II. История на Хоул

Още един континент в света на Магландиум.

Модератор: hameleona

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

II. История на Хоул

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 3:14 pm

ІІ. Историята на Хоул

1. История преди Войната

Преди да се отцепи от Антила, Хоул бил полуостров от Магландиум и най-източната точка на континента изобщо. Най-старата запомнена история на острова е под знака на огромната човешка империя Калтупал, която владеела цялата му територия, без днешен Елфолес. Малко са оцелелите сведения за Империята, но е известно, че тя е водела постоянни войни с всички раси, различни от основалата я, а именно – специфична човешка раса, наречена Тупали. Тупалите имали мургава кожа, нисък ръст, гърбави носове, черна коса и черни очи. Били жестоки и служели на Кали, като всекидневно десетки роби и военнопленници загивали по олтарите й. Едва два века преди Втората война, Калтупал била разбита, а териториите на Хоул поделени между съвременните два човешки рода – Западняци и Слави. После започнала Втората Война и Хоул бил разкъсван в сблъсъка на враждуващите сили.

2. История след Войната
След отцепването си от Антила, Хоул, бил почти опустошен. Хора, елфи, джуджета и гиганти били на прага на изчезването. Оцелелите се опитали да забравят старите вражди и започнали да възстановяват изгубеното. Бързо се издигнали градове, повечето населени от хора. Ала не минало много време и между по-влиятелните от тях възникнали войни за надмощие в които се обособили няколко съюза, превръщайки ги в подобие на държави. Фактически, оттогава досега три големи града си оспорват владенията над човешките територии – Акрейлм, Венес и Грик. Всеки от тях е начело на могъща държава. Северно от Грик съществува сравнително малкото княжество Антелия, което може да се приеме и за човешко владение.

Елфите са се насочили към Мраколес и Елфолес. Там те се установили и заживели според привичките си, като почти не се интересували от заобикалящия ги свят.

Интересно е, че джуджетата не са преживели суровите условия и изчезнали за около два века. Малкото гиганти на Хоул продължавали да намаляват като бройка и до последно не успяват да основат своя държава.

В планините някога са живели гоблини, но по-късно те били почти напълно унищожени във война, която сами предизвикали. Сега гоблините отново водят войни със съседите си, но нищо от такъв мащаб, каквато била първата война.

Още една раса, чиито представители рядко могат да се видят, е тази на лийнайците. Те са същества, живеещи в и около сладководни води. Предпочитат големите езера, където никой не може да ги притеснява.

По-късно се разбира, че сред островите на южния и източния океан са се настанили нагите – странни същества, с тела, съчетаващи човешки и змийски белези и с изразен войнствен характер.

Първата религиозна война
През 248 година на острова застъпва Църквата на Орим и Арклейм набързо става империя, под нейното влияние. Едва три години са нужни на арклеймци да се осъзнаят и да почнат да атакуват съседите си. Тогава държавата Сартия (земаща днешните земи на Венеския Съюз) била първата, която се възпротивила на разрастването на култа и това довело до близо стогодишна религиозна война. Лошото било, че тя не е единствената.

Скоро след загубата от Сартия, Арклейм атакувал Грик, но срещнал още по-силен отпор. Империята се изтощила и се нуждаела от мир, но тогавашния император Делиян ІІ не разбирал това. Той заповядал да бъдат нападнати малкото селища на гиганти по северните брегове на река Виста. Всеки девет от десет гиганта загинали или били поробени, а малка част успели да се приютят при нощните елфи в Мраколес, а после се заселили при племето на Славите в Антелия. Племената на Чекризите, обаче не се дали толкова лесно и с партизанска война отблъснали Арклеймци. Следва кратък период на мир и втора офанзива срещу Сартия, последвана след двадесет и една години от тотален разгром.

Някъде към 428-мата година след Отцепването, Хоул достигнал стабилност – хората владеели цялата равнина, елфите се криели в Мраколес и Елфолес, полу-гигантите се настанили по южните склонове на Скалистите планини, гоблините все още мирували в пещерите си, лийнайците се ограничили в езерата, а нагите тепърва започвали да се организират.

Както може да се очаква, тези неща слабо интересували Арклейм. Втората офанзива срещу Гигантите и Чекризите била неимоверно по-успешна, а гигантите и хората отстъпили отново в Антелия. Както може да се очаква, империята щурмувала и това средище на “неверници”… и отново загубила, основно поради намесата на нощните елфи, които не харесали идеята, че може те да са следващите в списъка на нападнатите. 521-ва година белязала третия разгром на Арклейм и тогава, за известно време, спряла агресията на Империята.

