III. Расите на Хоул (част 4: Разни) - Сетингова информация

Още един континент в света на Магландиум.

Модератор: hameleona

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

III. Расите на Хоул (част 4: Разни) - Сетингова информация

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:17 pm

4. Лийнайците
Линайците са интересни същества. Външно приличат на хората, но имат странни способности. Някои казват, че могат да приемат каквато си форма искат, а други допълват, че линайците владеят формата си абсолютно и няма нещо, което да е невъзможно за тях.

Естествено, това са глупости. Линайците приличат на хората… колкото и гигантите. Имат люспеста, синееща кожа, хриле зад ушите и ципа между пръстите на ръцете и краката. Имат издължени уши със заострен връх като на елфите.

И все пак, откъде идват слуховете за магическите им способности?
Линайците не се доверяват лесно на другите създания и пазят границите си много строго. Често, вместо да пращат цяло отделение воини, линайците изпращат само един-два мага, които прилагат преобразяваща магия върху себе си и така плашат селяните.

Къде живеят?
Живеят по бреговете и във вътрешността на Прокълнатото езеро. Населили са го изцяло, дори са го пренаселили, но някакви вътрешни убеждения ги задържат там и малцина от тях го напускат. Напусналите са се преместили в няколко близки езера, ала все още не са успели да се настанят трайно в Елорийското езеро.

4.1. История:
Предполага се, че лийнайците са сътворени чрез преобразяваща магия, но дори и те не са наясно от коя раса са произлезли и как точно е станала промяната.

Те са убедени, че винаги са населявали Прокълнатото езеро, но малкото запазени исторически сведения говорят противното. Според древните записки на другите раси, лийнайците са населили Прокълнатото езеро към края на първия век след войната. В добавка, на старите карти се вижда, че това езеро не е съществувало преди разпадането на Антила.

Тогава откъде са дошли? Малцина имат някаква идея. Според историческите данни за появата на разумните раси, лийнайците са създадени едновременно с нагите не от друг, а от самия Нетилун. Той пожелал да сътвори разумни създания, които да живеят в неговите владения. Правил много опити, създал какви ли не раси и уникални индивиди, но нагите и лийнайците останали най-любимите му, дори до ден-днешен. Историците смятат, че Нетилун взел човеци и ги подложил на магическо облъчване, което ги променило и превърнало в лийнайците, познати днес.

Два века, след като са заселили езерото, лийнайците провели дълга война с близкия човешки град Анатея. Войната не довела до нищо добро и за двете страни. При все това, враждата между хората от този град и лийнайците все още тлее и не са рядкост взаимните нападения, отличаваща се с излишна жестокост.

Но проблемът на лийнайците с хората е нищожен, в сравнение с този, който имат с нагите. Двете раси се мразят от самото си сътворение и войните между тях никога не спират. Лийнайците биха избили нагите без капчица угризения и обратно. Може би враждата им накрая наистина ще доведе до изтреблението на една от двете раси. Най-логичното обяснение е, че всяка от тях смята, че е по-важна от другата и че само тя може да бъде любима на Нетилун. Предполага се, че водния бог се забавлява от конфликта между децата си, но че няма да допусне пълно изтребление на коя да е от расите.

4.2. Бит, култура и държавно устройство:
Въпреки голямата опасност, немалко смелчаци са се опитвали да разбулят мистерията около съществуването и бита на тези потайни създания. Повечето от тях никога не са се връщали, за да разкажат. Ала макар и малко, има някои сигурни факти, които са били установени.

Като начало, живота им е съобразен с особеностите на самото Прокълнато езеро. Макар да е изключително обширно, то е плитко – най-дълбоките му части едвам надхвърлят десет разкрача. Изпълнено е с множество острови и почти половината от площта, затворена между бреговете му, е суша.

Държавно устройство:

Изследователите за забелязали, че на всеки остров живее група от точно определени индивиди, които вероятно съставят един род, но не е ясно от колко поколения. Може би има някакво обединение между родовете, но поне на пръв поглед всеки се грижи сам за себе си. Често те воюват помежду си, по необясними за другите раси причини. Досега, от всички външни свидетели, попаднали сред такъв сблъсък, са оцелели само два елфа. Забелязва се, че тези вражди са разпространени предимно между островите във вътрешността на езерото. Родовете, живеещи по бреговете (които са и най-достъпни за изследване), са уважавани повече от останалите. Към този извод водят следните факти:

