Ден четвърти: Да разгадаеш пъклен план

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Ден четвърти: Да разгадаеш пъклен план

Мнение от Асен » съб авг 07, 2010 4:32 pm

Слънцето изгра, Карасса се прибра, а хората бяха разтревожени.
Птиците, впрочем, продължаваха да обикалят кулата. Бяха го правили цяла нощ, което обясняваше и защо хората бяха разтревожени.
Кора беше единствената, която засега не се интересуваше от съдбата на липсващите членове на групата. Някаква "добросърдечна, но не прекалено умна" послушница 9описанието е на Даймора и ви го дават със скърцане на зъби, след като се разбира причината) предната вечер й е сипала в чая малко приспивна билка, за да си починела добре. Според Даймора, и да я събудите, няма да може да мисли трезво, така че е по-добре да я изчакате, а дотогава да мислите какво да правите.
Факт е, че КАрасса и Кора имаха доста неща, които да обсъждат.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт авг 10, 2010 7:28 pm

Hебето просветля в първите лъчи на утрото по-рано, отколкото човек би предположил. Затова пък селските петли бяха точни като часовникарските кули в Западния съюз и приветсваха Орим с мощна врява. Кора ги чу и се надигна. Навън сингери и славеи подемаха дневната смяна от бухалите, кукумявките и щурците, а пчелите се събуждаха за поредния тежък работен ден. Кора не знаеше дали има бог на зората, но за всеки случай тайно го проклинаше. Напук на всичко се тръшна връз възглавницата си и се зави презглава, но скоро се предаде. Сънят не идваше, освен това от предприетите предпазни мерки стаята й се бе превърнала в парник. Вътрешно я глождеше тревога за онази част от спътниците й, които влязоха в кулата. Стана и отвори прозореца, след което махна резето и на капаците. Птиците над кулата още обикаляха в кръг. Крайчето на устните й се повдигна. Значи още имаше шанс. Поизми се, критично огледа робата си и я облече. Отгоре нахлузи ризницата и пристегна меча. Вечерта, преди да си легне, беше опитала да поизмие кръвта от табарда си и сега той съхнеше на двора. Докато слизаше по стълбите събитията от вчерашния ден нахлуха в главата й. Трябваше да огледа кулата и да навести затворниците, а вероятно щеше да се нолжи да претърсят околността за други членове на култа. Вече се готвеше да се отправи към храма, когато забеляза бележка на входната врата. Почеркът беше красив и прилижен и Кора веднага разпозна автора, без да бе виждала предишни негови творения. Дая желаеше да присъства на разпита на младата култистка и я молеше да не предприема нищо без без нея.
Жената войн припряно намачка хартията в дланта си. - "Демоните я взели! Сигурно пак е с някой култист, а аз трябва да я чакам! Може би трябва да ги намеря и арестувам. Но първо - кулата." - и излезе. Навън птиците продължаваха да кръжат около кулата, а неспирния им полет сякаш я хипнотизираше, приканваше да провери какво става вътре. Кора последва зова, но по пътя се отби в храма на Алфанна. Предполагаше, че при толкова ранени все ще има дежурна жрица и наистина в предверието завари една послушница. По-интересното обаче бе, че там беше и Дая, а също и Карасса.
- Карасса? Ти! - Кора трескаво огледа помещението. - Какво се случи?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт авг 10, 2010 9:39 pm

Карасса се беше разположил на една постелка в ъгъла на храма, така че да не пречи на никой, и се опитваше да спазва заръката да си почива на послушницата, която го превърза и наложи раната му с някакви целебни треви. За щастие копието на гоблина гигант не беше проникнало през коремните мускули на гущера, така че карантиите му не бяха засегнати, на което впрочем се дължеше и факта, че успя да стигне да храма въобще. Острието явно се бе плъзнало по торса оставяйки дълга червена черта достигаща чак до ребрата отстрани. Мускулите обаче все пак бяха засегнати, така че Карасса с усилие и болка се сгъваше в коремната област и ставането и лягането си бяха направо изпитание за волята. Беше прекарал може би половин час в излежаване на споменатата постелка, когато Кора се появи. След въпроса той набързо разказа:
- Убихме онзси сстранно облечен мъж, който беше сс насс. Дьо Кхисс се казсфа май. Беше дегизсиран като върколак и го взсехме за такъв, засштото преди него ссрещнахме и други врагове. Като го убихме обаче май задейсствахме някаква магия, защото ссе пренесох в някакво друго мяссто, където ссе бих в някакво ссъсстезание и когато сспечелих някакъв магьоссник ме върна в кулата, където бяха и другите, но бяха в някакъв трансс, точно както шаманите на племето ни, когато говорят сс духовете, само че някак ми ссе сстори, че мога да виждам през тях. А, онзи магьоссник ми даде и тозси амулет и ми казса да го потопя в кръв и да сси го ссложа. Иначе нямаше да ме върне в кулата.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб авг 14, 2010 10:23 am

