Ден 3, труп номер Х, или как се лази из надземие: В Кулата!

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет юни 03, 2010 3:33 pm

Раел последва Карасса, чийто път бе осветяван от светлината на Орим.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юни 03, 2010 4:52 pm

В другата стая имаше дори по-малко мебели. До вратата имаше ниша, но в нея нямаше статуя, а поставка за копия. До отсрещната стена имаше друга, а в ъъла на стаята имаше капак на пода, който явно беше открехнат.

По-интересното бяха, отново, следите и нарисуваната пентаграма в центъра на стаята. По пода под праха в нея имаше нарисувано още нещо, което приличаше незнайно на множество хълмчета. От отворения капак излизаха следи от човешки стъпки, които водеха през пентаграмата, а от нея излизаха следи от стъпки на нещо с нокти. Приличаха на видените в предишната стая и също като тях, стигаха до стената до вратата.
В стаята нямаше нищо друго интересно, ако се изключеше още една поставка за копия до отсрещната стена. В нея също имаше копия, боен чук и боздуган с дръжки от черно дърво. Парадоксално, не бяха изгнили от времето.
Може и да се дължеше на сухия въздух.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет юни 04, 2010 2:15 pm

Странните рисунки по земята говореха малко на полуграмотния гущер, така че той се насочи към оръжията по поставките и ги огледа, преценявайки качествата и изработката им (военна екипировка 6, ако е нужно хвърляне ще приложа), а после отиде при капака на пода, за да огледа какво има под него.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 04, 2010 8:13 pm

Дървото беше от неизвестен за гущероида вид. Със сигурност не растеше в Блатото. Качеството на метала и изработката обаче беще много добро - до степен, че Карасса заподозря, че все още може да са функционални, макар че са по-покрити с прах и от пода.

Под капака има, ами лека стълба, която изглеждаше подвижна. И за разлика от много неща в кулата - чиста, поне в материален смисъл.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет юни 04, 2010 10:32 pm

Карасса тъкмо посягаше да си вземе едно от копията след като ги огледа и установи, че може да му е полезно в определени ситуации, когато елфът Тирел просъска зад гърба му. Чудейки се защо елфът издава такъв непривичен за него звук гущерът го погледна през рамо с обичайния си хищнически поглед.
- Аз не бих ги докосвал на твое място, не и докато Раел не ги поогледа. - предупреди елфа тихо.
Понеже вече знаеше, че невежеството в някои области (особено тия свързани със странни, необясними сили) може да има доста лоши последствия Карасса отдръпна ръката си и кимна на Раел:
- Погледни тогава.
Междувременно той посочи капака и каза на спътниците си:
- Този, който е дошъл явно е използвал друг вход на кулата. Нека погледнем накъде води стълбата, за да знаем къде е този вход.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет юни 04, 2010 10:42 pm

Раел се приближи, последван от слабата светлина на Орим. Приближи и факлата, която носеше в дясната си ръка. По рисунките имаше толкова много прах, че повечето от изображенията се закриваха. Той побърза да избърше мръсотията и огледа по-внимателно картините.

Това, което се дооткри, смая Раел. В центъра имаше голям пентаграм, в края на които имаше черепи, а в центъра - черно петно.
-В името на Орим!
Свещеникът се отдръпна, за да поогледа по-добре изображенията.
-Това са къщи... единственото, което мога да свържа с тях е селото. Т.е. тази картина изобразява селото. Въпросното тъмно петно е светилище - обител на мръсни демони и зли сили. Обградено е от пентаграм - център за жертвоприношения. А познайте какви трябва да бъдат принесените жертви. Е, мисля че черепите отговарят на въпроса - всъщност, нужни са живи създания, хора, елхи, джуджета... нещо различно от животни. Самият пентаграм означава, че последствията от жертвата са освобождаване на зъл дух, който е свободен и е готов да обладае дадена жертва. И тук мисля, че всички знаем, кой е обладала... Ранкар.

