IV. Седемте вери
Публикувано: вт ное 30, 2010 9:59 am
Част Четвърта: Седемте Вери
На Хоул могат да се срещнат пет основни раси: хора, елфи, джуджета, наги и лийнайци . Има изключително малко представители на гигантите, но те не са чисти такива, а са плод на кръвосмешение между гиганти и хора. Базирани предимно на това расово разделение, на континента се отличават няколко духовнически организации, наричани от всички “църкви”.
Сред хората се срещат две основни религии – “Църквата на Пантеона” и “Църквата на Орим”. Джуджетата, почти без изключение, следват “Църквата на Бона”, а нагите и лийнайците изповядват два различни култа към Нетилун (наречени от хората с общото понятие “Църквата на Дълбините”). Елфите също са разделени. Едната организация се нарича “Последователите на Тримата Повелители” и господства в Елфолес. Нощните Елфи пък си имат свой собствен странен култ към трите луни, уникален по своята същност и структура. Освен всичко това има и „Забравените култове”, които не са точно вяра, но все пак съществуват официално.
Това са седемте официални вярвания. Освен тях, почти изчезналите гоблини и множество тайни последователи се прекланят на черния властелин Ахра-Ман, ала за тях официално никой нито знае, нито говори.
Хоул почти не е засегнат от божествени влияния и единици са вярващите, надарени от тях с някакви мистични способности. Това не е попречило на днешното духовенство да притежава неоспоримо влияние над простолюдието, въпреки че в някои случаи това става с потъпкване на свободната воля на хората. Почти няма въпрос, по който Седемте вери да са единодушни, освен за историята от преди Първата Война на Боговете. Там се среща противоречия само по въпроса за създаването на расите. За близо петнадесет века, религиите на Хоул са се променили дотолкова, че е трудно да се познаят първоизточниците им. Всеки изтъква надмощието и могъществото на своя бог или богове и рядко зачита вярата на останалите.
Следва описание седемте основни вери, учението им, организацията им, реалностите и тъмните им тайни.
Църквата на Орим
Култът към Орим не е възникнал на Хоул. Каквото и да се заблуждават останалите създания, не е възникнал и на Магландиум. Неговите инициатори са пратеници от други земи, ала не е много ясно точно откъде. Предполага се, че са дошли някъде от северозапад. В една хроника на Алантий Далех е описан първия контакт между тези тайнствени хора и град Арклейм:
“Беше ясен, светъл ден през лето двеста двадесет и трето. Галерата акостира на дока ни. Никой не знаеше от къде идва този странен кораб с една мачта и тридесет двойки гребла, подредени в един ред. Платното бе бяло, с изрисуван на него златен кръг. Оказа се, че това е символът Божи – Светилото на Орим.
И тогава, отпървом аура от светлина заслепи очите ни, а после от кораба слязоха три фигури. Бяха облечени в бели дрехи, които изглеждаха като прави поли. По-късно научих, че се наричат “тоги” и всички в тяхната страна ги носели, за да понасят по-леко жегите. Десетилетие след това, нашите свещеници изкопираха тогите, като леко ги промениха и създадоха своята църква.
Ала нека се върна на онзи паметен ден. Когато тримата мъже застанаха на кея, те започнаха да говорят за Бог. За великия и всевластен Орим. И думите мигом намериха сърцата ни. Веднага прозряхме истината в тях. Площада бе изпълнен с почти хиляда души. Всички едновременно паднахме на колене, притиснати от истината. Досега бяхме живели в грях, но тези благородни люде идваха да ни покажат правилния път. И който чу словото им се преклони пред тях.
Сега вече съм много по-стар. Гоня деветдесетата си зима, но още се чувствам окрилен от спомена. Еретиците твърдят, че Месиите били магьосници и че с магия постигнали властта си над нас, но аз не вярвам в това. Никой не може да опише чувството на удоволствие и удовлетворение, което те предизвикаха у нас. Те ни посочиха Пътя. Те ни разкриха словото Божие и сега ние трябва да въздигнем властта му над останалите неверници и да им посочим пътя към сърцето Му.”
Може би най-добрата новина за култа към Орим бил факта, че много висши военни го прегърнали и станали фанатични вярващи. Не им отнело много време когато през 248-ма година те извършили военен преврат в арклеймската република, чрез който узаконили Църквата на Орим, като единствената разрешена вяра в пределите на новосъздадената империя. Последвали някои от най-мрачните години из арклеймските територии. Другите вери били изкоренени с изключителна жестокост – хиляди били разпнати на кръст или изгорени на клада като еретици.
По това време започнало събитието, известно като Първата религиозна война, която Арклеймската империя и съответно църквата на Орим губят трагично.
Църквата се принудила да се успокои и да насочи всичките си сили към налагане на власт над собствените си миряни. Поради отслабеното влияние на императора и армията, селяните а и останалите градове в империята започнали да надигат глава и да се говори за бунт. Църквата също била обедняла от постоянните войни, но бързо намерила решение, макар и изключително грубо – мнозина от богатите жители бил обвинени в еретизъм, а имуществото му – конфискувано. В пристъп на идейност, кардинал Енцо Перлоси предложил на папа Годват ІІІ да създаде орган, чиято задача да е търсене на грешници и борба с демоните. Така, през 538-ма година е създадена организацията проляла най-много невинна кръв в историята на Хоул – Светата Инквизиция.
Арклейм тъкмо затвърдил позициите си и отново напълнил хазната, когато гоблините атакували. Император Августин ІІ ясно осъзнавал, че сам не би могъл да се справи със заплахата и проводил пратеници до всички страни и владетели на континента. Гоблините били отблъснати, а между страните се установил крехък мир, продължил до свалянето на Августин от трона. Императорът се опитал да ограничи властта на църквата и бил прогонен, като избегнал смъртта на косъм. Августин се заселил в Антелия и значително подобрил вътрешното устройство на държавата и най-вече на армията й. Основно поради неговата помощ, Антелия устояла на последвалите атаки от Арклейм. Империята отново повела войни с всичките си съседи, но отново била победена по всички фронтове. И така до наши дни…
Църквата на Орим проповядва странни и интересни идеи. Според нея, Орим е единствената рожба на Създателят и с това – единственият истински бог. Всички останали са демони или в най-добрия случай – полу-богове. Според теориите на Църквата, Орим е създал хората, които били първата разумна раса на Титания. Повечето митове и легенди биват безразборно осакатявани и преиначавани, за да се постави Орим като единствен бог.
Основно, властта на църквата се крепи на вярването за ад и рай. Според вярванията, след смъртта си, всеки отива в едно от двете места. Адът е бездна, където душата ще бъде обречена да служи на демоните и да страда еони, докато не изкупи греховете си. Раят пък е мистично място, където животът е спокоен, цари мир и щастие и всеки се чувства добре.
