Ето че се започва...
Ето че се започва...
...Гериум беше облян в пот.Побиха го тръпки от съня му,но не защото беше страшен,а защото знаеше,че всичко е истинско и най-сетне пророчеството започна да се сбъдва.Това,което трябваше да направи е да открие Избрания и за сплоти Задруга,която ще му помага по пътя за Ключа и Книгата на Луната. А какво по-добро място от местната Вианска кръчма-"Планина и сняг".Тя беше голяма и всекидневно се посещаваше от почти целия град.Жрецът се облече небрежно и тръгна из прашните училчки на Виан.След 10 минути вече стоеше пред въпросната кръчма.Без да се колебае,бутна вратата и се озова в друг свят-за разлика от слънчевия ден отвън,тук беше мрачно,пълно с дим от лули и цигари,а да не говорим за миризмата на алкохол и пот.Гериум започна да се чуди дали е попаднал на правилното място и беше точно решен да напусне кръчмата,когато една много красива прислужничка настоя да го настани в най-хубавата част на кръчмата.След като се поинати,той се поддаде на чара на девойката и тя го заведе в едно по-тихо местенце,където нямаше лоши миризми или гледки.Там бяха настанени няколко други хора,които не пушеха,имаше и един елф.
Гериум се настани на празната маса до прозореца и зачака знак.Знаеше,че точно тук е мястото...
[sblock]Тук искам всеки от вас да опише как стига в кръчмата и попада в мястото за непушачи,когато пристигнете обаче,всички маси ще са заети-само тази на Гериум остава празна.[/sblock]
Гериум се настани на празната маса до прозореца и зачака знак.Знаеше,че точно тук е мястото...
[sblock]Тук искам всеки от вас да опише как стига в кръчмата и попада в мястото за непушачи,когато пристигнете обаче,всички маси ще са заети-само тази на Гериум остава празна.[/sblock]
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- shizziss
- Вречен
- Мнения: 323
- Регистриран на: съб мар 08, 2008 2:08 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Глад измъчваше Гондар. Провизиите които си беше купил от Северна звезда бяха свършили след приминаването на Атлазините зъбери и това все по-силно го тласкаше към града в далечината. И угощението което тои щеше да му предложи.
Ето, че вече стоеше пред първия хан в града. Червата му изкъркориха, което го тласна навътре без да му остави възможност да прочете името на заведението.
Ястие: Селско пиле:
Продукти: едно пиле, 20 гр местни подправки(общо 350гр)
Описание: Пиле, опечено на жар, с традиционни подправки. Особено вкусна храна.
Нахранва за: 5 часа
Ефект: Зарежда героя с нови сили. Добавя по +1 към БА и БЩ за 1 час и абсорбира до 1 ТУ.
Цена: 35 медника
И зачака поръчката...
Ето, че вече стоеше пред първия хан в града. Червата му изкъркориха, което го тласна навътре без да му остави възможност да прочете името на заведението.
Въпреки гледката той беше твърдо решен да се нахрани тук и дори липсата на свободна маса не го спря. Настаниха гоFenrir написа:бутна вратата и се озова в друг свят-за разлика от слънчевия ден отвън,тук беше мрачно,пълно с дим от лули и цигари,а да не говорим за миризмата на алкохол и пот.
на масата срещу него на масата имаше само един елф. Гондар си поръча:Fenrir написа:в едно по-тихо местенце,където нямаше лоши миризми или гледки.Там бяха настанени няколко други хора,които не пушеха,имаше и един елф.
Ястие: Селско пиле:
Продукти: едно пиле, 20 гр местни подправки(общо 350гр)
Описание: Пиле, опечено на жар, с традиционни подправки. Особено вкусна храна.
Нахранва за: 5 часа
Ефект: Зарежда героя с нови сили. Добавя по +1 към БА и БЩ за 1 час и абсорбира до 1 ТУ.
Цена: 35 медника
И зачака поръчката...
Аксиом 16 "Древна магия на Титания"... Около 1456 година...
Само един Разказвач знае, какво ще стане, ако боговете се върнат, магията удави света, а старите континенти изплуват...
