Ден 3, труп номер Х, или как се лази из надземие: В Кулата!

[Асен]

Кулата се извисяваше пред тях. Старинна, чужда, учудващо гладка и сива като цветът, който се получава от избледняло черно. Или от потъмнели, немити с векове камъни.

Огромната, обкована с метал каменна врата, се оказа учудващо лека. Дори не се наложи да мислят как се отваря, само й удариха едно рамо. Отвори се дори, без да изскърца, а който беше вложил усилието, залитна. Явно целта й не беше да спира желани посетители, а резе не беше слагано. А може и да не беше това...

Повечето хора, елфи и гущероиди си представят кулите като огромни празни пространства. Това не беше от тях. Беше си съвсем обикновена кула, вратата се отваряше в малко помещение, където бронзови куки очакваха плащовете им, ако решаха да ги оставят. На една от тях дори - още? - висеше плащ. Вратата пред тях, доколкото се виждаше, беше само една, а над нея пишеше нещо с букви, които напук на традицията, не бяха сребърни, защото блестяха в червеникаво, когато ги освети светлината на деня. На всички, които можеха да четат, беше ясно, че надписът е на Древния език.

Далеч, далеч над главите им, птиците излетяха с грак, писък и която каквото още издаваше. А след това вратата зад тях се затръшна, и останаха в мрака, макар че въздух все още влизаше отнякъде, защото имаше течение. Сами, ако се изключат мелодичното потракване и иззвъняване пред тях, някъде иззад заключената врата.

[Fenrir]

Влзиайки в предверието, Раел притаи дъх. В дъното зърна красивите букви на Древния език. Уви, за този език не му остана време и така и не го научи. Свещеникът се доближи и докосна с пръсти изписаните сребристи букви.
-Време е да запалим факлите. На някой да му се намира огниво?

[nikestan]

Още с влизането си Карасса почуства, че това място не му харесва. Тясното пространство, каменните стени, леката миризма на мухъл, носена от течението, а и самото течение предизвикаха у него чувство за опасност. Чувство, което напомняше смесицата от страх, вълнение и жажда за кръв и битка, което бе изпитвал заедно с гущерите от племето си, когато преди години те навлизаха в безкрайната плетеница от пещери и тунели, обитавани от омразните гоблини.
На въпроса на свещеника гущерът не отговори. Сред нещата му нямаше огниво, а умът му бе зает с изучаване на обстановката, анализиране на информацията, която изострените му сетива му доставяха.

[Асен]

Надписът "lasciate ogni speranza, voi ch'entrate" проблясна в червено за последно, после беше подминат от решителната стъпка на тримата. Вратата също не беше заключена.

Когато влязоха, факлите им прогониха мрака...
Отчасти. Но не беше по вина на факлите. Просто толкова можеше да се очаква от подскачащите на течението пламъци.
Точно на ръба на полезрението им, близо до ниша в стената, където мракът се преливаше в сенките, или стъпка по-натам, сянката офотрмяше нещо подвижно, като слабаа, издължена, човешка или гущерска фигура, която подскачаше... или към тях, ил в другата посока. Трудно е да се определят посоките и разстоянието в мрака.
Нещото издаваше странни, потракващи звуци, все едно метал се триеше в кост, дърво - в кожа, а всичко заедно - в камък. Воят на вятъра - за дишане беше много тежко - се усили, а нещото се раздвижи.

[nikestan]

Тихото гърлено ръмжене на Карасса прозвуча в проточилия се необичайно дълго миг, в който умовете на тримата нашественици в древната кула трескаво работеха, анализирайки това, което виждаха (в случая на Карасса и това, което помирисваше) и обмисляйки възможните варианти за действие. Гущерът се бе привел, подобно на хищник, преди решаващия скок към плячката, в момента, когато зърна съществото пред себе си. Ръцете му безпогрешно откриха дръжките на мечовете. Тези действия обаче не ангажираха ума му. Те бяха отработени през годините, а и отчасти се дължаха на вроден инстинкт. Друга мисъл тревожеше Карасса. Гущер ли беше това? Ако да, какво правеше тук негов себеподобен? В следващите мигове може би щеше да разбере, ако съществото наистина не бягаше, а се приближаваше.