Божите заповеди
Пророците проповядвали множество неща, но в основата на всичко били заповедите, които Орим съобщил на Пророк Галдрир малко след Втората Война. Заповедите са преминали през няколко тълкувания, като последното е от 821-ва година. Самите заповеди са осем и гласят следното:
1. Нямай друг бог освен Мен
2. Не си прави кумири
3. Не убивай
4. Не кради
5. Не пожелавай жената на ближния си
6. Не се забърквай с демоничното
Последната заповед е най-често подлагана на „обновяване”. Като „демонично” се определят все нови и нови неща – цялата Църква на Пантеона и верите на другите раси, също така по-голяма част от магията, некромантията и вещерството. Официално магията не е забранена, но за практикуването й е нужно разрешение, издавано от органите на църквата. Практикуването на магия без разрешително, се смята за ерес и се наказва с горене на клада.
По тези заповеди се е спорило и ще се спори, но църквата е твърдо зад тях и толерира прегрешаване само на третата заповед – според тълкуването й, убийството на неверници не се наказва със страдание на душата след смъртта.
Устройство на Църквата
Оримската църква е една гигантска машина, която не е променяла структурата си от хилядолетие. В нея има един орден, отговарящ за издирване на греховете човешки и тяхното изкупление (Инквизицията), едно армейско подразделение (Бялата гвардия) и редовните църковни служители.
Църковни правила
Описаните по-долу правила са валидни за всички части от Църквата на Орим, освен за Инквизицията, която си има свой собствен таен правилник.
Права и задължения на свещеника според кодекса от 332-ра година.
1. Свещеникът трябва да се подчинява безусловно на тези с по-висш сан от него, освен ако:
- заповедта противоречи с по-ранна такава идваща от по-високо ниво;
- заповедта подтиква към вършене на зло.
2. Свещеникът стриктно трябва да спазва Божиите заповеди.
3. Свещеникът задължително трябва да положи обет за безбрачие, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
4. Свещеникът трябва задължително да положи обет за въздържание от плътски удоволствия, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
5. Свещеникът е длъжен да се бори всячески с неверниците, но ако няма възможност да победи или поне да получи добра цена за живота си, може да отстъпи.
6. Свещеникът е длъжен да докладва за всяка ерес, която забележи в най-кратък срок, с изключение на следните ситуации:
- ако може да я унищожи, нека да го направи преди да докладва;
- може да отложи докладването на ереста, ако това ще му помогне да нанесе голям удар на Злото или да открие по-голяма ерес.
7. Свещеникът има право да жени и развежда, задължително спазвайки Брачните Декрети от 301-ва година.
8. Свещеникът може да именува деца.
9. Свещеникът може да посвети неверник в правата вяра.
10. Свещеникът може да опрости малък грях, спазвайки Декрета за Греховете от 328-ма година.
Брачни Декрети
от 301-ва година
Декрет 1-ви
За това кой може да сключва брак
1. Брак може да се сключи от следните лица:
1.1. Жена/момиче на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите
1.2. Мъж/момче навършило пълнолетие според местните обичаи, но задължително на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите
Декрет 2-ри
За това кой не може да сключва брак
1. Брак не може да се сключва между:
- роднини до трето коляно включително;
- каторжници, престъпници и неверници;
- неразведени лица;
- благородно момиче и неблагородник.
2. Брак не може да се сключва при следните условия:
- при несъгласието на едно от лицата;
- без съгласието на родителите;
- по време на празник;
- по време на траур;
- по време на пости.
Декрет 3-ти
Изключения в Декрет 1-ви и Декрет 2-ри
1. Брак между благородници може да се сключи, дори ако:
- момичето/момчето не е навършило нужните години;
- момичето и момчето са втора степен на родство (първи братовчеди);
- момичето и момчето са брат и сестра, от различни майки/бащи.
2. Брак може да се сключи между първи родственици (син с майка си, баща с дъщеря си, брат и сестра), ако момчето/момичето е осиновено и брака ще премахне възможността за оспорване на унаследяването.
Декрет за Греховете
от 328-ма година
1. Степени на прегрешение:
1.1. Малък грях – нечестиви мисли, изневяра, кражба.
1.2. Голям грях – убийство, идолопоклонничество, изнасилване, кражба на църковно имущество, нарушаване на клетва, забъркване с демоничното, магьосничество без разрешително, еретизъм.
1.3. Непростим грях – нанасяне на щети върху църква, манастир, храм, катедрала или свещени книги, убиване или измъчване на свещеник.
2. Опрощаване на греховете
2.1. Малкия грях може да се изкупи чрез изповед пред който и да е свещеник. Той ще прецени дали трябва покайващия се да изтърпи някакво наказание или не.
2.2. Голям грях може да се изкупи с изповед и получаване на индулгенция от свещеник със сан, по-висок от дякон. Той ще прецени, дали покайващия се трябва да изтърпи някакво наказание и какво.
2.3. Само Папата може да опрости Непростим грях.
3. Земни наказания:
3.1. Свещеника трябва да прецени на място, какво е нужно да стори съгрешилия, за да изкупи греха си.
3.2. При Голям грях се препоръчва конфискуване на имуществото. Ако съгрешилия е имал добри заслуги към църквата преди извършването на греха, трябва да бъде прогонен извън Империята с дрехите на гърба му и 1 жълтица.
3.3. В случай, че грешникът не е имал заслуги, освен конфискуване на имуществото, следва той и всичките му съучастници, ако има такива, да бъдат изгорени на клада.
Йерархия на Църква на Орим
Йерархията в отделните храмове и манастири е сложна и заплетена, но общо може да се подреди по следния начин:
1. Послушник – новоприет за обучение служител. Трябва безпрекословно да слугува на всички останали и упорито да изучава свещените текстове. Носи бяло расо.
2. Посветен – послушник, приет за помощник на определен свещеник. Другите равнопоставени нему свещеници губят правото да му заповядват. Само духовниците с по-висш ранг (просветлен или нагоре) могат да го правят. Носи бяло расо с червен колан.
3. Свещеник – човек, който обслужва народа, проповядва правата вяра и да дава опрощения на малки грехове. Познава се по черното расо.
4. Просветлен – свещеник със статут на “докоснал се до Бога”. Бива посветен в някои тайни на Църквата, като това му носи и по-висок престиж сред населението. Повечето просветлени бързо се издигат на по-висок пост. Към черното му расо е добавен бял колан.
5. Абат – върховен управител на отделен манастир или катедрала. Рядко се появява сред простолюдието, тъй като се занимава предимно с грижи за поверената му институция. Отличават го тъмносиньо расо и черен колан.
6. Епископ – наставник на църковните обекти в дадена околия. Основната му дейност е координиране на действията на абатите и съгласуването им с върховното ръководство. Носи чисто кафяво расо.
7. Магистър на орден – духовник, назначен за учител на всички, следващи Божия път. Отделно се занимава с приобщаването на повече последователи към ордена, в който е приет. Обикновено се издига от Просветлен, но има случаи абати или епископи да пожелаят този пост. Магистърът изнася лекции или индивидуални уроци, както и следи за напредването на вярващите. Макар дейността му да не е свързана пряко с упражняване на църковната власт над народа, този пост е много уважаван вътре, в самата структура на Църквата. Всеки го познава по бялото расо със син колан.
