Ден 3, труп номер Х, или как се лази из надземие: В Кулата!

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 22, 2010 7:09 pm

-За състезанието ли сте дошли? Ако да, за кое? -осведоми се дигурата. Колкото и да се вглеждаше, Карасса не можеше да види някакво лице под качулката.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » вт юни 22, 2010 7:36 pm

-И все пак, Драконе. Ти каза, че имам правото на един въпрос. Но само към теб. Това означава,че мога да задам въпрос и към другите твои "братя". Или греша, Пазительо?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 22, 2010 7:41 pm

-Къде видя "други"? - намигна му драконът. -Аз съм си аз, и онова там съм аз, а освен това съм се излегнал ей-там. Ако си довършваме изреченията, ще решиш, че не съм ти отговорил аз ли? Не, няма да мине! Слизай и отивай да се събуждаш!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт юни 22, 2010 10:15 pm

- Ссъсстезание? Какви ссъсстезания, чшовеко? - попита гущера, втренчил зловещо студения си животинкси поглед във фигурата.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет юни 24, 2010 10:13 am

Тирел се огледа около себе си и се мъчеше да види дали вълкът не бягаше от нещо. Докато опознаваше обстановката, елфът реши и да тръгне внимателно по посока към пътеката.
シャマョツィ

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » чет юни 24, 2010 2:54 pm

- Състезанието на шампионите! Ако сте тук за него, моля, поставете отпечатък от нокътя си тук. Ако не сте, моля, върнете се по коридора СЕГА! - отговори непознатия.
Карасса се приближи и натисна нокътя си на указаното място.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юни 24, 2010 3:05 pm

Елфът се огледа за нещо, което може да е изплашило хищника. Скорпионът с гигантски размери, който очевидно можеше да захване човекоподобно създание с щипките си, за да си го облекчи за удар с опашката, като че ли отговаряше на описанието...
Дългото му тяло се носеше по права линия, безшумно, както могат само нещата, които по природа са облечени с хитин.
И се приближаваше бързо. Вече му оставаха само около десетина метра. Добре, че не се беше зазяпал след хищника, който вече се беше спасил между дърветата...



В момента, в който лапата на Караса се отдръпна, отгоре му падна клетка, която го заобиколи и отдели от мъжа. Прътите бяха заостренит отдолу, така че се забиха в дървения под, който пък се оказа подвижен.
Отняъде се отвори невидима до този момент врата и влязоха множество полу-голи мъже с куки, които закачиха клетката и започнаха да я придърпват в неизвестна посока. Част от дървения под се отдели, така че клетката беше добре затворена.
-Щом веднъж се хванеш, няма отказване! - отблеяза злобно придружаващият ги мъж с черна броня. Мечът висеше отпуснато до тялото му.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет юни 24, 2010 5:53 pm

Без да му мисли много, елфът побягна подир вълка, надявайки се, че огромното туловище на скорпиона нямаше да позволи на чудовището да го последва.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юни 24, 2010 6:26 pm

Оказа се прав. Щипките почти го достигнаха, когато провирането се оказа непосилна задача за за осмокракото. Пред горичката чуваха тракането на щипките му известно време.
Между дърветата се виждаха следи от най-различни създания.

Хвърляне за дива природа?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет юни 25, 2010 1:28 pm

Време бе Раел да се събуди.
-Как да се събудя, Драконе? Как да се върна от там, откъдето съм дошъл?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 25, 2010 1:35 pm

Работниците го влачиха известно време по тунели, следвани от ъмжа в черно, докато накрая го изведоха до една открита арена, на която нещо не й беше наред.
При по-внимателно вглеждане откриваш, че е окръжност, в която е писана друга кондентрична окръжност, в която е вписана, ами, трета окръжност. Ненормалното е, че е разделена на няколко части, всяка от които не се среща до останалите в природата.
Доколкото Карасса знае, не е нормално едната част да съдържа савана, точно до нея да има ледено поле, до което да има пясъчна пустиня, а от другата страна да има гора с големи широколистни дървета. И ако това не е достатъчно странно, следващата кондентрична окръжност е от блатиста местност, а по-следващата да е остров, на който се издига кула. В саваната можеш да забележиш четирикраки фигури, а на леденото поле се разхожда нещо голямо и грубо-човекоподобно.