Някак си хаотичните мисли в главата на свещеникът започнаха да се проясняват. надяваше се обучението му по религия поне малко да му е помогнало и тези изводи да се окажеха правилни и да се стигне до решението на този кошмар!
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет юни 04, 2010 11:10 pm

Карасса, който не разбираше почти нищо от карти все пак заразглежда също рисунката на земята. Странно, но тя му напомняше на нещо. Преди години, когато бе още съвсем млад гущер той често наблюдаваше приготовленията на възрастните щархи преди лов. Наред с обичайните ритуали за умилостивяване на Блатото и на слагане на бойни или ловни трофеи за украшения щархите, начело с някой от старейшините, изготвяха нещо като план за протичането на лова, като рисуваха примитивно подобие на карта в пръстта пред някоя шатра и осъждаха как да действат. Те винаги рисуваха бивака си в центъра, а наоколо бяха ловните територии, на местата, където очакваха да открият плячката, слагаха камък или забиваха пръчка, според вида на плячката. Картата нарисувана на пода тук беше построена по подобен начин. В центъра беше тъмното петно, което вероятно беше кулата, т.е. от тук започваше действието, наоколо беше селото, където протичаше ... каквото протичаше (касапниците, на които Карасса бе станал свидетел не се вписваха в разбиранията му за качествен лов), а черепите бяха местата, където беше плячката - къщите на Паоло и другите жертви.
- Висште - посочи Карасса към центъра на рисунката - тъмното несшто е кулата, а наоколо е сселото на човецсите, черепите трябва да са плячката.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон юни 07, 2010 6:20 pm

Тирел също беше забелязал това.
-Имате ли нещо, с което да прерисуваме това? - запита той. Преди да дочака отговор, елфът се поогледа из стаята за някакво парче плат, като се помъчи да се сети дали и в някое от предните помещения тримата се бяха натъквали на нещо такова.
シャマョツィ

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср юни 09, 2010 10:30 pm

- Не миссля, че имаме сс какво да я прерисуваме, а зашщо да губим време с това. Нека видим къде води прохода в пода. - рече Карасса, който явно считаше занимавките с рисунки по пода за твърде безрезултатна стратегия за справяне със ситуацията в селото.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет юни 10, 2010 9:16 pm

-Запомнихме основните символи. Карасса е прав. Няма смисъл да губим време. Ала чувствам, че колкото по-дълго стоя в тая кула, толкова повече губя от силите си... Сякаш... сякаш тази черна дупка,нарисувана в центъра е символ на това... изсмукваща силите бездна.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » чет юни 10, 2010 10:09 pm

Карасса все пак си взе едно от копията на поставката и после отиде до отвора в пода и погледна надолу. Тъй като не видя нищо поради мрака, а не му се слизаше просто така в тъмен отвор на пода водещ кой знае къде, той пусна факлата си, като се надяваше тя да не изгасне, когато падне и да му осигура някаква отправна точка. Всъщност дори факлата да изгаснеше поне щеше да знае колко надолу слиза стълбата и ако имаше някакво същество долу може би то щеше да издаде присъствието си.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 11, 2010 9:56 am

Факлата наистина угасна, щом докосна земята, все едно падна във вода. Не се чу обаче харкатерното плискане, а и не видяха подобно нещо.
Всещъност, може и да беше за добро, защото падна в близост до подвижната стълба. Това успяха да видят - както и че стълбата беше доста дълга, но не чак толкова. За сметка на това, се опираше на поставка, до която имаше друга пропаст. Карасса си помисли за момент, че може да е видял метални халки точно до нея.
Куките на върха на стълбата, които бяха опрели в пода, подсказваха, че може би халките са там точно, за да не се налага някой да я придържа. Друга стълба, обаче, нямаше.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет юни 11, 2010 10:47 am

Карасса завърза единия край на въжето си около кръста, а другия край подаде на спътниците си с думите:
- За вссеки сслучай, докато усспея да запаля факлата, да не ссе пребия.
И пое надолу по стълбата.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет юни 11, 2010 10:10 pm

Онова долу наистина бяха халки, а площадката беше суха. Да се чудиш какво гасепше факлите. Вярно, камъкът беше ледено студен, но не чак толкова!
А до халките имаше нещо като цепнатина.
Още преди да успее да запали факлата, Карасса подозираше, че ще е там. Дали долу нямаше друга площадка, с халки?
Друга стълба, обаче, нямаше.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет юни 11, 2010 11:23 pm