8. Кардинал – Управител на духовен орден (клон от църквата). От него зависят много съдби, както на служителите в ордена, така и на хората, живеещи в земите, “покровителствани” от ордена. По принцип се движи с карета и охрана, и носи черно расо с червен колан.
9. Кардинал от вътрешния кръг – във “вътрешния кръг” се приемат личните съветници на Папата – кардинали, които твърдо са доказали своите способности и желание да утвърждават вярата в единствения Бог. Всички други служители се плашат, когато видят човек в черно расо с лилав колан.
10. Папа – един-единствен духовник, върховен глава на цялата църква. Над него е само Орим. Заповедите му никога не се оспорват, дори се приемат за дадени от самото Светило. Постът е пожизнен, а след смъртта му се наследява от кардинал от вътрешния кръг. Папата единствен не носи расо, а изцяло бели и силно натруфени одежди.
Инквизицията
Инквизицията има отделна структура от църквата. От цялата църковна йерархия, единствено папата има власт над инквизиторите. В инквизицията има много постове, всеки със свои задачи и задължения.
1. Ухо – най-ниския ранг в инквизицията. Задачата на носителя му е да търси информация и слухове за всичко и всеки и да ги предава на по-висшестоящите. Може да се издигне нагоре по стълбицата в Око или Нож.
2. Око – стои точно над Ухото, задачите му са същите, но Очите на Инквизицията са вече доказали се събирачи на информация и обикновено се изпращат на специални задачи – да следят определен човек или цяла организация. Обикновено добре представилите се Очи биват вербувани за членство при Ръката на светлината, но могат и да се издигнат по стълбицата до Инквизитор или Инспектор.
3. Нож – тези, които поемат “специалните” поръчки на Инквизицията. Някой път някое създание просто трябва да изчезне или нечия къща да изгори. Ножовете са елита на Ушите. Общо взето, всеки Нож, при желание от негова страна, може да постъпи като Ръка на светлината. Но за един Нож няма други пътища за развитие, освен може би като Разпитвач.
4. Инквизитор – официалните представители на Инквизицията. Движат се във висшите среди и събират информация. Притежават правомощия да издават заповеди за задържане или разпит, при наличие на достатъчно доказателства. Не рядко инквизитори биват вербувани за Ръката на светлината.
5. Инспектор – официален представител на Инквизицията. Обикновено се движи с въоръжен ескорт. Винаги отива някъде по сигнал на Инквизитор. Задачата му е само една – да намира доказателства и улики за вина, демонопоклонничество и преклонение пред Ахра-Ман.
6. Разпитвач – задачата му е една – да измъкне признание, често чрез мъчения. Никой не харесва разпитвачите, дори и Ножовете.
7. Белият Епископ – ръководителят на Инквизицията. Винаги се издига от съсловието на Инквизиторите.
Практически, само за да стане Инквизитор или Инспектор члена на организацията трябва да е изучил религията и да е завършил семинария. Затова около три четвърти от Инквизицията са просто наемници, които работят за пари, а не за Бог.
Щом веднъж достигне поста Инквизитор или Инспектор, служителя започва да се развива и в духовнически сан. Важно е, че докато не стане Просветлен, никой няма право да разкрива, че е член на Инквизицията. Интересен е факта, че Маршалът на Бялата Гвардия има правото да прекрати Разследване на Инквизицията, освен ако то не е заповядано лично от Папата.
Инквизицията няма официални седалища, освен това в Арклейм.
Бялата гвардия
Военно подразделение в служба на църквата. Структурата им е силно обвързана с тази на Инквизицията. Подредбата на чиновете е проста и е описана внимателно още при създаването на Бялата гвардия:
Едикт за Бялата гвардия
1. Структурата на Бялата гвардия:
1.1. Новак – приет за обучение в Бялата гвардия.
1.2. Редник – редови войник от гвардията.
1.3. Ефрейтор – командва един отряд (30 души).
1.4. Сержант – командва взвод (три отряда – 90 редника + 3 ефрейтора); разполага с личен ординарец и пет телохранителя.
1.5. Капитан – командва рота (три взвода – 270 редника + 9 ефрейтора и 3 сержанта с ординарците и телохранителите им (21 души) или общо 300 войника); разполага с ординарец, оръженосец и двадесет телохранителя.
1.6. Майор – командва поделение (три роти – 810 редника + 27 ефрейтора + 9 сержанта с ординарци и охрана (63 души) + три капитана с ординарците, оръженосците и телохранителите им (72 души) или общо 972 войника); разполага с ординарец, оръженосец, знаменосец и 25 телохранителя (общо легиона наброява 1000 души с майора си).
1.7. Генерал-защитник – майора, който командва поделението в Арклейм.
1.8. Генерал – командва една от трите дивизии (три поделения или 3000 войника общо). Разполага със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.
1.9. Маршал – командва цялата структура на Бялата гвардия. Разполага с със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.
Общо състава на Бялата гвардия не трябва да надвишава 8100 редника, 270 ефрейтора, 90 сержанта (заедно с техните 540 души ординарци и телохранители), 30 капитана (заедно със техните 690 души ординарци, оръженосци и телохранители), 10 майора, (заедно със техните 280 души ординарци, оръженосци, знаменосци и телохранители), 1 Генерал-защитник (заедно със неговите 28 души ординарец, оръженосец, знаменосец и телохранители), 3 генерала (заедно със техните 300 души слуги, ординарци, оръженосци, знаменосци, вестоносци, писари, магьосници, свещеници и телохранители) и един Маршал (също със 100 души - слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители). Общо служещите в Бялата гвардия не трябва да надвишават 10 443 души, от маршала до последния редник. Единствено по време на война се сформират още две поделения.
2. Пояснение за прикрепените към командирските чинове служители:
Ординарец – редник, помагащ на командира си при приготвянето за битка (слагане на доспехи), както и поддържа снаряжението на командира си (лъска и заточва, носи на поправка). При влизане в бой язди зад командира си и го пази от атаки в гръб.
Оръженосец – редник, който подбира и се грижи за оръжията на командира си (иззема поддръжката на оръжията, но не на броните, от ординареца). В бой язди от лявата му страна и го предпазва с големия си щит. Носи няколко допълнителни оръжия за да ги подава на командира си, ако последния изгуби своето.
Знаменосец – носи знамето на поделението/взвода и се грижи за него. В битка язди зад оръженосеца на командира си, а основната му задача е да пази себе си и знамето.
Слуга – просто човек, който се грижи за всичко, което господаря му заповяда. За тази и следващите позиции заплатите се плащат от касата на Бялата гвардия.
Вестоносец – избира се сред най-бързите ездачи от новаците. Задачата му е да носи съобщения.
Писар – занимава се със счетоводството на частта, подчинена на командира.
Магьосник – занимава се с неутрализиране на противниковите магове и изравняване на магическия баланс на силите. Рядко влиза в самата битка, но тогава язди между ординареца и знаменосеца.
Свещеник – грижи се за много неща, едно от които е здравето на командира. Язди между оръженосеца и командира.
