ВИ 1: при Паоло
Модератор: Асен
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
И те стигнаха до мазето, точно докато младата жена отвараше вратата с лявата си ръка. С дясната държеше копието напълно, хм, професионално.
Не, че се иска много умение, за да убиеш вързан човек... икса се мотив. А тя изглеждаше мотивирана и за момента изобщо не им обръщаше внимание.
Не, че се иска много умение, за да убиеш вързан човек... икса се мотив. А тя изглеждаше мотивирана и за момента изобщо не им обръщаше внимание.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Виждайки всички да се спускат към вратата на мазето Карасса не остана безучастен. Макар и да не знаеше какво точно става, той също реши, че присъствието му ще е нужно. Щом видя въоръжената жена, мозъка му най-сетне включи какво става, за щастие тази реакция на жената беше разбираема дори за него. Раел крясна на жената да спре, но безизразното й лице не подсказваше, че тя ще го послуша.
- Да я сспра ли, Раел? - изсъска гущера, като тялото му изглеждаше напрегнато, като обтегната тетива.
- Да я сспра ли, Раел? - изсъска гущера, като тялото му изглеждаше напрегнато, като обтегната тетива.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Карасса се впусна срещу жената без да вади оръжие. Инстинктът крещеше в съзнанието му за опасността жената просто да насочи копието си срещу него и той да се наниже сам, като последния глупак, без да има възможност да отскочи встрани поради теснотата на коридора със стълбището. Заради тази така очебийна опасност щархата търсеше възможно най-бързия начин да достигне жената. Щом асимилира думита на Раел той се изстреля надолу вземайки с три скока почти цялото разстояние. За щастие жената успя само да се извърне към него през това време. Гущерът сграбчи копието и се сборичка с обезумялата майка. След няколко секунди ожесточено дърпане на копието Карасса я изблъска към стената и успя да я задържи там до идването на Тхак, чиято намеса бързо прекрати съпротивата. Обезсърчената жена се свлече на пода и зарида. Гущерът я погледна безстрастно, той не можеше да разбере какво означава за хората да изгубят дете. Тхак въздъхна тежко и пое нагоре под звука на скърцащите дървени стъпала. Гущерът го последва след малко.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Облегната на стената, Кора гледаше безучастно. Мислите в главата й се вихреха като пролетна буря. Разбираше реакцията на майката и нейната болка и чувстваше, че отмъщението й е напълно оправдано и естествено. Сигурна беше, че никой нямаше да съди майката за постъпката й.
Но можеше да разбере онези, които я спряха. Напомняха й за баща й, добронамерен и наивен човек, който вярваше във вродената доброта на хората. Баща й смяташе, че вината и наказанието могат да се решат само от съда. Кора, от своя страна смяташе, че ролята на съда е чисто формално – да затвърди вече установената вина. Въпреки това, тя трябваше да се съобразява със съда – иначе можеше да се превърне в онова, което презира. Освен това, публичните екзукуции бяха важен ритуал.
В крайна сметка беше доволна, че не й се наложи да се намеси. Сега, когато всичко се поуспокои, тя ненадейно разбра какво може да направи. Подмина спътниците си и слезе в избата, където извади меча си и внимателно го постави на земята. Не искаше да я изкушава. След това измери убиеца с изпепеляващ поглед и като го хвана за косата, придърпа главата му по-близо до устните си:
- Слушай внимателно, боклук. – изсъска тя. – Откриха Соделчо. Познавш хлапето, нали? Е, мъртво е. И ти си го убил!
След което Кора млъкна, чакайки ответната реакция.
Но можеше да разбере онези, които я спряха. Напомняха й за баща й, добронамерен и наивен човек, който вярваше във вродената доброта на хората. Баща й смяташе, че вината и наказанието могат да се решат само от съда. Кора, от своя страна смяташе, че ролята на съда е чисто формално – да затвърди вече установената вина. Въпреки това, тя трябваше да се съобразява със съда – иначе можеше да се превърне в онова, което презира. Освен това, публичните екзукуции бяха важен ритуал.