По време на втората офанзива на Арклейм на север, група елфи от Магландиум, пристигнали на Хоул. Приети радушно от горските елфи, които по-късно попаднали под влиянието на изолационистката група на Тъмните елфи, те предизвикват с интригите си гражданска война в Елфолес, в следствие на която настъпват две неща – светлите елфи се заселват в Антелия и се опитват да отмъстят с магически ритуал, който променя физиката на Тъмните елфи.

Скоро след тези събития, през 521 година, започват да пристигат джуджета от Магландиум. Макар и началото им да не е особено добро (акостират близо до Елфолес, а елфите с удоволствие се опитват да ги избият), те скоро започват да заселват Западната част на Скалистите планини.

Повече от век и половина, единствено Арклейм създава смутове на острова, но скоро, тази й роля е отнета от едно от най-значимите събития в историята на континента:

Войната с Гоблините
През 683-та година, гоблините изпълзели от дълбините на Скалистите планини. Първите им битки били с джуджетата, които изгубили позициите си в източните части, но после успели да спрат гоблините в битка, в пещерите под Черни връх, което е приблизително в средата на Скалистите планини.
За жалост, джуджетата били толкова изтощени от кървавата война, че не могли да контраатакуват. А гоблините, след като не успели да завземат западните планини, се спуснали към Мраколес. Сблъсъците между тях и елфите били жестоки, но горския народ бил победен и поробен, след като гоблините подпалили огромна част от гората.

Отчаяни, елфите разпратили молби за помощ. По онова време на троновете в човешките държави седели разумни владетели, които временно прекратили враждите помежду си и повели войски към Мраколес. В похода се включили елфите от Елфолес и дори част от полу-гигантите. Общо войските им наброявали сто хиляди, но били шокирани от пълчищата на гоблините – двойно повече. Освен това, пещерните мърльовци били подкрепяни от създания, наречени “коболди” – изродена смесица от гоблини и хора, създадена неизвестно кога. Общо силите им наброявали над 250 хиляди.

Няколко дена двете страни не се решавали да пресекат широката река Виста, но с присъщите си гняв и нетърпение, гоблинските военачалници повели атаката. Сблъсъка между двете армии бил титаничен… и безполезен. Макар че над две десетки хиляди човека, хиляда елфа и близо двойно повече полу-гиганти паднали, повличайки над петдесет хиляди от враговете си, битката завършила без изяснен резултат.
Междувременно, малки подкрепления пристигали при хората и елфите – дори градската стража била пратена на бран, а към елфите се присъединили мнозина бегълци от Мраколес. Така силите станали по-равностойни, а гоблините вече били разколебани. Гоблинската армия започнала да отстъпва, а Съюзниците навлезли в изпепеления Мраколес. Всъщност, това име на гората идва след войната. Преди се е казвала Тинголин.

Само че плановете на гоблините се объркали – от север нахлули наново мобилизираните джуджета, с почти 40 хиляди бойци. Дори и с новопристигналите си попълнения гоблините нямали шанс в битка на два фронта, затова се изтеглили на изток и зачакали. Двете армии (на Съюзници и на джуджета) се срещнали в планинското подножие и след ден почивка настъпили срещу гоблините, чиято войска, омаломощена и деморализирана, не издържала на натиска и се пръснала. Според противоречиви данни, няколко хиляди гоблини успели да избягат, а коболдите били напълно изтребени. В последвалите слухове се твърди, че гоблините също са изчезнали. Загубите на останалите раси били незначителни.
Така завършила войната срещу гоблините. От тогава насам, гоблините се смятат за изтребени, поне в южните държави. Всички държави и племена населяващи скалистите планини или имащи обща граница с тях знаят жестоката истина – нито гоблините, нито коболдите са избити в онази кървава война.

Почти три века нямало истински мащабни конфликти. Едва две сериозни войни се случили – първата е през 763, когато Грикското маршалство решава, че младият Венески съюз е лесна плячка. Последвалата три годишна война доказала обратното и двете държави сключили примирие. Втората война е през 829, когато горски и нощни елфи атакуват Венеския съюз, само за да бъдат разбити във всяко едно сражение.

Сякаш като предупреждение, за бъдещето, огромна армия блатни гноли атакува Венеския град Кардиф през 923, макар и не особено успешно. С извстна помощ от страна на Грикското маршалство, което държи Арклеймската империя заета по това време, Венес почти напълно унищожава гнолите. Четири века ще са нужни на блатната раса, за да се съвземат от жестокото поражение.