Лични телохранители – избират се сред най-изявилите се с бойни качества редници. Яздят пред и около командира в битка и поемат стражата пред палатката/стаята/резиденцията му в мирно време.
3. Полагаемо снаряжение на войниците според чина и поста им:
Новак – меч и кон. За всички останали постове също се полага кон.
Редник – сабя, кръгъл стоманен щит, плетена ризница, стоманен малък шлем, пика, наколенници, набедреници и нагръдник. Задължително носи и табард и плащ в чисто бяло, без гербове.
Ефрейтор – снаряжение като на редник, но шлемът е голям стоманен, а на табарда има червена диагонална линия.
Сержант – снаряжение на ефрейтор, но също така и налакътници и нараменници. На табарда му има две червени диагонални линии.
Капитан – пълна стоманена броня, пика, меч, голям щит, наколенници, набедреници и голям стоманен шлем със забрало. На табарда му има три червени диагонални линии.
Майор – пълна рицарска броня. Половината му табард е жълт, а наметалото му е поръбено с червено.
Генерал-защитник – снаряжение като на майор.
Генерал – като на майор, но табарда му е със синя половина, разделена от бялата със златиста лента. Наметалото е червено от вътрешната страна.
Маршал – снаряжение по избор.
Ординарец – снаряжение като на ефрейтор, но табарда е чисто бял.
Оръженосец – снаряжение като на капитан, но щита е уголемен, а табарда е чисто бял. Носи допълнителни три меча.
Вестоносец – бърз кон и бял табард.
Лични телохранители – снаряжението е като на командира им, но табардите и наметалата са чисто бели.
Знаменосец – снаряжение като на редник, но наметалото му е червено
4. Обучение:
Новаците трябва да бъдат обучени на конен бой. Чак след като се научат да яздят и да се бият в строй, могат да чакат повишение в редник.
5. Правилник:
Войникът трябва да спазва заповедите на командващия си стриктно.
Войникът не трябва да пиянства.
Войникът не трябва да се жени.
Войникът не трябва да приема подкупи.
Войникът трябва да помага на братята си по оръжие.
Войникът няма право да членува в организации, които могат да повлияят на службата му.
Войникът има право да подаде оплакване от командващия го на по-висшестоящ (войник с оплакване би бил приет и от самия маршал, ако е наложително.)
Войникът има право да подменя веднъж годишно екипировката си с нова.
Войникът има право да подменя повредено снаряжение след битка с ново.
Войникът има право да смени коня си с нов, в случай на остаряване, нараняване или окуцяване на животното.
6. Постъпване, служба и оттегляне:
За Новак може да постъпи всеки човек, навършил пълнолетие. Службата му продължава поне десет години, като след това войникът може да избира дали да служи още три или не. Така, на всеки три години, той ще бъде запитван, докато не стигне тридесет и една години служба. Тогава е длъжен да се оттегли. Всеки трябва да се оттегли, ако навърши съответно 55 години. За войните с чин над Капитан изискването за оттегляне отпада и освобождаването им е задача на Маршала. Повишаването в чин става само при освобождаване на свободно място и по заповед на една степен по-висшестоящ офицер. Повишаването или разжалването на Маршала става само чрез заповедна Папата.
При оттегляне от служба, на войника му се заплаща определена сума, зависеща от чина и дължината на службата му, съответно:
За редник или ефрейтор – десетократно 1/3 от стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините служба.
За сержант или капитан – пет пъти стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините му служба.
За майор, генерал-защитник и генерал – стойността на годишната му заплата по броя на годините служба.
За маршал – тройно стойността на годишната му заплата, умножена по броя на годините му служба.
7. Съотношение на заплатите на войниците:
Редникът получава базова сума, определена от Папата (приемаме я за 1-ца).
Ефрейторът получава двойно повече от редник (2*1 = 2 пъти).
Сержантът получава тройно повече от редник (3*1 = 3 пъти).
Капитанът получава двойно повече от сержант (2*3 = 6 пъти).
Майорът получава четворно повече от сержант (4*3 = 12 пъти).
Генерал-защитникът получава тройно повече от капитан (3*6 = 18 пъти).
Генералът получава двойно повече от майора (2*12 = 24 пъти).
Маршалът получава десетократно повече от капитана (10*6 = 60 пъти).
8. Наказания за нарушения на правилника:
8.1. За неподдържане на снаряжението – глоба в съответната стойност (цената на повреденото снаряжение). При трето такова провинение – изгонване от гвардията, ако е редник или разжалване до редник, ако е ефрейтор.
8.2. За неполагане нужните грижи за коня – удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.3. За нарушаване на заповед – смърт.
8.4. За кражба – изгонване и отрязване на дясната ръка.
8.5. За убийство – смърт.
8.6. За пиянство - удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.7. За подкуп – изгонване от Гвардията и пращане на каторга.
8.8. За женене – изгонване от гвардията.
9. Задължения на гвардията:
Защита на Църквата и Инквизицията.
Защита на Инквизиторите и Инспекторите.
Защита на Папата.
Защита на Белият епископ.
Защита на Свещениците.
Осигуряване на едно поделение за защита на столицата.
Защита на населението на Арклейм.
10. Гвардията се подчинява на заповеди, издадени лично от самия Папа. За кратък период от време инквизитор или инспектор могат да командват малки отряди, но това време не трябва да надвишава седем дена. Някой извън военната структура на Гвардията може да поеме командването на бойна част само по заповед от Папата или Маршала.
Ето как изглеждат постовете в Инквизицията и Бялата гвардия, съпоставени едни с други (от най-низшия към най-висшия):
Разпитвач / Редник
Ухо / Ефрейтор
Око / Сержант
Нож / Капитан
Инквизитор Просветен или инспектор Просветен / Майор
Инквизитор Чадо или инспектор Чадо / Генерал
Инквизитор Дякон или инспектор Дякон – нямат аналог
Белият Епископ / Маршалът
Над всички тях стои Папата.
Понякога гвардията е единственият орган, което възпира Инквизицията да прекалява с правомощията си. Гвардейските командири се избират не само за качествата си като тактици, но и заради реалистичния си поглед над света. Белите гвардейци не са склонни да виждат във всеки селянин еретик или демонопоклонник и това ги прави уважавана сила, почти колкото рицарските ордени. Не е тайна, че немалко от рицарите в ордените са бивши гвардейци. Дисциплинираността, доброто обучение и школовка на Белите гвардейци ги прави великолепни войни и опасни противници на бойното поле.
Ръката на Светлината
Тайно общество от типа “всеки знае за него, но не смее да говори”. Нещо средно между наказателни отряди на църква и разузнаване. Докато Инквизицията е за пред хората и се занимава с общо взето малки прегрешения и проблеми, то Ръката на светлината решава такива от най-висок порядък – разследва еретичните секти, извършва конспирации и има агенти навсякъде. Според слуховете, веднъж в разговор помежду им, член на Съвета на Венес споделя на Маршала на Бялата гвардия, че Ръката на Светлината е единствената разузнавателна служба, която може да се сравни с венеските Непродумващи и грикските СС.
