Аксиом16 Приключение с меч и магия

Не мисля,че нощта би била проблемна. Ами ако е в смъртна опасност?! На карта са заложени човешки животи! Редно е да побързаме. Може дори да хванем виновниците за тези ужасни събития!

Тхак въздъхна. Отиде до прозореца, отметна капака и погледна.
-Добре!- гигнатътт се обърна, явно взел решение. - Няма кой друг да ви заведе по това време, така че ще дойда аз. Надявам се, че можете да тичате. Само ме изчакайте да си сложа нещо по-подходящо.
С тези думи гигантът се насочи към задната стая, пълзгайки се покрай тях.

Раел чакаше Ткак. Струваше му се,че чака с часове,макар да не беше така.
"В името на Орим,дано всичко бъде наред!"

Кора беше леко изненадана от неочаквания ентусиазъм на нейните придружители. Вероятно се чувстваха обезсърчени от липсата на следи, по които да поемат и също като нея, бяха склонни да рискуват. Дори Дая като че ли че се готвеше да тръгне с тях, което Кора намираше за забавно. Изглеждаше доста вероятно крехката елфана да не издържи на темпото и да се загуби в непозната гора.
- Госпожо Дая, разчитам да разговаряте със старейшините още тази вечер. Убийствата трябва да спрат, ако искаме разследването да протече спокойно.

Не се разбра какво се канеше да отговори Дая, защото вратата зад тях изскърца и Тхак се появи, носейки двуръчната си секира. На главата му имаше лек шлем и беше облякъл броня, кожена, доколкото се виждаше в нарушавания от свещите полумрак. Същата защита имаше и по ръцете и краката му.
-Готови ли сте да тичате бързо? Е, да вървим!

...

Излязоха от селото без проблем. Проблемът им беше след това и се наричаше Тхак.
Водачът на милицията беше дървосекач. Знаеха го. Сега разбраха и какво означава - беше издържлив. Водеше ги като аремсйки сержант - новобранци, които е решил да тормози специлално и по лични причини.
А всъщност бяха напълно сигурни, че просто се опитва да ускори продвижването, защото те го бяха поискали.
-Един пясъчник време бърз бяг, после един пясъчник тичаме леко. Добре ли е? - попита Тхак и без да дочака отовор, се затича. Явно щяха да започнат с бързото бягане.

Още щом излязоха Раел се увели колко тъмно беше навън. С лекота можеха да се спънат или да счупят някой крайник. Но в този момент в мислите на Раем изплува спомен. Висшият жрец му беше казал веднъж: " Щом мракът се спусне, увери се,че светлината на Орим ще е винаиги с теб". Ами да! Умееше още от малък да кара ръцете си да предизвикват светлина. Това щеше и да направи. Докато другите гледаха в далечината, Раел набързо прошепна тихичко заклинание върху медальона си и то засвети.

-О,Орим,дари ни със светлината си!

Другите се обърнаха точно,когато медальонът засвети достатъчно ярко,че да озари земята наоколо.

-Както виждате,Орим е с нас! Той изпрати светлината си да ни напътства. Нека не го разочароваме!

Появилата се отникъде светлина без огън почти постигна обратното на замисленото, когато в отговор Тхак залитна и се спъна. За късмет, не си изкълчи нищо, но смайването по лицето му беше очевидно, че и отгоре. Задоволи се, обаче, да кимне.
-Могъща вещ ще да е този медальон! Сега разбирам защо виконтът е изпратил точно вас. Е, да тръгваме, освен ако можете да призовете и вятърни демони, които да ни занесат там за миг!

...

По пътя нямаше нищо необичайно. Вълчият вой беше нещо, с което трябваше да са свикнали вече.

...

Когато обаче пристигнаха, се чуваше вой, крясъци на мъже и писъци на жени. Една стрела се насочи към тях, когато светлината се зададе по склона, а малко по-натам голям, тъмен храст, хвърлящ плътна сянка нададе смразяващо кръвта ръмжене, което звучеше като...обещание.
След това храстът започна да се изтегля по-далеч от пристигащата, светеща група, както и от къщата.

- По демоните! Срий проклетият медальон, мътните го взели! - процеди през зъби Кора. Докато говореше, вече се беше хвърлила по корем на земята, настоятелно дърпайки свещеника надолу за пеша на робата му. Бяха ги забялазали, а докато стояха в обсега на светлината представляваха лесна мишена. Кора не изчака да види дали Раел я е разбрал, а, претъркаляйки се странично, се насочи към най-близкия крайпътен гъсталак. Очите й бяха привикнали със светлината, затова се нуждаеха от известно време докато се пренастроят към нощта, а дотогва беше добре да се прикрие.
- Псст! Прикирийте се! Стрелци! - нареди жената шепнешком от прикритието си и взе да се ослушва. Погледна и към мястото, където трябваеше да е къщата, за да провери дали оттам идва светлина (това бе единственото, което очите й вероятно щяха да забележат в момента).

