Част 1: В замъка (само за Вилорп)

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Част 1: В замъка (само за Вилорп)

Мнение от Асен » пон окт 05, 2009 8:18 pm

На следващия ден слънцето греше, птичките пееха, пчеличките жужаха, а децата тичаха пред тях с крясъци, докато не стигнеха до поток, в който да се гмурнат - или иначе казано, животът си течеше нормално.
Е, поне течеше нормално за заминалите няколко герои /както и за онази част от групата, за което подобно описание не пасваше/, на които предстоеше път до село Две Могили, по-известно като Сив Камък. Сигурно течеше нормално и за младия Паоло, доколкото джуджетата можеха да си представят.
В лабораторията, обаче, имаше натрапници от гарнизона, което също беше нормално. Чиракът обаче не успя да се оправи с тях, което вече не беше. Единият то тях, гигант с кръвясали очи и извити рога, се пресегна и го вдигна от земята с една ръка, след което разбута няколко стъкленици от една маса (проваляйки два-три опита без да разбере), и го постави там.
-Стой сега тук, да не станеш на двама чираци! - изсумтя или изпръхтя той, от което заприлича още повече на вол, а в помещението вонята на спирт се покачи над обичайната.
След това групичката, в която преобладавха гиганти и хора, за чиито потекло имаше съмнение, се приближи към самия Гхлп.
-Слушай сега! - подхвана авторитетно един от тях. Винаги е авторитетно да си в пъти по-тежък от събеседника си. - Оня младия ни разправяше, че не сте варели пиячка...
Последното доведе до презрителни усмивки и посочване към различни стъкленици, от които миришеше на спирт. Като цяло, изказаното по няколко начина отношение гласеше "да, бе".
-... а ние знаем, че джудже, което да не кърка здраво-няма! - продължи "авторитета". - Та казвай сега, ще споделиш ли скоросмъртницата, дето я къркаш тука, или да ти покажем какво правим с тия, дето не споделят с другарчетата си по бака?
Последна промяна от Асен на вт окт 13, 2009 12:19 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт окт 13, 2009 9:15 am

Гихлп въздъхна тежко виждайки как по дъбовата маса се разля концентрираната солна киселина, която приготваше през целия изиманл ден. А после вдигна поглед към гиганта, всъщност към токата на колана му, та затова се наложи да тостъпи крачка назад под хихикането на по-дребните представители на групичката и сага вече можеше да го погледне в очите за даго познае най-сетне.
- Знам те аз тебе Грутчо Бегинс! - размаха той пръст насреща му - Я дай насам тая ръка да видя сменял ли си проклетата превръзка тея дни. Преди да се усети гиганта вече се бе превил одве, а лечителя развиваше ленената правръзка на предмишницата му, като неспираше да говори.
- Правилно ви е казало момчето, това дето варим е пента водороден ди въглероден хидроксид и последния път когато ви дадох от него тримата с Том Сладура и Рико Веселяка така се натряскахте, че левия ти рог стана по къс когато одари оная стена в кухнята. Ама да не ив бях казъл да го разредите разбирам, ама вие... ццц на кой разправям аз да я промива бре, гледай как е загноясала, ръката ли искаш да си загубиш бре чеве мизерно. Шамара не беше силен, но все пак бузата на двадесет годишния Грут порозовя. Джуджето се обърна към чирака си и му нареди да сложи малкотинктура от жълтокамък в във вода както и да даде една двеста милиметрова колба на момчетата. Момчетата които бяха мъже между 16 и 45 години на служба в гарнизона на цитеталата на лорд командира запристъпваха притеснено. Още повече се притесниха когато Гихлп лисна получената тинктура върху раната на Бегинс и го чуха как високия седем и кусур стъпки гегант изкимтя. По раната се образува бяла пяна.
- Щипе ли? - попита го джуджето и той кимна със сълзи на очи, лечителя забеляза че и другарчетата му кимнаха несъзнателно, през изтеклите пет години от както бе на служба при лорда всеки от тях бе минавал през него по една или друга причина. Това го подсети, че трябваше да отиде за оше от оня мъх който му даваше горянина Салва. Всъщност като се замислеше ако го даваше на лаерните жени и поне една от тях имаше време да се оправи, разходът му щеше да подне доста повече. Самоче де тоя късмет. Проми раната и я стегната и чиста ленена превързка. Междувременно Зейцеровичин бе домъкнал една грубо издухана мензура. Гихлп присви очи за да прочете руните, беше технически чист спирт, ама неможеше сега да порти момчето за нещо по долнокачествено, после щеше да му съдере задника, ама за момента просто я даде на Бегинс със зъраката да я разредят пине едно към едно, най добре три към едно и пак щеше да е по-силна от еил.
- А сега кой ще ме придружи до реката, за да събера малко материали - никой не изяви желание и всички гледаха жадно мензурата - Абе знаете че не ми пречи и сам да изляза, ама нашия многоуважаван командир се сърди, та отивач да взема торбата, а вие се разберете тука и после тръгваме.
Не ги изчака да види какво ще стане, аграбна една стъкленица с бял кристал вея и я разтръска силно. Кристала се разпадна на прах, а после изпълни стъклото с мека зеленикава светлина. Алхимикът заслиза надолу към дълбоките подземия където се приготвяха близо 100 камъка нов пали парх. Всъщност именно заради това ползваше светогаз вместо факла, една палюшка на неподходящо място и замъкът щеше да достигне височината на Брилската цитадела. Двамата гоблина упорито кълцаха буците сяра и стриваха въглищата на ситен прах. Бяха свършипи рочти четвър от задачата си когато той мина да го провери, а после си взе гоямата раница от куката на стената, закачи няколко стъкленици по куките на двата си колана и тръгна да излиза. На стълбите обаче се сети да разклати гаснещите глобоси със светогаз. Рал и Гаф бяха съвестни работници но често забравяха да си потдържат достатъчна светлина в помещението. Билладито се усмихна и пое нагоре по стъплбита да види кой все пак ще го придружи до речния бряг. Лъхна го миризма на бадеми.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт окт 20, 2009 1:29 pm

