Ден 3, труп номер Х, или как се лази из надземие: В Кулата!
Модератор: Асен
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Усмивката се търколи встрани и постепенно стана триизмерна, а зад нея се появи котка.
-Бих казал, че беше Джаберуоки, но може и да е нещо друго. Ако имаш желание, можеш да отидеш и да видиш ти - опашката му махва нервно - аз не се интересувам кое точно от многото опасни неща е било! Напоследък оттук минават всякакви... а в тази връзка, ти какво си?
-Бих казал, че беше Джаберуоки, но може и да е нещо друго. Ако имаш желание, можеш да отидеш и да видиш ти - опашката му махва нервно - аз не се интересувам кое точно от многото опасни неща е било! Напоследък оттук минават всякакви... а в тази връзка, ти какво си?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Котаракът го погледна с любопитство, от което Раел за момент си спомни, как гледат старшите монаси на Орим, когато някой обърка етикецията при хранене.
-Аз те виждах през цялото време! На теб ти отне време да забележиш мен. И разбира се, стига си прегръщал сталагмита! Ако не беше безопасно, щях ли да говоря, според теб?
-Аз те виждах през цялото време! На теб ти отне време да забележиш мен. И разбира се, стига си прегръщал сталагмита! Ако не беше безопасно, щях ли да говоря, според теб?
Последна промяна от Асен на ср юни 30, 2010 8:37 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Котката за момент се сви до равнището на усмивка, после се "разгъна" във въздуха като хармоника и се пльокна на голям камък.
-Ами ... тук? И освен това, е студено и влажно. Защо не отидем някъде на по-топло?
-Ами ... тук? И освен това, е студено и влажно. Защо не отидем някъде на по-топло?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
Тирел не се бави твърде много да оглежда нарисуваното лице. Ако се покажеше нещо с дълги зъби в плът и кръв - тогава щеше да му мисли. Сега друго го мъчеше - беше чувал само за едно място в Магландия, където в следствие на неконтролираните магии на хората от Войната на Боговете се разхождаха зверове, няколко пъти по-големи, отколкото трябва да са всъщност. Но не, нямаше как да се е озовал чак там, това би било твърде... невъзможно елфът да се бе добрал до Острова на Науките.
Прогонвайки тези мисли от главата си и имайки си едно на ум за елфоподобни създания с големи зъби, Тирел продължи бързо по пътеката.
Прогонвайки тези мисли от главата си и имайки си едно на ум за елфоподобни създания с големи зъби, Тирел продължи бързо по пътеката.
シャマョツィ
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Аааах... - пророни вятърът като въздишка. Почти все едно беше въздъхнало дървото. Но това беше невъзможно... нали?
Звуците на щурците бяха минали отгоре. Продължаваха да се носят странни шумове, някои от които звучаха като смях. Може и да беше на маймуни.
По пътя си елфът отбеляза, че лианите стават все по-нагъсто, а някакъв сок ги правеше неприятно лепкави. Накъде всътщност вървеше?
Е, имаше една много ясна цел - края на пътеката, единия от двата. Подсвиркваше си "къде се набутах", а лианите го караха да си представя как ще се измъкне от тази гора...и ще разправя на младите елфи, че дори Глиндор, майстора на лъка, е носил кинжал за всеки случай.
По някое време Тирел премина от пеене към катерене. Вместо една типично елфска дейност - друга, биха казали някои.
Е, поне го беше направил навреме. Ако не беше, щеше да бъде изненадан отгоре. Вместо това, когато стигна долните клони, забеляза огромният паяк, който го гледаше гладно от другото дърво и си напяваше готварска песничка 'вкусни, вкусни, малки елфи".
Изведнъж му се изясни откъде са лианите.
Звуците на щурците бяха минали отгоре. Продължаваха да се носят странни шумове, някои от които звучаха като смях. Може и да беше на маймуни.
По пътя си елфът отбеляза, че лианите стават все по-нагъсто, а някакъв сок ги правеше неприятно лепкави. Накъде всътщност вървеше?
Е, имаше една много ясна цел - края на пътеката, единия от двата. Подсвиркваше си "къде се набутах", а лианите го караха да си представя как ще се измъкне от тази гора...и ще разправя на младите елфи, че дори Глиндор, майстора на лъка, е носил кинжал за всеки случай.
По някое време Тирел премина от пеене към катерене. Вместо една типично елфска дейност - друга, биха казали някои.
Е, поне го беше направил навреме. Ако не беше, щеше да бъде изненадан отгоре. Вместо това, когато стигна долните клони, забеляза огромният паяк, който го гледаше гладно от другото дърво и си напяваше готварска песничка 'вкусни, вкусни, малки елфи".
Изведнъж му се изясни откъде са лианите.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
Раел долови нотки на гордост у котката. Тя определено се чувстваше повече от това, което бе - обикновено, но говорещо животно. И при все това свещеникът не долови измама. Котката не го лъжеше, нито смяташе да го подмами към капан, затова реши да й се довери.
-Добре. Заведи ме на по-топло място и ще разговаряме. Само да внимаваме да не попаднем на онова нещо.
[sblock]Мятане за Психология:
http://invisiblecastle.com/roller/view/2585774/[/sblock]
-Добре. Заведи ме на по-топло място и ще разговаряме. Само да внимаваме да не попаднем на онова нещо.
[sblock]Мятане за Психология:
http://invisiblecastle.com/roller/view/2585774/[/sblock]
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Котаракът махна презрително с опашка, скачайки на крака.
-Тия са истински - посочи той мустаците си, докато се насочваше. - На нищо няма да налетим, поне не и без предупреждение!
-Тия са истински - посочи той мустаците си, докато се насочваше. - На нищо няма да налетим, поне не и без предупреждение!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
Елфът бързо седна на клона, до който беше стигнал, за по-голяма стабилност. След всичко, което бе преживял досега, посягането към лъка в момент на опасност бе вече инстинкт за Тирел, който, виждайки паяка, стори именно това. "Седнал на клон" не бе любимата позиция за стрелба на младия елф, но той нямаше право на избор сега. Тирел се прицели и...
...пропусна! Те това не го очакваше от себе си. Елфът се помъчи да е успокои и запрати още една стрела по паяка, който все още беше на що-годе безопасна дистанция. Този път изстрелът намери целта си и паякът увисна на една нишка и напсува на човешки елфа:
-Много лош елф!
Същият този елф обаче се бе научил хване ли на мушка даден противник на мушка да праща стрелите си по него все по-точно. Третата стрела беше безпощадна и паякът падна бездиханен на земята.
Елфът се опита да осмисли станалото докато се доизкачваше по дървото. Гигантски паяк го напада в гора с други гигантски създания и въздишащи дървета и му говори на общия език? Когато бе стигнал до позиция, от която можеше спокойно да погледне наоколо, Тирел бе наясно, че и да има някаква логика в цялата тази история, то той нямаше да стигне скоро до нея. След това заключение той се огледа наоколо. Навсякъде виждаше гора, но на север се показваше някаква водна маса - море може би? - а на изток имаше някакъв град. Пътеката продължаваше на североизток, но скоро се отклоняваше и продължаваше на юг - където като че ли нямаше нищо, което да се свързва с понятието "безопасност".
Елфът се огледа и за някакви ориентири в релефа, че да не вземе да се загуби в гората и слезе от дървото. Тамън щеше да тръгне, когато се сети да направи нещо. Внимателно, той нанесе течността от устата на паяка, която нямаше какво друго да бъде освен отрова, по върховете на половината останали стрели. След това се запъти на изток.
Надвечер стигна безпроблемно до града, който бе видял от дървото. Това, което съзря от близо, не беше твърде много по-различно от това, което беше вече видял от човешките земи - голям и бял град с изключително широки улици, по които навярно можеха да се разминат три каруци. Това, което бе нетипично, беше, че макар по-ниските къщи да имаха бели каменни покриви, на по-високите кули покривите бяха като че ли сребърни.
Другото, което го изненада - и сериозно обезпокои - бе, че не виждаше никакви други разумни създания освен хора. Елфът си каза, че трябва по някакъв начин да мине за тукашен, защото не знаеше как жителите на този напълно непознат град щяха да се отнесат към чужденец, особено като същия чужденец бе от друга раса.
На градската порта, през която влезе, Тирел не срещна проблем със стражите, които го пуснаха, след като едвам го погледнаха разсеяно - бяха доста по-заети с търговците, които влизаха със своите каруци. Елфът долови малко от техните разговори и се притесни още повече - тукашните владееха някакъв акцент, какъвто Тирел не бе чувал досега. Освен че това означаваше, че е по-загубен, отколкото бе предполагал досега, Тирел нямаше как да мине за тукашен. Явно трябваше да се прави на чужденец, който обаче знае точно какво търси в този град.
