Страница 2 от 3

Публикувано: чет яну 31, 2013 3:16 pm
от Ryzz
Векстроз не искаше да прибързва с решенията... легна за да си почине като постоянно се услушваше за нещо нередно.
От време на време се будеше и поглеждаше към Рум... надяваше се тя скоро да се оправи.
Той знаеше какво е да си прострелян с стрела в рамото.
Спомнил си... как преди много години когато Векстроз бил все още много млад, често се биел с по големият си брат Разийон.
Брат му бил искусен стрелец докато Векстроз умеел да исползва добре мечът си, когато се биели те предимно исползвали ръце и крака.... но веднъж той така надвил брат си в ръкопашен бой, че от нерви след това той го прострелял в рамото...

Публикувано: чет яну 31, 2013 5:37 pm
от Hezz
Хезз отвори шишето, разклати течността, помириса я и го затвори отново, след това го остави до себе си. Искаше да му има доверие, но съвестта му просто не му позволяваше да се отпусне, и най вече да заспи. Той легна на тревата по гръб като си сложи ръцете на тила и се загледа в една от първите изгряващи звезди.
- Как мислите ?-Обърна се към другарите си.
- Какво ли е намислил ?
Единственото което го държеше още тук е шансът да промени живота си, от крадец на герой, както и на неговите приятели, ако това беше истина разбира се, а и можеше да научи нещо повече за прадедите си...
*Силно се надявам това да не е някакъв подъл номер, иска ми се да преживея едно такова приключение.*-помисли си Хезз и след това си се усмихна сам на себе си докато продължаваше да гледа поникващите на небето една след друга звезди. Беше ясно, че тази вечер няма да спи, а и как иначе...

Публикувано: пет фев 01, 2013 7:11 pm
от dreamlover
Рум беше спокойна докато Шамсар говореше. Тя имаше рядката способност да разпознава кога човек говори истината и кога лъже, а Шамсар определено говореше истината. Той бе един от малкото хора в живота й които говореха истинно и непринудено. Има една малка, но съществена разлика между тези два вида хора - пламъкът в очите. Лъжците се познават по дяволития пламък в очите им, сякаш само дебнат да им се довериш и след това мигновено те смачкват; самият диаболичен пламък ги издава още преди да са си казали и второто изречение. А при честните хора този пламък е чист, той не се вижда, а се усеща. Когато погледнеш в едни такива очи ти усещаш истинска загриженост и топлина, която стопява всички съмнения и остава само едно - истината.

Публикувано: пет фев 01, 2013 11:51 pm
от Naraji
Някои успяха да спят, други не, но тъй или иначе нощта се изниза без да се случи нищо непредвидено. Дори можеше да се каже, че беше една много приятна нощ до лагерния огън и под звездите.
Шамсар беше първият, който се разбуди, още преди пукването на зората и започна да подвиква на останалите, но какво точно им казваше, те не можеха да са сигурни, защото използваше някакъв странен език, най-вероятно родния си. Когато видя, че останалите го гледат тъпо, чужденецът мина на общия.
- Ама вие не слуша мене хич! - започна той леко раздразнено. - Каза пий, те не пие... Ако иска успее сега, слуша мене и учи. Айде идва!
Изглеждаше ядосан, когато припряно изтупа дрехите си от полепналата трева и суха мръсотия, след което с бърза крачка се отправи към единия край на поляната, навлизайки сред дърветата, без да забави крачка и без да се обърне, за да види дали другите го следват.

Публикувано: съб фев 02, 2013 2:39 am
от Ryzz
Векстроз се исправи иступа се малко... приближи се до приятелката си, след което рече:
- Рум как се чувстваш...?
Той знаеше, че трябва да последват Шамсар...
Векстроз отвори стъкленицата която му бе дал магьосникът.. порасклати я след което отпи от нея.

Публикувано: съб фев 02, 2013 11:45 am
от Hezz
Хезз имаше цяла нощ да размишлява, разбира се му минаваше през главата и бутилката с безцветната течност. Нямаше никаква логика да се опитва да ги убие с отрова или да им направи заклинание за да го следваме, ако искаше да ни убие просто нямаше да ни спасява от стражите, а нямаше нужда да ни прави други заклинания, ние останахме тук значи сме готови да го следваме.
Той се изправи и каза на другарите си.
-Векстроз стига си се притеснявал за Рум, не е малка имала е и по-големи рани - след това се усмихна и подаде ръка на Рум за да се изправи.
-Хайде ще изгубим Шамсар. - След това отпи от безцветната течност и потегли след Шамсар.

