За една торба зоб - част две - Зрънцата на съдбата

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет фев 20, 2009 2:03 pm

Роши пак се загледа през решетките, които бяха наравно с нивото на улицата. Дребничкият гном, който до преди малко бе дращил дебелата дървена врата на мрачната килия, бе седнал в ъгъла върху купчинка по загнила слама, служеща за постеля и горко се каеше: "Бедни ми Шамюел, до къде стигна, ох бедни ми Шамюел."
Естел пак почеса мястото, където бронзовия саламандър увит около глезена на крака й я бе облизал с грапавия си език и отново се понабра на малките решетки към улицата, през които я зяпаше мръсното лице на момиченцето. Явно бе плакало наскоро, но когато ги откри да й махат от килията на северния конак грижите й сякаш вече не бяха най-тежките.
Самата килия беше доста обширна цели три метра широка, посока врата-решетка, на четири метра дълга и почти два висока, стените и пода бяха изградени от дялан камък, решетките се намираха до самия таван и представляваха 4 метални пръти всеки дебел по два пръста. Самото „прозорче” беше лакът широко и половин високо, като както отбелязахме по-рано се намираше на нивото на улицата. Обзавеждането се свеждаше до купчина слама в единия ъгъл и ведро за разнообразни нужди в срещуположния, в дясно от вратата. Масивна дъбова врата, направена от една единствено голямо парче дърво с размери два лакът на ширина и четири на височина заприщваше единствения вход и изход от помещението, като от вътрешната страна нямаше дори ключалка. Пантите едва едва се подаваха от жлебовете си в камъка, но освен със сламка с друго не можеха да се докоснат.
- Кои сте тук? - попита момиченцето с пискливото си весело гласче, което този път звучеше доста по тежко и измъчено.
Есел се огледа в полумрака, настъпил щом Роши заслони единствена светлина идеща от вън. Освен каещия се гном, на сламата се бе присвил и гущероида Шакти, подобно на ембрион и завил се с опашката си. Естел си помисли, че изглежда щастлив с тази негова усмивка, но пък муцуната му не можеше да изразява много други емоции. Или заплашителна усмивка или дружелюбна усмивка, не че и двете изглеждаха добре де. Нищо не го бе удряло блъскало или хапало през последните няколко часа затова младото момиче го оправдаваше донякъде. Григор от своя страна все още продължаваше опитите си да счупи катинара захващаш двете пропити дъски изживяващи се като окови и хващащи вратът му и двете му ръце. Катинара бе масивен, тежеше поне половин камък и не даваше вид досега някой да е успявал да се справи с него - беше джуджешка изработка. С това май се изчерпваха присъстващите.
-Аз, Грегор, блатната твар и някакво дребосъче - обобщи Естел - Обаче ако трябва да ти кажа как се озовахме тук, след като тръгнахме към парка...
Последна промяна от Vilorp на ср мар 11, 2009 2:00 pm, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » вт фев 24, 2009 10:56 am

Утринното слънце гъделичкаше Роши по нослето, а момиченцето стискаше очички упорито, опитвайки да си досънува как леля Мър утешително я гощава с торта. Въпреки тези опити, дращенето на мишока в торбичката нямаше как да не я разсъни окончателно. "Явно беше гладен. И то не просто гладен ами направо със сигурност си мислеше, че може да изяде света." - помисли си Роши, докато внимателно го извади и го погали по меката козинка по гърба.

Църко се почувства сякаш мааалко по-добре, но това със сигурност не означаваше, че глада му е намалял. Междувпрочем същото се отнасяше и за Роши. Не беше яла от вчера следобед в сладкишницата дето я черпиха. Ох, да, онзи гущер, който уби чичо й Камелот. Другите от групичката някак си й вдъхваха повече доверие, ама все пак добре че се измъкна.