(Карасса вади единия си меч, а с лявата ръка държи факлата.)

[Fenrir]

Раел изтръпна. Кой знае какво създание бродеше из тези тъмници! Може би бяха пратеници на демона Ахра-ман! Е, сега щеше да разбере, воден от светлината на Всевишния.
-В името на Орим!
С благословени слова свещеникът накара ръцете му да засияят в онази мека светлина, която освети Ранкар онази нощ. Не след дълго свещеното кълбо се запъти към тъмните дебри на кулата.

[sblock] Мятане за Светлина http://invisiblecastle.com/roller/view/2527619/
- 6 мана за произнасяне[/sblock]

[Асен]

Светлината, която го добличаваше, като че ли накара нещото да подскочи, после да се отдръпне и да застине. Или може би тръгна напред, но се отказа. Все още беше трудно, защото светлината нямаше обичайния си ефект в кулата. Изглеждаше някак помътена...

След това пред очите им се озъби скелет. Беше принадлежал на високо създание, по което все още имаше останки от кожа. Кожен ремък беше опасан и около него, като стигаше до стената край портала, или нишата, до който стоеше. В ръката си скелетът държеше ръждясал фалчион, а безоките му кухини ги гледаха подигравателно и предизвикателно.
Докато го гледаха, друга му ръака сякаш потръпна, а някъде от вътрешностите му се чу свистене, сякаш въздух минаваше през тясно отверстие.

[nikestan]

Светлината, услужливо произведена от свещеника, разбули мистерията около същността на тайнствения обитател на кулата (поне на този пред тях) и Карасса престана да се тревожи, че може би ще трябва да заколи свой събрат. Той пусна внимателно факлата на земята, стараейки се да не я угаси като елфа и извади другия си меч. Колкото по-скоро това нещо спреше да мърда, толкова по-добре беше единствената мисъл на гущера сега. Все пак той не се спусна веднага срещу нечистото създание, донякъде защото не беше сигурен какво да очаква, донякъде защото не искаше да застава между опънатия лък и неприятеля.

[Shamajotsi]

В същото време, изражението на елфа, който още преди свещеника да направи своята магия беше подготвил стрела на тетивата на лъка си, беше застинало в почуда. Тирел не беше очаквал, че ще се изправи срещу немъртъв и бързо го обзе тих ужас като осъзна, че точно той не можеше да стори почти нищо на противника с оръжието си.

[Fenrir]

Докато топката от светлина растеше в ръцете на Раел, той почувства странен натиск. Нещо го затрудняваше да произнесе заклинанието. Нещо го възспираше!
-В името на Орим, в тази кула има тъмни сили и то много могъщи! Усещам ги!
Тогава светлината достигна, едва проблесваща, до "нещото", а това "нещо" за най-голям ужас се оказа немъртво създание.

[nikestan]

Карасса огледа помещението. Вълшебната светлина позволяваше да се видят повече неща, отколкото само с факлите. Помещението беше голямо, с формата на елипса, а по стените му имаше тъмни ниши, които може би бяха други изходи. Друго освен тях и скелета като че ли нямаше. Скелетът не проявяваше особен интерес към новодошлите, а само стоеше и ги наблюдаваше с празните си очни кухини, като странното съскане откъм гърдите му продължаваше. Гущерът, елфът и свещеникът също стояха и се чудеха какво да предприемат. Всеки от тях като че обмисляше свой собствен план. Първи обаче премина към действие гущерът. Дебненето с немъртвия така или иначе не носеше никаква полза, а от това място вече го побиваха тръпки. Той пое напред, стискайки мечовете си в ръце. Когато скъси разстоянието наполовина, той изсъска заплашително, опитвайки се да предизвика реакция у неприятеля. Такава обаче нямаше. Скелетът продължаваше със своето собствено съскане. Ако и да бе хищник по природа Карасса беше полускован от страх. Поведението на този странен противник, за който бе чувал само истории, бе твърде непонятно за него. Във всички битки, в които бе участвал, противникът обикновено активно вършеше нещо. Този тук обаче просто стоеше и издаваше странни звуци. Щархата все пак преодоля страха си и продължи. Може би скелетът най-после щеше да го атакува и крайно изнервящото чакане и дебнене щеше да свърши. Той се приближи на разстояние, в което и двамата бяха в обсега на оръжията си. Немъртвия обаче продължи невъзмутимо да си стои и да съска. Източникът на звуците оставаше скрит под остатъците от метална ризница, които прикриваха гръдния му кош. Мечът оставаше неподвижен в дясната му ръка. Карасса погледна именно нея. Това щеше да е целта на атаката му. С рязка мускулна контракция той изпрати остриетата на мечовете си към нея.

