III. Расите на Хоул (част 3: Елфи)- Сетингова информация

Още един континент в света на Магландиум.

Модератор: hameleona

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

III. Расите на Хоул (част 3: Елфи)- Сетингова информация

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 4:45 pm

3. Елфите

Обща история на елфическите родове
Някога Вечната гора била населявана от единадесет елфически рода. След войната седем от тях остават на Магландиум, за два няма данни, а останалите два били отцепени, заедно с Хоул.

За жалост, горите на рода Фанор (Нощ) били унищожени и превърнати в пустиня, позната като “Пясъчникът”. Така, те били принудени да се изселят далеч на изток, в гората Тинголин, наречена по-късно Мраколес. От друга страна, рода Закар (Ден) имал късмет да живее в югоизточната, незасегната част от Вечната гора. След разцеплението, те нарекли своя дом “Елфолес”. Силната магия, вилняла по време на втората война, променила елфите. Двата рода вече се различавали от мангландиумските си събратя, а помежду им разликите били още по-големи.

Някъде през пети век от запад пристигнала флота, пренасяща няколко хиляди елфа, предимно от рода Денел. Те се заселили на западните брегове на Хоул, където Елфолес достига до самия океан. Когато тези елфи срещнали своите родственици, те не могли да повярват колко променени били. А когато се срещнали с представители на рода Фанор, денелци били съвсем шокирани – толкова големи били различията им.

Войната с джуджетата внесла смут в обществото на елфите. Вътрешните спорове достигат връхната си точка при разцепването на преселниците. Близо половината от тях напуснали Елфолес и се пренесли да живеят в Мраколес. Така разединеният род изчезнал от картата на Хоул, а се появили два нови – Саливел и Марител.

Още несъвзели се от войната с джуджетата, елфите били въвлечени в нов конфликт, този път с гоблините. Принципно, жителите на Елфолес не биха взели участие в такава далечна битка, но нападението над себеподобните им ги разгневило и те тръгнали на бран.

След края на тази война, елфите вече имали достатъчно време да се съвземат и да възстановят загубите си. От този момент нататък елфите вървят бавно напред в развитието си.

Родовете на Хоул
Елфите на Хоул се делят на четири рода. Всеки род се дели на няколко клана, съставени от множество семейства.

Поради огромното струпване на магия, обхванало Хоул малко преди края на Втората война, елфите от родовете Фанор и Закар са мутирали и се различават силно от Магландиумските елфи. Някои даже изказват предположения, че те вече не са елфи, а съвсем нови раси.

На Хоул има много полу-елфи. Но за тях в друг раздел ;)

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 4:50 pm

Рода Фанор – рода на Нощните елфи

Расови характеристики
Фанор значи “Нощ” на древния език и е име, което рода е получил след промяната си. Елфите от този род са силно обвързани с нощта. Не е известно как точно са се променили, но религиозните им вярвания дават добър отговор, макар и да не може да бъде потвърден. Знае се само, че е станало преди края на Войната.

Нощните елфи са високи – мъжете достигат до 180 см, а жените – до 175. Сравнени с останалите родове, те са физически най-силните и издръжливи елфи. В повечето случаи силата им леко надвишава човешката. Кожата им варира в границите на синия цвят, а косите им са като калейдоскоп. Очите им са тотално променени – имат зеници като на котка, а в тях играят звездички. Нощните елфи имат и изразени недостатъци. Определено са тромави за елфи, а денем трябва да крият кожата си от преки лъчи, защото те я изгарят.

Физическото развитие на нощните елфи е ускорено и близко до това на хората. Чудно, ала майките на нощните елфи вече не се лишават от жизнената си енергия, за да родят. Това им е помогнало неимоверно, за да оцелеят във враждебния свят.

Характер
Характерът на нощните елфи е доста особен. Макар и по принцип сърдечни, всички нощни елфи са затворени и студени към непознатите. Единствено към гоблините изпитват силна омраза, заради зверското им нападение над гората. Иначе, не са настроени враждебно спрямо останалите раси, но предпочитат да ги отбягват.

Територии:
Нощните елфи населяват цял Мраколес, с изключение на една малка част отвъд река Виста, която е отстъпена на бегълци от рода Закар.

Кланове и управление
Нощните елфи имат четири клана: Валар, Елент, Сакрос и Слевилт. Кланът Валар е управляващият клан. След тежката война с гоблините, Валар държи изкъсо другите три клана. От него произлиза царското семейство Елмсмере, което управлява всички нощни елфи от края на Втората война до наши дни.

Кланът Валар
Кланът Валтар заема югоизточната част от Мраколес. В земите му се намира столицата Елмс, както и град Сартитор. Освен тях, кланът контролира огромен брой села и пет по-малки града. Земите му са мирни и спокойни. Населението е многобройно и живее добре.
Валар са известни като добри магьосници – нещо което не е много обичайно за нощни елфи. Стават и за воини, но бойните им умения бледнеят пред магическите.

Кланът Елент
Кланът заема североизточните земи на Мраколес и е в постоянна битка с отделни групи гоблини, които се появяват понякога от север. Териториите му са най-гъсто заселени от всички в гората.
Елентци са прочути със стрелците си с дълъг лък, както и с нещо нетипично за елфите – корабоплаване. Наистина, кланът Елент има корабостроителници и пристанища, а негови предводители търгуват с далечни земи, от които докарват подправки и екзотични стоки. В териториите на клана се намират три големи града (Халан, Сепария и Тол), десетина по-малки и безброй селца.

