Аксиом16 Приключение с меч и магия

В този момент Създанието започна да потрепва под крака на Кора. Дори не изглеждаше сякаш иска да я отхвърли, макар че може и да го е постигнало...
Просто се променяше. Сбръчкваше се, свиваше се, козината падаше - или зичезваше, нямаше кой да каже в мрака. Отдолу - новата форма - вътре ...
Формата беше човешка. Гол мъж, както беше очевидно още преди тялото му да се промени достатъчно, за да се различава лице. С яснота за детайлите, каквато се появява само при силен стрес, някой в групата забеляза, че всъщност не е особено силно окосмен...
Но колкото повече напредваше промяната, толкова повече се усилваха конвулсиите му. Раните, които изглеждаха единственото постоянно нещо, оставаха с все същия размер на фона на смаляващото се тяло.
А кръвта продължаваше да блика.

Първоначално Кора се сепна и отскочи назад, за да наблюдава трансформацията от безопасно разстояние. Процесът беше ужасяващ, плътта се подуваше, местеше и изпръхваше, все едно тлъсти бобулечки пълзяха под кожата. За щастие, тъмнината беше достатъчно гъста, за да скрие емоциите й. Дори да се беше изчервила от факта, че допреди малко беше стъпила върху гол мъж, това остана незабелязано.
"Това не е мъж." Някъде в главата й напираха далечни спомени, бабини приказки за вълци, които се преобразяват на хора, но толкова далечни, че не можеше да извлече никаква полезна информация от тях. Искаше й се да събере данни "от първа ръка", като поразпита съществото. Това щеше да й хареса. Ако можеше да го запази живо, естествено.
Кора се наведе над тялото и затисна най-сериозната рана с ръка, в опит да спре кървенето. Жалко, че не беше разпитала новите си спътници за уменията им.
- Лечител? Някой може ли да му помогне?

Тхак поклати отрицателно глава.
-Аз не съм. Някой друг?
През това време трансформацията на земята продължаваше. Раненият, който вече приличаше на човек, се изви неестествено, опирайки гтила и таз ана земята и се отпусна, след което се втренчи в Кора.
-Къде съм? Какво ми направи, кучко?
Трансфоремацията достигна лицето му и той примигна.
-Ти ли си то...
Май нямаше да разберат много повече. Раните, които за звяра бяха неприятни, но можеше да се преживеят, за мъжа на земята явно щяха да се окажат фатални без намесата на лечител...
А Тхак се беше втренчи в лицето му и се приведе наблизо, въпреки че със сигурност не го виждаше. Може би познаваше гласа, или миризмата...
-Ранкар, ти ли си това?

Раел наблюдаваше всичко с отвращение. Всичко изглеждаше толкова гнусно в неговите очи. Но тогава се замисли. Беше чел в свещените книги,че всеки,родил се на Титания,имаше правото да живее. Всеки е създаден от Всемогъщия,независимо какъв се е родил. И този човек не правеше изключение. Той беше може би обладан, може би и нещо друго,но със сигурност не заслужаваше да умре по един такъв начин. Тогава Раел викна към Тирел:

-Тирел,ела ми помогни. Трябва да спасим това нещо! Той има правото да живее. Знам,че всеки елф умее да отдава част от своята жизнена енергия в друго създание. Аз умея да лекувам със светлината на Орим. Ако обединим сили,може и да успеем да го спасим!

Елфът погледна свещенника с недоверие и му рече:
-Обикновено не използваме силата си да прехвърляме жизнена енергия върху маниакални чудовища-убийци, които допреди малко са се опитвали да ни убият. Все пак ще се съглася. Стига да можеш да ми гарантираш, че веднъж излекувано, това нещо няма да бъде заплаха за никого.

-Не мисля,че имаме време за обещания. Сам знаеш,че рискуваме живота си! Но нима ще оставиш нещо да умре току-така? Представи си този човек да е омагьосан и да не е виновен. Всеки заслужава втори шанс! Пък и е толкова ранен,че едва ли ще успеем да го спасим въобще... Ако ти не ми помогнеш,аз ще опитам сам! Е,готов ли си?

