III. Расите на Хоул (част 2: Джуджета)- Сетингова информация
Публикувано: съб ное 27, 2010 4:38 pm
2. Джуджетата
2.1. История и държавно устройство:
Джуджетата идват на Хоул късно – чак през 512-та година. Пристигат на няколко вълни с огромни метални кораби. Но откъде пристигат и защо? Ето ги отговорите: Някъде около 302-ра година, джуджетата в Колосът, открили голяма адамантиева жила която минава под Безмълвния каньон в посока изток. Твърдо решени да я разработват, те прокопали тунели покрай нея. Това скоро ги довело до конфликт с гоблините. Дълго джуджета и гоблини не успели да се победят. Стигнало се до споразумение – гоблините да оставят джуджетата да копаят по протежение на жилата, а те от своя страна да не се намесват в делата на гоблините.
И джуджетата продължили да копаят на изток. Така те стигнали чак до Океана. Лека-полека в най-източната част на Колосът се създало джуджешко градче.
Не след дълго, джуджетата научили за Хоул от един човешки кораб, разбил се близо до земите им. Изпитали гняв, когато разбрали, че елфите населяват свободно този остров. Също и алчност прогорила сърцата им, защото Скалистите планини били част от Колосът в миналото, а това значело, че руди в изобилие чакали да бъдат изкопани и обработени. Решило се, че трябвало да наложат властта си над тези земи. И така започнал строежа на първите кораби. Те били толкова огромни, че единият можел да превози пет стотици джуджета. Също така плавали без платна, а можели да поберат провизии за цяла година. Били с дълги, но тесни корпуси, а от двете им страни се проточвали метални оси, които ги свързвали с други два кораба. Така всяка тройка кораби можела да пренесе 1500 джуджета. За първата вълна били построени пет такива тройки. 7500 джуджета се отправили към Хоул. На бордовете били допускани само джуджета, навършили 100 години, без семейства и с доказани умения в различни области. За зла участ, едва 2000 воина се намирали на корабите, останалите били предимно махсина, хиляда и малко били ковачи, занаятчии и миньори, а по-малко от хиляда били специално обучените за целта моряци – те управлявали бълващите дим кораби.
След акостирането на западния бряг на Хоул, джуджетата започнали да устройват лагер. Но скоро били атакувани от елфите, които пръснали малобройните им сили.
Джуджетата успели да спасят повечето махсина. Воините се били до последно за да осигурят на останалите време за бягство. Корабите вече били подготвени за отплаване, но имало заповед нито едно джудже, стъпило на Хоул да не бъде допускано обратно.
Така оцелелите джуджета се оттеглили на север в Скалистите планини, а корабите се върнали към Магландиум, за да отнесат вестта за поражението. Дошъл най-рисковият момент на експедицията – дали ще дойдат още заселници или не. Цяла година трябвало да се чудят джуджетата на Хоул, докато един кораб не донесъл вестта: „Копайте големи галерии, събирайте храна, постройте пристанище, защото идваме тридесет хиляди”. Само това се казвало.
Хоулските джуджета били смаяни – та това значело, че в източната колония на Магландиум ще останат не повече от три хиляди джуджета. Какво ставало? Никой не можел да им каже – моряците веднага отплавали обратно, а в съобщението нямало друга информация.
А истината била лоша – гоблините нарушили споразумението и прекъснали връзките между джуджетата в източния и западния край на Колосът. Източните джуджета разбрали, че гоблините се готвят да ги заличат и взели съдбовно решение – да се преселят на Хоул. Съборили огромна част от галериите си, за да забавят нашествието. Започнали да източват достъпните им ресурси, но най- много работа им отнели корабите – нови двадесет се строяли. Три години джуджетата успели да удържат галериите си, но накрая станало ясно че това е невъзможно да продължава. Взело се решение хиляда семейства да останат в най-добре укрепената част от източните галерии, а останалите трийсетина хиляди джуджета да се прехвърлят на корабите, заедно с тонове храна, руди и оръжия.
И така, избраните от тази раса, пословична със страховете си от плаването, потърсили спасение в Океана. Казват, че Нетилун бил впечатлен от храбрата постъпка и им позволил да стигнат невредими до Хоул. Там били посрещнати от първите колонисти, които от своя страна подготвили огромен град, където да се настанят новодошлите.
Два кораба били пратени обратно, за да могат и останалите джуджета в източния Колос да се спасят. Но корабите се върнали с едва 200 пътници – 150 махсина и 50 биллади – последните оцелели. От тогава до днес, джуджетата от Хоул не са осъществили повторна връзка с Магландиум.