Кланът Сакрос
Териториите му заемат северозападната част от Мраколес. Те са най-слабо населени. Почти цялото население е струпано в северните граници на гората, за да даде отпор при евентуална атака от страна на гоблините. Там се намира и единственият голям град, наречен Гавал. Кланът е наблегнал на развитието на занаятите. Бидейки близо до планината, те черпят ресурси от нея. Известни са със своите ковачи, мечоносци и изобретатели.

Кланът Слевилт
Те живеят в югозападната част от Мраколес. Имат само два големи града, но за сметка на това броят на селата е неизброим. Живеейки най-близко до човешките земи, те са определили за свои приоритети дипломацията и търговията.

Градове
Градовете на нощните елфи са запазили типичния си елфически вид. Повечето са с население между 1000 и 5000 души, като единствено Елмз има население 15 000. Халан и Тол имат население съответно по 10 000 и 7000, а Сепария има 8000 жители.
Сепария е единственият град, построен по различен от стандартния модел. Той е основното пристанище на клана Елент. Тук често идват чужденци, предимно човешки мореплаватели.

Корабоплаване на нощните елфи
Нощните елфи изпитвали влечение към морето. Много от тях искали да намерят останалите два изчезнали рода. Но какво можели да направят? Промяната им силно намалила магическите им способности, не били добри инженери, а в морето никога не били стъпвали. За щастие, тогава били управлявани от Арлейн Севеле (Зелена Сълза), която проявила прозорливост и наела човешки майстори. Те обучили нощните елфи в морските занаяти. Много скоро, елфите започнали да строят кораби по свои собствени модели. Те били два основни типа:

Бойните галери са малки и маневрени. Нямат мачта, а на греблата стоят елфи-воини.
Малката бойна галера има екипаж от 50 елфа и въоръжение от 2 до 4 балисти. Имат 12 двойки гребла, като за всяко гребло е нужен един елф. Броят на тези кораби е най-голям.

Средните галери имат 100 души екипаж, 25 двойки гребла, от 10 до 15 балисти и понякога – един катапулт. Не се знае колко точно от тези кораби са построени, но със сигурност не са над двайсет.
Големите галери имат 300 души екипаж, 50 двойки гребла, от 20 до 30 балисти и от 2 до 4 катапулта. Досега са построени точно пет такива галери.

Търговските кораби се различават значително от бойните. Имат една мачта в центъра на палубата и от 25 до 50 двойки гребла, в зависимост от големината на кораба. Търговските съдове нямат въоръжение.
На елфическите кораби няма роби-гребци.

През последните години, балистите и катапултите почват да биват заменяни от оръдия, но процеса е бавен и тромав.

По стечение на обстоятелствата нощните елфи са най недовършената раса за Хоул. Тъся си съавтор за описването им. :)

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:07 pm

Расови характеристики:
Горските елфи са ниски, по ръст ряд и доста по-мускулести от типичните елфи. Косите им са в най-различни цветове, като най-често се срещат русите и кестеняви коси, но немалко индивиди имат и зелени, като естествено, се срещат и всякакви нюанси между трита цвята. Очите на горските елфи са винаги в тон с косата им. По форма силно напомнят на котешките очи, а в ирисите им блещукат типичните звездици, характерни за всички елфи.

Промяната им настъпва, след разцепването на Антила. Истината е забулена в тайна, основно поради липсата на сигурни исторически източници, но няколко легенди са се запазили, а по местата, където те се припокриват, може да се предположи, какво е станало.

Изпърво, след унищожаването на северната част от гората им, елфите се почувствали спокойни. Тогава обаче, се появил Врага. Кой точно е бил този Враг, не е ясно, но може да се предполага. Ясно е, че нашествениците са дошли от морето, че са били многобройни и че са побеждавали във всяка битка. Поради факта, че за ранната история на нагите не се знае нищо сигурно, спокойно можем да предположим, че някаква част от тях е атакувала Елфолес, още по времето, когато Хоул е плувал, към мястото, на което се намира сега. Изказвани са предположения, че може да са били и Лийнайците, за които също се знае много малко. Въпросът още буди спорове, сред историците.

Същият този Враг бил на път да изтреби и без това малкото елфи, чиято основна защита до тогава била самата гора, но след отцепването на Елфолес от Вечната гора, силите му намалели, а с тях и силата на горските елфи. Като че ли, за да допълни ужаса за тях, магията на елфите станала неконтролируема – старите заклинания не действали както трябва, а нови не се търсели. Единствено друидите запазили силите си и точно те намерили решение на проблема.

Десетте най-могъщи друида се събрали и извършили ритуал, който променил целият им род. Друидите помолили за силата на дърветата и част от нея се вляла в телата на елфите, помолили за очите на орлите и зрението на елфите се подобрило неимоверно. Помолили за още много неща, но най-важното от тях е молбата за промяна в елфаните – големият проблем с двете деца всъщност ги обричал на гибел. Така, горските елфи станали, това което били сега, а новите им сили им помогнали да се справят с Врага.
Десетте друида заплатили с живота си, за стореното, но цената си струвала.

Някъде пак по това време, елфите се научили да контролират чистата елементална магия, като повярвали, че това бил дар от самите Трима. Така, се появили горските елфи – бързи, ловки, силни, с остри сетива и много по-висока раждаемост. Теоретично, те можели да се превърнат във владетели на цял Хоул, но естествено си имали и проблеми.