Лицето на елфа се изкриви в гримаса на много силно учудване и заключи:
-Виждал съм гиганти, употребили дяволска трева, и искам да ти кажа, че приличаш точно на тях. Ама хайде, щом си решил...
Тирел много боязливо и с трепереща ръка докосна създанието и в този миг потоците жизненост започнаха да се преливат от елфа в доскорошния му противник.

Раел се съсредоточи. Той постави длани над разкъсаните гърди на нещастника. Той зашептя молитва и дланите му започнаха да сияят в бледа светлина,която се усилваше. Тогава се провикна:

-Сега,Тирел,сега!

Моментът настъпи...

[sblock]http://invisiblecastle.com/roller/view/2363593/ мятане за успешна магия Лекуване 0 Ниво[/sblock]

Раните се затвориха, кървентето спря, а бившето същество, което вече беше човек, най-после успя да си поеме дъх достатъчно, за да започне да пищи.
До този момент, осъзнавате, болката му пречеше да издава нещо повече от приглушени стенания. Поне изглеждаше, че кръвозагубата няма да го убие.

В същото време Паоло взе лъка от жена си - поне изглефждаше, сякаш му е жена - постави стрела и се провикна:
-Който или каквото и да си, излез от сянката!
Тхак явно се отърси от смайването, защото изду мощните си дробове.
-Аз съм Тхак, Паоло. Дойдохме ти на помощ!

Кора издърпа ръката си веднага, щом създанието спря да кърви. За момент остана неподвижно, сякаш се чудеше какво да направи. От една страна смяташе, че животът на създанието е ценен, тъй като то можеше да им даде някои важни отговори, а основното й притеснение бе, че може да има и други като него.
От друга страна, съществото вече поразително приличаше на гол мъж. Освен това пищеше. Кора се бореше с необяснимото желание да го изрита в ребрата, за да го нара да млъкне, съпроведено с подтика да премести погледа си към една определена по-надолу.

Тогава Паоло се раздвижи и прекъсна терзанията й. "Досаден глупак". Кора се изправи и обърна към къщата:
- Свали лъка Паоло! Не би искал да нараниш пратениците на виконта, нали?

Паоло, доколкото можеха да го виодят, държеше стрела на тетивата, но не я беше обтегнал.
-Тхак, ти ли си? Я излезте на светло да ви видя...
И Тхак излезе. А Паоло не стреля.
Не им отне много време да се разберат, макар че младата жена на домакина продължаваше да ги гледа с известно недоверие. Въпреки това показваше благодарност. Може и просто нервите й да бяха опънати, защото едно от децата в къщата липсваше.

А докато говореха, откъм селото се видя един огромен огън. Първо помилиха, че има пожар, но после Тхак и Паоло се досетиха, с общи усилия, че всъщност това е сигналния огън.
-Тия качулки хората ги ползвате само след дъжд май, а? - осведоми се гиганта.

Докато Тхак и Паоло се изясняваха и нещата се нареждаха, Кора реши, че моментът е подходящ, за да провери едно свое предположение. Свали внимателно раницата от гърба и извади от нея въжето особено старателно, като през цялото време се оглеждаше да не би някой да я гледа. След това се зае да връзва китките на човека, като не пропусна да го огледа набързо. Не беше впечатлена. Въжето беше доста дълго, но Кора реши, че засега не си струва да го скъсява. Приключи тъкмо когато откъм града дойде сигналът, ознаменуващ успехът на Дая.
-Тия качулки хората ги ползвате само след дъжд май, а? - осведоми се гигантът.
- Казваме също и „по-добре късно, отколкото никога” – допълни Кора щом се приближи до къщата. – Началник Тхак, затворникът е подсигурен, какво смятате да правите с него?

-Аз ли? - Тхак беше видимо смутен. - Аз мислех че вие, таковата... хората на виконта де... ще искате да правите нещо? Аз не знам, ако искате, разпитайте го, така ми се струва редно. И да го обесим, също ми се струва редно, ама след като си е признал! А чудотворецът какво казва?
Отношението на селяните към Раел също беше очевидно. Въпреки, че гледаха с безспорно уважение мечовете на шархата и Кора - бяха направили това, което и Тхак не беше успял - най-голямо уважение, примесено с известен страх, очевидно рпедизвикваше невъоръженият жрец на Орим.

