специализира водна магия в един от университетите на източният съюз. На път е да бъде приета в Братството на източните магьосници, но през есента на 1362 г., след жестока буря, корабът с който пътува се разбива в скалите край Нокътя (виж Особености). Намират я рибари от покрайнините на Киме. Разбирайки невъзможността да се завърне в родината си сякаш губи посока в живота. Нещата се променят, когато през 1377 г. почти неволно помага на Шино да победи Ефрим. Не след дълго, Водната Каста (виж Организации) я кани за свой водач, позиция която тя с готовност приема. Изиграва решаваща роля в преговорите с Братството на източните магьосници.
* Аврин – Неизвестна раса, жена. Родена (предполага се) 1121 г., неизвестно къде. Намерена още като пеленаче от Шино, по време на мисия сблъскала го с Никола „Ужасний”, изключително амбициозен зъл маг. Първоначално я помислят за някакъв вид демон, но по настояване на Шино животът й е запазен. Бива отгледана от Пазителите. При тях Ари намира свой дом и понастоящем е пълноправен член с ранг на Заслужил. Извън кръга на приятелите си обаче, продължава да се чувства като аутсайдър. През годините полага усилия да научи още за своя род, но досега безуспешно.
Предполага се, че е била доведена с магия от някое друго измерение. Във всеки случай, не е същество от Титания. Лицевите и черти напомнят на елф (е, предимно ушите) и има подобни пропорции, но пък кожата й е тъмно синя, почти виолетова. Размерите и се доближават повече до човешките. Има дълга тънка опашка и подобно прилепови крила, способна е да лети. Зад съблазнителната и външност се крие изключителен войн, притежаващ и вродени магически способности, коренно различаващи се от широко познатите. Все още изглежда млада и дори самата тя не знае колко ще продължи жизнения и път.
* Ефрим – Човек, мъж. За миналото му нищо не се знае. Този наглед безобиден старец се появява на острова през 1362 – годината на бурите. Успява да си осигури водеща позиция в управлението на Шарения. Никой не би очаквал именно той да е в основата на случилото се през 1377. Разбира се, бунтът не би бил успешен без тайното общество, което тази загадъчна личност успява да изгради по време на престоя си на острова. Когато Шино се изправя срещу него, Ефрим се оказва изключително могъщ и добре подготвен противник. В крайна сметка бива победен, но преди да му нанесат фатален удар, Ефрим изчезва (в буквалния смисъл). За същността на стареца има много спекулации. Поради това, че действията му са синхронизирани с едно от нападенията на Демоните, се предполага, че има връзка с тях.
* Кизе – Фелин, мъж. Висш командир на Войните на Равновесието и водач на фелините по времето, по което те се преселват на острова. Загива по време на първата война с демоните.
* Фали – Фелин, жена. Командир на Войните на Равновесието и спътник на Кизе. Водач на преговорите със Сивите Дракони. Тя е сред инициаторите за създаване на Единната Армия, участва и в организацията на Игрите. Приключва земния си път на преклонна възраст, през 138 г.
* Сипха – Фелин, жена. Родена 498 г., Айцу. Велика ловкиня, също така и герой на множество приказки, коя от коя по-невероятни. Извършител на първата документирана среща с Кигар (580 г.), посветила остатъка от живота си на изучаването на вида. Изчезва през 634 г.
* Катра – Фелин, мъж. Роден 577 г., Пау. Най-младия фелин някога достигнал пост във Великия Сбор. Един от инициаторите за основаването на Шарения. Защитник на правата на другите раси. Умира на преклонна възраст през 787 г.
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
Оффтопик: тая е онази от "Gargoyles" . Остава и да се вкаменява през деня...
Онтопик: ама сега като гледам се чудя - толкоз ли е сложен този календар на Магландиум, че слагаме Януари, Февруари и т.н.? Има 4 сезона, всеки разделен на 3 месеца - на бялата, сребърната и червената луна, в този ред. Хайде сега, че 102 г. не е втората година на второрото ново начало няма да се заяждам, ама най-малкото Магландия има 5 дни по-малко от нашата Земя .
Онтопик: ама сега като гледам се чудя - толкоз ли е сложен този календар на Магландиум, че слагаме Януари, Февруари и т.н.? Има 4 сезона, всеки разделен на 3 месеца - на бялата, сребърната и червената луна, в този ред. Хайде сега, че 102 г. не е втората година на второрото ново начало няма да се заяждам, ама най-малкото Магландия има 5 дни по-малко от нашата Земя .
シャマョツィ
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Използвал съм земните месеци образно, понеже когато го почнах това не бях абсолютно наясно с магландския календар, дали датира от преди разцеплението, и от там, дали фелините го знаят изобщо та да го следват него Фелините.
Сега естествено, за по практично ще го променя да съвпада.
За Догадката - близо е Аврин, но не е гаргоил и не се вкаменява. То и тая червенокоска не се вкаменява, ако не ме лъже паметта.
Сега естествено, за по практично ще го променя да съвпада.
За Догадката - близо е Аврин, но не е гаргоил и не се вкаменява. То и тая червенокоска не се вкаменява, ако не ме лъже паметта.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...