Вътреигрови отчети за приключението

[Асен]

И така, ето ви нещо, за да имате какво да правите по играта до началото следващата седмица...

След всяка сцена ще имате право да пишете описанието й от гледна точка на персонажа си. Да, правото - не ви задължавам, но това ви носи допълнителен опит, който в модифицираната система се изразява с ТР .

Можете да го оформите като част от дневника му, като как му минава през главата, или как го е видял/а по време на играта. Ако рисувате добре, можете да нарисувате сцена, която се е случила. Понеже идеята е моя, а и сигурно има нужда от пример - не съм го виждал в друга българска форумна игра - ето ви пример от Джакомо Карино!

[sblock]
"Салфейс да ми е на помощ... вчера осъзнах нещо, докато гледах "групата на красавците".
Много странни създания работят за мен! Това е извън гоблините-опитвачи, гиганта-телохранител, соколарят-елф и птицата коко с пъстрите пера която или имитира речта ми, или наистиан може да говори...
Младият фанатик на Орим не е толкова странен, нито благородният пройдоха. Нямаше да го приема сред моите хода, ако не го биваше с арбалета.
Не е странен и младият посветен на Салфейс, с който се разбрахме веднага. Винаги е полезно, когато позициите ни в култа и в обществото съвпадат... а над мен в култа към Салфейс са самият Салфейс и двама-трима монаси. Както и да е, продължавам да тренирам усилено, за да изляза начело, но тов ае всеизвестно!
Не, странното в случая е, че се разбраха помежду си и с останалите трима.
Разбирам, че младият елф-стрелец е свикнал с културата на нашия велик съюз, затова не е толкова надут. Как обаче се разбира с щархата - телохранител, обаче, за мен остава неясно. Впрочем, може и да не е толквоа неясно - няма да е първият идеалист, заблуден от по-малко умен, но по-хитър чо... индивид. А Карасса, ако не интелигентен, е хитър.
Истинската загадка, обаче, е Кора - макар че съм първият, който ще признае, че обичам загадките! По едно време обмислях да я поканя да се присъедини към Благословените от Салфейс. Момичето има качества - и не говоря за външния й вид! Но все още се колебая... струвами се, че си обича работата. Няма лошо, имам нужда от такива хора - но ми се струва, че може би я забавлява прекалено много. За работа е добре, но нямам нужда от такива вярващи! Създават лошо име на религията... а жреците на Орим се грижат за това и без нас. Салфейс да изгори душите им - пратили са ми един от най-умните си и сговорчиви, заедно с ученика му, за да ме обърнат към тяхната религия. Ха! Надяват се да ме убедят, че едно божество може да отговаря за слънцет, луната, вятъра, земята, водите и всички разнообразни приоявления на човешкия дух? Аз да ви приличам на идиот, че да се вържа?
Не, благодаря, ще поддържаме добри връзки, но на тема теология ще им задавам въпроси. Разбира се, те са пред дилемата "как да отречем очевидните чудеса на друга религия, без да наречем извършващия ги слуга на демони". Първото им се налага от религията, а второто - защото ще ми дадат повод да ги изгоня безславно - или да им набия главите на пики, според разпоредбите за всяване на смут във военен гранизон при опасност от нападение! В Здравостан опасността от нападение е постоянна. Затова и се управлява от рода Карино! Всички префърцунени мухльовци от столицата няма да издържат и половн година на това, което един Карино е роден, за да издържа цял живот!
Както и да е, жреците на Орим разбират пред какъв проблем мога да ги изправя и не го искат, затова избягват въпроса и не настояват. Това пък урежда мен.
А що се отнася до задачата, която мсиял да разреша с Групата на Красавците, мисля да изпратя някой, на когото може да се разчита, за да имам достоверен разказ какво са свършили. Чудя се дали да е някой от ветераните без особено въображение, или елфаната, на която също е време да си заслужи хляба и билките и да спре да ми действа на нервите. Прекалено е красива за елф! Ако беше човек, за да не ми е противна идеята за сношение с нея, можеше да помисля да я взема за държанка. Но с не-съвсем-човеци, колкото и да приличат външно, подобни отношения не поддържам! А нямам и нужда от съюз с елфите. Те имат нужда от съюза с нас, не обратното! Ние може да загубим части от земите си, но те ще загубят горите и главите си, ако Западния същз успее да стигне до смешната им гора. И те го знаят, и ние го знаме, а те знаят, че ние го знаем и се държат още по-надуто, за да не го признаят!
Но знанието винаги е под повърхността. Какво се случва, се решава от това, което е, а как го представяме, за да не ги акраме да губят лице - от това, колко искаме да отстъпят."

Джакомо Карино, барон на Здравостан, Бележки по управлението, свитък ХХХ
[/sblock]

И така, ако ви се пише - можете да пишете! Бонусът е, че ще получите по 1 ТР за описанието на всяка сцена, което получи одобрение, а ако е на английски - 2 ТР. Един път на сцена ще има и гласуване между играчите за най-добре написан текст. което дава още 1 ТР, а Водещият може да добави още 1 ТР от себе си. Ако спечелите с текст на английски, това си е чиста печалба от 3 или 4 ТР за една сцена !
Основният бонус е, че тези ТР можете да използвате за каквото поискате. Аз, разбира се, едва ли ще участвам след първия пример.

