Страница 3 от 3

Публикувано: съб фев 09, 2013 12:17 am
от dreamlover
Рум видя, че нещата се подреждат. Реши веднага да действа рационално - Рум се съсредоточи върху противника си, замахна към него с цел да го намушка с кинжала си в сърцето и веднага след това започна да се катери по най-близкото дърво с намерението да стреля от там и атаките й да бъдат ефективни.

Публикувано: съб фев 09, 2013 12:49 am
от Naraji
Хезз улучи омаломощения противник на Рум право в хълбока и това се оказа последната рана, която той можеше да понесе в тази битка. Войникът се свлече на земята с пъшкане и престана да се движи. От това пък се обезсмисли атаката на жената, за това тя директно се насочи да изпълнява плана си да се прикрие в короната на едно от близките дървета и оттам да обстрелва оставащите противници.
Докато Рум се мушкаше между клоните и се нагласяше за атака, Векстроз вече бе прерязал гърлото на мъжа, който бе ранил тежко преди това. Кръвта изшвиртя от зейналия отвор и опръска елфа с червено. Той се обърна тъкмо да посрещне мечовете на оставащите, но само с двама противници битката за него стана лесна. Векстроз с лекота отбегна ударите им и те дори не го докоснаха.

Публикувано: съб фев 09, 2013 2:01 pm
от Hezz
Хезз погледна Рум докато се качваше на дървото, той разбра какво е намислила ,но вече нямаше значение, те вече превъзхождаха противниците си по брой. Стрелецът зареди нова стрела и я изстреля по посока на единия мъж който атакуваше Вексторз (използвам 6 ТД за прицелена атака). Раните му бяха тежки, затова се надяваше битката да свърши бързо, след това зареди още една стрела и я насочи към същия противник.

Публикувано: съб фев 09, 2013 2:47 pm
от Ryzz
Векстроз видя как Хезз изстреля стрелата към противникът му.... и в същият момент замахна към врата на противникът си като гледаше ударът да не го помръдне за да може стрелата да го довърши.

Публикувано: съб фев 09, 2013 6:09 pm
от dreamlover
Рум се прицели с арбалета си точно към следващия враг, опъна тетивата и стреля. Капчици пот плувнаха по челото й в този момент, това още повече я изнерви.
Тя следеше какво прави врага, но и какво правят нейните приятели. Според нея всичко вървеше както трябва.

Публикувано: съб фев 09, 2013 7:59 pm
от Naraji
Хезз опъна тетивата на лъка си, готов да стреля. Силата на пръстите му обаче за миг му изневери, може би заради всички рани, които бе понесъл по време на битката, но това бе достатъчно да изпусне стрелата, а при опита си да я задържи тя някак отхвърча във въртеливо движение назад и се заби високо в гърдите на елфа, точно където свършваше кожената му ризница. Без малко не се уби, но все едно, той усещаше, че вече е на предела на силите си.
Векстроз на свой ред пропусна целта си, когато се опита да отсече главата на своя противник, но пък за сметка на това стрелата на Рум прелетя разстоянието и се заби между плешките, право в ризницата на войника. Той се обърна и след като видя, че Хезз е единственият, който стои зад него с лък в ръка, се втурна към предполагаемия си ранител, от което личеше, че стрелата на жената не бе причинила големи поражения.
В това време единственият оставащ противник на Векстроз се опитваше напразно да го посече с меча си, но елфът безпроблемно отбягваше удари идващи само от една посока.

Публикувано: нед фев 10, 2013 10:19 am
от Hezz
Хезз не можеше да повярва какво се случи... И сега на всичкото отгоре към него идваше още един опонент. Той знаеше ,че няма да оцелее ако отвръща на ударите му, дори ако Рум му помага, трябваше да се защитава докато приятелите му не го довършат. Хезз издърпа стрелата от гърдите си и се приготви да отбягва всеки удар на мечоносецът (използвам 12 ТД за отклон).

Публикувано: нед фев 10, 2013 1:10 pm
от Ryzz
Векстроз забеляза разяреният противник който се насочи към Хезз..... *сега приятелю ще стане лошо*.
Той се ядоса и в момента в който отбяга поредния опит на противникът си Векстроз замахна бързо и убийствено точно към дясните ребра на мечоносецът след което го атакува отново като този път посичането беше от същата страна но през краката...
(Идеята му беше да убие или поне рани и забави противникът си за да може Рум да го убие с една точна стрела. След това да помогне на приятелят си който видимо беше в голяма беда, като атакува разяреният му противник в гръб).