В същото време, се появяват и "колегите ти". В клетките има войн с ризница, човек с роби и разсеян поглед, и монах с бръсната глава и здраво тяло, на която е татуиран знака на Салфейс... но наопаки.
-Всеки от вас, кучи синове, е тук за наградата - обръща се към вас капитанът в черно. - Само един ще я получи! Сега марш, всеки да си избере откъде ще се опита да стигне до острова. Опитайте се да умрете интересно за зрителите!

Зрителите са на издигнати на десетки метри трибуни. Интересното е, че много от тях напомнят за онзи писар, тоест не можеш да видиш лица, колкото и да се вглеждаш под качулките.
Капитанът дава знак и потъва обратно в тунела. Спусналите се въжета с куки закачат клетките ви и ги отварят.


***

-Въпросът ти не беше този - изхилва се една от другите глави. - Върви и намери начин! Или някой от начините ще намери теб, ке-ке-ке!
Ехото от залата му приглася.

***
Елфът успя да установи много бързо, че по земята има следи от различни зверове. Е, от гигантски скорпиони-няма...по понятни причини. Странното е, че следите се смесват, но не личи да са се били.
Може просто да са минавали наоколо.
Една от пътеките изглежда по-добра от останалите. Следваш я известно време, докато те извежда до голямо дърво, на което има нарисувана напълно човешка усмивка. Който и да е худозжникът, много е добър! Напълно естествена изглежда, само зъбите са малко длъжки...
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет юни 25, 2010 4:08 pm

Раел се изпързаля по несметните съкровища и се озова под купчината. Дракона си стоеше над него - огромен в сравнение с човешките размери. Свещеникът се замисли. Кой от изходите би го отвел до "събуждане". Странно, но чак сега се сети, че светлината на Орим бе изчезнала. Е, време бе да избере посока, накъдето да поеме. Изток. Да, изток. От там Орим всяка сутрин се появява. Надяваше се вярата да го огведеше до правилния път.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 25, 2010 4:52 pm

Карасса

Гущероидът имаше късмет...
Късметът, за повечето хора, не се изразява в намирането на купчина лъвски фъшкии насред саваната. За лродените ловци, обаче - да.
Без да се колебае, гущероидът се овъргаля в тях. Под дюдюдкането на публиката, се нартърка старателно, докато почти не можеше да се надуши сам, без да повярва, че е лъв. Е, едва ли имаха апо-силно обоняние от неговото.
Оказа се почти прав. Една от лъвиците се движеше към него, явно беше млада и любопитна. Карасса се намръщи. Любопитството се очакваше да убие котката, не гущера! Така му бяха казали умни хора...
Е, танцът им ги отведе извън саваната, елеко в пустинята. Там Карасса успя да забележи, че една трета от конкурентите му не се справяха добре.
Бронираният войн, избрал пустинята, лежеше по очи. Причината се наричаше "черна мамба", и беше наблизо. Броненосецът изобщо не беше видял какво му се случва.
Карасса реагира светкавично. Между лъва и мамбата, предпочиташе... да се избият взаимно.
Един замах на бронзовия нокът опреряза мамбата на две. Още беше опасна, макар и омаломощена. Наведе се, хвана я за раната и като я разтърсваше, за да не се изпъне до ръката му, се върна по следите си. Лъвицата го чакаше зад една дюна. Веднага щом го видя, приклекна за скок. От толкова близко маскировката не действаше, а тя имаше и очи.
В отговор Карасса хвърли мамбата точно в зиналата й паст. Е, не уцели точно, но побеснялата, умираща змия беше навита да ухапе всичко, което е наблизо. Така и стана, миг преди другата лапа на лъвицат да я смаже.
През това време гущероидът беше изчезнал зад дюната. Лъвицата не успя да го намери достатъчно бързо дори, за да изреве предизвикателно за последен път.


