За една торба зоб - част две - Зрънцата на съдбата

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет апр 03, 2009 9:49 pm

- Предложих го преди малко. - изръмжа Грегор, после затърси с поглед руните на пода. След като ги видя първо пробва с ръка, а след това и със силен удар с крак да ги натисне. - И, Шакти. Кротни се. Не ни впечатлява беса ти. Знам много добре, че ако беше толкова див, колкото се показваш, нямаше да ми допадаш.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет апр 03, 2009 11:04 pm

Пода се показа безкомпромисно неотстъпчив, колкото и да го натискаха и ритаха, а от вън пред килията всякаш отново се долавяха стъпки.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет апр 03, 2009 11:37 pm

Като видя, че нищо не се случва, Шакти се пусна от решетките и ритна знака върху пода.
- Проклети пъзели! Проклети джуджета! Защо никога не пишат "Натисни тук", а изтезават жертвите с неясни стихотворения! И без това не ги бива!
Шакти отиде на мястото където седеше преди това, седна уморено и потърка челото си. Вече усещаше подуването на цицината.*
- И да, има още един знак на решетките. Много са се забавлявали тези джуджета да дълбаят чертички.


* 5 точки от хвърления зар за временна щета.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб апр 04, 2009 12:32 am

-Мдам - обади се гномът, който още не разбираше какво бе станало. - Пише Орим или нещо от сорта. Ама дали не е хубаво да натиснем под руната? Все пак това се казва в изписаното на пода...
シャマョツィ

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » нед апр 05, 2009 8:04 pm

Най-близкото буре не затрудни Роши и тя бързо се озова върху него. До него стояха още две, до тях - значително по-висока каца.. явно подготвени за здравия ритник на палача, когато зазори. Разстоянието между тях беше около метър, а височината на буретата си бе съвсем достижима за разяреното псе.
Роши си даваше ясна сметка, че ако остане на бурето, рискуваше да се прости с дъното на панталонките си - в най-добрия случай, затова подскочи и с протегнати ръце се хвана за примката висяща над нея, залюля се леко и се прехвърли върху следващото буре. После направи това още 2 пъти докато се озова върху кацата. Въпреки, че бе двойно по-висока от буретата, тя не й усигуряваше сигурна защита. Кучето упорито се набираше по ръба й с предните си лапи и подскачайки енергично продължаваше да издава зловещо ръмжене, придружено от явното намерение да я докопа и хууубавичко да я сдъвче.
Момиченцето изведнъж му просветна. Тя бързо бръкна в торбичката си и извади в шепи замаяния Църко, който определено не беше в най-добрата си форма, но пък дори и така тя се надяваше, че ще има ефект. Както стоеше на кацата, внимателно разтвори пръстчета, за да може псето да види мишока. Роши наистина се надяваше, че Зъбльо не е единственото куче на света, което се страхува от вида на мишки.

Обаче надеждите й определено не се увенчаха с успех. Зъбите на кучето щракнаха на милимунди от пръстите на Роши, а Църко хукна по ръкава й навътре. Момиченцето съвсем не беше подготвена за такова развитие на ситуацията, нито пък за ужаснлия гъдел, който й причиниха малките ноктенца на мишока, докато се набираше нагоре по ръката й. Тя се залюля и докато се усети, се стовари връз псето, което пък така се стресна, че с квичене подви опашка и се изнесе в галоп от полесражението.

Роши се изправи и с победоносно изражение започна да си тупа дрешките от прахта, в която се валяше допреди секунди. Църко се беше добрал до якичката й и сега седеше там като препариран от уплахата. Тя го откопчи с пръстчета, извади бисквитката, която онова глупаво куче не пожела, отчупи му половината, а другата част мушна в своята уста. После се провря отново през вече набъбващата тълпа със зяпачи и махна на Сикар да дойде, сочейки му малкото килийно прозорче, където бяха затворниците.

После клекна и навря нос между решетките:
- Доведох Сикар!

Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 06, 2009 11:18 am

- Какво става тук? Тук ли е... са затворени Роши? - в гласа на Сикар имаше голяма доза загриженост, когато дойде до малкото момиченце навряло почти цялата си глава в някакво зарешетено прозорче на нивото на улицата и клекна до него. Гласът му бе достатъчно ясен за да бъде разпознат от всеки който го познаваше.