Публикувано: нед фев 10, 2013 2:45 pm
от dreamlover
Рум видя какво ставаше с Хезз и реши да стреля. Нямаше време, трябваше да се действа бързо. Тя се прицели точно във врата на противника на Хезз и стреля с голяма надежда да го повали с един изстрел.

Публикувано: нед фев 10, 2013 3:25 pm
от Naraji
Хезз се приготви да отбягва ударите на връхлитащия войник, но той се оказа твърде точен точно в този момент и успя да се докопа до областта, покрита от кожената ризница. Мечът не се заби надълбоко, но това беше достатъчно да довърши така или иначе разнебитения стрелец. С пъшкане той се опита да се задържи прав, но тялото предаде желанието му и той се отпусна бавно на земята, като последното нещо, което видя, беше пренебрежителната усмивка на войника, който се обърна, за да се включи в битката срещу другия елф.
В този момент Вкестроз нанесе двата си удара, първият от които посече врага му в ребрата, а вторият беше достатъчно силен, че когато попадна в крака на войника го осакати трайно. Сега изглежда не му оставаше много преди да падне мъртъв, но той продължи да се бори за живота си. Замахна два пъти към Вкекстроз, като първият път пропусна, но устремеността на елфа при атаките му не му даде достатъчно време да се отдръпва и така вторият удар улучи кожената му ризница.
Рум, която се бе опитала да спре нападателя, повалил Хезз се провали, като стрелата ѝ отхвърча на цели стъпки от целта си и това беше коствало толкова много... Сега силите отново бяха изравнени, имайки това в предвид, че Шамсар продължаваше да бъде извън играта, поради състоянието, в което се намираше.


След като Хезз сега не може да извършва никакви действия, той няма да пише, а направо пишат първо Векстроз и след него Рум.

Публикувано: пон фев 11, 2013 11:19 am
от Ryzz
Векстроз се затича към войникът... искаше да отмъсти за приятелят си. Той отново щеше да мине така, че войникът да се окаже с гръб към Рум.

Публикувано: пон фев 11, 2013 5:31 pm
от dreamlover
Рум не можеше да повярва, че Хезз беше така тежко ранен. Тя стреля с арбалета по този, който кървеше и беше ранил Хезз. Искаше по-бързо да свършат тази битка, защото сега времето бе много ценно за Хезз - той можеше да умре....

Публикувано: пон фев 11, 2013 6:04 pm
от Naraji
Векстроз се засили срещу този, който беше повалил Хезз, оставяйки почти довършения си противник зад гърба си. Другият се спря и изчака елфът да се доближи достатъчно и когато Векстроз се натресе в обсега на меча му, острието някак непредвидено за воина се заби право в стомаха му. Кръв излезе и от неговата уста и когато войникът издърпа оръжието си от вътрешностите на провалилия се отмъстител на Хезз, той на свой ред се присъедини към падналите на земята, изгубил съзнание, а кръвта му продължаваща да оцветява жълтата трева в червено.
В желанието си да подпомогне делото на Векстроз, Рум успя пак само леко да прободе целта си през ризницата.
- Пешо, погрижи се за женчото дето се т'ркаля там. - викна мъжът към осакатения си другар и се ухили широко. - Аз ш'се заема с катеричката.
Така той се затича към дърветата, прикривайки се зад едно, близко до това, на което се бе покатерила Рум, а другият с куцукане се запридвижва да довърши жестоко отпадналия Шамсар.
- Хайде, катеричке, слизай! Нямаме цял ден, но ако се наложи ще чакаме, докато другите ни намерят и тогава няма да ти се размине... - войникът, прикрил се зад дървото, се позамисли малко, след което се изхили шумно и допълни. - Не че ще ти се размине.

Публикувано: пон фев 11, 2013 8:08 pm
от dreamlover
Всичко беше толкова крайно, че Рум почти беше изгубила надежда за оцеляване. Но въпреки всичко тя си каза, че няма да се отказва до края и за това продължи с нападателни действия към ранения войник. Тя стреля по него и презареди, готова за нова стрелба.