Следва продължение...
Само един Разказвач знае, какво ще стане, ако боговете се върнат, магията удави света, а старите континенти изплуват...
Следва продължение...
Прекрасната сервитьорка се появи много бързо и му сервира топлата гозба.
-10 медника,господине!
Мъжът ги подаде и девойката му пожела приятен апетит.Междувременно,Гериум вече гледаше към новия му събеседник.
-Добър ден...-знаеше,че той ще е еидн от групата.Реши бързо да го запознае с предстоящата ситуация.
-10 медника,господине!
Мъжът ги подаде и девойката му пожела приятен апетит.Междувременно,Гериум вече гледаше към новия му събеседник.
-Добър ден...-знаеше,че той ще е еидн от групата.Реши бързо да го запознае с предстоящата ситуация.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- Straight_Out_Of_Line
- Работник
- Мнения: 121
- Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
- Местоположение: София
Междувременно в заведението влезе още един елф. Нетипично за повечето си събратя, той беше с много тъмни очи и коса. На седящите това не им направи особено впечатление, а прислужничката, която дойде да съобщи на току що влезлия, че заведението е препълнено, дори като че ли й беше леко неприятно от присъствието му. На уверението й, че място не останало в "скапаната дупка", елфът отговори със сумтене, а след това в ръката му проблесна нещо. Миг по - късно домакинката го водеше навътре, стискайки алчно сребърника, който и бе подхвърлил. Оказа се, че няма самостоятелни маси и трябваше да дели една с друг събрат по раса. Малекит само го изгледа недружелюбно, след което поръча и зачака обяда си.
Хесер тичаше по претъпканите улици на Виен, когато усети някой да хваща рамото му. Хесер се извъртя и удари един от преследвачите си с лакът в главата, слад което се шмугна в близката пряка. "Бре, тия толкова време ме гонят само защото пребих брат им в честен двубой... Тия виенци нещо не са ми по вкуса", помисли си Хесер. Около минута по-късно стигна задъхан пред кръчмата "Планина и сняг" и, примамен от жаждата си, влезе. Вътре го посрещна сервитьорка, която започна ентусиазирано да му обяснява, че нямало място.
- Знам ги аз тия, - каза Хесер и замахна пренебрежително с ръкава си. - Ти само ми донеси студено пиво, аз сам ще си намеря маса.
След тези думи Хесер се опъти към частта от бара, където можеше да се диша, и се метна на единствената маса, на която имаше места с думите:
-Как сме?
- Знам ги аз тия, - каза Хесер и замахна пренебрежително с ръкава си. - Ти само ми донеси студено пиво, аз сам ще си намеря маса.
След тези думи Хесер се опъти към частта от бара, където можеше да се диша, и се метна на единствената маса, на която имаше места с думите:
-Как сме?
- Straight_Out_Of_Line
- Работник
- Мнения: 121
- Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
- Местоположение: София
Всички,които се бяха събрали около масата,се чувстваха странно.Гериум знаеше,че това ще са хората,които ще го придружат до дългия път към Спасението.
[sblock]Много ми се ще да се активизирате-говорете,позапознайте се[/sblock]
[sblock]Много ми се ще да се активизирате-говорете,позапознайте се[/sblock]
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
Сервитьорката дойде, поднесе на Хесер пивото му и след разплащането, изсумтя и си тръгна. Хесер вдигна халбата, извика "Наздраве!", след което отпи дълга глътка и се загледа в останалите на масата. Силно впечатление му направи Гондар и той се наведе към него:
-Привет! Не съм виждал някой като теб отдавна...- Хесер се замисли -Всъщност никога не съм срещал някой като теб. Откъде идваш, приятелю?
-Привет! Не съм виждал някой като теб отдавна...- Хесер се замисли -Всъщност никога не съм срещал някой като теб. Откъде идваш, приятелю?
- shizziss
- Вречен
- Мнения: 323
- Регистриран на: съб мар 08, 2008 2:08 am
- Местоположение: София
- Контакти:
От далеч...- след кадко замисляне той каза- Отдавна?... И преди си срещал Гондари. В последната година, откакто скитам из непознатите за нас зами на Магландиум останах с впечатлението че съм първия представител на расата си излезнал от ловните територии!