Търговците при портата обаче съвсем неочаквано го доведоха до идея, чрез която може би щеше да се ориентира къде горе-долу се бе озовал. Веднага тръгна по все още оживените улици в търсене на пазарище или нещо такова. Това разбира се въобще не беше проблем и скоро елфът се озова в това, което предполагаше е центъра на града и където продавачи рекламираха силно своята стока. Тъкмо това ми трябваше, рече си елфът. Тръгна да оглежда сергиите, ослушвайки се наоколо и съвсем скоро до листовидните му уши стигнаха виковете на някакъв търговец:
-Калалски ябълки! Хелитонски ориз! Кой иска отвъдморски стоки за трапезата си?
Отвъдморски? Къде, в името на Тримата, съм се озовал, запита се Тирел. Все пак веднага се насочи към продавача.
-За колко ги даваш тези ябълки?
-Един сребърник за камък*.
-Сребърник? Че какво толкова си ги правил тези плодове, та да струват толкова много?
-А, пътуването от седмица с кораб и ден с кола не помага. Ако се бяхме натресли на насрещен вятър, щеше да е и по-зле. Но така магьосникът не се умори много, за да ги пази пресни. Така че - като завас, уважаеми, само сребърник! Децата ми гладни ще ходят иначе...
По дрехите на продавача друго личеше, ама елфът си замълча. Елфът не бе решил да си купува каквото и да е било, така че спря да се пазари, надявайки се да не събуди подозрения. Продължи с разпита си:
-А ориза?
Онзи поглежда Тирел отвисоко и рече:
-Ако ябълките са ви в повече, уважаеми - силен акцент на "уважаеми," - оризът съвсем ще ви разори, въпреки скромната и напълно разумна цена от 2,5 сребърника за либра.
(очаквайте продължение, в друг пост навярно)
_______________
*оригинално Асен го каза като "сребърник килото", ама съм ползвал магландските теглилки.
...пропусна! Те това не го очакваше от себе си. Елфът се помъчи да е успокои и запрати още една стрела по паяка, който все още беше на що-годе безопасна дистанция. Този път изстрелът намери целта си и паякът увисна на една нишка и напсува на човешки елфа:
-Много лош елф!
Същият този елф обаче се бе научил хване ли на мушка даден противник на мушка да праща стрелите си по него все по-точно. Третата стрела беше безпощадна и паякът падна бездиханен на земята.
Елфът се опита да осмисли станалото докато се доизкачваше по дървото. Гигантски паяк го напада в гора с други гигантски създания и въздишащи дървета и му говори на общия език? Когато бе стигнал до позиция, от която можеше спокойно да погледне наоколо, Тирел бе наясно, че и да има някаква логика в цялата тази история, то той нямаше да стигне скоро до нея. След това заключение той се огледа наоколо. Навсякъде виждаше гора, но на север се показваше някаква водна маса - море може би? - а на изток имаше някакъв град. Пътеката продължаваше на североизток, но скоро се отклоняваше и продължаваше на юг - където като че ли нямаше нищо, което да се свързва с понятието "безопасност".
Елфът се огледа и за някакви ориентири в релефа, че да не вземе да се загуби в гората и слезе от дървото. Тамън щеше да тръгне, когато се сети да направи нещо. Внимателно, той нанесе течността от устата на паяка, която нямаше какво друго да бъде освен отрова, по върховете на половината останали стрели. След това се запъти на изток.
Надвечер стигна безпроблемно до града, който бе видял от дървото. Това, което съзря от близо, не беше твърде много по-различно от това, което беше вече видял от човешките земи - голям и бял град с изключително широки улици, по които навярно можеха да се разминат три каруци. Това, което бе нетипично, беше, че макар по-ниските къщи да имаха бели каменни покриви, на по-високите кули покривите бяха като че ли сребърни.
Другото, което го изненада - и сериозно обезпокои - бе, че не виждаше никакви други разумни създания освен хора. Елфът си каза, че трябва по някакъв начин да мине за тукашен, защото не знаеше как жителите на този напълно непознат град щяха да се отнесат към чужденец, особено като същия чужденец бе от друга раса.
На градската порта, през която влезе, Тирел не срещна проблем със стражите, които го пуснаха, след като едвам го погледнаха разсеяно - бяха доста по-заети с търговците, които влизаха със своите каруци. Елфът долови малко от техните разговори и се притесни още повече - тукашните владееха някакъв акцент, какъвто Тирел не бе чувал досега. Освен че това означаваше, че е по-загубен, отколкото бе предполагал досега, Тирел нямаше как да мине за тукашен. Явно трябваше да се прави на чужденец, който обаче знае точно какво търси в този град.
Търговците при портата обаче съвсем неочаквано го доведоха до идея, чрез която може би щеше да се ориентира къде горе-долу се бе озовал. Веднага тръгна по все още оживените улици в търсене на пазарище или нещо такова. Това разбира се въобще не беше проблем и скоро елфът се озова в това, което предполагаше е центъра на града и където продавачи рекламираха силно своята стока. Тъкмо това ми трябваше, рече си елфът. Тръгна да оглежда сергиите, ослушвайки се наоколо и съвсем скоро до листовидните му уши стигнаха виковете на някакъв търговец:
-Калалски ябълки! Хелитонски ориз! Кой иска отвъдморски стоки за трапезата си?
Отвъдморски? Къде, в името на Тримата, съм се озовал, запита се Тирел. Все пак веднага се насочи към продавача.
-За колко ги даваш тези ябълки?
-Един сребърник за камък*.
-Сребърник? Че какво толкова си ги правил тези плодове, та да струват толкова много?
-А, пътуването от седмица с кораб и ден с кола не помага. Ако се бяхме натресли на насрещен вятър, щеше да е и по-зле. Но така магьосникът не се умори много, за да ги пази пресни. Така че - като завас, уважаеми, само сребърник! Децата ми гладни ще ходят иначе...
По дрехите на продавача друго личеше, ама елфът си замълча. Елфът не бе решил да си купува каквото и да е било, така че спря да се пазари, надявайки се да не събуди подозрения. Продължи с разпита си:
-А ориза?
Онзи поглежда Тирел отвисоко и рече:
-Ако ябълките са ви в повече, уважаеми - силен акцент на "уважаеми," - оризът съвсем ще ви разори, въпреки скромната и напълно разумна цена от 2,5 сребърника за либра.
(очаквайте продължение, в друг пост навярно)
_______________
*оригинално Асен го каза като "сребърник килото", ама съм ползвал магландските теглилки.
シャマョツィ
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Карасса се изправи и зае позиция. Предвид раната си той искаше да приключи с опонента си по-скоро, затова отново скъси дистанцията и атакува, но този път с единия меч.
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2595634/[/sblock]
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2595634/[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Големият гоблин се опита да парира, но оръжието на Карасса преодоля защитата му почти с пренебрежение с рязка промяна на посоката. Гущеоридът вложи всичко от себе си, уцелвайки незащитена от бронята зона. Изведнъж нещата се бяха обърнали - опонентът му беше смутен и замаян, така че пропусна шанса си за контраатака, а болката очевидно му "спря дъха" и предизвика неприятно кръвотечение.
Инициативата продължаваше да бъде в ноктите на гущероида.
[sblock]
Parry (3d6+22=31)
Survival roll (3d6+4=18)
Средна рана, няма да може да ползва Изддържливост този рунд, нито ще прави Контраатака.[/sblock]
Инициативата продължаваше да бъде в ноктите на гущероида.
[sblock]
Parry (3d6+22=31)
Survival roll (3d6+4=18)
Средна рана, няма да може да ползва Изддържливост този рунд, нито ще прави Контраатака.[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
Котката поведе Раел и скоро го изведе от пещерата. Пред него изникна огромен замък, който би могъл да бъде наблюдаван в хоризонта ако не се бяха доближили дотолкова, че да може да съзре всеки детайл от замъка - страшен в своята каменност и зловещ в своята сивота. Каменните му стени се издигаха на около 300 метра от котката и свещеника. Денят клонеше към пладне. Можеха да сбъркат светът за реален ако не бяха зеленикавите отенъци на небето.
По едно време котаракът седна на някакъв крайпътен камък и започна да се чисти.
-Аз на кого разправям, че нищо няма да срещнем? - рече котаракът, облизвайки се.
-Добре, обясни ми какво се случва тук!? Какво може да ни срещне, какви са опасностите и къде се намираме, това някакъв сън ли е??
