Част 1: В село Сив Камък

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт окт 20, 2009 4:39 pm

Кора се поотпусна. Паоло изглеждаше твърде добродушен за изпечен лъжец. Освен това, говореше много, а бърборковците не ги биваше да крият тайни. Не трябваше да си експерт, за да заключиш, че селянинът няма задни мисли.
И все пак, някаква малка част от нея отказваше да се примири, повтаряше, че в тази задача има нещо гнило. Засега Кора я пренебрегна. Надяваше се, че малко работа ще я поободри.
- Разбирам. Е, тогава, може ли да ме представиш на началника на милицията? Предполагам, че той е най-запознат с бедствието?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт окт 20, 2009 4:44 pm

-Аха, тй ще да е! - кимна Паоло, акто почти си откачи главата. - Ей го там, оня големия, дето току-що свали чуелото с бухалката! Ама вие няма ли да изчакате да приключи? Обичай е първо да споделите хляб с нас...
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » ср окт 21, 2009 10:19 pm

Когато Паоло посочи началника на милицията, Тирел все още осмисляше предните му думи и преосмисляше някои епизоди от миналото си, но побърза да се включи в обсъждането на по-належащата тема.
-Разбира се, сега като сме в селото вече няма закъде да бързаме и всичко би могло да дойде с времето си. А и няма да "поделяме залъка" твърде дълго, нали?
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед окт 25, 2009 4:09 pm

Целият вид на Паоло подсказваше, че не знае как може "поделянето на залъка" да се равнява на време. Поне неразбиращият поглед и леко отворената уста силно намекваха, че всшата теология съдържа понятия, които са му по-ясни.
За сметка на това от сборището ги бяха забелязали и постепенно все повече глави се обръщаха в тяхна посока. Един гигант се отдели от групата, приближавайки се към тях, като пропусна д аостави тренировъчното оръжие, което съвсем очевидно можеше да смазва кости. Последва го разнородна смесица от хора и гиганти, но беше кой води и кой е антураж.
-Паоло! - прогърмя гласът му, когато се приближиха на десетина метра. - Защо стоите настрани? Това ли са хората на виконта?
Погледът му мина по ливреите им, проверявайки, че наистина са облечени в цветовете на рода Карино. Паоло кимна.
Гигантът коленичи на едно коляно, последван от придружителите си. Погледът му, вперене в лицата им, не издаваше повече преклонение, отколкото на вълк пред водач на глутницата, а и фактът, че след като коленичи, гледаше повечето от тях в лицата, също не помагаше на подобни идеи. Въпреки това не можеше да се отрече,че показа дължимото уважение.
-Приветствам ви с добре дошли в село Сив Камък. Аз, Тхак, началник на милицията, съм на вашите услуги!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон окт 26, 2009 4:13 pm

“Толкова много същества... толкова много деца!” – гледката на играещите малчугани разнежи мекото сърце на елфаната и тя се захласна по чаровните дребосъци. Близо до нея момиченце тъпчеше с парченца ябълка братчето си и тя прибра полите на роклята си, прикляквайки до тях:
- Би ли ми казала своето име, красавице? – ин Майме едва сдържа порива си да погали детето по тъмната коса, сплетена на две плитки, които се стичаха в скута му.
- Мама казва да не говоря с непознати – момиченцето се усмихна със своите пронизващи, светлокафяви очи, а устничките му се извиха в почти лукаво изражение. Тя всъщност хареса тази красива като кукла лелка още преди двете да се заговорят – но вродената женственост я накара да затаи одобрението си. ... Поне докато непознатата първа каже, че я харесва.
- Много си хубава! – елфаната отгатна желанието на невръстната си събеседница и с удоволствие погали самолюбието й – искаш ли да се запознаем?
- По-хубава от теб? – малкото дяволче определено умееше да притиска околните. То дори изпъна гръб и присви очи по онзи начин, който би трябвало да владеят само възрастните жени.
- Откъде да знам? - Даения показалец докосна с върха на нокътя си момиченцето по малкия като копче нос – ти имаш тъмна коса и кафеви ириси, а аз съм руса и синеока. Прекалено сме различни!
- Как се казваш? – момиченцето отклони умните си очи от нея, пъхна парченце ябълка в устата на брат си и се разкиска, защото другото дете беше голямо колкото нея, а цялата работа представляваше игра и забава.
- Дая ин Майме от Еландрел. – в напевния й глас се появи тъга и носталгия - Това е много далеч от тук. А ти би ли ми казала името си?
- Говориш като певците – момиченцето явно се забавляваше, намирайки начини да заобикаля даването на отговор – почти пееш, като приказваш.
- Наистина мога да пея. – отвърна с търпение и благост елфаната, след което се усмихна - искаш ли да ме чуеш?
- Може... - вирна брадичка момиченцето, разрешавайки й с тон на кралица. Очарованата Дая почувства как собствените й устни потрепват като за целувка. Прииска й се да гушне събеседницата си, но вместо това се съсредоточи за миг и отпусна дарбата си на воля:

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!


