ВИ: Ден трети

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пон мар 22, 2010 9:17 pm

-Хмм - ако разпитваме всеки срещнат, представете си, че се окаже близък на Елея. Много лесно може ада се изплъзне и да я предупреди. Според мен тя може да е предположила,че всички изходи ще бъдат охранявани. Според мен не трябва да прекаляваме с постовете в края на селото. Трябва да се съсредоточим вътре. Тя е някъде тук, несъмнено.

Докато разговаряше, група жени минаха покрай тях. Едната му се струваше доста позната и Раел се вгледа в нея. Да..., както и предполагаше - беше жрицата от празника. Най-вероятно и придружаващата я изпълняваше същата роля в храма на еретичната богиня. Раел добави тихо:
-Пък и тези жрици не ми вдъхват доверие. Възможно е да я укриват.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт мар 23, 2010 7:25 pm

Някъде в този момент в къщата влязоха две жени. Едната се оказа вдовицата, другата - жената, около която останалите жрици на Алфанна бяха кръжали като пчели-работнички...
-Научих, че имате нужда от помощ с една наша сестра, дете мое! - обърна се директно по-възрастната към Дая. - Как мога да ви помогна?
-Обещах да помисля, нали? - намигна и й вдовицата Филибе. - Реших, че трябва да помогна, разбира се!
Елфаната отвърна се усмихна, поклони се с цялата си възможна грация и направи умиващ жест по лицето и гърдите си:
- Аз, Дая ин Майме, изразявам благодарност в знак за признание на вашата чест чрез моята чест. От моето Дълго Име за вашето Дълго Име.
-А, от честта на фамилията ми – поздрави! - сви рамене възрастната жена. -Сега да преминем на въпроса.
- Няма въпрос, пречиста Даймора - елфаната и се усмихна с целия си чар. С онова мило изражение, която дамите отправят към майките и другите роднини от женски пол на харесаните мъже:
- Има само поставена под съмнение невинност на една от вашите сестри - ин Майме знаеше, че сребърният й глас не може да подейства пълноценно на нейна съполничка и въпреки това вложи цялата нежна мощ на обаянието си. Стори и невъзможното, за да смекчи смисъла на следващите си думи:
- Подозираме, че дори да не е виновна съзнателно, е проявила небрежност към поверената й сила и знание. Ваше е решението дали искате да се намесите пряко в предстоящия процес.
Игуменката поклати глава, но не напред и назад, а наляво и надясно. Дори без особени познания на сърцевед стана ясно че не й допада поведението на Дая:
-Невинността й е поставена под съмнение от обстоятелствата, не от вас. Ако е невинна, не я засяга, ако е виновна, трябва да бъде наказана за доброто на всички. След като съм тук, явно съм избрала какво ще правя, така че може ли да минем на въпроса и да ми кажете каква помощ можем да ви окажем?
После се обърна към Филибе.
-А ако ти разбра как някой може да злоупотреби с познания за лечение, можеш да ми обясниш после.
Дая учтиво изчака събеседницата си, като остана невъзмутима дори и от последната й реплика, насочена към трети човек в разговора им. Едва след това се усмихна, ала този път само с устни - от нежното синьо на огромните й очи проблясна лек повей на хлад:
- Пречиста Даймора, казвате че вече сте избрала какво да правите, следователно преди малко сте ми задала ненужен въпрос. А от думите, изречени към лечителката Фелибе вече разбирам, че имате мнение и по въпроса дали има злоупотреба или небрежност. Да разбирам ли, че желаете да проведете вътрешно разследване и само да огласите резултатите от него?
Даймора наклони глава и я загледа с любопитство, все едно виждаше непознат вид заек:
-Ако исках това да правя, девойче елфическо, нямаше да съм тук и да ти предлагам помощ? Три пъти ще го сторя, това е третият, тъй че слушай ме сега! Всичко, за което си искала да ти помогне Филибе... аз го знам по-добре! Ако искаш да ми кажеш какво е направила Елея, за да я подозирате, ще ти кажа защо го е правила, а ако не знам - значи не от нас го е научила! Сега ми говори без увъртания, че аз не съм елф, до двайсет години я съм жива, я не... искам дотогава да съм ти отговорила на въпросите, че да си отида с мир!
Игуменката рече последното с лека, незлоблива усмивка и Дая изведнъж проумя напълно събеседницата си. Прозрението предизвика неочаквана реакция в нея - смях... красив, прелестен, очарователен смях. Елфаната притисна малките си длани върху устата, но едновременно с това отметна глава назад, а очите й заблестяха като сапфири на слънце.
- От болест загубих почти всичките си спомени, пречиста, но съм почти сигурна, че съм родена преди век и половина. Мисля, че това е доста повече от вашия живот. Мярка ми се и лика на момиченце, от което сърцето ми се свива като на майка. Ала сега съм наистина като неопитно момиче пред вас.
Тя изведнъж изви шия настрани, а изгрялата по лицето й усмивка изведнъж стана горчива и скръбна:
- Моля за извинение, че се опитах да превърна разговора в борба за надмощие между умовете ни. Вие сте пряма личност и ще говоря направо. – Дая с тиха гордост осъзна, че има душевната сила да си признае грешката... и лошото отношение, защото досега половината й реплики представляваха подмамване. По точно проверка дали игуменката ще злоупотреби с правото си на някаква особена юрисдикция - белег, че иска да прикрие някой неудобни истини в пределите на ордена си. Даймора обаче не даде никакъв знак, че приема извинението й – така че елфаната въздъхна недоловимо тихо и продължи разказа си:
- Снощи Елия е играла на облаци и дъжд с мъж на име Ранкар. Той твърди, че му е дала билки, усилили възбудата му до степен на сладострастна лудост. Ала после му се губят спомени и отрязъци от време. Билките или нещо друго са го превърнали в чудовищно голям и силен звяр с огромни нокти и паст. В това си състояние е убил племенника на Паоло и се е навъртал около къщата на последния. Моите спътници се разтревожиха, че семейството на този момък не е дошло на събора и снощи отидоха там. Пресрещнали са чудовището и са го посекли. Тежко ранен, той се е превърнал обратно в Ранкар. Това е, което знам.
- Това ни каза и той - кимна жрицата - и затова съм тук. Съгласна съм, че звучи подозрително. А тя какви билки му е дала, знаете ли?
Ин Майме не отвърна веднага, понеже за миг онемя, обзета от силно и противоречиво чувство към пречистата. Взря се в чертите й, вече накърнени от човешката болест, наречена старост – и осъзна, че откровенността на Даймора буди едновремено уважение и неприрязън. Намери я за прекалено пряма, простодушна до тромавост в общуването, откровенно незачитаща оценката на другите за самата нея. Най-лошо впечатление й направи самоувереността на игуменката, понеже представляваше лишена от изтънченост, непоклатима вяра в собствената правота. Нямаше смисъл обаче да я “съди” за това, което е – елфаната си позволи да изпита неодобрение единствено заради неспособността на Даймора да приема великодушно извиненията на околните. Но затаи това чувство в себе си, защото й мина безумната мисъл, че е възможно игуменката наистина да не забелязва по-деликатните пластове в общуването с околните. Например извинението й...още по-малко заради какво го дава. Тъй че отвърна с цялата благост, на която е способна:
- Някаква странна хвойна, чийто аромат щархата в моята група описа като наподобяващ разлагащо се месо и мокра животинска козина в едно. Предупреди ме, да не вдъхвам от билката, защото почти подлудила него и госпожа Кора. Устояли й с усилие на съзнанието.
Думите й предизвикаха неочаквана реакция от страна на жрицата - тя погледна ин Майме така, сякаш изведнъж се е запитала с какво право елфаната е в този дом. От своя страна Дая реши да влезе поне малко в прямия тон на събеседницата си:
- Признавам, че съм почти убедена във виновната небрежност на вашата подопечна. Но истината е, че нещата не си съответстват, пречиста - позволи си да пропусне името на игуменката, макар че недодяланата й събеседница едва ли щеше да улови такъв недоловим намек - защото не вярвам, че някаква билка може да промени телесното устройство на когото и да било. Не и сама по себе си.
Даймора сви рамене... някак предпазливо:
-Има билки, билки и... ами билки. А и не е казано, че го е направила сама по себе си, нали? Някои просто облекчават работата на духовете, които лекуват тялото. Има ги и другите, но ... миризлива хвойна? Хвойната е защита от мрака, не е на Прокълантия - тук Даймора направи защитен кръг. - Имате ли да ми покажете от нея?
Елфаната не отговори веднага, защото вниманието й се оказа привлечено от жестовете и дланите на игуменката, които уж изглеждаха съвсем нормално, но някак й внушиха чувство за грубост. От своя страна старашата жрица самоуверено възприе своя неполучил отговор въпрос като риторичен. Тя просто се запъти към втория етаж, очевидно водена от логиката, че по-опасните лекарства се държат далеч от случайни посетители или щъкащи насам- натам деца. Тръгна да се изкачва по тясното вътрешно стълбище и Филибе я последва, което възмути Дая.
- Момент, госпожи - гласът на елфаната остана все така мил и нежен, но изрази безусловна повелителност - ако се качите горе сами, без нас, и после Елия бъде оправдана, боговете да са ви на помощ. Ето защо ви предлагам да извикаме поне още един от моите спътници за свидетел, че не ще укриете или вземете нещо. Предварително моля за извинение, ако казаното ви обижда - изричам го във ваша и моя защита.
- Много убедена ми изглеждаш във вината й - изгледа я през рамо Даймора. - А и ти би трябвало да си достатъчна. Твоите хора не вярват ли на очите ти? Пък и... да не споменаваме, че вие сте били тук през цялото това време. Сега ако я осъдят... на вас кои богове ще ви помагат?
- Не говорим за вина, а за възможните изходи на почти неизбежното дело. Тези възможни изходи са само два - елфаната реши, че е крайно време да спре с прякото обръщение към събеседник, който напълно пропуска името й в своите слова. - Колкото до огледа на моите спътници в тази къща, извършен във ваше отсъствие... Сторен е по спешност - ин Майме помнеше този довод от записките с биографичната книга на онзи съдия, която Корино й зае от библиотеката си. Знаеше, че това е разумно оправдание.
-Тъй, тъй! - кимна Даймора. - А ако е виновна, може да причини нещо лошо на още някого, а вие не знаете как го прави. Звучи ми... - тук тя замълча за миг ...- спешно! Тъй че ще се качваме ли, или ще ни викнеш, като си намериш спътниците?
Жрицата спря и дори се обърна с лице към нанадолнището на стълбата. Очевидно остави решението на ин Майме, а с него и отговорността от всяко забавяне.
- Драга Даймора - елфаната се усмихна прелестно.. поне щеше да изглежда така в очите на всяко същество от мъжки пол. В действителност ъгълчетата на устните й се повдигнаха в съвършенна, загатваща надменност извивка:
- Не съм забелязала обитаваното от вас селище да има особено големи размери. Спътниците ми се намират на петдесет, до сто и петдесет крачки от мястото на което говорим. Може да рискуваме забавяне от стотина дъха, за да спестим натрупването на допълнително съмнение върху вашия орден.
- За какво съмнение говориш, девойче? Всяко дело на сестрите е пред погледа на Алфанна, пък тя е по-взискателна в добрината си от всеки смъртен. – гласът на пречистата можеше спокойно да се използва вместо брадва, но крехката жена срещу нея дори не трепна.
- Пречиста, има неща в тази къща, които обикновенните хора ще приемат като признак на поквара, щом ги видят с очите си. Всъщност те възмущават и мен, а аз съм елфана и имам твърде свободно възпитание по вашите мерки. – Дая подтисна погнусата си - При задните крака на семейното ложе има някакви кожени каиши с петънца кръв по тях. Това част от обичайните интрументи за лечение ли е? Другата възможност е, че Елия приема любовните клетви на мъжете за вярност и подчинение... твърде буквално... или харесва на нея да й причиняват болка...
Изражението на Даймора остана абсолютно непроницаемо при тези думи - дори не помръдна, както стоеше на стълбите. Накрая само пророни с равен, леден глас:
- Не ви е влизало в работата да оглеждате толкоз лични работи... а аз искам да видя тая миризлива хвойна. Ще ме спреш ли?
- От билката има и тук, долу, на първия етаж – отвърна с леко смутен глас Дая. Осъзна, че е отделяла прекалено внимание на естетическото си неодобрение към Даймора и е пропуснала да отговори на въпроса й преди малко:
- Има от тази хвойна върху масата до мен. Моля, слезте обратно и ще ви я покажа – тя меко пристъпи назад и неволно направи широк, подканящ жест с изящните си ръце. Все пак си оставаше по-изисканата от двете и нищо не можеше да промени този факт – нямаше вина, че нейната събеседница предизвиква неодобрението й към женските качества на друга съполница? Нали?
- Можеше да ми кажеш по-рано къде е – процеди игуменката, минавайки покрай ин Майме на път за масата. Там взе едно от пръснатите върху нея листа и го изгледа... с изумление. После счупи листото, погледна мястото на прекършване и поклати глава невярващо. Все така със смаяно изражение го разтри между пръстите си, вторачи се в прашеца и го повдигна близо до носа си. Гърдите й обаче не се повдигнаха, явно не се опитва да го вдиша. Накрая хвърли стритото на земята, изплю се отгоре му и го стъпка. Едва тогава вдигна глава и погледна Дая, а очите й пламтяха:
-И ти наричаш ТОВА хвойна?
- Моля? – елфаната наистина се учуди – нещо друго ли е?
- Хвойната е за защита срещу силите на мрака. Това е билката на Сивите братя! Тя не отблъсква мрака, привлича го. Мокра козина, ха!
- Щархата каза, че му миришело на това!
- Каквото ти е неприятно, - махна с ръка Даймора - това ще надушиш...
Елфаната не каза нищо, защото с периферното си зрение забеляза как Филибе закрива устата си с ръка при споменаването на сивите братя. Изглеждаше като уплашено дете и това подсказа на ин Майме, че нещата са сериозни:
- Когато се успокоите, пречиста, ми кажете какво всъщност значи това?
Демойра вдиша дълбоко, за да се вземе в ръце. Явно имаше силна воля, защото още при издишването гласът й беше овладян.
-Значи, че това е било хвойна...някога! Никой ли не го позна? Всички знаят, че не се пипа! Ние пък знаем повече... тази билка е свързана с духовете, които се проявяват в някои от Сивите братя. Същите, които докосват русите деца и са затворени от кулата, впрочем.