[Асен]

Координираната атака не остави никакви шансове на скелета. Още не беше успял да помръдне, може би концентирран върху атаката на двата меча, когато в едната му очна кухина се заби стрела, която излезе от другата страна, разпръсквайки парчета кости. В същия момент и двата меча на Карасса се стовариха върху ръката му, раздробявайки костта и лишавайки го от шанс за логичната в случая контраатака, а свещеникът с вик изпрати копие от светлината на Орим, поразяващо наред, което отхвърли фигурата назад.
Скелетът падна на пода и не се опита да застава повече в неестественото си изправено положение. Зад него Карассса видя коридор с вити стълби, водещ нагоре. Остстрани по стената имаше и други ниши, които може би съдържаха подобни неща.

[Fenrir]

-Нямаме време за губене! Познавам тези тъмни създания, ако се забавим, рискуваме отново да ги видим в бойна готовност.
Раел грабна факлата си и тръгна към витите стълби, онези, до които сега стоеше Карасса.

[Асен]

Малко чаткане с огниво по-късно - след като аел докосна студения под, спря да се чуди, че и най-внимателно пуснатите факли гаснат, нещо сякаш изпиваше топлината от вените му - факлата беше запалена, а и кълбото все още светеше. Стълбището, доколкото можеше да се види с подходящи маневри за осветяване от кълбото, беше, ами, извито и продължаваше неизвестно колко нагоре, а краят му се губеше... някъде нагоре.
Миризмата не се беше променила особено, отбеляза си Карасса.

[Shamajotsi]

-Тази факла само ще ни пречи - никой от нас не може да задели свободна ръка за нея, а може да ни бъде необходима по-късно, ако нещо стане с другите две - рече Тирел - И все пак, каквото и да правим с нея, нека побързаме - допълни той и продължи и той към стълбището, приготвил лък и стрела.

[Асен]

Стълбището ги водеше само в една посока. Чак беше подозрително, ако някой беше очаквал мястото да е като лабиринт. Е, или не беше, или не беше това, което изглежда...

На горната площадка, пътят до която не беше дълъг, имаше само две обковани с метални гвоздеи врати в стената, чийто материал донякъде приличаше на дърво на пръв поглед. По нищо друго не се различаваха, освен, че едната, изглежда, имаше халка за отваряне от лявата страна, а другата - от дясната. Стълбите продължаваха още нагоре, а изборът, както се казва в такива случаи, беше ясен.



[sblock]Помещението е площадка, отрязана част от окръжност - същото като долу.


I
I: вие )
I


Точките са вратите.[/sblock]

[nikestan]

Карасса се приближи към вратите леко приведен, с меч и факла в ръцете си. Спря на около 2 метра от тях, очевидно чудейки се коя от двете да отвори и какво би могло да го чака от другата страна. Той хвърли крадешком поглед назад. Елфа и свещеника го гледаха с очакване, готови за действие, но явно ги занимаваха същите въпроси, които и гущера.
- Да опхитаме лявфата. - под стрес говорните умения на щархата се влошаваха дори още повече.
Той изчака другите да застанат край вратата и ги погледна, за да види има ли някой възражения или предложения.

[Fenrir]

-Готови ли сте. Да посрещнем това, което ни очаква. Давай, Карасса!

[nikestan]

Карасса внимателно завъртя халката на вратата и я натисна. Дръпна се леко встрани и протегна ръката с факлата напред, за да освети помещението напред.