"Бълнува" помисли си Кора. Раната на гърдите му беше доста сериозна.
- Дьо Гиз е мъртъв, а останалите са още живи? Трябва да ги измъкнем оттам! Как да ги намеря?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » нед авг 15, 2010 9:39 pm

- Най-добре сще е да те заведа. - рече Карасса, който въпреки раната си не го свърташе на едно място (може би беше и заради болката).
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон авг 16, 2010 1:30 pm

Дая търпеливо слушаше обясненията на гурещочовека и последвалия разговор между него и Кора, но накрая не се сдържа. Предаде се пред нуждата от повече информация... и чисто женското си любопитство:
- Простете, че ви забавям – тя направи загатнат жест на погалване към ранения си спътник – но все пак помниш ли какво точно видяхте в кулата преди нещастието с дьо Гиз?
Попитаният сбърчи нос, но дори за нея не стана ясно дали го прави от емоция или е някакъв странен израз на животинския елемент в иначе разумната му същност:
- Сслед като влязохме в кулата ссе натъкнахме на един сскелет. Сстрошихме го преди да ни е атакувал. Поссле продължихме нагоре. На сследващия етаж имаше две сстаи. В едната имаше каменна масса, етажерки сс чинии и сстатуя на жена съсс змийско тяло. Когато завъртяхме сстатуята ссе отвори таен проход в сстената, който водеше до друго помещение съсс сстълба, която водеше нагоре и проход в пода, който водеше към някаква пещера
- Пещера? Тоест, сте тръгнали надолу?
- Ссспряхме ссе...В другото помещение имаше рисунка на земята с формата на звезда сс пет лъча, в центъра, на която беше кулата. Рисунката беше като карта на сселото и оссвен кулата на нея имаше и други места от селото.
- Не проверихте ли пещата?
- Пещерата водеше към някакъв друг изход извън селото
- Открили сте много важно обстоятелство – ин Майме прецени, че ако Елия се е намирала в кулата, вече е далеч извън очертанията на селото. Нищо не можеше да се стори по този въпрос в момента и тя върна разговора към другата находка на спътниците си:
- Тези други места, които се видели нарисувани... можеш ли да си представиш къде се намират в действителност? ...И можеш ли да прерисуваш картата?
- Имаше нарисувани черепи на местата, където сса къщите на Паоло и другите жертви - щархата изсъска тихо, хищно - Имаше и човешки сследи, които водеха от капака в пода до звездата. Там следите се променяха в такива на едно от съществата, сс които се бихме онази нощ.
- Колко черепа бяха нарисувани, Карраса - попита с тих гласец Дая
- Не помня. - отговори Карасса
- Повече от нападнатите къщи? Или поне.... в кръг около рисунката на селото ли бяха тези черепчета?
- Да, в кръг. – кимна сговорчиво щархата, но предвид външния му вид и раните, жестът се получи и някак заплашителен. Не конкретно срещу някого, а просто така – срещу всичко и всеки.
- Тоест, тепърва ще има още нападения... или просто убити разумни създания на точно тези места
- Убийствата явно сса нужни за онзи, който е затворен в кулата. Така че явно ще има убийства, а дали ще сса такива кланета не знам.
- Тоест - елфаната скръсти ръце под гърдите си - сме в голяма опасност, ако скриването на хората в очертанията на селото е недостатъчна мярка.
- Може би този зсатворения е някъде в кулата. Ако го открием може би ще можем да го сспрем. Но преди това другите Тирел и Раел трябва да излязат от трансса.
- Прекият сблъсък със затворника на кулата е отвъд нашите възможности - усмихна се горчиво ин Майме - колкото и да сме силни като група, независимо от талантите на всеки от нас, си оставаме смъртни.
Карасса поклати глава леко, като явно мислеше.
- Тогава да сспрем тези, които исскат да го върнат.
Гущерочовекът за момент видимо се замисли, след което смени посоката на разговора:
- Онзи магьоссник ми даде този амулет и ми каза да го потопя в кръв и да го носся. Може би има нещо общо сс нашата исстория.
Елфаната дръпна назад лицето си, все така скръстила ръце под бюста си - скритото й изпъчване за миг стана явно, но нито едното, нито другото можеха да подействат на гущерочовека. Изненадата й беше пълна и тя за миг изви лице настрани, хвърляйки смутен, кос поглед на стоящия точно пред нея Карраса. Припърха с мигли в израз на ясно осезаем страх:
- Кой магьосник, от съня ти? От видението, който си имал в кулата? И който ти е дал амулет, озовал се в теб физически, реално... – нежният й глас успя да изрази едновременно любопитство и властно, почти заповедно неодобрение. Очевидно изпита недоумение от доверчивостта на събеседника си:
- Замисли се, Карраса! Получил си този предмет наяве, в кулата...въпреки че си го пожелал по време на несъзнателен, насила причинен транс.... по време на сън, предизвикан от магията в същото това мрачно място? - Да, точно магьоссникът ми даде амулета. – щархата не разбра или просто не обърна внимание на финните оттенъци в реакцията й - Какво сстранно има в това, че ссъм го донессъл от ссъня си. Ето гоблинът ме удари в ссъня ми, но раната сси ме боли и ссега.
Леко заповедната нотка в гласа на елфаната може би беше усетена от гущера, но на съвсем подсъзнателно ниво. Във всеки случай той не разбираше толкова много от нито от езика на тялото на разумните раси, нито дори от другите на чини за въздействие по време на комуникация. Впрочем в момента Дая все пак представляваше интерес за него. Карасса не беше хапвал от доста време, а благодарение на бързия му метаболизъм последното ядене отдавна беше оползотворено. Затова може би гущерът някак по задълго задържа погледа си върху нежната бяла шия, а дори си позволи да го спусне и към краката й. Този хищнически поглед, откъм студените воднисти очи на гущера беше сравнително краткотраен. Той естествено напълно разбираше, че елфаната няма как да присъства в менюто му...поне засега). Все пак обаче Дая като че ли забеляза забеляза начина, по който гушера я изгледа.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон авг 16, 2010 8:35 pm