На Хоул могат да се срещнат пет основни раси: хора, елфи, джуджета, наги и лийнайци . Има изключително малко представители на гигантите, но те не са чисти такива, а са плод на кръвосмешение между гиганти и хора. Базирани предимно на това расово разделение, на континента се отличават няколко духовнически организации, наричани от всички “църкви”.
Сред хората се срещат две основни религии – “Църквата на Пантеона” и “Църквата на Орим”. Джуджетата, почти без изключение, следват “Църквата на Бона”, а нагите и лийнайците изповядват два различни култа към Нетилун (наречени от хората с общото понятие “Църквата на Дълбините”). Елфите също са разделени. Едната организация се нарича “Последователите на Тримата Повелители” и господства в Елфолес. Нощните Елфи пък си имат свой собствен странен култ към трите луни, уникален по своята същност и структура. Освен всичко това има и „Забравените култове”, които не са точно вяра, но все пак съществуват официално.
Това са седемте официални вярвания. Освен тях, почти изчезналите гоблини и множество тайни последователи се прекланят на черния властелин Ахра-Ман, ала за тях официално никой нито знае, нито говори.
Хоул почти не е засегнат от божествени влияния и единици са вярващите, надарени от тях с някакви мистични способности. Това не е попречило на днешното духовенство да притежава неоспоримо влияние над простолюдието, въпреки че в някои случаи това става с потъпкване на свободната воля на хората. Почти няма въпрос, по който Седемте вери да са единодушни, освен за историята от преди Първата Война на Боговете. Там се среща противоречия само по въпроса за създаването на расите. За близо петнадесет века, религиите на Хоул са се променили дотолкова, че е трудно да се познаят първоизточниците им. Всеки изтъква надмощието и могъществото на своя бог или богове и рядко зачита вярата на останалите.
Следва описание седемте основни вери, учението им, организацията им, реалностите и тъмните им тайни.
Църквата на Орим
Култът към Орим не е възникнал на Хоул. Каквото и да се заблуждават останалите създания, не е възникнал и на Магландиум. Неговите инициатори са пратеници от други земи, ала не е много ясно точно откъде. Предполага се, че са дошли някъде от северозапад. В една хроника на Алантий Далех е описан първия контакт между тези тайнствени хора и град Арклейм:
“Беше ясен, светъл ден през лето двеста двадесет и трето. Галерата акостира на дока ни. Никой не знаеше от къде идва този странен кораб с една мачта и тридесет двойки гребла, подредени в един ред. Платното бе бяло, с изрисуван на него златен кръг. Оказа се, че това е символът Божи – Светилото на Орим.
И тогава, отпървом аура от светлина заслепи очите ни, а после от кораба слязоха три фигури. Бяха облечени в бели дрехи, които изглеждаха като прави поли. По-късно научих, че се наричат “тоги” и всички в тяхната страна ги носели, за да понасят по-леко жегите. Десетилетие след това, нашите свещеници изкопираха тогите, като леко ги промениха и създадоха своята църква.
Ала нека се върна на онзи паметен ден. Когато тримата мъже застанаха на кея, те започнаха да говорят за Бог. За великия и всевластен Орим. И думите мигом намериха сърцата ни. Веднага прозряхме истината в тях. Площада бе изпълнен с почти хиляда души. Всички едновременно паднахме на колене, притиснати от истината. Досега бяхме живели в грях, но тези благородни люде идваха да ни покажат правилния път. И който чу словото им се преклони пред тях.
Сега вече съм много по-стар. Гоня деветдесетата си зима, но още се чувствам окрилен от спомена. Еретиците твърдят, че Месиите били магьосници и че с магия постигнали властта си над нас, но аз не вярвам в това. Никой не може да опише чувството на удоволствие и удовлетворение, което те предизвикаха у нас. Те ни посочиха Пътя. Те ни разкриха словото Божие и сега ние трябва да въздигнем властта му над останалите неверници и да им посочим пътя към сърцето Му.”
Може би най-добрата новина за култа към Орим бил факта, че много висши военни го прегърнали и станали фанатични вярващи. Не им отнело много време когато през 248-ма година те извършили военен преврат в арклеймската република, чрез който узаконили Църквата на Орим, като единствената разрешена вяра в пределите на новосъздадената империя. Последвали някои от най-мрачните години из арклеймските територии. Другите вери били изкоренени с изключителна жестокост – хиляди били разпнати на кръст или изгорени на клада като еретици.
По това време започнало събитието, известно като Първата религиозна война, която Арклеймската империя и съответно църквата на Орим губят трагично.
Църквата се принудила да се успокои и да насочи всичките си сили към налагане на власт над собствените си миряни. Поради отслабеното влияние на императора и армията, селяните а и останалите градове в империята започнали да надигат глава и да се говори за бунт. Църквата също била обедняла от постоянните войни, но бързо намерила решение, макар и изключително грубо – мнозина от богатите жители бил обвинени в еретизъм, а имуществото му – конфискувано. В пристъп на идейност, кардинал Енцо Перлоси предложил на папа Годват ІІІ да създаде орган, чиято задача да е търсене на грешници и борба с демоните. Така, през 538-ма година е създадена организацията проляла най-много невинна кръв в историята на Хоул – Светата Инквизиция.
Арклейм тъкмо затвърдил позициите си и отново напълнил хазната, когато гоблините атакували. Император Августин ІІ ясно осъзнавал, че сам не би могъл да се справи със заплахата и проводил пратеници до всички страни и владетели на континента. Гоблините били отблъснати, а между страните се установил крехък мир, продължил до свалянето на Августин от трона. Императорът се опитал да ограничи властта на църквата и бил прогонен, като избегнал смъртта на косъм. Августин се заселил в Антелия и значително подобрил вътрешното устройство на държавата и най-вече на армията й. Основно поради неговата помощ, Антелия устояла на последвалите атаки от Арклейм. Империята отново повела войни с всичките си съседи, но отново била победена по всички фронтове. И така до наши дни…
Църквата на Орим проповядва странни и интересни идеи. Според нея, Орим е единствената рожба на Създателят и с това – единственият истински бог. Всички останали са демони или в най-добрия случай – полу-богове. Според теориите на Църквата, Орим е създал хората, които били първата разумна раса на Титания. Повечето митове и легенди биват безразборно осакатявани и преиначавани, за да се постави Орим като единствен бог.
Основно, властта на църквата се крепи на вярването за ад и рай. Според вярванията, след смъртта си, всеки отива в едно от двете места. Адът е бездна, където душата ще бъде обречена да служи на демоните и да страда еони, докато не изкупи греховете си. Раят пък е мистично място, където животът е спокоен, цари мир и щастие и всеки се чувства добре.