-Е, че Пазителят не ти ли каза?
-Ами... според него това е сън.
-Сън е. И ти можеш да се събудиш, даже трябва!
-Трябва? А как?
Котаракът скочи без предупреждение на рамото на Раел.
-А можеш и да заспиш по-дълбоко! И в двата случая... печелиш. В единия случай, губят други, а вдругия, губят едни други "други".
-Моля те, обясни ми. Аз съм... глупав човек. Не съм запознат със света на Създателя. Хората са твърде просто устроени, за да могат да разберат нещо от такова естество.
-Е, сега - котаракът видимо се притеснява. - Че ако ти кажа всичко, аз как ще изглеждам загадъчен? А ми го пише в изискванията на длъжността, ето - навитра ти някакъв пергамент под носа, после го прибира. Не е за мислене откъде може да го е извадил.Опитай се да разбереш от това, което ти казвам! - заключава, като ти махва с опашка.
-Повярвай ми! Вършиш си работата предостатъчно! По-загадъчна котка не бях виждал през живота си! И надали ще видя...
След като спира да се черви - поне предполагаш, държи се смутено - котаракът се ухилва. И усмивката му се уголемява, а той си става двуизмерен и остава само усмивката.
-Благодаря, от твоите уста - в ушите на шефа! А дано се сети да ми увеличи заплатата... След което със звучно "пльок" си става пак триизмерен, и си поглажда мустаците.
-Абе виж сега! Някой те е пратил тук. Помисли какво си правил последно. Не, няма нужда да ми казваш. Все едно няма да разбера - просто ти казвам в прав текст, че някой те е пратил тук, а ти си му помогнал без да искаш. Ако имаш късмет, не е имал сила да те прати много надалеч, и тук всичко ще е в съзвучие с теб. Ако нямаш... ами, нямаш. Но да знаеш, че ако последно си пил нещо, който ти го е дал, не ти мисли доброто. Както и ако си ял ябълка. Хм. Може и да ти мисли доброто, но да е говорил с някой, който не е така разположен. Много ли беше тежък удар това? Ето, седни на онзи камък зад теб!
Раел седна.
-Сънят, мон ами, е граница между различни светове... тук спира и ти се ухилва в 2д-3д стил. Смъртта също. Но е малко по-еднопосочна. Та, ако някой те приспи, попадаш на място, определяно от твоите склонности, и силата, която той е приложил. Ако не ти мисли доброто, значи тук щше е опасно за теб. Ако ти мислеше, щеше да си някъде другаде, затова знам, че не ти е мислел доброто!
-Хмм. Преди да "заспя" пред мен имаше труп, който бе погълнат от... птици.
Котката те поглежда с интерес. -Ял си труп?
-Нее! - Раел се отврати само при мисълта за този канибализъм. - Просто... Един мой другар заби стрелата си и се превърна в труп.
-А, убийство - кимва мъдро котаракът. - За някои, това е източник на сила. Явно някой се е възползвал. Е, знаеш защо спиш, ако не друго!
-А кой е шефът ти? Той ли ме прати тук?
Котаракът се ухилва пак толкова широко, колкото в началото.
-Не, той не се намесва, а името му не се изрича. Просто ме е сложил тук, за да му нося вести от преминаващите!
-Хмм... а знаеш ли нещо за света отвъд съня?
-Това е светът отвъд съня! - поглежда те възмутено котаракът. - Е, поне за мен. За теб той може и да е сън. Това само означава,че ти имаш проблем, а не аз!
-Добре, да кажем, че това е реалният свят. Тогава знаеш ли нещо за света отвъд реалния такъв?
Ти си реален само в едно място, и то не е тук. О, всичко, което правиш, ще има същото влияние, като на всеки тукашен. Просто е хубаво да се замислиш за връщане!
-А какъв е този замък?
По едно време котаракът седна на някакъв крайпътен камък и започна да се чисти.
-Аз на кого разправям, че нищо няма да срещнем? - рече котаракът, облизвайки се.
-Добре, обясни ми какво се случва тук!? Какво може да ни срещне, какви са опасностите и къде се намираме, това някакъв сън ли е??
-Е, че Пазителят не ти ли каза?
-Ами... според него това е сън.
-Сън е. И ти можеш да се събудиш, даже трябва!
-Трябва? А как?
Котаракът скочи без предупреждение на рамото на Раел.
-А можеш и да заспиш по-дълбоко! И в двата случая... печелиш. В единия случай, губят други, а вдругия, губят едни други "други".
-Моля те, обясни ми. Аз съм... глупав човек. Не съм запознат със света на Създателя. Хората са твърде просто устроени, за да могат да разберат нещо от такова естество.
-Е, сега - котаракът видимо се притеснява. - Че ако ти кажа всичко, аз как ще изглеждам загадъчен? А ми го пише в изискванията на длъжността, ето - навитра ти някакъв пергамент под носа, после го прибира. Не е за мислене откъде може да го е извадил.Опитай се да разбереш от това, което ти казвам! - заключава, като ти махва с опашка.
-Повярвай ми! Вършиш си работата предостатъчно! По-загадъчна котка не бях виждал през живота си! И надали ще видя...
След като спира да се черви - поне предполагаш, държи се смутено - котаракът се ухилва. И усмивката му се уголемява, а той си става двуизмерен и остава само усмивката.
-Благодаря, от твоите уста - в ушите на шефа! А дано се сети да ми увеличи заплатата... След което със звучно "пльок" си става пак триизмерен, и си поглажда мустаците.
-Абе виж сега! Някой те е пратил тук. Помисли какво си правил последно. Не, няма нужда да ми казваш. Все едно няма да разбера - просто ти казвам в прав текст, че някой те е пратил тук, а ти си му помогнал без да искаш. Ако имаш късмет, не е имал сила да те прати много надалеч, и тук всичко ще е в съзвучие с теб. Ако нямаш... ами, нямаш. Но да знаеш, че ако последно си пил нещо, който ти го е дал, не ти мисли доброто. Както и ако си ял ябълка. Хм. Може и да ти мисли доброто, но да е говорил с някой, който не е така разположен. Много ли беше тежък удар това? Ето, седни на онзи камък зад теб!
Раел седна.
-Сънят, мон ами, е граница между различни светове... тук спира и ти се ухилва в 2д-3д стил. Смъртта също. Но е малко по-еднопосочна. Та, ако някой те приспи, попадаш на място, определяно от твоите склонности, и силата, която той е приложил. Ако не ти мисли доброто, значи тук щше е опасно за теб. Ако ти мислеше, щеше да си някъде другаде, затова знам, че не ти е мислел доброто!
-Хмм. Преди да "заспя" пред мен имаше труп, който бе погълнат от... птици.
Котката те поглежда с интерес. -Ял си труп?
-Нее! - Раел се отврати само при мисълта за този канибализъм. - Просто... Един мой другар заби стрелата си и се превърна в труп.
-А, убийство - кимва мъдро котаракът. - За някои, това е източник на сила. Явно някой се е възползвал. Е, знаеш защо спиш, ако не друго!
-А кой е шефът ти? Той ли ме прати тук?
Котаракът се ухилва пак толкова широко, колкото в началото.
-Не, той не се намесва, а името му не се изрича. Просто ме е сложил тук, за да му нося вести от преминаващите!
-Хмм... а знаеш ли нещо за света отвъд съня?
-Това е светът отвъд съня! - поглежда те възмутено котаракът. - Е, поне за мен. За теб той може и да е сън. Това само означава,че ти имаш проблем, а не аз!
-Добре, да кажем, че това е реалният свят. Тогава знаеш ли нещо за света отвъд реалния такъв?
Ти си реален само в едно място, и то не е тук. О, всичко, което правиш, ще има същото влияние, като на всеки тукашен. Просто е хубаво да се замислиш за връщане!
-А какъв е този замък?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Това е замъкът на един барон, който е известен в много реалности - махва с опашка котаракът. - Тук известен под името де Раис. Опасявам се, че ще трябва да се срещнеш с него. Той ще те събуди... по единия, или по другия начин!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
(продължение на историята на елфа на онзи пазар в онзи непознат град...)
Елфът поглена тъжно кесията си и само смотолеви "Явно ще трябва да почака следващата надница". Сетне попита продавача - съвсем между другото, надявайки се да не съм го е настроил твърде много срещу себе си:
-Как вървят нещата в Хелитон, че имам роднини там, а отдавна не са ми пращали вест?