Публикувано: съб фев 02, 2013 9:07 pm
от dreamlover
-Добре съм, Векстроз. Но наистина трябва да побързаме, за да не го изгубим.
След това Рум взе шишенцето и отпи жадно цели 2 глътки. Не мислеше въобще, че Шамсар би ги отровил, не и след всичко сторено до този момент. Раната й вече беше по-добре (доколкото можеше да бъде) пък и Рум вече беше свикнала с болката. Болката винаги е била част от живота й била тя физическа или психическа.....

Публикувано: нед фев 03, 2013 12:00 pm
от Naraji
След изненадващо кратко и сравнително по-спокойно ново шмугане измежду клоните, четиримата спътници се озоваха на гол терен. Намираха се на билото на полегат хълм, чието спускане започваше няколко метра по-напред, а до хоризонта продължаваха да се редуват хълм след хълм, подобни на този, на който стояха или по-стръмни. Слънцето изгряваше от лявата им страна, превръщаше онзи хоризонт в недостижимо далечен красив пурпурен ад и даваше обещание за още един горещ ден. Нямаше как сега обаче да не се насладят на откритото пространство и свежия утринен полъх.
- Прелестно. - отбеляза Шамсар, загледан в далечината.
Той се обърна след това към тримата, които току що бяха излезли зад него и ги огледа хубаво, след което се усмихна широко.
- Аха! Значи все пак ми се доверихте. Много по-лесно ще ни е да се разбираме сега и това може да е само в наша полза. Само остава да не бяхте толкова опърничави, тъй като ни очаква дълъг път. Аз дойдох пролетта на вашия континент, а вижте, сега е средата на лятото... Поне не бяхте трудни за намиране. - Шамсар се засмя. - Е, Рум, надявам се, че вече си малко по-добре, но скоро, ще се чувствам достатъчно силен, за да отстраня тази малка несгода от рамото ти. Хайде, да не губим повеч...
Бе прекъснат от вик, идващ отдясно на редицата дървета.
- Ето ги! Дръжте ги!
Към тях се затичваха петима мъже с копия и ризници, а на коланите им се полюшваха къси мечове.
- О-о, момчета, май извадихме к'смет с тез, и печката и с тях! - чуха да казва друг от тях.
Бяха вече на около четиридесетина метра и скоро щеше да последва битката. Преди това Шамсар припна до Рум, докосна я по рамото, като бързо нареди няколко думи на неразбираем език, след което тя почувства как болката в рамото ѝ изчезва, а той се свлече на едно коляно, свел глава към земята.
- Съжалявам... - каза той задъхано. - Трябва да ги спрете.


Пояснения: Ще играем битките без бойно поле, за да постигнем повече креативност и ролеви ситуации. Все пак ще трябва да се съобразявате с това, колко точки за движение (ТД) имате и доколко са ви развити уменията, за което можете да се информирате от персонажните си листове. Придвижване от един метър отнема 1 ТД. Кое оръжие, колко ТД отнема за атака/презареждане също можете да видите от персонажните листове.
Редът за писане е следният: първо е Хезз, след което Векстроз, а трета е Рум.

Публикувано: нед фев 03, 2013 12:38 pm
от Hezz
Хезз се надяваше Шамсар да им помогне, но след като излекува раната на Рум ясно се виждаше, че няма да е в кондиция за това. Той извади стрела от колчана си и я зареди на тетивата на лъка, прицели се хубаво към най-близкия мъж и я изстреля, надяваше се лъчите на изгряващото слънце да прикрият до толкова добре стрелата му, че поне да отстрани единият, дори да е само за няколко минути.

Публикувано: нед фев 03, 2013 5:43 pm
от Ryzz
Векстроз никак не бе изненадан, напротив той точно това и очакваше...
Извади острият си като браснач дворъчен меч... и зае позиция.
Беше готов да ги посече до един... без дори да му мигне окото.

Публикувано: пон фев 04, 2013 9:44 am
от dreamlover
Рум мислено благодари на Шамсар за това, че й излекува рамото и по най-бързия начин зае бойна позиция, извади арбалета и се прицели в най-близкия враг до нея. Всичко се случваше толкова бързо, че Рум дори се изуми от факта, че допреди 2 минути тя не можеше да се бие заради раната, а сега вече нападаше и то с голяма увереност.