Божите заповеди
Пророците проповядвали множество неща, но в основата на всичко били заповедите, които Орим съобщил на Пророк Галдрир малко след Втората Война. Заповедите са преминали през няколко тълкувания, като последното е от 821-ва година. Самите заповеди са осем и гласят следното:
1. Нямай друг бог освен Мен
2. Не си прави кумири
3. Не убивай
4. Не кради
5. Не пожелавай жената на ближния си
6. Не се забърквай с демоничното
Последната заповед е най-често подлагана на „обновяване”. Като „демонично” се определят все нови и нови неща – цялата Църква на Пантеона и верите на другите раси, също така по-голяма част от магията, некромантията и вещерството. Официално магията не е забранена, но за практикуването й е нужно разрешение, издавано от органите на църквата. Практикуването на магия без разрешително, се смята за ерес и се наказва с горене на клада.
По тези заповеди се е спорило и ще се спори, но църквата е твърдо зад тях и толерира прегрешаване само на третата заповед – според тълкуването й, убийството на неверници не се наказва със страдание на душата след смъртта.
Устройство на Църквата
Оримската църква е една гигантска машина, която не е променяла структурата си от хилядолетие. В нея има един орден, отговарящ за издирване на греховете човешки и тяхното изкупление (Инквизицията), едно армейско подразделение (Бялата гвардия) и редовните църковни служители.
Църковни правила
Описаните по-долу правила са валидни за всички части от Църквата на Орим, освен за Инквизицията, която си има свой собствен таен правилник.
Права и задължения на свещеника според кодекса от 332-ра година.
1. Свещеникът трябва да се подчинява безусловно на тези с по-висш сан от него, освен ако:
- заповедта противоречи с по-ранна такава идваща от по-високо ниво;
- заповедта подтиква към вършене на зло.
2. Свещеникът стриктно трябва да спазва Божиите заповеди.
3. Свещеникът задължително трябва да положи обет за безбрачие, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
4. Свещеникът трябва задължително да положи обет за въздържание от плътски удоволствия, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
5. Свещеникът е длъжен да се бори всячески с неверниците, но ако няма възможност да победи или поне да получи добра цена за живота си, може да отстъпи.
6. Свещеникът е длъжен да докладва за всяка ерес, която забележи в най-кратък срок, с изключение на следните ситуации:
- ако може да я унищожи, нека да го направи преди да докладва;
- може да отложи докладването на ереста, ако това ще му помогне да нанесе голям удар на Злото или да открие по-голяма ерес.
7. Свещеникът има право да жени и развежда, задължително спазвайки Брачните Декрети от 301-ва година.
8. Свещеникът може да именува деца.
9. Свещеникът може да посвети неверник в правата вяра.
10. Свещеникът може да опрости малък грях, спазвайки Декрета за Греховете от 328-ма година.
Брачни Декрети
от 301-ва година
Декрет 1-ви
За това кой може да сключва брак
1. Брак може да се сключи от следните лица:
1.1. Жена/момиче на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите
1.2. Мъж/момче навършило пълнолетие според местните обичаи, но задължително на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите
Декрет 2-ри
За това кой не може да сключва брак
1. Брак не може да се сключва между:
- роднини до трето коляно включително;
- каторжници, престъпници и неверници;
- неразведени лица;
- благородно момиче и неблагородник.
2. Брак не може да се сключва при следните условия:
- при несъгласието на едно от лицата;
- без съгласието на родителите;
- по време на празник;
- по време на траур;
- по време на пости.
Декрет 3-ти
Изключения в Декрет 1-ви и Декрет 2-ри
1. Брак между благородници може да се сключи, дори ако:
- момичето/момчето не е навършило нужните години;
- момичето и момчето са втора степен на родство (първи братовчеди);
- момичето и момчето са брат и сестра, от различни майки/бащи.
2. Брак може да се сключи между първи родственици (син с майка си, баща с дъщеря си, брат и сестра), ако момчето/момичето е осиновено и брака ще премахне възможността за оспорване на унаследяването.
Декрет за Греховете
от 328-ма година
1. Степени на прегрешение:
1.1. Малък грях – нечестиви мисли, изневяра, кражба.
1.2. Голям грях – убийство, идолопоклонничество, изнасилване, кражба на църковно имущество, нарушаване на клетва, забъркване с демоничното, магьосничество без разрешително, еретизъм.
1.3. Непростим грях – нанасяне на щети върху църква, манастир, храм, катедрала или свещени книги, убиване или измъчване на свещеник.
2. Опрощаване на греховете
2.1. Малкия грях може да се изкупи чрез изповед пред който и да е свещеник. Той ще прецени дали трябва покайващия се да изтърпи някакво наказание или не.
2.2. Голям грях може да се изкупи с изповед и получаване на индулгенция от свещеник със сан, по-висок от дякон. Той ще прецени, дали покайващия се трябва да изтърпи някакво наказание и какво.
2.3. Само Папата може да опрости Непростим грях.
3. Земни наказания:
3.1. Свещеника трябва да прецени на място, какво е нужно да стори съгрешилия, за да изкупи греха си.
3.2. При Голям грях се препоръчва конфискуване на имуществото. Ако съгрешилия е имал добри заслуги към църквата преди извършването на греха, трябва да бъде прогонен извън Империята с дрехите на гърба му и 1 жълтица.
3.3. В случай, че грешникът не е имал заслуги, освен конфискуване на имуществото, следва той и всичките му съучастници, ако има такива, да бъдат изгорени на клада.
Йерархия на Църква на Орим
Йерархията в отделните храмове и манастири е сложна и заплетена, но общо може да се подреди по следния начин:
1. Послушник – новоприет за обучение служител. Трябва безпрекословно да слугува на всички останали и упорито да изучава свещените текстове. Носи бяло расо.
2. Посветен – послушник, приет за помощник на определен свещеник. Другите равнопоставени нему свещеници губят правото да му заповядват. Само духовниците с по-висш ранг (просветлен или нагоре) могат да го правят. Носи бяло расо с червен колан.
3. Свещеник – човек, който обслужва народа, проповядва правата вяра и да дава опрощения на малки грехове. Познава се по черното расо.
4. Просветлен – свещеник със статут на “докоснал се до Бога”. Бива посветен в някои тайни на Църквата, като това му носи и по-висок престиж сред населението. Повечето просветлени бързо се издигат на по-висок пост. Към черното му расо е добавен бял колан.
5. Абат – върховен управител на отделен манастир или катедрала. Рядко се появява сред простолюдието, тъй като се занимава предимно с грижи за поверената му институция. Отличават го тъмносиньо расо и черен колан.
6. Епископ – наставник на църковните обекти в дадена околия. Основната му дейност е координиране на действията на абатите и съгласуването им с върховното ръководство. Носи чисто кафяво расо.
7. Магистър на орден – духовник, назначен за учител на всички, следващи Божия път. Отделно се занимава с приобщаването на повече последователи към ордена, в който е приет. Обикновено се издига от Просветлен, но има случаи абати или епископи да пожелаят този пост. Магистърът изнася лекции или индивидуални уроци, както и следи за напредването на вярващите. Макар дейността му да не е свързана пряко с упражняване на църковната власт над народа, този пост е много уважаван вътре, в самата структура на Църквата. Всеки го познава по бялото расо със син колан.
