III. Расите на Хоул (част 4: Разни) - Сетингова информация
Публикувано: съб ное 27, 2010 6:17 pm
4. Лийнайците
Линайците са интересни същества. Външно приличат на хората, но имат странни способности. Някои казват, че могат да приемат каквато си форма искат, а други допълват, че линайците владеят формата си абсолютно и няма нещо, което да е невъзможно за тях.
Естествено, това са глупости. Линайците приличат на хората… колкото и гигантите. Имат люспеста, синееща кожа, хриле зад ушите и ципа между пръстите на ръцете и краката. Имат издължени уши със заострен връх като на елфите.
И все пак, откъде идват слуховете за магическите им способности?
Линайците не се доверяват лесно на другите създания и пазят границите си много строго. Често, вместо да пращат цяло отделение воини, линайците изпращат само един-два мага, които прилагат преобразяваща магия върху себе си и така плашат селяните.
Къде живеят?
Живеят по бреговете и във вътрешността на Прокълнатото езеро. Населили са го изцяло, дори са го пренаселили, но някакви вътрешни убеждения ги задържат там и малцина от тях го напускат. Напусналите са се преместили в няколко близки езера, ала все още не са успели да се настанят трайно в Елорийското езеро.
4.1. История:
Предполага се, че лийнайците са сътворени чрез преобразяваща магия, но дори и те не са наясно от коя раса са произлезли и как точно е станала промяната.
Те са убедени, че винаги са населявали Прокълнатото езеро, но малкото запазени исторически сведения говорят противното. Според древните записки на другите раси, лийнайците са населили Прокълнатото езеро към края на първия век след войната. В добавка, на старите карти се вижда, че това езеро не е съществувало преди разпадането на Антила.
Тогава откъде са дошли? Малцина имат някаква идея. Според историческите данни за появата на разумните раси, лийнайците са създадени едновременно с нагите не от друг, а от самия Нетилун. Той пожелал да сътвори разумни създания, които да живеят в неговите владения. Правил много опити, създал какви ли не раси и уникални индивиди, но нагите и лийнайците останали най-любимите му, дори до ден-днешен. Историците смятат, че Нетилун взел човеци и ги подложил на магическо облъчване, което ги променило и превърнало в лийнайците, познати днес.
Два века, след като са заселили езерото, лийнайците провели дълга война с близкия човешки град Анатея. Войната не довела до нищо добро и за двете страни. При все това, враждата между хората от този град и лийнайците все още тлее и не са рядкост взаимните нападения, отличаваща се с излишна жестокост.
Но проблемът на лийнайците с хората е нищожен, в сравнение с този, който имат с нагите. Двете раси се мразят от самото си сътворение и войните между тях никога не спират. Лийнайците биха избили нагите без капчица угризения и обратно. Може би враждата им накрая наистина ще доведе до изтреблението на една от двете раси. Най-логичното обяснение е, че всяка от тях смята, че е по-важна от другата и че само тя може да бъде любима на Нетилун. Предполага се, че водния бог се забавлява от конфликта между децата си, но че няма да допусне пълно изтребление на коя да е от расите.
4.2. Бит, култура и държавно устройство:
Въпреки голямата опасност, немалко смелчаци са се опитвали да разбулят мистерията около съществуването и бита на тези потайни създания. Повечето от тях никога не са се връщали, за да разкажат. Ала макар и малко, има някои сигурни факти, които са били установени.
Като начало, живота им е съобразен с особеностите на самото Прокълнато езеро. Макар да е изключително обширно, то е плитко – най-дълбоките му части едвам надхвърлят десет разкрача. Изпълнено е с множество острови и почти половината от площта, затворена между бреговете му, е суша.
Държавно устройство:
Изследователите за забелязали, че на всеки остров живее група от точно определени индивиди, които вероятно съставят един род, но не е ясно от колко поколения. Може би има някакво обединение между родовете, но поне на пръв поглед всеки се грижи сам за себе си. Често те воюват помежду си, по необясними за другите раси причини. Досега, от всички външни свидетели, попаднали сред такъв сблъсък, са оцелели само два елфа. Забелязва се, че тези вражди са разпространени предимно между островите във вътрешността на езерото. Родовете, живеещи по бреговете (които са и най-достъпни за изследване), са уважавани повече от останалите. Към този извод водят следните факти:
Няма случай крайбрежните родове да бъдат атакувани от вътрешните. Дори напротив, при опасност те изпращат военна помощ на граничните. Това е забелязано многократно по време на войната с Анатея.
