Ден 3, труп номер Х, или как се лази из надземие: В Кулата!

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср авг 04, 2010 9:53 am

-Потаен си, а? - намигна му главата - Хубаво де, хубаво...
Врата те се отвори със скърцане, без някой видимо да я бута. ГЛавата изченза някъде в мрака, завъртайки се заедно с дясната половина.
А зад нея го очакваше почетен шпалир от войници, които си бяха останали с броните, но сега държаха тръби и изсвириха приветствена мелофдия. Между тях имаше проснат червен килим, по който Карасса можеше да стигне до края, а накрая стоеше черна фигура с качулка, кяото държеше жезъл.
-Поздравления от управата на Кървавия град! - поздрави го ентусиазирано мъжът с глас като ронещи се есенни листа. - Спечели си правото да пожелаеш нещо, в границите на разумното. Какво ще поискаш?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср авг 04, 2010 10:19 am

- Сслед като ми изспълните желанието ще ссе върна ли там откъдето дойдох? - попита Карасса като притискаше раната на корема си.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср авг 04, 2010 10:33 am

- Е, не - подсмихва се онзи под кчаулката, или поне така звучи. - Да се върнеш, само по себе си е желание, което изпитваш, нали? Техническият термин... е, няма значение, едва ли те интересува. Но като бонус мога и да ти отговоря на някой въпрос.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср авг 04, 2010 10:36 am

- Тогава, къде ссъм сега и как да ссе върна там откъдето дойдох.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср авг 04, 2010 10:41 am

-Всъщност, си едновременно на две места - обясни търпеливо мъжът. - Това тук е Кървавият град, градът на Кръвта, Градът на Игрите, или както там се нарича в различните изме... места. все едно, тук се организират игри, като тази, която току-що спечели. Тук си бил прехвърлен чрез използвнае на енергията на убийството, извършено от вас...
Мъжът замълча, а Карасса имаше чувството, че очите му го порнизват, без да е свалял качулката.
-Или, простичко казано, попаднал си тук с магия. А аз се увличам да обяснявам тероия, която слабо те интерсува. За да се върнещ, просто заяви, че го искаш!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср авг 04, 2010 10:44 am

-Плащат си данъците и не мислят повече - махна с лапа котарака. - Проблемите, с които е печално известен, са със семейството му, не с местните. Като барон, е дори добър, виж като човек... - нервно махвнае с опшака. - Не му пресичай пътя, или ще се събудиш по втория начин. Чувам че на някои места - други места - го ползват за приказки, с които плашат децата!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср авг 04, 2010 10:48 am

Но Карасса не искаше да изпусне възможността просто така. Ако тези магове можеха да му осигурят билет за връщане в Блатото той определено нямаше да откаже. Пък дори и да не се озовеше отново в Кулата, все някак щеше да намери начин да се добере до родните земи.
- Исскам да сси върна артефакта, който гоблините откраднаха от племето ми, а после джуджетата отнессоха съсс себе сси.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пет авг 06, 2010 11:30 am