Публикувано: пон фев 04, 2013 11:29 am
от Naraji
Стрелата на Хезз полетя право към целта си и улучи войника в плетената ризница и я проби. Острието обаче не влезе много надълбоко и мъжът само изръмжа от болка, но не забави ход, а още по-разярено се впусна напред. Същото се повтори и с изстрела на Рум, допринасящ също така за всеобщото вбесяване на атакуващата ги група, което пролича по проклятията и заканите, хвърлени по адрес на стрелците. Войниците обаче бяха все още твърде далече, за да могат да извършат, каквито и да било нападателни действия, за това тримата разполагаха все още с малко време, преди да се наложи да влязат в близък бой с противниците си, които вече бяха на двадесет и пет метра разстояние от тях.

Публикувано: пон фев 04, 2013 2:31 pm
от Hezz
Хезз беше доволен, че беше уцелил, но не беше доволен от факта, че не успя да забави противника си... Без много да се замисля зареди още една стрела и я изстреля по същия мъж който беше уцелил. След това извади кинжала си и се приготви за близък бой.

Публикувано: пон фев 04, 2013 5:01 pm
от Ryzz
Векстроз не издържа... стисна здраво мечът си, и се затича право към въодошевените рицари... той вярваше в себе си и нито за миг не се поколеба.
Знаеше, че така приятелите му ще могат да стрелят свободно.... точно за това и го направи!

Публикувано: вт фев 05, 2013 1:03 am
от dreamlover
Рум беше на тръни. Тялото й пулсираше и беше преизпълнено с енергия. Тя зареди още една стрела, нацели се в друг враг и се приготви за продължение.

Публикувано: вт фев 05, 2013 1:37 am
от Naraji
Този път стрелата на Хезз улучи противника в ребрата, като някак успя да избегне ризницата и този път проникна надълбоко. Войникът изрева и забави малко ход, но същото сториха и останалите. Докато стрелата на Рум прехвърчаше покрай новата ѝ цел, а Векстроз вече беше почти в обсег за близък бой, копиеносците хвърлиха своите копия срещу противниците си.
Докато се усети, Хезз бе улучен от едно от оръжията, което облиза хълбока му и отвори там дълбока рана, а друго се заби в лявото му рамо (5 ТД за измъкване). Векстроз успя да отбегне други две, насочени към него, тъкмо преди да застане лице в лице с враговете си. Срещу него извадиха късите си мечове тримата, които не бяха ранени до този момент, а останалите двама се насочиха съответно към стрелеца и крадлата, които ги бяха проболи със стрелите си, за да им попречат да помогнат на другаря си.
Последното копие бе улучило Рум в кожената и ризница и не бе причинило големи щети. Рукнала бе кръв, но дръжката на оръжието увисна надолу и щеше бързо и лесно да се отстрани, преди противникът да се доближи твърде много до нея (3 ТД за изваждане).

Публикувано: вт фев 05, 2013 3:47 pm
от Hezz
Хезз извади копието от рамото си с леко стенене, не мислеше да показва слабост пред противниците си. Той насочи изваденото от рамото си копие и го насочи по посока на идващият мъж, планираше да му пробие корема.
*Трябва да помогна на Векстроз, нямам време да се разправям с този*
След това стисна здраво копието и се затича право към противникът си.

Публикувано: вт фев 05, 2013 10:19 pm
от Ryzz
Векстроз искаше да атакува така, че противниците му да се окажат с гръб към приятелите му....
Затова той щеше да замахне с всички сили за да може удъра нанесен от острието на двуръчният му меч към тримата рицара да е повече от достатъчен, за да може да мине бързо зад тях.

Публикувано: ср фев 06, 2013 8:43 am
от dreamlover
Рум усети лека болка, но не и обърна внимание. Сега тя бе разбрала стратегията на Векстроз по интуиция и реши да стреля по този, който идваше към нея и след това по най-бързия начин да се насочи към онези трима, на които Векстроз искаше да направи засада. Рум искаше и тя да ги заобиколи и оттам нататък вече щеше да им е по-лесно да се справят с вроговете.