Известно време след преселването, джуджетата запазили стария обществен строй, но след войната с гоблините, той се променил съществено. Промяната започнал Свьорн Голдсон, главнокомандващ армията по онова време. Той свалил от власт Нинелиаб III Нинарит и въвел големи промени за живота на всяко джудже.
Първо, той разделил териториите на джуджетата на девет области, населявани от девет клана. По подобие на стария строй, клановете били обединени в три главни. Различното е, че главните кланове били разделени по чисто географски съображения – западен, централен и източен, съответно разделени на северен, централен и южен, наречени още “средни” кланове.
Иначе, всеки от деветте клана има свое име и е съставен от множество малки кланове, всеки включващ потомци на един и същи род. Представител на всеки среден клан в Съвета на клановете, се избира от Съветът на родовете в съответния клан. Съветът на родовете се състои от водачите на отделните родове в средния клан. От Съвета на клановете, веднъж на всеки тридесет години се избира Низш Крал - пълноправен властелин на джуджетата в Хоул. След като стане Крал, обаче, джуджето излиза от двата съвета, а на негово място застават други. Съветът на клановете, от своя страна, може да гласува свалянето на Низшия Крал, но за да бъде осъществено това, трябва и деветте съветника да гласуват “за”. Все още сина не могат да участват в съветите, което ги поставя далеч от всякаква власт.
Всеки род поддържа армия според нуждите си, а в случай на война е длъжен да предостави определен брой войници, които преминават под прякото командване на Краля. Войната е единственото време през което Съвета на клановете не може да свали Краля.
Все пак, битът на джуджетата не се е променил много – сина се занимават с намиране на храна и грижи за семейството, докато лади – с всичко останало. Сина все още са подтиснати от обществото, което не им дава възможност за изява.
За имената на джуджешките кланове:
Всеки от деветте клана има свое собствено име. Тук ги изброяваме, като зад всяко име поставяме в скоби географското разположение на клана:
Авалгипуч (Северозападен)
Бердонич (Северно-централен)
Хикрок (Североизточен)
Балудра (Централен-източен)
Грикрачич (Централния клан)
Урубитрач (Централен-западен)
Оломир (Югоизточен)
Ваняска (Централен-южен)
Палорич (Югоизточен)
Всичко, което не е в болд е опционално и приемам идеи за имена.
2.1. История и държавно устройство:
Джуджетата идват на Хоул късно – чак през 512-та година. Пристигат на няколко вълни с огромни метални кораби. Но откъде пристигат и защо? Ето ги отговорите: Някъде около 302-ра година, джуджетата в Колосът, открили голяма адамантиева жила която минава под Безмълвния каньон в посока изток. Твърдо решени да я разработват, те прокопали тунели покрай нея. Това скоро ги довело до конфликт с гоблините. Дълго джуджета и гоблини не успели да се победят. Стигнало се до споразумение – гоблините да оставят джуджетата да копаят по протежение на жилата, а те от своя страна да не се намесват в делата на гоблините.
И джуджетата продължили да копаят на изток. Така те стигнали чак до Океана. Лека-полека в най-източната част на Колосът се създало джуджешко градче.
Не след дълго, джуджетата научили за Хоул от един човешки кораб, разбил се близо до земите им. Изпитали гняв, когато разбрали, че елфите населяват свободно този остров. Също и алчност прогорила сърцата им, защото Скалистите планини били част от Колосът в миналото, а това значело, че руди в изобилие чакали да бъдат изкопани и обработени. Решило се, че трябвало да наложат властта си над тези земи. И така започнал строежа на първите кораби. Те били толкова огромни, че единият можел да превози пет стотици джуджета. Също така плавали без платна, а можели да поберат провизии за цяла година. Били с дълги, но тесни корпуси, а от двете им страни се проточвали метални оси, които ги свързвали с други два кораба. Така всяка тройка кораби можела да пренесе 1500 джуджета. За първата вълна били построени пет такива тройки. 7500 джуджета се отправили към Хоул. На бордовете били допускани само джуджета, навършили 100 години, без семейства и с доказани умения в различни области. За зла участ, едва 2000 воина се намирали на корабите, останалите били предимно махсина, хиляда и малко били ковачи, занаятчии и миньори, а по-малко от хиляда били специално обучените за целта моряци – те управлявали бълващите дим кораби.
След акостирането на западния бряг на Хоул, джуджетата започнали да устройват лагер. Но скоро били атакувани от елфите, които пръснали малобройните им сили.