-А - сви продавача рамене - напълно нормално, уважаеми! Нали знаете, маговете се оплакват от цените, изобретателите се надуват, докато не се натресат на нещо, за което науката им няма решение - засега, казват - а монасите на Салфейс пазят реда. Аз съм съгласен, разбира се, да отнеса съобщение, ако писането е сред многобройните ви таланти, и на скромната цена от 20 медника. А как казахте, че е името на почтения ви род?
Този въпрос накара Тирел да се припоти. Търговецът явно беше от Източния съюз - горе-долу това издаваше акцентът му. Елфът произлизаше от Сакраминел и познаваше доста добре хората там, дори бе готов веднага с име на род - Дахака - като дори знаеше, че името се произнасяше с придихание, което елфическия акцент подчертаваше дори повече. Но Тирел не знаеше дали случайно събеседникът му не бе разбрал, че е елф, а не човек. Ако това беше така, то представяйки се за не-елф щеше да го подложи навярно на опасност. От друга страна, ако опитите му да мине за човек досега бяха успешни, то всичко щеше да се провали, ако Тирел се представеше като произлизащ от елфически род. След всички тези размишления, които протекоха за броени мигове, Тирел реши да му тегли майната и да бъде откровен:
-Салион. Дали ще ви намеря утре тук, че да ви дам писмото и парите?
-О, разбира се - поклани се иронично. - Заповядайте веднага, щом го напишете! - след което явно започна да се оглежда за следващия си купувач.
-А за колко време би пристигнало? - запита елфът за последно, макар да си даваше сметка, че сериозно бе започнал да досажда.
-Ми веднага, щом се върна - получил този отговор, елфът се постара да се разкара колкото се може по-бързо.
След този разговор, Тирел реши да се запъти към някоя страноприемница, като се заинтересува за цените по останалите сергии. Зави му се свят - бяха десеторни спрямо това, което бе свикнал да очаква от човешки градове. По стандартите на този град, Тирел със своите 2 сребърника и половина явно се броеше за беден. Той бързо си даде сметка, че със своето скромно богатство надали щеше да намери свестен подслон, но храна поне трябваше да си намери, която да бе достатъчно евтина, че да му останат пари и за по-късно. Затова купи известно количество фурми и продължи да се шляе из пазара. По едно време някой го извика:
-Хей, ти, мини насам! Откъде намери тая антика? - кимна човека към лъка на елфа.
-Не съм я намерил, даде ми го баща ми, когато напуснах Сакраминел! - отвърна Тирел ядно.
-Е, нямаше как да знам! - свива рамене, изглежда искрено изненадан. - Значи, баща ти е бил търговц на антики? Ако искаш, мини покрай Стария Девулгор, в източната част. Може да намерите общ език, или да уговорите някоя сделка.
Като чу това, елфът за миг придоби изражение все едно се бе задавил с една от току-що закупените фурми. Отново се запита "Къде, в името на Тримата, съм попаднал", но този път въпросът прозвуча по-страшно в неговата глава.
-Къде викаш, че бил онзи на когото мога да продам това? Той с антики ли се занимава?
-А, нов си тук, а? - намигна непознатият. - Дъртият Девулгор е натам. Питаш за Девулгор Антикваря, или просто за Дъртия.
Тирел се запъти право натам. По пътя той изяде две-три фурми, колкото да ги пробва и да опита да потуши неприятното чувство, зараждащо се в стомаха му. Елфът лесно стигна там, накъдето го бяха упътили. Антикварят, за когото бе разбрал, бе висок, със странна прическа, бяла коса, изискан външен вид. Дрехите бяха малко странни за елфа, но според прозвището, можеше да се предположи, че бяха по отминала мода... Щом го видя, елфът го попита:
-Кажи, колко даваш за това?
-Десет жълтици? Не мога повече от 11... - поглеждна Девулгор тъжно.
-Да бе, ти знаеш ли това колко струва? Даваш ли си сметка въобще какво ти предлагам?
-Давам си - свива рамене - ама толкова имам. А ти откъде се появи, наследнико на изчезнала раса?
Този въпрос накара Тирел да разбере две важни истини. Първата бе, че лудият му късмет се бе изчерпал и в крайна сметка бе попаднал на тукашен, който не бе идиот и бе забелязал очевидното - че из града броди елф. Втората бе, че подозренията му в крайна сметка се оказаха верни... Потресът се четеше ясно по лицето на Тирел. Той помисли известно време какво става и накрая реши да бъде честен, надявайки се така да може да получи повече помощ от отсрещния:
-Това е дълга история и се опасявам, че аз самия знам почти колкото теб - т.е. почти нищо. Би ли казал, като за начало, къде се намирам? Или по-важното - кога?
-Намираш се на остров южно от Малнадиум - сви рамене антикварят. - Времето е 153 години след Великата Война.
Елфът погледна учудено своя събеседник и го попита:
-Вие кое точно наричате "Великата Война"?
-Казано е, че тогава се е появила нова раса, или дори две, опитали да се наложат на континента. Елфите и новата раса, освен ако не са били 2 или 3, са изчензали в следствие на войната. Някои неграмотници - свива вежди - я бъркат с Войната на Боговете! Можеш ли да си представиш...
-И това колко години се е случило след Войната на Боговете?
-Към шестнадесет столетия и половина. Продължила е десетилетия, - добави събеседникът с въздишка - По мои оценки, около 3, но там нещата стават много объркани. Лоша документация
Това съвсем шокира младия елф. Та това бяха двеста години след "неговото време"!
-И когато е завършила - на очите му има сълзи - от прекрасната и страховите култура на елфите са били останали само такива неща - допълни антикварят с широк жест с ръка към мебелировката. Като чу тази история, елфът се обърна към Девулгор:
-Не знам дали ще ми повярвате - аз самият трудно го вярвам - ама ако не ме лъжете или не се шегувате с мен, излиза, че съм се пренесъл няколко столетия напред във времето... да имате къде да седна? - Антикварят се опули и посочи един стол.
-Мисля, че този стол ти подхожда... но ти не знаеш, нали?
-Сигурно, ама... не зная какво?
-Покрит е с козината на едно от създанията от новодошлата раса - обяснява ти той. - Също са изчезнали, впрочем. Към края на войната са се рпавели много такива. Ожесточението и на двете страни е било ужасяващо! - изглеждаше като обикновена козина. Ако го бяха излъгали, то му бяха пробутали стол, тапициран с домашни котки...
-Еми... май не ми остава много, освен да потърся някой, който да ме пренесе обратно във времето, към което принадлежа... Как наричате този остров? Да не е случайно... Острова на науките?-Но ти можеш да разкажеш толкова много! - почти проплака Девулгор. - Можеш да попълниш знанията ни за някои важни аспекти на елфическата култура! - после се поуспокои. - Я, дай да ти видя зениците? А това, между другото, е Сребърният остров. Макар че на теб ти е познат под името "Скалистият", ако си от друго време.
-Еми, аз така или иначе не мога да тръгна веднага накъдето и да е било... Ако ми дадете подслон за тази вечер и ми дадете още информация, бих могъл да отговоря на някои ваши въпроси за нашия бит и култура, това устройва ли ви?
-Напълно! -кимва той - Ще отида да приготвя вечерята... Никой вече не готви по моят начин, така че разчитам на себе си. За нас 30 години са много време.
-Ъм, как готвите вие и как готвят останалите?
-Много мазнина слагат - обясни той - И някои от новите зеленчуци, открити на острова на дивите котки, след като сме го обезлюдили. Аз се придържам към старите рецепти, които ще са ти по-познати... а не картофи! - допълни, като на картофи сложи същият вид акцент, който майсторите в стрлебата слагат на пускането на стрела...
След приятна, вкусна, засищаща вечеря, в която месото бе малко и явно бе повлияна от някои рецепти от ИС, човекът се облегна назад, отпусна си колана, и каза:
-Ааах, да. Дай сега да ти видя зениците
-Чакай, казах, че ще давам информация, а не че ще позволявам да ме оглеждаш като кон на пазар! - при тази реакция, човекът се засмя и трудно се успокои.
-Добре, намери някой друг да ти каже как си попаднал тук.
Елфът го погледна свъсено и отвърна:
-Хм, аз не очаквах да ми кажеш това.
-Аз и няма - сви рамене той. - Само ще те насоча кого да питаш. Щото може да си за съновник, за врачка, ако са останали на проклетия остров, където нищо не расте, или за магьосник. Аз съм просто учен, и знам това-онова.
-А между другото, какво е станало с Великата гора?
-Ами залесила се е, най-точната дума... - замисли се той. -Част от нея е изсечена от гигантите за ниви. А друга част е още по-велика, и злокобна. Само че не заради елфите, а заради някакво местно божество-дърво.