Можете да започвате още преди началото на приключението. За начало можете да опишете как виждате другите персонажи от групата си. Разбира се, това, което ще напишете, е просто субективното мнение на персонажа ви, без претенции за абсолютна истина.
Допълнителните ТР обаче никога не са излишни . А аз имам настроение да пускам отчети от сесията периодично на форумите, на които участвам, така че ще ги използвам за тази цел.

[nikestan]

Написано е на английски по заръка на Асен.

The outside world through the eyes of a lizardman

The story of Karassa

This story was originally written by the priest of Orim – Rael Olfang Elrun, Karassa’s closest person among the nonlizards and a member of the same travelling party that Karassa took part in. The story is based on Karassa’s own thoughts and words, the part that is devised by Rael is comparatively small.

It’s been a week since I arrived at this human town. It’s not very big, I’ve seen bigger human cities but I’ve never seen more fortified than this. It’s full of warriors, archers and siege machines everywhere. The humans are surely preparing for war.
Few days ago I got acquainted with the human chief – Karino, he is an interesting human, he looks wise, almost as wise as our tribe elders back in the Swamp. He must have a lot of power among the humans, I must be careful with him. It appears that he has some work for me and Rael and if we get it done there will be a good reward. I could use some of these little gold pieces that the humans call money. Humans are ready to put their lives at risk to get their hands on some of these, so I am sure that if I find enough they will come with me even in the caves of those little bearded creatures that took the precious artifact.
As it appears we are not going to be alone in the pursuing of our task. There are other people hired by this Karino. I saw some of them the day before yesterday. Some of them are warriors, others do different jobs. One of the warriors is one of those humans that are called women and are usually smaller and thinner than those who are called men and almost always have long hair. Unlike other women this one was carrying a sword and a shield and was wearing armor. I haven’t seen her in battle yet but I don’t think she is skilled enough to be a match of a real shtarha. Still I’m not taking any chances, the world outside the Swamp can be far more deceptive than I could expect. There was one of those strange creatures that very much resemble the humans but are different. They are smaller and seem weaker, but they move faster and easier, their skin is always very light and they rarely wear heavy armor as far as I know. Also their ears are pointed unlike the human ears. Elves, they call them. This must have been a woman, because her hair was long and she was wearing one of those long pieces of clothing that are usually worn by women and are called dresses. I didn’t see a weapon on her and I doubt she could use one. But her voice was charming, makes you feel calm and sleepy when you listen to her. I’m sure she could prove to be a nice meal if we ran out of meat. There was another elf, holding a bow. I did not like him, neither did he like me. I could see the contempt in his eyes, I’ll be watching him. I also saw one of the bearded ones, dwarfs they call them. I wonder if he knows something about the artifact, although I’ve heard that there are many dwarven tribes and he might not be a member of the tribe I’m searching for. He was carrying some strange bottles filled with liquids of different types. There were two other humans, one of them was carrying a short sword and a shield, obviously a warrior, maybe he can use his weapons well, we’ll see when a combat appears. The other one wasn’t armed and didn’t seem to be a fighter.

Превод от Cocaine:
... Вече цяла седмица откатко съм в този човешки град. Не е особено голям, виждал съм и по-големи, но нито един от тях толкова укрепен. Пълен е с воини, стрелци и обсадни машини. Човеците определено се подготвят за война.

Преди няколко дни се запознах с човека, който в момента е мой шеф – Карино, интересен индивид, изглежда мъдър/разсъдлив, почти толкова мъдър, колкото старейшините у дома (в Блатото). Изглежда, че той притежава голяма власт сред човеците, затова трябва да внимавам. На двамата с Раел ни възложи някаква задача и ако я завършим успешно, ни очаква добро възнаграждение. Бих се възползвал от няколко от златните късчета, които хората наричат „пари”. Човеците са готови да рискуват живота си за тях и съм сигурен, че ако се сдобия с достатъчно, те ще ме последват дори в пещерите на брадатите дребосъци, които откмъкнаха ценния артефакт.
По всичко личи, че не сме единствените, натоварени с изпълнението на задачата. Има и други хора (същества?), наети от Карино. Видях ги онзи ден. Част от тях са воини, други са специалисти в други области. Един от войните е от онези човеци, които наричат „жени” и по принцип са по-фини и ниски от онези, наречени „мъже” и винаги си пускат дългат коса. За разлика от другите жени, тази носеше меч, щит и броня. Още не съм видял уменията й в бой, но се съмнявам, че може да се мери с един истински щраха. Въпреки това, ще заложа на сигурно, светът извън Блатото може да се окаже много по-измамен, отколкото съм очаквал. Имаше и едно от онези същества, които много наподобяват хората, но са по-различни. Те са по-дребни и изглеждат по-слаби, но се движат по-бързо и с по-голяма лекота, кожата им винаги е много светла на свят и избягват да носят тежки брони, доколкото знам. Ушите им са заострени, за разлика от човешките. Наричат ги „елфи”. Този индивид трябва да беше женски, защото имаше дълга коса и носеше една от онези дълги дрехи, които са характерни за жените и се наричат „рокли”. Не видях да носи оръжие и се съмнявам, че би могла да си служи с каквото и да е от тях. Но гласът й беше привлекателен, едновременно успокояващ и приспиващ. Сигурен съм, че би ни заситила добре, ако се случи да останем без провизии. Имаше и друг елф, въоръжен с лък. Той не ме хареса, както и аз него. Прочетох презрение в очите му, ще бъда нащрек. Видях и един от брадатите, наречени „джуджета”. Чудя се дали не знае нещо за артефакта, макар вече да установих, че джуджетата са разделени на много кланове и той може и да не е член на онзи, който търся. Носеше разни бутилки, пълни с всевъзможни течности.
Имаше още два човека, единият въоръжен с къс меч и щит, вероятно войн, макар да не мога да преценя дали може да си служи с тях преди да влезем в битка. Другият не беше въоръжен и не приличаше на войн.