***

Раел

Започва път от този праг...
Огромен сводест портал с пресечен пламък го изведе в пещера с множество сталактити, сталагмити и сталактони. Пламъкът можеше да е добре или зле, а и за известно време не се случи нищо.
Поне пещерата беше относително добре осветена от някакъв блещукащ мъх, или може би да бяха гъбички. Или светулките наистина се бяха натрупали.
-Хей, ти, там! - подвикна му някакъв глас. - прикрий се, умнико!
Докато говореше, гласът се беше придвижил в друга посока.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет юни 25, 2010 11:49 pm

Стигайки до блатото, което представляваше втората окръжност, Карасса видя разнебитен сал, чиито прът за придвижване стоеше в остатъците от ръката на един половинчат скелет. Гущерът се замисли какви ли опасности го очакваха в тресавището. Той добре знаеше, че дори да изглеждаше спокойно, то можеше да крие смъртоносни зверове. Той огледа повърхността, а после и сала. Определено предпочиташе да прекоси с него отколко плувайки, но не знаеше дали ще издържи пътуването. След кратък размисъл той се метна върху него, сграбчи пръта и решително пое към другия бряг.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 26, 2010 12:21 am

Когато се качи на сала, подозренията на гущероида се оправдаха. Водата около Карассса скоро започна да 'ври" от пирани, но тези не играеха "по правилата".
Нормалните рояци в Блатото не се опитват да ти подкосят пръта. Нито се опитват да прегризат въжетата...
За гущероида, това се превръщаше в състезание по ловкост и запазване на стабилност, докато стигне достатъчно близо до брега за скок. А, и освен това - да придвижиш сала достатъчно бързо изискваше учудващо много сила, или точни и отмерени удари, намиращи дъното между рибите тела.

[sblock]http://invisiblecastle.com/roller/view/2579335/ скок
http://invisiblecastle.com/roller/view/2579336/ прецизност[/sblock]

За щастие, успя да се приближи достатъчно, за възможностите си като скачач. Накрая успя да скочи, използвайки пръта за опора. Падна във водата на самия край на езрото, за щастие, рибите се бяха събрали около сала. Единичната, стрелнала се към краката му, гущероидът посрещна с пръта през муцуната, преди да излезе от водата. Останалите скоро й видяха сметката, когато забелязаха, че е омаломощена.
Роякът описа няколко разочаровани кръга и се разпръсна. Вероятно, за да не привлича вниманието на следващата си жертва.

Монахът излезе от джунглите окървавен, но ликуващ. Опитът му да премине по тамошното превозно средство - дървен мост, който прекъсваше по средата - се оказа неуспешен, вероятно заради раната. Скокът му не успя и въпреки, че успя да се хване, краката му попаднаха във водата. Пираните отдавна го чакаха, привлечени от капките кръв, стекли се от моста...
Зрителтие получиха забавлението си, и явно им хареса. Виковете откъм трибуните бяха почти на екстаз.

Младият магьосник, защото явно беше такъв, си имаше собствено мнение по въпроса с преминаването. Кратко заклинание за Заледяване му отвори широк път през водата, по който премина спокойно. Не изглеждаше ранен - беше се справил с гиганта, без да получи и драскотина. Когато приближи към гущероида, той го погледна изчаквателно.
-Мога да те убия - констатира той спокойно. - Но ако го направя, няма да имам сили да се справя с последния пазител. Затова ти предлагам шанс... и ръката си на съюзник. Ако се справим с онзи ужасен гоблин, ще пдоелим наградата по равно. Избирай!
Отворената му ръка се протегна напред в жест за здрависване.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » съб юни 26, 2010 12:26 am

- Каква е наградата, магхьосснико? - попита гущера още потрепващ страшното си преживяване с пираните.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 26, 2010 12:31 am

Магьосникът го огледа.