- Значи не са непременно зли тия духове – Дая изящно повдигна малките си рамене в израз на леко съмнение – сигурно просто пътищата им не бива да се пресичат със съдбите на разумните създания.
- Ама се пресичат и ето ти това нещо, дето е точно обратното е истинската хвойна! Не отблъсква злото - привлича го. Дава му път към теб. Не, сама по себе си, билката не е зла... може да се ползва се в някои лечения, но – старшата жрица хвърли поглед към Филибе - само под контрола на поне три сестри. При това след като всички решим, че има нужда... и не в такива количества.
- Много ли са – попита събеседницата й с цялата си невинност на несвещуща.
- Дори това листо е в повече! А и от петнадесет години не сме провеждали такъв ритуал, в който да е замесена толкова опасна билка. Аз още не бях глава на храма, а и тогава се възпротивих...все едно. Ако Елия го е използвала върху оня мъж, кой знае какво е намерило път към нещастника? Стигало е само да... Филибе, излез!
Заповедта явно не подлежеше на оспорване, защото вдовицата излезе. Двете останаха сами и Демойра я изгледа изпитателно. Накрая все пак продължи с разказа си:
-Зло място е най-нужното нещо за черното дело, но трябва жертвата да пролее или даде нещо от себе си, доброволно... или подведена... Кръв, вода, слюнка, семе, женска мъзга, коса, нокти. Но това не го знаят повечето и не бива да го знаят... дори Фелибе не трябва да знае.
- И не може без такова място? Наистина ли?
- Умна си – очите на жрицата сякаш прогориха дупки в нея – превзета си повече и от благородничка, ама си умна. Послушничките се сещат сами за едно-друго, ама истината е по-страшна. В действителност стига и жертвата да има връзка с някой, дето е отдал живота си на Мрака. Ама искренно отдал всичкото си! Без обратен път, доброволно, завинаги...
- Най-простите неща всъщност са най-сложните и могъщи събития в света ни – кимна Дая, сякаш казаното от другата жена се разбираше от само себе си – като зачеването, раждането и смъртта.
- Е, може да ти е ясно като бял ден, ама не всички са досетливи като теб. Пък вече проумяваш защо за това не бива го знаят всички, нали? Особено тия, дето знаят как да го използват срещу беззащитните. А оня момък е бил беззащитен, който и да му е сторил това. Стига да е пролял кръвта си или ,след като е погълнал настойка от билката, друго да е дал – и край. Мракът го е лапнал като карамелените бомбони, дето те видях да раздаваш на децата.
- А с трансформацията на Ранкар във върколак? Знаете ли как точно се е получило?
- Как точно се е проявило, не мога да кажа. Но това с превръщането вече ниистина ми звучи.. - лицето й се разкриви, сякаш удържа порив да повърне или изплюе на чуждия под - ... звучи ми възможно.
Даймора явно се разстрои искренно, защото простата й до грубост, ясна като на войник реч изведнъж стана леко объркана. Дая си позволи лукса да разисква след думите на игуменката. Започна предпазливо:
- Ако този Ранкар вече е принадлежал на Мрака, билката му е дошла в повече. Нещастието може да се е случило без съзнателната намеса на Елия. Тогава остава само въпроса защо държи такива количества от тази билка. Всъщност самото количество парадоксално я оневинява, понеже при умишлените престъпления интрументът се крие. Можела е да използва едно единствено листо и после да го унищожи.
Другата жена търпеливо я изчакваше да довърши словата си, но елфаната всъщност разсъждаваше на глас:
- Обаче.... - Дая се замислено присви очи - може би и трябват повече билки, за да извлече от тях екстрат. А каишите горе не са за издавателство над любовниците, а за да задържи жертвата, докато й прави, каквото е нужно за самото превръщане? Възможно ли е?
Даймора се разсмя.
-Едно листо е за лечение. Ако искаш да си сигурен, ползваш повече! Тя не ги лекува, а трови душите им... А може и това да е просто проба. Да види дали причинява това, което тя иска... и както тя го иска...
- Значи е пробвала и се е застраховала от провали, от изпускане на властта над жертвата?
- Може – намръщи се Даймора – но колко време някакви си каиши ще задържат огромно животно, което минава през дъбови врати, за да убива хора с по един удар на лапите си? Освен това - очите на Даймора станаха студени и сиви като буреносен облак. - Ако Ранкар е бил вече отдаден на мрака, не е имал нужда от билката.
- Не бъркам, а предполагам, пречиста.
-Мисля, че вече можеш да ме наричаш Даймора - усмихна се жената - скоро ще трябва да те посветим и за жрица, ако продължаваш да учиш наши тайни... както и да е. Неправилно предположи. За какво ти е да отваряш път към място, където вече си?
- Значи настойката е средство за покваряване на невинни?
- Едно от оръжията на Мрака, за което не даваме да се чува – кимна жрицата - Пак да повторя – вече ти е ясно защо е тайна, нали?
Дая не каза нищо и човешката жена допълни:
- Намерете какво се е събрало на възел с плътта му, след като това - посочи тя билката на пода - е разбило преградите на душата му и открило пътя. Трябва да е станало на лоша земя! Но никой не е толкова луд да ходи до кулата след падането на мрак... дори и Ранкар!
- Жертвата - елфаната все още не изключваше съучастие от страна на мъжа - каза, че Елия го е повикала за играта на облаци и дъжд на място край реката. Дала му билки, от които се почувствал силен, агресивен и му станало хубаво... само че после му се губи. Може да го е завела в Кулата, нали? Колкото до отдаването на част от себе си - при любенето мъжете правят точно това. Всъщност те са тези, които се отдават. Бил е прекалено упоен, за да контролира обикновенния и драконовия си дъх, твърде възбуден, за да излезе от нея в мига на мълнията. Но за опитна жена като Елия не е представлявала никаква трудност да поеме семето му с устни.
- Хм... очите на възрастната жена се премрежиха за миг – прословутите радости на плътта, девойче... Ала мъчнотията е, че подмаменият трябва да даде от себе си на мястото, не на колдунът.
- Това ли? Още по-лесно е било за нея да се отдръпне с длани и устни от него в мига, когато отдава драконовия си дъх. Тогава семето му е паднало там, където са се любили. Въпросът е къде е това място край реката?
- Тц! Там не е опасно - сви рамене Даймора. – Край реката няма такива места, разглеждали сме я нарочно и за нея сме спокойни. Иначе, да, любенето става...
- Тогава... Ако самата Елия е покварила женската си тъмнина, превръщайки я в мрак - Дая за пръв и последен път си позволи истинско, презрително изражение - ... в такъв случай било ли е нужно да хвърля семето му на земята... или е можела просто да.... В името на Небесните Родители не искам да изрека толкова отвратително нещо на глас.
Дая за миг се поколеба, преди да продължи:
- Нима е направила това със собствената си плът?
-Възможно е! -сви рамене Даймора. Вече изглеждаше като уморена жена на възраст:
- Не ща да призная, че не сме я забелязали, но - възможно е. Всичко е възможно! А това дори... напасва се. По извратен начин, но съвпада.
- Пожертвала е жизнеродната сила на утробата си за... – Пред очите на Дая възкръсна гледката в онази превърната в касапница къща и тя инстинктивно затисна с пръсти финните ноздри на нослето си - за какво, в името на Боговете?
-Дали я е пожертвала, не знам, и дори не мисля - поправи я Даймора. - Но чистотата на душата си - ако това е направила - е затрила напълно. В жените няма повече тъмнина, отколкото в мъжете...има бог на мрака, и богиня. Но ако мъж или жена направи този избор... да, може любовниците й да попадат в лапите на самия Мрак. Или в тях да пада късче от неговия Господар.
Жрицата изпъшка:
- Досети си ти, умнице... Мястото, което търсим, е самата Елия ... А аз имам нужда да седна... - Даймора се запъти към масата и захлупи глава на нея за момент, после пак я надигна. Май едва удържаше сълзите си.
- Даймора - ин Майме се приближи и деликатно докосна възрастната жена по рамото – помня на какво ме учеха като малка! В нас, жените, има много Тъмнина. Ала тя е нежна, тя е мека, топла и влажна. Нашата същност е изтъкана от лунни сенки и мъдрост, недостижима за ясния разум на деня. Магията е в самата ни същност, ние превръщаме огъня на мъжете в бебета... Не отричай Тъмнината в мое присъствие – ТЯ е съвсем различна от Мрака. Ала и Мракът не е Тъмнина... тъй че за мен Елия вече не е жена. Прости ми, че го казвам!
Вместо отговор игуменката я погледна и за миг се разкри напълно – в нея бушуваше смесицата от разочарование и вина, която изпитват родителя и наставника при мисълта за покварен техен питомец. Миг по-късно човешката жена неочаквано се усмихна:
-С теб ще си поприказваме за тъмнината и мрака... – гласът й се оказа неочаквано благ – ама след като се оправим с тази каша... Хванете я жива! И... каква е тази книга?
- Книгата на Елея за билки. – отвърна Дая, напълно невъзмутима пред тази смяна на темата - Поне толкова разбрах от едно бегло разлистване. Не съм сведуща, тъй че не мога да кажа дали е.... наръчника, която би трябвало да има... като жрица на Алфанна.
-Същата, която би трябвало да държи в храма? - повдигна вежди Даймора. -Я ми я подай да я видя?
Ин Майме се извърна към писалището, отдели внимателно долния край на книгата от подложката и пъхна дясната си длан отдолу. Повдигна я като бебе, подпирайки я отстрани с пръстите на свободната си ръка.
- Заповядайте - тя положи вещта пред събеседницата си, избирайки едно от незаетите места по масата. В същия миг разбра защо жестовете на игуменката й се струват толкова груби и лишени от изящество. Човешката жена притежаваше движенията на същество, което не пази върховете на пръстите си, когато хваща предмети. Само че нещата винаги имаха две страни - така че елфаната се замисли колко ли превзети изглежат нейните маниери и дълги нокти в очите на човешката жена.
Даймора от своя страна притегли вещта с рязък жест, разлисти я и неусетно се зачете. После неочаквано набръчка чело и погледна Дая.
-Това тук са два вида билки... измислени и забранени рецепти. Не знам нищо за измислените, значи не се срещат тук, но и с кожа я е подвързала... - тя захлопна книгата. - Странно. От какво е тази кожа?
- Мен ли питате?
-По принцип... - сви рамене разсеяно Даймора, като й я подаде и се обърна към вратата. - ФИЛИБЕ!!!!
Повикът явно представляваше и властна повеля, защото вдовицата веднага дотърча и застана като послушно момиченце пред наставницата си.
-Я огледай тази книга и ми кажи от какво е подвързията? Очите ми не са това, което бяха, а кожата е стара!
Младата човешка жена не каза нищо, само погледна с леко очудване Даймора, а после зяпна книгата - голяма, подвързана с много добре ощавена кожа. Една такава потъмняла от времето, макар че навремето сигурно е била светла. Не каза нищо и елфаната се намеси:
- Бих могла да предположа на прима виста - за чест на Дая мелодичността на гласа й се запази дори в този миг - изхождайки от най-лошото, което ми хрумва
- Ти недей така, че май ще излезеш права! – сгълча я пречистата и се обърна към послушницата си – Я, я хвани, Филибе!
После се пресегна и хвана и тя от своята страна, допирайки китката си до страниците:
- Мда, моята кожа е по-стара. Ако почнем от ръката на Филибе и продължиш към моята... значи след още толкова години, ще изглежда точно като подвързията! - Даймора повдигна очи към елфаната и поклати глава. - Е, наистина отгатна. Човешка е...
В този момент Филибе припадна, а игуменката се надигна, отиде до нея и я свести с леко, почти нежно разстърсване по рамото.
-Освен това, май не е само човешка... частите ми се сториха различни на пипане. Но като са четири глави в книгата, мисля си от какво може да са други три... едната е от кожа, гладка като твоята, елфано!
Дая онемя за няколко дъха, но пък старашата жрица и не очакваше от нея да запази дар слово в този миг. Просто й нареди с притихнал глас:
- Е, иди да си намериш хората и да им съобщиш. Само не забравяй...хванете я жива! Трябва да я разпитате, щото...не е свършила всичко това сама. Подвързията е по-стара от нея самата, или близко до това. Тичай, девойче!
- Не съм девойка. Живяла съм по-дълго от теб, просто моят народ не познава старостта - елфаната изрече това вцепенено, без да осъзнава безсмислието му като реплика - просто... искам да седна някъде, моля ви..
-Ето ти столче - посочи жената мястото, от което стана - аз вече се посъвзех, пък и повече от това за нищо не мога да се учудя или стресна. Тя подкрепи с корава длан тръгналата да се изправя вдовица и си я подхвана като дете, запътвайки се с нея към вратата на къщата. Явно не й се стоеше повече тук.
- Почакайте! Не може да оставим този дом без надзор - въздъхна Дая, която направи огромно усилие и успя да отклони очи от книгата... по-точно от подвързията й. Нека аз и вие останем, а госпожа Фелибе намери госпожа Кора и я уведоми.
Вместо отговор игуменката й кимна и само погледна Фелибе, която изприпка като сърничка навън, оставяйки ги двете насаме за втори път. Възрастната жена дори се върна и седна на един от свободните столове, потропвайки с пръсти по масата между нея и Дая. Възцари се мълчание, което наруши ин Майме:
- Наистина ли е елфическа кожа? - елфаната усети как гласът и потреперва, а коленете й омекват - Сигурна ли сте че не бъркате? Не може да е подвързана с кожа на елф... не би могло.
-Защо? - погледна я учудено жената - лекувала съм от вашите. Същите билки им действат като на хората. И кожи си имате, макар че са ви нежни като на бебета. Тъй че съм сигурна - поне едната част от книгата е направена... от твои сънародници.
- Невъзможно е! Ние сме... - елфаната прехапа езиче, защото осъзна, че ще обиди народа на човешката жена
-А, онова за първородните ли? - досети се сама Даймора. - Е, само на вас ви пука от това... за мен сте просто неостаряващи хора, само дето не носите на пиене. А и Елея е ... тя е умна и решителна. Защо реши, че ще й е по-трудно да се сдобие с кожа на елф, отколкото с човешка?
- Как е посмяла? - изведнъж се разтрепериха устните на Дая
- Както и с всичко друго! - сви рамене Даймора. – Защо мислиш, че е питала някого? Освен този, който й е помагал. Както казах, подвързията е стара.
Дая не каза нищо, само отметна лице назад и премига с клепки, сподявайки сълзите си.
Тогава Даймора изпъшка, излезе навън и седна на прага.
Нещо не й се стоеше вътре.
Възцари се тишина...
Последна промяна от cherno_slance на нед апр 25, 2010 9:33 pm, променено общо 20 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт мар 23, 2010 7:26 pm