[Асен]

Препоръка, не заръка, а и добавих подкуп .
Поздравления за текста, пасва ти идеално на героя, а аз се смях много на описанията му. Чакаме до неделя-понеделник да видим и конкуренцията, след това играта почва!

[cherno_slance]

Ба, а аз как ще гласувам за текстовете, които са на английски?

[Асен]

Не знам, но текстове на английски ми трябват, за да пиша отчет за играта в англоезични форуми за РИ. На тях не мога просто да им дам линк към играта, затова и те имат по-висок шанс за "бонуса на Водещия" .
Текстовете на български пък имат по-висок шанс за награда на публиката, така че нещата са относително изравнени.

[nikestan]

Браво и благодаря за превода.

[Vilorp]

Ами ако ти пусна на Руски или испански даваш ли пак опит? Тъй де Тр-та? Ще помаля и иначе англиискете текставе да са скрити щото ме избива на агресия, благдаря за което.

[Асен]

Давам, и за френски също давам, но ако са читаво написани граматически . Силно предпочитам английския обаче, казвам го в прав текст отсега, а и ще помоля учтиво който е почнал да пише на един чужд език да се придържа към него или българския!
Дишай дълбоко, за да усмириш агресията и си оправи героя, че оставаш последния недовършен!

[Vilorp]

Леко неразбиране от моя страна обяснява защо имам още два превода в поста, ама толкова пот хвърлих за това, че не съм ги изтрил.

Прехвърлям ти ги в този пост, за да не объркваш останалите!
[sblock="Анг"]
Mad giggle somewhere on the height of their car attracted the attention of those present in the courtroom. The source of it was retail dwarf with shaggy blond hair copper from which protruded a few Broken duck feathers in his beard the same color was braided in four braids caught with brass rings in the end. Around his head was stretched twisted copper wire whose end detention before his eyes a piece of polished rock crystal. Bulladito grinning hysterically over yellowed parchment pieces while some crooked scratch runes into rough guts fingers dirty with ink stains with a bronze quill nib on it and from time to time dip in the inkwell attached to his belt without paying attention to the drops falling on the floor and his linen clothes.
- Vrka! - Squeaked the little man and turn a fifth and then started going on the rough dwarven language:
[sblock="For those with dzhugi 7+"] Fire and give fire power, but if mixed with another compound and titrate estrakta svetogazna environment in the force will increase by a factor under svetogaza and under standard conditions at least will be added to that of dispersion medium in which the merged ...[/sblock]
- Heh heh - obviously felt that it attracted the eyes of others Gihlp raised his head and make them look slightly cloudy look. The audience could see straight into his head how Molko toothed wheels trying to rewind events to remember what has happened since the word has gathered them war-General Viscount Korino. Ultimately scrolling give any result because Lo is poured on his face pleased smile, and then something like panic.
- Your deep infamy ... - Did not feel that using titles instead of human dwarven - ... and I will not ask you to send me because I like the lady of sorts! - Eyebrows by Viscount Korino are narrowed in the middle of two such bristling posture in fighting hairy caterpillars. On one of those present appeared smiles, but given the general expression of these prudential them veiled, and was amazed a few glances from the ladies.
- You did not tell you that their boat arrived at the castle where Gihlep for Kawi female issues talk to me!? - His tone was not friendly at all, and Paolo is screwed up his old feeling of anger surge in "predator".
- Gihlp - fix it mechanically and dwarf alien to the psychology of people continue - Actually I have Bulladi. To know any female problems, I had just spoken with the three Pali powder that garrison prepared for your ... They will still have about a week to ripen, but I wanted to do another Edo until that happens ...

[/sblock]