Нежните, закачливи слова въздействаха мигновено върху двете деца – те спряха играта помежду си и вторачиха в нея своите пронизващо мъдри, детски очи. Дъх по-късно крехкото лице на момиченцето разцъфна в разкошна усмивка, а момчето затропа с пръсти по бедрото си в такт с игривия ритъм.

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.*


Щом последната строфа заглъхна между нейните устни, Дая остана за момент неподвижна, наслаждавайки се на удоволствието, изписано по лицата на невръстните й слушатели. После с усмивка се изправи и бръкна в дисагите на Белушка, изваждайки няколко карамелени бонбона:
- Ще ме натъжите много, ако ми откажете. Вземете ги.
За миг двете хлапета не помръднаха, после любопитството им взе връх и те се приближиха, свенливо посегнаха и взеха лакомствата. Момченцето просто разтвори опаковката на своя, но момиченцето внимателно и деликатно разви тънката, хартиена обвивка, притвори клепки и поднесе деликатеса към ноздрите си. Вдъхна го и после отвори очи, впервайки засмения си поглед в елфаната:
- Ти си много добра.
- Достатъчно, за да ми кажеш името си?
- Катерина. – тя посочи момчето, с което имаха повече от очевидна прилика – това е брат ми Леман**.
- И двамата сте много хубави! – разтопи се елфаната и им даде по още едно лакомство – кажете и на другите деца, че имам още много бонбони.

* * *

Малките дяволчета все пак изкрънкаха по трети бонбон, след което отидоха при другите деца, за да споделят новината за ходещата сладкарница. В това време Дая долови раздвижване сред присъстващите – обърна се и видя как множеството следва огромен войн, който се приближава към нейните спътници. Присъедини се към своите, като гледката на идещия гигант – о, да това огромно и рогато същество можеше да бъде само гигант – я накара плахо да пристъпи зад Тирел. Нито за миг не помисли, че великанът ще й стори нещо, но самото му титанично присъствие и потна миризма на могъщо мъжко животно я стъписаха. Тя неволно пъхна дясната си длан в сгъвката на левия, тирелов лакът – и едва след това си помисли, че елендарът може да я укори заради поведението й. Ако великанът отсреща доловеше боязънта й от него... щеше ли това да го обиди? Ако въпреки своя ръст, с който надвисваше над нея и спътниците й като дърво над храсти, притежаваше достатъчно проницателност и ум?
Догадката й се потвърди, когато гигантът показа ако не изисканост, то поне искрена учтивост. Той застана на едно коляно, погледна всеки от тях в очите и ги приветства за добре дошли. Едновременно с това предложи съдействието си – в очевидна готовност да им отдели време и сили още сега. Стори последното с такава естественост и сдържано, вътрешно благородство на духа, че елфаната почувства как ъгълчетата на устните й се повдигат в очарована усмивка:
- За мен е чест да помогна на вас и вашето село – тя грациозно приклекна в реверанс и почувства как усмивката изгрява и в очите й. Началникът на полицията май беше умен – какво повече можеше да иска един довереник на местния владетел, пратен да разследва тукашните, загадъчни убийства?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

*Автор: Леда Милева
** Текстът е пратен на ЛС на Асен.
Последна промяна от cherno_slance на пон ное 09, 2009 6:43 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пон окт 26, 2009 10:20 pm

Оказването на чест на по-висшестоящите беше в основата на етикецията (и дълголетието) в човешките земи, но на Кора за пръв път се случваше някой да коленичи пред Кора. "Значи това било? Всички да са в краката ти?" Ролите се бяха разменили. Тя се наслаждаваше на това ново чувство на превъзходство, колкото и кратко да бе то.
Единствено гигантът се открояваше от останалите с почти предизвикателния си поглед. Кора беше заинтригувана – не го познаваше, но от начина, по който ги гледаше си личеше, че притежава свободен дух. Освен това притежваше солидна физика и завидни умения с топуза. Определено не беше някой, когото да си пожелаеш за враг.
- Началник Тхак, позволете да ви поздравя за боеспособността на местната милиция.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт окт 27, 2009 1:14 am