Първата война с Нагите.
Никой, дори най-големите мъдеци не са успели да разгадаят тайната на жестоката агресия на източните наги, но на кой му трябва причината, след като по-важни са последиците. Историческите документи от това време ни дават добра представа за случилото се:

”…Нахлуха като демони, но докато демоните изгарят всичко по пътя си, тези хора-змии залеждат и давят. Огромните мъжкари можеха да разкъсат човек на две с ръцете си, а далеч по-крехките и изящни женски – да превърнат цяла армия в ледени скулптури…
…Бягахме с всички сили от тях. Армията ни търпеше поражение след поражение…”


Нагите наистина помитат Източен Хоул. Армиите им стигат чак до източната планина и границите на Арклейм и Венес. И макар да не срещат особена съпротива в началото, те не успяват да превземат нито един голям град, нито участват в голямо сражение. Грик и Антелия благоразумно се оттеглят зад сигурните стени на градовете си и чакат обещаната помощ. През 960 година, второто в историята обединение на човешките държави предприема ответен удар, подкрепен от нощните елфи.
Километър след километър, нагите са отблъснати, а земята освобождавана. Тази война създава всеизвестния романтичен ореол на рицарските ордени, който само се затвърждава през вековете – героичните защитници на човечеството срещу злото (докато редовните армии са изтеглени в градовете, единствено рицарските ордени остават да забавят нашествието, с цел да дадат повече време на селяните да избягат). Така, през 962 година, нагите официално не владеят нито едно парче от континента.

Завършилата с победа за хората и техните съюзници Първа война с нагите е и най-голямата такава. Никога повече в историята на Хоул, нагите не успяват да нахлуят с такава численост на континента.

Едва четири години, след пълната победа над нагите, Тъмните и Горски елфи отново нападат изтощеният Венески Съюз, надявайки се да открият лесна плячка. Вместо това, откриват една наистина изтощена държава, но за сметка на това подкрепена от солидно количество съюзници. Въпреки това, войната се задълбочава а съюза лека-полека се превръща в поредния исторически документ без особена стойност.
През 972 година, Венес постига надмощие във войната и (отхвърляйки предложението за мир) опитва да заличи елфите от лицето на земята. Тази контраатака остава в учебниците по стратегия, тактика и логистика, като най-некадърно проведеното нашествие в историята. Разгрома, който венесци претърпяват тогава удължава с още единадесет години войната и принуждава Съюза на три пъти да моли съседите си за помощ.

В почти същото време, през 973 година пък започва едно от най-добре организираните нашествия в историята, сякаш като подигравка към Венесци. Обединените флотилии на Грик, Антелия и Нощните елфи атакуват островите на Източните наги. За около година, Източния океан е прочистен от наги и пирати. Прочистването е толкова добре извършено, че нагите в Източния океан са смятани за изчезнали, докато през 1320 не започват набези по крайбрежието.

След няколко дворцови преврата, Грик се изправя на ръба на гражданска война. Заелия трона млад маршал основава Службите за сигурност (известни повече като СС) през 1002 година. Същата година, Грик предприема една от най-спорните кампании в историята си, нападайки Антелия. С намесата на Нощните елфи, княжеството не само оцелява, но дори отнема властта над град Ура от маршалството. Последвалото примирие се скрепва с множество клетви, които издържат всичко на всичко 30 години, когато Грик отново нахлува в Антелия, като този път успява да я завладее. Властта на южняците не е продължителна – през 1039 година, гарнизоните са изтеглени, включително и от Ура – да владееш Антелия се оказва много по-неизгодно, отколкото да търгуваш с нея. От тогава насам, двете държави не са имали официални войни, макар отделни феодали от двете страни да са воювали по границата.

Относително спокойствие настъпва на континента, докато през 1099 Грик и Венес не успяват да решат търговските си спорове с дипломация и се хващат за оръжията. За две години, Венес не успява да загуби значителни територии, но пропилява и шансовете си за контраатаки. Отново е сключен мир, с посредничеството на Църквата на Пантеона. Жреците официално се нагърбват да пазят мира между двете държави.

1121 е годината, в която чума върлува из човешките земи. Елфолес отново опитва да атакува съседа си Венес, но отново бива отблъснат, този път изцяло със силата на рицарските ордени. В Боевете се включват дори недотам религиозните Пандеми. В крайна сметка, Елфите биват пометени, но слабото снабдяване и вътрешни несгоди, карат рицарите да се оттеглят.