Половин пясъчник по-късно...

Независимо от плановете и очакванията им, половин пясъчник измина, без да се случи нищо.
Ако Кора познаваше вдовицата Филибе, или беше обърнала внимание на по-младата от двете преминаващи покрай тях жрици, щеше да познава жената, която се затича към нея като младо момиче. Независимо дали я познаваше, изглеждаше нервна.
-Госпожо Кора? Разбрах, че може да сте тук. Госпожа Дая ви вика в къщата! Моля ви, спешно е, откриха разни неща! - жената, която се държеше като момиче, се огледа нервно - Не мога да кажа какви! Моля ви, побързайте!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет мар 25, 2010 9:05 pm

Като изруга на ум, Кора се измъкна от гъсталака. Дая бе изложила начинанието им на голям риск, като бе издала позицията й. Сега жената се питаше колко човека знаят, че тя дебне напускащите и завръщащите се от селото и дали вече не са се измъкнали незабелязано.
- Богове, колко хора още знаят, че съм тук? - тросна се Кора. Събеседничката й видимо потрепна.
- Само едно хлапе. Горкото ме съжали, като ме видя да се щурам. Трудна сте за намиране! - Фелибе изглеждаше така, все едно, че се оправдава.
От своя страна, Кора започна да обикаля около жрицата в полукръг, чудейки се как да я отпрати, без да я нагруби, но и без да издаде какво всъщност прави. Усети как гневът, който в този момент изпитваше спрямо Дая я задушава и помрачава мислите й.
- Искам да проверя някои неща. Дая би трябвало да знае каолко са важни, поне според мен. Затова в момента ми е невъзможно да ви последвам.
- Не знам това, но каза да ви извикам. Ако знае, значи знае! Важно е, повярвайте ми! - отвърна Фелибе с твърдостта и упоритотстта, присъщи на служителите на боговете.
- Не мога да тръгна просто така! Трябва да го обмисля. къде мога да я намеря?
- В къщата на Елея! Там има нещо, което трябва да видите!
Кора не отговори, а се наведе и огледа с интерес едно зелено стръкче, растящо до пътя. После още едно. И още едно. Вложи много старание, все едно тревите бяха най-интересното нещо, което бе виждала в живота си. Но отдалечаващи стъпки не се чуваха. Нима жрицата не бе разбрала, че разговорът е приключил. Някак против волята си Кора хвърли поглед през рамо. Фелибе беше там и нервно кършеше ръце.
"Ще седи там докато не я последвам, нали? Проклетите му жрици! Добре, нека видим колко е важно..."
- Притеснена сте. Нищо ли не искате да ми разкриете? Това може да ми помогне да реша. - опита Кора с по-мек глас.
Вдовицата поклати решително глава. "Това е! Да ми се маха от главата!" реши Кора, избра една много гъвкава пръчка и я окастри. Но като се обърна се разколеба. Срещу себе си имаше просто една уплашена жена, която прилежно изпълнява чужди заповеди.
- Ако отида при Дая, ще ме изчакате ли тук, докато се върна? - "Само ще я изслушам, и веднага се връщам."
- Да, разбира се... а, нещо да правя ли?
- Не, просто не се отдалечавайте много от пътеката. Като се върна, ще ви питам нещо. Разбрахте ли? Е, до скоро... - Кора й подаде пръчката и забърза към дома на Елея. С всяка следваща стъпка се чувстваше по-несигурна за решението си. Ами ако се върне и Фелибе не е там?
"Страхотен пост дадох, няма що! Първата жрица ме преметна." - помисли си тя през стиснати зъби. Ала къщата вече беше съвсем близо. "Ами ако са заловили Дая и сега я изтезават за информация? Поне ще ги разоблича на място."
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет мар 26, 2010 12:55 pm