[sblock="Рус"]
Луд хихикают где-то на высоте своей машины привлекали внимание присутствующих в зале суда. Источник было розничной карлик с мохнатыми светлыми волосами медь, из которой торчало несколько рассеянный перьев утки в бороде и того же цвета была плетеная в четыре косы поймали с медными кольцами в конце. Вокруг головы протянулась витой медной проволоки, конец которой задержание его глазах кусок полированной горного хрусталя. Булладито истерическим ухмыляясь над пожелтевшей штук пергаменте, хотя некоторые криво рун нуля в грубой пальцами кишки грязные пятна краски с пером бронзовым пером на него, и время от времени окунуться в чернильницу прилагаемый к поясу, не обращая внимания на капли падают на пол и его одежда белье.
- Врка! - Пискнула маленького человека и пятая очереди, а затем стал ходить по бурному гномов язык:
[sblock="Для тех, кто джуги 7+"] огонь и дать огневой мощи, но если смешанного с другим соединением и титрование среде светогаз естракт в силе будет увеличиваться на коэффициент в светлогаз и в стандартных условиях на меры будут добавлены к этому дисперсионной среды, в которой объединены ...[/sblock]
- Хе-хе - очевидно, почувствовал, что он привлек глазах других Gihlp поднял голову, чтобы они выглядели немного облачно вид. Зрители могли видеть его прямо в голову, как Молко зубчатых колес пытаются Rewind события помните, что произошло, поскольку слово собрал их войне Генеральный виконт кровать. В конечном счете прокрутки дают никакого результата, поскольку Ло вылил на лице довольная улыбка, а потом что-то вроде паники.
- Ваши глубокие позора ... - Не считаете, что использование названия вместо человеческих гномов - ... и я не буду просить Вас прислать мне, потому что мне нравится хозяйке сортов! - Брови виконт листа сократился в среднем два таких ощетинившись позы в борьбе с волосатыми гусеницами. На одной из присутствующих появились улыбки, но, учитывая общее выражение этих пруденциальных их завуалированное, и был несколько удивлен взглядами с дамами.
- Вы не говорили вам, что их лодка прибыла в замок, где Гихлеп кави для женщины вопросы Поговори со мной!? - Его тон не был дружественным вовсе, а Паулу зажмурил старые чувства гнева всплеск "Хищник".
- Гихлп - исправить это механически и карлика чужда психология людей по-прежнему - На самом деле я булади. Чтобы узнать, любая женщина проблем, я только что говорил с тремя пали порошок, который гарнизоном, подготовленный для ваших ... Они будут еще около недели, чтобы созреть, но я хотел бы сделать еще одно пока этого не произойдет ...
[/sblock]

[Асен]

Хубаво, няма да ти ги трия и аз. Няма и да ти ги отчета за опит обаче.
Радвам се поне, че не се налага да обяснявам защо това е объркване...

[Fenrir]

ОК,въпросните текстове изцяло ли трябва да бъдат писани на английски,т.е.-това,което разиграваме?

[Vilorp]

Нем, само кът сцените - приди аудиенцията;аудиенцията;напускането на господарския замък...

[Асен]

ОК,въпросните текстове изцяло ли трябва да бъдат писани на английски,т.е.-това,което разиграваме?

Не, Вилорп просто се е объркал! На английски пишете само в тази тема "отчетите".
И не, те също не се ограничават до "кът-сцените".

[Асен]

Поствам и превода на Фенрир, ако му трябва за нещо...
Момчета, не е нужно! В играта се пише на български - един е сбъркал, няма нужда да правите същата грешка от солидарност!


Fenrir
Английски:
[sblock]Rael was quiet for a very long time now and was listening to everyone very carefully. His master had taught him to estimate the situation before interfere. However, words like "evil spirits" were just enraging him. Though he was raised amongst monotheists he still believed in superstitions (let's not forget he was raised amongst polytheists). Karino seemed quite a strange guy and maybe there was something bizzare in his face... Well,at least something Rael disliked. The young man didn't stop looking at his master, following his gestures, but he wasn't trying to involve. At the end Rael decided to talk after waiting Daja and Kora finish their conversation with the vicont. He strated with reprooving the rude dwarf.

-Please excuse our little friend, Your Highness but he isn't accustomed to the local manners.

Later on he decided to change the topic back to the evil spirits.

-It looks like the local people are not devoted to the rightful fatih,vicont. You can count on me that I will uproot the old beliefs like praising forest spirits. There will be to beings they will praise - firstly - The Lord and secondly - You!.

After these words, Rael did something like bowing and he saw his master nodding him positively. It seems like the vicont liked Rael's words, esepcially at the end.[/sblock]

[Ivan_Helsing]

Впечатленията на героя ми от групата:
[sblock="Английски"]Albert De Guise had already appraised most of his companions. Most importantly, Battle general the visconte Carino. He was a pain in the ass at times, but a good leader and, in Albert's opinion, a cold hearted and calculating son of a bitch - all a good leader has to be, so Albert didn't mind (well, not always, but he didn't give voice to his disagreement for survival's sake).
Of course, Albert had noticed all the females in the group. Closest to his heart (not in a romantic, but rather in a combination between sexual urge and admiration) was Daya. He wanted to do all sorts of things to her the moment he saw her, but he hadn't given voice to his wishes so far. He admired her for her beauty and her voice, of which he would be jealous if he had seen them in a man.
Cora, on the other hand, wasn't so feminine. Albert didn't like tomboys, but he respected her - she was beautiful, though she tried to hide it for some reason, and she was a good warrior and she seemed much tougher than him. The last didn't mean much as he was skinny and weak, but he still gave her credit for it.
The priest and the monk were interesting to him. They were both religious men. He could respect that, though he only believed in himself and the power of money. Still, they were better than most commoners, who believed in things like ghosts, ghouls and what not. The dwarf, whose name he couldn't pronounce if his life depended on it, was indeed strange. A scientist, therefor a madman, Albert didn't want to make quick conclusions on him. So he just watched his actions carefully. The elf archer was one of the only straight thinking men in the group, so Albert liked him. The lizardman he didn't really care about. His master was trustworthy enough for Albert not to be afraid for his pouch and/or life.[/sblock]
На български - друг път.

[Асен]

На български няма нужда да го превеждаш, все едно ще си получиш точките .
Както виждаш, и отчета на nikestan не е превеждан от него. Cocaine реши да помогне, след като помолиха в чата, но и това не е задължително!