Две поколения, мир царува на континента, преди елфите да атакуват за четвърти път. Този път, заетите с вътрешни проблеми грикци нямат възможност да подкрепят стабилно съседа си и войната се проточва. Близо поколение двете раси – хора и елфи воюват безмилостно, но накрая елфите губят за пореден път – Пантеона успява да мобилизира рицарите си (включително и Пандемите) и да помете изтощените елфи. По време на войната, в Грик започват процеси, които целят намаляване на робството и засилване на силата на свободните селяни.

Едва що съвзели се от войната с елфите, Венесци се оказват в позиция на дипломатическо напрежение с Арклейм. Затворената в себе си империя е набрала сила и религиозен фанатизъм през последните векове и заплашва да помете Съюза. Със заплахи и ловки дипломатически ходове, Пантеонистите успяват да забавят войната, но в крайна сметка, тя избухва. Арклейм атакува едновременно на три фронта – към Венес, Грик и Антелия. И така започва най-кървавата война в историята на континента – през последните векове, населението на държавите се е увеличило почти пет пъти, а това на Арклейм – десет, което води до най-широкомащабните битки в историята и до най-продължителната война.

Втората религиозна война
В началото, Империята успява да разедини противниците си и да печели победа след победа. За три години силите й стигат почти до Южния океан. Но решителното сражение, край село Меленос обръща в известна степен хода на нещата. Тежката битка, която изправя редовната армия на Империята и подкрепящата я Бяла Гвардия срещу обединените сили на Венес, Грик и рицарските ордени на Пантеона продължава десет дни и завършва без победител. Рицарите за пореден път доказват, че нямат равни на бойното поле, но ниската им бройка не успява да спечели битката за съюзниците.

Загубата на близо половината жива сила на всяка от страните във войната налага позиционни сблъсъци, където основната задача е да се избягват жертви – нещо в което Арклеймските пълководци не са особено добри.

За десетина години, границите са обратно в началните си очертания и почва игра на набези и бягства, която в определен момент замесва всички раси на континента, пък било то и като наемници дори.
Войната приключва със силната офанзива на Грик, водена от Ордена на Пандем, чрез която маршалството превзема Елансия, през 1338, след което с тактическия гений на неизвестния до тогава Волфганг фон Дункелхофен навлиза все по-навътре и по-навътре, докато накрая не обсажда самия град Арклейм. Но никоя от държавите няма икономическата сила да продължи с войната и така тя приключва. Макар и официален мир така и да не е подписан.

Плановете на водачите на Пантеона за отмъщение са унищожени от второто нашествие на гнолите, чието спиране отнема цялата сила на Венес – дори Грикското маршалство се налага да праща войски, макар и не на южния фронт при гнолите, а за да обезкуражи евентуална атака от страна на елфолес.

Второ нашествие на източните наги.
В 1402 година, особено хитра нага, успява да обедини под себе си всички Източни родове. Заслепена от богатствата на сушата, тя повежда атака срещу Грик. Много хора виждат повторение на сценария от преди четири века, но те, както и нагите, между другото, забравят нещо много важно – начина на водене на война се е променил коренно от тогава насам. Дори да оставим на страна, все още слабоефективните по това време барутни оръжия, тежката, дисциплинирана пехота, подкрепена от рицарската кавалерия по фланговете образуват наковалня и чук за леко въоръжените наги. Стрелците с дълги лъкове, предпазени от пехотинците повалят хиляди наведнъж, а ролята на маговете се е ограничила до контриране на магическите атаки на противника и лечение.

Нашествието е отблъснато буквално за дни. Новите методи за водене на война доказват ефективността си, пред старите. 1402 година е смятана от мнозина за революционна във военно отношение – тя бележи връщането на тежката, добре обучена пехота в състава на армията. Според много хора и пълководци, рицарството би трябвало да залезе, щом няма възможност да премазва големи маси леко опълчение, но те се оказват в грешка – рицарите, вече за пети век са царете на бойното поле, а и на историите, разпространявани сред хората.

През последните години от историята на Хоул се случват доста неща. За по-малко от 30 години, тежките, бавни и неудобни барутни оръжия стават по-леки, по-бързи и много по-удобни, но жестоката им цена все още възпрепятства масовото им въвеждане на въоръжение в армиите. Много малко поделения са въоръжени с мускети, а оръдейните батареи тепърва започват да се появяват.