Също така се знае, че по островите има развито земеделие. Явно, произхождайки от човеците, лийнайците са запазили някои от техните привички, и сега вътрешните родове произвеждат много храна, голяма част от която се изпраща на граничните. От своя страна, тези родове въобще не се занимават с нуждата от прехранване. Тяхното предназначение, без значение дали става въпрос за мъжки или женски индивиди, е да бъдат воините и магьосниците на обществото. Онези изследователи, които са успели да се завърнали от езерото, разказват, че най-трудната част е именно преминаването през териториите на крайбрежните родове. Въпреки вродената си свирепост и честите вражди помежду си, островните лийнайци се плашат от представители на други раси и предпочитат да стоят далеч. Вероятно смятат, че крайбрежните родове са много силни и само някой изключително могъщ и опасен би успял да мине през тях. А може би се крият, за да не би случайно да издадат някакви важни тайни?…
Бит и Култура:
Теориите по този въпрос са безбройни. Голяма част от тях се припокриват, което дава основание да се оформят някакви основни представи.
Обществото им е изградено в сложна йерархия. Всеки лийнаец има точно определено положение в обществото и рядко може да напредне. Линайците видимо са много избухливи и ако някой иска да си пробие път нагоре в йерархията може да го направи като предизвика на дуел пречещия му. Но другият не случайно заема този пост и в повечето случаи той печели. Затова всеки предпочита да си стои на мястото и почти няма шанс да се издигне.
Съставена е обща схема на линайската йерархия, но тя не е точна, защото, очевидно, освен предмета на дейност, са важни и произхода, възрастта и още много други фактори. Все пак схемата дава възможност да се представи горе-долу структурата им:
1. Старейшина – всеки род има трима старейшини – най-старите Маг, Войн и Събирач. Те решават, какво ще е добро за рода;
2. Маг – магьосници, специализиран предимно в бойни, призоваващи и илюзионни магии. Повечето островни лийнайци имат само по два мага в род – единият е старейшина, а другият – негов ученик. За сметка на това над една трета от населението на граничните родове е съставено от магьосници;
3. Лечител – по-точната дума е “знахар”. Принципно използват традиционна билкова медицина, но повечето владеят и елементарни лечителски заклинания;
4. Занаятчия – като изключим земеделието, лийнайците нямат никакви утвърдени занаяти. Малцина са се захванали да правят сечива, оръжия, накити, или да обработват кожи. Нуждата от подобни предмети (изключвайки накитите) не е голяма, затова професията не е престижна, но добрите майстори са уважавани от всички. Обикновено с това се захващат малкото не-войнствени индивиди;
5. Войн – всеки, който е поел отговорността да рискува своя живот за безопасността на рода. Броят на бойците при крайбрежните родове е десетки пъти по-голям от този при островните;
6. Ловец – макар да не скотовъдци, лийнайците ядат месо. Като раса, живееща в езеро, основната им такава храна е рибата, но тя не е единствената. Много от ловците хващат птици и костенурки, а тези, които живеят по бреговете преследват и по-едри животни;
7. Събирач – всеки, посветил се на земеделието. Над половината от лийнайците се занимават с това. Преди години, когато расата им е била малобройна и неразвита, те все още са живеели във водата. Тогава представителите на тази каста излизали на брега да берат диви плодове, затова са се наричали “събирачи”. Но земеделието, като по-продуктивно и достъпно, бързо изместило този поминък. Днес, поради пренаселването на териториите, едвам се намира място за самите лийнайци, камо ли за диви растения, но името на кастата все още стои непроменено;
8. Домакин – този, който отглежда и възпитава децата, след като бъдат отбити от майката. Всяко отделно семейство във всеки род има свой домакин. Макар да не изпълнява ръководни позиции, домакинът е уважаван, защото от него зависи колко добре ще се развият децата (физически и психически). На тази длъжност застава винаги онзи, на когото семейството има най-голямо доверие;
9. Дете – индивид, ненавършил дванайсет години. Още не е избрал (по-точно не е решено) с какво да се занимава, когато порасне.
Това е основната йерархия в един род, но е възможно, един воин, който е син на старейшина, да е по-привилегирован от маг, а ловец, който е син на домакини да е по-низш от събирач. Системата е твърде сложна и не може да бъде описана изцяло. Освен това, все още не е установено дали съществува някаква обща йерархия между родовете. Ако е така, то тя сигурно е толкова оплетена, че никога няма да бъде разгадана.
