Chapter 0: Every story has a beginning...

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Chapter 0: Every story has a beginning...

Мнение от Асен » пон сеп 28, 2009 11:30 am

Беше хубав летен ден, докато не стана следобед.
Студена сянка мина пред слънцето и всички усетиха, че нещо ще се случва. За щастие, повечето от тях не бяха пряко засегнати...
Десет от засегнатите...същества обаче бяха повикани при виконт Джакомо Карино. Пресилено е да ги наречем "човеци", най-малкото защото голяма част от тях просто не бяха такива.
за сметка на това сред тях имаше ослепително красива елфана, красива, но държаща се на дистанция жена-войн, свещеник на Орим, който се конкурираше с елфаната и дори гущероид. Като цяло, пъстра групичка си бяха...
А едната дама, макар и красива, повечето от вас не я познават добре.
За всеобщо учудване, виконтът не наблюдаваше бойно обучение. Вместо това слушаше внимателно невзрачен светлокос младеж, облечен в типични селски дрехи.
-Добре дошли, уважаеми! - поздрави ги с кимване баронът. - Ще трябва да ви помоля да се погрижите за нещо. Паоло, разкажи им!
Паоло, който очевидно беше младежът, не дочака втора покана, а със скръбен глас започна да им излага дългата си и объркана история.
-Аз, таквоз, обясних на ... боен генерал виконт Карино, че имаше убийства наскоро. И ние, таквоз, ако има нещо, обикновено ги ловим и им нашарвмае задниците, преди да ги доведем при него да ги беси, ама това не ще да са човеци!
-А какво ще да са? - смръщи вежди възрастният жрец на Орим.
Паоло, (който явно не е толкова прост, или някой му е обяснил правилното обръщение към виконт с армейски чин), се оглежда уплашено и изтърсва:
-Амчи зли духове ще да са, това нормален човек не мож'го сътвори, а следите не са на господаря на гората...
И вече всички знаеха, че борбата да научат нещо ще е дълга.
От дългото и изключително объркано обяснение се разбира,ч е нещо, някои или някои избива къщи в селото. Цели къщи, защото няма нищо живо, когато някой отиде и ги намери - не само хората или великаните, а и кококшки, кози, пилета, крави, свине...
Както се изразява Паоло, "всичко е на, таквоз, късчета и даже яйцата на кокошките са чупени - освен запъртъците!"
Следите са огромни и с нокти. Паоло ви каза, че е виждал мечи следи и "господарят на гората" не е свършил тази работа. "Пък и защо му е, ний, таквоз, редовно му оказваме почит..." изтърсва той, без да се усети, че старият жрец вярва в Орим и от идеята за поклонение на диви зверове му става зле. Явно тази религия не е особено разпространена по тия места.
Разбира се, селяните са решили,ч е затова плащат данъци и са дошли при виконта. Всъщност, даже имат право, а Карино с удоволствие би се заел, но вариантът да отиде лично отпада. Отвъд границата има раздвижване на войски на Западния съюз и отбранителните линии на Здравостан са настръхнали като таралеж, който се кани да предаде горчив урок на млад вълк. А и селото нее толкова важно - през него не минават търговски пътища, не защото е неудобно, а защото има древна кула в центъра. Смята се, че някога там е живял могъщ маг, сключил сделка с богове, чиито имена не е желателно да споменавате, да не вземат да дойдат. Впрочем, същото отниошение имат селяните и към вълците, и към - - особено - мечките. Е, сега в кулата живеят само сови. "И една кукувица", уточнява Паоло. На всеки два часа, денем или нощем, совите излитат от кулата, правят две обиколко обратно на часовниковата стрелка и се прибират. Заради това, обаче, няма търговски кервани, които да минават оттам...
Е, затова и заради факта, че рядко някой от опиталите се оцелява - последняит е бил преди доста време. Доста хора предполагат, че просто селяните ги обират и се позовават на мълвата, но доказателства няма. Местните, колкото и да е странно, не ги закачат злите сили. Те го обясняват с ритуалите, които спазват, а жреците на Орим получават главоболие само като чуят името на въпросното място...
Когато приключвате с разпита, Карино кимва на Паоло да излезе и се обръща към вас.
-Ясно е какво искам от вас, господа! Вероятно са глутница вълци, а младият е идиот, или някой се възползва от мълвата за разчистване на сметки и е много убедителен. Просто в случай, че младият е прав, мисля да помоля и жреците на Орим да се намесят! Ако се окаже, че са зли сили, получавате възможност да ме впечатлите, акто се справите с тях! но каквото и да е, искам главата му на пика и забиа в центъра на селото, за да виждат моите хора, че са под защитата на Централния съюз и рода Карино. Госпожо Дая, вие можете да се уверите, че е намерен виновникът, за да няма съмнения, че моите хора са претупали работата. Ако тази ежедневна история ви вдъхнови за песен, ще се радвам да я чуя, разбира се. Въпроси?
Старият жрец показва най-добър рефлекс като успява да поглади брадата си и да вметне.
-Сам не вярвате, че има зли сили, а предстои битка! Стар съм да се мъкна по чукарите, боен генерал виконт Карино, а тук мои единоверци може да имат нужда от последна утеха! Момчето е добре подготвено, нека тръгне той. Ако има зли сили, с които не може да се справи, просто ще ми прати вест.
Карино няма какво да възрази. След него се намесва дамата, която също моли да остане в Здравостан.
-Евентуално ще ги настигна после, но в момента съм... "неразположена за пътуване", така да се каже. Само ще ги бавя, а не искаме да закъсняват заради мен, нали?
Карино свъсва вежди, но свива рамене. Явно и този аргумент минава, макар че измърморва нещо, как поне мъжете не можело да се позоват на същото.
Последна промяна от Асен на пон окт 12, 2009 10:01 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пон сеп 28, 2009 9:21 pm