-Очевидно е,че той е обладан. Редно е да бъде разпитан далеч от човешки погледи и ако се наложи,ще бъдат взети необходимите мерки за пречистване. Също така не изключвам възможността разпитът да е опасен. Нека аз и Кора се заемем с тази задача. Какво мислите,Кора?

- Ако смятате, че той няма да умре по време на разпита, да започваме още сега.

-Кора,време е да го разпитаме. Приготви се за разпита,както са те учили. Ти-покрий срамотите му! Нима не виждате,че има и жени наоколо?!

Един селянин намери някакво старо одеало и го покри.

-Ние,таквоз...с Тхак ще потърсим детето...
-Нямаме време, да тръгваме!-даде им зор Тхак.
-Може да е опасно. Нека Карасса дойде с вас. Обонянието му на хищник ще ви бъде от полза, а и не мисля,че този мъж е опасен.-заповяда Раел.
-С Кора ще се оправим. А сега,не се бавете повече! Пренесете това създание в зимника!

Тхак и Паоло,последвани от Тирел и Карасса и няколко селянина,тръгнаха,за да намерят детето. През това време човекът беше внесен в зимника.

Разпитът мина, като че ли го бяха репетирали. Кора и Раел си разпределиха ролите с поглед.
-Покай се, грешнико, и Орим ще те спаси! - избумтя Раел.
-Да бе, точно пък от мен... - изрази съмнение Кора, докато разполагаше ножове, игли и един мангал, в който бавно се затопляше ръжен, на постелката наблизо.
-И от теб! - заяви също толквоа непоколебимо Раел. - Прошката е за всички...

Не, че разпитът беше толкова сложен. Първата реплика на мъжът беше:
-Вие кои сте? А аз защо съм тук? И къде ме е завела онази луда кучка?
След кратък разпит разбраха, че всъщност човекът не помни нищо. Буквално.
Последният му спомен беше, че след рпазненството се е усамотил с "лудата кучка Елея" край реката. Там правили, каквото правили, пийнали една отвара "от тия, дето те замайват и после помниш само откъслечно, но знаеш, че би искал да го помниш цялото"...
Този път имал видения, чувствал се силен и агресивен и вероятно и Елея се е радвала на това.
А следващото, което помни е, че е на земята, боли го на няколко места и знае, че ще умре. После две сили са се влели в него и се е запознал с нови значения на думата "болка". Пак има загуба на съзнание, после се събудил овързан и с покрити слабини и една друга жена се канела да го разфасова, а Раел му предлагал спасението на Орим.
Той, разбира се, избира да го приеме, веднага и безусловно, само моли Орим да не пуска онази с ножовете близо до него! Освен това не е зле да му кажат кой е Орим. На празненството мислел, че младият свещеник се казва Раел.

-Кора,недей. Видно е,че не е виновен. Но мисля,че има някой, на когото дори Орим не би простил. Имаме развратна жена! Мисля,че ще ти се услади да я разпиташ, а аз със сигурност ще я убедя колко е лошо да гориш в огньовете на Ахра-ман.Елея със сигурност може да ни отведе към следата. Ти, Ранкар, извършил си много тежки грехове-съвкуплявал си се с жена,без да сте се женили, пил си забранени вещества,дори не знаеш кой е Всемогъщият!...изгубил си пътя,братко! За щастие, Орим е милостив и прощава на всички,решили да се спасят на време. Орим е Небесният господар, владеещ небето и земята. Той е онзи,който дава вечност на душата ти! Ти си зле физически. Ще се възстановяваш в селото далеч от човешките погледи. Всеки ден ще те посещавам,доколкото е възможно. Ще те науча как да се молиш. Ще трябва да докажеш на Орим,че си достоен за неговото Царство! А след като напълно се възстановиш,ще започнеш нов живот. Ще бъдеш кръстен от мен и ще разпространявяаш правата вяра в селото!