Домове:
Поначало, линайците живеят в подземни пещери, които сами прокопават. Всяка такава пещера има два входа – подводен и сухоземен, които водят към просторната суха част. В нея се съхраняват оръжията и храната. Също там се намират работилниците. Днес, обаче, повечето лийнайци живеят в колиби върху населявания от рода им остров. Пещерите се използват само за складове.
Облекло:
Колкото до дрехи, те ходят само по набедрена препаска. Жените използват парче кожа, което да придържа гърдите им. Иначе, лийнайците много обичат накити. Мъжете предпочитат гривни (но в голям брой), докато жените носят колкото се може повече дрънкулки, къде ли не по тялото си. Известна е любовта на линайците към скъпоценностите или поне към това, което прилича на скъпоценност. Мънистата и диамантите са почти еднакво ценени.
Религия:
Твърдо доказан факт е, че линайците се кланят единствено на бога на водата –Нетилун – и категорично отказват да признаят, че има по-могъщ от него. Това им носи големи неприятности с всички други раси.
Празници:
Линайците имат малко празници, но за сметка на това никога не ги пропускат, освен по време на война. Датите на празниците им са установени съвсем точно, поради небивалото оживление и шумотевица, които се вдигат покрай тях. Ето кратко описание на лийнайските празници:
Първия ден на зимата – Нова година, наричана от тях “Големия Прилив”. Тотален празник, на който всички се веселят. Забавите са общи – всички са излезли на повърхността и празнуват, въпреки настъпващия студ.
64-я ден на зимата – Рождената Дата. Според разбиранията им, линайците са създадени на точно тази дата от Улинус (името, с което те наричат Нетилун). Отново се празнува с общо публично веселие.
77-я ден на пролетта – Денят на съзряването – на този ден се посвещават в професия всички деца, навършили дванайсет през изтеклата година.
59-я ден на лятото – Денят на Равенството – много странен празник. Никой няма идея откъде идва и защо се празнува, а лийнайците не са склонни да споделят причината. Това е поредния публичен празник, който обикновено завършва с употреба на много опияняващи напитки и буйни празненства.
76-я ден на лятото – Денят на Домакина – семеен празник, на който цялото семейство се събира и празнува в тесен кръг. За разлика от останалите празници на този ден не се вдига шум, а напротив – всички родове мируват. А това е много нетипично за тази раса, което е причината останалите да го забележат.
Това са основните празници на Линайците. Може би има други, може отделните родове да имат свои празници, но е невъзможно това да бъде забелязано при всеобщия хаос в езерото.
Линайците са интересни същества. Външно приличат на хората, но имат странни способности. Някои казват, че могат да приемат каквато си форма искат, а други допълват, че линайците владеят формата си абсолютно и няма нещо, което да е невъзможно за тях.
Естествено, това са глупости. Линайците приличат на хората… колкото и гигантите. Имат люспеста, синееща кожа, хриле зад ушите и ципа между пръстите на ръцете и краката. Имат издължени уши със заострен връх като на елфите.
И все пак, откъде идват слуховете за магическите им способности?
Линайците не се доверяват лесно на другите създания и пазят границите си много строго. Често, вместо да пращат цяло отделение воини, линайците изпращат само един-два мага, които прилагат преобразяваща магия върху себе си и така плашат селяните.
Къде живеят?
Живеят по бреговете и във вътрешността на Прокълнатото езеро. Населили са го изцяло, дори са го пренаселили, но някакви вътрешни убеждения ги задържат там и малцина от тях го напускат. Напусналите са се преместили в няколко близки езера, ала все още не са успели да се настанят трайно в Елорийското езеро.
4.1. История:
Предполага се, че лийнайците са сътворени чрез преобразяваща магия, но дори и те не са наясно от коя раса са произлезли и как точно е станала промяната.
Те са убедени, че винаги са населявали Прокълнатото езеро, но малкото запазени исторически сведения говорят противното. Според древните записки на другите раси, лийнайците са населили Прокълнатото езеро към края на първия век след войната. В добавка, на старите карти се вижда, че това езеро не е съществувало преди разпадането на Антила.
Тогава откъде са дошли? Малцина имат някаква идея. Според историческите данни за появата на разумните раси, лийнайците са създадени едновременно с нагите не от друг, а от самия Нетилун. Той пожелал да сътвори разумни създания, които да живеят в неговите владения. Правил много опити, създал какви ли не раси и уникални индивиди, но нагите и лийнайците останали най-любимите му, дори до ден-днешен. Историците смятат, че Нетилун взел човеци и ги подложил на магическо облъчване, което ги променило и превърнало в лийнайците, познати днес.