Няма случай крайбрежните родове да бъдат атакувани от вътрешните. Дори напротив, при опасност те изпращат военна помощ на граничните. Това е забелязано многократно по време на войната с Анатея.
Също така се знае, че по островите има развито земеделие. Явно, произхождайки от човеците, лийнайците са запазили някои от техните привички, и сега вътрешните родове произвеждат много храна, голяма част от която се изпраща на граничните. От своя страна, тези родове въобще не се занимават с нуждата от прехранване. Тяхното предназначение, без значение дали става въпрос за мъжки или женски индивиди, е да бъдат воините и магьосниците на обществото. Онези изследователи, които са успели да се завърнали от езерото, разказват, че най-трудната част е именно преминаването през териториите на крайбрежните родове. Въпреки вродената си свирепост и честите вражди помежду си, островните лийнайци се плашат от представители на други раси и предпочитат да стоят далеч. Вероятно смятат, че крайбрежните родове са много силни и само някой изключително могъщ и опасен би успял да мине през тях. А може би се крият, за да не би случайно да издадат някакви важни тайни?…

Бит и Култура:
Теориите по този въпрос са безбройни. Голяма част от тях се припокриват, което дава основание да се оформят някакви основни представи.

Обществото им е изградено в сложна йерархия. Всеки лийнаец има точно определено положение в обществото и рядко може да напредне. Линайците видимо са много избухливи и ако някой иска да си пробие път нагоре в йерархията може да го направи като предизвика на дуел пречещия му. Но другият не случайно заема този пост и в повечето случаи той печели. Затова всеки предпочита да си стои на мястото и почти няма шанс да се издигне.

Съставена е обща схема на линайската йерархия, но тя не е точна, защото, очевидно, освен предмета на дейност, са важни и произхода, възрастта и още много други фактори. Все пак схемата дава възможност да се представи горе-долу структурата им:

1. Старейшина – всеки род има трима старейшини – най-старите Маг, Войн и Събирач. Те решават, какво ще е добро за рода;
2. Маг – магьосници, специализиран предимно в бойни, призоваващи и илюзионни магии. Повечето островни лийнайци имат само по два мага в род – единият е старейшина, а другият – негов ученик. За сметка на това над една трета от населението на граничните родове е съставено от магьосници;
3. Лечител – по-точната дума е “знахар”. Принципно използват традиционна билкова медицина, но повечето владеят и елементарни лечителски заклинания;
4. Занаятчия – като изключим земеделието, лийнайците нямат никакви утвърдени занаяти. Малцина са се захванали да правят сечива, оръжия, накити, или да обработват кожи. Нуждата от подобни предмети (изключвайки накитите) не е голяма, затова професията не е престижна, но добрите майстори са уважавани от всички. Обикновено с това се захващат малкото не-войнствени индивиди;
5. Войн – всеки, който е поел отговорността да рискува своя живот за безопасността на рода. Броят на бойците при крайбрежните родове е десетки пъти по-голям от този при островните;
6. Ловец – макар да не скотовъдци, лийнайците ядат месо. Като раса, живееща в езеро, основната им такава храна е рибата, но тя не е единствената. Много от ловците хващат птици и костенурки, а тези, които живеят по бреговете преследват и по-едри животни;
7. Събирач – всеки, посветил се на земеделието. Над половината от лийнайците се занимават с това. Преди години, когато расата им е била малобройна и неразвита, те все още са живеели във водата. Тогава представителите на тази каста излизали на брега да берат диви плодове, затова са се наричали “събирачи”. Но земеделието, като по-продуктивно и достъпно, бързо изместило този поминък. Днес, поради пренаселването на териториите, едвам се намира място за самите лийнайци, камо ли за диви растения, но името на кастата все още стои непроменено;
8. Домакин – този, който отглежда и възпитава децата, след като бъдат отбити от майката. Всяко отделно семейство във всеки род има свой домакин. Макар да не изпълнява ръководни позиции, домакинът е уважаван, защото от него зависи колко добре ще се развият децата (физически и психически). На тази длъжност застава винаги онзи, на когото семейството има най-голямо доверие;
9. Дете – индивид, ненавършил дванайсет години. Още не е избрал (по-точно не е решено) с какво да се занимава, когато порасне.

Това е основната йерархия в един род, но е възможно, един воин, който е син на старейшина, да е по-привилегирован от маг, а ловец, който е син на домакини да е по-низш от събирач. Системата е твърде сложна и не може да бъде описана изцяло. Освен това, все още не е установено дали съществува някаква обща йерархия между родовете. Ако е така, то тя сигурно е толкова оплетена, че никога няма да бъде разгадана.

Домове:
Поначало, линайците живеят в подземни пещери, които сами прокопават. Всяка такава пещера има два входа – подводен и сухоземен, които водят към просторната суха част. В нея се съхраняват оръжията и храната. Също там се намират работилниците. Днес, обаче, повечето лийнайци живеят в колиби върху населявания от рода им остров. Пещерите се използват само за складове.