Публикувано: ср фев 06, 2013 10:11 am
от Naraji
Хезз успя да извади копието от рамото си, но когато го подхвана и тръгна напред, за да наръга с него противника си, не успя много умело да нанесе удара, който отново попадна в плетената ризница на войника. Той само се ухили с пожълтелите си зъби, въпреки раните си, хвана основата на дръжката на копието и с един замах на меча си я скърши, хвърли острието на земята и на свой ред атакува Хезз, улучвайки го в гърдите, където замахът бе спрян донякъде от кожената ризница на елфа.
От своя страна Векстроз явно не бе много сигурен, какво точно иска да направи и когато замахна с все сила с меча си и се опита в същото време да тръгне напред, се препъна от засилката и тупна на земята, предизвиквайки грубия смях на застаналите пред него войници. Той някак съумя да се изправи, точно когато противниците му го наобиколиха и започнаха да го атакуват. Два от ударите попаднаха в кожената ризница, като не нанесоха толкова сериозни щети, колкото биха могли, а третия успя да го отбегне.
Рум улучи отново в ризницата на противника със своята стрела, отново успявайки по-скоро да го раздразни, отколкото да го забави. Виждайки, че планът на Векстроз, който тя бе предусетила, се бе провалил, тя също нямаше друг избор, освен да се откаже от "засадата" си и да се опита да се отбранява срещу най-близката заплаха. Войникът замахна яростно два пъти с меча си, но тя също съумя да предпази незащитените си части и острието и двата пъти попадна в кожената ѝ ризница.
В това време Шамсар беше успял да се надигне и да се отръпне леко назад, за да не попада в обсега на стоманата. Той изпъна ръка напред с леко присвити пръсти, зареди няколко бързи слова на език, който останалите отново не биха могли да разберат, като с това присви още повече пръстите си, а после изпъна показалеца и средния по посока нападателя на Рум, която стоеше най-близко до него. Сякаш от нищото, движейки се със страшна скорост, от ръката на магьосника излетя кълбо от вихрещ се лед, оставящо след себе си следа от скреж и пара. То се заби право във войника, който стоеше пред жената, смазвайки гърдите му, при което той изохка и се присви. Успя някак да се задържи на крака, но Рум забеляза, че сега врагът се движи малко по-бавно от преди, сякаш се беше вкочанил от студ. Това щеше да ѝ даде някакво предимство в боя, дори да беше за кратко.

Публикувано: ср фев 06, 2013 5:15 pm
от Hezz
След атаката на противника му Хезз се отдръпна метър назад и извади лъка си, издърпа една стрела от колчана и я зареди на тетивата, след това ги опъна и пусна по най-бързия начин към мечоносецът.

Публикувано: ср фев 06, 2013 9:45 pm
от Ryzz
Докато Векстроз се изправяше а рицарите се прихилваха, той се възползва и замахна с мечът си към ребрата на единия от рицарите замахът беше съсредоточен и точен. Той знаеше, че другите двама няма да седят със скръстени ръце затова щеше след удара да се подготви за защитата си като с всеки ход на защита щеше да се отдръпва назад за да приложи по ранния си план.

Публикувано: чет фев 07, 2013 1:23 am
от dreamlover
Рум бе учудена от способността на Шамсар. Тя забеляза всичко, което се случи и реши да се възползва по най-добрия начин като продължи да напада, но този път с кинжала си. Рум атакува врага пред нея с надеждата, че ще успее да го повали този път. В движенията й имаше нотка на увереност.

Публикувано: чет фев 07, 2013 2:06 am
от Naraji
В бързината Хезз отново не успя хубаво да се прицели в близкостоящия противник и поредната стрела се беше забола в ризницата, нанасяйки минимална щета. Въпреки това броя на малките наранявания вече видимо започваха да оказват някакво влияние и войникът видимо започваше да се уморява. След като обаче той напрегна сили и извърши комбинация от два удара срещу Елфа, от които един попадна в кожената ризница, а друг в ребрата, стрелецът почувства, че и той наближава предела на силите си. Трябваше, колкото може по-скоро да направи нещо по въпроса с отстраняването на опасността.
Ударът на Вкестроз бе точен и много ефикасен. Трябваше да го докопа само още един-два пъти по този начин и щеше да го довърши. За сега обаче и този противник, въпреки жестоката рана, както и останалите, бяха в състояние да му навредят. Преди да забележи нова възможност да атакува, срещу елфът се насочиха множество удари, от които той успя да отбегне само един, един остави прорез през лявата част на корема му, докато останалите попаднаха отново в защитното му средство. Всичко това му идваше и на него в повече.
Атаката на Рум пък се оказа крайно неточна. Тя залитна напред и възвърна равновесие, точно преди мечът на врага да и отсече главата. Вместо това, острието бе донякъде спряно отново от кожената ризница, но докато се усети бе ранена още веднъж, този път в хълбока.
Кръвта се лееше, Шамсар отново изглеждаше безпомощен за момента, а положението вървеше от зле на по-зле с всяка секунда.