Два века, след като са заселили езерото, лийнайците провели дълга война с близкия човешки град Анатея. Войната не довела до нищо добро и за двете страни. При все това, враждата между хората от този град и лийнайците все още тлее и не са рядкост взаимните нападения, отличаваща се с излишна жестокост.
Но проблемът на лийнайците с хората е нищожен, в сравнение с този, който имат с нагите. Двете раси се мразят от самото си сътворение и войните между тях никога не спират. Лийнайците биха избили нагите без капчица угризения и обратно. Може би враждата им накрая наистина ще доведе до изтреблението на една от двете раси. Най-логичното обяснение е, че всяка от тях смята, че е по-важна от другата и че само тя може да бъде любима на Нетилун. Предполага се, че водния бог се забавлява от конфликта между децата си, но че няма да допусне пълно изтребление на коя да е от расите.
4.2. Бит, култура и държавно устройство:
Въпреки голямата опасност, немалко смелчаци са се опитвали да разбулят мистерията около съществуването и бита на тези потайни създания. Повечето от тях никога не са се връщали, за да разкажат. Ала макар и малко, има някои сигурни факти, които са били установени.
Като начало, живота им е съобразен с особеностите на самото Прокълнато езеро. Макар да е изключително обширно, то е плитко – най-дълбоките му части едвам надхвърлят десет разкрача. Изпълнено е с множество острови и почти половината от площта, затворена между бреговете му, е суша.
Държавно устройство:
Изследователите за забелязали, че на всеки остров живее група от точно определени индивиди, които вероятно съставят един род, но не е ясно от колко поколения. Може би има някакво обединение между родовете, но поне на пръв поглед всеки се грижи сам за себе си. Често те воюват помежду си, по необясними за другите раси причини. Досега, от всички външни свидетели, попаднали сред такъв сблъсък, са оцелели само два елфа. Забелязва се, че тези вражди са разпространени предимно между островите във вътрешността на езерото. Родовете, живеещи по бреговете (които са и най-достъпни за изследване), са уважавани повече от останалите. Към този извод водят следните факти:
Няма случай крайбрежните родове да бъдат атакувани от вътрешните. Дори напротив, при опасност те изпращат военна помощ на граничните. Това е забелязано многократно по време на войната с Анатея.
Също така се знае, че по островите има развито земеделие. Явно, произхождайки от човеците, лийнайците са запазили някои от техните привички, и сега вътрешните родове произвеждат много храна, голяма част от която се изпраща на граничните. От своя страна, тези родове въобще не се занимават с нуждата от прехранване. Тяхното предназначение, без значение дали става въпрос за мъжки или женски индивиди, е да бъдат воините и магьосниците на обществото. Онези изследователи, които са успели да се завърнали от езерото, разказват, че най-трудната част е именно преминаването през териториите на крайбрежните родове. Въпреки вродената си свирепост и честите вражди помежду си, островните лийнайци се плашат от представители на други раси и предпочитат да стоят далеч. Вероятно смятат, че крайбрежните родове са много силни и само някой изключително могъщ и опасен би успял да мине през тях. А може би се крият, за да не би случайно да издадат някакви важни тайни?…
Бит и Култура:
Теориите по този въпрос са безбройни. Голяма част от тях се припокриват, което дава основание да се оформят някакви основни представи.
Обществото им е изградено в сложна йерархия. Всеки лийнаец има точно определено положение в обществото и рядко може да напредне. Линайците видимо са много избухливи и ако някой иска да си пробие път нагоре в йерархията може да го направи като предизвика на дуел пречещия му. Но другият не случайно заема този пост и в повечето случаи той печели. Затова всеки предпочита да си стои на мястото и почти няма шанс да се издигне.