Съдбата явно поставяше на изпитание мирогледа на младия елф, но той реши да се концентрира върху по-належащия проблем:
-А трите съюза на хората? Къде днес мога да открия най-добрите магьосници?
-Магията - антикварят се пресяга и започна да пълни една лула, - се е развила много по време на конфликта! Всъщност, отговорът на въпроса ти е "навсякъде". Вече се използва широко. Например, плодовете, които яде, са дошли с кораб, а магьосник ги е пазил пресни... Това, подчертавам, е обичайна практика. Вероятно просто е призовал воден елементал, който да ги полива.
-Е, да де, ама надали всеки може да ме върне обратно във времето... То аз не съм сигурен дали въобще това е възможно.
-Всичко е възможно. Въпросът е, дали си тук поради магия, поради ппроклятие, или някой те е приспал със силите н а илюзията и заблудата.
-А къде може да бъде намерен някой магьосник наблизо? Очевидно търговецът, който ми продаде плодовете, има един под ръка, ама надали въпросния ще бъде много навит безплатно да ме транспортира из времето. Или да вдига проклятия.
(сори за новото анти-кулминационно спиране баш по средата на разговор. ту би кънтинюд)
Елфът поглена тъжно кесията си и само смотолеви "Явно ще трябва да почака следващата надница". Сетне попита продавача - съвсем между другото, надявайки се да не съм го е настроил твърде много срещу себе си:
-Как вървят нещата в Хелитон, че имам роднини там, а отдавна не са ми пращали вест?
-А - сви продавача рамене - напълно нормално, уважаеми! Нали знаете, маговете се оплакват от цените, изобретателите се надуват, докато не се натресат на нещо, за което науката им няма решение - засега, казват - а монасите на Салфейс пазят реда. Аз съм съгласен, разбира се, да отнеса съобщение, ако писането е сред многобройните ви таланти, и на скромната цена от 20 медника. А как казахте, че е името на почтения ви род?
Този въпрос накара Тирел да се припоти. Търговецът явно беше от Източния съюз - горе-долу това издаваше акцентът му. Елфът произлизаше от Сакраминел и познаваше доста добре хората там, дори бе готов веднага с име на род - Дахака - като дори знаеше, че името се произнасяше с придихание, което елфическия акцент подчертаваше дори повече. Но Тирел не знаеше дали случайно събеседникът му не бе разбрал, че е елф, а не човек. Ако това беше така, то представяйки се за не-елф щеше да го подложи навярно на опасност. От друга страна, ако опитите му да мине за човек досега бяха успешни, то всичко щеше да се провали, ако Тирел се представеше като произлизащ от елфически род. След всички тези размишления, които протекоха за броени мигове, Тирел реши да му тегли майната и да бъде откровен:
-Салион. Дали ще ви намеря утре тук, че да ви дам писмото и парите?
-О, разбира се - поклани се иронично. - Заповядайте веднага, щом го напишете! - след което явно започна да се оглежда за следващия си купувач.
-А за колко време би пристигнало? - запита елфът за последно, макар да си даваше сметка, че сериозно бе започнал да досажда.
-Ми веднага, щом се върна - получил този отговор, елфът се постара да се разкара колкото се може по-бързо.
След този разговор, Тирел реши да се запъти към някоя страноприемница, като се заинтересува за цените по останалите сергии. Зави му се свят - бяха десеторни спрямо това, което бе свикнал да очаква от човешки градове. По стандартите на този град, Тирел със своите 2 сребърника и половина явно се броеше за беден. Той бързо си даде сметка, че със своето скромно богатство надали щеше да намери свестен подслон, но храна поне трябваше да си намери, която да бе достатъчно евтина, че да му останат пари и за по-късно. Затова купи известно количество фурми и продължи да се шляе из пазара. По едно време някой го извика:
-Хей, ти, мини насам! Откъде намери тая антика? - кимна човека към лъка на елфа.
-Не съм я намерил, даде ми го баща ми, когато напуснах Сакраминел! - отвърна Тирел ядно.
-Е, нямаше как да знам! - свива рамене, изглежда искрено изненадан. - Значи, баща ти е бил търговц на антики? Ако искаш, мини покрай Стария Девулгор, в източната част. Може да намерите общ език, или да уговорите някоя сделка.
Като чу това, елфът за миг придоби изражение все едно се бе задавил с една от току-що закупените фурми. Отново се запита "Къде, в името на Тримата, съм попаднал", но този път въпросът прозвуча по-страшно в неговата глава.
-Къде викаш, че бил онзи на когото мога да продам това? Той с антики ли се занимава?
-А, нов си тук, а? - намигна непознатият. - Дъртият Девулгор е натам. Питаш за Девулгор Антикваря, или просто за Дъртия.
Тирел се запъти право натам. По пътя той изяде две-три фурми, колкото да ги пробва и да опита да потуши неприятното чувство, зараждащо се в стомаха му. Елфът лесно стигна там, накъдето го бяха упътили. Антикварят, за когото бе разбрал, бе висок, със странна прическа, бяла коса, изискан външен вид. Дрехите бяха малко странни за елфа, но според прозвището, можеше да се предположи, че бяха по отминала мода... Щом го видя, елфът го попита:
-Кажи, колко даваш за това?
-Десет жълтици? Не мога повече от 11... - поглеждна Девулгор тъжно.
-Да бе, ти знаеш ли това колко струва? Даваш ли си сметка въобще какво ти предлагам?
-Давам си - свива рамене - ама толкова имам. А ти откъде се появи, наследнико на изчезнала раса?
Този въпрос накара Тирел да разбере две важни истини. Първата бе, че лудият му късмет се бе изчерпал и в крайна сметка бе попаднал на тукашен, който не бе идиот и бе забелязал очевидното - че из града броди елф. Втората бе, че подозренията му в крайна сметка се оказаха верни... Потресът се четеше ясно по лицето на Тирел. Той помисли известно време какво става и накрая реши да бъде честен, надявайки се така да може да получи повече помощ от отсрещния:
-Това е дълга история и се опасявам, че аз самия знам почти колкото теб - т.е. почти нищо. Би ли казал, като за начало, къде се намирам? Или по-важното - кога?
-Намираш се на остров южно от Малнадиум - сви рамене антикварят. - Времето е 153 години след Великата Война.
Елфът погледна учудено своя събеседник и го попита:
-Вие кое точно наричате "Великата Война"?
-Казано е, че тогава се е появила нова раса, или дори две, опитали да се наложат на континента. Елфите и новата раса, освен ако не са били 2 или 3, са изчензали в следствие на войната. Някои неграмотници - свива вежди - я бъркат с Войната на Боговете! Можеш ли да си представиш...
-И това колко години се е случило след Войната на Боговете?
-Към шестнадесет столетия и половина. Продължила е десетилетия, - добави събеседникът с въздишка - По мои оценки, около 3, но там нещата стават много объркани. Лоша документация
Това съвсем шокира младия елф. Та това бяха двеста години след "неговото време"!
-И когато е завършила - на очите му има сълзи - от прекрасната и страховите култура на елфите са били останали само такива неща - допълни антикварят с широк жест с ръка към мебелировката. Като чу тази история, елфът се обърна към Девулгор:
-Не знам дали ще ми повярвате - аз самият трудно го вярвам - ама ако не ме лъжете или не се шегувате с мен, излиза, че съм се пренесъл няколко столетия напред във времето... да имате къде да седна? - Антикварят се опули и посочи един стол.
-Мисля, че този стол ти подхожда... но ти не знаеш, нали?
-Сигурно, ама... не зная какво?
-Покрит е с козината на едно от създанията от новодошлата раса - обяснява ти той. - Също са изчезнали, впрочем. Към края на войната са се рпавели много такива. Ожесточението и на двете страни е било ужасяващо! - изглеждаше като обикновена козина. Ако го бяха излъгали, то му бяха пробутали стол, тапициран с домашни котки...
-Еми... май не ми остава много, освен да потърся някой, който да ме пренесе обратно във времето, към което принадлежа... Как наричате този остров? Да не е случайно... Острова на науките?-Но ти можеш да разкажеш толкова много! - почти проплака Девулгор. - Можеш да попълниш знанията ни за някои важни аспекти на елфическата култура! - после се поуспокои. - Я, дай да ти видя зениците? А това, между другото, е Сребърният остров. Макар че на теб ти е познат под името "Скалистият", ако си от друго време.