Карасса изслуша внимателно словото на виконта и обърканото бръщолевене на селяка, като се стараеше да долови всички думи и думички от този така глуповато звучащ човешки език. Въпреки усилията си той далеч не схвана всичко, особено непонятни му бяха пък тези странни добавки към името на Карино, които явно беше важно да се споменават, предвид одобрителното кимане на Карино, когато те биваха съвсем точно изрецитирвани. Все пак гущероидът получи сносна представа за ситуацията, което му беше достатъчно. Фактът, че щяха да напуснат града го удовлетворяваше напълно, всички тези шумове и миризми, които се носеха из човешкия град го дразнеха и правеха пълноценната му почивка почти невъзможна. Освен това, гледащия го със зле прикрито неодобрение и погнуса човек облечен с непривично за неговия пол провлачено облекло го караше да се чувства застрашен. Сред природата би се чувствал далеч по-сигурен и спокоен. Карасса нямаше какво да каже, а и да имаше едва ли би се престрашил да се опита да говори пред всички, така че се заслуша в това, което бъдещите му колеги щяха да кажат.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт сеп 29, 2009 10:29 am

Кора слушаше избирателно - следеше думите на барона внимателно, но когато селянчето заговяраше пренасочваше вниманието си към бойното обучение - и въпреки това беше успяла да си изгради начален план за действие. Той се основаваше на простичкия факт, че духовете не оставят следи от лапи. Така погледнато, проблемът звучеше трнивиален, а поради семейния си произход тя знаеше процедурата добре - оглед на местопрестъплението, разпит на свидетели, набелязване на заподозрени и изтръгване на признание. Но Кора не искаше да отегчава барона, всичко това можеше да бъде обсъдено и с местните. Оставаше да се изяснят две неща. Кора заби поглед някъде в краката на боен генерал виконт Карино (смяташе, че директният контакт очи в очи с високопоставен благородник е проява на прекалена дързост) и заговори:
- Прощавайте, боен генерал виконт Карино, - беше научила пълния списък на титлите му по време на пледоарията на селянчето и дори си ги беше прехвърляла на пръсти, за да не пропусне някоя (за щастие, се събираха само на едната ръка) - навярно разполагате със стражници във въпросното село? В такъв случай бихте ли уредили тяхното пълно съдействие? Вярвам, че те биха помогнали да се запознаем по-бързо със случая. - нервно облизване на устните. - Също, ако не си позволявам прекалено много, правилно ли съм разбрала, че оттук нататък рапортите ни следва да се предават на госпожа Дая?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт сеп 29, 2009 2:56 pm