[Cocaine]

Жалко, не намерих Чосър в ориганал.
[sblock="Цитат на деня"]Ала преди нататък да пристъпя,
доде минутата не ни е скъпа,
аз мисля, че от полза ще е даже
с по две-три думи да ви се разкаже
за всекиго от нас – в каква одежда
е пременен, какъв е, как изглежда,
а и каква е титлата му точна.
Та позволете с рицаря да почна.
Чосър, Кентърбърийски разкази[/sblock]
[sblock="Основна част - английски"]Anxious, but intrigued, I’m heading for Viscount Carino’s audience chamber. The steps of my newly met brothers in arms echo through the fortified hallways. The viscount said he had a job needed to be done and the time has finally come for us to get down to business. What can it be? Can we manage to work together? I’ll find out soon.
A high-ranking aristocrat by birth, Carino is not your usual nobleman. He seems to be a practical man, choosing safety over pomposity, which impresses me highly. And yet he takes great pride in his public post. Judging from the number of severed heads placed at the city gates, one can say that he imposes the law very strictly, so I must thread carefully. I suspect that he expects everybody to do their job quickly and, according to rumors, takes failure badly.
The other aristocrat I met, Albert De Guise, on the other hand, struck me as an irresponsible, light-headed and vain good-for-nothing. No wonder he’s broke. His delicate features and well-attuned voice must make him quite popular among certain foolish maids and I can’t help but wonder how many lives he has destroyed already. I bet that there are many that wish to see him hanged.
And then there’s that elven woman that’s walking just in front of me. And I’m saying walking, only because our language lacks more suitable word. Her every move is an epitome of charm and grace! I bet she’s every man’s dream , and I can see why, though she can easily turn into one of those femme fatale that can cause any sort of disaster – anything from a mere bar fight to a murder. Alas, she’s way toо naïve to survive in human lands. She’s ready to give even the most repulsive of beggars and scoundrels a hand and expect no gratitude from them. Moreover, she sympathizes even with the most crooked of murderers. I feel sorry for her.
Also, there’s a rumor saying that she’s Carino’s favorite, one of the guards even called her a succubus. I seriously doubt it, as I’ve never seen the viscount showing any kind of emotion, but who can say for sure? Anyways, I’m not paid to ponder upon my employer’s personal life, so I don’t really care. I only hope that the eleven’s sympathy to common people doesn’t influence our party’s overall judgement.
To my surprise, the other elf in the group has more common sense and acts more human-like. He seems to be well aware of human flaws and a bit more prepared for the dangers of civilization. Mother nature* wasn’t as generous to him, as she was to the female, and even though I wouldn’t call him ugly, he doesn’t have the looks one expects from an elf (which isn’t always a bad thing). Figures they aren’t all heavenly gorgeous.
We are also accompanied by this insane midget – or rather – a dwarf that speaks gibberish and laughs maniacally. Who let him loose from his leash? If I were Carino, I’d send him in an asylum for the rest of his petty days. Even though I have no choice, I’d rather not travel with him.
And then there’s that monstrosity, the lizardman. Just look at its disgusting scaly figure! It’s a good thing he doesn’t speak much, as his mouth reeks of rotten flesh. As long as the viscount trusts him, I have little choice but to put up with it, but I’ll be keeping an eye on it. Luckily, he doesn’t seem bright enough to be a double-crosser, but one can never be certain.
This leaves me with my last two human companions. They have both devoted their lives to the deities, even though they worship different Gods. Rael, the older, is a member of the popular and equally dangerous schismatic cult, dedicated to Orim. He’s frantic in his believes, to the point of fanaticism, and is vigorous to spread them by any means necessary. I can almost feel his urge to try to convert me, but he’ll get another thing coming. That serves as a further warning to keep as far away from the cult’s headquarters in Daldagar Amon as possible, as I doubt that a polytheist can survive for even a day there.
Anyhow, I can’t wait to see him in action. Rael doesn’t appear bloodthirsty, but the fanatics know a lot about torturing and hurting people both physically and mentally, so, as long as I’m not their target, I’ll enjoy the show.
In comparison, Marcus, a follower of Salface, has dedicated his life to meditation, heavy training and prayers. I like him, as he doesn’t boast of his religious beliefs and hasn’t tried to convert anyone so far. Unlike Rael, he also seems quite capable as a warrior.
*It's a nice collocation, I'm not sure who the god of nature is.
[/sblock]
Непълен превод (за Слънцето и Вилорп)
Обзет от известна тревога вървя към приемната на викнот К., а стъпките на моите спътници оттекват в коридора. Той желае да ни възложи някаква задача. Каква ли може да е тя? И по-важното - ще съумеем ли да работим в екип?
Потомък на знатен и уважаван род, К. не е обикновен аристократ. Той е практичен, предпочита сигурността (на поста си) пред разточителството, в което затъват останалите благородници. А общественият пост, който заема, го изпълва с гордост. Съдейки по броя глави, наредени за назидание на градските порти, той прилага законът в цялата му строгост. Трябва да внимавам какво ще върша занапред. Предполагам, че виконтът очаква от останалите бързи резултати, а според слуховенте не приема леко провалите.
Другият благородник, с когото се запзнах, А. д. Гиз, от друга страна, ми се стори безотговорен, лекомислен и суетен лентяй(?). Нищо чудно, че се е разорил. Меките черти на лицето му и добре развитият му глас навярно го правят доста харесван сред повечето празноглави девойки (тук може да се преведе и девици) и не мога да не се запитам колко ли живота е успял да разбие. Предполагам доста хора биха се зарадвали да го видят на бесилото.
Идва ред на елфаната, която в момента крачи точно пред мен, макар тази дума да не може да опише движенията й достатъчно точно. Всяко нейно движение въплъщава в себе си неземна грация! Убедена съм, че тя е мечтата на всеки мъж, макар подобни жени често да стават причинат за куп бедстмвия - от обикновено кръчмарско сбиване до убийство. За съжаление, това неземно създание е твърде наивно, за да оцелее в човешките земи. Тя е готова да помогне и на най-отблъскващия от мошениците или просяците, без да очаква благодарност от тяхна страна. И освен това е готова да съчувства и най-покварения убиец! Жал ми е за нея.
Дочух и слуха, че тя е фаворитката на Карино, а един от стражниците ми сподели, че тя всъщност е сукуб. Честно казано аз се съмнявам, тъй като до момента К. се показва чужд на всякакви чувства, но човек никога не може да е сигурен.
Освен това, не ми плащат да се меся в личния живот на работодателя ми, така че всичко това не ме интересува. Притеснявам се само да не би отзивчивостта на елфаната към хората да провали предстоящата мисия.
Изненадващо, другият елф в групата показва здрав разум, и в действията си прилича на (средностатистически представител на човешката раса). Той, изглежда, познава човешките недостатъци, което го прави по-подготвен за опасностите, кото го дебнат сред (човешката) цивилизация. Природата не е била еднакво благосклонна към него, и макар да не е грозен, той не притежава красотата, която човек очаква да види у елф.
Придружавани сме и от едно джудже - умопомрачен дребосък, който говори (несвързано) и се хили маниакално. Защо той все още е на свобода? На мястото на К. бих го затворил в лудница до края на жалките му земни дни.
Остава все по-малко