[sblock="За любопитните към страничния сюжет и тези кото исмятат че това няма да им повлияе на действията"]
- Да, това е той - кимна закачуления към неясния силует в нишата и отново хвърли поглед към стройния мъж който бе клекнал до някакво гаменче на улицата. От нишата се долови шумолене.
- Не знам защо още не е заминал, на негово място вече щях да съм на половината път към подножието яхнал, най-бързия кон който мога да си позволя, но пък това е добре дошло за нас - ново проскърцване от към неясната фигура - Ако има нещо по ценно от живота му заради което е останал проблема си е негов, ще се заема щом почне бесенето и тълпата ни прикрие. Вече няма къде да избяга...
Закачулената фигура сякаш отново се заслуша в думите на своя невидим събеседник, а после падна на едно коляно и се поклони.
- Така ще стане, повелительо мой - изправи се и хукна по малките улички, като за миг под наметалото му се показа опушеното острие на къс къс меч закачено на колана му. Малко по късно Първите лъчи на светилото осветиха сенките на нишата, но в нея нямаше никой.[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пон апр 06, 2009 2:03 pm

Естел вече я хващаха нервите с тая тъпа загадка... Загледа се в малкото прозорче с надежда, колкото и малка да беше тя, че ще се измъкне оттук скоро, че ще хване пътя извън града още първата секунда, в която я пуснеха на свобода. Щеше да се махне оттук и дори нямаше да погледне назад. Само две неща я свързваха с това място. Едното беше Роши. Малко или много се беше привързала към рошавото мъниче с бляскави очи, пълни с обожание към света. Все още се изненадваше как е успяла да запази надеждата си с толкова много болка, която я заобикаляше. Може би, щеше да вземе Роши със себе си, помисли си Естел. Щеше да си намери почтенна работа някъде и да изхранва и двете, да даде дом на детето. За да продължат да светят очите й. Да, можеше да го направи... искаше и щеше.

Мислите й се понесоха в друга посока....към другото, което я задържаше в този отвратителен град. Но той изчезна, тръгна си и я изостави. Беше страхлив и надут и я забрави в секундата, когато неговия собствен живот бе застрашен. Или може би я мислеше за лесна селяндурка, която може да вкара в леглото си и когато разбра, че трябва да вложи повече усилия за да я спечели, просто загуби интерес. А тя имаше чувства към него... Имаше надежда... Но вече не. Сигурно беше далеч от града и надали губеше и секунда да мисли за нея.

И тогава чу гласа му.... Плод на въображението й ли беше?

- Сикар, Сикар - подвикна тя и после видя лицето на мъжа, който обичаше - Истина е, ти си тук!

Лицето й грейна за секунда....засили се към стеничката с прозореца, повдигна се на пръсти и се долепи плътно до стената. После се сети как я беше изоставил и напрежението на тези дни си оказа влиянието:

- Защо си тук? Нали си тръгна, изостави ни, каза, че нямаш нищо общо с нас? Чух те как обясняваше на стражата, как се измъкна. Страхливец! А аз глупавата започнах да се влюбвам в теб! - Естел говореше с горчивина в гласа си, която надделяваше над обвинителния тон.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 06, 2009 4:05 pm

Не можа да довърши, не можа да се отдръпне... Силните ръце на Сикар я придърпаха към решетката, мъжът бе легнал по корем на мръсната улица загърбвайки всякакво достойнство. Бе я придърпал към себе си и малкото зарешетено прозорче, от което Роши бе отскочила. нежните пръсти на ръцете му не усещали тежка работа се плъзнаха по оголения и врат, бяха студени и нежни, накараха я да потръпне. Влажните му плътни устни докоснаха нейните, езикът му леко ги разтвори и се плъзна по тях докарвайки й свежия и прохладен дъх на мента и медовина, а после се сляха в един незабравим чувствен миг. Естел усети как пръстите на ръцете му проникват между кичурите на косата й, усети как тоя придърпва към себе си, усети топлите солени капки който се стичаха по лицето му, усети как пламналите й гърдите се опират в блаженно студените каменни стени на килията, усети как нещо изщрака.