Видът на практикуващите бойни умения на поляната селяни учуди Карасса. Той не очакваше и не беше срещал подобен вид дейност сред хората досега. Но ето, че все пак племената на гущерите и тези на хората можеха и да си приличат, защото тази картинка много напомняше ежедневните тренировки на бойни и ловни умения, който се провеждаха в племето на Карасса. Все пак гущерът бързо забеляза, че макар и да се стараеха, хората не бяха твърде умели с оръжията, нито пък бяха особено подвижни или бързи. Очевидно бе и че някои приемаха упражнението не съвсем на сериозно. Карасса забеляза и присъствието на няколко гиганта сред хората. Такива той не бе виждал от близо и затова получи цялостна представа за ръста им едва, когато началникът на милицията дойде, за да ги приветства. Внушителното телосложение и силната животниска миризма на гиганта отначало респектираха гущера и той несъзнателно се дръпна назад от превъзхождащия го индивид. После обаче бързо превъзмогна моментния страх и решително се наежи и стрелна гиганта със студените си мътни очи. Гигантът, в това време, бе зает със спазването на етикета и не забеляза тези странни настроения у необичайния посетител.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет окт 29, 2009 6:52 pm

-Благодаря ви, госпожо, стараем се! И на вас, госпожо, честта е наша! - Тхак повтори това два пъти, за всяка от гсе надигна леко объркан, след като изглеждаше ясно, че останалите няма да проговорят. Всъщност, вероятно си имаше обяснение защо това е правилно и скоро, изглежда, той го намери, защото се исмухна доволно още преди да се е разгънал напълно, след което си изтупа панталона с небрежен замах.
-Ще благоволите ли да ни кажете и имената си, уважаеми?
Този път въпросът беше очевидно адресиран към цялата група. Подчинените му също се надигнаха и се заизтупваха, след което почнаха да се разпръскват. Явно беше, че няма да се намесят в разговора и щом бяха псоелдвали рпиемра на водача си, можеха да изчакат, докато имаше нужда от тях. Сега ги чакаше още малко раздвижване, а след това - обяд.
Само Тхак стоеше и очакваше търпеливо отговор.

За всеки с География, Легенди или Обичаи (приложимо към гигантите).[sblock]
Докато го гледате, можете да си помислите дали наистина сред пустинните гиганти е имало обичай новите войни от "добър" род по повд на пълнолетието си да отиват в пустиянта сами, за да се докажат, като убият пустинен лъв. Някои от тях твърдят, че дори са успявали да се промъкнат до лъва и да го изненадат. По принцип това се смята за невъзможно, но който гледа неподвижността, която запазва Тхак, може да се замисли...[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед ное 01, 2009 12:20 am

- Кора Адлер - отговори кратко жената, след като не успя да намери подходящ израз на учтивост. Надяваше се с това официалностите да приключат.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон ное 02, 2009 2:41 pm