8. Кардинал – Управител на духовен орден (клон от църквата). От него зависят много съдби, както на служителите в ордена, така и на хората, живеещи в земите, “покровителствани” от ордена. По принцип се движи с карета и охрана, и носи черно расо с червен колан.
9. Кардинал от вътрешния кръг – във “вътрешния кръг” се приемат личните съветници на Папата – кардинали, които твърдо са доказали своите способности и желание да утвърждават вярата в единствения Бог. Всички други служители се плашат, когато видят човек в черно расо с лилав колан.
10. Папа – един-единствен духовник, върховен глава на цялата църква. Над него е само Орим. Заповедите му никога не се оспорват, дори се приемат за дадени от самото Светило. Постът е пожизнен, а след смъртта му се наследява от кардинал от вътрешния кръг. Папата единствен не носи расо, а изцяло бели и силно натруфени одежди.
Инквизицията
Инквизицията има отделна структура от църквата. От цялата църковна йерархия, единствено папата има власт над инквизиторите. В инквизицията има много постове, всеки със свои задачи и задължения.
1. Ухо – най-ниския ранг в инквизицията. Задачата на носителя му е да търси информация и слухове за всичко и всеки и да ги предава на по-висшестоящите. Може да се издигне нагоре по стълбицата в Око или Нож.
2. Око – стои точно над Ухото, задачите му са същите, но Очите на Инквизицията са вече доказали се събирачи на информация и обикновено се изпращат на специални задачи – да следят определен човек или цяла организация. Обикновено добре представилите се Очи биват вербувани за членство при Ръката на светлината, но могат и да се издигнат по стълбицата до Инквизитор или Инспектор.
3. Нож – тези, които поемат “специалните” поръчки на Инквизицията. Някой път някое създание просто трябва да изчезне или нечия къща да изгори. Ножовете са елита на Ушите. Общо взето, всеки Нож, при желание от негова страна, може да постъпи като Ръка на светлината. Но за един Нож няма други пътища за развитие, освен може би като Разпитвач.
4. Инквизитор – официалните представители на Инквизицията. Движат се във висшите среди и събират информация. Притежават правомощия да издават заповеди за задържане или разпит, при наличие на достатъчно доказателства. Не рядко инквизитори биват вербувани за Ръката на светлината.
5. Инспектор – официален представител на Инквизицията. Обикновено се движи с въоръжен ескорт. Винаги отива някъде по сигнал на Инквизитор. Задачата му е само една – да намира доказателства и улики за вина, демонопоклонничество и преклонение пред Ахра-Ман.
6. Разпитвач – задачата му е една – да измъкне признание, често чрез мъчения. Никой не харесва разпитвачите, дори и Ножовете.
7. Белият Епископ – ръководителят на Инквизицията. Винаги се издига от съсловието на Инквизиторите.
Практически, само за да стане Инквизитор или Инспектор члена на организацията трябва да е изучил религията и да е завършил семинария. Затова около три четвърти от Инквизицията са просто наемници, които работят за пари, а не за Бог.
Щом веднъж достигне поста Инквизитор или Инспектор, служителя започва да се развива и в духовнически сан. Важно е, че докато не стане Просветлен, никой няма право да разкрива, че е член на Инквизицията. Интересен е факта, че Маршалът на Бялата Гвардия има правото да прекрати Разследване на Инквизицията, освен ако то не е заповядано лично от Папата.
Инквизицията няма официални седалища, освен това в Арклейм.
Бялата гвардия
Военно подразделение в служба на църквата. Структурата им е силно обвързана с тази на Инквизицията. Подредбата на чиновете е проста и е описана внимателно още при създаването на Бялата гвардия:
Едикт за Бялата гвардия
1. Структурата на Бялата гвардия:
1.1. Новак – приет за обучение в Бялата гвардия.
1.2. Редник – редови войник от гвардията.
1.3. Ефрейтор – командва един отряд (30 души).
1.4. Сержант – командва взвод (три отряда – 90 редника + 3 ефрейтора); разполага с личен ординарец и пет телохранителя.
1.5. Капитан – командва рота (три взвода – 270 редника + 9 ефрейтора и 3 сержанта с ординарците и телохранителите им (21 души) или общо 300 войника); разполага с ординарец, оръженосец и двадесет телохранителя.
1.6. Майор – командва поделение (три роти – 810 редника + 27 ефрейтора + 9 сержанта с ординарци и охрана (63 души) + три капитана с ординарците, оръженосците и телохранителите им (72 души) или общо 972 войника); разполага с ординарец, оръженосец, знаменосец и 25 телохранителя (общо легиона наброява 1000 души с майора си).
1.7. Генерал-защитник – майора, който командва поделението в Арклейм.
1.8. Генерал – командва една от трите дивизии (три поделения или 3000 войника общо). Разполага със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.
1.9. Маршал – командва цялата структура на Бялата гвардия. Разполага с със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.
Общо състава на Бялата гвардия не трябва да надвишава 8100 редника, 270 ефрейтора, 90 сержанта (заедно с техните 540 души ординарци и телохранители), 30 капитана (заедно със техните 690 души ординарци, оръженосци и телохранители), 10 майора, (заедно със техните 280 души ординарци, оръженосци, знаменосци и телохранители), 1 Генерал-защитник (заедно със неговите 28 души ординарец, оръженосец, знаменосец и телохранители), 3 генерала (заедно със техните 300 души слуги, ординарци, оръженосци, знаменосци, вестоносци, писари, магьосници, свещеници и телохранители) и един Маршал (също със 100 души - слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители). Общо служещите в Бялата гвардия не трябва да надвишават 10 443 души, от маршала до последния редник. Единствено по време на война се сформират още две поделения.
2. Пояснение за прикрепените към командирските чинове служители:
Ординарец – редник, помагащ на командира си при приготвянето за битка (слагане на доспехи), както и поддържа снаряжението на командира си (лъска и заточва, носи на поправка). При влизане в бой язди зад командира си и го пази от атаки в гръб.
Оръженосец – редник, който подбира и се грижи за оръжията на командира си (иззема поддръжката на оръжията, но не на броните, от ординареца). В бой язди от лявата му страна и го предпазва с големия си щит. Носи няколко допълнителни оръжия за да ги подава на командира си, ако последния изгуби своето.
Знаменосец – носи знамето на поделението/взвода и се грижи за него. В битка язди зад оръженосеца на командира си, а основната му задача е да пази себе си и знамето.
Слуга – просто човек, който се грижи за всичко, което господаря му заповяда. За тази и следващите позиции заплатите се плащат от касата на Бялата гвардия.
Вестоносец – избира се сред най-бързите ездачи от новаците. Задачата му е да носи съобщения.
Писар – занимава се със счетоводството на частта, подчинена на командира.
Магьосник – занимава се с неутрализиране на противниковите магове и изравняване на магическия баланс на силите. Рядко влиза в самата битка, но тогава язди между ординареца и знаменосеца.
Свещеник – грижи се за много неща, едно от които е здравето на командира. Язди между оръженосеца и командира.