Съставена е обща схема на линайската йерархия, но тя не е точна, защото, очевидно, освен предмета на дейност, са важни и произхода, възрастта и още много други фактори. Все пак схемата дава възможност да се представи горе-долу структурата им:
1. Старейшина – всеки род има трима старейшини – най-старите Маг, Войн и Събирач. Те решават, какво ще е добро за рода;
2. Маг – магьосници, специализиран предимно в бойни, призоваващи и илюзионни магии. Повечето островни лийнайци имат само по два мага в род – единият е старейшина, а другият – негов ученик. За сметка на това над една трета от населението на граничните родове е съставено от магьосници;
3. Лечител – по-точната дума е “знахар”. Принципно използват традиционна билкова медицина, но повечето владеят и елементарни лечителски заклинания;
4. Занаятчия – като изключим земеделието, лийнайците нямат никакви утвърдени занаяти. Малцина са се захванали да правят сечива, оръжия, накити, или да обработват кожи. Нуждата от подобни предмети (изключвайки накитите) не е голяма, затова професията не е престижна, но добрите майстори са уважавани от всички. Обикновено с това се захващат малкото не-войнствени индивиди;
5. Войн – всеки, който е поел отговорността да рискува своя живот за безопасността на рода. Броят на бойците при крайбрежните родове е десетки пъти по-голям от този при островните;
6. Ловец – макар да не скотовъдци, лийнайците ядат месо. Като раса, живееща в езеро, основната им такава храна е рибата, но тя не е единствената. Много от ловците хващат птици и костенурки, а тези, които живеят по бреговете преследват и по-едри животни;
7. Събирач – всеки, посветил се на земеделието. Над половината от лийнайците се занимават с това. Преди години, когато расата им е била малобройна и неразвита, те все още са живеели във водата. Тогава представителите на тази каста излизали на брега да берат диви плодове, затова са се наричали “събирачи”. Но земеделието, като по-продуктивно и достъпно, бързо изместило този поминък. Днес, поради пренаселването на териториите, едвам се намира място за самите лийнайци, камо ли за диви растения, но името на кастата все още стои непроменено;
8. Домакин – този, който отглежда и възпитава децата, след като бъдат отбити от майката. Всяко отделно семейство във всеки род има свой домакин. Макар да не изпълнява ръководни позиции, домакинът е уважаван, защото от него зависи колко добре ще се развият децата (физически и психически). На тази длъжност застава винаги онзи, на когото семейството има най-голямо доверие;
9. Дете – индивид, ненавършил дванайсет години. Още не е избрал (по-точно не е решено) с какво да се занимава, когато порасне.
Това е основната йерархия в един род, но е възможно, един воин, който е син на старейшина, да е по-привилегирован от маг, а ловец, който е син на домакини да е по-низш от събирач. Системата е твърде сложна и не може да бъде описана изцяло. Освен това, все още не е установено дали съществува някаква обща йерархия между родовете. Ако е така, то тя сигурно е толкова оплетена, че никога няма да бъде разгадана.
Домове:
Поначало, линайците живеят в подземни пещери, които сами прокопават. Всяка такава пещера има два входа – подводен и сухоземен, които водят към просторната суха част. В нея се съхраняват оръжията и храната. Също там се намират работилниците. Днес, обаче, повечето лийнайци живеят в колиби върху населявания от рода им остров. Пещерите се използват само за складове.
Облекло:
Колкото до дрехи, те ходят само по набедрена препаска. Жените използват парче кожа, което да придържа гърдите им. Иначе, лийнайците много обичат накити. Мъжете предпочитат гривни (но в голям брой), докато жените носят колкото се може повече дрънкулки, къде ли не по тялото си. Известна е любовта на линайците към скъпоценностите или поне към това, което прилича на скъпоценност. Мънистата и диамантите са почти еднакво ценени.
Религия:
Твърдо доказан факт е, че линайците се кланят единствено на бога на водата –Нетилун – и категорично отказват да признаят, че има по-могъщ от него. Това им носи големи неприятности с всички други раси.
Празници:
Линайците имат малко празници, но за сметка на това никога не ги пропускат, освен по време на война. Датите на празниците им са установени съвсем точно, поради небивалото оживление и шумотевица, които се вдигат покрай тях. Ето кратко описание на лийнайските празници:
Първия ден на зимата – Нова година, наричана от тях “Големия Прилив”. Тотален празник, на който всички се веселят. Забавите са общи – всички са излезли на повърхността и празнуват, въпреки настъпващия студ.
64-я ден на зимата – Рождената Дата. Според разбиранията им, линайците са създадени на точно тази дата от Улинус (името, с което те наричат Нетилун). Отново се празнува с общо публично веселие.
77-я ден на пролетта – Денят на съзряването – на този ден се посвещават в професия всички деца, навършили дванайсет през изтеклата година.
59-я ден на лятото – Денят на Равенството – много странен празник. Никой няма идея откъде идва и защо се празнува, а лийнайците не са склонни да споделят причината. Това е поредния публичен празник, който обикновено завършва с употреба на много опияняващи напитки и буйни празненства.
76-я ден на лятото – Денят на Домакина – семеен празник, на който цялото семейство се събира и празнува в тесен кръг. За разлика от останалите празници на този ден не се вдига шум, а напротив – всички родове мируват. А това е много нетипично за тази раса, което е причината останалите да го забележат.
Това са основните празници на Линайците. Може би има други, може отделните родове да имат свои празници, но е невъзможно това да бъде забелязано при всеобщия хаос в езерото.