Печатната машина, открита през 1372 променя коренно живота на обикновения човек – вече не е нужно да чакате бардовете да ви разкажат за поредните храбри рицари – можете да разгърнете страниците на книгата и да прочетете за тях. При това не е нужно да работите година, за да си я купите, а само един-два дена.

Летящата Карета, създадена през 1423 година започва да променя начините на война и търговия, но високата опасност от взрив все още я прави недолюбван начин за транспорт, което не пречи на група предприемчиви хора и джуджета да построят “Летящият Кит” – цепелин дълъг над 170 метра през 1449. Според много учени, ако се открие безопасен газ, с който да се пълни търбуха на Кита, целия континент ще се промени.

1450 година, вече е вашата година. Приемаме, че повечето приключения започват от тази точка във времето, макар нищо да не ви спира да играете в който си искате период от историята, дори и преди Божествените Войни.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 10:24 pm

Хронологията на Хоул:
23 - Садрис става кралица на нагите
72 – Възникване на Култа към Луните в Мраколес и възкачването на първата Императрица.
Края на 1-ви век - заселване на лийнайците на Хоул
248 - Арклеймската република приема като основна религия Църквата на Орим и непосредствено след това става империя.
251 – начало на поредицата от широкомащабни войни на Арклеймската империя, продължили близо десет поколения.
Края на 3-ти век - война между лийнайците и Анатея
301 - написан е декрет за бракосъчетанията на църквата на Орим
328 - декрет за греховете на църквата на Орим
332 - основен кодекс на църквата на Орим
Средата на 4-ти век - начало на разрастване на територията на нагите
343 – край на първата война за разширение на Арклейм. Империята губи от Сартия (днешен Венес), принудена да сключи позорен мир.
346 – едва три години, след загубата от Сартия, Арклейм напада тогава много по-малкото и слабо Грикско княжество.
398 – второ жестоко поражение на Арклейм, този път от Грик.
379 – офанзива на Арклейм, срещу гигантите по южните склонове на Скалистите планини. Макар гигантите да падат лесно, племената на Чекризите не се поддават на завземане.
403 – Арклейм отново се изтегля до южните брегове на река Виста.
404 – втора офанзива на Арклейм срещу Сартия.
425 – втора загуба на Арклейм от Сартия.
428 - постигане на относителна стабилност на острова
432 – втора офанзива на Арклейм срещу гиганти и чекризи по северните брегове на Виста.
432-476 - пристигат елфите от Магландиум
462 – увлечени в преследването на разгромените гиганти и чекризи, арклеймци атакуват Антелия.
512 - пристигат първите джуджета
521 – края на поредицата мащабни войни за разрастване на Арклейм, след разгром от мащабния съюз, събран в защита на Антелия. Гиганти и чекризи отново обявяват независимост.
538 - създаване на инквизицията в църквата на Орим
614 - в Хейлкор намират древна книга за нагите
683 - войната с гоблините
Края на 7-ми век - Грик разпространява властта си и създава маршалство
729 - основаване на Венеския съюз
763 – първа война между Грик и Венес, без ясен победител.
801 – трети опит за експанзия на Арклейм, отвъд река Виста, трети неуспех.
829 – първа война между Венес и Елфолес
832 – Кулбай Хан става васал на маршала на Грик. В отговор Октай Хан става васал на Анателия княз.
923 – първо нашествие на Гнолите. Анатея е обсаден. Външния град бива опожарен.
955-962 – източните наги нахлуват в Хоул, само за да бъдат отблъснати.
973 – Грик, Антелия и Нощните елфи прочистват източния океан от наги и пирати.
966-983 - втора война между Венес и Елфолес; 972 - неуспешна контраатака на Венес
1003 – Грик атакува Антелия, но вместо победа, губи град Ура.
1033 – Втора война на Грик и Антелия. Победа на грик.
1039 – Грик се изтегля от Антелия,, включително и от Ура.
1099-1101 – втора война между Грик и Венес.
1121 - трета война между Венес и Елфолес
1193-1233 - четвърта война между Венес и Елфолес
1213 - обществен спор за премахване на робството в Грикското маршалство
1256 – начало на широкомащабна офанзива на Арклейм, спрямо южните владения.
1320 – нагите отново почват набезите си по Източното крайбрежие.
1338 - Грик отнема Елансия от Арклейм и слага решителен край на продължилата близо век война.
1372 – открита е печатната машина.
1375 – Втора война с гнолите. Анатея бива опожарена почти напълно.
1402 – Второ нашествие на Източните наги.

Отговори