-Записал си се, без дори да знаеш? Е, наградата е - това, което искаш! Монахът искаше среща с учител, който да го изведе на друго равнище... войнът искаше несметни богатства, но още не е излязъл от пустинята. Съмнявам се да излезе. Сигурно и на теб няма да са ти излишни? Или, може би, просто храна? Не ми приличаш на онези, които търсят знание, но можеш да получиш някакво оръжие, или нещо друго, предполагам! Зрителите тук - небрежно махна с ръка към трибуните - включват множество могъщи магьосници, така че могат да го изпълнят, както казах. Сега, ако си съгласен - стисни ръката ми! Ако не, ще считам, че отхвърляш предложението ми за съюз!

Ръката му все още е протегната.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » съб юни 26, 2010 12:35 am

- А как ще разсделим наградата? Ще изсспълнят ли магьоссниците две желания? И сште се върна ли откъдето дойдох?
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 26, 2010 12:41 am

-Откъде да ги знам? - изкриви лице магът. - Ако бях на тяхното равнище... нямаше да идвам при тях за знания! Но в най-лошия случай, аз ще си получа наградата, а ти ще си жив. Което, ще се съгласиш, е сериозрно подобрение, спрямо "умираш сега"!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » съб юни 26, 2010 12:47 am

- Хсс. - изсъска Карасса от недоволство. Тази сделка не му харесваше, но явно всички магьосници бяха мошеници и манипулатори.
- Добре тогава, нека ссе бием заедно. - рече той и подаде още миризливата си лапа.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 26, 2010 1:14 am

Когато магьосникът хвана ръката му, Карасса изведнъж се убеди, че мнението му за шмекерите е било вярно.
През ръката на мага преминаха непознати енергии, които причиниха силна болка на гущероида, карайки го да изръмжи...
За свое съжаление, магьосникът наистина не беше толкова силен, колкото би му се искало. Болката щеше да извади от строя обикновен градски човеек, поне - повечето... но не и войн-щарха, готов за изпитанието на шаманите!
Опитите на малдият учен да го контролира с помощта на болката, за да го бутне обратно във вдоата, се увенчаха с тотален неуспех. В замяна на това, опитът на Карасса да му среже гърлото с нокътя в другата си ръка се увенча с, ами, много кръв!
Изтощен, гуещроидът падна за миг на колене, дишайки тежко от болката. За щастие, изглежда не беше трайна, защото започна да отминава.

Докато отминаваше обаче, щархата се замисли дали наистина е имало АПзител, или магът просто си го е измислил. Малко вода щеше да му дойде добре, но някак си ен сикаше да се опита да загребе...
А после над лицето му падна сянка и когато вдигна очи, въпросите му за наличието на Щампион на турнира получиха отговор по най-неприятния начин.
Гоблините в Магландииум бяха малки, но корави - буквално, предвид кожата си - и като цяло, неприятни противници. Но поне бяха малки.
Какъв беше този гоблин пред него с размери, подобни на гигант? И защо беше облечен в кожи, скяша е зима, и размахваше проклета от боговете пика с каменен връх?
Е, поне не изглеждаше настроен да говори.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » съб юни 26, 2010 2:05 pm

Съзнанието на Карасса още бе размътено от подлата атака на магьосника, но адреналинът вече бушуваше в организма му, така че той не осъзна кога се бе изправил, увеличил дистанцията, за да разузнае противника, и извадил оръжията си. Сега той стоеше срещу болезнено големия гоблин и изчакваше действието му - мигове, в които времето се движеше със скоростта на осакатена буболечка, а в ума на Карасса няколко мисли, или по-скоро усещания, се редуваха да занимават съзнанието му. Дали освен размер гоблинът притежаваше и нужната подвижност, за да използва внушителното си оръжие, така че да не остави шанс на Карасса и какво щеше да се случи ако все пак излезеше от битката жив. Гущерът имаше странното усещане, че противниците и опасностите ще продължат да изскачат от никъде, докато най-накрая не бъде победен, а жаждата за кръв на маскираните магьосници удовлетворена.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 26, 2010 8:33 pm

Гоблинът-гигант изкрещя нещо, след което замахна с копието гъм главата на Карасса. По средата на атаката обаче, хватът му се промени и каменното острие се върна назад, а вместо него напред и ниско долу удари дръжката, опитвайки се да подсече по-близкия крак на гущероида.
Карасса го вдигна с пренебрежително изсъскване. Не беше достатъчно бързо, изобщо...