Малкото й мозъче сновеше напред назад през събитията от вчерашния ден, докато Роши разместваше дъските от разпердушинения съндък. Събра си разпилените шикалки и ги пъхна в торбичката си. После започна да рови из купчината парцаливи дрешки и измъкна извехтели панталонки, които нахлузи вместо съдраните, с които беше ходила цял ден. После среса с пръстчета разчорлената си косица и макар това да не даде ефект, тя се почувства малко по-добре. Църко се въртеше из краката й нетърпеливо, надушвайки за плановете й да навести леля Мър и да похапнат, а и тъкмо щеше да й разкаже за случилите й се неща... А, да! И за туй дето чу вчера от големите разбивачи на съндъци...

По път към цветарницата на леля Мър, Роши изненадано съзря лицето на добрата фея от вчера зад решетестото прозорче на конака. Детското любопитство я накара да пристъпи натам.

- Ем, вас защо са ви хванали? Нали гущера уби чичо Камелот. Да ви пуснат тогава!
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт фев 24, 2009 4:00 pm

Естел се чувстваше отвратително - мръсна, гладна, изтощена. Само ако знаеше какво ще я сполети тези няколко дни, нямаше въобще да се приближи до Брил. Искаше й се да се измъкне, да избяга от този прокълнат град. Защо й беше да търси приключения! "Така ми се пада - мислеше си тя отново и отново със самобичуващо постоянство - Като исках приключение, голям град - на ми сега!"

Всичко стана толкова бързо, че даже не разбра какво точно се случи и как попадна в тая дупка. Кракът я сърбеше и се чудеше какво беше това странно чудо на глезена й. Набързо огледа съкилийниците си, но само тя имаше такова нещо. Обърна се към Грегор и го попита:

- Ей Григор - знаеш ли какво е това? Опитвам се да го махна, но не става. Сякаш.......сякаш силите ми са намалели. Можеш ли да ми помогнеш?

Докато чакаше заетия да ровичка залостената врата да й обърне внимание, тя дочу познат глас отвън. Гледката на малкото чорляво детенце, което се взираше в нея през решетката, я зарадва невъобразимо. Но ето я и нея, стоеше там отвън и се опитваше да вкара в ред рошавата си косица. Вълна от умиление се разля по Естел.

- Хей Роши, как си? Бях се притеснила за теб! - усмихна се възможно най-лъчезарно в създалата се ситуация - Не знам как попаднахме тук - явно е станала някаква грешка. А и мисля, че не гущера е убил Камелот. Трябва да измислим как да се измъкнем оттук...... - Естел набръчка челото си в усилие да измисли нещо - ти как я караш?

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср фев 25, 2009 7:25 pm

- Мадам, идея си нямам какво е това, а и не съм в позиция да го разгледам - въздъхна Грегор.

Защо винаги всичко ама всичко се объркваше? Хубаво отидоха до къщата. Тъкмо щеше пак да почва спора за книгите, когато довтаса стражата. И онзи мазник ефрейтора. Как от цялата възможна Брилска стража ще попадне на същия ония боклук! И го оковаха, на всичкото отгоре! И що? Е, имаше защо...

[sblock="Флашбак"]
... Къщата си бе зарязана по същия начин, по който я помнеше. Даже кръвта си бе на мястото. Тъкмо се канеше да попита Шакти, какво толкова важно има да му казва, когато изведнъж се чу вик:

- Никой да не мъртда!!! Арестувани сте!!! - излизащ от устата на същото това скапано джудже. - Аха! Знаех си аз, още от сутринта си знаех, че ще направиш поразия, боклук такъв! Е, сега вече я загази. Обвинение в съучастничесвто за убийство! И ти и оная там. А тоя тук - посочи към гущера - ще увисне на въжето! О, да!

- Ефрейтор, нещо не сте разбрал ситуацията. Отново. - как му се искаше да набие това джудже в земята! Е, ако мечтите се сбъдваха... - Стига си се заяждал, ами вземи си размърдай задника и намери истинския убиец! Не вярвам офицерите да са доволни от арестуването на невинни!

- Ха! Глей го ти простака! - джуджето започна да набира. В следващите минути Грегор бе затрупан с вълна от приказки, които може би бяха верни. Само че с тях ефрейтора трябваше да описва себе си. Е, накрая не издържа и го хвана за брадата. И го оковаха.