Чакането се проточи и мислите на Дая тръгнаха да витаят някъде из потъналото й в забрава минало. Тя несъзнателно извади от кесийката на кръста си мъничко кожено калъфче, подарък от господаря Корино. Разтвори красиво изработената вещ върху масата и измъкна от нея дълга един пръст пила, с финни, почти гладки повърхности. Елфаната разсеяно се усмихна, приглади един немирен кучир на косите си и започна да си пили ноктите от долната им страна, внимателно подравнявайки ги по дължина.
Няколко дъха по-късно блуждаещият й поглед падна върху оставената наблизо книга и по точно върху подвързията й – ин Майме осъзна какво прави и със смутено изражение прибра обратно дамските си пособия. Съзерцаваше зловещата книга и внезапно пребледня...
“ В името на Тримата, кожата, от която е направена втора глава....прекалено е нежна дори за елф-мъж... О, Боговое мои! Татко Усире, Майко Изида и Повелителю Тот – Любовникът-Син! Богове мои! Кажете ми поне, че сте опазили от тази грозна участ моите съполнички... Ако в момента съзерцавам плътта на някоя елфана, това значи едно, две или дори три деца по-малко... деца, които никога няма да се родят, защото злодей е превърнал майка им в подвързия.... Но може да е й по-лошо... може да гледам ощавените, превърнати в страници останки на някое елфче...”
Дая изведнъж усети повдигане и разбра, че всеки момент ще повърне – едва намери сили да се изправи и излезе на чист въздух, където жадно пое няколко пъти дъх. Някак запази самообладание и изнемощяла се облекна с хълбок на стената, точно над седналата на стълбите Даймора.
- Какво има? – попита я с уморен глас игуменката.
- Онази част от книгата, която е направена от мой сънародник. – Дая сложи юмруче пред устните си, защото в този миг изхълца от потрес. Поколеба дали да го изрече на глас:
- Прекалено е деликатна дори за елф.... Принадлежала е на дете или жена – не може да се разбере, защото моя народ не познава вашата старост... може да е от момченце или момиченце.
- Децата са изпълнени с повече живот, повече мощ... – изхъхри страшата лечителка – и по-лесно се хващат...
- Моля те – пресече я Дая и притисна положи пръсти върху слепоочията си - спри, моля те.
- Както речеш – съгласи се с неочаквана кротост жрицата и между тях отново се възцари мълчание.
Никоя от двете не намери сили за слово или жест – дори не помръднаха от местата си и така ги свари госпожа Кора.
Последна промяна от cherno_slance на съб мар 27, 2010 9:00 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб мар 27, 2010 2:40 pm

Малко по-рано, в селото се подвизаваше Тирел, който търсеше особено близки познати на Елея с цел да открие самата жена, без обаче да си вярва, че тя би останала в селото при такива обстоятелства. Всъщност, елфът по-скоро обикаляше насам-натам като тъмен облак и гледаше да привлече колкото се може повече внимание върху себе си - току-виж някой евентуален съучастник на онази фатална жена се уплаши и свърши нещо прибързано.

Все пак дълбоко в себе си той се надяваше, че бе възможно някой от селяните да го насочи по някаква следа, да спомене името на някого другиго, който е бил също толкова близък на Елея, колкото и Ранкар. Затова, както и защото по принцип не го биваше особено в на хора, гледаше да постресне леко разпитваните, да ги накара да си развържат езиците със страх. За жалост, наместо това, именно със страха от себе си елфът успя да завърже още повече езиците на селяните, които вече не смееха да признаят, че са чували името на жрицата дори. Загубил всякаква надежда, че ще свърши нещо смислено, Тирел реши да направи един последен експеримент. На няколко случайно срещнати селяни, след като ги пита дежурните въпроси за Елея, елфът каза мрачно:

-Пазете себе си и вашите семейства тази нощ... Черно зло набира страшна мощ - тези думи бяха съпроводени с тревожния поглед на Тирел към гората в покрайнините на селото.

Но наместо да чуе каквато и да е било следа или улика за реално ставащото в селото, в един момент Тирел чу някакъв глас зад себе си:

-А това голямо зло има ли големи страшни очи? - питаше някакво развълнувано хлапе.

В този момент елфът разбра, че тази работа с намирането на каквато и да е било ценна информация от хората просто не е за него. Потърси някъде, където да седне на що-годе чисто и се зае да описва на малчугана за големите и страшни зверове, които Тирел уж бил срещал при странстванията си. Съвсем скоро около младия елф се бе насъбрала цяла тълпа, като не всички бяха млади, като детето, което го бе заговорило първо. Елфът не усети как сам се бе увлякъл в собствените си истории, когато някакво друго дете дотърча до голямата тълпа и взе да си пробутва път. Когато стигна близо до разказвача, то обяви на висок глас:

-Господин елф! Леля Филибе ми заръча да ви кажа да дойдете бързо, че госпожа елфата ви викала в къщата! - изрецитира малкия и погледна елфа с очакане.

-Благодаря - рече Тирел, но разбра, че само с това няма да се мине. Разбърка се из кесията си, напипа един медник и го даде на дребния вестоносец, който отвърна с набързо смотолевено "Благодаря, господин елф" и избяга нанякъде с част от останалите деца, които бяха разбрали, че повече истории за днес сигурно нямаше да получат.

Елфът тръгна към мястото, където очакваше да намери Дая - а именно къщата Елея - като се чудеше дали с този медник не бе дал достатъчно ясно послание на хората от селото, че много изпускат като не помагат на елфи, служещи на виконт Карино, които се борят нощем със застрашаващи живота на хората от селото чудовища.

Като влезе в къщата, елфът видя тревожните погледи на създанията в нея и рече:

-Виждам, че май сте успели да свършите повече работа от мен...
シャマョツィ

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » нед мар 28, 2010 4:04 pm

Раел чакаше с нетърпение Дая, но още щом жените бяха минали покрай него, той осъзна,че скоро Дая намаше да привърши с огледа на къщата. Реши,че предложението на Кора да се огледа храма и да се рапитат свещенослужителките, беше добра идея. Нямаше да се съобразява с елфаната. Нямаше време за губене. Той тръгна.

Свещеникът мина по прашните улички на селото, само за да се озове пред малка дървена постройка, приличаща на обикновена къща. Беше ниска постройка, върху която имаше дърворезби във формата на цветя и дървета. Онова, което отличаваше храма от оставалите постройки, бе знакът на върха - тревички, стиснати от една ръка и до нея - превързана ръка, символ на това, че прислужващите в храма жрици умееха да лекуват хората.

Преди да влезе в храма, Раел помоли Орим за го пази от злите духове, обитаващи този храм, и открехна дървените двери.

Интериорът на храма не се отличаваше от външната фасада - отново семпъл. Олтарът представляваше същия знак, намиращ се на покрива на храма - онази ръка и тревички. Нямаше как мирисът на лечебни треви да не му направи впечатление. Самата зала беше широка - наоколо имаше столове за сядане, заели ъгловите пространства на храма, докато централната му част оставаше празна, за да могат молещите се да отправят жертви и молитви към богинята на любовта. Най-голямо впечатление му направи статуята на Алфанна. От двете й страни бяха поставени горящи билки, чийто дим се издигаше в пространството и описваше игриви сиво-бели змии. До статуята стоеше и олтарът за жертвоприношения. Сега върху малката масичка бяха поставени сноп от житни класове и бял трън - свещените растение за региона. Една млада послушница, окичена също с житен клас, стоеше на колене пред статуята и шепнеше молитви. До статуята имаше коридор, водещ към неизвестното.

В другия край на залата имаше легло. Върху му лежеше мъж, захапал пръчка. Издаваше стенания. Една възрастна жрица, също пременена във всекидневни дрехи, явно му наместваше крака. Раел се приближи първо до нея, защото не искаше да прекъсва молитвите на жпицата, били те насочени към еретични богини.

-Добър ден, сестро. Бих искал да ви помоля да ми кажете с кого бих могъл да разговарям по изключително важна тема, засягаща животи?
-Говорете със Софрония или ме изчакайте, човекът го боли - отвърна сухо старата жена и започна да масажира вдървения крак на болния. Той продължи да мучи.
-Къде мога да намеря Софрония?
-Софрония е послушницата, молеща се пред олтара.

Раел кимна в знак на благодарност и тръгна към Софрония. Стъпките му оттекваха в стените заради чистият дървен под. Светлината на Орим нахлуваше през прозорците и образуваше снопове слънчеви лъчи, придаващи екзотика и мистика в залата.
-Добър ден, сестро. Много се извинявам,че прекъсвам ритуалите ви, но непременно трябва да разговарям с вас по един изключително важен въпрос. Животът на мнозина зависи от вашите искрени отговори.

Софрония се усмихна. Тя стана, изтупа се, макар да нямаше и прашинка по чистите й дрехи. Светлината я озари, а димът я обгърна. Така тя придоби енигматична фигура. Беше много красива. Направи впечатление дори на Раел, който трябваше да избягва блудни помисли към жени, защото това се считаше за грях. Но колкото и силен дух да имаше, не успя да устои и усети приливът на възбуда в слабините си.