Раел насочи светлината на Орим към дъното и се надяваше да не изчезне и да успее да види поне някой важен детайл.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб юни 12, 2010 11:45 am

Важните детайли не изглеждаха в изобилие, а и най-близките му бяха на един човешки бой.
Освен това се оказа, че светлината упорито отказва да се премести от мястото, където я беше призовал. Контролът му се ограничаваше до изборът на ямсто в момента на призоваването, което понякога го смущаваше.
Но пък, кой ли смъртен можеше да се надява да заповядва на късче от светлината на Орим?
Накратко, оказа се, че ако насочи светлината - той самият няма как да е до ръба.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср юни 16, 2010 9:40 pm

Карасса потърси факлата си и когато я намери я запали и огледа по-внимателно наоколо. После прибра меча си, остави факлата и се зае да премести стълбата, за да може да слезе на по-долната площадка.
- Сште опитам да ссляза по-надолу. - рече той в отговор на питащите погледи на Раел и Тирел.
Всъщност, макар и да не го осъзнаваше, гущерът явно предпочиташе слизането пред изкачването. Височините никога не го бяха привличали.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юни 17, 2010 1:11 am

Слизането беше проста работа. Най-сложно беше да не си закачи ошаката на стената, а това също не се оказа сложно.
След като слезе, площадката беше идентична. При андничането рпез ръба обаче, факлата му се отклони от течението, а този път май вместо каменни стени, една от страните се отваряше към коридор.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » чет юни 17, 2010 1:22 am

- Има тунел. Сште огледам къде води. - викна Карасса към спътниците си и без да чака отговор откачи стълбата и я премести за да слезе надолу.
Когато слезе той извади единия си меч и пое напред. Останал сам в мрачния тунел гущерът вече наистина почуства страх, но заедно с това и чисто животниските му инстинкти се задействаха, карайки го да изпитва чувство, което отдавна не бе изпитвал, може би още от приключенията му в тунелите на гоблините. И това чувство си струваше риска.
Съдейки по миризмата и движението на въздуха гущерът заключи, че тунелът трябва да води някъде извън селото и понеже не искаше да губи още време той пое обратно, преминавайки отново през мудното местене на стълбата и накрая стигайки до спътниците си в помещението откъдето бе тръгнал.
- Тунела води навън. Можше би някъде в гората около сселото. - доложи Карасса и добави - Да продължаваме нагоре.
Той отиде в тайното помещение със стълбата водеща нагоре.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет юни 17, 2010 10:25 am

-Предлагам след като огледаме цялата кула, да се върнем и да излезем от този тунел. Възможно е Елея да е избягала именно от тук.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет юни 17, 2010 10:54 am

-...Или да идва редовно в селото именно от тук - допълни Тирел. - Съгласен съм с този план.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет юни 17, 2010 12:24 pm

Изкачаването беше кратко. Явно не бяха много над нивото на тавна на долните зали.
Тъкмо когато излязоха, забелязаха първо, че в помещението има малко, но старинни мебели. Погледите на всички бяха приковани от фигурата в центъра на стаята.
Приличаше прекалено много на фигурата на Ранкар, когато го срещнаха при Паоло. Имаше си всичко - човешки ръст, глава с големи зъби, ноктести лапи, и козина. И изглежда, душеше въздуха, защото беше вдигнала глава нагоре, докато беше с гръб към тях.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет юни 17, 2010 3:43 pm

Тирел много бавно и внимателно посегна да вземе една от стрелите си и да я сложи на тетивата на своя лък.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 22, 2010 2:06 am

Карасса се промъкна към тварта, приведен, за да не я закрива от прицелващия се Тирел.
Странно може би, но тя изобщо не реагира на присъствието им, стоеше с гръб към тях и вероятно следеше врата пред себе си. Дали не очакваше да влязат оттам?
В този момент сабите се забиха в тялото на създанието, изкормвайки го. Стрлата се заби в основата на врата му и вероятно излезе отпред. Създанието дори не помръдна, само сре разтресе конвулсивно, сякаш нещо го беше приковало на място. Плисна кръв...
Всъщност, осъзнаха тримата, така си и беше. След като ятаганите излязоха от тялото му, тримата успяха да видят, че тялото под кожата е по-малко от самата кожа. Някой беше поставил човек в голямата кожа. Човек с руса коса.
В момента, в който първите капки от кръвта му достигнаха пода, се чу силен писък на птици, а хиляди клюнове се отвориха по пода, за д апогълнат капещата течност, която им беше предложена.