-Не съвсем, госпожо Кора! - сви рамене виконтът. - Селото разполага със собствена милиция, както е нормално. Тяхното съдействие, разбира се, ще получите - като мои хора... в широкия смисъл... имате право на всякакво съдействие! Що се отнася до втория ви въпрос, виждам, че има объркване. Госпожа Дая ще ми докладва отделно - точно с тази цел я пращам. За безопасността й ще се грижите, доколкото и ако тя иска това от вас, а силно се надявам в такъв случай тя да се съобразява с най-високопоставения от вас. Има право и да ви дава съвети, но тя не е на военна служба, така че съветите й не са задължителни - ще трябва да обяснявате защо, както ако ги последвате, така и ако ги отхвърлите. Накратко, ще очаквам резултати... както винаги. Това изяснява ли недоразумението?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт сеп 29, 2009 3:09 pm

Дая ин Майме проследи разговора между благородника и селянина с чувство, което представляваше остро, непритъпено от нищо изумление. Домакинът й излъчваше Респект на вълни и за всеки ставаше ясно от пръв поглед, че е способен да решава безупречно всички въпроси на живота и смъртта спрямо повереното му място и люде. За тези му качества самата тя изпитваше към него искрено и силно уважение - само че в отношението на селянина към него тя долови нещо неприятно и подмолно, изпълнено със животински, телесен страх.
Всъщност самата тя изпитваше силна боязън в присъствието на Корино, но причината за нейната поява се криеше в самата елфана - тя осъзнаваше това много добре, изпълнена с леко недоволство и любопитство към собствените си реакции. Младежът Паоло обаче беше мъж и страхът му не се пораждаше от подтиснати желания - представляваше слепия ужас на по-малко и слабо животно пред доминиращия индивид в стадото.
Отвратително състояние за едно разумно създание, независимо от пола му!

След излизането на селянина започна разговор, в който въпросите опряха до вечната човешка нужда от надмощие - изслуша разменените реплики само, защото споменаваха нейното име... а и самите реакции на наблюдаваните създания представляваха великолепна, заинтригуваща гледка за един сърцевед. По някое време все пак си позволи намеса и смяна на темата - най-малко самата тя не примираше за неказаната, намекната власт, която идваше с задължението да преценя действията на останалите:
- Боен генерал виконт Корино, простете за намесата ми в разговора ви с госпожа Кора, но имам въпрос, което не търпи отлагане!
Вместо отговор той й кимна, а тя за миг се забави, преценяйки точния смисъл на сдържания жест. Очевидно представляваше израз на подкана - Корино наистина умееше да проявява грубост по един изключително културен начин:
- Прекалено ли ще е, ако поискам да задържите младежа Паоло, за да поговоря с него. Той е отраснал в това село и като малък сигурно е правел бели. Всички деца правят невинни лудории, ходят на забранени места, виждат неща, които възрастните са забравили... особено, ако Паоло има по-малък брат, ще може да разпитаме него и останалите хлапета съвсем незабележимо. В тази връзка ви моля за определено количество карамелени бонбони - те се правят изключително лесно, помня това. И, ако може, оформете правомощията, които ще дадете на госпожа Кора за пред местната полиция по такъв начин, че да не сме длъжни да ги представяме веднага... щом се появим там.
Последна промяна от cherno_slance на ср сеп 30, 2009 5:23 pm, променено общо 10 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт сеп 29, 2009 3:19 pm