Горските елфи в началото бленували по старите традиции, а по-късно този блян се изродил в консервативност. За тях всичко, което не можело да се постигне с лични усилия, трябвало да се постига с магия, а не с машини. Така лека по-лека, горските елфи се превръщали в един весел и вечно усмихнат народ, който обаче бил ограничен от собствените си блянове и мечти. Пристигането на Тъмните елфи изобщо не подобрило нещата.

Бит и култура на Горските елфи.


Изпървом, горските елфи, се опитали да запазят предишният си начин на живот. Но това било абсолютно невъзможно – Елфолес, макар и близък по способности до Вечната гора, бил завинаги отделен от нея, а това повлияло на целият им живот.

Първият проблем, с който се сблъскали горските елфи бил парите. Старата система, основаваща се на престиж и слава, просто нямала начин да се пригоди за новото време. Трудно и с много брожения, но най-накрая горските елфи приели паричната система на хората, съставена от медни, сребърни и златни монети.

Това, че възприели парична система, нямало нищо общо с всекидневието им – елфите в даден град или село без проблеми прилагали старата система, с леки изменения и всички гледали на парите, като неизбежно зло, при търговията с други кланове и раси. Ситуацията не се е променила и до сега.
Хранителните им вкусове също се променили – животът станал по-суров, а с него елфите и всички останали обитатели на гората – по-жестоки. Още през първите години, чрез ръководството на Друидите, елфите поддържат почти минимално ниво на хищници в гората, освен по покрайнините й, което дава възможност на тревопасните животни да се множат в наистина огромни количества. Съответно, менюто на елфите вече включва неизброимо число ястия, чиято основна съставка е месо.

Самият живот на елфите се променил, но от тук нататък, ще говорим, чрез преките източници.

Из “Спомени за родния лес”
От Алуриал ел-Ехралин

“…събратята ми винаги са отдавали голямо значение на раждането. Според подредбата на небесните тела, Последователите… твърдят, че могат да определят, какво ще стане детето, щом порасне. Сега за мен това са врели-некипели. Било е предречено, че ще стана ковач. Къде ти! Станах горянин, а после и напуснах Елфолес.

Но по-често се внимава много за раждането на детето. Обикновено, първоначалното предсказание определя самия му живот – на какво ще бъде обучено, сред какви среди ще се движи и т.н.
Преди да навърши десетата си година, детето не се занимава с почти нищо, освен с игри и волен живот. Обикновено, това е времето, през което родителите се опитват да влиаят на съзнанието на малчугана – карат го да играе определени игри, четат му подбрани от тях приказки и т.н. При такова детство, не е чудно, че личните пророчества, правени от ПТП са почти винаги успешни.

Щом навърши десет години, започва базовото обучение на хлапето – учат го да чете и пише, да говори и пише правилно Кауейля или както го наричат сред хората –Висшия Еллаффи. Малчугана бива обучаван, как да се грижи за гората и как да извлича ползи от нея без да я наранява. Това впрочем, е нещо, което всяко едно разумно създание би трябвало да се научи – как да използваме природата, без да я унищожаваме.

През периода двадесет – тридесет, малчугана се ориентира в света на елфите и в различните начини за оцеляването им. Предполага се, че тогава, звездите се намесват и определят, към кои занаяти детето се насочва.

На тридесетата си годишнина, детето, вече младеж, трябва да избере с какво ще се препитава от тук нататък. Дали ще бъде ковач, събирач, ловец, жрец, магьосник войник или нещо друго е изцяло негов избор. На теория, никой не го задължава да избере това, което са му предсказали жреците, но на отделилите се от предначертаният им път не се гледа с добро око. Най-често, за да има що-годе нормален живот, младежът трябва да се премести в друго селище или дори да смени клана…”


По-нататък, Алуриал е описал всекидневието на елфите:

“… Сутринта в Елфолес е много общо понятие. Тъй като в повечето части на гората, Светилото не се вижда лесно, за сутрин се приема общото просветляване на обстановката. Липсата на точни начини за измерване на времето сред събратята ми, поражда големи проблеми, да не говорим, колко често може да се обърка календара, но за това по-нататък.

На развиделяване, когато и да е то, елфите излизат от домовете си и се запътват по дневните си задачи. Най-често, закуската, обяда и вечерята са общи, като се приготвят от част от останалите в селото елфи – скорошни майки, леко ранени горяни и от самите събирачи. В по-големите села и в градовете се е наложил принципа на отделното хранене – всяко семейство яде само за себе си, а продуктите се купуват от пазара.

Закуската и обедът са сравнително спокойни и мълчаливи – всички мислят за работата си през деня и не се занимават с друго, но вечерята, а и самата вечер, като цяло са изключително забавни. Събратята ми са изключително весел народ и обичат да пеят, да се веселят, да танцуват и да творят музика. Обикновено вечерите са шумни, с много смях и забави. Това е и единственото време, в което младите могат да се “насладят на живота” както мърморят с усмивка по-възрастните. Виното се в солидни количества, а никой не забранява на младежите да пият. Рядко се случват сериозни инциденти, защото всичко се приема на шега, но ги има.