След като приключиха с официалностите, Тхак ги придружи до събралото се множество. Облеклото им ги идентифицираше като служители на Карино, така че както и досега, много думи не бяха необходими.
С вик "Ушатко!" и сълзи на умиление, един от мъжете се хвърли към тях... и отведе магаретата и катърите, на теи, които имаха такива. Обясниха им, че това е селският луд, който се явяваше нещо като домашен любимец на цялата общественост, тоест беше на съвместно ихранване. Освен това много добре се грижел за жиявотни, защото ги обичал и му идвало отръки, та си и заработвал хляба и салатата. Освен неуместният изблик, нямаше никакви инцидент.
След като разчупиха питата заедно с домакините, новопристигналите бяха поканени на трапезата. Явно гледката на хляба беше отворила апетит и на тези, които не го ядяха като част от ритуал, а и супата беше готова. Разбира се, новопристигналите получиха почетни места, до старейшини и богаташи. След кратък разговор с тях, повечето си мислеха, че селяните с удоволствие са се възползвали от правиалта за уважение към гостите, за да ги набутат до на-скучните събеседници. Може и да бяха прави, но засега разбраха за голяма част от проблемите и болките на селото.
Поне супата от спанак, която сервираха първо, си струваше. И хлябът беше хубав.
Същото, впрочем, можеше да се каже за лекото бяло вино, сервирано с първото. Впрочем, важеше и за по-тежкото червено, сервирано с овнешкото. А за изненада на всички и облекчение на Дая, дори имаше чаши... е, поне за тях. По-надолу по трапезата местните си споделяха халбите.
Разбира се, не беше много ясно кой кого разпитва. Местните определено държаха да научат новините от света. Хора умираха всяка година, пътници през селото не минаваха толкова често... а и убитите също си бяха новина за обсъждане. Разбира се, след първото ястие, големците не пропуснаха да се информират с предимство от изпратените експерти по умиротворяване на зли сили. Докато чакаха второто, свинско с ябълки, дадоха знак на селския свирач да свири, а местните с удоволствие отговаряха на въпросите им и задаваха свои. Кора забеляза, че поне тези нямаха нищо против да говорят за любимата тема на всеки невинен - себе си. Освен това потвърдиха историята на Паоло. Разбра, че всички жертив са от човешката раса, което й се стори важно. На въпроса й за заподозрени, единственият отговор беше "искате да кажете, да помагат на злите сили? Че кой ще го направи?" Един от старите исхъмка презрително, но отбеляза, че макр таквиа да е имало, последният никого не е убивал, а предишняит виконт Карино го е набил на кол. А и за да направи такива неща, трябва да има нокти като кинжали. не понзаваха такъв в селото.
Дая си набеляза хубави дечица за разпит и отбеляза, че селяните са искрени, понякога малко рпекалено. Някои тот ях съвсем искрено я зяпаха и явно помислите им не включваха маргаритки, поне не като основен мотив - евентуално слама...
А Карасса забеляза, че местните имат странен вкус към месото - обичаха го с не-месни продукти. Някак си дори не беше зле, макар и непривично за Щарха.
Впрчем, той беш другият привлякъл внимание... макар че дори дечурлигата се държаха на разстояние. За сметка на това търчаха навсякъде и обсъждаха дали по света няма и говорещи птици, или кучета и котки. Неговото присъствие беше стабиелн аргумент "за" тези, които твърдяха, че има. Едното дори заяви, че тяхното куче гледа подозрително умно и повечето се насочиха да проверяват новата теория...
В същото време Паоло приближи Тхак и посика разрешение да си ходи до тях. Беше му странно, че жена му и дечурлигата не са дошли и се притесняваше, че някой може да се е разболял. Най-вероятно баща му - въпреки, че и на русокосите се случва понякога, повечето болести ги избягват. За сметка на това само силните духове на болести смеят да се захванат с тях, така че когато се разболеят, е тежко. От всяко положение си беше повод за притеснение.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пон ное 02, 2009 11:55 pm

Кора, реши, че тържественият обед "за добре дошли" е приключил и е време да се залавя за работа.И без това съседите й по маса започваха да й досаждат с прекомерното си любопитство, особено като доловиха необичайния й западен акцент. Кора си наложи да им отговаря едносрично, тъй като нямаше никакво намерение да разказва житейската си история, а и постепенно започна да се опасява, че ще може да бъде заподозрянакато шпионин на Западния съюз. Едва откакто пристигна в пограничните райони тя си даваше сметка колко обтегнати са отношенията между двете формации.
От друга страна, опитите й да извлече някаква информация отново бяха ударили на камък, нямаше никаква представа кой може да е извършителят. Дори да не беше човек, тя трябваше да знае с какво си имат работа и сега и се струваше, че й остава единствено да събере информация от първа ръка. Кора стана и се приближи до Тхак:
- Началник Тхак, след като спазихме обичая, бих искала да направя оглед на местопрестъпленията, като почна от последното. Ще ме заведете ли дотам?
- И няма да останете за второто? – Началникът на милицията изглеждаше истински изненадан. – Е, добре, ако предпочитате... – Той привика един от подчинените си с ръка – този беше препасал лък през рамо. – Заведи пратеника на виконта на мястото и остани с нея, докато тя сметне за нужно.
- Благодаря – отвърна Кора за своя изненада. Тази дума почти отсъстваше от речника й. – Тръгваме след момент – каза на непознатия, след което се обърна към спътниците си. Искаше да заговори отблъскващия човек – гущер, но не беше сигурна как. Беше го чула да говори само веднъж, което гарантираше, че той владее човешки, но не беше сигурна, че му е запомнила името, нито пък, че може да му има доверие. Въпреки това, имаше налудничавата идея, че ако някой в групата разбира от следи от ноктести лапи, това ще да е той – полудивият звяр.
- Карас, - произнесе името със сериозни усилия. – ще дойдеш ли с нас? Чувала съм че, в родните ти земи живеят всякакви зверове. Може да разпознаеш следите. – „Аз съм пълна глупачка, за какво си губя времето с това чуовище? Сигурно дори не разбира какво му казах.” – Другите също сте добре дошли, разбира се.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт ное 03, 2009 12:54 am