Лични телохранители – избират се сред най-изявилите се с бойни качества редници. Яздят пред и около командира в битка и поемат стражата пред палатката/стаята/резиденцията му в мирно време.
3. Полагаемо снаряжение на войниците според чина и поста им:
Новак – меч и кон. За всички останали постове също се полага кон.
Редник – сабя, кръгъл стоманен щит, плетена ризница, стоманен малък шлем, пика, наколенници, набедреници и нагръдник. Задължително носи и табард и плащ в чисто бяло, без гербове.
Ефрейтор – снаряжение като на редник, но шлемът е голям стоманен, а на табарда има червена диагонална линия.
Сержант – снаряжение на ефрейтор, но също така и налакътници и нараменници. На табарда му има две червени диагонални линии.
Капитан – пълна стоманена броня, пика, меч, голям щит, наколенници, набедреници и голям стоманен шлем със забрало. На табарда му има три червени диагонални линии.
Майор – пълна рицарска броня. Половината му табард е жълт, а наметалото му е поръбено с червено.
Генерал-защитник – снаряжение като на майор.
Генерал – като на майор, но табарда му е със синя половина, разделена от бялата със златиста лента. Наметалото е червено от вътрешната страна.
Маршал – снаряжение по избор.
Ординарец – снаряжение като на ефрейтор, но табарда е чисто бял.
Оръженосец – снаряжение като на капитан, но щита е уголемен, а табарда е чисто бял. Носи допълнителни три меча.
Вестоносец – бърз кон и бял табард.
Лични телохранители – снаряжението е като на командира им, но табардите и наметалата са чисто бели.
Знаменосец – снаряжение като на редник, но наметалото му е червено
4. Обучение:
Новаците трябва да бъдат обучени на конен бой. Чак след като се научат да яздят и да се бият в строй, могат да чакат повишение в редник.
5. Правилник:
Войникът трябва да спазва заповедите на командващия си стриктно.
Войникът не трябва да пиянства.
Войникът не трябва да се жени.
Войникът не трябва да приема подкупи.
Войникът трябва да помага на братята си по оръжие.
Войникът няма право да членува в организации, които могат да повлияят на службата му.
Войникът има право да подаде оплакване от командващия го на по-висшестоящ (войник с оплакване би бил приет и от самия маршал, ако е наложително.)
Войникът има право да подменя веднъж годишно екипировката си с нова.
Войникът има право да подменя повредено снаряжение след битка с ново.
Войникът има право да смени коня си с нов, в случай на остаряване, нараняване или окуцяване на животното.
6. Постъпване, служба и оттегляне:
За Новак може да постъпи всеки човек, навършил пълнолетие. Службата му продължава поне десет години, като след това войникът може да избира дали да служи още три или не. Така, на всеки три години, той ще бъде запитван, докато не стигне тридесет и една години служба. Тогава е длъжен да се оттегли. Всеки трябва да се оттегли, ако навърши съответно 55 години. За войните с чин над Капитан изискването за оттегляне отпада и освобождаването им е задача на Маршала. Повишаването в чин става само при освобождаване на свободно място и по заповед на една степен по-висшестоящ офицер. Повишаването или разжалването на Маршала става само чрез заповедна Папата.
При оттегляне от служба, на войника му се заплаща определена сума, зависеща от чина и дължината на службата му, съответно:
За редник или ефрейтор – десетократно 1/3 от стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините служба.
За сержант или капитан – пет пъти стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините му служба.
За майор, генерал-защитник и генерал – стойността на годишната му заплата по броя на годините служба.
За маршал – тройно стойността на годишната му заплата, умножена по броя на годините му служба.
7. Съотношение на заплатите на войниците:
Редникът получава базова сума, определена от Папата (приемаме я за 1-ца).
Ефрейторът получава двойно повече от редник (2*1 = 2 пъти).
Сержантът получава тройно повече от редник (3*1 = 3 пъти).
Капитанът получава двойно повече от сержант (2*3 = 6 пъти).
Майорът получава четворно повече от сержант (4*3 = 12 пъти).
Генерал-защитникът получава тройно повече от капитан (3*6 = 18 пъти).
Генералът получава двойно повече от майора (2*12 = 24 пъти).
Маршалът получава десетократно повече от капитана (10*6 = 60 пъти).
8. Наказания за нарушения на правилника:
8.1. За неподдържане на снаряжението – глоба в съответната стойност (цената на повреденото снаряжение). При трето такова провинение – изгонване от гвардията, ако е редник или разжалване до редник, ако е ефрейтор.
8.2. За неполагане нужните грижи за коня – удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.3. За нарушаване на заповед – смърт.
8.4. За кражба – изгонване и отрязване на дясната ръка.
8.5. За убийство – смърт.
8.6. За пиянство - удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.7. За подкуп – изгонване от Гвардията и пращане на каторга.
8.8. За женене – изгонване от гвардията.
9. Задължения на гвардията:
Защита на Църквата и Инквизицията.
Защита на Инквизиторите и Инспекторите.
Защита на Папата.
Защита на Белият епископ.
Защита на Свещениците.
Осигуряване на едно поделение за защита на столицата.
Защита на населението на Арклейм.
10. Гвардията се подчинява на заповеди, издадени лично от самия Папа. За кратък период от време инквизитор или инспектор могат да командват малки отряди, но това време не трябва да надвишава седем дена. Някой извън военната структура на Гвардията може да поеме командването на бойна част само по заповед от Папата или Маршала.
Ето как изглеждат постовете в Инквизицията и Бялата гвардия, съпоставени едни с други (от най-низшия към най-висшия):
Разпитвач / Редник
Ухо / Ефрейтор
Око / Сержант
Нож / Капитан
Инквизитор Просветен или инспектор Просветен / Майор
Инквизитор Чадо или инспектор Чадо / Генерал
Инквизитор Дякон или инспектор Дякон – нямат аналог
Белият Епископ / Маршалът
Над всички тях стои Папата.
Понякога гвардията е единственият орган, което възпира Инквизицията да прекалява с правомощията си. Гвардейските командири се избират не само за качествата си като тактици, но и заради реалистичния си поглед над света. Белите гвардейци не са склонни да виждат във всеки селянин еретик или демонопоклонник и това ги прави уважавана сила, почти колкото рицарските ордени. Не е тайна, че немалко от рицарите в ордените са бивши гвардейци. Дисциплинираността, доброто обучение и школовка на Белите гвардейци ги прави великолепни войни и опасни противници на бойното поле.
Ръката на Светлината
Тайно общество от типа “всеки знае за него, но не смее да говори”. Нещо средно между наказателни отряди на църква и разузнаване. Докато Инквизицията е за пред хората и се занимава с общо взето малки прегрешения и проблеми, то Ръката на светлината решава такива от най-висок порядък – разследва еретичните секти, извършва конспирации и има агенти навсякъде. Според слуховете, веднъж в разговор помежду им, член на Съвета на Венес споделя на Маршала на Бялата гвардия, че Ръката на Светлината е единствената разузнавателна служба, която може да се сравни с венеските Непродумващи и грикските СС.