Публикувано: чет фев 07, 2013 5:16 pm
от Hezz
Хезз направи същото, отстъпи 1 метър назад и пак изстреля една стрела като този път се съсредоточи повече от предишния си изстрел. След това си събра силите и дигна оръжието си в готовност да парира следващите атаки на опонента си.

Публикувано: чет фев 07, 2013 10:22 pm
от Ryzz
Векстроз беше съсредоточен, набглюдаваше ходовете на раненият рицар и останалите двама, внимаваше с атаките им. Той действаше по плана си, и когато успя да отбегне поредния замах от ранения рицар... замахна със съсредоточен и силен удар точно на същото място.
Векстроз беше уверен в себе си и приятелите му.

Публикувано: пет фев 08, 2013 12:59 am
от dreamlover
Рум не се тревожеше за раните си. Тя отново скочи срещу врага си, по-настървена от всякога и мушна към него два пъти с кинжала с цялата скорост, на която беше способна. Усещаше, че умиротворението скоро ще дойде. Тя не можеше да позволи на себе си или на другарите си и да умрат тук още в началото на тяхното пътешествие.

Публикувано: пет фев 08, 2013 1:55 am
от Naraji
Този път стрелата на Хезз улучи противника му право в стомаха, което го накара да извие от болка. Личеше си по животинския блясък в очите му, че той вече прибягваше до последните си сили и разчиташе на адреналина да го тика напред. Войникът пристъпи в атака, последвайки стрелеца и с два дивашки замаха нанесе поредните си удари върху ризницата му.
Векстроз отново успя да посече мъжа в ребрата, но той все още не се предаваше и така тримата продължаваха да засипват елфа с множество удари, като някои той успяваше да отбегне, други парираше, но три попаднаха отново в обсега на защитното му средство и той продължаваше лека-полека да губи позицията, битката и живота си. Нямаше да издържи още дълго така.
Рум пък мушна своя противник на два пъти с кинжала в плетената ризница, след което той на свой ред замахна и я поряза леко през коженият нагръдник; изглежда отново бе възвърнал предишната си скорост. Той явно реши, че иска да нанесе още един удар, надявайки се, че ще е последният за жената, но вместо това нещо се обърка и при замахването, дръжката се изплъзна от ръката му и оръжието отхвърча настрани. Войникът извика, а неговият вик бе последван от още един, но много по-страшен и жален. Когато и двамата с Рум се обърнаха към Хезз и човекът, с който той се биеше, видяха, че дръжката на изпуснатия къс меч стърчеше отстрани в корема на противника на стрелеца, който на свой ред изпусна своето оръжие, загледан със злоба в елфа, безспорно искайки с това да изкаже множество проклятия. Но вместо това от ъгълчето на устата му излезе само струйка кръв и той се свлече на колене, а след това се просна по лице.

Публикувано: пет фев 08, 2013 5:17 pm
от Hezz
Хезз си пое дълбоко въздух, все още не можеше да повярва на случилото се, беше извадил късмет и не мислеше да го пропилява. Той зареди стрела на лъка си и я насочи към противника на Рум, прицели се хубаво към тялото му и пусна тетивата, след това зареди още една стрела и се приготви да я изстреля (използвам 4 ТД за прицелена атака). Трябваше възможно най-бързо да убият този противник и да помогнат на Векстроз.

Публикувано: пет фев 08, 2013 6:21 pm
от Ryzz
Векстроз беше по уверен от всякога когато парира отново и отново... продължаваше да дебне в ходовете на изморените рицари, съсредоточи се и замахна за пореден и надявайки се последен трети удар като този път посичането беше през врата на ранения вече тежко рицар.
След което продължи да се защитава и отдръпва.