[Raiden]

Още една прекрасна утрин извън Манастира. Слънцето щеше скоро да се покаже - май беше време петлите да се събудят...

1... 2... Вчерашното събрание наистина разпали любопитството на Маркус. Вълнението изпълваше цялото му съзнание и това му харесваше. Операцията обаче сигурно нямаше да е толкова проста, колкото изглеждаше. Монахът няколко пъти беше виждал как се сражават Кора и Карасса и спокойно можеше да заключи, че не отстъпваха по умение на млад послушник като него. Явно и обучението извън Манастира беше добро или пък момичето и гущероидът си бяха природни таланти. Винаги беше добре да знаеш, че някой опитен ще е с теб на фронтовата линия, пък бил той и от друга раса. Последните младият Денегал намираше за много интересни, тъй като в детството си имаше контакти главно с хора. Рядко мяркаше елф, гигант или джудже в манастира. Гущероид май беше виждал само веднъж, но тогава беше прекалено малък, за да е сигурен, че наистина се е случвало. За него беше странно държанието на другите и начинът, по който гледаха Карасса. Маркус бе изпълнен с интерес, а не с предубеждение. Да, щархата беше малко различен от останалите - и на външен вид, и на нрави, но какво от това - всеки имаше място под слънцето(или под земята в случая на джуджетата), щом се беше появил на този свят. 87... 88... 89... Беше радостен и поради факта, че към групата бяха причислени двама стрелци - един елф, който май беше от известно и влиятелно семейство и един човек, в чиито обноски и държание също имаше нещо аристократично. И двамата бяха дяволски точни - беше добре, че не се изправя срещу тях, макар че гърбът му щеше да е открит от тяхната страна, докато е на предните позиции. Не, нямаше защо да си мисли такива неща - не беше видял нищо лошо от тях, че да си въобразява и сам да си създава излишни проблеми. Лошото е, че щеше да е прекалено късно, ако наистина се случеше нещо такова. Щеше да е нащрек - просто интуиция. 135... 136... Имаше още един служител на Боговете, макар и да не почиташе точно Салфейс. Уважението на монаха към духовника беше неподправено - беше интелигентен и начетен човек. Определено беше доста по-запознат от Макрус по религиозните проблеми и въпроси и държеше на религията и Бога си по един по-фанатичен начин, щом се осмели да поиска от виконта да вкара селяните в правата вяра. 151... 152... 153... Джуджето и елфаната Денегал не познаваше отпреди, макар че на всеки друг мъж в стаята, освен на командира, май му се искаше да има вземане-даване с нея. Явно имаше още доста да учи, а изборът на Карино за началник на града не беше случаен. Красотата й наистина беше ненадмината, което почти плашеше монаха - сигурността на тази дама щеше да е в техните ръце и щеше да е срамота да я наранят. Впрочем, макар и да не го признаваше дори и на себе си, Кора също му беше симпатична... повече дори от елфаната... повече, отколкото трябваше... Щеше да се контролира, то е ясно, а нататък, каквото стане... 199... 200... Готово... сега към лицевите опори...

Странно, петлите още не са пропели, явно съм подранил от вълнение...




Another beautiful morning outside the Monastery. The sun was just about to rise - it was time for the cocks to wake up...