Шибана работа!.[/sblock]

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср фев 25, 2009 11:44 pm

Шакти съсредоточено обмисляше ситуцията. Беше се опитал да разкаже на спътниците си по неволя, че знае защо беше убит Камелот, но никой не му беше обърал внимание. Вярно, че нощта беше изпълнена със събития, които непрекъснато насочваха вниманието им към нови и нови опасности... но той не беше съвсем сигурен дали безразличието им към съдбата на мъртвия книжар не бе продиктувано и просто от това че не го познаваха. В крайна сметка, защо трябваше да ги е грижа за него, след като повечето от тях никога не бяха нито го чували, нито виждали? Заради някаква глупава бележка с адрес? За тях книжарят не беше нищо повече освен източник на изненадващи неприятности и изплъзваща се мизерна плячка.

И все пак, Шакти не можеше да забрави за окървавения калъф и да избяга. Камелот беше само забавен особняк, който споделяше с него страстта му към книгите... но след като Шакти се оказа единственият, който беше познавал мрътвеца (освен Роши, обади се далечен глас в главата му), на плещите му неясно как се беше прехвърлила отговорността и за делата на колекционера. Въжетата на Брил безспорно бяха яки, а бесилките - високи... но животът му не за първи път беше заплашван от разгневени хора. Ако трябваше да умре точно сега, поне щеше да е докато се опитва да предотврати нещо ужасно.

- Защо не я попиташ дали може да ни измъкне оттук? - подхвърли Шакти съм Алия, която все още разговаряше с Роши на прозореца.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет фев 26, 2009 7:10 pm

Чул последното, гномът спря да се жалва и се опита да види съкилийниците му на кого възлагаха надежди. Като видя през решетките малкото дете, той реши да даде отговор наместо него:

-Абе, така като гледам, май няма да успее.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 04, 2009 3:27 pm

- О, я стига не можете да се отнасяте така с един благородник! Знаете ли кой съм аз!? - почти всички в килията и малкото момиченца на зарешетения прозорец познаха гласа на Сикар. Нещо трепна в душите на клетниците, а при следаващите думи същото нещо се сви на болезнено кълбо.
- Не ме вълнува, щом трябва нека ги обесят! И какво общо имам аз с цялата тая работа?
Събеседника на Сикар явно говореше доста тихо защото въпреки минималния шум от улицата неговите думи не се чуваха.
- Приятели! Ха! Не ставайте глупав моля Ви, та аз едва ги познавам. - последва още една тиха реплика а после стъпките започнаха да се отдалечават.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср мар 04, 2009 7:39 pm

- Сикар, а? - промърмори Грегор. - Ще му дам аз едно благородничество. - Обърна се към останалите и продължи - Виждате ли, защо ненавиждам тези, от които произлизам...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет мар 05, 2009 10:34 pm

Шакти бързо се надигна от нара и подхвърли на Грегор:
- Спри го! Той може да е шансът ни да се измъкнем! Кажи му, че негового момиче е тук!

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » пет мар 06, 2009 10:52 am

До ушите на затворниците достигна само едно пискливо "Сега се връщам.." докато Роши свиваше зад ъгъла на конака, за да заобиколи откъм входа, където се спря и очаквателно загледа вратата, от където вероятно всеки момент щеше да излезе Сикар.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет мар 06, 2009 2:05 pm

Стъпките се отдалечиха и постепенно заглъхнаха. Звукът им обаче беше заменен от от ударите на дърводелски сечива в другия край на улицата. Поне толкова колкото се виждаше през зарешетечното прозорче създаваше впечатлението, че се издига някаква рамка. Имаше и 4 бурета както и няколко бели въжета*.

Малко по-късно главната порта на конака забързано изскочи Сикар, огледа се притеснено, но след като не видя това което очакваше се поотпусна. Ботушите му бързо зачаткаха по калдаръмената улица в посока противоположна на тази от която бе дошла Роши, но не и толкова бързо, че да не го застигне стига да поискаше.