- Tоя боклук ли? Момент. - каза магьосника и започна да прави магия. След момент до него се появи високо създание, направено само от вода. Карасса не беше виждал нещо подобно досега, затова малко се опули насреща му, но това като че ли не направи особено впечатление на непознатия маг.
-Ти, ходи ми донеси нещо. Един талисман, ще го познаеш по червеникавия камък. - изкомандва той накратко, сякаш на съществото му пределно ясно какво търси. Съществото изчезна, а на Карасса му се стори, че леко светещото око на мага като че му намигна. Гущерът обаче не беше много запознат с езика на тялото при хората, затова не обърна особено внимание.
- Е, сега ще почакаме - заяви онзи и попита - А ти къде ще го носиш?
- При племето ми. - гласеше студения, апатичен отговор.
- Аха... - кимна мага. Някак наподобяваше един от шаманите. - А какво си готов да направиш, за да стигнеш дотам?
- Не зснам, каквото трябва. - отговори Карасса пак в телеграфичен стил.
- Хм... - замисли се онзи и извади един амулет. - Ако те пратя обратно, ще се съгласиш ли да потопиш този амулет в чужда кръв веднага, след като пристигнеш, а после да си го сложиш и да го носиш, хм, поне седмица?
Гущерът изгледа медальона, а после и магьосника. Медальона беше с червен скъпоценен камък, който примигваше като око, а магьосника като че се подсмихваше лекичко и някак лукаво, но лицето му иначе имаше съвсем делово изражение.
- Да ме пратисш къде? Откъдето дойдох ли? - попита Карасса.
- Там - кимна фигурата, без качулката му да се поклати изобщо.
- А защо ти е да правя това. - продължи да любопитства Карасса.
- За забавление и печалба - усмихна се магът. - Не ти ли казах, че това е градът, в който можеш да наблюдаваш всякакви бойни игри?
Карасса малко не схвана как тази работа с амулета ще помогне на мага с неговия бизнес, но реши, че все пак онзи трябва да има някаква изгода от цялата работа.
- А ако не изспълня желанието ти?
- Ами нищо - сви онзи рамене - ще си търсиш сам как да се събудиш. Което трябва да направиш, за да се върнеш. Предлагам ти сделка, от която можем да спечелим, ако не щеш - има и други. Ти му мисли.
Карасса помисли и реши, че е по-добре да се върне по-скоро там откъдето бе дошъл, защото това място никак не му харесваше, а пък с амулета все някак щеше да се оправи.
- Добре тогава, ще го взема. - каза той след краткия си размисъл.
В този момент пристигна и водното създание, което носеше в голямата си ръка медальона на старейшините от племето на Карасса. Онзи се пресегна, взе го с два пръста и го подаде на гущера. От него капеше кръв. Той пък си го прибра без да се притеснява от нея.
- Изчезвай - нареди на мага на създанието и се обърна към Карасса -Сега ли искша да се върнеш?
- Да.
- Толкова по-добре за мен! - сви рамене магьосника и размаха жезъла.
Гръм и ярка светлина и Карасса се озова отново в кулата, край спътниците си, които още бяха в транс, подобно на шаманите от племето, когато прекаляха с гъбите за викане на духове. Впрочем имаше една разлика, шаманите на ставаха полупрозрачни, а тези тук бяха.
Карасса си прибра амулетите и се зае да се погрижи за раната си, доколкото можеше.
---
Оказа се, че с подръчни средства не може нищо да направи, но така или иначе кървенето отдавна бе спряло, така че засега щеше да остане на крака. Тирел и Раел продължаваха да са полупрозрачни и Карасса реши да намери Кора и да й докладва за случващото се в кулата. Той пое към изхода, през който бяха влезли, където го очакваха кръжащите край кулата птици. Щом прекрачи прага те се нахвърлиха върху него с неподозирана ярост. Гущерът обаче не искаше да се връща, така че си плю на петите и хукна към най-близката къща, където да се укрие временно. Клюновете на гаргите се оказаха по страшни отколкото той бе предполагал и на няколко места по тялото си получи неприятни наранявания. На няколко десетки метра от кулата обаче птиците изоставиха преследването, дръпвайки се назад сякаш бяха вързани с нещо към кулата. Карасса продължи към храма на Алфанна, където той се надяваше да го позакърпят и междувременно се оглеждаше за Кора.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб авг 07, 2010 4:19 pm

Оказа се прав за "позакърпването" и храма на Алфанна. Някои жрици пребледняха, като го видяха сам и кървящ от клюнове.
След което, разбира се, се разтичаха да носят билки и компреси. А онази, която всички останали гледаха с уважение, което при щархите се полагаше нашамани, само въздъхна.
-Ех, момче...другите двама няма да се върнат, така ли? А Кора спи, имаше нужда да си почине, горката!