Рагнар не изглеждаше като някой, който разбира концепцицте, но кимаше усърдно. Всяко начало е трудно, явно!
Интересното е, че гледаше към кора, може би за напътствия.

След кратката схватка Карасса само наблюдаваше случващото се, защото така или иначе не разбираше повечето събития. Поне засега изглеждаше, че злия дух си бе отишъл от човека, така че Карасса беше спокоен. По едно време хората награбиха доскорошния звяр и го понесоха към една близка сграда. Раел и Кора тръгнаха с тях, а селянинът, който им бе водач, и големия рогат човек със страховитата брадва му махнаха и рекоха нещо за някакво изгубено дете (Карасса разбираще дори още по-малко от заваления, диалектен говор на тукашните). После поеха навътре в леса, а щархата хвърли бърз поглед към къщата и ги последва.

Кора едва се удържаше да не избухне в смях. Ситуацията беше толкова необикновена, че вече не изпитваше разочарование за изпусната жертва. По едно време се наведе към затворника и подметна до ухото му:
- Ако си усърден в молитвите, Орим може да ти прати бърз и милостив край. Няколко дни със свещеника и ще ти се прииска да бе увиснал на въжето.
След което се обърна към Раел:
- Отче, струва ми се, че само местните могат да съдят този човек. Дотогава не е зле постоянно да го държим под око. Може да не е обладан сега, но не е изключено звярът в него да се надигне отново.

-Съгласен съм с вас,Кора. Но при всички случаи и аз няма да го изпускам от око. В него можем да намерим добър и лесен съюзник. С теб ще трябва да се заемем и с онази уличница. Ще съм до нея и теб,коаго я разпитваш,но този път тя е твоя. Що се отнася до присъдата на Ранкар,мисля,че хората ще приемат факта,че е под наш контрол.

- Добре, тогава най-добре да отидете да разпитате домашните на Паоло... - започна Кора, но се усети, че изкушението да остане насаме с беззащитния затворник бе твърде голямо и заплашваше да лиши постъпките й от пряк контрол. - Всъщност, аз ще отида да ги разпитам за кучката и изчезналото хлапе, а Вие, отче, останете да наглеждате затворника и се опитайте да научите подробностите от него. Можете да се справите, ако се опита да избяга, нали?

-Разбира се. И ви моля да ме уведомите какво сте научили. И наистина, ослушвайте се за онзи Ковач или мелничаря на селото. Възможно е да са замесени или да знаят нещо.

Кора влезе в къщата и се запъти към жената, която ги бе напданала с лък по-рано същата нощ.
- Извинявайте, видях ви с Паоло отвън, но не разбрах името ви?
- Мирела съм, госпожо! Искрено ви благодаря, че дойдохте с чудотвореца и много съжалявам, че май стрелях по вас!
- Беше разстроена - Кора се насили да отговори мило. - Кажи ми нещо повече за изчезналото дете. Нещо, което ще ни помогне да го търсим.
- Наскоро стана на 5, русо, сигурно се крие. Ианче врещи и търчи по цал ден, щяхме да го чуем!
- Кога разбрахте, че го няма?
- Него редовно го няма! Просто този път браточвчедите му се прибраха без него. Играели на криеница, видяли нещо голямо и космато, от което се уплаишили и побягнали. После Леонт го забелеяза,м мъжът ми де, и се прибрахме в къщата. Уцели го с една стрела, така че да не бърза да се приближава, но обикаляше и след залез. А онова малкото майка му ще му съдере задника, като го намери!
- Надявам се мъжете да го намерят. Ще ми кажеш ли и името му?
- Соделчо.
- Добре, нека питам нещо друго. Какво можеш да ми кажете за една жена от селото, май се казваше Елея?
- А, не се познаваме много добре. Симаптична е, разбира от билки, помага на много хора... Казват, че духовете я харесвали.
- Харесвали?
- Ами, върви й на жената. И май някой я покровителства. Губила се беше в гората, няколко дни я нямаше, а накрая я намериха жива и здрава! - на "някой" Мирела намигна.
- Какво? Наскоро ли се случи това? - Кора видимо се напрегна. "Ами ако и тя е звяр и броди нощем в гората?"
- Не, ще да има ... две-три години вече! С Паоло още не бяхме женени.
- А къде точно живее и ще мога ли да я намеря у тях, да речем, утре сутринта? - продължи Кора видимо по-спокойно.
- Ами не знам, тя е малко особена в тия неща... по принцип в центъра на селото живее, но кой знае от колко ще е тръгнала по горите?
- Ясно, благодаря ти, Мирела. Ще пратиш някой да ме извика, когато мъжете се върнат, нали?
-Лично ще ви извикам! - увери Мирела, след което отиде да реже лук за късна яхния.
Кора побърза да се оттегли.