Приблизително в този момент разговорът на щархата и двете жени беше прекъснат от влизането на Тирел и Раел. Раел изглеждаше съсиапн, потресен, и Тирел го водеше под ръка, но щом го пусна, свещеникът се запъти към един ъгъл и седна в него с израз на дълбоко отачяние.
Елфът изглеждаше по-разговорлив.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон авг 16, 2010 9:13 pm

Елфът сякаш виждаше скъпи приятели, с които се е бил разделил преди години. Още с влизането си Тирел изсипа нетипично много за него думи:
-Радвам се да ви видя наяве! Само помогнете на Раел, че уж го събудих, ама не мяза да е много добре. И Карасса, радвам се да те видя, че и ти си истински буден! Ама аз си знаех де, като не те видях до нас двамата като се събудих и аз първия път, дори бях тръгнал да те викам да ми помагаш, че аз на два пъти заспивах. Малей, няма такова нещо! Говорещи паяци!

Изведнъж елфът като че да се бе опомнил и стана по-сериозен.
-Ама ние май нямаме много време в приказки. Ти разказа ли им какво видяхме в кулата? - попита Тирел гущероида.
シャマョツィ

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пон авг 16, 2010 11:04 pm

- Да. - потвърди студено и кратко Карасса. Изведнъж го бе обзело някак лошо предчувствие, което при него беше под формата на някак далечен, но все пак реален страх от нещо непознато и опасно. Не му харесваше, че не можеше просто да наниже противника на меча или копието си, не му харесваше, че не може да го види и не знае как и откъде ще атакува. Това беше нещо ново за него и го караше да се чувства в постоянна опасност.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт авг 17, 2010 10:46 am

Раел не изглеждаше толкова "зле". Само гледаше отчаяно и мърмореше за "рпопсуната възможност". Изглежда, все пак чу думите на Тирел, защото се овладя и се изправи.
-Съжалявам, мисля, че имам нужда да се помоля. Имах възможност да питам всезанещо създание за почти всичко... и не го питах за Орим! Мисля, че имам нужда да се помоля, за да се успокоя. Ако обичате, извинете ме, после можете да ми кажете до какви решения сте стигнали!
След което свещеникът се поклони и излезе.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт авг 17, 2010 11:35 am