Карасса беше запазил мълчание през време на обеда, първо защото повечето хора го гледаха или с неприкрито подозрение или с откровен страх, така че нямаше много потенциални събеседници и второ, защото устата му беше заета с далеч по-важно и приятно занимание от говоренето. Първоначално гущерът изпитваше леко безпокойство. Опасяваше се, че това странно човешко племе може и да не беше много запознато със съществуването на расата му и можеше да реши да премахне потенциалната заплаха предварително. Положението на спътниците му обаче явно достатъчно респектираше тези човеци, които Карасса бе чувал да се наричат "селяни", обикновено в комбинация с думата "прости". Скоро той се успокои и спря да обръща внимание на факта, че половината маса го зяпаше. Той беше започнал да свиква, че е ходеща атракция и безпокойството му, когато го наблюдаваха изчезваше вече по-бързо. Първото блюдо той естествено не докосна. Сварените във вода треви хората може и да наричаха храна, но за Карасса беше просто гнусна помия. Не че в гущероидите не използваха билки и разнородни треви в бита си - напротив. Никога обаче не ги използваха за храна. Второто ястие бе по-приемливо. Макар и печено и лишено специфичния си вкус и аромат (и кръв) Карасса го погълна доста бързо. Тъкмо когато бе привършил и очакваше следващата порция гущерът чу да се споменава името му. Когато се извърна той видя тъмнокосия женски човек, когото именуваха Кора. Карасса не бе слушал разговора с Тхак и не разбра, че тя ще оглежда местопрестъпленията, но разбра, че иска да я последва. Не му се искаше да пропусне втората част от яденето, но все пак трябваше да си заслужи жълтите парченца метал, които му бяха така нужни. Той се надигна от пейката и рече на Кора:
- Ще ви бъде полессен, доколкото може.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет ное 06, 2009 10:24 am

Дая също прояви интерес към огледа на местопрестъплението.
- Госпожо Кора - обърна елфаната лицето си към човешката жена - с радост ще се присъединя към усилията ви тоз час да приключим с това тежка и най-първа задача от нашата мисия. Ала смятам, че е редно да вземем и Тхак с нас.
- Ваша воля - беше краткият отговор. Кора нямаше нищо против елфаната, но се чудеше колко време ще мине преди последната да повърне или припадне. Въпреки това, по време на разпитите беше показала завидна логика и можеше да е от полза.
- Бихте ли ме изчакала, за да говоря с господин Тхак - Дая се изправи, прибра полите на роклята си и прекрачи ниската пейка без облегало, по която бяха насядали пируващите. Мина зад гърбовете на хората и застана малко зад рамото на гиганта. Когато той отчете присъствието й, тя направи едва загатнат реверанс и пророни:
- Моля за извинение, че се натрапвам, господине, но ще ви помоля за съдействие. Имате ли нещо против да пратите с нас главният ви лесничей и двама-трима от добрите ви занаятчии. Люде, които могат да преценят с каква сила е счупено едно или друго нещо.
Началникът на милицията нямаше нищо против, но като че ли никой нямаше намерение да става от масата преди да привършат печеното прасе. Освен това, селото нямаше лесничей. Все пак Тхак обеща да прати занаятчиите щом станат готови.

ИИ - Всеки да опише какво умение ще ползва по време на огледа в ИИ форума и да хвърли.
Съгласувано предварително с другите играчи!
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет ное 06, 2009 10:49 pm

Малко след като Кора и Дая се отдалечиха по посока на произшествието с гущероида, на Тирел му стана малко криво и рече на Албер и двамата свещеници:
-Господа, не знам за вас, но не смятам да оставям на дамите да се оправят с някакъв разчленен труп. Затова и аз потеглям към мястото на инцидента, въпреки че знанията ми не са съвсем в необходимата сфера - след което стана и се приближи до мястото, където седеше Тхак. - Много ви благодаря за поканата да поделим залъка с вас. Всичко на трапезата беше превъзходно и не искам да ви обидя като ви напускам толкова рано, но явно на гущероида спаначената супа не му се услади, а на двете жени не им беше достатъчна, та се завтекоха към труповете, та на мен се пада незавидната чест да ги узаптявам - опита се да се пошегува елфът и преди да е разбрал дали не се бе провалил катастрофално се насочи към тримата вече трудещи се по задачата си спътници.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед ное 08, 2009 1:12 am