Джуджетата успели да спасят повечето махсина. Воините се били до последно за да осигурят на останалите време за бягство. Корабите вече били подготвени за отплаване, но имало заповед нито едно джудже, стъпило на Хоул да не бъде допускано обратно.
Така оцелелите джуджета се оттеглили на север в Скалистите планини, а корабите се върнали към Магландиум, за да отнесат вестта за поражението. Дошъл най-рисковият момент на експедицията – дали ще дойдат още заселници или не. Цяла година трябвало да се чудят джуджетата на Хоул, докато един кораб не донесъл вестта: „Копайте големи галерии, събирайте храна, постройте пристанище, защото идваме тридесет хиляди”. Само това се казвало.
Хоулските джуджета били смаяни – та това значело, че в източната колония на Магландиум ще останат не повече от три хиляди джуджета. Какво ставало? Никой не можел да им каже – моряците веднага отплавали обратно, а в съобщението нямало друга информация.
А истината била лоша – гоблините нарушили споразумението и прекъснали връзките между джуджетата в източния и западния край на Колосът. Източните джуджета разбрали, че гоблините се готвят да ги заличат и взели съдбовно решение – да се преселят на Хоул. Съборили огромна част от галериите си, за да забавят нашествието. Започнали да източват достъпните им ресурси, но най- много работа им отнели корабите – нови двадесет се строяли. Три години джуджетата успели да удържат галериите си, но накрая станало ясно че това е невъзможно да продължава. Взело се решение хиляда семейства да останат в най-добре укрепената част от източните галерии, а останалите трийсетина хиляди джуджета да се прехвърлят на корабите, заедно с тонове храна, руди и оръжия.
И така, избраните от тази раса, пословична със страховете си от плаването, потърсили спасение в Океана. Казват, че Нетилун бил впечатлен от храбрата постъпка и им позволил да стигнат невредими до Хоул. Там били посрещнати от първите колонисти, които от своя страна подготвили огромен град, където да се настанят новодошлите.
Два кораба били пратени обратно, за да могат и останалите джуджета в източния Колос да се спасят. Но корабите се върнали с едва 200 пътници – 150 махсина и 50 биллади – последните оцелели. От тогава до днес, джуджетата от Хоул не са осъществили повторна връзка с Магландиум.
Известно време след преселването, джуджетата запазили стария обществен строй, но след войната с гоблините, той се променил съществено. Промяната започнал Свьорн Голдсон, главнокомандващ армията по онова време. Той свалил от власт Нинелиаб III Нинарит и въвел големи промени за живота на всяко джудже.
Първо, той разделил териториите на джуджетата на девет области, населявани от девет клана. По подобие на стария строй, клановете били обединени в три главни. Различното е, че главните кланове били разделени по чисто географски съображения – западен, централен и източен, съответно разделени на северен, централен и южен, наречени още “средни” кланове.
Иначе, всеки от деветте клана има свое име и е съставен от множество малки кланове, всеки включващ потомци на един и същи род. Представител на всеки среден клан в Съвета на клановете, се избира от Съветът на родовете в съответния клан. Съветът на родовете се състои от водачите на отделните родове в средния клан. От Съвета на клановете, веднъж на всеки тридесет години се избира Низш Крал - пълноправен властелин на джуджетата в Хоул. След като стане Крал, обаче, джуджето излиза от двата съвета, а на негово място застават други. Съветът на клановете, от своя страна, може да гласува свалянето на Низшия Крал, но за да бъде осъществено това, трябва и деветте съветника да гласуват “за”. Все още сина не могат да участват в съветите, което ги поставя далеч от всякаква власт.
Всеки род поддържа армия според нуждите си, а в случай на война е длъжен да предостави определен брой войници, които преминават под прякото командване на Краля. Войната е единственото време през което Съвета на клановете не може да свали Краля.
Все пак, битът на джуджетата не се е променил много – сина се занимават с намиране на храна и грижи за семейството, докато лади – с всичко останало. Сина все още са подтиснати от обществото, което не им дава възможност за изява.
За имената на джуджешките кланове:
Всеки от деветте клана има свое собствено име. Тук ги изброяваме, като зад всяко име поставяме в скоби географското разположение на клана:
Авалгипуч (Северозападен)
Бердонич (Северно-централен)
Хикрок (Североизточен)
Балудра (Централен-източен)
Грикрачич (Централния клан)
Урубитрач (Централен-западен)
Оломир (Югоизточен)
Ваняска (Централен-южен)
Палорич (Югоизточен)
Всичко, което не е в болд е опционално и приемам идеи за имена.