Чувствителният нос на лахимика беше доловил миризмата от хляба, с който замезваше прекият началник на гигантите. Всички те го гледаха, сякаш им е изял десерта, което в оби линии се и случваше в момента. Е, по-точно им пиеше конфискуваната пичака, която някой вече беше успял да разреди... макар и не в съотношението, предписано от алхимика.
-Пиячка ще ми искате, а? А на упражненията с оръжие няма кой да се яви поради махмурлук? И преди битрка ли ще ми се натряскате като свине, а, волове с волове такива?
Въпросите явно бяха риторични. Десетникът се спря, помириса хялба - явно миризмата на бадеми му харесваше - отхапа и продължи, дъвчейки.
-Още като видях, че ви няма ни тук, ни в стола, рекох на готвача, че пак сте отичшли да тормозите джуджето за домашна скоросмъртница! Ама хубаво я правиш, гхлипчо, само да н'ти беше толкоз трудно името! Хайде сега влсички волове п'ед мене! Чакат ви няколко обиколки на плаца, докато аз се изморя да ви глед...
В този момент се задави, изпусна скъпоценната течност - която не успя да се разлее, защото един от подчинениете му, който рпез цялото време гледаше кратунката втренчено, с геройски скок я спаси - и се хвана за гърлото. Скочилият се осъзна и побързса да му я подаде.
-Аз, таквоз, рекох да не се разлее...
За изненада на всички, старшият не я пое, а продължи да се дави.
-Да те потупам ли по гърба? - избоботи с надежда един от гигантите, свивайки коравия си пестник.
В отговор старшият само подбели очи и се катурна на пода. Елитентие сили се засуетиха около него, водени от джуджето, което оглавяваше хаоса, но напразно. Старшият беше умрял.

След като първоначалният шиок отмина, джуджето получи поток от обвинения.
-Искал си назе да отровиш, а? Ч чакай да видим какво пише тука... ако е нещо лошо, ще видим какво ще каже виконтът!
-Не, по-добре да го скрием някак си и да се правим на ни лук яли, ни ракия мирисали...
-Глупости, да предадем джуджето!
-Ма не знаеш какво ще каже съдът... и той е от хората на виконта!
Време беше алхимикът да се намеси.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Отговори