Скоро двата елфа, щрахата и жената се озоваха до ограта на една ниска, едноетажна къщурка. Мълчаливият им гид бутна портичката, и посочи неопределено към разкриващия се зад нея двор. Изглеждаше кисел, задето се лишава от печено свинско.
В двора цареше пълен хаос. Земята беше покрита с нападали листа от оголеното дърво, а върху листата си личаха многобройни ръждиви петна, които, с оглед трагичните събития в къщата, лесно можеха да се определят като засъхнала кръв. Пръските продължаваха и по гредите на оградата, както и по дървените парчетии, разпръснати из двора. Въобще, кръвта явно се беше просмукала навсякъде и хората на виконта определено имаха късмет, че през изминалите дне тя беше засъхнала. По пътя към къщята бяха успели да измъкнат от мълчаливеца общия брой на жертвите - мъж, жена, баба, дядо, прадядо 1 брой, деца 3 броя, кокошки 27, прасета 2, черно и бяло, чифтокопитен добитък с вариращо описание на бройката, включвал някога си вол с бяло петно на челото.
На мястото на входната врата и прозореца от лицевата страна зееха дупки. Две големи купчини натрошени греди показваха местата на курника и пристройката за животни. Единственото, което издаваше някогашното им предназначение беше остатъчната миризма на животни.
Близо до мястото, където навремето бе стояла входната врата имаше следи от малка градинка. Пръстта около нея беше отъпкана от следите на всякакъв род гадинки, а някой явно беше хвърлял нещо по тях, когато са си позволявали да се доближат твърде много до цветята.

Разчитайки на беглите си познания по механика, Кора се зае да изучава пантите на вратите и прозорците или поне онова, което беше останало от тях. Останалите от групата пък се насочиха към вътрешността на къщата, където намериха останките на голяма маса и няколко стола. В ъгъла до прозореца се намираше голяма зидана печка, разположена така, че да отвежда миризмите навън. Забелязаха и непокътната поставка за оръжия зад вратата, към момента празна. Кора се завърна да обобщи откритията си – на вратите и прозорците е била приложена свръхчовешка сила, дървенията все едно е била взривена... но взрив не е имало, защото няма следи от обгаряне. Освен това, жената беше успяла да индентифицира коя купчинка е прозорец и коя – врата, като всичко е било избито на вън и се въргаляше из двора, освен задната врата, която единствена е била избита навътре.
- Според мен са влезли именно оттам – през задния вход. – заключи накрая тя.

След като огледа къщата отзад, Кора побърза да се осведоми за професията на починалия от мълчаливеца с лъка.
- Ха, ами на полето работеше.
- Само това? Обикновен фермер. – разочаровано подхвърли Кора. Трябваше й някаква следа.
- Ама обичаше да ходи и на лов, ама хич не го биваше, правичката да си кажа – човекът потупа лъка си многозначително, за да покаже, че е превъзхождал починалия в това отношение. – Имаше се за голям рибар, ама знаете, те рибарите само се хвалят на вятъра.
- А колко от починалите бяха руси? – ненадейно, Кора се сети за онова, което им разказваше Пало.
- Ами, всички... Не, такова, всички без жена му.

Запазвам си правото да преобразувам непряката реч в пряка, когато намеря повечко време.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср ное 11, 2009 1:49 pm

Скоро, след като пристигнаха и отговори ан този въпрос, мълчаливият ловец се замъкна настрани и си избра дървото с най-дебела сянка.
-Сиеста! - обясви той лаконично и започна да разстила едно одеяло. Носеше си го в раницата. Явно удобството беше важно, защото докато развиваше, старателно разчисти от камъчета и клонки отдолу. След като легна, си закри очите с ръка, за да не му ги дразни светлината, захапа сламка и се отпусна, дишайки равномерно.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » ср ное 11, 2009 3:31 pm

Пирът продължаваше, а Раел се отвращаваше. Едва що беше опитал вкусният хляб,благодарейки на Бог,когато няколко прекрасни жрици на Алфанна,предлагащи вино на всички. Когато стигнаха и до него, една руса жрица,с много изящни черти и почти прозрачна дреха,добре подчертаващи прелестите й. Тя прошепна почти в ухото му:
- Ще желаеш ли вино? От най-хубавото е... Със сигурност от този дълъг път ще се нуждаеш от сили.

Думите й звучаха като песен на вятъра. За миг Раел посегна към чашата,но после се сети за клетвата за чистота,която беше дал пред Всемогъщия и просто отвърна.

-Не,благодаря.

Но жрицата не се отказваше. Тя продължи да настоява.
-Защо ми отказваш,аз няма да ти навредя. Пийни си,ще ти стане по-добре!

Жрицата не подозираше за вярванията на Раел и той й се разкри.
-Съжалявам,но съм дал обет за чистота пред Единния наш Бог- Орим.

Личеше си,че се опитваше някак си да я убеди,че има само един Бог,но жрицата вместо да се откаже,продължи.