В същият момент всеки от тримата поотделно осъзна, че е останал сам. И не само това, вече не бяха в стаята.

Карасса беше в подземие, или поне нямаше слънце, но на друго място, или поне приятелите му не бяха там. Тялото на убития от него обаче все още беше там, макар и вече легнало. Маската беше паднала и разкриваше застиналото в преддсмъртна гримаса лице на Алберт дьо Гиз. Наиситна не го бяха виждали от известно време...
Помещението, междувременно, беше станало кръгло, а от него излзиаха пет врати. Нямаше и помен от знаци, или поне пресечна луна, кръст, светкавица, меч и триъгълник не означаваха за гущероида нещо повече от, ами, пресечна луна, кръст, светкавица, меч и триъгълник!

Тирел беше в гора, но определено не беше вечната гора. слънцето едва пробиваше през сплетените клони, а около него се чуваше съскането, цъкането и ръмженето на недобронамерени създания. Някои звучаха по начин, по който би звучал един щурец, ако щурците бяха стократно по-големи.
Покрай него премина вълк, като не обърна и капка внимание на стрелеца, нито се опита да се възползва от това, че му беше излязъл практически в гръб. Просто бягаше нанякъде, без да се спира, като се хвърли по някакъв път между дърветата, който елфът забеляза едва сега.

Пред Раел също остана трупът на Алберт дьо Гиз, завит в наметалото от кожа. При по-внимателно разглеждане, жрецът установи, че мъжът е бил вързан в странната си позиция, а дъхът му говореше за пиянство, упойка или и двете.
Когато се огледа за останалите, жрецът установи две неща. Първо, определено не беше на същото място, освен ако не бяха някак пропуснали да заблежат купчините със съкровища.
Второ, изключително е объркващо да лгедаш в очите на две драконови глави едновременно, особено ако тялото му е се е увило около купчината съкровища, на които лежиш.
Преди да стигне до трето, зад него се чу въпрос.
-Доспало ти се е, или сега се събуждаш?
Когато се обърна, Раел установие местоположението и на третата драконова глава.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » вт юни 22, 2010 8:02 am

Раел беше ужасен. Притесняваше се пред какво ли създание се изправяше. Могъщо... зловещо и... интелигентно. Молеше се от цялото си сърце поне да не е злонамерено.
-Аз съм Раел, жрец на Всемогъщия създател на света, на всичко видимо и невидимо! Аз владея светлината на Създателя, а тя ме закриля! И все пак не идвам да търся злото ти. Кой си ти, пазительо на тея богатства? В чия съкровищница се осмелявам да вляза?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт юни 22, 2010 2:17 pm

Първоначално Карасса се стресна от рязката промяна в обстановката и най-вече от изчезването на тримата му спътници. Той заоглежда бясно наоколо в търсене на потенциален противник. Поради липсата на такъв той се поуспокои и огледа лицето убития. Това беше оня хилав човек със странни дрехи, който ходеше почти невъоръжен и бе изчезнал след тържеството по посрещането им. Все пак гущера не изпита особено съжаление, че бе разпорил спътника си. Разните живи неща по света умираха всеки ден, разликата беше само в начина. По скоро той отново изпита страх и безпокойство от факта, че е сам, но заедно с това и гняв към онзи, който го разиграваше по този начин. Това трябва да беше някакво магьосничество. Карасса бе чувал, че практикуващите тези странни изкуства са способни най-невероятни неща. Който и да беше сътворил това чародейство, кръвта и вътрешностите му скоро щяха да видят бял свят след близка среща с кривите, ръбести саби на гущера.