В крайна сметка беше доволна, че не й се наложи да се намеси. Сега, когато всичко се поуспокои, тя ненадейно разбра какво може да направи. Подмина спътниците си и слезе в избата, където извади меча си и внимателно го постави на земята. Не искаше да я изкушава. След това измери убиеца с изпепеляващ поглед и като го хвана за косата, придърпа главата му по-близо до устните си:
- Слушай внимателно, боклук. – изсъска тя. – Откриха Соделчо. Познавш хлапето, нали? Е, мъртво е. И ти си го убил!
След което Кора млъкна, чакайки ответната реакция.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Мъжът преглътна нервно, когато извади меча, след което видимо се успокои, когато го остави. За сметка на това явно се озадачи.
Първата му реакция беше леко неочаквана.
-Соделчо? Глупости, той е сладко хлапе! Защо ще правя такова нещо.
Кора, обаче, янамше намерение да отстъпва.
-О, усладил ти се е, личи си... здраво е бил нахапан"
Вързаният явно й вярваше, защото завъртя очи, преглътна на сухо... явно опитваше има ли особен вкус в устата. Може и да имаше, а може и да си беше внушил, че има...
За щастие успя да се обърне настрани, преди да повърне. Кора беше неумолима.
-Защо го направи?"
-Не помня!- изрева мъжът, явно шокиран. -Не съм! Аз не съм такъв човек!
-Тц-тц. Дори себе си не можеш да заблудиш. - подигра му се разпитващата, след което премисли. - Виж, някои хора там - посочи към вратата - те харесват. Признай си и те може да проявят снизхождение.
-Не помня! Бях друсан! Нищо не помня... струваше ми се, че всички са врагове! Но не може да съм убил някого!
Сълзите на Ранкар вече се стичаха по бузите му.
-Не може или не искаш да го повярваш? Мога да ти покажа какво си сторил. Искаш ли?"
-Не... Не може да е истина!
-Но Е! Приеми го
-Помня само как шибах Елея! Чувствах се добре... после ми се зави свят, знаех, че всички са ми врагове... а след това се събудих, обкръжен от вас! И ме болеше. Болеше ме много. Бяха нарязан целия!
-Не толкова, колкото Соделчо. Лежал е там, гърчел се в тъмнинаната, докато кръвта му изтичала. Знаеш ли беше само на 5?
След това жената се се обърна да си върви, но после се спря и допълни:
-На твое място ще си помисля за последно желание още от сега. Може да помислиш и какво да включва последният ти обяд!
От мазето зад гърба й се донесе хлипане.
ИИ: Съгласувано с играча.
Първата му реакция беше леко неочаквана.
-Соделчо? Глупости, той е сладко хлапе! Защо ще правя такова нещо.
Кора, обаче, янамше намерение да отстъпва.
-О, усладил ти се е, личи си... здраво е бил нахапан"
Вързаният явно й вярваше, защото завъртя очи, преглътна на сухо... явно опитваше има ли особен вкус в устата. Може и да имаше, а може и да си беше внушил, че има...
За щастие успя да се обърне настрани, преди да повърне. Кора беше неумолима.
-Защо го направи?"
-Не помня!- изрева мъжът, явно шокиран. -Не съм! Аз не съм такъв човек!
-Тц-тц. Дори себе си не можеш да заблудиш. - подигра му се разпитващата, след което премисли. - Виж, някои хора там - посочи към вратата - те харесват. Признай си и те може да проявят снизхождение.
-Не помня! Бях друсан! Нищо не помня... струваше ми се, че всички са врагове! Но не може да съм убил някого!
Сълзите на Ранкар вече се стичаха по бузите му.
-Не може или не искаш да го повярваш? Мога да ти покажа какво си сторил. Искаш ли?"
-Не... Не може да е истина!
-Но Е! Приеми го
-Помня само как шибах Елея! Чувствах се добре... после ми се зави свят, знаех, че всички са ми врагове... а след това се събудих, обкръжен от вас! И ме болеше. Болеше ме много. Бяха нарязан целия!