Младите елфи, не са много по-различни от младите хора – някой път се сбиват за глупости (най-често за компанията на някоя елфана), карат се и какво ли още не. Възрастните и най-вече горяните и свещениците гледат да няма сериозни инциденти, а когато такива се случат… Е, винаги има начин един проблем да се реши.”


По-надолу той споменава и още интересни факти за бита и културата на елфите:

“Да си млад в Елфолес е нещо прекрасно. Гората е красива, живота е щастлив.
Винаги съм се учудвал на хората. Мислят събратята ми за консервативни, а не усещат своята собствена консервативност. Дори сред човешките държави има една, в която свободата на мисленето е нарушена, а да не говорим за религиозната им фанатичност. Е, не мога да отрека, че религията им е по-добра…
Но нека дам примери. В едно човешко общество, извънбрачното дете е табу. Жената трябва да има мъж и чак тогава деца. Самият акт на защитаване на девствеността на жената ми се струва странен, при положение, че нищо не се прави по отношение на мъжете. В Гората, нещата са доста по-различни. Една елфана може и никога да не се омъжи. Може съвсем спокойно да приема в ложето си различни мъже и никой не мисли лошо за нея. За елфите, физическите нужди са просто страничен шум. За сметка на това мисленето е ограничено. При хората пък е обратното. Може би заради това воюваме едни с други?
Също така, при хората не се среща чувството за общност, което се намира сред елфите. При нас родът, кланът са важни, но реалната общност е селото. Дори прокудените от Гората могат да са спокойни за живота си в своето село – всички държат едни за други до последно.

При хората забелязвам голям проблем със сираците. Може би единственото по-лошо от това да си сирак е да си копеле – т.е. извънбрачно дете. Сираците в човешките общности са оставени на произвола на съдбата, докато при елфите, те се превръщат в деца на цялото село, или дори на целия град…”


В едно свое писмо, до Венески благородник, Алуриал споменава за позициите на трите основни органа в гората (ПТП, Децата на Магията и Съвета), погледнати през очите на простолюдието.

“… А относно въпроса ти за водещите органи – за тях много може да се каже.

Последователите на Тримата Повелители не са религия на простолюдието. Всички се страхуват от тях и им се подчиняват, но само и единствено, защото са подведени, че свещениците там са едва ли не пратеници на самите богове. Тук може би трябва да ти разясня единственото нещо, за което съм сигурен, що се отнася до организацията им.

Там има два вида служители – Свещеници и Жреци. Няма как по-точно да го преведа на твоя език. Разликата между тях е, както и при Посветените и Просветлените във вашата църква – едните са много и искрено вярват, държат се близо до простолюдието и му помагат, а другите са по-скоро администратори, а теоретично са и проводници за желанията на Повелителите.

Всички елфи уважават и обичат жреците. Малко елфи харесват свещениците. Трябва и да отбележа, че над девет десети от свещениците са Тъмни елфи, което не помага по никакъв начин на ПТП…

Децата на магията са странна паплач. Казвам ти го директно и не крия, че не ги обичам – все пак точно те убиха сестра ми, която опита да практикува заклинателство. Магията им не е непозната на хората – залага на сродство на дадения индивид с някой от елементите. Способностите им са унищожителни и страховити, което ги прави страшни. Реално обаче, друидите ни са далеч по-силни, но сякаш никой не го осъзнава. Децата са малка организация, съставна изцяло от тъмни елфи и шепа горски братя. С две думи – обикновените горски елфи ги мразят.

Коренно различно е положението в Съвета. Всички уважават членовете на Съвета и им се подчиняват. Ако някой ден Съвета се обърне срещу Тъмните, мога да ти гарантирам, че горските елфи ще скочат заедно с него, дори тези, членуващи в ПТП и Братята…”



Държавна структура на елфите в Елфолес
Горските и тъмните елфи са разделени на кланове, спазващи семейния принцип –всички в клана са роднини. Ако някой клан стане твърде голям той се разделя на две части и това се случва веднъж на два-три века. В момента има 16 клана на горски елфи, всеки наброяващ между 6000 и 12000 елфа. Имената, числеността, както и разположението на териториите им са описани по-долу. В държавното устройство се включват и 6-те клана тъмни елфи.

Цялостно, елфите се управляват от Съвета на гората. В него влиза по един представител на всеки клан, като по правило, това е най-могъщият му магьосник. Съответно, чрез гласуване се избират един председател на съвета, който има пълно право да налага вето за решенията на Съвета, а в случай на война поема пълната власт.

Другият орган, който контролира горските елфи е жреческото общество. Наричат се “Последователите” и отвратително изкривяват историята на света, представяйки Тримата повелители като господари на всичко, а другите богове като демони. Жреческото общество е влиятелно колкото самия Съвет.

Клановете
Клановете на горските елфи някога били четири – Гарон, Симпор, Десек и Линас. Но високата раждаемост и сравнително лесният живот в Елфолес, променили нещата. Така, клановете се разпаднали на по два, а те на свой ред, на още два, при което днес клановете са шестнадесет на брой. Тъй като елфите са консервативни, в управлението все още участват само четири клана, като всеки от тях представя по още три такива, вместо всеки от шестнадесетте клана да имат свой представител.