1... 2... The meeting yesterday really fueled up the curiosity of Marcus. The excitement filled his entire mind and he liked it. The operation wasn't going to be as easy as it looked. The warrior monk had seen several times how Cora and Carassa battle and he could easily conclude that their skill matched the ability of a young novice as himself. It seemed that the training outside the Monastery was very good and throughout or the girl and the lizardman were naturals. Nevertheless it was always better to know that someone experienced is going to fight by your side on the front line, even if he is from another species. The latter Denegal found very intriguing having in mind that he spend his entire childhood mostly around humans. He rarely saw an elf, a giant or a dwarf in the Monastery. Lizardman he had seen only once, but it was too long ago to be sure. He found strange the way the other treated and looked at Carassa. Markus was interested not prejudiced. Yes, the lizardman was somehow different in appearance and behavior than the others, but what does that matter? Everyone had his place under the sun(or underground in the case of dwarves) if he was born in this world. 87... 88... 89... He was also joyed from the fact that two archers were added to the group. One was elf, who was maybe born in famous and powerful family and the other was human, whose manners hinted he also had something aristocratic in his blood. They were both devilishly accurate and it was very good that they were on the same side even though his back would be an easy target for them from behind. No, there was no need to think like that - he hadn't seen anything wrong or bad from them, so it wasn't healthy to imagine things and make problems from nothing. The only bad side is that it would probably be too late, if they really do something. He would be alert at all times - just intuition. 135... 136... There was one more follower of the Gods, even though he didn't serve Salface. The respect of the monk toward the priest was genuine - he was intelligent and erudite man. He was also much more versed in religion matters that Marcus and was truly fanatic as he dared to ask the viscount about converting the villagers to his faith. 151... 152... 153... The dwarf and the elven woman were unknown to Denegal, even though it seemed that all other men in the room, excluding the commander, wanted to do... things to her. The monk had a lot to learn and the choice of Carino for ruler was a right one. The beauty of the elf was something that no words could describe and this scared the novice - the security of this lady was in their hands and it would be a shame if they let someone hurt her. Still, even if he didn't admit it to himself, he also found Cora very attractive... more than the elven woman... more that he should... He would have to control himself, it was clear, and afterward... things will happen as they should... 199... 200... Right... Now push-ups...

Strange, the cocks are not singing yet. I must have gotten up early from all the excitement...

[Cocaine]

[sblock="Цитат на деня"]You're a murderer - in every town
murderer - to the whole world
murderer - you're on the run
murderer - you'll have to kill...again!

And like an animal which escaped from the cage
They're hunting you over their holy land
Traps waiting everywhere you fall in deep despair
Darkness and night your only friends

One day the chase will be over for you
And you'll find your own peace in the end
Some day you will find sanctuary
Death!...but so long my friend!
Helloween - "Murderer"[/sblock]
As the Light of Orim is reaching its peak in the sky I start to wonder whom we are facing. What irritates me most is the lack of useful witnesses so far. But that would have been sheer luck, judging from the remoteness of the crime scene.
What we need is a motif. By the Gods, how we need a motif. For what I know, I believe we are facing a real homicidal maniac. He (or, rather, IT) is extremely bloodthirsty, using more vigour and ferocity than needed for such deed. And it hunts not only humans; it murders every single living being that stands on its way. For what I know, it doesn’t follow any plan; spends no time stalking its victims, but rather charges blindly, counting on its superhuman strength. It seems driven by rage and hatred. My experience so far leads to the only sensible conclusion that the mysterious murderer seeks some kind of revenge against the locals.
Its character also puzzles me, as it appears to be of inhuman nature. Those marks we found… I’ve never seen such in my life, and unfortunately no one else has. Even though I’ve heard the local legends, I still don’t believe any supernatural forces involved, because even the blonds haven’t been spared.
There is, however, a glimpse of hope. Our efforts have not been in vane, as I know how we might save lives even before capturing the killer. All we have to do is to evacuate all houses outside the village perimeter. Our killer seems reluctant (or afraid) to take on the village itself. Protecting the innocents is a duty to the society and a promise, I’ve made to my father. Finding the perpetrator comes second, and when we do I’ll make sure he suffers.

[Cocaine]

Първата рисунка, не се получи особено добре, но с наличните време, материали и възможности - толкова.

[Асен]

Моят отчет ще е ВИ от името на Тхак, очаквам и аз да получа опит !

"А, не може да бъде! Четирите вятъра да са ми на помощ... красива гадателка с меч и чудотворец! Е, той може и маг да е, чувал съм какво ли не за тия жреци на Орим. Разбира се, някой откачени слухове просто не са за вярване. как може някой да вярва в едно божество за всичко? Това е безумие, за което съм чувал само, когато се говори за поклонниците на Ахр... Господарят на злото. Просто е прекалено странно. Това божество сигурно има постоянно главоболие. Нищо чудно, че Ахра-ман е зъл. И мен като ме боли глава или някой зъб, не съм за приказка!
Но тази красавица наистина ни отведе на точното място и докопахме звяра! Е, може да има и други, но този ще си го отнесе зле. Първият ми удар добре го ковна, макар че е кроав като стар дънер... къррви, значи и злите сили умират от добра стомана!
Наистина се чудя на колко ли човека спасява живота. Поне на семейството на Паоло - със сигурност. А ако се бяха забавили и бяха пострадали и още?
Не искам и да мисля какво щеше да бъде... Обичам тези хора. Не искам и да си ги представям разпарани, смазани, нахапани, както бяха в онази къща! А дори не видях повечето."