Облекло:
Колкото до дрехи, те ходят само по набедрена препаска. Жените използват парче кожа, което да придържа гърдите им. Иначе, лийнайците много обичат накити. Мъжете предпочитат гривни (но в голям брой), докато жените носят колкото се може повече дрънкулки, къде ли не по тялото си. Известна е любовта на линайците към скъпоценностите или поне към това, което прилича на скъпоценност. Мънистата и диамантите са почти еднакво ценени.

Религия:
Твърдо доказан факт е, че линайците се кланят единствено на бога на водата –Нетилун – и категорично отказват да признаят, че има по-могъщ от него. Това им носи големи неприятности с всички други раси.

Празници:
Линайците имат малко празници, но за сметка на това никога не ги пропускат, освен по време на война. Датите на празниците им са установени съвсем точно, поради небивалото оживление и шумотевица, които се вдигат покрай тях. Ето кратко описание на лийнайските празници:

Първия ден на зимата – Нова година, наричана от тях “Големия Прилив”. Тотален празник, на който всички се веселят. Забавите са общи – всички са излезли на повърхността и празнуват, въпреки настъпващия студ.

64-я ден на зимата – Рождената Дата. Според разбиранията им, линайците са създадени на точно тази дата от Улинус (името, с което те наричат Нетилун). Отново се празнува с общо публично веселие.

77-я ден на пролетта – Денят на съзряването – на този ден се посвещават в професия всички деца, навършили дванайсет през изтеклата година.

59-я ден на лятото – Денят на Равенството – много странен празник. Никой няма идея откъде идва и защо се празнува, а лийнайците не са склонни да споделят причината. Това е поредния публичен празник, който обикновено завършва с употреба на много опияняващи напитки и буйни празненства.

76-я ден на лятото – Денят на Домакина – семеен празник, на който цялото семейство се събира и празнува в тесен кръг. За разлика от останалите празници на този ден не се вдига шум, а напротив – всички родове мируват. А това е много нетипично за тази раса, което е причината останалите да го забележат.

Това са основните празници на Линайците. Може би има други, може отделните родове да имат свои празници, но е невъзможно това да бъде забелязано при всеобщия хаос в езерото.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:21 pm

5. Нагите

5.1. История:

Нагите са едни от първите чеда на Нетилун, редом с лийнайците. Още от сътворението си те изпитват необяснима омраза към всички други разумни водни същества, което им създало безброй врагове.
Въпреки вродената им горделивост и войнствен нрав, обществото на нагите не винаги е било напълно изолирано. Много преди Войната, те са установили връзки с няколко сухоземни раси, което ги е убедило, че грубите мерки не са единствения начин, по който могат да получат желаното. За съжаление, дългогодишната война, в която Нетилун ги е водил срещу Ахра-Ман, неимоверно е повишила тяхната свирепост. Днес съвсем нищожен брой наги споделят идеята за възстановяване на старите взаимоотношения. Благодарение на тези единици, някои хора и елфи са добили представа какво се е случило с народа им след Войната. Ето как са го записали:

“Било е още време на позорни падения и величави победи. Никой не знаел тогава, но само дни ги делели от края на Войната и Голямото разцепление. Ала тъй се случило, що в тия последни напъни голямо зло сполетяло народа на нагите. Дорде водила войските си в битка, кралица Елсара покосена била от люто заклинание. Всите й сподвижници паднали мъртви край нея.

Оставила Елсара след себе си две дъщери, обаче още не било решено коя от тях да я наследи по власт. Вражда наченала тогаз и разделили се нагите – всяка своята кралица да защитава.

Свършила Войната на боговете, ала не и тая на нагите. Тъй дошло лето двадесет и трето след Голямото разцепление. Тогава по-голямата дъщеря на Елсара, именувана Садрис, най-подир успяла да низвергне своята сестра Месре. Повела тя останалите живи няколкостотин себеподобни, нов дом да търсят. Намерили го те сред седем малки острова, които хората по-късно нарекли “Южния архипелаг”. Там те срещнали други творения на Нетилун – слабоумните мохи. Толкоз несъвършени и лековерни били тия създания, че нагите решили да ги поробят, вместо да ги избият. Излъгали ги те, че са богове, пратени от самият им създател и оттогаз мохите им служат безпрекословно.

Три пъти по сто години минали оттогава. Тъй се умножили нагите, че ония седем острова отеснели им вече. Взели решение болшинството да се преселят другаде. Не търсили дълго – много острови имало из Океана. От тях най им допаднали Екриста, Мродел и далечният Себастиан. Говори се, че на Екриста нагите срещнали подобни на себе си създания, зовящи се “селтри”, ала бързо ги изтребили, та да се настанят.