-Ако е важно, богинята ще разбере. Ако не е, пак може да ви прости. Кажете с какво мога да ви помогна?
-Аз... аз... вие не бяхте ли на тържеството?
Софрония отново се засмя. Смехът й беше като песен - нежен и приятен.
-Да. Вие сте онзи свещеник, който отказа да пие, нали?
Мислите на Раел препускаха. По време на тържеството той не я беше забелязал. В храма тя изглеждаше доста по-привлекателна.
-Да. Аз съм. Името ми е Раел и служа на Всемогъщия творец на света. - последва лек поклон и нова усмивка, която озари нежното й лице. - Мног обих се радвал... ако... ако ми кажете познавате ли Елея?
-Познавам я. - разтърси къдрици Софрония. - Няма по-рационална сестра при лечението... всичко ще направи, независимо дали пациентът се оплаква. Какво да ви кажа за нея? Ако питате дали сме приятелки, не сме. Тук се съмянвам да има приятелки... или другаде...
-Има ли причина за това да няма приятелки? Какво ви кара да не я считате за такава?
-Това, че тя не търси такива, според мен е основната причина! - засмива се младата жрица. - Разбира се по-добре с мъжете, макар че и с тях... само, докато правят каквото им казва. Приятели въпреки това има много, но - не и тук!

Раел се замисли. До момента всичко се връзва - властна жена, подчиняваща мъжете, недоверчива към останалите хора. Стана му любопитно да разбере в кой кръг от хора се доверяваше.
-Хмм... тогава знаете ли на кои се доверява или най-малкото, с кого дружи?
-Искате да кажете, кой я слуша? Ами ред млади и не толкова мъже биха направили каквото им каже. -свива рамене - После се сещат какво ще им направят главите на фамилиите им, и си подвиват опашките... и тия, дето нямат, и тия, за които тя ги води. Най-лесно й е да командва мъжа си, Атанасиос.

Умела манипулаторка, помисли си свещеникът.
-Атанасиос, знаете ли нещо повече за него? Въобще, защо й трябват толкова много мъже, толкова ли е красива, че нито един мъж да не може да й устои??
-Красива е! - свива рамене послушницата.

Не може да е само заради това. В едно патриархално общество жена да владее нещата...

Мислите му бяха прекъснати от едно момченце, което нахлу в храма.
-Господин чудотворецо, леля Филибе ми заръча да ви кажа да дойдете бързо, че госпожа елфата ви викала при леля Елея! Било спешно!
-Идвам веднага.
Както се беше появило, детето излезе.
-Софрония...а, нали мога така да ви викам. Трябва да тръгвам. А... ще имате ли против... ("Замлъкни!", заговори съвестта на свещеника)... да довършим разговора си... ("Млъкни, грешнико!)... някъде насаме.
Софрония се усмихна и кимна в знак на съгласие.
-Ако успея ще ви посетя отново в храма и ще видим.

Думите изкочиха несъзнателно. Колко грешен изглеждаше пред очите на Орим сега... Покани на среща не кой да е, а жрица! Та той беше божий служител!!! Въпреки това, на излизане от храма, той започна да се успокоява с факта, че въпросната среща била с цел разпит и събиране на информация. Да... именно затова той покани красивата послушница.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон мар 29, 2010 12:44 pm

- Както речеш – съгласи се с неочаквана кротост жрицата и между тях отново се възцари мълчание.
Никоя от двете не намери сили за слово или жест – дори не помръднаха от местата си и така ги свари госпожа Кора.
- Търсили сте ме, Дая! Знаете, че имам важна работа - гледа към жрицата подозрително. - Дано да е нещо важно.
- Намерихте ли вече, Елия? - отвърна с мек глас елфаната, без да изразява външно бушуващите в нея чувства.
- Все още нищо – процеди човешката жена, но като помисли, че разиграват театър за пред присъстващата добави:
- Но е само въппрос на няколко пясъчника.
- Нима?- елфаната се усмихна с неочаквана веселост и отдръпна назад лицето си, сякаш Кора беше огромна, твърде масивна и трябва да я огледа по-отдалеч. Самото движение обикновенно удебеляваше врата на съществото, което го е направило - но Дая някак съчета изтеглянето на главата с проточване на и без това тънката си шия. Едновременно с това сви рамене в израз на почуда, макар че всъщност ги изви назад и едно към друго. Получи се леко изпъчване, което някак смути човешката жена.
- Да влезем вътре. – успя да каже Кора – Ще говорим насаме.
- Пречистата Даймора знае всичко, мила – усмихна й се ин Майме – тя ми помогна да разбера какво се е случило и как точно. Малко е смешно да говоря тайно от нея, за да ти споделя нещата, които тя ми е казала, не мислиш ли?
- Дори да е вярно, няма да говоря пред чужди!
- Така да бъде - усмихна се самоуверено Дая и изящно завъртя глава към игуменката - Моля да извините спътницата ми. Тя желае да чуе насаме нещата, които преди малко щедро споделихте с мен.
-Извинена е! - Даймора сви рамене. - Мен ме чака един крак за наместване, ако някоя от по-младите не се е заела.
- Прости ми, но не мога да се лиша от помощта ти, пречиста. Аз съм чужденка, а няма да намерим Елия без помощта на твоите съграждани. Само ти може да поискаш това от тях
-Бе разберете се с момето тука, недоверчиво е. Аз отивам да нагледам Ранкар, да разбера изветряла ли му е билката. Нали знаеш, ефектът не трае дълго, а изфиряса ли, ще има нужда от приспивателно.
- Подозирам, че скоро ще разговаряме пак, Даймора.
С тези думи елфаната елегантно прибра полите на роклята си и с плавна стъпка се понесе към вътрешността на къщата - напълно уверена, че Кора ще я последва. Все пак тя настояваше да говорят вътре в помещението. Спря едва в средата на стаята и се обърна към вървящата след нея жена.
- Добре, мила, нека е на твоето по този въпрос. Готова съм да споделя всичко, което преди малко самата аз научих от пречистата Даймора.
- Искаш невъзможното. Не можем да се доверим на никого, без да имаме сериозни доводи за това. Въпросът е, може ли да понесеш последствията, ако грешиш?
- Нека е така?... интуитивно изпита прилив на състрадание към събеседницата си, но затаи в себе си това чувство - Научих от пречистата Даймора какво и как е станало.
Дая се съсредоточи и предаде с няколко точни, ясни изречения разкритията, които беше направила в къщата - без да пропуска да подчертае помощта на старашата жрица. Когато завърши с разказа си, допълни:
- Беше правилно да потърсим Елия, ала начинът е нелеп. Тя от дълги години е лечител в това село и хората й вярват. Много повече от нас, чужденците- тъй че когато нахълтахме посред бял ден в къщата й, поне десетина люпобипни погледи са ни видели и веднага са разпространили вестта за действията ни. Из цялото село – тъй че няма как мълвата за огледа на къщата й да не е стигнала до ушите на някой от партньорите й в игрите на облаци и дъжд. Следователно Елия вече знае, че я търсим. Това е логично и е най-лошият вариант, който трябва да се вземе в предвид. На нейно място бих изчезнала, съпроводена от някой от най-верните си любовници. От тук нататък, има само едно решение.Всички въоръжени мъже, които не охраняват жените и децата, трябва да се включат в търсенето на Елия. Рибарите да си вземат мрежите, с които могат да я заловят жива, ловджиите да си извадят кучетата и да тръгнат по следите й. Най-умните да разпитат хората дали липсва някой от любовниците на Елия – повярвай ми, всички знаят всичко за всеки. И да, трябва да я намерим на всяка цена, не мисли, че аз не искам. Най-много се страхувам от обстоятелството, което разкрихме с пречиста Даймора – и то е, че Елия има съучастници. Дори тя да е била прекалено самоуверена и лекомислено да е държала толкова много черна хвойна в дома си... съучастниците й, щяха да я накарат да я скрие. Следователно има само едно обяснение - толкова много от билката е събрана нарочно... това е подготовка за нещо мащабно... подготовка, достигнала последния възможен етап. Хванали сме я точно преди да нанесе удара си – вероятно върху цялото село. Даймора каза, че билката има временен ефект, но според мен и временната лудост е достатъчна, ако мъжете избият собствените си семейства.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт мар 30, 2010 3:10 pm

Междувременно Карасса стоеше на пост на един от изходите на селото, но понеже наоколо не се случваше нищо необичайно, а и дори да се случеше гущерът не беше сигурен дали щеше да разбере, че е необичайно, той огледа хората, залисани в ежедневните си дейности и се запъти към една жена, която си простираше прането наблизо. Той се приближи и попита невинно, поради бедния си запас от лексика:
- Хей, знаесш ли къде ходи тасси Елея зса билки?
Жената го погледна стреснато:
- Въх, говори, ама странно! Коя Елея, билкарката ли? Абе не знам я, ама май, където има мъжко биле... ама хайде да не си отварям устата. Тръгни оттук по онази пътека, виждала съм я често да се връща оттам... това език ли е?
Карасса се извърна, като забрави да благодари и пое към къщата на Елея. Простичкия му план бе да подуши постелята на билкарката и да потърси следи от миризмата и по местата, които посещава за билки и изобщо в гората. Това, смяташе той, би било по-полезно от мързеливото стоене на пост.
Скоро той крачеше по показаната му пътека и оглеждаше земята. Миризмата на странната хвойна и на Елея се усещаше, макар и слабо. След няколко минути обаче, преминавайки край туфа силно миризливи цветя (цветята в човешките земи воняха понякога ужасно сладникаво) следата се загуби. Той тъкмо щеше да се връща, когато дочу шум от цепене на дърво с брадва. Насочи се към звука, надявайки се да пита дърваря къде да намери местата, които посещава Елея. Когато видя източника на звука обаче, той остана леко озадачен. Инструментът не беше брадва, а меч, а използващия го не беше дървар, а странно говорещия, облечен в кирливи дрехи, човек, който Карасса бе мярнал на вчерашното празненство (лудия на селото). Той все пак реши да се приближи. Вървейки към човека гущерът забезяза на няколко пъти странни проблясъци идващи от дръжката на меча. Лудият междувременно владееше меча сравнително добре за необучен боец. Щом се приближи достатъчно, че да бъде чут, но все пак извън обсега на оръжието Карасса рече:
- Хсс, какво правиш?
Лудия се обърна и погледна с мътен поглед.
- Тренира. Трябва да стане добър.
- Знаесш ли къде ходи за билки Елея? - попита Карасса, оглеждайки източника на проблясъците - голям прозрачен камък, който изглеждаше ценен по човешките стандарти.
-Не - поклати онзи глава и развявайки мръсната и мазна коса върху нея - И аз търси. Не намира. Трябва познае къде бъде довечера!
- А къде бессше миналата вечер? - попита гущера, чудейки се на странния говор на човека.
- При реката! - обясни той нетърпеливо. - Успяла там само малко, някой я спрял!
- Кой а е спрял? - каза Карасса не успявайки първия път да произнесе "я" правилно.
- Някой! - сви рамене откачалката -Някой съсякъл пратеник на трето място! Ритуал останал недовършен. Малко сила, но може стигне.
Тук Карасса започна да загрява, че лудия беше свързан с Елея и нейните действия, което го правеше ценен за намирането на билкарката.
- Стигне за какво? - попита той по-въодушевено (или по-настървено, както изглежда въодушевлението при него).
Лудият го изглежда със съжаление.
- Ти не знае?
- Не. - поклати непохватно продълговатата си глава гущера.
Лудия поклати главата и меча си едновременно.
- За да полетят птиците свободни! Всяко време, когато искат, където искат ... и при когото искат - добави, след кратко замисляне.
Той потръпна, като че от студ или страх. Гущерът обаче не го отчете.
- Можесш ли ми покажеш къде е бил убит онзи дето спомена?
- Само един убит! - каза лудия - После някой съсякъл пратеника! Иска види?
- Да. - кимна Карасса.
Лудия сви рамене.
- Добре, покаже път. - каза той и тръгна без да прибира меча, водейки Карасса по една пътечка, която ги отведе близо до селото.
После посочи с меча и рече:
- Оттук само нагоре, тази пътека. Върви до криво дърво, завий надясно. Стигнеш къща. Там бил пратеник, място три!
Казвайки "три" той показа трите пръста на ръката си, като ги гледаше със странно любопитство.
А в същия момент се появи стабилен мъж на средна възраст - мелничаря. Лудия подскочи, като го видя.
-Трябва бяга! - оповести и побягна обратно в гората.
Карасса пък тръгна по посочения път. След няколко минути обаче той осъзна, че отиваше към къщата на Паоло. Не знайки как да продължи той тръгна към селото и къщата на Елея, надявайки се там да открие Кора и да й разкаже станалото. Може би тя щеше да види в него повече от гущера.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет апр 08, 2010 12:10 pm