Четирите изначални клана винаги са си противоречали. След възмогването на “Последователите на Тримата повелители”, противоречията остават скрити зад хладната учтивост, заимствана от тъмните елфи.
Информацията за клановете по-долу е извлечена от книгата “Вътрешно устройство на Елфолес” на Алуриал ел-Ехралин - един от елфите, които постоянно напускат Елфолес, по различни причини - отвратени от тесногърдието на своите събратя, противници на ПТП („Последователи на Тримата Повелители”), елфи, загубили близки, които са били противници на ПТП и какво ли още не. Странно или не, малцина оспорват истинността на книгите му, а и спокойния тон, с който са написани говори по-скоро за научна обективност, отколкото за политическа пристрастност. В момента Алуриал се е установил за постоянно в едно селце близо до Венес, където, според неговите думи, би желал да изживее старините си.


Кланът Гарон
Заема североизточната част от гората. Род, изключително краен във възгледите си спрямо другите раси. Поддържа голяма редовна армия и винаги е готов да се изправи срещу другите раси. Поради фанатизма на членовете му, Последователите имат най-силна власт тук. В центъра на териториите на рода се намира и най-големия храм на Тримата - огромна сграда, съставена от стволовете на три огромни дървета. Присъствието й в земите им кара всички гаронци, да бъдат още по-фанатизирани и горди.
На север земите им обхващат малката равнина, заключена между Пясъчника, Елорийското езеро, гората и Океана. Там се въди порода ниски, но бързи и издръжливи кончета, които гаронци са се научили да опитомяват и да яздят в битка. Практически, гаронци съставляват единствената кавалерия в армията на цял Елфолес.

Имат няколко малки градчета по бреговете на езерото, но там не се осъществява търговия. По пристаните им са се приютили множество малки и бързи лодки, предназначени за борба с Венеските галери, в случай на война, както и няколко по-големи съда, които могат да пренасят войски за евентуален десант. Логично, досега лодките винаги са били побеждавани от по-здравите, по-бързи и много по-добре въоръжени кораби на Съюза.

Родът е разделен на следните четири части: Велена, Хастро, Мавур и Гарон. Няма големи градове.

Кланът Симпор
Заема огромна част от западен и централен Елфолес. Най-многобройния и най-силен от всички кланове. Последните три столетия, председателят на Горския Съвет е от този род, което само засилва позициите му. Из земите им се среща дърво с името Гадрон - със златисти листа и кърваво червени цветове, голям бял ствол и мънички, зелени плодчета. От клоните му се произвеждат най-добрите лъкове в цял Хоул. За жалост такъв лък се намира много трудно извън гората, защото търговията с тях е строго забранена от Съвета. Според всеобщото признание, най-добрите дървопеви са членовете на този род. От друга страна пък, добрите лъкове са донесли славата на симпорските стрелци – те са смятани за най-опасните, макар че не всички са съгласни с това. Родът поддържа голяма армия.

В земите на рода се намира и най-големия град в цялата гора - Хейла, където е седалището на Съвета на Гората. Сградата на Съвета е изключително малка и дори незабележима. Намира се в клоните на огромен гадрон и има не повече от десетина стаи. Цялата конструкция залага на уют, а не на показност.

Самия род се дели на Кратон, Фланер, Елекро и Симпор.

Кланът Линас
Това е кланът който заема югозападен Елфолес. Може би най-незначителния от всички кланове. Единствения клан на горските елфи, който се опитва да изгради сериозно корабоплаване, макар и те да не са наясно защо – прадедите им са го правели, значи и те го правят. За жалост, това е основен принцип за всичко в Елфолес. Ала линасци не се поучават от корабите на хората, а се опитват да създадат свои собствени. Консервативността им дълго време ги възпира дори от това да погледнат корабите, с които тъмните елфи са дошли на острова. Така, в момента корабите на линасци са тромави, бавни и скъпи, а единственото им предимство е, че са съставени изцяло от изпято дърво и това ги прави изключително здрави, което не им помага, в битка с галерите на Венеския Съюз. Хората все пак имат хилядолетия опит в корабоплаването и знаят всичките му тънкости, докато елфите са чисти пионери. Естествено, затова във всяка война между Венес и Елфолес, линасци понасят огромни загуби.

Линас е клан, който така добре олицетворява вярата в традициите на всички горски и тъмни елфи, че едва ли би могло да има по-добър пример. Все пак, трудния живот е превърнал членовете на клана в силни и издръжливи (за елфи) и най-добрите пехотинци в Елфолес. Множество слухове говорят за назряваща промяна в политиката на клана, но нито един от тях не е потвърден. Все пак, факт е, че Келебрин Галдир, синът на предводителя на клана, е прокуден от Елфолес за еретични проповеди и нарушаване на общия ред. Слуховете твърдят, че той се е върнал и заедно с клана Десек подготвят гражданска война за унищожаване на ПТП и „Децата на Магията”.

Кланът се дели на Линас, Зетас, Малак и Селварт.


Кланът Десек
Кланът заема югоизточната част на Елфолес. Членовете му са изключително прогресивно настроени и толерантни и това им е спечелило ненавистта на останалите родове. От близо три века, клана практически е самостоятелен и подчинението му към Съвета е формално. Клана не участва в нито една от войните с Венес, а в същото време през неговите земи се внасят така нужните за елфите в гората метали и други суровини, които не се срещат под сенките на дърветата. Десек са търговци и винаги са обичали парите, което е довело и до промяна в характерите им. По земите им няма кой-знае колко свещеници от ПТП, а „Децата на магията” изобщо не се допускат без ясно определена причина за пътуването им. Естествено, подобни мерки са наложени и срещу всички елфи от клана от страна на останалите, но това не ги притеснява особено.