-Еми, аз така или иначе не мога да тръгна веднага накъдето и да е било... Ако ми дадете подслон за тази вечер и ми дадете още информация, бих могъл да отговоря на някои ваши въпроси за нашия бит и култура, това устройва ли ви?
-Напълно! -кимва той - Ще отида да приготвя вечерята... Никой вече не готви по моят начин, така че разчитам на себе си. За нас 30 години са много време.
-Ъм, как готвите вие и как готвят останалите?
-Много мазнина слагат - обясни той - И някои от новите зеленчуци, открити на острова на дивите котки, след като сме го обезлюдили. Аз се придържам към старите рецепти, които ще са ти по-познати... а не картофи! - допълни, като на картофи сложи същият вид акцент, който майсторите в стрлебата слагат на пускането на стрела...
След приятна, вкусна, засищаща вечеря, в която месото бе малко и явно бе повлияна от някои рецепти от ИС, човекът се облегна назад, отпусна си колана, и каза:
-Ааах, да. Дай сега да ти видя зениците
-Чакай, казах, че ще давам информация, а не че ще позволявам да ме оглеждаш като кон на пазар! - при тази реакция, човекът се засмя и трудно се успокои.
-Добре, намери някой друг да ти каже как си попаднал тук.
Елфът го погледна свъсено и отвърна:
-Хм, аз не очаквах да ми кажеш това.
-Аз и няма - сви рамене той. - Само ще те насоча кого да питаш. Щото може да си за съновник, за врачка, ако са останали на проклетия остров, където нищо не расте, или за магьосник. Аз съм просто учен, и знам това-онова.
-А между другото, какво е станало с Великата гора?
-Ами залесила се е, най-точната дума... - замисли се той. -Част от нея е изсечена от гигантите за ниви. А друга част е още по-велика, и злокобна. Само че не заради елфите, а заради някакво местно божество-дърво.
Съдбата явно поставяше на изпитание мирогледа на младия елф, но той реши да се концентрира върху по-належащия проблем:
-А трите съюза на хората? Къде днес мога да открия най-добрите магьосници?
-Магията - антикварят се пресяга и започна да пълни една лула, - се е развила много по време на конфликта! Всъщност, отговорът на въпроса ти е "навсякъде". Вече се използва широко. Например, плодовете, които яде, са дошли с кораб, а магьосник ги е пазил пресни... Това, подчертавам, е обичайна практика. Вероятно просто е призовал воден елементал, който да ги полива.
-Е, да де, ама надали всеки може да ме върне обратно във времето... То аз не съм сигурен дали въобще това е възможно.
-Всичко е възможно. Въпросът е, дали си тук поради магия, поради ппроклятие, или някой те е приспал със силите н а илюзията и заблудата.
-А къде може да бъде намерен някой магьосник наблизо? Очевидно търговецът, който ми продаде плодовете, има един под ръка, ама надали въпросния ще бъде много навит безплатно да ме транспортира из времето. Или да вдига проклятия.
(сори за новото анти-кулминационно спиране баш по средата на разговор. ту би кънтинюд)
シャマョツィ
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Карасса избра малко по-различен подход за следващата си атака - бивайки и без това близо до лицето на опонента си той плю на него, но не в израз на възмущение или презрение, а за да го извади от строя съвсем.
[sblock]
Пускам само хвърлянето, защото не си спомням механиката на тази атака, a нямам и книга под ръка.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2602708/[/sblock]
[sblock]
Пускам само хвърлянето, защото не си спомням механиката на тази атака, a нямам и книга под ръка.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2602708/[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Повечето разумни твари в Магландиум знаят, че слюнката на гущероидите е киселинна, така че се пазят от този трик.
Човек можеше да се зачуди дали проблемът беше в "повечето", или в определението "разумни твари", но той реагира изненадано и не успя да се предпази.
Независимо от причината, плюнката уцели... но или потта му неутрализираше киселината, или просто беше нечувствителен по природа. А може и да помогна факта, че в последния момден се извъртя и очите му останаха незасегнати.
Във всеки случай, освен ново изръмжаване от болка, друга реакция нямаше.
[sblock]
Механиката, сори, според мен е прецкаваща гущероидските войни. В личните ми домашни правила съм я променил на 5 ТД, 2 зара щети/усложнение 2 по тези рпавила, Пр;Л или Пр;Ин, в близък бой се смята за атака в близък бой, за да може да полза бонуса към Атака от Войн, или да продължи да ползва Стрелец.
Тъй като играем в моята игра, реших да ползвам тях. Този обаче метна общ сбор от 17 на проверката, което не стига да нанесеш поне втора средна рана. Разбира се, все още не може да контраатакува, заради преди малко.
Загубил е 3 ТД, какво правиш, ако правиш нещо?
Survival roll Vs 18 (3d6+3=17)[/sblock]
Човек можеше да се зачуди дали проблемът беше в "повечето", или в определението "разумни твари", но той реагира изненадано и не успя да се предпази.
Независимо от причината, плюнката уцели... но или потта му неутрализираше киселината, или просто беше нечувствителен по природа. А може и да помогна факта, че в последния момден се извъртя и очите му останаха незасегнати.
Във всеки случай, освен ново изръмжаване от болка, друга реакция нямаше.
[sblock]
Механиката, сори, според мен е прецкаваща гущероидските войни. В личните ми домашни правила съм я променил на 5 ТД, 2 зара щети/усложнение 2 по тези рпавила, Пр;Л или Пр;Ин, в близък бой се смята за атака в близък бой, за да може да полза бонуса към Атака от Войн, или да продължи да ползва Стрелец.
Тъй като играем в моята игра, реших да ползвам тях. Този обаче метна общ сбор от 17 на проверката, което не стига да нанесеш поне втора средна рана. Разбира се, все още не може да контраатакува, заради преди малко.
Загубил е 3 ТД, какво правиш, ако правиш нещо?
Survival roll Vs 18 (3d6+3=17)[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Животинската физиономия на Карасса се изкриви в израз на раздразнение от опърничавостта на гоблина. Време за повече възклицания обаче нямаше. Гущерът не искаше да наруши комбинацията си от атаки, защото предпочиташе да приключи битката по-бързо, той вече се бе убедил, че противникът е достатъчно способен, за да го победи. Той атакува отново с меча в дясната си ръка, в опит да промуши гоблина някъде в областта на корема.
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2610487/
3 умора[/sblock]
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2610487/
3 умора[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Гоблинът изгледа Карасса ядосано, докато се разминава6е на косъм с удара, който можеше да се окаже финален. След това продължи да отстъпва и удари от дистанция, целейки се в ръката на гущероида.
Ако беше уцелил, можеше да обездвижи по-бързата от двете ръце, и да си облекчи сериозно победата. От друга страна, ако не беше опитвал труден удар, можеше да уцели изобюп.
В случая, Карасса само си повдигна ръката, пускайки удара да мине безвредно под нея.
[sblock]
Твой ход, казах, че този ход той не може да ползва Из. А предвид, че парира, не му остават ТД за втори удар.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2611359/[/sblock]
Ако беше уцелил, можеше да обездвижи по-бързата от двете ръце, и да си облекчи сериозно победата. От друга страна, ако не беше опитвал труден удар, можеше да уцели изобюп.
В случая, Карасса само си повдигна ръката, пускайки удара да мине безвредно под нея.
[sblock]
Твой ход, казах, че този ход той не може да ползва Из. А предвид, че парира, не му остават ТД за втори удар.
http://invisiblecastle.com/roller/view/2611359/[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Карасса пусна меча от дясната си ръка и измъкна копието, което бе взел в подземието. Атакува отново към корема на противника, който впрочем беше най-удобната цел за гущера, предвид ръста му.
[sblock]http://invisiblecastle.com/roller/view/2615278/[/sblock]
[sblock]http://invisiblecastle.com/roller/view/2615278/[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
(...продължение на разговора между Тирел и антикваря)
Елфът отговори:
-Никога не съм разбирал кой знае колко от магии и сега хич си нямам идея какво ми се е стоварило. В същото време си нямам никаква идея на какво са способни хората тук. Как бих могъл да знам кой би могъл и кой не би могъл да ми помогне?
-Аз преди малко ти посочих. Вещица, маг... спомни си - след тези думи, човекът изтупа лулата си и започна да я тъпче.
-Доколкото разбирам това надали е свързано с онази магия, с която се занимаваха навремето хората от Източния съюз - продължи с размишленията младия елф. - Това, което ме е докарало дотук по някакъв начин е свързано с проклятие, което превръщаше хората в чудовища. Предполагам ще ми трябва врачка, за каквито спомена, или нещо такова.