Подведени от тия си успехи, нагите решили, че могат и на други живи творения да пакостят безнаказано. Тръгнали тогава те да грабят от човешките селища покрай бреговете и да се заселват по островите в Западния океан.

Ала неописуема била радостта им, когато, стъпвайки на Хоул, открили древните свои врагове – лийнайците. И тъй, до ден-днешен нагите живеят с едничката мисъл да изтребят ония, що благоволението нетилуново им оспорват.”


За по-новата история на нагите имаме твърде неприятни писмени свидетелства. По някое време нагите се разцепват на две владения – южно и източно. Поради неясни фактори, западното владение се оказва твърде могъщо и Императриците на източните наги решават, че войната с източните бунтовници просото не би могла да бъде спечелена.

Източните наги, обаче нямат никакво намерение да остават в океана – Източните брегове на Хоул разпалват алчността им и през 955 нахлуват там. Огрмоната им численост, както и неоспоримото физическо превъзходство на мъжките наги им спечелва не-лоши позиции по време на войната, но в крайна сметка, второ обединение на народите ги отблъсква.

След загубата на тази война, Източните наги биват атакувани от южните си събратя, които бързо възстановяват властта на Империята из Източния океан. За съжаление на нагите, Грик предприема мащабна операция по прочистване на същите тези води от наги и пирати и с подкрепата на Нощните елфи и Антелийци обезлюдява островите.

Четири века по-късно, Източните морета са населени отново с наги, но тези наги не са част от Империята, а множество кланове, всеки борещ се за власт. Имат не един опит да завземат части от сушата, но за сега нито един успешен.

5.2. Расови особености:
Много от хората по южните брегове на Хоул са се защитавали от набезите на нагите и са способни да опишат подробно както външния им вид, така и уменията, които владеят. Обобщено, те казват това:
Над кръста си нагите приличат силно на хората, но надолу имат змиевидно тяло, достигащо четири разкрача дължина. Иначе, не са по-високи от два разкрача. Цвета на кожата им е в диапазона от синьо до зелено. Надарени са с изключителна физическа сила, съпроводена с висока пъргавина и гъвкавост. Очите им са изцяло сини – не се виждат нито зеници, нито ириси. Нагите са амфибии, които могат да живеят и в солени, и в сладководни басейни, без това да се отразява на физиката и способностите им. Очевидно са устойчиви на магии, но все още не е определено точно в каква степен. От своя страна, те не са кой-знае-какви магьосници, защото използват много малко на брой заклинания, почти всички от водната школа.

Няколко пъти, с цената на големи усилия, хората са успявали да пленят нага. Така са открили слабото им място – постоянна нужда от вода. В това отношение те са много по-несъвършени, спрямо вечните си врагове – лийнайците. Нагите имат нужда от влага по кожата си, за да живеят. Една нага не може да издържи повече от два дена извън водата. В тази връзка, при битка срещу такива същества, огънят може да се окаже по-ефикасно оръжие от каквото и да било острие.

Друг съществен белег на расата е голямата разлика между мъжки и женски индивиди. Мъжките са много едри и силни, но умствено дори гигантите са гении спрямо тях. Женските наги са по-стройни и по-слаби, но го компенсират с високия си интелект.

Дотук добре, но нищо не се знае за вътрешния строй и живот на нагите. За късмет, на Хоул е запазена една стара книга, посветена на тези същества. Само една, защото след Войната, расите били твърде заети със собственото си оцеляване, за да ги е грижа за писаните знания. Между малкото неунищожени е тази книга. Тя е открита съвсем случайно през 614-та година в югоизточния град Хейлкор от един жрец на Пантеона. Няколко години тя престояла в хранилището на тамошната катедрала, но после била предадена на магьосниците от Кентейн за обстойно изследване. До днес не е преведена напълно, защото много букви, думи, а на места и цели страници са избелели и трудно може да се свърже нещо смислено. Въпреки това, изведената досега информация е достатъчно подробна, за да даде основна представа за обществото на тази необщителна раса. В следващите редове е използвано онова, което магьосниците са успели да преведат и свържат, като към него са допълнени малкото известни факти за съвременния им живот.

Размножаване:
Нагите се размножават чрез снасяне на яйца. Образуват моногамни двойки за цял живот. Веднъж годишно, женската приема мъжа в ложето си и седмица след това снася от пет до десет яйца. От тях се излюпва една женска нага, а останалите са мъжки. От този момент, до края на живота си, нагите от едно и също люпило имат постоянна телепатична връзка помежду си. Мъжките индивиди винаги знаят къде е сестра им и дали е в опасност. Ако една женска успее да се издигне достатъчно в обществото, че да има право на лична охрана, най-често тя взема за тази задача братята си, ако са живи.