Родът поддържа голяма армия, но тя не би била достатъчна да го опази при евентуална гражданска война. Точно върху този факт се крепят слухувете за назряващата война между Десек и част от Линас срещу останалите кланове и тъмните елфи. Едно е сигурно – при евентуална война Венес, ще се включат на страната на бунтовниците, а войната ще е кървава и продължителна. Никой не знае как ще завърши тя.

Десек е разделен на следните части: Десек, Тодал, Илебрин и Жерас. В земите му се намират три големи града. Хелавия е крайна точка на целия търговски поток към и от Елфолес. Зидрона е средище на търговията вътре в самия Елфолес. А от столицата Саланара родът управлява своите земи.

Последователите на Тримата Повелители

Това е най-влиятелната организация в Елфолес. Единствено клана Десек недоволства от нея, но никога не го обявява открито. За повече информация, виж „Седемте Вери”.

Войните с Венес
През 829, от 966 до 983, през 1121 и от 1193 до 1233 г. Елфолес напада Венес... И губи при всички случаи, основно поради консервативността си. Едва в последната война елфите си позволили да използват презрените бойни машини. Направили го, защото се оказало, че великите елфически магьосници са безсилни пред хитрите и вечно експериментиращи човешки заклинатели и изобретатели.
Факт, обаче, е и това, че след един несполучлив опит за контраатака през 972 г., Венеският съюз не се е опитвал да навлезе повторно в Елфолес. Това не е попречило на елфите от клана Десек да поддържат добри отношенията с венесци, защото самите те отказали да вземат участие във войните.

Култа към Магията
Горските елфи поставят магията над всяка технология или друга наука. Според тях техническият напредък е грях и извращаване на природата. Според Последователите, Повелителите са създали елфите, за да се поддържа баланса в Природата по единствения правилен начин – с магически способности. Една от причините елфите да мразят джуджетата е точно огромното майсторство на последните да създават машини, които според елфите създават хаос в света.
Повечето елфически магове са събрани в организацията “Децата на магията” (виж “Организации и общества”).

Горските елфи изгнаници

Част от горските елфи са прокудени от Елфолес, защото не споделяли проповядваните от управата ценности. Макар да се изправят заедно пред опасностите, те са безлични и неорганизирани. Сега населяват южните покрайнини на Мраколес и дължат васална вярност на нощните елфи. Нямат организирани структури. Двата им основни поминъка са търговията и работата като наемници. Навсякъде из Хоул могат да се видят отряди елфически стрелци-охранители или отделни елфи-амбуланти, обикалящи селата и малките градове. Вярванията на Прокудените са силно изменени. Повечето са се отказали от Повелителите и са се обърнали към Пантеона, а други са станали пълни атеисти. Но независимо от личните си вярвания и убеждения, прокудените се отличават с висока търпимост и приемственост. По ирония на съдбата, прокудените с техния пионерски и борбен дух са по-умели магьосници от останалите горски елфи.

От векове, част от прокудените се установяват да живеят в земите на клана Десек, край границата с Венес. Голяма част от тях официално се присъединяват към клана и това води до все по-прогресивно мислене в редиците му.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:09 pm

Родът Маритал – родът на Тъмните елфи
Няма какво толкова да се каже за този род. Устройството му е напълно еднакво с това на рода Закар, което не е чудно, защото двата рода живеят заедно в една гора. Родът е изключително задружен и влиятелен, което му дава огромно предимство в Съвета на Гората.
Интересен е външният им вид – черни коси (задължително) и бледа, почти прозрачна кожа. За това обаче по-късно.

Историята им също е интересна…
Още в началото на новото време, много от елфите във Вечната гора носили дълбоки душевни рани от преживените ужасни събития. Толкова тежки били тези травми, че въпреки невероятната си психическа устойчивост, някои от елфите полудели или се вманиачили в какви ли не идеи. Те започнали да заплашват мира и равновесието в елфическия дом. Тогава управниците на рода Денел взели едно, на пръв поглед, много крайно решение – всички “неудобни” елфи да бъдат заловени и изгонени от гората. Няколко други рода подкрепили това решение и така, през един тих, пролетен ден в началото на пети век от източните брегове на Магландиум тръгнали четири кораба с изгнаници. Като се изключат напълно лудите елфи (които били малко), другите били разделени на три основни групи, според своите убеждения. Първите желаели да позволят на всички раси да живеят в гората, други мислели, че не бива дори да знаят за съществуването им, а трети проповядвали противоположната крайност – че елфите трябва да въстанат и да избият всички различаващи се от тях раси по целия свят. Дори по време на плаването между либералните елфи и другите две групи постоянно възниквали конфликти. Единствено мисълта за трагичната им съдба и оцеляване ги възпирала да не се избият. Така, един ден те пристигнали на Хоул, където били добре приети от горските елфи. Ала след година и половина спорове, либералните елфи били принудени да се изселят от Елфолес под заплаха от пълно унищожение. Те прекосили острова и се заселили на юг от Мраколес. Там, заедно с част от хората основали княжество Антелия.

“Тъмните елфи останали в Елфолес. Но да бъдат втори по важност в гората не ги устройвало. Започнало изпълнението на грандиозен план, прекъснат за малко от войната с гоблините, но продължен и завършен след нея. Тъмните елфи дали идеята за създаването на Съвета на Гората, знаейки, че скоро ще имат силни позиции сред лишените от тяхното лукавство горски братовчеди. За три века тъмните елфи наложили властта си над Елфолес, макар и неофициално.

