Аксиом16 Приключение с меч и магия

Правило първо ми е да пускам такава тема след всяка игра, за да знам на какво данаблегна и по какво да работя. Който е играл с мен, вече не би трябвало да се учудва.
Спокойно, сега идва и антиподът й за псувните, просто си искам критиките и похвалите отделно за по-лесно анализиране!

Поздравления за водещия за вложените време и енергия, за добрата подготовка на приключението и добре пресъздадения свят. Битките бяха балансирани, а загадките трудни и интересни. Може да се каже, че приключението се получи доста добре. Допадна ми добре пресъздаденото селско общество и НПС-тата в него също бяха добре разиграни. Надявам се след време да имам пак възможност да играя в някоя игра на Асен.

ПП: Уау, току що погледнах първите постове в общата тема и установих, че сме играли цяла година. Явно затова усетих лека носталгия, когато снощи прочетох епилога.

Това ми е втората форумна игра с Асен като Водещ и ще ми хареса да има трета.

Бива те, абсолютна гадино!
Поздрави за успешно завършеното приключение и от мен. Да си ни жив и здрав!

Водещият при форумните игри е незаменимо звено. Възможно е да се "прескочат" несериозни/заети играчи, но несериозен/зает водещ е смърт за играта. Тъй че, без да четкам никого излишно, евала Асене за постоянството ти през цялото време. И още едно евала, че създаде стимули петима от играчите да довършим приключението, като в случая въобще не говоря за твоята "механика" за обвързване на активността ни със съдбата на героите. Става дума за това, което на английски му се вика pacing - историята винаги се стараех да се движи, защото ми бе интересно да видя какво се крие "зад поредния ъгъл". И когато нещата се закучваха от моя гледна точка, явно го усещаше (особено епизода със сънуващия Тирел) и отново продължаваше историята. А може би случайно се е получавало елфът да е попадал на решения на проблемите си, тъкмо когато се е налагало, ама надали .

Няма как да не се впечатля от добре разказана криминална история. Най-много ми хариса начинът, по който всичко се навърза накрая, интеракцията с околната среда, както и ситуациите, при които винаги откривахме нещо - обикновено не точно онова, оето търсехме, но все пак значимо за цялостната картина. Беше почти като при генератор на случайни събития - щом си на определено място, все нещо ще се случи (но не и каквото си очаквал).