В мигом РАел прекрати поддръжката на заклинанието. Бавно медальонът угасна и накрая всичко отново потъна в мрак и тишина,нарушавана единствено от щурците. Трпъки преминаха по тялото на свещеника. Надяваше се всичко да бъде наред...

Гущерът също лежеш проснат по корем на земята, както спътниците си, и наблюдаваше. Първоначално стрелата, появила се така внезапно, го бе стреснала, но той бързо възвърно обичайното си хищническо спокойствие, когато го очакваше схватка. Сега той оглеждаше внимателно околността, опитвайки се да забележи позициите на противниците си и междувременно очакваше Кора или гигантът да предприемат действие.

Тхак предпочете да зсе хвърли зад едно дърво, след което зарева с пълно гърло.
-Хей, Паоло, аз съм, Тхак! Мирела, добре, че не се научи да стреляш! О, четири вятъра...
Последното беше предизвикано от факта, че туфата храсти се беше раздвижила и душеше въздуха. Тхак направи същото и сбърчи нос, след което зае позиция зад дървото.

От известно време някаква странна миризма тормозеше носа на Карасса. Миризма, която го караше леко да настръхва и предизвикваше неприятното усещане за неизвестна, но непосредствено близка опасност. Гущерът напрегна мозъка си, но слабата миризма си остана безименна, макар и позната. Едно обаче бе сигурно - идваше откъм големия тъмен силует недалеч от тях.
- Кора, внимавай сс голямото чшерно несщо. - изсъска той с усилие към жената - Опассно е, сигурен съм.

До момента, в който се просна на земята Кора беше действала според опита си. Мозъкът й поднови работата си едва сега, когато лежеше по корем в храсталака, и започна да догонва хода на събитията.

На пръв поглед, появата на групата като да беше прекъснала схватката между странното същество в храстите и хората в ниското. Оставаше трудната част. Съществото спря да се изтегля и Кора разбра, че много скоро ще й се наложи да предприеме нещо. Гущерът май беше прав. Тъмнината й пречеше да отгатне какво се криеше в храстите, но именно това го правеше два пъти по-опасно. Това се потвърждаваше от космите по врата й, напомнящи древните времена, когато хората още не са били на върха на хранителната верига.

Кора бавно се изправи на едно коляно. Не изключваше възможността да продължат да я обстрелват. Същевременно трябваше да се въздържа от резки действия, за да не провокира съществото. Много внимателно изтегли меча от ножницата му. Дръжката му моментално прилепна за ръката й, изпълвайки я с увереност. Тя посегна да вземе щита си със свободната си ръка и моментално съжали, че го бе оставила в селото. След това зачака. Опитът за нападение или всяко по-рязко движение можеше да провокира съществото да се насочи към къщата на Паоло, перспектива, която трябваше да се избегне на всяка цена.
- Каквото и да правите, дръжте го далеч от къщата! – гласеше нареждането към групата, казано полугласно, и все пак достатъчно силно, за да могат да го чуят.

-Бих могъл да запратя светлината на Орим в посоката към храста. Така евентуално бихме разсеяли нещото в храстите или нашите нападатели.

Нещото, каквото и да беше то, очевидно беше взело решение, защото изръмжа и се понесе към тях като, ами, като...
Нямаше точна дума, а ако имаше, никой от тях не я знаеше.
Можеше да е мечка, теоретично. Можеше, ако главата му не приличаше на вълча, или кучешка, ако не ходеше на задните си ркака през целото време, и ако мечките гледаха толкова злобно. Но както стояха нещата, това не беше мекча...
Злият дух, или каквото беше, хвърли се централно към тях и...беше наказан за безобразието. Тхак замахна и заби секирата си странично в тялото му, все едно сечеше дърва.
бликналата кръв доказа, че и духовете изпитват болка и вероятно му развали прицела, защото замахът беше достатъчно бавен за Карасса, който се отдръпна без особени проблеми. Въпреки това звярът изви от болка и се опита да удари огромняит боец, който почти успяваше д го гледа в очите, но инициативата вече не беше на негова страна...

[sblock]
Прекъсната атака, Тхак удря, нанася щета, звярът пропуска, НИП-овете си изразходваха ТД, ваш ход за този рунд! Всички със Ск над 16 всъщност имат и още един ход...[/sblock]

Раел изтръпна. Той се отдръпна назад. Не знаеше какво да очаква. Всеки момент можеше да получе стрела в тялото си. Реши,че беше време да разбере врагове или приятели са запратилите стрелата преди малко. Светлината на Орим щеше отново да е с него. Той зашептя молитвата към Всевишния и зачака отново ръката му да придобие мека светлина. Не след дълго кълбото светлина отново изгря над него. На мига, Раел го запрати към подозрителните фигури в далечината.