Паралелно със Съвета, тъмните елфи създали и “Последователи на Тримата повелители”. Крайните възгледи на религията привлекли почти всички горски елфи. Единствено кланът Десек се противопоставил на религията, защото търговията с хората му носела високи облаги. Но постепенно много от неговите членове също започнала да ги обсебва идеята за величие. Така лека-полека неудобните елфи от цял Елфолес биват прокудени и се очаква скоро всички връзки между Венес и Десек да секнат. Тъмните елфи този път открито наложили влиянието си в гората, но оставала една последна стъпка, за да бъде завършен планът – създаването на “Децата на Магията”.

Тъмните елфи са много по-добри магьосници от горските и това им дало предимство над цялата организация. Така вече марителци контролират всичко в Елфолес. Няма какво да оправдае покваряването на горските елфи. Един добре информиран страничен наблюдател би ги съжалил, защото по природа те са весел и отворен народ, но конспирациите на тъмните елфи са ги превърнали в мразени от всички чудовища.”

Елкреций Зума, Наблюдател

Тези редове отразяват най-точно какво се е случило. Книгата на Зума е много популярна в Хоул и има голямо влияние върху благородниците във Венес. Някои казват, че единствено думите на Зума възпрели хората да не навлязат с огън, кавалерия и техника в Елфолес, след погрома на елфите на Право поле през 1233 г.

Пак от същата книга е обяснен и странния външен вид на тъмните елфи:

“Прогонените им събратя изпитали неимоверна омраза, към тъмните. Рядко се е случвало такова нещо – елф да мрази елфа, но стореното било факт. Дълго време, те замисляли своето отмъщение, като накрая го намерили… не без помощта на хората.

Като главен виновник можем да посочим Хектор Вила – венски магьосник, който обучил няколко светли елфа в човешките начини за контрол над магията. Заедно с него, тези елфи започнали грандиозен ритуал, с който да навредят на тъмните си братя. Не е ясно, какво точно е трябвало да направи ритуала, но в един момент той излязъл извън контрол – заклинателите заплатили с живота си, за опита да атакуват своите братя. Предполага се, че се е намесил сам Повелителя на Магията, колкото и странно да ни звучи това, при положение, че Тримата официално са се оттеглили от света.

Ритуала не навредил много на Тъмните, но успял да уязви честта им – косите им почернели, а кожата им станала болнаво бяла. Няколкото години, Тъмните се мъчели да разберат, какво им е отнело идеалната красота, с която били надарени и накрая успели. Не че истината им помогнала, по какъвто и да е начин. Хиляди молитви били отправени, хиляди магии били опитани, но нищо не помагало. Накрая елфите просто се предали и религията им изопачила това, не като наказание, а като дар от Тримата…”


Елфолес
Не можем да говорим за горските и тъмните елфи, без да споменем гората, в която живеят. Елфолес е част от Вечната гора, така че притежава всички нейни особености, макар и не в пълна сила. Има десетки и стотици видове дървета и животни. Има хиляди видове насекоми и птици. По някакъв начин силата на самата природа поддържа почти постоянен климат, като сняг може да се види веднъж на столетие или дори по-рядко. Също така никога не е прекалено горещо, никога не е прекалено дъждовно или пък сушаво. Най-точното описание на гората е – утопия.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:12 pm

Родът Саливел – родът на Светлите елфи и княжество Антелия

"…Напуснахме горите, наричани от хората Елфолес. Бяхме отвратени от слепотата на нашите събратя и от злобата им. Как може да не осъзнават че са в грешка?…

…Пътувахме месеци. Води ни Арган, който узнал за свободни земи, южно от Мраколес.

Все още се учудвам на силата на духа и решителността на Арган. Той е роден водач. Винаги, когато започнем да губим вяра и да се отчайваме, Арган ни връща вярата и оптимизма с речите си. Никой не се съмнява, че той ще бъде избран за владетел на земите ни. Всички му вярваме…

…Стигнахме до земята, където ще се настаним. Оказа се,че тук вече има хора, но Арган се уговори с владетеля им и ще можем да живеем с тях. Денонощно спорим дали да запазим стария си начин на живот или да създадем нов. Арган явно губи търпение. Чух го да казва,че ще поиска пълна власт над нас на следващото заседание…

…Както се и очакваше, Арган бе приет за върховен водач. С изключителната си находчивост, той изгради структура на обществото ни, пригодена за живота извън горите. Сега Арган преговаря с владетеля на хората – Елатерик III за нещо, но не пожела да ми разкрие за какво…

…О, чудо! О, велики Трима! Арган взе човешка жена! Действията му предизвикаха огромни спорове сред общността ни. Аз мисля, че решението му е мъдро, но мнозина го обвиняват…

…Арган е велик! Порази противниците си с мъдри думи и с един основен аргумент – тяхното отношение бе същото като онова на тъмните ни братя, които ни прогониха. Сега отново сме единни. Вече някои от нас също си търсят човешките жени. Дори чух, че има няколко сватби. Изглежда, най-накрая сме свободни да бъдем такива, каквито искаме…"