- Кора, - рече изведнъж Дая и се обърна към нея с онова чаровно изражение, което мъжете безпогрешно разпознават като молба за помощ относно прекалено сложна задача - щом спътниците ни са тук, значи може да отделим време за нещо друго, нали?
- Пленниците? - отвърна с плашещо спокойствие човешката жена, но елфаната поклати глава.
- Книгата на Елия се оказа непроницаема. С Фелибе търсихме някакъв скрит смисъл, намеци какво, къде и как го правят култистите, но не открихме нищо.
- Тоест?
- Търсихме намеци, скрито в самите думи послание - Дая имаше непреодолимо самочувствие, защото не се смути дори в този миг, когато признаваше неуспеха си - тъй че си помислих дали ти няма да откриеш нещо. Мислиш различно от мен и Фелибе.
Последна промяна от cherno_slance на ср сеп 01, 2010 11:51 am, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб авг 21, 2010 6:52 pm

- Не знам - четенето не бе сред любимите занимания на Кора. Тя започна да навива кичур коса около пръста си. - Ако не сте открили нищо до момента, може просто да няма никакво скрито послание. Струва ми се, че сега, когато знаем къде ще бъде следващото нападение, е време да им поставим клопка. - после изведнъж се сепна. Беше помолила кметът да й предостави скица на селото, но в този ранен час съветниците още спяха. - Ще хвърля един поглед. Но не обещавам нищо. В това време можеш да разкажеш на останалите какво свършихме ние.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет авг 26, 2010 3:42 am

След като Кора получи книгата, пристъпи към методично изследване. Първо, отвори на произволна страница и се зачере в текста - рецепти. После вдигна книгата на равнището на очите си и я гледа успоредно. После я завъртя на 90 градуса и се опита да я чете, но получи преди всичко болки в очит. После на още 90 и на още 90. После се пробва да чете отвесно, първите букви на реда - не беше и това.
Пробивът дойде, когато вдигна страниците към светлината, все едно търсеше знак. Търсеше странни символи, различно оцветени букви...
Там бяха. Някои букви бяха, чисто и просто, отбелязани с игла, пробила пергамента. Поставянето на книгата отвесно и осветяването на всяка страница със свещ изотзад реши въпроса за нула време.
Разбира се, когато започна да ги събира, буквите не изглеждаха да имат много смисъл. Явно след това пак щеше да трябва да се мисли...


ЙАГМЛФАЗСЧИПИМЙФЕЙВМЖФАТФГНЕФЙОРСЛУПЪФЙЪЛФАБЕЖКЖФЪТМЖИНП.
ПЩФУДТРЖСЪВЩОЖМГПИЛГПОГАТВТФГПФЕТОВФМ.
ЛДФОЙГЙЖФЙТФПФАРЕРСГМПЪПШПОБОПРСГФАТМЖПФА!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет авг 26, 2010 10:30 am

Раел се опита да разсее мислите си, че не е успял да попита Дракона за Орим. Реши, че е отново време да се присъедини към останалите и да им съобщи какво беше споменал Драконът. Когато се върна, забеляза Кора да държи книга към светлината.
-Кора? Какво става?
Звучеше доста сънено.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » съб авг 28, 2010 11:45 am

Кора смъкна леко книгата и го погледна над нея.
- Наистина има код. Виж! Някои букви са продупчени. - в гласа й личише отвлеченост, присъща на школар от Източния съюз. - Но съобщението е безсмислено. Нищо не мога да прочета.
Кора затвори книгата и я пъхна под лявата си мишншца.
- Дая, ще можеш ли да се справиш натък? Най-често се среща буквата "Ф", ако това има някакво значение. - помълча малко и запримига, сякаш едва сега забеляза Раел. - Отче, беше в кулата, как мислиш - може ли да я прочистиш с ритуал?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » нед авг 29, 2010 2:09 pm

-Мога, да, но ще трябва да се подготвим. Нужни са няколко неща за пречистването й. Молитвеникът го имам, но се нуждая и от тамян.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед авг 29, 2010 8:59 pm