Публикувано: пон фев 11, 2013 10:18 pm
от Naraji
От прикритието си на дървото Рум можеше спокойно да обстрелва войниците, особено този, който се движеше на открито. За съжаление това не ѝ помагаше в точността и тя продължаваше да не се прицелва достатъчно точно в незащитените участъци по тялото на врага, а вместо това отново улучи по-голямата цел, която представляваше плетената стоманена ризница.
За този момент тя все пак си оставаше на печелившата позиция, след като те не разполагаха с нищо, с което да я достигнат от разстояние. Опитаха ли се да се качат при нея на дървото, щяха да получат по една стрела в главата или може би някой-друг шут. Кой знае защо обаче, осакатеният се оказа по-умен, отколкото изглеждаше. Вместо да продължава безсмислено да се излага на атаки от страна на жената, докато довършва и без това безпомощния Шамсар, той се обърна към лежащия на земята Хезз и тръгна към него. Когато докуцука той вдигна лъка му и сложи колчана му на рамото си. Извръщайки се вече към дървото, на което се криеше Рум, по всичко личеше, че мъжът се канеше да стреля.
- Ха! А така, Пешо, дай ѝ да види и тя как е! - окуражи го прикрилия се зад дървото негов другар, като Пешо само се подсмихна на това с изкривена от болката усмивка.
- Ключ... спасявай се! Аз... не мога... да ти помогна... - твърде задъхано се опитваше да вика Шамсар от позицията си на земята. Всяка дума сякаш му костваше огромни усилия. - Но мога... да ги задържа... докато ти... бягаш. - той се изправи, извади своя кинжал с дръжка от слонова кост и с очевидна мъка се задвижи към Пешо. - Намери... моите хора... и им кажи, какво стана... тук.

Публикувано: вт фев 12, 2013 1:07 am
от dreamlover
Тя се прицели оше по-обнадеждена, че ще успее да повали този, който е до ранения й приятел, изстреля стрелата и се прикри между клоните като междувременно презареди. От цялата битка остана още съвсем малко, тя го предусещаше вътрешно.

Публикувано: вт фев 12, 2013 11:28 am
от Naraji
Рум отново не успя да улучи меката кожа на противника, а само го удари през ризницата, като стрелата дори не успя да се забие. Пешо и отвърна с един изстрел от лъка на Хезз, но неговата стрела се заби в един от клоните, зад които се бе прикрила жената.
В това време Шамсар не можа да си позволи отново да ѝ каже нещо, тъй като другият войник излезе от прикритието си, останал без избор, след като магьосникът бе решил и той да се включи в боя.
- Я стой мирен бе, печи! - изръмжа мъжът към южняка и се затича към него с меч в ръка.
Шамсар сякаш дори не се опита да избегне удара, просто го пое в гърдите си, при което извика, но на свой ред мушна с кинжала. И пропусна... Изцеждайки още от силите си, той нанесе още един удар. Явно подценил жестоко възможностите на омаломощения маг, войникът получи една дълбока прободна рана в крака. Той отстъпи назад с вой и проклятия. Косата на Шамсар падаше на кичури пред лицето му, сякаш да допълни убеждението за това, в какво окаяно състояние се намираше, но въпреки това той се подсмихна, все едно че беше уверен в победата си и зачака врага.

Публикувано: вт фев 12, 2013 11:29 pm
от dreamlover
На Рум й беше писнало да нанася почти безполезните си удари. Сега трябваше да изстреля стрела, която да довърши Пешо. Тя се прицели хубаво, успокоявайки дишането си (-8 ТД за прицелване) и натисна спусъка на арбалета. Стрелата изсвистя измежду клоните и полетя към целта си.

Публикувано: ср фев 13, 2013 1:36 am
от Naraji
Но Рум продължаваше да постига все същия резултат, въпреки усилията си, а Пешо като лоша мишена, продължаваше да отвръща на атаките ѝ. Той зареди нова стрела, опъна тетивата и прати изстрела си право към короната на дървото, откъдето идваха атаките на жената, но отново не улучи. Пешо обаче остана невъзмутим.
Шамсар бе също толкова ефективен със своите атаки срещу другия мъж, колкото и Рум с нейния противник, който сякаш се забавляваше с магьосника. Войникът успя да нанесе още две порезни рани върху тялото на южняка, а това със сигурност нямаше да продължи дълго.