Без да мисли много над значението на и без това неразбираемите него знаци Карасса отвори вратата с триъгълника над нея ...
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 22, 2010 5:32 pm

Вратата с триъгълника отведе Карасса в тъмен коридор, като само по някоя и друга факла на всеки 20-ина метра хвърляше слаби отлбясъци по коридора. Миришеше на прах, застояло и мухъл.
Далеч напред фигура в черни дрехи стоеше зад бюро и пишеше с паче перо по пергамент. Явно го забеляза, защото вдигна глава и му кимна, но после я сведе отново и продължи да пише.



Главата, с която говореше, притвори очите си и въздъхна. Раел можеше да бъде отнесен от вятъра, ако не го беше подкрепило сходно дихание откъм тила, което неутрализира ефекта.
-Ясно, от сега заспиващите. Ще ти разкрия една тайна, дребни човече - едното око се отвори оттчасти. - Каквото и да си мислиш, дори Хармонар не е всемогъщ! Той само е много добър в това, да не показва на никого границата на способностите си. За кое от многото създания със смъртни слуги говориш, ми е напълно непонятно от това описание. А що се отнася до мен... имал съм много имена, но те са нещо външно за мен. Името е само това, което дошлите след мен решават да ме нарекат, неперфектно отражение на моята природа - каквато и доколкото са я доловили те. Наричай ме Драконът, Който Беше Преди Имената, и ще си също толкова близо од истината, колкото и най-добрият от тях! Сега... имаш право на един въпрос!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » вт юни 22, 2010 5:38 pm

Раел се замисли. "Драконът" е доста мъдър, помисли си Раел. Въпросът също трябва да е пропит с мъдрост. В главата на Раел се заблъскаха хиляди мисли. Греховните мисли на безверие го налетяха - можеше да попита Орим ли е Всемогъщият? Можеше да пита кой е източникът на силата му, можеше да знае всичко! Но все пак... весе пак...
-Драконе, аз... аз не искам да знам нито къде са съкровищата на света, нито кой е създателят на тоя жалък свят. Аз искам единствено да помогна на хората, защото съм служител не само на Създателя, но и на хората. Те имат нужда от моята духовна подкрепа и затова въпросът ми ще е свързан с това как да им помогна. Е, къде е истината за цялата тази бъркотия, която се случва в това село! И моля те, кажи ми истината.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт юни 22, 2010 5:54 pm

Този път въздишката наистина запрати жреца на купчината, но една стърчаща купчина монети го спря и омекоти падането.
-Чудесно, Заспиващи, макар че отговорът на въпроса ти за Орим се съдържа в тов, което вече ти казах. Е, щом си негов служител и искаш да помогнеш на други, заслужаваш да ти помогна. Така, "онова село"... не е много точно, имаш нужда от повече научно обучение... а, да. Село Две могили, около което се намират земите на настоящето семейство Карино.
-Хех, дошъл си от онази кула, а? - боади се глава номер две, която имаше кози рога.
-Явно - потвърди третата глава, която се беше изтегнала да почива.
-Все едно - разтърси шия най-прикалзивата. - Истината е, че преди много време, птиците на кулата не бяха птици, но бяха същите. Нещото, което тогава управляваше тези земи с много по-железен, или трябваше да кажа "по-костлелив" юмрук от Карино, е било свалено, затворено в телата на птици, и получава минута свобода на всеки два часа - която не му стига дори да започне възстановяването си, но поддържа връзката му с реалността и не му позволява убежището на солипсизма. Негови служители - впрочем тяхната история е интересна, но без отношение, както и тази на селяните - се опитват да използват подходящото време, силата на рядка конфигурация на звездите, и чрез проливане на кръв върху задържащите го епчати, да му дадат възможност да се измъкне. Какви поражения може да е нанесло вековното пленничеството в разделени тела на психиката му, аз не искам и да мисля, а те не са на ти с тази част от психологията. А вие убихте човек в кулата му, без да ви е карало то, с което му дадохте ограничена власт да ви запрати на опасни за вас места, и може би малко повече свобода следващия век или там някъде. Това е цялата бъркотия, в сбит преразказ. Е, сега тръгвай. Усещам, че ще се пробудиш - по единия или по другия начин, уви, не мога да кажа!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт юни 22, 2010 6:53 pm

Карасса продължи с извадени мечове, но внимавайки скрити опасности.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Заключена