- Вярвам, че жриците от храма могат да ти предоставят всичко необходимо, дори да ти помогнат по време на ритуала. Добре, предлагам да закусим и да решим какво ще правим днес.
Когато се събраха около масата, Кора разказа накратко за арестите от предишния ден.
- Сега най-важното е да не дадем на култистите време да се съвземат. Както аз виждам нещата, Раел трябва да се заеме с кулата - толкова е важна за култа, че ако я прочистим, те ще загубят. Освен това трябва да отнесем и погребем тялото на дьо Гиз - дължим му поне това. Дая може да се заеме с разпитите или с книгата, а в това време аз, милицията и, надявам се, Тирел ще намерим мястото, където култът планира следващото си нападение - и ще им устроим капан. Карасса, най-добре да останеш тук да се лекуваш. Раните ти са твърдде сериозни, за да дойдеш с нас.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » пон авг 30, 2010 1:02 pm

Карасса нервно дъвчеше жилавото сушено месо, като подсъзнателно си мечтаеше за прясно такова, но беше твърде гладен, за да чака възможност да си улови нещо живо. По някое време, след като Кора представи плана си, рече:
- Ако Елея е напусснала кулата през тайния тунел, който намреихме, може би можем да я проследим по сследите й. Тя ссигурно знае как ссе чете това. - и той кимна към книгата.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » ср сеп 01, 2010 7:31 pm

- Предполагам, че ще знае. Но за да ползваме тунела, първо трябва да прочистим кулата. Това ще отнеме време. Пък и не знаем какво има в другия му край. Затова предлагам да устроим засада около къщата - следващата им цел. Сега сме сигурни, че за култистите е важно мястото на нападението и едва ли ще си променят плана.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » ср сеп 01, 2010 10:29 pm

- Аз мога да ви отведа - рече Карасса - сспомням си картата.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет сеп 02, 2010 3:05 pm

ЙАГМЛФАЗСЧИПИМЙФЕЙВМЖФАТФГНЕФЙОРСЛУПЪФЙЪЛФАБЕЖКЖФЪТМЖИНП.
ПЩФУДТРЖСЪВЩОЖМГПИЛГПОГАТВТФГПФЕТОВФМ.
ЛДФОЙГЙЖФЙТФПФАРЕРСГМПЪПШПОБОПРСГФАТМЖПФА!


Дая за момент остана безмълвна, съзерцавайки получения резултат с изражение на женско възмущение. Само мъжки ум можеше да измисли такава глупост – тези същества с фалоси си мислеха, че е много забавно да използват тези области на ума, в които имат предимство пред нейния пол.
- Този, който е измислил това, сигурно много се е забавлявал. Като малко момченце, което е измислило някаква пакостна хитрост!
- Има ли значение кой го е измислил – вдигна рамене Кора – трябва да разгадаем този шифър. Да започваме.
В изпълнение на собствените си думи човешката жена измъкна от някъде парче пергамент и започна да пише колонки от букви една под друга. Елфаната я наблюдава изветстно време, след което любопитството й взе връх.
- Прощавай че те разсейвам, но какво правиш?
- Измествам всяка буква от шифъра с няколко позиции в азбуката. Първо напред, после назад.
- Трудоемко е! – въздъхна кротко ин Майме – и не е сигурно, че истинското съобщение е на човешката азбука.
- Да се молим да е... – отвърна Кора и продължи с изнурителното, педантично заместване на едни букви с други. По някое време елфаната въздъхна отново, приглади немирен кичур и се приведе откъм отсрещния край на парчето пергамент. Кора само я погледна и й подаде измъкнат кой знае от къде писец:
- Пишеш бавно, с плавни извивки, нали? Сигурно почеркът ти е като походката?
- Да, защо питаш?
- Ще се наложи да пишеш с дребни, сгъчкани букви, иначе мястото по пергамента няма да стигне... и оставяй съвсем бледи следи, защото много ще трием.
- Добре – отвърна елфаната, неволно долепяйки устни една до друга. После двете се приведоха и скоро почти едновременно стигнаха до един и същ извод... почти едновременно.
- Дая?
- Да, Кора.
- Това нещо не може без паузи, нали?
- Всъщност да... – елфаната отегчено въздъхна – питам се дали първата буква от съобщението не е знак, че нататък ще се използва като празен символ.
- Хм... тогава се получава.... – Кора прегледа някой от колонките си... нищо не се получава всъщност.
Двете известно време стояха бездейни и съзерцаваха проклетия шифър. Ин Майме изведнъж изпита гняв към мъжкия ум, създал тази главоблъсканица. Трите реда в средата на прегамента стояха като стена пред съзнанието й.