Ако бяха достатъчно интелигентни, за да си правят елементарни сметки, мъжките наги щяха да се почувстват силно разочаровани и измамени от факта, че расата им е моногамна. Средно, на една женска се падат по седем-осем мъжки индивида, но само един от тях ще бъде удостоен с правото да създава поколение. Останалите могат да й бъдат слуги или телохранители, но никога – партньори. Това определя обществения им матриархален строй.

5.3. Общество и вътрешна структура:
Обществото на нагите е матриархат. Женските заемат всички постове свързани с власт. Мъжките са изключително дискриминирани, като винаги се намират под женските, независимо от всичко – дори съпругът на Императрицата е длъжен да показва уважение спрямо всяка женска, била тя и работничка.
Обществото е подредено в строга йерархия. Начело стои Императрицата, която ръководи мерите – управнички на всяка от четирите области в империята. Те се назначават на този пост за неопределено време, като отстраняването им е в ръцете на Императрицата. Под нея, но над мерите, по власт, е висшата жрица на Нетилун, както и генералшата, на чиито плещи е възложено командването на цялата военна сила на нагите.

Единственият пост в империята, който се предава по наследство е този на Императрицата. Той се заема от първата й дъщеря. Императрицата рядко приема в ложето си мъж повече от веднъж в своя живот, но удостоения с такава чест е изключително привилегирован, защото, макар да е низш в обществото, на съпругата му не би й харесало друга да го командва. Съпругът на Императрицата разполага с голяма власт над останалите мъжки, но рядко знае как да я използва.

Под мерите структурата е сложна и оплетена. Цивилните постове са сравнително малко, докато военните са неизброими. На практика, цялата империя е една голяма военна машина. Поробената раса на мохите върши цялата черна работа – строителство, земеделие и какво ли още не. В случай на голяма опасност, част от тях биват изпращани да се бият, въоръжени с кожата си и някой прът. Ниската интелигентност на мохите им пречи да осъзнаят, че са поробени.

Издигането в обществото е трудно, но не и невъзможно. Най-често, за да се издигне, една женска, предизвиква друга на дуел. По правило, дори Императрицата може да бъде предизвикана, но право на това има само нага, носеща кръвта на Садрис, която, връщайки се далеч назад в поколенията, е наследница на Калисто – първата нага, създадена от Нетилун. Ала кръвната линия на императриците не е прекъсвана през хилядите години и реално те са единствените преки потомки на Калисто. Това изключва всякаква възможност да бъдат предизвикани в дуел.

Пряка връзка с този факт има практиката Императрицата да снася само веднъж. Така се ограничава наследяването на божествената кръв и се избягва заплахата от гражданска война. Обикновено, ако има две дъщери, Императрицата лично заповядва смъртта на едната, за да няма възможност отхвърлената да оспорва избора по-късно.

Императрицата има божествен, култов статус в обществото на нагите. Тя е пратеничка на Нетилун и е закриляна от него. Официално, тя е неоспорим властелин на всички себеподобни. Но реалността съвсем не е такава. Императриците са пряко зависими от армията и жречеството. Генералшата и висшата жрица са истинските командващи в държавата. Императрицата е просто символ, с който те подсилват важността и неоспоримостта на своите решения. Доколко добре живее Императрицата зависи изцяло от тяхното благоразположение. Разбира се, някои Императрици, демонстрирайки силна воля, успяват да вземат властта в ръцете си, други не. Това зависи от личността на Императрицата.

5.4. Външна политика и отношения с другите раси:
Нагите са пословични със своята агресивност, но те знаят, че множество минерали се намират в изобилие на морското дъно, заедно с перли, редки видове корали и много специфични риби, които само нагите могат да улавят. Това дава добри предпоставки за търговия, но постоянните войни я възпрепятстват.
Въпреки това, нагите са намерили прекрасен начин за справяне с проблема – гилдията на Кар Едноокия и сдружението на Търговците, съответно под опеката на Венес и Грик имат право да прекосяват морето без да се страхуват от нападение, независимо дали се води война или не. Естествено, стоките се ограничават до такива, които са неприложими за военни цели, но все пак донасят огромна печалба на тези две дружества, които са в жестока конкуренция по между си. Последния век е мирен за двете им държави и по този начин дружествата предлагат стоката си навсякъде, в следствие на което цените са паднали изключително ниско.