Кора си придърпа един стол, седна и си подпря главата с ръце на масата. Предишната нощ бе спала малко и започваше да чувства ефекта на умората. Постоя така още известно време след като Дая приключи да говори. Накрая пусна дълга въздишка.
- Затова ли ме извика? За да потвърдиш нещата, които вече предполагах? - -тонът й беше по-скоро помирителен. - Дая, виж, ти си умно момиче и макар да ценя желанието ти да помогнеш, се боя, че нямаш представа как функционира милицията. Докато се задейства ще мине доста време, вероятно целият ден. После идват уменията на самата милиция. Наистина, видях ги на какво са способни вчера, но знам какво може и другата страна. Ти също беше в онази къща, нали?
Кора повдигна глава и събра дланите си с разперени пръст, все едно обмисляше нещо. "Трябва ми вино".
- Иска ми се да не излагаме местните на риск. Но ти знаеш най-добре какво точно очаква негова свтлост виконта. Затова съм склонна да ти съдействам, но не очаквай да те подкрепя. - Кора наведе тялото си напред. - За да разчиташ на помощта на милицията, ще трябва да говориш със старейшините. Дочух, че в момента те нещо се съвещават и ти препоръчвам да ги изчакаш, вместо да ги прекъсваш. После някак ще трябва да ги накараш да се въоръжат възможно най-бързо. Подозирам, че Тхак може да ти помогне за организацията. Не забравяй, че нощта е приятел на Елея и наш враг. Когато всичко е готово, ще се включа един от отрядите, за да следя за общата безопасност. Трябва да измислиш и някакъв начин за комуникация между търсещите, например изсвирване с ловджийски рог - веднъж ако я намерят, два пъти при опасност, три пъти за прекратяване на търсенето. - след което Кора се изправи и затършува из шкафовете. - Тук някъде трябва да има вино. А, Дая, - обърна се към събеседницата си - трябва да измислим как да унищожим оази билка колкото се може по-скоро.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет апр 09, 2010 12:35 pm

След няколко минути Карасса влезе в къщата с бърза крачка и се заоглежда за Кора. Двамата елфи бяха наоколо, но гущерът пренебрегна въпросителните им погледи ... може би защото въобще не разбираше, че са такива. Намери Кора в кухнята, бъркаща по шкафовете, очевидно в търсене на нещо:
- Кора! Трябва да знаеш нещо.
Без да дочака думите, последващи учудения поглед на жената, той започна да разказва за случката в гората.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет апр 15, 2010 1:12 pm

Кора остави бутилката на масата и погледна гущероида с неприкрит интерес, сякаш за пръв път го забелязваше.Някъде там, зад люспестата муцуна се зараждаха мисли.
- Чудесно! Може би трябва да потърсим лудия?
Дая изслуша разказа на човекът-змия и за момент остана безмълвна, осмисляйки изсипалата се върху нея лавина от сведения. Проумя, че някой и от нещата не съответстват едно на друго и погледна към другата жена:
- Сега разбирам, че бъркам в предположенията си как Елия ще използва билката. Всъщност сега преценям, че действието на черната хвойна зависи твърде много от личността на жертвата... и ето, сега Карас`са ни казва какво всъщност ще се случи. И освен това... мисля, че знам къде е покварената лечителка. Тя е наблизо и все пак извън селото...
- Кажи ми. Или по-добре, ако знаеш точното място, ще ми обясниш по пътя.
- Кора, кое е това място, което е в пределите на селото, но не е част от него. Всъщност местните казват, че селото принадлежи на него.
- Кулата! Да вървим! Ще ми обясниш какъв й е планът по пътя.
- Всъщност имам идея - усмихна се Дая - в основата на кулата да се запали огън, в който да се хвърли чесън или други люти зеленчуци. Така че димът да влезе вътре.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет апр 16, 2010 12:28 pm

В този момент другия елф в стаята, който беше дошъл почти едновремено с Щрахата и бе чул цялата му история, се обади:
-Мисля че забравяме някого - Тхак не трябваше ли да наблюдава горе, от кулата? Не само че не трябва да го опушваме, ами трябва по някакъв начин да се погрижим да не му се случи нищо лошо - а виждам, че действаме по презумцията, че Елея може да му стори много лоши неща, докато той е горе в кулата. Стига да не ги е сторила вече, разбира се.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пон апр 19, 2010 10:07 am

- Грешиш. Тхак не е в кулата, май не можеш да накараш никой от местните да се качи там, но ще е хубаво да му кажем, че прекъсваме наблюдението. Вие вървете, аз трябва да си поговоря с една жрица. - каза Кора и се отправи към мястото, където оставила Фелибе.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » вт апр 20, 2010 8:47 pm

Точно в този миг Раел се появи. Той видя изписаното вълнение и забрави за всичко, случило се преди малко в храма на Алфанна.
-Здравейте всички. Какво, в името на Всечогъщия, се е случило тук?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет апр 23, 2010 9:12 pm

-Вече трети ден се опитваме да разберем, Раел - горчиво се усмихна елфът. - Но щрахата току-що донесе новини, че срещнал оня, лудия, когото го видяхме на пристигане в селото. Изглежда той има доста добра представа какви ги е вършела Елея и е споменал за някакъв прекъснат ритуал, пратеници, птици и прочие. В същото време, на Дая ѝ хрумна, че Сестрата се намира в кулата. И ако сте сигурни, че Тхак наистина не се намира в кулата, то предлагам наистина да се заловим за работа.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет апр 23, 2010 9:41 pm

-Лудият! Как не се сетих по-рано!- Раел се хвана за главата. - Та нали наскоро разговарях с него. Съвсем го забравих. Трябваше да се срещна с Ковача и Мелничаря!
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед апр 25, 2010 2:42 pm

Кора се измъкна от къщата, доволна, че не трябва да дава обяснения и изпълнена от съмнение дали спътниците й ще успеят да запалят огън без да влязат в нови излишни дискусии. Отправи се направо към мястото, където беше оставила жрицата на Алфанна. Жената още я чакаше там, вече видимо поуспокоена. Кора не можеше да не се запита какво я бе разстроило толкова преди малко.
- Привет, дълго ли ме чака?
- Не, намерихте ли се?
- Да - лицето на Кора изразяваше разочарование. -и не разбрах защо Дая ме вика. Но ти изглеждаше много притеснена като дойде, какво беше толкова спешно?
- Бяха открили ужасни неща, ужасни! И онази книга... - Филибе видимо пребледня.
- Каква книга?
- Онази, ужасната! С отвратителната подвър... - тялото на жрицата се сгърчи болезнено. По лицето и изби пот.
- Подвързия? Аха, онази книга. Е, благодаря ти, задето ме изчака. Кожи ми, някой минавал ли е оттук и после можеш да си вървиш. Даже ще те изпратя, не изглеждаш добре.
- Ама,...нищо? Подвързията е ... ужасна! А оттук минаха само дървари, и една от жените мина да им занесе обяда. А, и мелничарят, но той само мина наоколо, виждах го на полето - не е приближавал! Това... това ли е всичко? Нещо друго?
- Още веднъж ти благодаря. - отвърна Кора, докато навлизаха в селото. - А жената, как се казва?
- Не я познавам, ама съм я виждала в горната махала, оттам е.
"Интересно."
- А видя ли я да се връща по обратния път?
- Мина наскоро, няма как да се е върнала.
В останалата част от пътя Кора мълчеше и се мъчеше да реши дали да тръгне по следите на непозната или да разпита обущаря. Неусетно доближи центъра на селото и, като се сбогува с жрицата, се спря, за да провери дали останалите са вече там.
[sblock="Ако останалите са там, да четат надолу"] - Смятам да навестя обущаря, докато огъня се разгори. Ще си поприказваме, а после ще го поставя под охрана при Ранкар. Той е важен свидетел и няма да допусна да офейка при жена си. Какво ще кажете, някой иска ли да ме придружи?[/sblock]
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет апр 29, 2010 2:14 pm