[Cocaine]

It’s going to be a long night. I had a vision, we did our best and yet the kid is dead… his little body torn to pieces. It wasn’t the first mutilated corpse I’ve seen but it was a horrendous sight. The boy was so young… That was not some anonymous villager murdered in the middle of the night, that one had a face, a name. And it is definitely not a think one can easily forget.
Well, at least we managed to thwart a greater tragedy. And we finally have the killer, even though I can’t shake the feeling that there might be others like him. Either way, I gave a vow to seek retribution and I want to see the murderer, man or beast, hanged for his crimes. Try as he might, that damnable friar won’t save him. No crime should remain unpunished.

[Cocaine]

[sblock="Цитат на деня"]But see, amid the mimic rout,
A crawling shape intrude!
A blood-red thing that writhes from out
The scenic solitude!
It writhes!—it writhes!—with mortal pangs
The mimes become its food,
And seraphs sob at vermin fangs
In human gore imbued.

The Conqueror Worm - E. A. Poe[/sblock]

The air reeks of evil. I finally know who the delinquents are, though I'm far from satisfied. It turns out almost everyone in the village has fallen victim to a vicious plot. A group of madmen, an evil clique has set its plan in motion and motion and was it not for Our Lady, we could still be at a loss. I cannot help but ask myself when the locals would figure it all out by themselves. Poor sods! They spend their time fooling around, minding their own business while their doom is just close at hand. They can die with eyes wide opened and still remain oblivious of what had hit them.

My greatest concern is whether we can still save them. The cultist are more than I could imagine and many of them remain hidden. Noone is or will be safe untill we have the delinquents behind bars. But who can I trust in this masquerade? Unfortunately, not even my companions. Daya is a fool for getting too involved, while the others get bored from detective work way too fast. There are times I think they all take things lightly, as if we are on some glorious vacation. Well, maybe they're better that way. I pray they'll never never find out how grave the situation is.

[sblock="Превод"]И ето че в миг сред тълпата кафява
пролазва пълзяща, безформена гад -
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и и челюсти впива
в актьорите сгърчени - плячка и стръв.
И в плач всеки ангел очи в миг закрива,
зъбите на атгела плуват във кръв!

Едгар Алан По - Елигея, включено в сборника "Черният котарак", издат. "Труд", 2001.

Въздухът вони с есенцията на злото. Знам срещу кого сме се изправили, но това изобщо не ме успокоява/задоволява. Излиза, че всички в селото са жертви на злокобен заговор. Група откачалки, покварена клика, са задействали своя план и,ако не бяхме спечелили благоволението на Нашата господарка*, още щяхме да сме в неведение. Чудя се, кога ли местните биха се досетили какво се случва без наша помощ. Бедните! Миткат се насам-натам, заети със своите дребни задачи, без да могат да усетят колко близо са до смъртта. Ще умрат с отворени очи и пак няма да разберат какво ги е сполетяло.

Най-голямата ми грижа в момента е да ги спосим. Култистите се оказаха повече, отколкото си представях, а повечето от тях остават скрити. Всички са в опасност, докато не пипнем престъпниците. Но на кого мога да се доверя сред този маскарад? За съжаление, не мога да вярвам дори на спътниците ми. Дая постъпва наивно, като се обвързва с местните прекомерно, докато останалите се отегчават от детективската работа. Подценяват ситуацията, сякаш си мислят, че са са на почивка.
Е, може така да се чувстват по-добре. Моля се никога да не осъзнаят колко тежко е положението.[/sblock]

[Cocaine]

[sblock]For all the young lives you have slain
Fear now you shall obtain
Vengeance is mine
For every young one that has died
Your psychopathic genocide
Vengeance is mine

I shall do what the law won't do, I can make the sacrifice
In the names of these bodies which held such precious life
Mine is not to ask forgiveness this deed I've proudly done
Without god without the devil this time I have won

Iced Earth - Vemgeance is mine[/sblock]

Life is weird, isn't it? Moments ago I was on top of the world and now I'm brought down on my knees.

Time is starting to bend around Kora. Every single gasp of breath is prolong in time to the point it seems infinite. Past and present meld toghether to the point she cannot tell the reality from memories.

Death is stalking from the corner. I don't care. Me and death, we go way back. I've seen lots of people on their last journey, and everyone takes it differently. It makes you wonder, actually. Some scream for mercy, some cry, others simply accept their fate. And why not embrace it? I'm not afraid to die, I never were. After all, we are all mortal and nothing will change that. I'm completely numb. Funny, people usually expect the dying to feel regret, to show will to live, or at least to fight back... but I, I'm indifferent. No regret at all. All my life I strived for justice, so let the gods judge me right!

I stare right into my murderer's eyes and I feel his pain and anger. For he knows that I've won. I've got the upper hand, for if he seeks to destroy me, he must blow up his own house and his only daughter and that's everything he ever owned, the thing he accomplished in a lifetime. And soon they'll be gone. Because of me. Ah, the irony! The villain will take one more adolescent life, but this time it will work against him. He'll live, but I'm sure he'll be dead inside. And that's a sacrifice I'm willing to make.

...Dad, is that you? Am I finally home? Mother? And there I am... a younger me. Stephen, my brother, Max and Virgil. And Alex, proud to be recruited amids the town guard. If only I could join too... Father and I, arguing. And mother, crying behind the door. I know you're eavesdropping, mom, no need to hide. I, too, wish we didn't say those things to each other, but there was no other way. One day you'll understand.

Come on, you bastard, throw the lantern. Blow up your daughter. I'll have the last laugh! What, are you afraid? Well then, perhaps things can go otherwise. Perhaps I can stop you, even if making you blow up your daughter seems fun...