-Духовете я харесвали, казва. Наистина трябва да се провери тази подозрителна "билкарка". Аз ще се заема с търенето на покровителя, Кора. Ще поразпитам в селото. Вие намерете Елея.

Излезлите да търсят Соделчо го намериха по най-простия начин. Подхлъзнаха се на него...
Караса можеше да ги рпедупреди по миризмата, но беше в тила на групата и не разбра, кога предните редици стигнаха до обекта, смутил чувствителното му обоняние. А и на хората тия факли, с които си рпечеха на нощното зрение, трябваше да са им достатъчни, нали така?
Соделчо лежеше по гръб, втренчил поглед в небето, или поне щеше да го прави, ако имаше достатъчно светлина да се вижда небето, или поне ако имаше лице. В случая не изпълняваше нито едно от двете условия. Даже не знаеха дали е точно Соделчо.
Беше убит от нещо с големи нокти, което го беше разпрало по същия небрежен, но не пропускащ нищо важно начин, следите от който бяха видели в предишната къща. Сега лежеше захвърлен, а една лисица погледна хората, гущероида и гиганта, и реши да си търси по-лесна мърша. Права беше.

Паоло погледна тялото, смъкна се бавно на колене и се пресегна с трепереща ръка към къдриците му. Брат му изглеждаше като вкаменен. Тхак погледа малко, после се обърна, опря се на секирата си и повърна до близкото дърво.
Само майката на детето го зигледа с каменно изражение, наведе се да затвори очите му и после се иозправи с все същото изражение. След това тръгна към къщата, държейки ловното си копие съвсем делово. Мъжете от семейството й не се и опитаха да я спрат, нито пък й обърнаха внимание.

Малко по-късно вратата на избата се отвори и Мирела влезе, за да съобщи, че търсачите наближават къщата. Изглеждаше леко пребледняла. Кора изскочи на двора и едва не се сблъска с майката на Соделчо. Тя нито се отдръпна, нито се и огледа, за да провери кой беше изскочил насреща й. Очите й хвърляха мълнии и по каменно й изражение Кора се досети каква бе съдбата на хлапето.

Без да й обръща повече внимание, Кора изчака приближаващото зад майката шествие и постепенно различи очертанията на носилката, която бяха направили с помощта на копията си. Погледна телцето, положено отгоре, и веднага съжали. Макар да беше присъствала на десетки екзекуции, усети как краката й се подкосиха.
Не беше готова за това. Никой не екзекутираше малки деца. Усети как я залива гняв и разбра, че вече няма друг избор освен да разнищи случая до края. Събра сили и промълви:
- За Илона*, смъртта ти ще бъде отмъстена!

*богиня на справедливостта/мъстта в някои райони на Западния съюз, функциите й варират според населеното място и човека (също така, измислих името току-що)

-В името на Орим!

При вида на трупчето Раел пребледня. Той зашептя молитва за спасение на душата на това невинно дете и за по-скорошно приключване на този ужасяващ случай. Дано да няма повече такива случки,помисли си той.

-Е, мисля,че е време да се заемем с Елея.

Заедно с групата, която носеше тялото на детето, в къщата влезе и Тирел. Имаше лошо предчусвствие за това накъде щяха да отидат нещата в този момент и веднага запита Раел:
-Къде го оставихте онзи?