Аксиом 16 "Древна магия на Титания"... Около 1456 година...
Само един Разказвач знае, какво ще стане, ако боговете се върнат, магията удави света, а старите континенти изплуват...
Следва продължение...
Само един Разказвач знае, какво ще стане, ако боговете се върнат, магията удави света, а старите континенти изплуват...
Следва продължение...
- Расата ти не е загубена, приятелю - каза Гериум тихо, но всички успяха да го чуят. - Просто хората са достатъчно много, за да не бъдете забелязани... И не само вие. Започнах да виждам все по-малко представители на другите раси, напуснали своите родни земи. Това, че сте тук ме радва... особенно при създалите се обстоятелства.
Гериум се изправи с чаша вино в ръка и каза високо:
- Добре дошли, приятели. Нека светлината на боговете бъде с вас...
След тези думи Гериум седна обратно на мястото си с лека, едва забележима усмивка. Много от наобиколилите масата се запитаха дали старнния елф не е и откачен...
Гериум се изправи с чаша вино в ръка и каза високо:
- Добре дошли, приятели. Нека светлината на боговете бъде с вас...
След тези думи Гериум седна обратно на мястото си с лека, едва забележима усмивка. Много от наобиколилите масата се запитаха дали старнния елф не е и откачен...
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…
Кейт лежеше в леглото си будна…
Групата беше започнала да се сплотява.Гериум остана доволен.Намираше всички за много добра компания,но уви,скоро трябваше да поемат на дългия път.Но първо трябваше да ги опознае.Нужно беше да ги разпита,за да знае кой каква роля ще играе в тази Задруга.
[sblock]Поопознайте се-кажете това,което търсите и това,в което сте най-добри[/sblock]
[sblock]Поопознайте се-кажете това,което търсите и това,в което сте най-добри[/sblock]
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
За себе си дори аз не знам много... Имаше един, който знаеше как и защо, но той умря... В момента искам да намеря убийците му и да отмъстя... за съжаление сам съм безсилен, а и други дела са застанали на пътя... Имам една търсене, завещано ми от Учителя ми. Търся си хора, които да са достатъчно смели, за да не треперят пред ужасите на тайнете, които трябва да преодолея.
Гериум говореше тихо и спокойно. Бавно всеки един на масата се умълча и колкото по-тихо ставаше толкова гласът на елфа спадаше докато всички не се наклониха към него в опит да го чуят. И го чуха. От гласа му ги побиха тръпки, но той беше елф, а елфите владееха магии, които дори хората трудно разбираха. След речта му всички се спогледаха...
Гериум говореше тихо и спокойно. Бавно всеки един на масата се умълча и колкото по-тихо ставаше толкова гласът на елфа спадаше докато всички не се наклониха към него в опит да го чуят. И го чуха. От гласа му ги побиха тръпки, но той беше елф, а елфите владееха магии, които дори хората трудно разбираха. След речта му всички се спогледаха...
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…
Кейт лежеше в леглото си будна…
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- Straight_Out_Of_Line
- Работник
- Мнения: 121
- Регистриран на: пон юли 09, 2007 11:27 pm
- Местоположение: София
Гериум се изправи с чаша в ръка.
- Наздраве, войни... другари! Нека вечната светлина бъде с вас. - той седна след тоста си и допълни тихо. - И с мен...
Останалите на масата също вдигнаха чаши и извикаха хорово "Нека". След това тихата маса се оживи в разговори.
- Наздраве, войни... другари! Нека вечната светлина бъде с вас. - той седна след тоста си и допълни тихо. - И с мен...