-Знаеш,че аз служа на Алфанна,богинята на любовта. Тя дава любов,не омраза.
-Но виното води до разврат,жрицо. И ти трябва да го знаеш. Огледай се! Виж всички тези хора! Те прекаляват с тази червена отрова и не след дълго ще потънат в грях.
-Тогава сигурно имаш проблеми с храносмилателната система. Няма мъж,който да е отказвал това вино. Ще ти дам отвара,която ще ти помогне.
-Не! Никакви цярове,те са дело на Ахра-ман! Ако не е осветено отръката на свещеник на Орим,тогава не ще го приема, дори да имах проблеми със стомаха си. Все пак ти благодаря за загрижеността. И двамата сме божии служители и мисля,че ме разбираш.

Е,това накара жрицата да се отетегли. Тя му се усмихна. Изглежда изпита уважение към жреца на Орим и продължи да разнася виното и отварите си.

Когато четирима от компанията му се оттегли,за да разследва, Раел се доближи до тях и им каза:

-Докато разследвате,аз ще поразпитам наоколо. Странен ми се струва онзи тип, домашният им любимец,както го наричат. Нещо в това село не ми се харесва!
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет ное 20, 2009 10:37 pm

Слънцето пече, докато не почна да прежуля. Ловецът спеше, след като повика кучето си, срещата с което разсипа душевно идеалите на елфаната за любов между всички живи създания. Стопанинътр му не се трогна, от нейната болка, или просто не я забеляза. Просто изпрати псето да ги заведе до мястото на реката, където беше загубило следата. Това, впрочем, не му се беше случвало през псоледните няколко години, тоест от кутре - което доказваше изпозлването или на нечиста сили, или на лодка, а следи от лодка елфаната и рептилоидът не намериха. Щархата обаче намери вкусссна рибка и успя да закуси, докато се гмуркаше.
Кора и Дая огледаха подробно всичко на мястото, сглобяваха парчета дърво, броиха капки, въртяха се, подскачаха, за да огледат и тавана и като цяло, изглеждаха като магьоснички, извършващи нечист ритуал. Липсваха само черните козли, чер петел, мускулест роб с ятаган и няколко голи девственици.
Сигурно петел беше имало, но който и да беше минал оттук преди няколко дни, го беше заклал още тогава.
Накрая двете дами вдянаха намеците на спътниците си, че имат още два часа път до селото, а и бяха свършили с материалите за оглеждане. Пристигналите занаятчии пък бяха свършили с донесената бъклица с вино, за да не изстинат, докато ги наблюдаваха с интерес.



В селото, през същото време, веселбата беше в разгара си. Един от селяните падна "първа жертва" на виното, така че доволните му съселяни му скриха шапката и му сложиха венче от пресни цветя вместо нея, за да не забравят на кого да се поддиграват до другия празник. След това се заеха сериозно с пиенето, песните и танците.
В същото време, селският луд се появи от своите си работи и се примъкна към манджите, преценявайки дали пазщеите ги от кучетата са в достатъчно добро анстроение, за да го нахранят, или трябва да изчака. А може и да не мислеше точно по този начин. Никой не го беше питал, а и той имаше известни комуникационни затруднения, поради които не беше обяснил.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 1:08 pm

-Може ли да знам какво, в името на Орим, правиш?

Гласът на Раел звучеше доста подозрително. Жрецът беше скръстил ръце и гледаше право в странния човек,който беше с гръб към него. Няколко дечурлига притичаха покрай него,смеейки се на висок глас. Гонеха някаква черна котка,отмъкнала рибка. Лудият Собе се обърна. Изглеждаше смешно-беше набутал черпака в устата си и струйка супа се стичаше от устните му.
-Супа. Яде!

-Бих искал да поговорим...
-Вкусна!
-Да,да...не се и съмнявам. Седни,моля.

Собе седна. Все още държеше черпака в ръката си и гледаше миловидно.Още в началото Раел подозираше Собе. Според него нещо го беше накарало да се държи по този начин. Имаше нещо странно в него. Но дали това беше просто лъжовно предчувствие,изпратено от Ахра-ман,за да го отклони от пътя? Или наистина истината се криеше зад скиритя характер на този луд? Свещеникът отправи мисловна молитва,за да отблъсне гибелноото влияние на лукавия. Е,беше крайно време да разбере.

Раел се вгледа много внимателно и се заслуша в откъслечните приказки на Собе.