Това са извадки от дневника на Еларион дул Валон, който в леко редактиран вид се разпространява като описание на първите години от съществуването на Антелия. Описано е и разбиването на обичаите и появата на полу-елфите като раса. В момента дори те са по-многобройни от хората и елфите в княжеството. Това в много случаи обяснява бита, културата и нравите на анателийци. Макар и населявано от три раси, княжеството е единно и силно. Някои го намират за доста странно, но нека първо опишем населението му, а после странностите…

Хората в княжеството

Човешкото племе, населяващо земите на княжеството се различава силно от останалите хора на острова. По-ниски, с по-светла кожа, предимно руси коси и сини очи, тези хора наричат себе си “слави”. Според преданията им, те живели на Хоул още от самото си създаване. С външния си вид славите се доближавали до елфите, макар и да били по-едри от тях.
Обичаите на славите били доста разкрепостени, така че се харесали на елфите, бягащи от консервативност и затвореност. Освен това, дори и по завишените елфически стандарти, славите били красив народ. Това спомогнало за сближаването на двете раси.

Родът Саливел
Макар вече никой да не споменава това име, елфите от този род са изключително добре приемани от другите раси, дори и от джуджетата. Бързи, весели и непредубедени, саливелци станали изключително привлекателни за хората, особено сред взаимно противоположните полове. Елфите омайвали човешките жени, а елфаните – мъжките умове. Така елфите бързо възпрели нравите на славите и заживели щастливо с тях.

Полу-елфите
Първо трябва да уточним какво е полу-елф:
Под полу-елф се разбира създание, чиято кръв е между 1/4 и 3/4 елфическа спрямо човешка. Обикновено, чуждата кръв се губи в третото поколение, ако то върви само в една посока. Накратко, полу-елфът е елф с човешка кръв в себе си или човек с елфическа, в зависимост от това как го гледаш.
За седем-осем века съществуване полу-елфите са се обособили като отделна раса. Външно приличат на хората и на елфите, живеят до 300-400 години и притежават способности, присъщи и на двете раси.
Полу-елфите са взели и нрава на родителите си. Някои други раси дори ги смятат за развратни и покварени. Извън княжеството са приемани различно, къде с недоверие, къде с радост, но това не ги спира да обикалят света и да се радват на живота… по техните си начини.

С времето, полу-елфи се появили и не само от бракове между слави и елфи, но също и с грикци или арклеймци. Тези полу-елфи се отличават с по-мургавата кожа и по-тъмни коси.

Държавно устройство на княжеството
Държавното устройство е доста сложно, а добро негово описание, можете да прочетете при описанието на бита и културата на Славите.

Най-добре развитите държавни служби са данъчните и съдебните структури. Докато за първата всички говорят с добро (освен ако не са производители или търговци), то втората винаги се взима на подбив. Все пак е факт, че макар и малко неща да са престъпления в княжеството, веднъж щом се захванат, властите разрешават почти всички случаи.

Територии:
Територията на Антелия има само две природни граници – на север река Виста и на изток-морето. На юг границата с Грик известно време следва Орлова река (наречена на вулкана, от който извира) но завива на север, за да заобиколи грикския град Валинор. На запад следва Източната планина за кратко, а после преминава през полята между столицата и Сматрон, без да е съвсем ясно точно къде.
Това е най-малката държава на острова. Съответно, и двата от човешките й съседи е искал да я подчини, но княжеството упорито устояло на атаките. Най-великото военно постижение на Антелия е щурма на полка, воден от полу-елфа Брик през 1103 г., когато княжеството успяло да отцепи град Ура от териториите на Грикското маршалство.

Градове:
Княжеството е гъсто населено, но има само два големи града – столицата Антелия и Ура. Останалите поселища са крепости или села с население под 2000 души.

Антелия
Население: 23000+2000 постоянен гарнизон.
Статус: столица и културен център
Тези, които не са го виждали, смятат града за нещо велико и красиво, издържано в елфически стил. Нищо подобно! Антелия е хибрид между два стила архитектура. Дървесни домове са заобиколени от каменни къщи. Опасващата го стена е висока, здрава и същевременно грозна.

В центъра се издига едно от трите красиви неща – Дворецът на княза, който е комбинация между дървета и камък, преплетени в чисто човешки архитектурен стил. Практически, двореца е смятан от простолюдието за една от най-красивите сгради на острова, но реално, дворецът е просто многократно умалено копие на двореца в столицата на нощните елфи. Второто, което си заслужава да се види е Магическата академия. Отново е комбинация между различни строителни похвати, но тук освен дървото и камъните в употреба е влязла и магията. Цели секции от академията се носят във въздуха, а вълшебни пътеки ги свързват с основната сграда. Третото красиво нещо в града е Резервата, който всъщност е огромна градина, в която истинските жители са животните. Чрез магия и техника, в обширното пространство са създадени всевъзможни природни условия и са заселени хиляди животни. Посетителите могат да се разходят на педи от тях. Повечето излизат зашеметени от обиколката и бисера в колекцията – Земни дракони.

Ура
Население: 12000+7500 постоянен гарнизон
Статус: военен и търговски център
Ура е град, чийто основен поминък са богатите на полезни изкопаеми мини в Източната планина. В момента Ура разработва около 1/3 от мините в цялата планина. Останалите 2/3 са собственост на Грик. Керваните със злато, сребро и скъпоценни камъни са много примамлива плячка за бандити. Това налага и големия гарнизон на града.

Отговори