*със звездичка ще отбелязвам фактите който са известни на някой от участниците в приключението, а самите факти ще ги пиша в темата с героя им.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет мар 06, 2009 2:39 pm

*добре че го спомена :P

- Естел, най-добре не си хаби силите - познах, какво е това. Безвредно е, но практически прави използването на магии близко до невъзможното. Макар да съм чувал, че много добри заклинатели, може и да го пренебрегнат. Ако ръцете ми бяха свободни, може би щях да се опитам да го махна, но сега... по-добре изчакай. И да, нещо в мен ме кара да ти заявя следното - бъди спокойна. Шакти и моя милост сме загазили истински. Все пак, аз нападнах стражник, а той е обвинен в убийство. И реално погледнато, само аз ще си изпатя, защото само аз съм извършил престъпление. Макар да мисля, че може и да ми се размине. Имам една две идеи, но първо искам да ви попитам - някакви планове за излизане на свобода?

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пет мар 06, 2009 11:13 pm

- Сикар ли чух? Нямал общо с нас? Абе тоя за кой се мисли!!! - Естел почваше да се зачервява и да се запотява обезпокоително много. Почваше да чувства как жегата започва да пъпли нагоре нагоре нагоре и имаше чувството, че всеки момент ще гръмне.

После Грегор прекъсна гнева й с обяснението си за нещото на крака й.

- Нямам идея как да се измъкнем, но самия факт, че са ме оковали и мен ме поставя в същата опасност както и вас. Трябва да се измъкнем оттук или утре може да виснем на някое въже. Като гледам тук не си поплюват и като едното нищо ще ни убият всички. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, може би точно надутия пуяк може да ни помогне. Роши, Роши - провикна се младата жена - къде си?

Като видя, че момиченцето го няма, седна на земята омърлушено и след кретко време реши поне да опита, от опит глава не боли казваха хората. Не се мислеше за велика магьосница, но винаги бе имала сили и достатъчно инат да не се отказва.

ИИ: При максимална концентрация правя Разваляне на магия.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет мар 06, 2009 11:49 pm

Шакти усети как надеждата му да се измъкнат почва да помръква и се огледа. Нямаше ли нещо в килията, което да мое да им е от помощ? Може би щяха да успеят поне да си свалят оковите?

*Много щателно претърсвам цялата килия, размествам предмети ако е нужно и освен за предмети оглеждам и за обещаващи пролуки.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед мар 08, 2009 12:49 am

След като внимателно изследва цялата килия, най-сетне Шакти откри обещаваща плоча на пода, точно под ведрото за изпражнения. Миризмата на стари затворнически лайна обещаваше да разкрие най-различни техни създатели, но Шакти само предпазливо отмести ведрото. Кой знае какви болести си носеше или беше придобил в затвора всеки от предишните посетители.

*Ако плочата може да се мести, я отмествам и очаквам описание какво откривам.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 11, 2009 1:41 pm

Алия изстена защото или магията й не се получи или нямаше какво да се разваля, в крайна сметка резултата бе един и същ, слизестия гущер остана прикрепен на крака й. Междувременно гущера се зарадва, че не бе изпилил ноктите си и с тяхна помощ успя да извади плочата от пода, под нея намери някакво намачкано парче, което на допир бе като щавена кожа. Светлината не бе достатъчна за да го разгледа на място и сигурно щеше да му се наложи да отиде до решетката.*
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср мар 11, 2009 4:36 pm

- Гадост! Нищо не става.... - Алия се опитваше с нокти хем да изчопли гущера, хем да не си одере твърде много кожата. - За първи път ми се случва такова нещо... Трябва да го махна.

Погледа й се зарея в съсредоточението и случайно попадна в ъгъла и сякаш чак сега забеляза свития гном на пода. Ето откъде идваха тия странни мънкащи звуци. Гномът не спираше да си оплаква съдбата.

- Ей, как се казваш? За какво те хвърлиха в килията?