-Карамелени бомбони? - повтори Карино, а в края на устните му се появи нещо, което при някой друг можеше да бъде взето за намек за усмивка. Той обаче се беше смял веднъж през последните 15 години, бяха я осведомили прислужнците... но отказаха да й съобят защо. - Добре, само му кажете, че не са за мен, за да ви вземе на сериозно. А що се отнася до Паоло, той се връща с вас. Сигурен съм, че иска да види семейството си отново, а вие ще пътувате по-бързо с водач.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт сеп 29, 2009 7:56 pm

Алберт изслуша всичко внимателно, като се опитваше да пресява глупостите на селянина от смислената част. Нямаше какво да пита, тъй като не беше особено сигурен за какво става дума - не беше пресял кой знае колко. Предполагаше, че става дума или за вълци, или за много, ама много извратени копелета. Изключваше варианта за "злите духове", за който говореше селяка. Преди десетина години щеше да се очуди от вярванията му, но откакто напусна дома си беше видял доста. Е, явно го очакваше път, евентуално някоя симпатична селянка.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср сеп 30, 2009 11:41 am

Налудничав кикот някъде от височината на коланите им привлече вниманието на присъстващите в залата. Източникът на това бе дребно джудже с рошава медно руса коса от която стърчаха няколко прекършени пачи пера, брада му в същия цвят бе сплетена на четири плитки прихванати с медни халки в крайщата. Около главата му бе опъната медна тел чиито усукан край задържаше пред окото му парче полиран планински кристал. Булладито се хилеше истерично над къс пожълтял пергамент докато драскаше някакви криви руни стискайки в грубите си пръсти оцапани с мастилени петна паче перо с бронзов писец на него и отвреме на време топваше в мастилницата закачена на колана му без да обръща внимание на капките падащи по пода и ленените му дрехи.
- Врка! - изписка дребния мъж и се завъртя на пета, а после започна да бръщолеви на грубия джуджешки език:
[sblock="За тези с джуги на 7+"]Огън и огън дават сила, но ако се смеси с друго съединение и естракта се титрува в светогазна среда то силата му ще се увеличи с множител силата на светогаза, а при стандартни условия най-малкото ще се добави към тази на дисперсната среда в която се е вляло...[/sblock]
- Хех - явно усетил, че е привлякъл погледите на околните Гихлп дигна глава и ги изгледа с леко мътен поглед. Присъстващите направо можеха да видят в главата му как малките зъбати колелца се опитват да превъртят назад събитията, за да си припомни за какво е ставало дума откакто ги е събрал боен генерал виконт Корино. В крайна сметка превъртането даде някъкъв резултат защото по ло лицето му се разля доволна усмивка, а после и нещо подобно на паника.
- Ваше дълбока низост... - въобще не се усети че използва джуджешките титли вместо човешки - ...и аз ще помоля да не ме изпращате, тъй като подобно на дамата съм неразположен! - Веждите на виконт Корино се присвиха към средата подобно на две настръхнали в бойна поза космати гъсеници. На лицата на някой от присъстващите се появиха усмивки, но предвид изражението на генерала те благоразумни ги прикриха, имаше и няколко изумени погледи от страна на дамите.
- Ти не каза ли че си Лади когато пристигна в замъка Гихлеп, за кави женски проблеми ми говориш!? - тонът му не бе никак дружелюбен, а Паоло се присви на старни усещайки гневът надигащ се в „хищника”.
- Гихлп - поправи го машинално джуджето и чужд за психологията на хората продължи - Всъщност вече съм Буллади. За никакви женски проблеми незнам, просто имах предвид трите казана с Пали прах, които приготвям за вашия гарнизон... Ще им трябва още около седмица за да узреят, но ми се щеше да свърша едно-друго докато това стане...
Последна промяна от Vilorp на ср сеп 30, 2009 11:51 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср сеп 30, 2009 11:51 am