Нагите (или по-точно мохите) произвеждат големи количества стомана, бронз и скъпоценни метали. Добивът им се контролира внимателно и малка част от тях може да излезе извън империята.

5.5. Градове:
Нагите живеят в подводни пещери и планини. Нерядко градовете им имат надводна част, основно пристанище или нещо подобно, служеща за провеждане на търговия. Нагите завземат суша, само за да я използват за земеделски цели.

В Империята има само четири града, които са известни на останалите раси. Първият е престолнината Агалан, другите три са седалищата на мерите, единия от които – Салас – е крепост, разположена на Мродел, откъдето се организират нападенията над Анатея и Прокълнатото езеро. От тези градове, другите раси са виждали само надводната част, която представлява множество докове и складове, покрай които неуморно сноват мохите. Така, нагите си остават една от най-големите мистерии на Хоул.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:22 pm

6. Други раси
На Хоул има няколко други раси, всяка със свой собствен бит и култура, но за жалост нямаме възможност да ги опишем подробно тук. Сега ще дадем само най-обща информация за тях:

6.1. Гноли

Общо за расата:
Гнолите като вид са създадени преди хилядолетия… от хората. Човешките магьосници винаги са обичали да експериментират с магията и нейните възможности. Така по магичен начин, те успели да кръстосат хиени и хора и създали гнолите. Първоначално, гнолите трябвало да служат на маговете и да улесняват живота им, но това така и не се случило – оказало се, че са абсолютно непригодни за каквато и да било работа свързана с находчивост и импровизиране – причина за това били ниския им интелект и пълната липса на фантазия. Така, гнолите вършели, само и единствено каквото им бъде заповядано, а ако две заповеди си противоречели прекарвали дни наред в чудене, коя трябва да изпълнят.

Това довело до бързото им прогонване в неприветливи местности, като блатата и планините. Там гнолите били принудени да се научат да оцеляват. Те някак си се организирали в племенни общности, като за водач си избирали най-силния сред тях. С годините те не само, че не изчезнали, ами дори се развивали, обособили своя собствена култура, дори развили примитивни форми на изкуството.

Гнолите са всеядни и се прехранват с каквото намерят, а не рядко и с други гноли. За ужас на създателите си, те са развили силна привързаност към човешкото месо и не рядко правят набези в човешки селища. След гнолски набег, рядко остава нещо живо, а който не е бил изяден на място бива откаран към леговището на гнолите, само за да бъде изяден по-късно. Гнолите не убиват безпричинно – живота в блатата и планините е суров и никой не може да си позволи да хвърля потенциална храна на вятъра. При набег те отмъкват всичко – кокошките, котките, кравите, конете и, естествено, хората.
Векове наред това е основната причина разумните раси да не искат да приемат гнолите и да ги мразят. Дори малкото племена повлияни по една или друга причина от друга култура и изоставили човекоядството, трябва да носят на гърба си предразсъдъците на останалите раси. В това отношение да си гнол сред хора е също толкова неприятно, колкото и да си гоблин сред хора.

Гноли и гоблини обаче никак не се обичат. Причината за взаимната им омраза се губи във времената отпреди Втората Война, но и двете раси помнят омразата. Интересно е, че най-вероятно отдавна са забравили точната причина. Гнолите мразят гоблините, защото гоблините мразят гнолите и обратното. Едва ли някой може да очаква велика логика точно от тези две раси...

Жилища
Самите гноли живеят в пещерни комплекси, които те сами създават, като в блатата това е особено трудно, защото подходящия терен е оскъден. За сметка на това пещерите им са просторни и, колкото и странно да изглежда на другите раси, чисти и уютни. Изобщо представата за вонящия гнол е леко измамна. Гнолите са доста чисти същества (даже адски чисти в сравнение с подобни на тях раси), но малко хора могат да видят тази им страна и да разказват след това. Повечето контакти между хора и гноли са по време на гнолски набези, а който и да изкара 3-4 дни в блатото подготвяйки се за атака, накрая ще вони на мърша.

Пещерните комплекси на гнолите са нещо наистина странно, особено в блатата. Големи, просторни и светли, в тях няма и помен от варварщината и яростта на расата им. Стените често са изрисувани в ярки цветове или най-малкото са покрити с ярки гоблени. Подовете са добре отъпкани, а още преди сами вход за комплекса има място, където гнолът да се умие и освежи. За разлика от повечето кучета и роднините им, гноловете нямат нищо против водата, дори напротив – с удоволствие плуват, стига водата да е чиста. След “банята” ако можем да я наречем така идва истинския вход за пещерите. Той винаги е груб, изграден от камък (при по-напредналите общества на гнолите камъка често е дялан) и охраняван от поне четири-пет война. Малки бойници позволяват на намиращите се вътре гноли да обсипват противника с най-различни неща, в случай на нападение.