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср мар 11, 2009 10:19 pm

Шакти отиде до решетката на килията, за да се опита на силната светлина да разчете какво пише на пергамента.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет мар 12, 2009 12:22 am

Дребният престана да мрънка и се обърна към събеседничката си:

-Викат ми Шамюел. Тук съм защото съм толкова нисък, че хората се спъват в мен. Тези лумпени толкова ли не можеха да си гледат в краката! - избухна изведнъж дребния. - То вярно, че и аз къде блеех, та позволих на няколко говеда да минат през мен, ама... Ако се питате защо в Брил има толкова престъпност, да знаете, заради стражата е - наместо да гонят престъпници, престъпниците гонят тях! И се спъват в такива като мен! Аз какво съм виновен, че такъв съм се родил и такъв съм останал? Не стига, че се хранят с наши пари, ами и... това сега ме сполетя!

Но Шамюел нямаше много енергия да поддържа този изведнъж избуял гняв и се поукроти. След което запита жената, която го заговори:

-А вие кои сте и какво ви домъкна насам? - задавайки този въпрос дребния стана и огледа съкилийниците си един по един. Когато погледът му мина по гущероида, той се загледа и в това, което се виждаше през решетката. - А да знаете тези бесилки за кого са? Благородници ще висят на тях, като гледам.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет мар 12, 2009 10:38 am

Vilorp написа: Малко по-късно главната порта на конака забързано изскочи Сикар, огледа се притеснено, но след като не видя това което очакваше се поотпусна. Ботушите му бързо зачаткаха по калдаръмената улица в посока противоположна на тази от която бе дошла Роши, но не и толкова бързо, че да не го застигне стига да поискаше.
Момиченцето заподприпква след Сикар, настигна го и го загледа с най укорителния поглед, с който разполагаше в наличност, в мига, в който се спря пред носа му.. или малко по-надолу, заради ниския си ръст, но със сигурност достатъчно забележимо, че да го накара да спре.

- Няма ли да им помогнеш? - стрелна го с ядосан тон Роши.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет мар 12, 2009 12:05 pm

Дори на мрачния фон с бесилките не намаляваше толкова светлината че гущероида да не успее да прочете надписа върху парчето телешка кожа. Разбира се това привлече до известна степен вниманието на останалите. До известна степен им се наби в очите че блатната твар кърти камъни и вади из зад тях разни нещица, все едно обстановката му е изключително позната. После пък докато на бесилките слагаха и няколко чифта обикновени конопени въжета покрай прозорчето на килията мина някакво дребно помиярче паднала жертва на зловеща болест или сляп бръснар. големи туфи пухкава козина бе останала само на гърдите, глезените, върха на опашката и малко на темето на главата. Въпросната мастия подуши кожата и преди Шакти да отреагира се опита да я отмъкне ръката му като задърпа силно.

Грегор продължаваше да гледа с безразличен поглед, а Алия бе успяла за завърже нови социални контакти.

Сикар премигна объркано пред укорителния поглед на момиченцето. После явно се сети от къде се познават и оглеждайки се притеснено наоколо приклекна пред нея за да гледат в очите.
- Ако знаеш къде я Алия, предай й, че никога няма да я забравя и светлият и образ вечно щегори в сърцето ми. Предай й, че се надявам някой ден пътищата ни отново да се пресекат и тогава да мога да й дам това, което заслужава една тъй мила на сърцето ми лейди. Кажи й, че Сикар от Мидена я обича! - мъжът хвана малкото момиченце за раменете със силните си ръце и я стисна толкова солно че кокалчетата му побеляха, разтърси я така както Макс и Мориц ги разтърсва милата ръка на на майка им когато са съгрешили, или пък просто е ядосана. В очите му се появиха сълзи и преди да я пусне и да понечи да си тръгне той прошептя - Кажи й че е любовта на живота ми.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет мар 12, 2009 1:29 pm

- Какво изрови там, Шакти?

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет мар 12, 2009 2:01 pm


Роши и тя обичаше приятелите си.. и доколкото й бяха известни някои работи за любовта, в тях определено не влизаше изоставянето им в беда. Тя ядосано го сряза.
- Ти си пъзльо! Един голям пъзльо! Даже си най-големия сред всички пъзльовци! Какво ми се правиш все едно не знаеш къде са! - Роши вече викаше с пискливото си гласче. - Като разправяш, че я обичаш - иди я спаси!
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет мар 12, 2009 2:54 pm

Шакти се бореше с пумиара за парчето кожа, но вече губеше битката тъй като бе пристъпил на пръси до решетката претегнал напред ръка мъчейки се да задържи кожата.