Карино се замисли, след това сви рамене и се обърна към останалите.
-Явно и ладито е... "неразположен". Ако обаче ученикът му не може да се справи, ще ми е нужен тук, въпреки липсата на си на маниери и неспособността си да спре да ми бърка името. Използвайте услугите на местния лечител, ако някой се разболее! Разчитам на вас да не се оставите на някакви вълчета или разбойници-касапи да ви причинят вреда...
Полу-третина-четвърт-усмивката на лицето му, известна още като "ирночно извиване на устни", говореше "а ако не се справяте, викнете помощ". Поне вече можеха да бъдат сигурни, че не е било просто потреепване на лицето, а нещо наистина е развеселило генерала.
На по-проницателните освен това им говореше, че ако наистина им се случи нещо, Карино ще иска да се запознае лично с извършителя.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » ср сеп 30, 2009 2:32 pm

Раел мълча много дълго време и слушаше внимателно всеки. Учителят му го беше научил внимателно да преценява ситуацията преди да се намеси. Думи като "зли духове" просто му влизаха под кожата. Въпреки това, все вярваше в суеверия,макар и да бе отгледан като еднобожец (все пак в средата,в която беше израснал всички са многобожци). Карино беше доста странен тип и може би в усмихнатата му физиономия имаше нещо... Е,поне нещо,което не се нравеше на Раел. Младежът не сваляше учи от учителя си, следеше жестовете му,но той почти не се месеше. Накрая Раел най-после се включи,изчаквайки разговорът между Дая и Кора да приключи и започна със забележка към грубото джудже.

-Моля да извините малкия ни приятел,не е свикнал с местните обноски,ваше благородие.

После побърза да върне темата за "злите духове".

-Изглежда местните хора не са просветени в правата вяра,виконте. Може да разчитате на мен,че ще се заема с изкореняването на стари навици като почитта към някакви си горски духове. Единствените,които ще почитат,е на първо място Всевишния, а после Вас!.

След тези си думи,Раел направи нещо като лек поклон,а учителят му кимна одобрително.
Последна промяна от Fenrir на чет окт 01, 2009 1:22 pm, променено общо 1 път.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Raiden
Чирак
Мнения: 21
Регистриран на: пон ное 29, 2004 9:45 pm

Мнение от Raiden » ср сеп 30, 2009 5:17 pm

Според Маркус всичките му колеги вече имаха някаква идея какво най-вероятно става, дори и да не го показваха. Някои от тях щяха дори да се опитат да свършат странична работа, която обаче не го засягаше особено, което пък автоматично означаваше, че нямаше смисъл да се противопоставя, по какъвто и да е начин на желанията им. Както обикновено, въобще нямаше да прибързва - щеше да бъде търпелив, докато наистина трябваше да се намеси. Кога щеше да бъде това време щеше да реши той самият. Започна веднага да прехвърля наум подготовката за предстоящото пътуване и това му достави удоволствие - винаги беше интересно да видиш нещо ново, когато си израснал в манастир... Естествено щеше да следи какво още ще питат хората от групата и ако беше нужно, щеше да поиска от командващия си за допълнителна информация.
Последна промяна от Raiden на нед окт 04, 2009 9:11 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср сеп 30, 2009 8:31 pm

-И аз следвам собствената си вяра, младши жрецо! - отбеляза саркастично Карино, акцентирайки на първата част на титлата. - Не мисля, че можеш да порицаваш моите хора за вярванията им, преди аз да съм признал вашата вяра за правилната... Така че не се опитвай да налагаш вярванията на своя храм, а опитай да ме впечатлиш с представянето си на тази задачка, която за момента ми изглежда относително проста!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Заключена