Публикувано: ср фев 13, 2013 4:36 pm
от dreamlover
Рум искаше това да свърши. Тя видя как Шамсар поемаше ударите с доблест и смелост, но той наистина беше много отслабнал. Рум се прицели в Пешо и стреля без никакво съмнение, че няма да повали врага.

Публикувано: ср фев 13, 2013 5:21 pm
от Naraji
Този път стрелата на Рум не улучи ризницата на противника. Този път тя просто мина на около стъпка от него, оставяйки ситуацията почти безнадеждна.
Шамсар въздъхна.
- Искаше ми се да не се стига до това. - казваше той, докато бъркаше в малка кесийка, закачена на колана му.
От там той измъкна стъкленица със синкава течност, която сякаш излъчваше някакво собствено сияние. Извади тапата и изгълта отварата на един дъх, при което сякаш сиянието ѝ мина през цялото му тяло, след което се концентрира в сините му очи. Сякаш вече съвсем не изглеждаше толкова уморен. Дори широка усмивка разцъфна на лицето му.
Шамсар три пъти един след друг повтори думите и жестовете, които бе извършил преди малко и три ледени заряда излетяха от върха на пръстите му. Два от тях се разбиха във войника, с който той допреди малко се беше бил и го повалиха мъртъв на земята. Един заряд бе достатъчен да се случи същото и с Пешо, който направо излетя с метри назад от удара.
- Хайде, Ключ, слизай и се погрижи за другарите ни. Те не са мъртви още! - усмивката не слизаше от лицето му, а той говореше някак забързано. - Сега ще отида да взема това-онова-а-а!!!
Шамсар се затича по склона надолу и изчезна от погледа на крадлата, която слезе от дървото и оказа първа помощ на приятелите си.
След няколко часа магьосникът се върна, а за това време на почивка Хезз и Векстроз се бяха събудили от принудителната дрямка, само за да навлезнат в един свят на болка, причинен от раните, които вече усещаха след като телата им бяха изстинали. Рум също я мъчеха нейните, макар и да не бяха толкова тежки.
Шамсар от своя страна не показваше никакви признаци на страдание, а напротив - продължаваше да си се усмихва и да си тананика някаква мелодия, докато наклаждаше огън, а след това в едно котле, извадено от ръкава на робата му, вареше вода с билки, набрани явно преди малко.
След около още час приготвяне на отварата, южнякът подаде и на тримата по чаша (отново от ръкава) от течността с думите:
- Изпийте това и след един хубав сън, ще сте като нови. - ухили им се той насреща. - Явно ще трябва да поработите доста, за да докажете, че сте наследници на Тримата, а? Ха-ха-ха-а! Само не ме карайте отново да пия онова... Изключително вреди на организма и води до прис-пристрастяване! - той отново прихна и се отдалечи нанякъде, оставяйки Рум, Хезз и Векстроз сами, за да си починат.


След като вече не сте в битка, всеки може да пише когато пожелае :)

Публикувано: ср фев 13, 2013 9:22 pm
от Hezz
Хезз беше объркан, по думите на Шамсар разбра, че е бил в безсъзнание и магът е направил нещо за да ги спаси... Отново. След като размени няколко думи с приятелите си за битката, реши да послуша Шамсар и да си почине за да може да се възстанови напълно. Докато заспиваше продължаваше да си мисли за думите на магьосникът "явно ще трябва да поработите доста, за да докажете, че сте наследници на Тримата".

Публикувано: чет фев 14, 2013 9:19 pm
от Naraji
Докато те си почиваха обаче, дойдоха и останалите войници, точно както беше обещал един от вече мъртвите такива. В това време Шамсар все още го нямаше и този път не се появи, за да ги спаси. Те бяха повече от петима, колкото по-рано бяха напълно достатъчни, за да се справят с Рум, Хезз и Векстроз, а тези щом видяха труповете на своите другари, налетяха на тримата ранени и изнемощели и без особени усилия лишиха окончателно света от съществуванието им (не и преди това да отдадат и полагащата се чест за една дама, подлежаща на смъртна присъда на място, разбира се), както и възложиха спасението на Сатур в други ръце.
Но това е друга история...


След като две трети от играчите не изпитват желание да играят (особено като вече сменихме единия), не виждам смисъл да продължаваме...