Chapter 0: Every story has a beginning...
Публикувано: пон сеп 28, 2009 11:30 am
Беше хубав летен ден, докато не стана следобед.
Студена сянка мина пред слънцето и всички усетиха, че нещо ще се случва. За щастие, повечето от тях не бяха пряко засегнати...
Десет от засегнатите...същества обаче бяха повикани при виконт Джакомо Карино. Пресилено е да ги наречем "човеци", най-малкото защото голяма част от тях просто не бяха такива.
за сметка на това сред тях имаше ослепително красива елфана, красива, но държаща се на дистанция жена-войн, свещеник на Орим, който се конкурираше с елфаната и дори гущероид. Като цяло, пъстра групичка си бяха...
А едната дама, макар и красива, повечето от вас не я познават добре.
За всеобщо учудване, виконтът не наблюдаваше бойно обучение. Вместо това слушаше внимателно невзрачен светлокос младеж, облечен в типични селски дрехи.
-Добре дошли, уважаеми! - поздрави ги с кимване баронът. - Ще трябва да ви помоля да се погрижите за нещо. Паоло, разкажи им!
Паоло, който очевидно беше младежът, не дочака втора покана, а със скръбен глас започна да им излага дългата си и объркана история.
-Аз, таквоз, обясних на ... боен генерал виконт Карино, че имаше убийства наскоро. И ние, таквоз, ако има нещо, обикновено ги ловим и им нашарвмае задниците, преди да ги доведем при него да ги беси, ама това не ще да са човеци!
-А какво ще да са? - смръщи вежди възрастният жрец на Орим.
Паоло, (който явно не е толкова прост, или някой му е обяснил правилното обръщение към виконт с армейски чин), се оглежда уплашено и изтърсва:
-Амчи зли духове ще да са, това нормален човек не мож'го сътвори, а следите не са на господаря на гората...
И вече всички знаеха, че борбата да научат нещо ще е дълга.
От дългото и изключително объркано обяснение се разбира,ч е нещо, някои или някои избива къщи в селото. Цели къщи, защото няма нищо живо, когато някой отиде и ги намери - не само хората или великаните, а и кококшки, кози, пилета, крави, свине...
Както се изразява Паоло, "всичко е на, таквоз, късчета и даже яйцата на кокошките са чупени - освен запъртъците!"
Следите са огромни и с нокти. Паоло ви каза, че е виждал мечи следи и "господарят на гората" не е свършил тази работа. "Пък и защо му е, ний, таквоз, редовно му оказваме почит..." изтърсва той, без да се усети, че старият жрец вярва в Орим и от идеята за поклонение на диви зверове му става зле. Явно тази религия не е особено разпространена по тия места.
Разбира се, селяните са решили,ч е затова плащат данъци и са дошли при виконта. Всъщност, даже имат право, а Карино с удоволствие би се заел, но вариантът да отиде лично отпада. Отвъд границата има раздвижване на войски на Западния съюз и отбранителните линии на Здравостан са настръхнали като таралеж, който се кани да предаде горчив урок на млад вълк. А и селото нее толкова важно - през него не минават търговски пътища, не защото е неудобно, а защото има древна кула в центъра. Смята се, че някога там е живял могъщ маг, сключил сделка с богове, чиито имена не е желателно да споменавате, да не вземат да дойдат. Впрочем, същото отниошение имат селяните и към вълците, и към - - особено - мечките. Е, сега в кулата живеят само сови. "И една кукувица", уточнява Паоло. На всеки два часа, денем или нощем, совите излитат от кулата, правят две обиколко обратно на часовниковата стрелка и се прибират. Заради това, обаче, няма търговски кервани, които да минават оттам...
Е, затова и заради факта, че рядко някой от опиталите се оцелява - последняит е бил преди доста време. Доста хора предполагат, че просто селяните ги обират и се позовават на мълвата, но доказателства няма. Местните, колкото и да е странно, не ги закачат злите сили. Те го обясняват с ритуалите, които спазват, а жреците на Орим получават главоболие само като чуят името на въпросното място...
Когато приключвате с разпита, Карино кимва на Паоло да излезе и се обръща към вас.
-Ясно е какво искам от вас, господа! Вероятно са глутница вълци, а младият е идиот, или някой се възползва от мълвата за разчистване на сметки и е много убедителен. Просто в случай, че младият е прав, мисля да помоля и жреците на Орим да се намесят! Ако се окаже, че са зли сили, получавате възможност да ме впечатлите, акто се справите с тях! но каквото и да е, искам главата му на пика и забиа в центъра на селото, за да виждат моите хора, че са под защитата на Централния съюз и рода Карино. Госпожо Дая, вие можете да се уверите, че е намерен виновникът, за да няма съмнения, че моите хора са претупали работата. Ако тази ежедневна история ви вдъхнови за песен, ще се радвам да я чуя, разбира се. Въпроси?
Старият жрец показва най-добър рефлекс като успява да поглади брадата си и да вметне.
-Сам не вярвате, че има зли сили, а предстои битка! Стар съм да се мъкна по чукарите, боен генерал виконт Карино, а тук мои единоверци може да имат нужда от последна утеха! Момчето е добре подготвено, нека тръгне той. Ако има зли сили, с които не може да се справи, просто ще ми прати вест.
Карино няма какво да възрази. След него се намесва дамата, която също моли да остане в Здравостан.
-Евентуално ще ги настигна после, но в момента съм... "неразположена за пътуване", така да се каже. Само ще ги бавя, а не искаме да закъсняват заради мен, нали?