След бастиона обаче, следва истинска изненада – стълбище със широки стъпала отвежда в широк главен тунел, който пък води до Общата Зала. В нейния център гнолите се събират, когато трябва да се съобщи нещо важно, да се разделя плячка и т.н. От тази зала тръгват няколко тунела, водещи до други големи зали, всяка с различно предназначение – килии за пленниците, оръжейна, при определени племена дори кухня и, естествено жилищни помещения. По принцип жилищата са си пълен лабиринт – гнолите живеят по двойки, а всяка двойка сама трябва да изкопае жилището си и тунела до него, което води до интересни формирования, множество тунели, включително задънени такива и много нерви за всеки външен. Поради перфектното си обоняние, обаче, гнолите нямат проблеми с ориентирането в жилищната част на комплекса.

По принцип архитектурата е една и съща, независимо, колко интелигентни и “просветлени” са гнолите. Интересен факт е, че чистотата на основните помещения (дори на килиите) и жизнените помещения е еднаква при всички гноли – от най-примитивните, до най-напредналите. Според общоприетото мнение, това се дължи на обонянието им, но няма доказателства за това. Самите гноли ще ви отвърнат: “Така трябва да е.” и няма да задълбаят в темата.

Всичко гореописано е в сила единствено за големите глутници от гноли, съдържащи над три дузини индивиди в себе си. По-малките глутници или дори отделните семейства живеят в по-различна обстановка, макар като цяло всички да предпочитат подземните жилища, пък дори под жилище да се разбира дупка в земята в която едвам да се съберат всички.

Бит, култура, обичаи и вярвания.
Всяко гнолско племе се различава от останалите. Тук няма да си правим труда да описваме дивите и кръвожадни племена, някои от които не се различават от глутница диви кучета. Ще се опитаме да опишем културата на тази малка част от гнолите, които са достойни да се нарекат “разумни”. Което ни най-малко не значи, че хората ще вникнат по-лесно в нравите им.

Вече споменахме за манията за чистота на гнолите. Никой не е успял да я обясни, но ще забележите, че всички гноли гледат лошо на мръсотията. Никой не е наясно дали за това с готовност се хващат като чистачи и боклукчии в големите градове. Последното винаги е било голяма загадка за повечето хора – защо гнолите с удоволствие и готовност се хващат да работят като чистачи. Проблемът в разбирането на това е при нас, хората. Ние сме свикнали с един направо охолен живот в сравнение с вечната борба за оцеляване в блатата и планините, където живеят гнолите. Това, което те намират, почиствайки улиците е повече от това, което могат да намерят в блатата. За тях нашите градове са истински рай, въпреки грубото отношение към тях.

И така, гнолът в града по цял ден събира, сортира и разпределя боклуците на хората (продавайки не малка част от тях), после се прибира в къщи, при жена си и палетата си. Или при мъжа си и палетата си...
Полова дискриминация при гнолите не съществува. Двата пола са абсолютно равноправни и кой ще командва в двойката няма нищо общо с това дали опложда или ражда. Женските гноли почти не се различават от мъжките, освен в редките случаи, когато слагат поли и рокли, повлияни от хората. За нас е още по-трудно да ги различаваме, защото структурата на телата им е практически еднаква, а бюст при женските няма (или по-точно, няма гърди). Самите гноли обръщат внимание на пола само, когато наближи размножителния им период – ранната пролет.

Ако можем да ги наречем така, “задирящите” гноли почват да ходят доста раздразнителни и да си ръмжат едни на други (но не и на представителите на други раси), като от ръмжене често се стига и до бой. “Задиряните” пък абсолютно съсредоточено не им обръщат внимание и ги отбягват. Самите ритуали по привличане на вниманието са заплетени и непонятни за хората, съчетали в себе си чисто животински неща (включително прословутото кучешко подушване под опашката) и в същото време абсорбирали обичаи на други раси (представяте ли си гнол да подарява цветя? Е, правят го).

Веднъж, щом гнола избере партньор, те остават двойка за много дълго време, по някога до живот. Естествено, животинския инстинкт за доживотна моногамия се сблъсква все по-често с интелекта, който подсказва, че не е нужно да чакаш да дойде някой и да пречука партньора ти, за да го смениш... Изобщо не е лесно да си гнол. И ако си мислите, че само мъжките се бият за женските, дълбоко се лъжете.