Останалите на масата също вдигнаха чаши и извикаха хорово "Нека". След това тихата маса се оживи в разговори.
http://www.stihovebg.com/Proza/Razkazi/Pisak/45139.html
Кейт лежеше в леглото си будна…
Кейт лежеше в леглото си будна…
Новите "другари" отпиваха весело от чашите.Вълнението,което ги беше обзело се разпространи и по другите маси.Скоро цялата кръчма гъмжеше от пияници,повтарящи думите на Гериум,или каквото бяха чули от тях,"Наздраве другари!".Гериум беше отегчен и реши да мина направо към мисията,за да могат да излязат колкото се може по-бързо от това ужасно място.
-Мисията ни е проста.Трябва да открием един храм.Ако смятате да попитате къде е той,то веднага ще ви отговоря.Не знам.
В миг масата затихна от веселите подхилквания и закани.Всеки втренчи внимателно погледа си в жреца.
Малекит ссе изправи и без малко не се развика.
-Как така не знаеш!?Обещаваш ни богатства,а въобще не знаеш къде отиваме?
-Не,не се изразих много правилно.Не знам точното местонахождения на храма,но знам,че е някъде във Високо Било.
Хесер притеснено промълви:
-Но това е много далеч от тук и е в близост до...
-Точно така-Храмът на ордена.
-И гъмжи от отрепките на Черния бог!-внезапно се беше намесил и бармана,който сипваше още от виното на Гилтис.
Гериум трябваше да измисли бързо нещо,за да не падне моралът на хората му и те набързо да се откажат.Изчака барманът да си отиде и продължи.
-Нима ви е страх от някакви неуки и глупави създания?Нима не искате да разнообразите и без друго жалкия ви живот?Е,добре тогава!Сам ще си отида и сам ще си открия храма.Напразно ви се доверявах...
В този миг всички на масата започнаха да си мислят дали пък наистина да не последват този странен човек.Може би наистина това пътуване щеше да промени живота им.А и какво пък,в края на краищата всеки щеше да стане богат след откриването на въпросния храм.Явно,че си струваше.Всички единодушно се съгласиха да последват Гериум.
-Е,връщам си думите назад!Явно,че имате истински смели сърца!Предлагам,да се махаме от това ужасно място.
След тези думи,Гериум остави 15 медника на масата,за да благодари на "любезния" барман и заедно с новата Задруга,излезе на чистия виански въздух.
[sblock]Ще прибягвам рядко до управление на героите ви,но сега се налагаше,за да тръгне приключението [/sblock]
-Мисията ни е проста.Трябва да открием един храм.Ако смятате да попитате къде е той,то веднага ще ви отговоря.Не знам.
В миг масата затихна от веселите подхилквания и закани.Всеки втренчи внимателно погледа си в жреца.
Малекит ссе изправи и без малко не се развика.
-Как така не знаеш!?Обещаваш ни богатства,а въобще не знаеш къде отиваме?
-Не,не се изразих много правилно.Не знам точното местонахождения на храма,но знам,че е някъде във Високо Било.
Хесер притеснено промълви:
-Но това е много далеч от тук и е в близост до...
-Точно така-Храмът на ордена.
-И гъмжи от отрепките на Черния бог!-внезапно се беше намесил и бармана,който сипваше още от виното на Гилтис.
Гериум трябваше да измисли бързо нещо,за да не падне моралът на хората му и те набързо да се откажат.Изчака барманът да си отиде и продължи.
-Нима ви е страх от някакви неуки и глупави създания?Нима не искате да разнообразите и без друго жалкия ви живот?Е,добре тогава!Сам ще си отида и сам ще си открия храма.Напразно ви се доверявах...
В този миг всички на масата започнаха да си мислят дали пък наистина да не последват този странен човек.Може би наистина това пътуване щеше да промени живота им.А и какво пък,в края на краищата всеки щеше да стане богат след откриването на въпросния храм.Явно,че си струваше.Всички единодушно се съгласиха да последват Гериум.
-Е,връщам си думите назад!Явно,че имате истински смели сърца!Предлагам,да се махаме от това ужасно място.
След тези думи,Гериум остави 15 медника на масата,за да благодари на "любезния" барман и заедно с новата Задруга,излезе на чистия виански въздух.
[sblock]Ще прибягвам рядко до управление на героите ви,но сега се налагаше,за да тръгне приключението [/sblock]
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...