- Не съм сигурна, господин Раел, че има голям смисъл да разпитвате мелничаря. Той вероятно има оправдание за всяка вечер, в която е отсъствал от жилището си - отвърна с особен, леко гърлен глас Дая.
-Хмм. Госпожице Дая, ще имате ли против да ми кажете някой, който тогава може да е наясно със създалата се обстановка! - отвърна Раел иронично.
- Не мисля, че мога да ви посоча личност, която е наясно какво става - отвърна му със същия ироничен тон Дая - но бих могла да споделя малкото, което установихме до тук. Ако разбира се, да зърнете истината до половина, ви удовлетворява?
Раел се намръщи.
-Е, утрото ли чакаме, Дая. Кажете това ,което знаете.
- Ще изпълня желанието ви - тя се засмя, леко притискайки устни една към друга - Макар че се моля, да не сте толкова нетърпелив и припрян в делата....които се вършат, докато се чака утрото...
После, преди Раел да й отвърне подобаващо, тя смени темата. Започна разказа си от момента, в който е влязла в къщата на Елия, получила е помощ от игуменката Даймора и накрая приключи със споделеното от щархата. Всъщност не разказа всичко подред, а по-скоро обобщи с няколко изречения всичко научено. Завърши с въпрос:
- В момента може би най-важното нещо е да разберем какво се опитва да направи тази Елия. Ако знаем какво цели и как, бихме отгатнали и къде се намира. Имате ли някакви предложения?
Нещо проблесна в ума на Раел. Той започна да си припомня наученото в часовете по религия.
-Билка, която е била ползвана за обладаване и привличане на тъмните сили... хмм... Помня, че тези билки са наистина опасни и често се използват за... о, в името на Орим! - Възможно най-черните мисли преминаха през главата на свещеника и го съсякоха както меч съсича тялото. Почувства студенина и тръпки.
-Елея. Тя е ключът! Елея е сключила тъмен пакт с гнусните демони и създания. Тя е спойката между света на отвъдното и нашия! Само чрез нея нещо тъмно и зловещо би могло да се материализира. И още нещо - защо според вас подчиненият не си запзва формата? Напуска го, защото явно някй пречи постоянно на това влияние! Дали кулата може да е свързана, дали птиците, които видяхме, също не са свързани?!
- Не разбирам нищо от религия - отвърна Дая и неволно разпери ръце с дланите нагоре в израз на безпомощност - самият ми ум подсказва, че не можеш да използваш логика пред мистериите на незримите сили. От разговора си с Даймора обаче, както и от приказките на умопомрачения Собе разбирам, че Ранкар е инструмент и жертва, а не крайна цел. Сякаш... сякаш Кулата не е просто лошо място, а затвор за лоши неща... Хм, така или иначе исках да опушим кулата с огън и желаех да говоря с Даймора за билки, които да хвърлим в този огън. Би могъл да ме придружиш в отиването ми към храма на Алфанна. Тъкмо преди това ще минем да приберем от работилницата му мъжа на Елия.
-Съгласен съм. И не мисля, че имаме време за губене.
- Съгласна съм с теб, нямаме време за губене - кимна елфаната - но предлагам да се разделим. Трябва да се запали огън пред кулата и то така, че димът да влезе вътре. Ако някой знае как да направи дим, който се стеле по земята и пада надолу, тоест в подземията на кулата - още по добре. Ако Елия е там, това ще я прогони или поне разсее от ритуала й. Трябва обаче в същото време да говорим с Даймора за догадките си относно тези "птици, които трябва да полетят", както и за билки, които могат да се пуснат в огъня. Не на последно място, трябва да приберем обущаря или да разберем дали Тхак го е повикал за разпит... и дали го е завел при Ранкар, където й да е това, в момента.
-Предлагам следното: аз и ти ще отидем до Даймора, Тирел и Кора да отидат за обущаря... що се отнася до огъня... мисля, че Карасса би свършил чудесна работа, защото ако Елея случайно е вътре и побегне... кой би се измъкнал от ловец?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет апр 29, 2010 7:01 pm

Тирел възрази:
-Вие ходете и разпитвайте когото си щете, аз достатъчно си изгубих времето с това. Наместо да продължавам да стряскам местното население, предпочитам да застана на пост край кулата, че да видя дали някой няма да реши да излезе от нея. Инак, идеята да се опушва сградата, когато на нас самите може да ни се налага да влизаме там, хич не ми се чини. Предлагам аз, Карасса и Раел да се впуснем в долните нива на Кулата, че да изкараме собственоръчно всеки, който е там. И да съберем каквото можем да съберем като доказателства - нещо, което би било крайно невъзможно ако се придържаме към стария план.
シャマョツィ

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » чет апр 29, 2010 9:02 pm

Карасса изслуша каквото имаха да казват спътниците му и после сам се захвана да твори реч:
- Аз не разссбирам така от огън, че да накарам пушека да ходи, където искате. Ние щархите използваме огън, но ссравнено сс човецсите, е рядко. Ако елфът каже да потърсим Елея в кулата ще дойда и азс, можше би ще усетя миризмата й в тунелите.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет апр 30, 2010 9:06 am

-Добре... така да бъде. В случая сте прави, че нямаме време. Пък и най-малкото ще открием все нещо, което би могло да ни насочи към точния човек. Бройте и мен в кулата. Светлината на Орим ще ни води.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет апр 30, 2010 11:15 pm

Кора все се надяваше, че успеят да разрешат загадката без да им се налага да влизат в кулата. Но в този определен миг всякаква инициатива за действие беше добре дошла. Струваше й се, че времето работи срещу тях, а мотивите на Елея и плановете й още им се губеха.
- Нека Орим ви води, надявам се да знаете с какво се захващате. Сградата е необитаема от кой знае кога, та като влезете вътре, бъдете много внимателни. Вероятно подът е прогнил, а и зидарията може да ви се стовари върху главите във всеки един момент. Не се отдалечавайте един от друг твърде много и не се правете на герои. Не би било зле и да се запасите с въжета. Аз ще гледам да приключа с обущаря бързо, за да съм на разположение, ако се сблъскате с някаква опасност. - Кора им намигна. - Помнете, разчитам да ви заваря цели.
- Колкото до вашата задача, Дая, не се предоверявайте на игуменката. Аз също като теб не разбирам нищо от религия, но все ми се струва, че Нашата господарка* би й дала знак, че Елея се отклонява от правата вяра. А тя не е направила нищо. И моля те, постарай се някой да прочете тази книга. - забеляза болезнения гърч на лицето на елфаната. - Щом ще влизаме в кулата, трябва да знаем колкото се може повече за нея. И трябва да проучим кога оттук са минавали джудже и елф и са изчезнали бизследно.

*от Our Lady - според мен подходящо обръщение към Алфанна
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон май 03, 2010 1:28 pm

- Сигурни ли сте, че искате да влезете в кулата и да разчитате на обонянието на Карасса? - ин Майме си спомни колко предпазливо игуменката вдъхна от покварената билка. Огледа внимателно щархата, следейки непроницаемото му лице - търсейки признаци, по които да отгатне дали разбира въпроса й:
- Казахте... - тя се насили да премине на "ти" - каза ми, че едва си устоял на билката, когато си я подушил на листо. Ако за ритуала й трябва екстрат и си го е приготвила, ще се сблъскаш с уханието му там вътре! Стига да е там изобщо, разбира се?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пон май 03, 2010 7:34 pm

- Няма да й дадем време да го използсва. - Карасса не беше много сигурен в значението на "екстракт" - Елфът има лък оссвен това. Но трябва да зснаем позсволено ли е да я убием, ако е нужшно.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт май 04, 2010 12:34 pm

- В никакъв случай не я убивайте! - рече меко, но властно Дая, след което интуицията й я накара да разтвори широко големите си очи, превръщайки ги в сини езера... Сякаш това беше достатъчно, за да отгатне причината за несъгласието, затаено в хищното лице на събеседника й. Внезапно се досети, че той не желае да спори с нея, но не е сигурен какво му казва тя. Явно трябваше да се откаже от употребата на сложно устроени изречения... особено от изразите с двойно отрицание:
- Запазете я жива. Трябва да я подложа на разпит - обясни ин Майме и видя как в очите на щархата пробляснаха плашещи пламъчета.
- Да я повредим може ли?
Чувайки въпроса му, елфаната за миг си представи красиво женско лице и снага, от което лапите и зъбите на щархата откъсват парчета кожа и месо, обезобразяват крехкото му съвършенство... тя неволно прехапа езиче и затвори очи, а миниатюрните ноздри на нослето й се разшириха в опит да поемат дъх...
- Да... - тя с изненада чу колко безжалостно звучи мекия й глас - най-добре наранете пръстите на ръцете й.* Най-добре със чупене. Опасно е да проливате кръвта й в кулата.
След това се обърна към него и сънародника си:
- Кора вече тръгна и ми остави за задачи са говоря с Даймора и прегледам книгата. Моля ви и двамата да се отбиете на път за кулата покрай храма на Алфана, понеже не бива да вървя сама. Ще нося тази скверна книга със себе си, а Елия може да има съучастници.

- -- - - -- - - - -- -- - - -
* Дая има 12 МУ, певец е и има понятие от най-елементарните магии, нулево ниво (за които се искаше 6 МУ, ако не се лъжа). Тоест наясно е какво й трябва на нея, за да призове светлинно кълбо - реч и жест, тоест език и пръсти, които са здрави и незавързани.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » ср май 05, 2010 10:33 pm