Вождовете, шаманите, ковачите и силните войни и ловци обикновено са заобиколени от вечно надпреварващи се женски (същото важи и за женските вождове, шамани, ковачи, войни... подчертахме, че обществото им не прави разлика между половете), опитващи се да привлекат вниманието. Моногамията в обществото им води до директно издигане в социалния статус на индивида докопал се до добър партньор. Което не значи, че е лесно да се задържиш на топлото местенце. Все пак то е топло, защото току-що си изхвърлил някой от там.

След едномесечна лудница в началото на пролетта, живота на гнолите се успокоява. Бременността на женските протича почти винаги леко и не ги ограничава по никакъв начин в работата или социалния живот. Женските спокойно ходят бременни на война и лов. След има-няма три месеца, женските раждат. Във всяко котило има межди две и шест кутрета, които много трудно се различават от истински хиени. Малките гноли растат много бързо, като за един месец практически утрояват размера си (раждат се около 20см дълги от носа до края на опашката, към края на месеца вече са 60см). Към края на първия месец започват да си проличават и първите хуманоидни черти – стойката се изправя, задните крака заякват, предните лапи почват да оформят хватателна длан (близо цял месец дланта е типично кучешка). Растежа започва да се забавя, но до края на есента, младия гнол вече е над пет разкрача дълъг и тежи колкото възрастен човек. Има още на къде да расте и да трупа маса, но това става бавно и в продължение на следващите три години.

Младите гноли (т.е. тези под шест месечна възраст) са щастливо незаинтересовани от бъдещите си проблеми. Те тичат наоколо, играят, борят се, смеят се и пак тичат. Всички се грижат за малките заедно – хранят ги, наглеждат ги, забавляват ги. Слуховете, че в гладни години гнолите изяждали малките си са абсолютно неверни. Всъщност, цялата им раса има необяснима привързаност към всички малки животни и всякакви деца, въпреки, че глада често ги подтиква да нападат чуждите малки. Въпреки това, не рядко се случва гнолите да намерят някое дете (било то човешко или от някоя друга раса) и да го приютят при себе си.

Щом навършат шест месечна възраст, гнолите започват да работят в помощ на общността. В началото като събирачи те, заедно със старите, болните и ранените, осигуряват плодове и зеленчуци за глутницата. Определени гноли също участват в събирачеството – шаманите, знахарите и всички, които по една или друга причина нямат друго по-важно занимание обикалят околностите и събират диви плодове. Отделни глутници дори използват ограничено земеделие, засявайки в близост до пещерите си определени култури.

Чак, когато навършат две годишна възраст, младите гноли вече са зрели такива и стават пълноценна част от глутницата. Възрастните бързо ги разпределят според нуждите и младоците започват да се обучават на занаята, който ще практикуват до края на живота си. Едва за няколко месеца се узнава, кой-къде ще се обучава. Тези, които не покажат талант за шамани или занаятчии биват изпратени при войните.

Това до известна степен показва и кастовата им структура – шаманите са тачени и мнението им винаги се чува, но рядко стават вождове, занаятчиите са високо ценени (особено ковачите!), но нямат никакво влияние в глутницата. Войните обаче са тези, които диктуват, какво ще стане.

Гнолите не вярват в някой определен бог. Би могло да се каже, че не вярват в боговете изобщо, макар и да не отричат съществуването им. Религията им, ако можем да я наречем така, е много близка по същността си до тази на гигантите – гнолите се прекланят пред велики животински духове, като това са духове на животни населяващи блатата. Често глутницата създава дървена или каменна фигура на това животно и я поставя в центъра на общата зала. Тази фигура се нарича тотем, а изобразеното животно обикновено бива наричано тотемно.

Всички гноли вярват, че тотемното им животно им дава сила по време на битка и ги пази от различни неприятности и злини. И също както при гигантите, най-бързия начин да накарате гнол да ви намрази до живот е да обидите тотемното му животно.

Гнолът рядко надхвърля 1,7 метра на ръст. Има глава като на хиена и целият е покрит с косми от същия вид. Крайниците му са нещо средно между лапи и ръце, като краката са си типично кучешки. Има много остро обоняние и вижда добре на тъмно. Освен това, като създания на магията, те са изключително устойчиви на магия, макар и не колкото джуджетата.

Гнолите не познават ковашкото изкуство. Използват дървени, кожени и костни сечива, а в планините и каменни. Въпреки това, никога не пропускат да откраднат метални предмети и оръжия, дори брони. Гноли-магьосници почти не съществуват. Основните мистици при тях са друидите, но се срещат и шамани.
Последна промяна от hameleona на чет яну 13, 2011 10:05 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 27, 2010 6:23 pm

Сега ако познаете, коя раса си търси осиновител, ще ви я дам да я осиновите :D

Отговори