[sblock]http://invisiblecastle.com/roller/view/2348849/ мятам за успешно прилагане на магия Светлина

ТД- -4ТД[/sblock]

Макар и Карасса да очакваше враждебни действия откъм тъмния силует, той все пак леко се стъписа при вида на скоростта, с която звярът се насочи към него. За щастие тялото на гущера работеше добре и без конкретната намеса на централния мозък. С присъщата си животинска поврътливост и светкавични движения той се отдръпна от пътя на съществото, което пое и удара от внушителното острие на топора на Тхак. Без да губи ценно време той изтегли мечовете си, направи малка крачка, за да бъде звяра в обсега на оръжията му, и атакува с бързи, резки движения.
[sblock]
Основно оръжие: 12+19=31 Щета:4
Второ оръжие: 12+17=29 Щета:4
Линк[/sblock]

Веднага щом усети опасността, идваща от храста, Тирел подготви лъка и сложи стрела на тетивата. Отправи молитва към Тримата повелители да насочват изстрелите му. В следващия миг към създанието полетяха две стрели, за които елфът много силно се надяваше да попаднат в правилното същество.[sblock="Системно"]Не успях да го намеря в изторията на чата, ама имам спомен, че създанията с повече от 17 СК имат два хода. Ето ги моите:
-6ТД за каквато и да е била подготовка (би трябвало да са достатъчни за да се вземе лъка в ръце и т.н.)
-10ТД за Точно Око
-1ТД за клякане
-1ТД за "зареждане"
-7ТД за изстрел (26+3зара, тепърва ще бъдат хвърлени, невидимият замък не ми е на хоризонта... Евентуален успех води до удар със сила 6+Успех/3)
-1ТД за "зареждане"
[/sblock]

Свeтлината, блеснала от на жреца на Орим, очевидно не се понрави на звяра, който изрева.
За момент го видяха по-добре, огромно създание с зъби, колкото кинжали и нокти, по-дълги и от зъбите. Разцветката му - сива - беше напълно подходяща, за да се слее с храст прз нощта...
А после светлината отмина, пътувайки към къщата. След като стигна близо до еня, се спря, но освети ясно цена с необътегнат лък, мъж с прашка, който беше поставил ръка на стрелата й и я спираше да го натегне, а вероятно и й говореше нещо. Мъжът силно приличаше на Паоло, но подробностите не бяха видни.
Звярът изрева отново, но сегам поне временно, и той нямаше да вижда по-добре от тях.

Светлината на Орим постигна повече от необходимото. Съществото изглежда се почувства доста неприятно от току-що появилата се светлина,която наруши тъмнината. То запомна да се дразни. Ефектът щеше да е трикратно по-голям при още по-силна светлина,помисли си Раел. Беше време да помоли Орим за още по-ярка светлина. Той зашептя молитва наум.

[sblock]Концентрирам се с останалите 9ТД за +4 за следващия ход[/sblock]

Мечът на Карасса се впи в създанието, разпаряйки го тежко и нанасяйки сериозна рана. Миг по-късно мечът на кора се заби дори повече, отколкото имаше нужда, и жената натисна с тяло.
Създанието се сгърчи и падна на земята. Гледаше ги с омраза, но явно нямаше сили за нещо повече. Една от лапите му се придвижи бавно, закривайки разпраното място. на другата беше стъпила Кора, насочила меч в муцуната му.
Тварта се разтресе от спазъм, преминаващ по цялото тяло.
Доколкото можеха да видят на тъмно, не съществуваше подобно животно. Не на последно място, на някои животни очите им блестят, но не с подобен блясък. И обикновено не си сменят цвета от червен към син и обратно...
А топката светлина достигна до смаяните селяни, като накара жената да изпусне лъка. И двамата гледаха с зяпнали усти.

Всичко беше станало за броени мигове. Кора беше съсредоточила цялото си внимание върху нападащия враг, затова действията на свещеника бяха останали вън от полезрението й.
- Богове! Какво е това? - Кора изрази гласно смайването си. Никога през живота си не бе чувала за подобно животно. Лицата на спътниците й обаче показваха същата почуда. Беше сигурна само в едно - "щом кърви, мога да го убия*. А щом е смъртно, познава страха." В този миг с периферното си зрение регистрира светлината, движеща се надолу, към къщата. Мечът потрепери, но жената се усети преди да го е изпуснала и поднови захвата си.
- Как...? - усети, че ненадейно е зяпнала и разсъждава на глас, затова побърза да я затвори.

*"If it bleeds, we can kill it." - реплика на Шварценегер от "Хищника".

Дая пожела късмет на своите спътници и техния водач, след което отиде да потърси старейшините.
...Или поне човеците, най-видимо засегнати от болестта, която ги сбръчкваше с времето.

ИИ Обикаля из центъра и пита първите срещнати къде може да намери старейшините ИИ

ИИ: Разделихте се на две групи. Тоеа в случая е оправдано, но да ви пиша в една тема ще е объркващо предвид различното темпо на действието. Мисля, че ще познаете кой в коя тема е.
А, да отбележа - ако къррви, мога да го убия е старо правило, което предшества Хищника. Почти сигурен съм, че го има в оригиналните истории на Робърт Хауърд, но в момента, за мой срам, не се сещам за заглавието.

Весела Коледа на всички детективи! !!!