ЙАГМЛФАЗСЧИПИМЙФЕЙВМЖФАТФГНЕФЙОРСЛУПЪФЙЪЛФАБЕЖКЖФЪТМЖИНП.
ПЩФУДТРЖСЪВЩОЖМГПИЛГПОГАТВТФГПФЕТОВФМ.
ЛДФОЙГЙЖФЙТФПФАРЕРСГМПЪПШПОБОПРСГФАТМЖПФА!

Как се преодолява стена? Мъжете я покатерват или я пробиват... Мъже обичат да оставят дупки навсякъде, откъдето минат. Обичат да минават през кръгли, овални неща... ненаситни момченца, които харесват жените, музиката, мекотата... само като място, през което да преминат към техните остри, твърди, ръбати неща. Още в нейното детство, когато започна да усвоява изкуството на пеенето, й обясниха, че в речта на мъжете има много повече съгласни, отколкото в тази на жените – някак избирали думи с по-малка звучност и гласни.
... Трябваха й няколко дъха, докато проумее, че е получила прозрение. После изведнъж се закиска като малко момиченце и привлече очуденият поглед на Кора.
- Сега пък какво? – не можеш ли да си сериозна поне за половин свещ време?
- Гласните, Кора, гласните. Всички гласни в шифъра са само празни места, отделители на наперените му, ръбати, мъжки думи.
- Гласните? – повтори като ехо Кора и после бавно, почти разсеяно хвърли поглед на колонките от букви, надраскани в нейната половина на пергамента.
После решително прекара парцал през всичко написано и започна отново. Изпревари елфаната, защото тя дори в този напрегнат момент пишеше бавно, изящно, с меки, женствено лъкатушещи извивки на китката. За разлика от нея Кора целеше само постигането на смислен резултат. Скоро попадна на удачен резултат – получаваше се някакво подобие на смисъл, ако отмества буквите от шифъра с една позиция назад. Поне в началото на съобщението, защото после отново ставаше неразбираемо.
- Дая, виж! – тя извъртя пергамента и показа на ин Майме кратка поредица от символи. Елфаната извъртя малката си главица точно както правят децата, с извиване на тъничката си шия и прочете на глас:
- И ВЛКТ ЖРЦ О ЛИУ ИБЛЕТ СУВМ УИ ПРК О УИ КУ Я ЕЙЕУ СЛЕ МО. – тя нацупи изящните си устнички точно като умно, но капризно дете – И вълкът жрец нещо си?.. в това няма никакъв смисъл.
Тя отново въздъхна и протегна ръка към десния край на масата. Изискан, фин жест с пречупена китка и леко разперени пръсти - загатнато повдигнат показалец, украсен с тънко, дълго нокътче...
- Бих изпила чаша норинелско червено – тя отдръпна ръката си и погледна с няма молба Кора – усещам, че сме на прав път. Но нещо пропускаме.
- Хм... – поклати глава човешката жена - да речем, че наистина са се отказали от гласните в кода... как са изписали съобщение на език с трийсет букви, като са използвали само двадесет и четири?
Дая я зяпа няколко дъха, след което внезапно наведе глава към нея и и се усмихна изпод тънките си вежди, в дяволита, детска усмивка:
- Хванахме го... за мъжкия ум... – тя леко поклати лице наляво-надясно, както беше склонила глава... сякаш гукаше на малко момиченце, а не на възрастна жена:
– Отказал се е от гласните и в съобщението. Така броя на знаците се е изравнил.
- Е, това е лесно да се провери! – Кора задраска бързо по пергамента, но скоро тихичко изръмжа като хрътка, изпуснала заек точно преди дупката му. Отново нямаше ясен смисъл:
- ВЛКТ ЖРЦ Л БЛТ СВМ ПРК К СЛ М.... – тя погледна укорително елфаната – А сега какво?
- Сега стана много късо... не може да отделят чак толкова място за заблуждаваща мелодия....
- Значи все пак правят нещо с гласните, които се получават при избутването им с една позиция?
- Ами избутват ги още веднъж – Дая се разсмя звънливо и безкрайно женствено – мъже, момчета, петлета... ако направят нещо веднъж и им хареса, го правят отново и отново.
Тя отново се засмя заради погледа, който й отправи нейната събеседница:
- Нали ти казах, че това нещо със сигурност е измислено от мъж.
- Тоест... – Кора се намръщи – докато излезе съгласна?
- Именно – кимна весело елфаната и извъртя шифъра към нея, вторачи се в него и почти гладко произнесе следната фраза:
- Аз, великият жрец на лъжата и заблудата оставям на този който ще дойде след мен
нашият господар беше долно окован в собствената си обител.
когато наесен звездите застанат правилно на есен ще направите следното..
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет сеп 02, 2010 3:13 pm