Карино свъсва вежди, но свива рамене. Явно и този аргумент минава, макар че измърморва нещо, как поне мъжете не можело да се позоват на същото.
Студена сянка мина пред слънцето и всички усетиха, че нещо ще се случва. За щастие, повечето от тях не бяха пряко засегнати...
Десет от засегнатите...същества обаче бяха повикани при виконт Джакомо Карино. Пресилено е да ги наречем "човеци", най-малкото защото голяма част от тях просто не бяха такива.
за сметка на това сред тях имаше ослепително красива елфана, красива, но държаща се на дистанция жена-войн, свещеник на Орим, който се конкурираше с елфаната и дори гущероид. Като цяло, пъстра групичка си бяха...
А едната дама, макар и красива, повечето от вас не я познават добре.
За всеобщо учудване, виконтът не наблюдаваше бойно обучение. Вместо това слушаше внимателно невзрачен светлокос младеж, облечен в типични селски дрехи.
-Добре дошли, уважаеми! - поздрави ги с кимване баронът. - Ще трябва да ви помоля да се погрижите за нещо. Паоло, разкажи им!
Паоло, който очевидно беше младежът, не дочака втора покана, а със скръбен глас започна да им излага дългата си и объркана история.
-Аз, таквоз, обясних на ... боен генерал виконт Карино, че имаше убийства наскоро. И ние, таквоз, ако има нещо, обикновено ги ловим и им нашарвмае задниците, преди да ги доведем при него да ги беси, ама това не ще да са човеци!
-А какво ще да са? - смръщи вежди възрастният жрец на Орим.
Паоло, (който явно не е толкова прост, или някой му е обяснил правилното обръщение към виконт с армейски чин), се оглежда уплашено и изтърсва:
-Амчи зли духове ще да са, това нормален човек не мож'го сътвори, а следите не са на господаря на гората...
И вече всички знаеха, че борбата да научат нещо ще е дълга.
От дългото и изключително объркано обяснение се разбира,ч е нещо, някои или някои избива къщи в селото. Цели къщи, защото няма нищо живо, когато някой отиде и ги намери - не само хората или великаните, а и кококшки, кози, пилета, крави, свине...
Както се изразява Паоло, "всичко е на, таквоз, късчета и даже яйцата на кокошките са чупени - освен запъртъците!"
Следите са огромни и с нокти. Паоло ви каза, че е виждал мечи следи и "господарят на гората" не е свършил тази работа. "Пък и защо му е, ний, таквоз, редовно му оказваме почит..." изтърсва той, без да се усети, че старият жрец вярва в Орим и от идеята за поклонение на диви зверове му става зле. Явно тази религия не е особено разпространена по тия места.
Разбира се, селяните са решили,ч е затова плащат данъци и са дошли при виконта. Всъщност, даже имат право, а Карино с удоволствие би се заел, но вариантът да отиде лично отпада. Отвъд границата има раздвижване на войски на Западния съюз и отбранителните линии на Здравостан са настръхнали като таралеж, който се кани да предаде горчив урок на млад вълк. А и селото нее толкова важно - през него не минават търговски пътища, не защото е неудобно, а защото има древна кула в центъра. Смята се, че някога там е живял могъщ маг, сключил сделка с богове, чиито имена не е желателно да споменавате, да не вземат да дойдат. Впрочем, същото отниошение имат селяните и към вълците, и към - - особено - мечките. Е, сега в кулата живеят само сови. "И една кукувица", уточнява Паоло. На всеки два часа, денем или нощем, совите излитат от кулата, правят две обиколко обратно на часовниковата стрелка и се прибират. Заради това, обаче, няма търговски кервани, които да минават оттам...
Е, затова и заради факта, че рядко някой от опиталите се оцелява - последняит е бил преди доста време. Доста хора предполагат, че просто селяните ги обират и се позовават на мълвата, но доказателства няма. Местните, колкото и да е странно, не ги закачат злите сили. Те го обясняват с ритуалите, които спазват, а жреците на Орим получават главоболие само като чуят името на въпросното място...
Когато приключвате с разпита, Карино кимва на Паоло да излезе и се обръща към вас.
-Ясно е какво искам от вас, господа! Вероятно са глутница вълци, а младият е идиот, или някой се възползва от мълвата за разчистване на сметки и е много убедителен. Просто в случай, че младият е прав, мисля да помоля и жреците на Орим да се намесят! Ако се окаже, че са зли сили, получавате възможност да ме впечатлите, акто се справите с тях! но каквото и да е, искам главата му на пика и забиа в центъра на селото, за да виждат моите хора, че са под защитата на Централния съюз и рода Карино. Госпожо Дая, вие можете да се уверите, че е намерен виновникът, за да няма съмнения, че моите хора са претупали работата. Ако тази ежедневна история ви вдъхнови за песен, ще се радвам да я чуя, разбира се. Въпроси?
Старият жрец показва най-добър рефлекс като успява да поглади брадата си и да вметне.
-Сам не вярвате, че има зли сили, а предстои битка! Стар съм да се мъкна по чукарите, боен генерал виконт Карино, а тук мои единоверци може да имат нужда от последна утеха! Момчето е добре подготвено, нека тръгне той. Ако има зли сили, с които не може да се справи, просто ще ми прати вест.
Карино няма какво да възрази. След него се намесва дамата, която също моли да остане в Здравостан.
-Евентуално ще ги настигна после, но в момента съм... "неразположена за пътуване", така да се каже. Само ще ги бавя, а не искаме да закъсняват заради мен, нали?
Карино свъсва вежди, но свива рамене. Явно и този аргумент минава, макар че измърморва нещо, как поне мъжете не можело да се позоват на същото.