[sblock]
Резултатът е 27 и не минава защитата на Карасса. Да очаквам ли Контраатака?[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » съб юни 26, 2010 10:01 pm

Използвайки времето, в което гоблина възстановяваше стойката си след атаката, гущерът моментално скъси разстоянието и на свой ред атакува с двата си меча краката на противника си, най-вече заради големия му ръст.
[sblock]
Контраатака
http://invisiblecastle.com/roller/view/2580527/
19+8=27 - 1ви меч
17+8=25 - 2ри меч[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед юни 27, 2010 11:11 am

Гоблинът отскочи на свой ред, със същата лекота, с която и Карасса. Явно не му остъпваше по ловкост, макар че движенията му бяха по-хаотични и неорганизирани.
Не посмя обаче да рискува, затова погледна Карасса в очите и излая нещо на непознат език. С малко въобръжение можеше да се приеме за "ти ще умреш".
След което търсещият връх на копието се насочи към стомаха му отново, опитвайки да се забие под ризницата.


[sblock]Атаката е Attack (3d6+22=35), попада в ризницата.

Бокът беше неуспешен, въпреки горещите молби на гущероида към богинята на Късмета, и духовете, които водеха шаманите.
Е, поне бронята го спаси. Въпреки нея, раната беше сериозна, и за една ройка да го извади от строя.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2581191/
http://invisiblecastle.com/roller/view/2581196/
http://invisiblecastle.com/roller/view/2581197/[/sblock]

Гущероидът се преви, докато опонентът му изтръгваше оръжието си. Отново го спаси по-високата му издържливост на болки, и дори успя да се замисли за нова контраатака.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт юни 29, 2010 2:54 pm

Копието промуши Карасса в корема, разкъсвайки бронята му. Болката беше силна, но той успя да се задържи и да не падне. Пораженията обаче си оставаха. Гущерът осъзнаваше, че краят му е близо и има само един шанс да се измъкне жив. Двигателната верига на удара се задейства като добре сглобен механизъм. Крачка напред, противникът е в обсег, върховете на двата меча се устремиха към корема на гоблина.

[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2581749/ - атака
http://invisiblecastle.com/roller/view/2583859/ - късмет[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 29, 2010 7:16 pm

Гоблинът пристъпи клъм атаката на Карасса, опитвайки подсечка - отново. Гущероидът нямаше проблем да я избегне, но с разочарование установеи, че ударите му не са толкова ефективни на тази дистанция, като се отчете и бронята.
Във всеки случай, опонентът получи лека рана само от втория меч, поне доколкото Карасса можеше да прецени. А след това опонентът му отстъпи, изръмжавайки, като се опитваше да установи по-добра дистанция.

[sblock]
Той използва предизвикана атака с Издържливост. Предвид сериозната рана, този рунд не можеш да ползваш и ти.
Скоростта ти е по-висока обаче, по принцип, така че този рунд си пръв. В предишния гоблинът беше ползвал Бойна готовност.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2584039/
http://invisiblecastle.com/roller/view/2584037/
http://invisiblecastle.com/roller/view/2584035/
[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » ср юни 30, 2010 8:21 pm

Раел инстинктивно се огледа и застина, когато видя пред себе си гиганска усмивка, която просъска "Хей ти, прикрий се!", след което се "лепна" на един сталактон. Без да се замисля и свещеникът бързо се скри зад едно от близките каменни образувания и зачака.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср юни 30, 2010 8:25 pm

Тежките стъпки на нещо голямо преминават по пътрека между скалните образувания. Чувате подушване не въздуха, мощен зверски рев, след което нещото се засилва да отмине по-надалеч.
Усмивката, която беше "замръзнала" за момент, се отпусна и нададе тиха въздишка.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » ср юни 30, 2010 8:28 pm

След като се увери, че "нещото" вече е отминало, Раел бавно се показа и попита усмивката.
-Какво беше това??- гласът му звучеше съвсем тихо и се надяваше да не привлече вниманието на чудовището.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Заключена