Сикар рязко се обърна, а в очите му гореше пламък който изплаши Роши и я принуди несъзнателно да отстъпи назад. Той се приведе и отново я улови за рамената:
- Какво искаш да кажеш с това „все едно не знаеш къде е” и от какво да я спася!? Откакто избяга снощи не съм преставал да я търся из проклетия Брил! - почти крещеше мъжа в лицето на момиченцето, което дъхът му с аромат на пиво можеше да познае, че е разпитвал в доста страноприемници, при това от не най-луксозните, но все пак се долавяше и малко мента, на която богаташите понякога ухаеха. При последните думи на мъжа двама минувачи с вид на пропаднали приключенци го изгледаха с насмешка.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет мар 12, 2009 4:25 pm

Алия се разконцентрира заради шума който вдигаше Шакти и обърна гръб на гнома.

- Какво става там? - с една крачка Алия се отзова до решетката, промуши ръка и се опита да перне със сила пoмиара. Разчиташе, че ако успее да го удари настрани, от шока и изненадата, може да пусне пергамента.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет мар 12, 2009 5:25 pm

:twisted:
Ефекта беше точно според очакванията, та ако не и малко отгоре. Като първо може да се изтъкне, е че разкървавената муцуна подейства ужасяващо на кученцето и то с жално скимтне и подвито опашленце се отправи в тръст посока на издигащите бесилката майстори и стоящия до тях стражник в лъскава офицерска униформа.
Второто, което можем да изтъкнем е болезненото изтъркалването на Шакти, на твърдия каменен пода на килията все още стискаш парчето кожа в лапата си. Добрата новина в случая бе, че не се стовари върху Шамюел макар да падна много близо до него. Шамюел от своя страна пък бая се стресна, защото се бе загледал в оковите на Грегор с нещо подобно на професионално любопитство* или пък злорадство, както му се стори на човека.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет мар 12, 2009 5:47 pm

- Ох, извинявай, явно не си знам силата Шакти... Добре ли си? - Алия изпита леко чувство на вина, че перна кучето така и че Шакти се строполи, изпръхтявайки тежко на земята, но нямаше време да си преценява удара. А и изглежда парчето кожа беше важно за гущера щом така яростно го дърпаше. Чувството на вина я накара да направи нещо неочаквано и нетипично за нея, подаде ръка на гущера, за да му помогне да стане. Но слабостта й трая не повече от секунда, после като поредица от картинки пред очите й си спомни защо точно мразеше гущерите и то всичките до един и бързо си дръпна ръката, точно когато гущера започна подозрително да я гледа. И измърмори тихо и едва доловимо - Май нищо ти няма, съжалявам...

Отдръпна се настрани, седна мрачно на земята и без да поглежда гущера попита - Ще ни кажеш ли какво е това парче кожа и защо е толкова ценно?

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет мар 12, 2009 9:47 pm

- Не знам дали е ценно, - отвърна Шакти като се изправи и отупа праха от себе си. - Изглежда някой е писал стихове докато е бил затворен тук.

Той погледна пак парчето кожа в ръката си, в което с разкривен почерк беше написано:

Спасение щом дириш в този час
ще трябва с мрака ти да се пребориш.
На медицентъра стъпи, (същия ред можеше да бъде прочетен и като: В пресечката на симетралите влезни,...)
пък сетне притвори очи.
Светлината до сърцето положи,
а после Бона ти се преклони.
Челото ти знай той ще отбележи,
с достатъчна ли сила почетеш го.
намериш ли това неговия знак
ще можем да се видим пак.
Последна промяна от Fobos на пет мар 13, 2009 8:17 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет мар 13, 2009 11:51 am

- Дай да скивам. - Грегор се приближи до гущера...

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет мар 13, 2009 8:17 pm

..а Шакти му подаде пергамента.

Заключена