[sblock]Мятам за Психология http://invisiblecastle.com/roller/view/2328567/ Опитвам се да разбера дали има нещо, от което се страхува в миналото си,защо се държи така. [/sblock]

Раел забелязва,че всеки път щом понечи да го докосне или да се доближи до него,Собе бяга. Избягва да среща погледа му. Това значеше само едно-определено е имало нещо в миналото,което го е накарало да се страхува от хора. Вероятно някой го е бил доста здраво,че да се превърне в този странен "луд". Но Раел смяташе да го накара да му се довери. Искаше да разбере всичко за Собе.

-Не се безпокой, Собе. Можеш да ми се довериш. Аз служа единствено на Всемогъщия ни Създател... Искам само да ти помогна.

[sblock]Опит за Убеждаване http://invisiblecastle.com/roller/view/2328570/ [/sblock]

Тогава Раел взе малко бутче от чинията до него и се доближи бавно,подавайки му апетитната хапка.

При мириса на пилешкото и при чуването на думата "помощ" нещо го накара да се поотпусне.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Raiden
Чирак
Мнения: 21
Регистриран на: пон ное 29, 2004 9:45 pm

Мнение от Raiden » съб ное 21, 2009 1:33 pm

Маркус също се беше присъединил към групата, която извършваше огледа. Разхищението на такива количества храна за отрицателно време и разговорите с търговци не бяха в репертоара му и не беше никак чудно, че той побърза да се изнесе с новите си познати към мястото на престъплението. Нямаше нужните умения за разследване, но постове винаги бяха полезни... Още повече на няколко часа от града.

Монахът често хвърляше поглед към работата на Кора и Дая и беше изумен от прецизността, с която я вършеха. Личеше си, че приемат нещата на сериозно и нямаше намерение да им пречи или да ги разсейва. Надяваше се, че накрая ще споделят какво са научили с него и останалите. Все пак всеки вършеше това, в което го биваше - той беше войн и в момента се изживяваше като пазач, така че мълчанието му беше злато, а зоркият му поглед... нещо още по-ценно. При все, всички бяха доволни - стражите нямаха работа, а това винаги беше добре.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб ное 21, 2009 1:55 pm

Собе разкъса месото с вида на човек, който не получава прекалено често подбна храна, макар и не с озверелият вид на човек, който не е виждал изобщо. Поне беше ясно, че не евегетарианец.
След като привърши, вдигна поглед към Раел, в който се четеше няма признателност. Дори позволи на жреца да се приближи малко повече.

По някое време ловецът се събуди, протегна, пчоеса, изгледа Маркус под вежди и се присъедини към пиещите селяни. Маркус успя да дочуе и реплики, които го обсъждаха.
-Абе, тоя зщао стои настрани?
-Ми дръпнат е нещо. Може да се страхува от духовете на умрелите... - проточи дърводелеца, докато отпиваше от мехчето.
-Не, бе! - намеси се друг пвоикан от Кора занаятчия, като се пресягаеш за меха. - Оставете го момчето, малдо е - сигурно е влюбен!
-Ха - изкиска се стрелецът - ако е само това, някоя от малките бързо ще му го зибие то главата!
Събралтие се избуханах в дружен смях, което му даде шанс да се докопа до меха с ценната живителна течност, без да му е ред. Може и това да беше целил.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 1:58 pm

-А сега... Кажи ми... защо те е страх? От какво се страхуваш, Собе?

Надяваше се да разбере поне думата страх. Собе продължи да дъвче месцето и се вгледа в Раел.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб ное 21, 2009 1:59 pm

- Не страх! - Собе преглътна - Ти добър!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 2:02 pm

-Но кой кара тебе страх? Кой страх?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб ное 21, 2009 2:06 pm

Чужди хора! - обясни събеседникът му, преглъщайки последната хапка. - Лоши хора!
Или двете бяха сисноними, или свещеникът не беше чужд човек. А може би просто не го беше мислил подробно.
Впрочем, едното не изключваше другото.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 2:22 pm

-Още месо ако кажеш кои лоши хора.

На мига Раел грабна доста апетитно парче месо и го показа на лудия, така че да успее да го помирише.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб ное 21, 2009 2:25 pm

Чужди хора! - повтори събеседникът му с нетърпение към свещеника. Очевидно мнението муи за схватливостта на добрия човек се понижи с една степен, но така или иначе, обясни. - Не от село. Дай месото!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 2:27 pm

-Eто месо! Още месо ако кажеш от къде лоши хора. Кой град или село?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб ное 21, 2009 2:29 pm

Подобни сложни идеи явно надминаха когнитивните възможности на лудия, който загледа предложеното с настървение.
-Град?
Едно от хлапетата отстрнаи се хилеше съвсем откорвено.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб ное 21, 2009 2:31 pm

Раел се замисли.

-Лоши хора-къде?

Надяваше се това да помогне.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Заключена