-Това пак е илюзия, ама наопаки! - свива рамене Девулготр и се ухии широко, преди да си пъхне лулата между зъбите. - Е, ако са ти разширени зениците, си за врачка....
-Чакай сега, ти да не намекваш, че всичко е било илюзия? Цял ден преход, онзи гаден говорещ паяк в гората, лепкавите лияни, скъпите плодове...
-А ти можеш ли да дефинираш разликата между илюзия и реалност? Ако можеш, чакай, имам тук едни неща за писане. Не възразяваш да си водя бележки, нали?
-Ти нещо си се побъркал... първо: ако илюзията е плод на въображението на човекът, който я е създал, защо я е създал с тебе в нея, че да помагаш? А ако е плод на моето въображение, как е възможно да си представям човек, който да е по-умен от мен?
-Ако знаеш, че има хора по-умни от теб, можеш да си ги представиш - сви рамене антикваря. - А понякога въображението ни води до неочаквани за нас самите резултати. Това отговаря ли на вътпросите ти? И не се заблуждавай... - усмихна се загадъчно на елфа. - Илюзията също може да те убие. Можеш да умреш насън, нали?
Елфът повдигна рамене:
-Нямам идея, вече нищо не знам. Във всеки случай да познаваш някого, който да може да разваля илюзии? - След кратък размисъл върху въпроса си, лицето на елфа помръкна. - Ама чакай, ако това е илюзия, то този магьосник също ще бъде илюзия и реално няма да помогне...
-Ти никога ли не си се будил, защото си се стреснал от кошмар? - заинтересува се Девулгор. - Кошамрът е нещо, което сънуваш, нали? Как може да те е събудило?
-Не знам, емоция навярно или инстинкт, който кара тялото да се пробуди... Не помня все пак в кошмарите си да е имало магьосници, които да ме будят в критични моменти.
-Е, не ти ли върши работа емоция, или инстинкт? - които думи Девулгор придружи с кръгче към тавана. - А и магьосникът, ако те прати обратно, значи не е било илюзия. Врачките са по тази част. Има две надолу по улицата, и един магьосник. Ще призная, че не познавам много други, защото ... ами, тези са достатъчни за скромните ми магически нужди, които не мога да задоволя сам.
-Ако ми помогнеш и всичко това се окаже, че не е илюзия, ти обещавам да напиша обстоен трактат за живота на Елфите преди вашата Велика война. Само ми кажи името на някой твой предтеча, който да е живял по мое време, че да ти го пратя по него... Не гарантирам, че ще стигне, защото, вярвай, ще направя всичко възможно за да предотвратя изчезването на моята раса, което може да обърка нещата. И което ще направи трактатът напълно безполезен, защото така или иначе... Абе, все някак ще ти се отплатя, не се безпокой. Кога можем да тръгнем за тези врачки?
-Ако просто си водиш дневник - Девулгор кимна замислено - това ме урежда от всяко положение! Ако не успееш, ще имам отчет за последните дни на изчезваща раса. Ако успееш, ще си велик герой и аз пак печеля.
-Само кажи на кого да завещая дневника... и да тръгваме по-скоро, искам да се махна от тук!
-Аха - кимна човекът мъдро и отиде да си провери собственото генеалогично дърво. В крайна сметка стигна до извода, че елфът можеше да го завещае на един индивид от Централния съюз, като му даде генеалогична карта по години, според това колко оцелееше Тирел.
-Чудесно, хайде да вървим сега!
Антикварят все пак искаше да види очите на младия елф и когато извади някаква лупа, Тирел се предаде:
-Добре, добре, само внимавай! Искам да стана като Глиндор един ден...
Двулгор се зае да оглежда окото на събеседника си, посумтя и накрая заявяви:
-Е, това е странно. Хайде да вървим...
Елфът отговори:
-Никога не съм разбирал кой знае колко от магии и сега хич си нямам идея какво ми се е стоварило. В същото време си нямам никаква идея на какво са способни хората тук. Как бих могъл да знам кой би могъл и кой не би могъл да ми помогне?
-Аз преди малко ти посочих. Вещица, маг... спомни си - след тези думи, човекът изтупа лулата си и започна да я тъпче.
-Доколкото разбирам това надали е свързано с онази магия, с която се занимаваха навремето хората от Източния съюз - продължи с размишленията младия елф. - Това, което ме е докарало дотук по някакъв начин е свързано с проклятие, което превръщаше хората в чудовища. Предполагам ще ми трябва врачка, за каквито спомена, или нещо такова.
-Това пак е илюзия, ама наопаки! - свива рамене Девулготр и се ухии широко, преди да си пъхне лулата между зъбите. - Е, ако са ти разширени зениците, си за врачка....
-Чакай сега, ти да не намекваш, че всичко е било илюзия? Цял ден преход, онзи гаден говорещ паяк в гората, лепкавите лияни, скъпите плодове...
-А ти можеш ли да дефинираш разликата между илюзия и реалност? Ако можеш, чакай, имам тук едни неща за писане. Не възразяваш да си водя бележки, нали?
-Ти нещо си се побъркал... първо: ако илюзията е плод на въображението на човекът, който я е създал, защо я е създал с тебе в нея, че да помагаш? А ако е плод на моето въображение, как е възможно да си представям човек, който да е по-умен от мен?
-Ако знаеш, че има хора по-умни от теб, можеш да си ги представиш - сви рамене антикваря. - А понякога въображението ни води до неочаквани за нас самите резултати. Това отговаря ли на вътпросите ти? И не се заблуждавай... - усмихна се загадъчно на елфа. - Илюзията също може да те убие. Можеш да умреш насън, нали?
Елфът повдигна рамене:
-Нямам идея, вече нищо не знам. Във всеки случай да познаваш някого, който да може да разваля илюзии? - След кратък размисъл върху въпроса си, лицето на елфа помръкна. - Ама чакай, ако това е илюзия, то този магьосник също ще бъде илюзия и реално няма да помогне...
-Ти никога ли не си се будил, защото си се стреснал от кошмар? - заинтересува се Девулгор. - Кошамрът е нещо, което сънуваш, нали? Как може да те е събудило?
-Не знам, емоция навярно или инстинкт, който кара тялото да се пробуди... Не помня все пак в кошмарите си да е имало магьосници, които да ме будят в критични моменти.
-Е, не ти ли върши работа емоция, или инстинкт? - които думи Девулгор придружи с кръгче към тавана. - А и магьосникът, ако те прати обратно, значи не е било илюзия. Врачките са по тази част. Има две надолу по улицата, и един магьосник. Ще призная, че не познавам много други, защото ... ами, тези са достатъчни за скромните ми магически нужди, които не мога да задоволя сам.
-Ако ми помогнеш и всичко това се окаже, че не е илюзия, ти обещавам да напиша обстоен трактат за живота на Елфите преди вашата Велика война. Само ми кажи името на някой твой предтеча, който да е живял по мое време, че да ти го пратя по него... Не гарантирам, че ще стигне, защото, вярвай, ще направя всичко възможно за да предотвратя изчезването на моята раса, което може да обърка нещата. И което ще направи трактатът напълно безполезен, защото така или иначе... Абе, все някак ще ти се отплатя, не се безпокой. Кога можем да тръгнем за тези врачки?
-Ако просто си водиш дневник - Девулгор кимна замислено - това ме урежда от всяко положение! Ако не успееш, ще имам отчет за последните дни на изчезваща раса. Ако успееш, ще си велик герой и аз пак печеля.
-Само кажи на кого да завещая дневника... и да тръгваме по-скоро, искам да се махна от тук!
-Аха - кимна човекът мъдро и отиде да си провери собственото генеалогично дърво. В крайна сметка стигна до извода, че елфът можеше да го завещае на един индивид от Централния съюз, като му даде генеалогична карта по години, според това колко оцелееше Тирел.
-Чудесно, хайде да вървим сега!
Антикварят все пак искаше да види очите на младия елф и когато извади някаква лупа, Тирел се предаде:
-Добре, добре, само внимавай! Искам да стана като Глиндор един ден...
Двулгор се зае да оглежда окото на събеседника си, посумтя и накрая заявяви:
-Е, това е странно. Хайде да вървим...
シャマョツィ
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Копието беше добра идея, като за момент смути опонента му.
Мокртите листа, пданали от растящите наоколо дървета, обаче си имаха свои планове, като подхлъзнаха гущероида. Въпреки това можеше да успее, но гигантът се усука като змия, след което хвърли оръжието си и се опита да контраатакаува с опит да хване гущероида за врата, да го събори и да изцеди дъха от тялото му с дългите си ръце.