Останалите двама ще пишат в тази тема засега. Карасса преминава в следващия ден.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет авг 12, 2010 8:06 pm

-Би ли ме приел този барон в замъка му, ако реша да бъда негов гостенин?
-Ами сигурно - махва с опашка котаракът. - Въпроси като колко ще се задържиш и какво търсиш там не са второстепенни, обаче! А той ще ти ги зададе. Гарантирам ти.
-Хмм. Ти ще дойдеш ли с мен ако отида там? -До момента се оказваш доста полезен като помощник, наистина не съм срещал по-добра котка!
-КОТАРАК! - изсъска котаракът, а гърбът му се изви на дъга, докато ошаката се вирваше.
Раел се учуди.
-Добре де, извинявай! Ти си котарак! Грешката е моя. В моя свят котараците като теб са просто рядкост и всички хора са твърде глупави,за да го осъзнаят и затова наричат всички "котки". Много ще се радвам,ако отново се появиш. Сам няма да се справя.
Раел се надяваше котката да е милостива.
Котаракът беше напълно изчезнал, в това число усмивката му. Която, впрочем, този път беше приличала на озъбване.
Раел се учуди.
-Добре де, извинявай! Ти си котарак! Грешката е моя. В моя свят котараците като теб са просто рядкост и всички хора са твърде глупави,за да го осъзнаят и затова наричат всички "котки". Много ще се радвам,ако отново се появиш. Сам няма да се справя.
Раел се надяваше котката да е милостива.
Котаракът беше напълно изчезнал, в това число усмивката му. Която, впрочем, този път беше приличала на озъбване.
Раел реши да рискува и се запъти към замъка. Пътят се изви наляно, а после премина един странен храст. Не след дълго се озова пред един неприятно миришещ гьол и се постара да го премине колкото се може по-бързо, за да се озове в близост до... стражи?! Все повече започна да осъзнава, че в тоз свят всичко е наопаки и въобще, това не бе свят! По-скоро някакво странно измерение, дело на злите духове последователи на Ахра-ман. Щом имаше стражи през деня, то значи... по-добре беше да се приближи към тях.
Бавно, но смело той се доближи.
-Добър ден, господа, търся лорд де Раис.
Стражите се опулват и насочват копията с отработени движения.
-Стоооой! По каква работа?
-Аз съм придворният фокусник.
Единят оглежда младия жрец със съмнение.
-Че не си ли малко височък и прекалено добре изглеждащ?
-Нима се съмнявате във вкуса на господаря? Лично ме избра!
-Кой, ние? - ухилва се другият. - Няма такова нещо! Я направи сега едно премятане през глава! Да докажеш, че си този, за когото се рпедтавяш...
-Фокусниците не правят такива неща, те си играят с магията, за да забавляват господарите! Искате ли да видите?
Сбутват се.
-Тоя ще ни учи какво правят фокусниците... я покажи, покажи!
Раел се съсредоточи и от ръцете му започна да струи онази нежна светлина на Орим. Тогава слабосветещото нещо започна да играе весело около свещеника, докато накрая не отиде в медальона му и изгасна.
-Яяя, такива фокуси не бях виждал! влизайте, влизайте.
Удрят енда камбанака и пристига един паж. Раел мислено се зарадва и последва пажа.
-Уважаеми, вие ли сте новия Сколере?
-Да, господине. Малко се притеснявам... Какво се случи с предишния Сколере?
Оглежда се.-Почна да си навира носа къддето не трябва. Опасно нещо са това генеалиогичните дъррвета, да знаете!Чух, че едно от тях паднало и го затиснало.Злобни дървета ще да са това!Е, вие сигурно сте чувал за тях...
-Нов съм по тези земи. Идвам от далеч и не съм много запознат с тукашните закони.
Той пък се опулва.
-Закони ли? Не знам, уважаеми сир...
-Явно по тези земи не се използва тази дума... Разкажете ми за господаря ви. Чувал съм мног одобри думи за него.
-Закони знам какво са. Не знам какво общо иамт с дърветата! - защитава се хлапето.-А, сеньор де Раис - кимва мъдро пажът. - Е, сигурно го познавате, щом сте тук. Щедър господар, добър управител на земите си. Не му върви с жените, на бедничкият - наскоро се ожени за трети път... явно климатът тук не им понася...
-А...жените... (Тук Раел се присети цитати от Свещените писания, които осъждаха понякога строго жените).
Те имат глас като на славей, но езикът им е отровен като на пепелянка! Трябва да се пазиш, младежо.
Просиява.
-И аз това разправям на баща ми! Не ми е ясно каква е голмяата работа с тия женоря... турнири, ръкавици! За какво ми е да се женя? Аз искам да бъда рицар, не нечий съпруг!
-Колко благородно от твоя страна! В моя свят рицарите са на голяма почит. Много уважавани, наистина.
-Във вашия...какво???
Младежът отскочи и започна да прави разни странни знаци срещу теб.
-Младежо. Успокой се! Идвам просто от далечна страна и тя е толкова различна от вашата,че я намирам за отделен свят!
-Изведнъж Раел подскача. Сякаш нещо невидимо го е шамаросало.
-Я! Отдалече забелязах,че има нещо повече в теб! От теб може да стане велик фокусник!
Дори нещо повече.За един рицар тея умения са доста полезни.Повярвай ми,младежо, разбирам от рицарство. Каза Раел и се усмихна.