В килията се появи нов шум, като песента на някое от механичните щурчета на джуджетата - тик-так-тика-така-тик-так...
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пон апр 06, 2009 4:33 pm

Естел се опита да се отдръпне в мига, в който Сикар я придърпа към себе си, но после удоволствието и чувствата я заляха, разтопиха и размазаха и всичко, което искаше да му каже в лицето някак си се изпари... и тя отвърна на целувката му и впи устни в неговите, жадна за нежността му.

Когато чу щракащия звук в първия момент си помисли, че това е сърцето й. Но звука се чуваше из цялата килия и не спираше.
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт апр 07, 2009 10:59 pm

Шакти се опита да не гледа какво ставаше на прозорчето - беше научил по много отдавна и по много странни начини, че хората не обичаха някой да ги наблюдава отстрани в такива моменти. В килията обаче нямаше какво толкова да се гледа и той намери спасение в Грегор:
- Видаш ли нещо на челото ми? - пръстите му все още напипваха издутини с неравна форма. - Сякаш усещам ръбове...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет апр 16, 2009 11:17 am

- Абе прилча ми на голяма цицина, но също и на Кхурт в комбинация с Рух - сви рамене Грегор и се заслуша към идващите по коридора отсечени стъпки.
Междувременно Сикар на Есетне се измъкна от целувките на Естел и започна припряна до говори:
- Как попаднахте тук, какво стана, къде изчезнахте снощи... Не, замълчи, сега това няма значение - отново я целуна усещаше се как целия се тресе от емоции - Сега ще вляза вътре и ще те измъкна от тук сърце мое. Изчакай още миг, идвам... - докато се измъкваше от полу легналото си положение на улицата прокара нежната си ръка невидяла тежка работа по врата й, плъзна пръсти по скулите и се надигна. после забързано се отдалече в посока входа на Конака.

Преди и Роше да успее да се надигне Сикар сви зад ъгъла и се стовари на земята, явно бързаше. роши всъшност видя как за момент ботушите му отново се подадоха зад ъгъла, а после се скриха, което значеше, че дори и ожулен не си е разбил главата.

Роши ахна и се подсмихна, загледана след Сикар.

[sblock="За любопитните към историята - Роши да не чете преди да си напише поста"]
Какво ли прави там - зачуди се Харун, загледан в легналия по корем в прахта благородник, после отново се скри зад ъгъла и претегли на тежест късата букова палка която държеше в ръката си. Малко по-късно Целта сви зад ъгъла точно покрай дебнещия в засада. Удара беше чист и точен. Благородника се строполи в краката му, като отсечена черница. Харун придърпа бързо подалия се из зад ъгъла ботуш, а пасле измърморвайки за болките в кръста които му докарвала тази работа нарами отпуснатото тяло и забърза към близката тъмна пряка.
[/sblock]
Цъкането в стаята се засили и сега вече всички го чуваха.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » пет апр 17, 2009 9:16 am

Роши не, че виждаше за пръв път големите да се мляскат, ама винаги се бе чудила защо го правят. Струваше й се някак гадно, пък на тях явно им харесваше.
При все това се кефеше на развоя на събитията и най-вече на това, че Сикар най-сетне ще направи нещо, за да им помогне. Или поне се надяваше да помогне. Чула цъкането, момиченцето зададе най-логичния въпрос:

- Какво цъка там при вас?
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет апр 17, 2009 9:23 am

*Цъкането кънти в цялата стая и е като песанта на щурче, като най силно е от към пода. От начлто на цъкането до този моменвт не са минали повече то 10-15 секунди*
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет апр 17, 2009 10:39 am

- Рух в комбинация с Кхурт ли? - Шакти примига. - И двете?!... Но тогава... би трябвало всъщност да...

Той бързо се приближи до стената в която беше вградено прозорчето и се опита внимателно да огледа камъните по нея.* Естел все още се опитваше да проследи Сикар с поглед през решетките и закриваше част от зида с тялото си. Това означаваше, че нова трудност се е появила в надеждите за бягство от затвора. Момичето и без това всеки път го гледаше сякаш той лично беше изял котката `и и трите и котенца, а сега трябваше и да я накара да направи нещо. По-скоро брадата на Грегор щеше да стане руса отколкото Естел да пусне дори една дума на Шакти в главата си.