[Асен]

...и се закашля.
Вълна от прах се беше надигнала из стаята пре днего. Подът и стената точно до него - вратата се падаше в ъгъла на стая - сякаш не бяха чистени от векове, така че паяжините и прахът се бяха насъбрали и покриваха всичко с дебел слой.
Впрочем, почти всичко. Големи стъпки с остри нокти минаваха от центъра на стаята до стената на няма и стъпка до него. Изглеждаха оставени от нещо с големи, остри нокти.

[Fenrir]

Раел запрати светлината на Орим към дълбините на мрака и се втренчи внимателно в опит да види нещо повече от тези ужасяващи нокти. Молеше се само оставилият следите да не се намираше тук.

[Асен]

Стаята изглеждаше празна, поне откъм човешко присътвие. Впрочем, важеше и за гущероидско такова, поне докато Карасса не влезеше.
Нещото, каквото и да беше било, не беше тук, или беше добре скрито. Само че масата, големите каменни столове около нея, които щяха да са удобни дори на Тхак, и лавицата с чинии ан отсрещната стена, не изглеждаха като да предлагат укритие.
А светлината сякаш отслабна още малко.

[nikestan]

Карасса пристъпи крадешком в стаята, като гледаше да не стъпва върху следите и се насочи към лавицата с чинии, като оглеждаше наоколо за неприятели.

[Shamajotsi]

Тирел реши да последва гущероида, но преди това се огледа наоколо за последно, да не би случайно някой не се бе промъкнал, докато те се чудеха и маеха на следите в прахта. След скелета на приземния етаж, елфът вече очакваше да му се случи всичко.

[Асен]

Следи от врагове може и да имаше, но трябваше да ги намерят, за да питат дали са им врагове. Засега бяха само следи. Едните бяха с нокти, другите, по-далчените - без. Предвид застоялия въздух, можеше да са и стари, или да не са.
Таванът, под който беше увиснала светлината на Орим, беше от резбован камък. Отдалеч приличаше на мрамор и имаше основно скверни сцени, изобразаващи твари, за които само можеха да се надяват, че не съществуват.

Всъщност, някой можеше да се заинтересува и от голямата склуптура на жена със змийско тяло, изпълнена с такива подробности, че Раел можеше или да се засрами, или да бъде любопитен, или и двете. Намираше се, както се оказа, в ниша в стената, точно до вратата. Някога може и наметала да са били окачвани на разперените й ръце, или косите, които пък бяха основната й дреха.

[Fenrir]

-Това е демонска работа! Имаме си работа с някакъв древен култ! Каква сквернота и гнусота!

Раел анатемоса гнусните неверници и насочи светлината на Орим по-близо до статуята. Опита се да огледа детайлите.

[Асен]

Статуята изглеждаше, ами, интересно. Човек можеше да си представи...
Всъщност, много неща можеше да си представи.

[sblock]

http://animeonly.org/albums/nauji/fanta ... _Woman.jpg

Минус двете фигури на заден план е добро приближение.[/sblock]

[nikestan]

Карасса огледа лавицата с чинии и после отиде и до статуята и дори се опита да я завърти или помести по някакъв начин. Много му беше интересно за какво ли служеше тази странна кръстоска.

[Асен]

Чиниите изглеждаха силно чиниести, а също така от някакъв странен, твърд материал, който може би се чупеше лесно, а може би не. В тях нямаше нещо странно, ако се изключеше липсата на прах по тях. Впрочем, прах нямаше и по един от столовете.
След като Карасса завъртя статуята по часовниковата стрелка обаче, част от стената се отмести. По някакво странно съвпадение, а може и да не беше съвпадение, точно там свършваха и следите от ноктестите лапи...

Проходът, защото си беше проход, свършваше в друга стена на няма и три стъпки. Успоредно на стената, там, където щеше да бъде вътрешността на залата, имаше малък коридор, и някакви стълби. Стълбите се качваха нагоре, след което започваха да се извиват.
В другата посока , точно до мястото, където стояха, имаше макара с въже, което изчезваше в квадратна дупка на тавана. Дупката беше достатъчно голяма, за да мине някой през нея, ако примерно се покатереше по въжето. Разбира се, можеха и да завъртят макарата.

[nikestan]

Карасса огледа новоотворилия се проход и съдържанието му и после излезе и рече:
- Да видим другата сстая. Може там да има нещо друго полезно.
И излезе във фоайето.