-Какви умения? - настръхва отново пажът.
-И ти смяташ,че си само това, което си?Искаш ли да разбереш повече за рицарството, или не, младежо?
-Разбира се! Какво друго мога да бъда? Разкажи ми...
-Рицарите са най-достойните хора на света! Всички са облечени в блестящи доспехи и носят най-опасните оръжия със себе си. Да не говорим за бързите им жребци... Те всяват респект дори у враговете си. Но, за да станеш рицар, трябва да бъдеш не само силен физически, но и много умен. Някои рицари умеят много. Колкото повече умения имаш, толкова повече шансът ти да станеш рицар се увеличава. Единственото, което трябва да направиш, е да се докажеш на господаря!
Но, как ще му се докажеш, ако не притежаваш умения да го сториш?
-Че какво общо има това с ума?
-Нима това, което направи, не е извършено с ума ти?
-Какво съм направил? Сигурен ли сте, че сте добре?
-Явно... явно пътят ме е уморил.
Раел сметна, че е достатъчно неразумно да продължи. Моля ви, закрайте ме там,където ме водите. Нуждая се от вода.
Закарва те. Де Раис е мъж с плешива глава, воднисти очи, и брада, която изглежда посиявал, докато си стои в сянката, точно покрай осветеното от прозореца място.
-Моля, седнете, уважаеми сколере. Кога, казвате, сме се срещали?
Раел направи поклон.
-Уважаеми господарю. Ще ви излъжа, ако кажа,че наистина сме се срещали. Но,уви, всемилостиви господарю, никога нямаше да мога да демонстрирам уменията си пред вас, ако не бях излъгал вашите стражи, тъй като надали велик господар като вас ще забележи прост човек като мен. Тук съм, за да ви служа!
Де Раис повдига вежда, или поне толкова можеш да видиш - както казах, лицето му ее в сянка.
-Интересно, младежо. Много добре, покажете ми уменията, с които толкова се гордееете...
Раел се съсредоточи и от ръцете му бликна струя мека светлина, която започна да кръжи около него. Веднаг а след това извъртя няколко пъти ръцете си и хиляди искри и малки фойерверчици осветика слабо лицето на де Раис.
Де Раис вдига ръка с дланта към пажа зад теб.
-Много интересно - промълвя студено, като потрива синята си брада. - А някаква практическа полза има ли, или си просто фокусник?
-Може да има, ако господарят пожелае.
Тогава Раел плясна с ръце и сякаш цялата светлиа се стопи и се събра в него. Изечзнаха искрите, изчезна и кълбото на Орим. Тогава с шепа думи свещеникът засия с доста по-ярка светлина,която освети всичко в околността и накрая от ръцете му блесна струя продълговата светлина, която се насочи към тавана. Приличаше на дълъг камшик, който би убило всичко по пътя си, но не засегна никого и просто се стопи. Тогава всичко върна първоначалната си светлина. Избиха тръпки по тялото на жреца. Дано де Раис да бешше наистина толкова милостив, колкото го описваха, защото определено студенината не му се нравеше.
-Разбирам - промълвя студено той, като се маха и усмивката му разцъфва сред брадата като цвете на лицето на удавник. - Ще бъдеш добре дошъл на масата ми, и почитан от приятелите ми, ако решиш също да бъдеш мой приятел и ми служиш верно.
Сваля си гривната от ръката и ти я подава. Ако се чудиш, златна е.
-Господарю, да не би това да е за мое недостойнство?
-За теб е - кимва ти той, като я хвърля на масата. - А сега можеш да ми кажеш и откъде се взе и кой те гони. Явно си отчаян човек, за да дойдеш чак тук... това е добре, стига да си верен.
Не ми трябват нерешителни - пак вади оная усмивка. Поради необичайняит цвят на брадата, направо си е стряскаща.
Раел взима благоговейно гривната.
-Господарю. Да ви кажа...чувствам се, сякаш идвам от друг свят... Сякаш ударих много силно главата си. Единственото, което помня,е, че трябваше да дойда и да се закълна пред вас. Но... само толокова. Искрено се надявам господарят да ми помогне в търсенето ми.
-Е - свива ремане той. - Ако мога да направя нещо... аз се грижа за приятелите си. А ти, след като се удари ли почна да правиш такива неща?
-Не, откакто се помня ги умея. Вие можете ли да ми кажете защо го мога?
-Бих предположил, че си роден талант - свива рамене той. - А може и да имаш някаква сделка, с нещо отвъд този свят, което да ти дава такива сили. Малковероятно е да можеш да ги рпавиш, ако си учил при селска вещица... поне името си помниш ли, човече от друг свят?
-Не помня. Ще ми бъде оказаана голяма чест, ако ми дадет е ново име. Така ще съм сигрен,че започвам нов живот, далеч от стария.(Нека Орим ми прости за тези долни лъжи!)
-Хм- замисля се той. - Нека засега те наричаме Франсоа!
-Какво прекрасно име. Несъмнено съм радостен,че вие ми дадохте новото име.
След пореднит еласкателства, Раел направи поредния поклон и блесна искрена усмивка на рицето му. Но не заради името, а за това, че поне засега беше спасен. След това седна на масата и зачака.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон авг 16, 2010 1:12 pm