Явно не му пукаше, че при това се разкрива. Може би освиркването на тълпата го беше подлудило.
[sblock]
Дадох ти 2 бонус, но той пак избегна с малко ТД за Отклон. Контраатаката му е опит за блъскане с рамо, предвид, че е по-масивен от теб. Използваш ли предизвикана атака, или си пазиш ТД за активна защита?[/sblock]
Мокртите листа, пданали от растящите наоколо дървета, обаче си имаха свои планове, като подхлъзнаха гущероида. Въпреки това можеше да успее, но гигантът се усука като змия, след което хвърли оръжието си и се опита да контраатакаува с опит да хване гущероида за врата, да го събори и да изцеди дъха от тялото му с дългите си ръце.
Явно не му пукаше, че при това се разкрива. Може би освиркването на тълпата го беше подлудило.
[sblock]
Дадох ти 2 бонус, но той пак избегна с малко ТД за Отклон. Контраатаката му е опит за блъскане с рамо, предвид, че е по-масивен от теб. Използваш ли предизвикана атака, или си пазиш ТД за активна защита?[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
След като потеглиха, се оказа, че имат нужда от врачка. А след като отидоха при Старата Федора, тя поиска да извикат и медиума Ханс, и магът Василий.
Вследдствие на интересният им разговор, елфът почти почна да придремва. Явно беше интересен само за специалисти.
-Зениците сочат, че спи, следоваътелно школата на Светлината... пророчески сънища... невъзможно, но сънят е брат на мрака и можем... музика...да го засилим още... не е в моята сфера.. специална картина? Имам предивд нещо от пантеона на... корен от мандрагора, сок от мак и семена от...
Гласовете се смесваха, а жуженето му унасяше елфа, докато Стария Девулгор не го разтърси за рамото.
-Не заспивай, не знаем дали няма да е опасно! Мислим, че ти трябва нещо за събуждане.
Показа му малка стъкленица, миришеща на оцет.
-Има само една съставка, която ни липсва. Отровата на говорещ паяк, трябва да е прясна. Не знам дали си виждал такива, или са създадени вследствие на отприщените магически енергии по време на войната. Все едно, живеят в гората. Ако смесиш капка от отровата с това и я изпиеш, трябв а да се събудиш в твоето си време! Сега, за начало-виждал ли си такива по твое време?
С ъгъла на окото си тирел забеляза, че магът си води бележки на лист пергамент, но сякаш слушаше внимателно разговора им.
Вследдствие на интересният им разговор, елфът почти почна да придремва. Явно беше интересен само за специалисти.
-Зениците сочат, че спи, следоваътелно школата на Светлината... пророчески сънища... невъзможно, но сънят е брат на мрака и можем... музика...да го засилим още... не е в моята сфера.. специална картина? Имам предивд нещо от пантеона на... корен от мандрагора, сок от мак и семена от...
Гласовете се смесваха, а жуженето му унасяше елфа, докато Стария Девулгор не го разтърси за рамото.
-Не заспивай, не знаем дали няма да е опасно! Мислим, че ти трябва нещо за събуждане.
Показа му малка стъкленица, миришеща на оцет.
-Има само една съставка, която ни липсва. Отровата на говорещ паяк, трябва да е прясна. Не знам дали си виждал такива, или са създадени вследствие на отприщените магически енергии по време на войната. Все едно, живеят в гората. Ако смесиш капка от отровата с това и я изпиеш, трябв а да се събудиш в твоето си време! Сега, за начало-виждал ли си такива по твое време?
С ъгъла на окото си тирел забеляза, че магът си води бележки на лист пергамент, но сякаш слушаше внимателно разговора им.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
Гущерът пропусна целта си с копието, но пък за негова изненада противникът му се хвърли сам срещу острието на меча му, което впрочем можеше и да има твърде неприятни последствия, предвид размера му. Все пак Карасса реши да опитa да се възползва от рискованата му маневра. Tой насочи меча, който още държеше в лявата си ръка срещу корема на противника, надявайки се той сам да се наниже на него в устрема си.
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2634206/[/sblock]
[sblock]
http://invisiblecastle.com/roller/view/2634206/[/sblock]
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Опонентът му беше отстъпил встрани, избягвайки копието, но явно в разгорещението си бе[sblock]вил урокът от първите атаки на Карасса.
А урокът гласеше, че ако някой опитва да те удари едновременно с две оръжия, или е отчаян, или умее да си ползва и двете ръце. Гоблинът имаше случай да си го припомни, когато мечът в лявата ръка се заби в стомаха му, разпаряйки кожената броня, и заора нагоре. Ръцете му стигнаха почти до врата на Щархата, но после болката надделя и се срути с ръмжене, докато кръвта му изтичаше.
След като се срути, Карасса можа да отиде до кулата. Вратата не изглеждаше заключена, но беше тежка. По средата й имаше голяма плешива глава, очевидно направена от восък. Главата беше захапала халка, която изведнъж отвори очите си и го погледна.
-Поздравления! Ти си новият шампион на Арената! Бих ти изпяла песен на победата, но се опасявам, че не мога да произнеса песните на, как беше твоят вид, щархите? Е, все едно, като минеш през тази врата, която пазя от всички останали,-тук главата завъртя изразително очните си ябълки и направи пренебрежителна физиономия - ще си получиш наградата. Какво смяташ да си поискаш?
Една космата вежда се спусна, друга се вдигна, и главата му намигна.
[sblock]Е най-после читави зарове, писнало ми беше и на мен от тоя! Е,а ко беше станалоо, щях да пробвам борбата. А и действието му беше логично, предвид, че очевидно беще по-силен физически.
хттп://инжисиблецастле.цом/роллер/жиев/2634318/[/sblock]
А урокът гласеше, че ако някой опитва да те удари едновременно с две оръжия, или е отчаян, или умее да си ползва и двете ръце. Гоблинът имаше случай да си го припомни, когато мечът в лявата ръка се заби в стомаха му, разпаряйки кожената броня, и заора нагоре. Ръцете му стигнаха почти до врата на Щархата, но после болката надделя и се срути с ръмжене, докато кръвта му изтичаше.
След като се срути, Карасса можа да отиде до кулата. Вратата не изглеждаше заключена, но беше тежка. По средата й имаше голяма плешива глава, очевидно направена от восък. Главата беше захапала халка, която изведнъж отвори очите си и го погледна.
-Поздравления! Ти си новият шампион на Арената! Бих ти изпяла песен на победата, но се опасявам, че не мога да произнеса песните на, как беше твоят вид, щархите? Е, все едно, като минеш през тази врата, която пазя от всички останали,-тук главата завъртя изразително очните си ябълки и направи пренебрежителна физиономия - ще си получиш наградата. Какво смяташ да си поискаш?
Една космата вежда се спусна, друга се вдигна, и главата му намигна.
[sblock]Е най-после читави зарове, писнало ми беше и на мен от тоя! Е,а ко беше станалоо, щях да пробвам борбата. А и действието му беше логично, предвид, че очевидно беще по-силен физически.
хттп://инжисиблецастле.цом/роллер/жиев/2634318/[/sblock]
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- Асен
- Гад със стил
- Мнения: 1948
- Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
- Местоположение: София
- Контакти:
-Ами, висчко, в някакви граници - свива вежди главата. - Не искай да станеш крал, или нещо подобно. Но могат да ти дадат богатства, да те изпратят отвъд края на света, за да видиш какво има, или да те запознаят с най-красивата жена на света... схващаш. Надявам се, де... още примери? Може да вдигнат проклятие, или да наложат на врага ти. сега се сещам, че преди 15 години един се би тук, за да проълне врага си. - добавя, след кратко замисляне. - Не знам как е свършило всичко, но врагът му определено беше прецакан!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife
- nikestan
- Frozen
- Мнения: 274
- Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
- Местоположение: В.Търново
- Контакти:
- Добре - рече Карасса, чудейки се доколко е възможно тази говореща глава да се будалка с него - отвори вратата тогава. Или азс да я отворя?
На гущера впрочем хич не му беше до безсмислени разговори. Искаше му се по-скоро да се махне от тук, защото се страхуваше, че няма да преживее още една битка. Все пак казаното от главата го заинтригува. Той вече знаеше какво би поискал, ако цялата тази история с желанието беше истина.
На гущера впрочем хич не му беше до безсмислени разговори. Искаше му се по-скоро да се махне от тук, защото се страхуваше, че няма да преживее още една битка. Все пак казаното от главата го заинтригува. Той вече знаеше какво би поискал, ако цялата тази история с желанието беше истина.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.