- Ще се отдръпнеш ли? - след кратко двоумение изтърси той. - Видях буболечка на стената. И два паяка.

*Оглеждам внимателно стената за знаци, хлабави камъни или скрити механизми.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пет апр 17, 2009 12:23 pm

Естел не чувстваше краката си от нахлулата позабравена емоция. Не й се искаше да пуска Сикар, но с усмивка на лицето, си помисли, че съвсем скоро ще е в прегръдките му и няма да се налага да се разделят повече. Картината в главата й се промени съвсем естествено и предишната фантазия как си живеят спокойно и щастливо с Роши, внезапно се допопълни с грижовното присъствие на Сикар в нея. Да, щяха да бъдат най-накрая щастливи, да имат дом, семейство, което да защитават.

След като проследи как ботушите на Сикар изчезват зад ъгъла, сетивата й започваха бавно да се възвръщат. Обърна се към Роши с най-нежния си глас :

- Миличка, не мърдай оттук, да проверя какво става...

Отдръпна се от стената и се приближи към другите.

- Какво е това цъкане?
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет апр 17, 2009 2:13 pm

- Да не би да си натиснала случайно ей онази руна там? - попита я гномът и посочи знакът под решетката. - Май джуджето, измислило тази тъпа гатанка, е искало от нас да сторим точно това. Макар че, строго погледнато, написаното на челото на гущера трябва да се чете като "натисни под Орим", а не "натисни Орим", ама ако джуджета са се занимавали с това, всичко може да се очаква!
シャマョツィ

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон апр 20, 2009 10:52 am

Стъпките спряха пред вратата и се чу глас:
- Тук е, Ваше благородие.

В същия момент Шакти усети как подът под краката му пропада и в следващия момент усети как стремително се плъзга по остро наклонен каменен улей. Ноктите му задраскаха по настилката в безполезно усилие да се задържи. Съвсем скоро светлината от прозореца на килията се изгуби напълно зад гърба му.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » чет апр 23, 2009 9:24 pm

Гномът въобще не очакваше подът да се държи така. В мига, в който гущера тръгна да се плъзга надолу, Шамюел усети как се понася надолу, като не успя да стори нищо за да предотврати падането. Спомнил си думите на гномския мислител, че "когато си втренчен в бездната, бездната също се цъкли към теб", дребния крадец затвори очи и се надяваше обратното също да е в сила.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед апр 26, 2009 10:22 pm

Последва го почти веднага и Естел, която дори неможа да изпищи. За сметка на това пък Грегор успя да впие пръсто в разко наклонилия се под и се задържа, обмисли за миг възможността да се пусне след останалите, но чувството му за самосъхранение натделя и когата мег по-късно пода зае предишното съ състояние той си тодъхна то напрежението.

За интересуващите се:[spoiler] Вратата се отвори и вътре нахлу старшината от стражата който перди малко бе навън при бесилките. Впи поглед във все още дишащия тежко легнал на пода Грегор и подвикна на двамата стражи от вън:
- Погрижете се за него![/spoiler]

Шакти падна на меко в нещо което му запилича на купчина меко нещо, петърколи се и се пльосна на определено доста по твърда настиклка.
Шамюел падна в купа сено или поне на такова му запрелича в непрогледния мрак където се бе озовал.
Естел падна сред купчина мека отава така добре и позната от моминските години. Позна я въпреки непрогледния мрак.

/и тримата сте на едно място.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон апр 27, 2009 11:01 am

- Хей! - неуверено се обади Шакти в непрогледната тъмнина. - Тук ли сте?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 27, 2009 12:47 pm

- Хе, Хей, хей, хей... отвърна му тъмнината с екът на ехото.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пон апр 27, 2009 1:07 pm

-Аз поне съм тук - отвърна гномът. - Интересно къде ли трябва да сме попаднали? Да не би да са митичните Канализации?
シャマョツィ

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 27, 2009 1:47 pm

А нещо от заобикалящото го отвсякъде сено явно го хареса и започна да пълзи по него подобно на група мравки по набелязан гнил плод. Освен тъмен мрака вече се усещаше и като доста хладен.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пон апр 27, 2009 2:38 pm

- Бърррр, чудесно просто! - Естел се поизправи и се опита да поизтупа поне малко дрехите си. Не че имаше смисъл - след тези дни от "приключения" дрехите й добре, че все още се държаха цели върху нея. Ако решеше, помисли си тя, може би щеше да успее да ги подпре на стената - чувстваше се толкова мръсна, разчорлена и копнееше за баня. Поне едно беше хубаво на тази ситуация - Сикар нямаше да я види в този окаян вид.