(...)
На зададения въпрос Тирел отговори:

-По мое време не съм, ама докато се лутах през гората извън града попаднах на един такъв. Искаше да ме яде, ама не му се получи. Няколко от стрелите му са с негова отрова. Ще подейства ли? - попита развълнувано Тирел, вече очаквайки всеки момент да се върне в своето време - или да се събуди, според каквото всъщност му се бе стоварило на главата.

Измежду четиримата човеци в стаята започна нова неразбираема бръщолевица, от която Тирел не разбра нищо. Само стана ясно накрая, че може би щяло да стане, може би не и гласовете за това дали да се пробва бяха два на два. Нетърпеливият елф извади една от отровните си стрели и я подаде, като каза:

-Пробвайте. Нямам време да ходя и да търся още такива паяци
-Добре - кимна антикварят - а само една ли имаш? Колкото повече, толкова повече... и поне ще те закрепи да не изчезнеш.

Елфът извади всичи стрели от колчана си и започна да подбира отровна от неотровна. Даде всички отровни на четиримата, които уж разбираха от това. Те от своя страна ги Огледаха и кимнаха.

-Добре, на границата е. Поне ще можеш да се върнеш за кратко, или ще имаш повече време да се събудиш, без да се превърнеш в сън без сънуващ... да, съжаляваме, стигнахем до извода, че точно това те заплашва. Е, това поне ще забави процеса, а и ще те върне...поне за кратко.

След което подадоха нещо, в което бяха накиснати стрелите.

-Пий! -извряка вещицата.

Елфът понечи да отпие, но се спря и запита:
-А какво значи да стана на сън без сънуващ?
-Виждал ли си някога мираж, който изчезва? - зададе контра-въпрос магът.
-Виждал съм, ама не съм бил, в случай, че ще кажеш, че било същото.
-Е, сега си представи, че миражът беше елф. Това щеше да стане. Радвай се, че се намерихме навреме... според мен ти оставаха, хм, около 8 часа.
-Хубаво, ама... как да кажа. Боли ли от това? Умира ли се? Ако това е сън и стана на "сън без сънуващ", то поне в съня ще продължа ли да съществувам или просто ще си умра или... абе кофти ли им е на миражите, когато изчезват, според теб?
-Не, просто не сщъествуват - осведоми го безучастно. - Смятай, че ще си много умрял, и добави и изгаряне на клада след смъртта, а духът ти ще се е загубил някъде. Аналогията ясна ли е? - попита антикварят като по някакъв начин през цялото време успяше и да си води бележки някак си.
-Хубаво. Нищо не разбрах. - рече елфът и гаврътна отварата на един дъх.

Чу се въздишка, докато елфът се унасяше...

Тирел се полу-пробужди в кулата. Карасса вече не беше там, Раел беше. Проблемите бяха три: пътрво, надигането изглеждаше сложно. Второ, Тирел усещаше как нещо го дърпаше назад или надолу, не беше ясно - сякаш имаше въже, вързано за вътрешностите му. Трето, елфът можеше да види стената през Раел, ако се вгледаше внимателно...

Елфът вложи половината си воля, концентрация и сили в това да се надигне. Останалата половина отиде в опит да се изкрещи името на Раел. Не бешее чак толкова трудно да се надигне, а крясъкът беше оглушителен, но Раел не реагира особено. Макар че изглеждаше, че клепачите му може и да са притрепнали...Тогава елфът отиде до него и му удри два яки шамара. Пътрвият беше звънък и отекващ. Този път очите му със сигурност потрепнаха. Вторият шамар стана малко проблематичен, защото ръката на Тирел профуча като през отражение във водата. Като че да имаше леко съпротивлнеие... "Явно такива техники не действат много" си рече Тирел. Той внезапно се сети да се вгледа в собствената си ръка на фона на светлина. Определено беше по-ясна, но на моменти все едно че не бе толкова, хм, материална, колкото би трябвало...

Елфът реши да зареже младия свещеник да си се оправя сам с това, което го бе сполетяло. Започна да дири следи от Карасса. Изглежда като че да беше прескочил бедния Албер дьо Гиз и се бе отправил през предния изход. Тръгна да търси гущероида натам, като нещо го накара да се обърне и да помисли още веднъж какво би могъл да направи с Раел. Не, отровните стрели нямаше да подействат. Надали бяха все още отровни (дори "реалността" от съня да се бе пренесла, те бяха киснали достатъчно, че да няма вече никаква отрова по тях), пък и нямаше мандрагора и каквото още бяха споменали онези четиримата човеци.

Елфът започна да се влачи и да залита, чувството за дърпане ставаше все по-силно и... в един момент се озова пак при "тетрумвирата". Вещицата го погледна и изрази общото подозрение.

-Не стана, а?
-Абе то стана, ама за твърде кратко. Пак в гората ли трябва да се връщам за паяци?
-Хе - изкикоти се тя. - точно като първия ми мъж, Орим да му е на помощ...
-В гората, къде иначе! - намеси се антикварят. - В момента няма панаир, и те нямат представител в града. А и обикновено продават само паякова коприна, не отрова! Когато пък няма панаир, не ги пускаме в града. Сещай се за причините...
-Има ли някакво предпочитано от тях място в гората?

Четиримата се споглеждаха се и свивха рамене.
-Сенчестите.

На Тирел му стана ясно колко познават гората като цяло... Той бърза да се сбогува с четиримцата, като ги моли да забъркат още веднъж наличните съставки за да не се губи време в носене отровата обратно при тях. Докато пътуваше из гората в търсене на паяци, ненадейно на елфът му бе хрумнало, че можеше "на яве" все пак да използва стрелите си върху Раел - едно леко "боцване" с някоя от тях навярно щеше да заболи далеч повече от шамарите, които можеше да предложи той самия, а после щеше да използва елфическата си способност за преливане на жизнена енергия за да излекува раната. Но станалото - станало. Сега трябваше да търси начин как той самия да излезе от съня си. За втори път.

Скоро след като тирел се беше върнал на мястото, където беше срещнал паяка, забеляза, че тялото го нямаше. Логично - в гората, все пак, има животни. На негово място имаше обаче други въжета, които при по-внимателно вглеждане се оказаха пяжини. Поглед нагоре му показа, че паяците са създали нещо като въжена линия. Предвид, че нямаше останки, а хитинът поне не беше много ядлив, вероятно си го бяха отнесли, така че елфът тръгна по следите им. Оказа се един паяк, който Тирел чу, преди да го види. В нарушение на всички правила за безопасност, паякът пееше песни за отмъщение, които, разбира се, включваха залавяне, омотраване и изсмукване на жертвите на отмъщението. Скоро след като продължи към него елфът забеляза и самият паяк, който създаваше въженият мост, по който се придвижваше тялото на убитият по-рано. Поради работата, очевидно все още не беше забелязал Тирел.

Елфът се помъчи да приготви стрела на лъка си и да се прицели без да подсказва за своето присъствие. Почти се получи - бе успял да се прицели малко, когато паякът все пак го уцели. Когато осмокракото създание разбра, че безмилостното създание, което бе убило събрата му се готвеше да остави и втори труп на същото място в гората, то прекъсна песента си и се обърна с писък:

И тук ли не преследват? Да видим! - след което вдигна тялото на другия с двата си предни крака като щит и започна да се придвижва към точка над Тирел. Но този импровизиран щит никак не успя да го опази от точната стрела на елфа, която замалко не го уби и наместо това го прониза безмилостно в основата на един от предните крайници. Паякът, който почти бе згубил този крак, изпуска трупа, който носеше и който започна да се клатушка на нишките с които беше вързано, на около 5 метра по-надолу. Многокракото създание започна да кълне елфа на общия език:

-Гадняр и садист! Мръсен ловец!И елфите не са били по-жестоки от теб!

"От трън, та на глог" си припомни Сакраминелската приказка Тирел. Целейки да затвори устата на паяка, преди цялата гора да е разбрала какво се случва, той подготви втора стрела. Не трябваше да пилее много сили, в това състояние, в което бе, но в случая трябваше да се справи с този горски обитател възможно най-скоро. Втора стрела прелетя и се заби в отворената уста на паяка, който тъкмо се канеше да продължи да кълне и псува, движейки се. След което той дори не успя дори да се задържи и за втори път елфът имаш потвърждение, че паяците се тръшват по гръб, ако паднат от високо. След като събера отровата и изпи цялата гадория, приготвена от четиримата мъдреци в града, елфът се оказва в тунела, от който бе тръгнал.

Този път не усещаше да го тегли нищо. Когато елфът се почувства достатъчно събуден и материален, той се зае да прави това, което му бе дошло на ум в гората. Върна се при Раел, надявайки се магията, която го бе приспала, да не се активира отново и му мушна една стрелите си там, където няма да му пречи много, че е бил намушкан със стрела. Избра ръката. След което с помощта на елфическата си магия успя да затвори леката рана. Самият Тирел беше лекуван по този начин още по времето, когато се бе лутал из Гората, и знаеше, че усещането бе точно противоположното на "дърпането", което усещаше предния път, когато не бе съвсем събуден и беше сигурен, че номерът сега щеше да се получи. И наистина - Раел примигна и се "събуди".

Тирел щеше да го попита от къде да излязът, но свещеникът явно още не бе съвсем на себе си. Елфът се замисли малко и реши да пробва неизследвания път. Доста бе рисковано да се поеме по него точно сега, но все пак трябваше да се види какво крие кулата. Фактът, че черната слава не успя да се докаже особено досега пред Тирел допълнително подхрани нездравословното любопитство, което го бе обхванало.

Елфът тръгна да води Раел през някакъв тунел, който изненадващо (а може би не) изведе двамата в някаква селска къща, която не бе с нищо особена. Светлината, която се процеждаше през прозорците, подсказваше, че бе вече сутрин. Елфът веднага поведе свещеника навън. Предположи, че щеше да намери останалите или в къщата, която се бе обособила като "щаб-квартира", или в храма, което бе другата сборна точка. Елфът избра втората опция и веднага натам тръгна с не съвсем осъзналия се, но поне достатъчно материялен Раел.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт авг 17, 2010 10:55 am

В същия моемнт, Раел усети как нещо го прободе в крака, почти като нож. След това енергия се вля отнякъде в тялото му, като накара духът му да се повдигне, сякаш се канеше да отлети към тавана...
А след това отвори очи и беше отново в кулата. Единственото, което му стана ясно веднага, е че не беше използвал възможността си да разпита дракона за Орим!
По неясни причини, се почувства виновен, така че просто следваше водачеството на Тирел.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Заключена