След разговора с жрицата Кора се насочи към обущарницата с уверена крачка, но по пътя се натъкна на сградата, върху която бе разположен Тхак. След като го освободи от задълженията му, гигантът я насочи към харама на Алфанна, където бе завел обущаря в изпълнение на заръките на Дая.
- Не се тревожете! Това е най-сигурното място в наше село - допълни Тхак като видя, че Кора се смръщва.
Жената обаче не бе очарована от този факт. Нещо в средите на жриците не й вдъхваше доверие, но реши, че моментът не е подходящ да поиска преместването на пленника.
***
Обущарят седеше на масата в една малка стаичка и си пийваше вино. Беше дребен на ръст и слаб и явно позна Кора, защото лицето му излъчваше притеснение. Кора погледна със съжаление бутилката вино, която бе купила от местния хан. Изглежда подкупът нямаше да постигне своят ефект.
- Здравей, Жод - Кора бе научила името му от Тхак. - Знаеш коя съм, нали?
- Не сме се виждали, но приличате на лей...госпожа Кора.
- Лейди? - Кора се остави за миг на ласкателството. - Едва ли. Виж, донесох ти вино, пък се оказа, че ти вече си се уредил. - все пак му подаде бутилката и седна срещу него на масата. - Е, дойдох, за да ти обясня ситуацията. Настанихме те тук поради мерки за сигурност. Селото вече знае, че жена ти е основния заподозрян и някой може да реши да търси възмездие.
Жод едва не се задави. Кора услужливо го потупа по гърба.
- Кой, моята Елея? За какво е заподозряна? - успя да попита той накрая.
- Не си ли чул? Смятаме, че е замесена в касапниците напоследък.
-Абе госпожо... тя, Елея, си е тежък характер, ама касапници? Чак пък толкова не вярвам! - обущарят изглеждаше учуден. - То това сила иска, а тя не е мъжкарана.
- Така ли? Не съм я срещала. Обясни ми, защо смяташ така?
- -Ми те мъжете, дето ги погребваха, казаха, че голяма касапница е било! Аз не съм ходил, ама Елея, и с брадва не може сътвори такова нещо, че и незабелязано! - Жод сви рамене. - Да бяхте казали, че е ръгнала някого - щях да питам само защо. Чепат човек е. Ама касапница?
- Сигурно си прав, обече изглежда, че тя владее чародейства. Така ли е?
Жод се изчерви не на шега.
- Таквоз, много е...чаровна, наистина. Ама ако имате предвид магии, не знам за такова нещо. Ако владееше, половин село можеше да ходи прокълнато. Казах ви, серт жена е!
- Защо? На кого има зъб?
- А, тя - на никого конкретно. -взе да я оправдава човекът. - Ама знаете как е, хората се карат, дори съседи! А пък тя както не си поплюва... ако владееше магия, тежко им и горко!
- Знам как е. Аз също се паля понякога. Но вчера ни нападна един звяр. Сразихме го, а той се превърна в човек. И знаеш ли какво ни каза? Последно си спомнял, как Елея му дала някаква отвара. После убил Соделчо, племенникът на Поало.
- Въх, въх, въх! - поклати глава невярващо обущарят. - Говорили сте със звяр? Че то май, таковата, вие сте по-наясно с магиите!
- Мислиш си, че си измислям? - Кора се свъси и зае поза, която не предвещаваше нищо добро на събеседника й. - Искаш ли да те заведа при него?
-Ама не съм казал такова, уважаема госпожо!- Жод се свива назад в стола. - И никакви зверове не искам да виждам, покорно Ви благодаря! Ама ми е чудно, ако не е магия, как сте говорили със звяра, преди да го убиете?
- Убили? Не съм казвала, че сме го убили. И ти казах, че той беше омагьосан в звяр. С помощта на това - натиква едно стръкче черна хвойна пред очите му. - Познато ли ти е?
- Ъ - дръпва се и махва с ръка - това смърди! Каква трева е?
- Не знам, открихме я у вас. Даймора каза, че тя може да превърне всеки във звяр. Сега разбираш ли? Елея здраво го е загазила...
-Таз тревичка, във звяр? Ама... не знам! - свива се назад още повече. - Не разбирам аз от треви. Прост човек съм...
"Жод е неповторим артист... или непоправим глупак"
- Кажи ми, за какво ползва Елея всички онези билки? Какво точно й е поверено от храма?
- Че аз знам ли? - Жод е искрено озадачен. - Сякаш ще седне да ми обяснява! Знам само тия, дето означават, че е в настроение... слага ги в супата. - обущарят пак се изчерви. - После, ъ, таковата - сещате се...
- Така? И? - продължи Кора, макар че се досети. Като че ли бе взела предимство...
- И нищо, после и двамата сме в настроение за ... игри и забавления!
- Игри на облаци и дъжд. - жената изимитира изимитира своята спътничка - Само че, дъжда не стига за реколта. - допълни под нос Кора. - Нека позная, тези игри включват и едно легло с каиши, нали?
- Ама, таквоз, и вие ли си падате по каишите? Елея много ги обича! - лицето на Жод вече лъщеше със собствена червена светлина.
Кора подмина отговора с дискретна усмивка.
- А какво пие, за да няма деца? - усмивката и се превърна в ликуващо изражение.
Очаквано, Жод подскочи 2 длани нагоре и заля околните предмети обилно с вино.
- Какво говорите! - изпуфтя от възмущение. - коя жена ще пие нещо, за да няма деца? Ние от толкова време се опитваме! Това е обида, уважаема госпожо! Обиждате и нас, и целия ни род!
"Горкият глупак" - помисли си Кора. Донякъде го съжали. Всички влюбени мъже бяха лесни за манипулиране.
- Ами в селото се говори. Например хората се питат защо не си поискал развод. На кого ще оставиш обущарницата един ден?
-Говорят те! много значят! - пуфти съвсем искрено - На братовия си син ще я оставя, на кого! А тия, дето "говорят", да ходят боси, че да не ми се мяркат пред очите!
Кора сметна, че с дребната си фигура събеседникът й е твърде смешен в гнева си. Но това беше само на повърността. Вглеждайки се внимателно в реакциите му, тя установи, че той преиграва. Нещо беше фалшиво. Но какво точно?
"Не обичам да ме лъжат". Кора се подпира на масат и се навежда леко към него.
- Къде беше жена ти снощи? - "Давай, излъжи ме пак..."
- Откъде ще я знам? Закъсня след празника, нормално е! - Жод изглеждаше искпрен този път.
- Нормално? Колко често и се случва да се мотае в гората след здрач?
- -Не знам за гората! - свива рамене човечецът - А иначе, на празник всеки закъснява! И аз се...почерпих, така де! - допълни с виновно изражение.
"Хм, възможно ли е и той да е извършител на някое от убийствата" мисли си Кора.
- Кажи ми нещо друго. - Кора подде в неочаквана посока. - Разкажи ми за книгата за рецепти на жена ти.
- За какво? - недоумяваше обущарят.
- Знаеш. Онази, подвързана със специална кожа.
- А! Това? Че тя какво общио има с рецепти?
- Колко интересно! И откога я има?
- Че де да знам? Май от майка си още. Семейна реликва е, всеки има една -две! - измъква един талисман - това пък мен ме пази от лоши очи! Беше на тате! - Жод показа доста обикновен амулет от волска кожа.
- Я чакай! Да не би членуването в църквата да се предава по наследство? - предположи Кора.
- А? Откъде ви хрумна? Талисманите се предават по наследство. Защото помагат! - заяви той напълно убедено.
- Книгата, свързана с религията е от майка й. Ти го каза.
- А, да, разбира се! Че вие не следвате ли религията на родителите си?
- Родителите ми не се свещеници. И все пак, не ти ли направи впечатление колко необичайна е кожата по книгата? Ти си обущар, трябва да си го забелязал.
- Коя кожа, на подвързията? Че аз кога съм я гледал отблизо! Нито мога да чета, нито жената си дава нещата.
Кора вдигна примирено ръце.
- Добре, ясно, сляп си като къртица и си глух като змия. - изпусна нервдите си кора и се изправи.Жод я погледна объркано.
- Не знам дали това беше обида и за какво...
- Не знам, ти ми кажи. Не съм оттук, а знам не само къде е била Елея, но и с кого и какво е правила. Може би наистина трябва да си помислиш за развод. - Кора отвори вратата. - Лек ден - след което затвари бавно.
- Развод? А, и ти като всички! - извика Жод зад гърба й. -Много си ми е добра жената. И не я питам какво правила по празнииците, тя мен- също!
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » чет май 06, 2010 10:17 pm

- Елффе, ще ни трябва светлина. Факли или фенер. - "к"-то на Карасса прозвуча по-скоро като изкашляне, а към Тирел полетяха малки пръски слузеста слюнка, но за щастие попаднаха на дрехите, а не на лицето му.
- Ще взема и копието ми. Ей сега ще дойда. - добави той и излезе с подтичване преди Тирел да е решил дали да отбележи или да пренебрегне гнусната проява на нецивилизованост на гущера.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет май 13, 2010 8:13 pm

Дая осъзна, че спътниците й не са осмислили нейната молба, но предпочете да прехапе езиче, вместо да повтори искането си. Почувства, че е под достойнството й повторно да моли или настоява - пък и можеше да се справи сама. Прецени, че разстоянието до храма на Алфанна е достатъчно малко, така че няма истинска опасност за нея. Не и докато преминава през оживеното село - почти шумно, пълно с жени, кокошки, хлапета и врабчета...
Престраши се, уви книгата в някакъв парцал и пое към местното светилище, сложила ръка върху дръжката на камата си. На няколко пъти примря от страх и замръзна на място, веднъж дори покрай нея притича пуйка, гонена от малчуган на десет годишна възраст... Поне отпред животното, уж предназначено за храна, й се стори доста страшничко и диво...
Накрая все пак стигна до обителта на богинята Лечителка и пристъпи прага му, вдъхна аромата на билки и отвари, след което се огледа около себе си. Намери вътрешността за семпла и приятна, особено олтара, представляващ ръка с увити около пръстите й цветя и билки. Стори й се, че това съоръжение и празната централна част са единствените знаци, показващи че мястото е свещенно. Миг по-късно съзря статуята на Алфанна и се усмихна в отговор на усмивката, грееща в лицето на божието изображение.
- Търсите ли нещо? - млада и много мила послушница се приближи към нея, отправяйки й една загатнатнато кимване.
- Да, млада госпожице - отвърна с огледален жест елфаната - ако може да ми посочите къде е игуменката Даймора и дали мога да я притесня в момента.
- В момента намества изметнато рамо и доста заетна, така че...- начинаещата лечителка скришно огледа гостенката си от главата до петите и откри искренно одобрение към себе си в очите на непознатата красавица, а това й хареса. Усмихна се:
- Седнете на някой от столовете, ще й предам за вас
- Благодаря - Дая несъзнателно приклепна с мигли и колебливо се усмихна - много сте мила с мен.
- Няма нищо - езичето на младата послушница за миг се мярна между белите нанизи на зъбите. Засмя се само за миг... като човек, внезапно сетил се за нещо весело и забавно около личността на своя събеседник - щом е за гостенката на Фелибе...
Последна промяна от cherno_slance на ср май 26, 2010 8:30 pm, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет май 13, 2010 10:09 pm

Кора излезе от стаята на Жод разочарована. Беше се надявала да научи много повече, но обущарят се оказа костелив орех. Дали беше твърде простодушен, или твърде хитър, тя не можеше да определи. Знаеше със сигурност, че поне веднъж опонентът й не беше искрен, но не успя да го притисне Освен това му остава цяла бутилка вино... от което всъщост имаше огромна нужда в момента. Точно така! Оставаше и още само едно посещение и после щеше да се отбие в кръчмата.
Кора се носеше замислена из кораба на храма и едва когато преполови пътя си към изхода забеляза Дая. Позата й беше толкова изящна и неподвижна, че в първия момент я бе взела за една от статуите на богинята. Кора се спря и се отправи към спътницата си. Имаше нужда да сподели съмненията си с някого.
- Дая? Какво търсиш тук? Чакаш игуменката, нали? - изведнъж се досети жената. - Всъщност, добре, че те срещам, имам да ти разказвам за обущаря...
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Заключена