- Трябва да се измъкнем оттук, това място не ми харесва, а и да не вземат да решат да ни последват. Всички ли сте тук?

След като получи потвърждение от всички освен Григор, стана ясно че благородника липсва.

- Сигурно са го хванали. Трябва да се измъкнем оттук, да намерим Сикар и да измъкнем Григор преди да са го обесили. Дано успея да докарам малко светлина, макар че с този саламандър на крака ми нещо магиите не ми се получават.

Естел се съсредоточи максимално и се опита да направи инак лесната магия и да освети поне малко непрогледния мрак около тях.

ИИ: При максимална концентрация правя Светлина. Метнах 6, 2, 5 = 13
Gothic is sophisticated barbarism. It is a passion for life draped in the symbolism of death. It is a cynical love of sentiment. It is a marriage of extremes such as sex and death. It uses darkness to illuminate.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 27, 2009 3:28 pm

Меката светлина се разля от шепата на жената и освети просторно кръгло помещение с диаметър поне петдесет крачки и таван извисяващ се на още двадесет разтега. На близката стена около шест лакти от застлания с тъмни каменни плочи под се виждаше тъмен елипсовиден отвор с приблизителен диаметър два разтега. От него стръмно нагоре започваше тунел. Купчината сено беше точно под него него и от нея в момента стърчеше чешащия се гном. Гущероида се бе изтъркалял малко по навътре.
Естел още при направата на светлината си бе припомнила защо и предишния път не бе издържала много, но този се налиси да огледа допълнитело въпреки болезнено засилващия се мраз на глезена й.
Видя че по протежение на цялата стена на височина около 7 лакти има наредени халки за факли, а в някой от тях дори имаше забучени такива. Не можа да издържи повече защото болката ставаше нетърпима и затова не можа да огледа отсрещните стени преди светлината да изгасне.


/разход:[spoiler]8 мана и 5ВЩ за наблюдението на залата.[/spoiler]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон апр 27, 2009 3:43 pm

"Разходка до ешафода или лудо приключение, или (най-вероятно) мъкнене през канализацията..." Грегор се замисли после сви рамене и се изтъркули след останалите... "Поне ще падна на меко!"

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон апр 27, 2009 5:09 pm

- Чакайте, видях факли - обади се Шакти като се изправ и изтупа праха от себе си. После бръкна в раницата си, [spoiler]изкара огниво и прахан и след малко една горяща факла се появи в ръката му.

Той омогна на останалите да се изправят и подуши въздуха.

*Очаквам да се сдобия с обща инфромация на какво мирише мястото и как се движат въздушните течения (т.е. откъде идва свежият въздух).[/spoiler]

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 27, 2009 8:05 pm

...и не намери нищо, всъщност багажът им бе взет още щом ги арестуваха и гущера остана разочарован. добре поне че в пърния мрак никой не бе видял постъпката му.
За сметка на това се чу ужасен детски писък и нещо бая тежко се стовари само на сатиметри о Шамюел, който въпреки добрите си обноски изрога грубо и по джуджешки.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет апр 30, 2009 7:21 pm

- Кой е това? Някой друг ли падна? - обади се Шакти.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет май 29, 2009 12:58 pm

- Елфите го взели! - изруга гласът от тъмнината поразително приличащ на този на Грегор - Гоблините да им го... Какво е това приклето място?
- Аааа - изпищя нькой и залата пое ехото по плашещ начин.
- Шамюел? - попита гласът приличащ на Грегор - Ти ли изпищя? Добре ли си?
- Ще съм много по-добре, ако отстъпишръката ми - почти проплака тънкото гласче на гнома.
- Оу, извинявай всички ли сме тук? - бързо смени темата гласът приличащ на грегоровия.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Заключена