[sblock="А това е моят вариант на разгадаването на шифъра - изберете си кой ви харесва и той е верният"]Разговорът се закучи. Първо отхвърлиха писането в кутийка, докато накрая се убедиха, че е необходимо да преместват буквите. После се съгласиха, че е необходимо да намерят къде са интервалите между думите...
Тук вече нещата наистина се запънаха. Идеите, че най-често срещаните букви са интервали, не постигна успех. В крайна сметка Дая се сети почти случайно, докато работеха съвместно.
-С кои гласни проверихме като интервал?-попита Кора, след като отново отхвърли варианта "й като интервал".
--Гласни? - надигна глава елфаната. - Ами ако това е отговорът?
Това беше отговорът. Гласните обозначаваха интервали, както и полугласните. След като започнаха да ги прескачат при броенето, после думите се възстановяваха само от съгласните в тях. Просто съгласните се заместваха с предишната...
Шифърът беше хитроумен, и почти непробиваем за неспециалисти. Да, липсваха гласните, но скоро установиха, че това не е проблем. Дума като "зщтнцт" можеше да замотае някого, ако нямаше контекст. От контекстът обаче ставаше ясно, че е "защитниците".[/sblock]
И така, след встъплението, което се оказа, че че е високопарно обръщение към посветените в тайната, пред тях се разкриха тайните на култа. Великият жрец говореше във високопарен стил, как се познава настъпването на подходящ момент. Това се случваше рядко - имаше нужда от съвпадение на признаци.
Задължително трябваше луните да застанат едновременно "във фаза Х, У и на челна стойка", според резюмето на Кора, а Звездата на Кали да блести с необичайна за сезона яркост. В този момент, след оран и преди жътва, трябва "слуга, неразбиращ деянието си, обладан от силите на Мрака, да бъде подмамен да пролее кръвта на невинни върху петте печата", за да освободят "Господаря на Заблудата и Кръвта".
Последното доказваше освен всичко, че злото няма вкус при измислянето на титли. Може да си низш полубог, или демон, или високопоставен смъртен от свитата на Кали - не беше ясно какво е бил въпросният Господар - но все едно. Щом си изобщо в свитата на Кали, ще имаш пищна, малоумно звучаща титла.
Печатите, както беше посочено, са в покрайнините на селото, а върху тях живеят потомците на пазителите.
Други кратки бележки, може би добавени по-късно, изясняват няколко важни момента.
Първо, около това село наистина е извършен голям ритуал навремето, така че потомците на пазителите да не напускат. Впрочем, сред "пазителите" се брояха и горски духове, и животните, които им се подчиняват... и не са се подчинявали преди това на Кали.
Второ, оцелял е един низш жрец, но явно е бил амбициозен... пра-пра-пра-дядо на Елея. А впрочем, може и да има роднинска връзка с Рикардо. Явно някои неща са си оставали в семейството.
Трето, обещана им е сериозна награда, аналогична на пръвръщане в полубогове, ако освободят Господаря на Заблудата и Кръвта. Тирел се забавляваше да измисля варианти на съкращения.
Разбира се, най-важното - посочени бяха петте места, към които са били обвързани Печатите.
Една от най-особените инструкции, очевидно добавена по-късно, гласеше - Пазете Меча! Той, както и нормалните вълци, и някои от горските духове, помни Господаря и не иска завръщането му. Ако попадне в ръцете на някой, на когото може да влияе, ще се опита да ни спре, когато звездите станат подходящи.
Оттам нататък свързването на петте печата с видяното в Кулата се оказа детска игра. Имаше дори и дата, която изчислиха с помощта на Даймора. Беше тази вечер.

Вечерта Елея се появи на място, където я очакваха ловците. Водеше със себе си упоеният монах на Салфейс - сега им стана ясно къде е изчезнал - и непознато дете, което водеше за ръчичка. Псоелдното накара няколко човека от групата да настръхнат по един начин, познат на всички, които са общували с бойци, диви котки или поне таралежи...
Единствената кръв, която се проля, беше нейната. А тя отдавна не спадаше към "невинните".
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Заключена