-Не толкова, колкото Соделчо. Лежал е там, гърчел се в тъмнинаната, докато кръвта му изтичала. Знаеш ли беше само на 5?
След това жената се се обърна да си върви, но после се спря и допълни:
-На твое място ще си помисля за последно желание още от сега. Може да помислиш и какво да включва последният ти обяд!
От мазето зад гърба й се донесе хлипане.
ИИ: Съгласувано с играча.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Кора, моля те... може да го е направил напълно несъзнателно. На всеки трябва да се даде втори шанс. Бил е покварен от земните страсти и е съгрешил. Но аз не вярвам, че той е истинският виновник! Знам го. Нека първо говорим с Елея.
Раел чувстваше болката на майката. Той знаеше, че Ранкар имаше пръст в това толкова, колкото и самият той би посегнал на дете. Сега трябваше да се опита да опази тази грешна душа и дя измоли Орим за спасението й.
Раел чувстваше болката на майката. Той знаеше, че Ранкар имаше пръст в това толкова, колкото и самият той би посегнал на дете. Сега трябваше да се опита да опази тази грешна душа и дя измоли Орим за спасението й.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Тхак подметна копието в ръка и се насочи бавно към изхода.
-Не знам какво е направил и защо, чудотворецо. Занм, че старейшините да го съдят, а Ранкар, който познавах - сам няма да си прости!
Скоро след това им се наложи да се включат в малко копие на пиршеството, или поне бяха поканени. Жените измиха тялото, увиха го в чисто платнище и го оставиха до огнището, за да го пречисти огънят от духовете на смъъртта. Освен това бяха взети, разбира се, и всички ритуални мерки - млякото беше налято за домашняит дух, виното се изля на пода, за да се умилостивят предците, черната кокошка извряка за последно, а щипка сол беше разпиляна във въздуха.
Всички пируваха с каквото има, за да почетат преминалият Отвъд. Имаше доста, само кокошките пооредяха. Явно щеше да се наложи да се допълват., но това беше дело за утрешния ден. Медовината се стичаше почти на потоци, както и бирата, а имаше дори и вино!
Не, определено емстните не жалеха сили при изпрщаането на духовете. А всички останали щяха да имат главоболие на сутринта.
Докато занесяха тялото и пленника в селото, тъкмо щеше да им мине. А и други роднини трябваше да се сбогуват с единия, старейшините да му пожелаят добър път и да му осигурят закрилата на своите родове...
А след това трябваше и да вземат решение по въпроса с Ранкар. Като цяло, не им се очертаваше лесен ден.
Но пък кой е казал, че д аръководиш цяло село е цветя и рози?
-Не знам какво е направил и защо, чудотворецо. Занм, че старейшините да го съдят, а Ранкар, който познавах - сам няма да си прости!
Скоро след това им се наложи да се включат в малко копие на пиршеството, или поне бяха поканени. Жените измиха тялото, увиха го в чисто платнище и го оставиха до огнището, за да го пречисти огънят от духовете на смъъртта. Освен това бяха взети, разбира се, и всички ритуални мерки - млякото беше налято за домашняит дух, виното се изля на пода, за да се умилостивят предците, черната кокошка извряка за последно, а щипка сол беше разпиляна във въздуха.
Всички пируваха с каквото има, за да почетат преминалият Отвъд. Имаше доста, само кокошките пооредяха. Явно щеше да се наложи да се допълват., но това беше дело за утрешния ден. Медовината се стичаше почти на потоци, както и бирата, а имаше дори и вино!
Не, определено емстните не жалеха сили при изпрщаането на духовете. А всички останали щяха да имат главоболие на сутринта.
Докато занесяха тялото и пленника в селото, тъкмо щеше да им мине. А и други роднини трябваше да се сбогуват с единия, старейшините да му пожелаят добър път и да му осигурят закрилата на своите родове...
А след това трябваше и да вземат решение по въпроса с Ранкар. Като цяло, не им се очертаваше лесен ден.
Но пък кой е казал, че д аръководиш цяло село е цветя и рози?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife