ВИ: Ден трети

Играта на Асен

Модератор: Асен

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

ВИ: Ден трети

Мнение от Асен » пон фев 01, 2010 12:40 pm

Рано сутрин, или поне толкова рано, колкото отнемаше събуждането след пиянска нощ и пътят обратно с целият им товар, странна процесия се зададе към село Сив камък.
Гигант, гущероид, елф и няколко човека носеха носилка, на която лежее някой...или нещо, защото беше прекалено малко за някой, но беше покрито и не се виждаше.
А след тях вървеше вързан като пашкул мъж, кпокрит с кръв. Изглеждаше негова, макар че такав кръвозагуба трябваше да го е убила. Явно много го болеше, защото не спираше да плаче!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пон фев 01, 2010 1:26 pm

Раел се доближи до Ранкар. Лекият вятър поклащаше робата му. В далечината Светилото започваше да изгравя и звездите започнаха да избледняват. Утрото се очертаваше да е светло и приятно. Пълен контраст със случващото в селото.
Когато свещеникът стигна до Ранкар, го огледа. Изглеждаше посърнал. Лицето му беше бледо - дали от липсата на кръв или от тъгата... А може би и от двете.
-Ранкар... Орим прощава на всички. Дълбоко в сърцето си знам, че ти не си виновен. Ти вече се изповяда и Бог ти е простил. И знай... знай, че ще направя всичко по силите си, за да те избавя от земната смърт!
-Аз... аз не знам какво да кажа... - прошепна Ранкар през нещо като сълзи.
-Мисля, че е време да открием виновника. Може би Тхак знае повече за тази Елея. Тя е единственото доказателсто, с което можем да спасим Ранкар!
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » ср фев 03, 2010 7:37 pm

Кора дари Раел с изпепеялващ поглед. Замълча си само, защото не искаше в групата да започнат кавги. Свещеникът се беше посветил на спасението на живота на детеубиеца с такъв фанатизъм, че тя поставяше под въпрос здравия му разум и последиците от дългото обучение в манастири, в които жени изобщо не се допускат. Не ставаше дума само за вина. Бесните също ги убиваха, нали?
- Началник Тхак, моля, разкажете ни за Елея.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет фев 04, 2010 6:42 pm

Тхак ги изгледа отвисоко, по липса на други опции, като поглади бакембардите си.
-Не знам какво да ви кажа. Не ми изглежда лоша жена, но и Ранкар е последняит човек, от когото бих го чоаквал... един от последните, добре. Елея е, като цяло...малко дръпната, ако не си й интересен. Аз явно не съм, но пък никога не е било проблем, когато стане дума за нейните работи - билкарка е. Помагала е на... цялото ми семейство...така де. И мен ме лекува от треската лани! Е, обича да се забавлява, ама то, кой не обича? Сигурно сее шмугнала с Ранкар в някои храсти, както казва. Все пак празник, стават такива неща, знаете... не знам. Не мога да разбера и това си е!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет фев 05, 2010 3:06 pm

Скоро започна да им прави впечатление, че селото е по-оживено от обикновено, а във въздуха се носи стаено напрежение. Селяните се бяха събрали на групички по 3-4 и приглушено обсъждаха нещо. Кора предположи, че смутът е породен от изненадващия сигнал за тревога през нощта и е подсилен от пристигането на техния отряд.
- Е, момчета, ще се отбием ли при Елея? – започна Кора, докато невинно навиваше един кичур коса около пръста си. – С малко късмет, може да я заварим вкъщи...
Мислите й бяха прекъснати, когато един млад гигант доближи групата, почтително кимна с глава и като се извини прошепна нещо в ухото на Тхак.
Тхак благодари и отпрати гиганта, след което обяви на всеослушание:
- Вчера са окрали мелничаря. Взели са много ценна семейна реликва. Освен това, старейшините са свикали съвещание по някакъв въпрос, но никой не знае точно какъв.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » пет фев 05, 2010 7:56 pm

-Знаех си! Мелничарят или има пръст или притежава наистина ценни неща,нужни на тези убийци и "зли духове". Ако е съ,частник, може, след моят разпит, да са заподозрели,че ще го включим в списъка и ще го проверим. Да открием тази Елея.

В гласа на Раел се четеше ентусиазъм. Ако тя беше наистина виновницата... щеше да си плати скъпо.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » съб фев 06, 2010 5:25 am

Тирел, като чу това, искрено се загрижи за младия свещеник и му рече:
-Знам, че се случиха много неща днес, свършихме много работа и въпреки това станахме свидетели на голяма семейна и лична драма. Може би именно заради това е хубаво след като се погрижим за Елея да си вземем няколко пясъчника почивка, че да осмислим всичко станало с бистри глави и да вземем трезво решение за това върху какви версии работим и какво точно ще правим.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед фев 07, 2010 8:23 pm

Водени от Тхак, пратениците на виконта бързо намериха дома на Елея. Спретната и поддържана, къщата не отличаваше много от селския пейзаж. Следвайки инструкциите на Кора, гигантът мина отзад, за да предотврати евентуално бягство. Останалите наближиха входната врата като застанаха така, че да държат под око страничните прозорци на къщата. Кора се приближи и похлопа на вратата. Не последва никакъв отговор, не се забелязваха и признаци на движение. Когато решиха, че е минало достатъчно време, спътниците бутнаха входната врата и стъпиха в предверието с ръце върху оръжията, но за голямо разочарование на Раел осъзнаха, че къщата е празна. Посрещна ги само приятният аромат на сушени билки. Без да дава обяснения, Кора обиколи стаите, внимателно изследвайки стените и пода. На две места се спря, за да провери плътността на зида. Когато приключи, изражението й оставаше непроницаемо.
- Закъснели сме. Елея е излязла, няма тайници, където да се е скрила. – Докато говореше затвори входната врата и даде знак на останалите да пазят тишина. – Можем да огледаме за улики. Аз ще прегледам билките. Останалите можете да се заемете с книгите и бележките*. – Кора посочи с длан. – Не разхвърляйте и се постарайте да върнете всичко на място.
***
Кора не очакваше да види толкова подробна колекция билки. Жената откъсна по едно листо от всяка, за да може да възпроизведе намереното по-късно**. Най-много я заинтересова наличието на дяволска трева, мухоморки и сини гъби, както и необичайната на вид хвойна. Случайно или не, хвойната бе в най-големи запаси. Повечето бяха лечебни, но количествено преобладаваше хвойната. Останалите й донесоха една празна бъклица, която силно миришеше на сини гъби и дяволска трева. Кора я прибра с идеята да я покаже на Ранкар по-късно.
В това време Раел пък беше установил, че къщата принадлежи на една от Сестрите на любовта.
- Сестрите са замесени! Трябва да прочистим селото от нечестивия им култ!
- Елея е от жриците на Алфанна? Началник Тхак, защо не ни предупредихте? – Кора изглеждаше разтревожена.
- Ами вие не знаехте ли? – на свой ред се изненада гигнантът, който междувременно бе навлязъл в къщата. – Това е известно в цялото село.
- Добре ни нареди онзи мръсник! Сега сестрите ще настроят селото срещу нас. Алфанна ще ни прокълне! Ще изтръгна лъжливият му език! – и наистина изглеждаше готова да го направи.

* Най-интересната книга е следната, опишете си го: книга, която се отнася до историята на кулата
редактирано: подвързана е с кожа, страниците изглеждат пергаментови
** а именно зайча сянка, илмунел, ливадник, сини гъби, дяволска трева, върбинка, вълча ябълка, пореч, ефедра, странно изглеждаща хвойна, както и обикновена хвойна, сушени мухоморки.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » нед фев 07, 2010 11:23 pm

Гущерът също пристигна с другите в къщата на Елея. Вниманието му бе изострено, докато се установи, че към момента жилището е празно. И той, подобно на спътниците си, се зае да оглежда наоколо, но понеже не беше сигурен какво може да пипа и какво не едва ли щеше да има полза от огледа му.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт фев 09, 2010 3:41 pm

-Не мисля, че лъжеше... - неуверено се обади Тхак. - Вие знаете най-добре, де. Ама тез неща са странни, не си ги бях представял така.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » вт фев 09, 2010 11:33 pm

Едно от нещата, които привлякоха вниманието на гущера бяха билките, пръснати по масата на малки купчинки. Карасса беше срещал много билки по време на пътуванията си в Блатото и извън него, така че имаше поне малка представа от треви. Той ги огледа, но странно изглеждащата хвойна бе единственото растение, което привлече вниманието му. Той взе едно стръкче и го поднесе към носа си. Ароматът нахлу в чувствителните му ноздри. Беше странна миризма за хвойна, наподобяваше някак разлагащо се месо и мокра животинска козина в едно. Той остави стръкчето и реши да предупреди Кора, защото сам не знаеше как може това да се свърже това с цялостната ситуация. Кора, дългокосият женски човек, който постоянно гледаше с някаква скрита враждебност, който като че ли не искаше гущера и постоянно го гледаше накриво. Тя беше заплаха, той трябваше да е готов. В същия момент пред внезапно оцъклилия се поглед на гущера мина Тхак. Огромния рогат човек - той също бе опасен, твърде опасен в ръкопашен бой, трябваше да се обезвреди без директна схватка. В следващия момент Карасса вече обмисляше как и къде да забие меча си за да умъртви гиганта преди той да има възможност да усети какво става. Гущерът тъкмо посягаше към примитвния си меч, когато усети, че нещо не е наред с главата му. Агресивния му импулс премина и той възвърна предишното състояние на разсъдъка си. Наистина нещо не беше в ред с тази трева.

Невиждайки Кора наоколо гущерът пое към горния етаж. Той бе оскъдно обзаведен. Единствената забележима мебелировка бе широкото дървено легло, грижливо застлано с вехта шарена черга. Щархата огледа наоколо, но не откри нищо забележително. После се приближи до леглото и го подуши внимателно. Слаба женска миризма, примесена с такава на мъжка пот се носеше изпод чергата. При задните два крака на леглото гущерът намери и вериги с кожени каишки в краищата. На едната каишка имаше малко петно кръв, миришеха на пот. Това като че ли бе всичко в тази стая. Обитателите явно я използваха само за почивка, така че Карасса я остави и се върна на първия етаж. Там вече се бе появила Кора и отново оглеждаше билките.
- Има нешшто странно вф Хфойната - запъна се Карасса на по-сложните звуци.
Кора го погледна стреснато, за да види на нея ли говори.
- Помирисши я. - добави гущера.
Жената повдигна едно стръкче и вдъхна от аромата му. После изгледа гущера със странен втренчен поглед, рязко протегна ръка по посока на дръжката на меча си, но я спря по средата на движението. После примигна няколко пъти и се огледа наоколо, подпирайки се с две ръце на масата.
- Разбирам - каза тя със студен глас.

След това Карасса се насочи към Тхак. Той беше на двора и тъкмо оглеждаше плевника. Гущерът се приближи безшумно, но спря на разстояние.
- Тххак, тази жена Елея няма ли мъж? Човецсите обикновено живеят по двама, нали?
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет фев 12, 2010 5:08 pm

Кора изпитваше лека замаяност. Ефектът на билката беше невероятно силен. Не само можеше да си представи какво ще стане при консумация, боеше се, че вече го бе видяла. Боеше се и от други неща. Изглеждаше, например, че е грешала по отношение на Ранкар през цялото време. Човекът просто се бе захванал с неподходящата жена. Не можеше да не се запита докъде се простират заложбите на младия свещеник. Още по-зле се чувстваше от мисълта, че ще трябва да признае грешката си. Нямаше да й бъде никак леко.
Постепенно мислите й се избистриха и я върнаха към належащите проблеми. Елея беше част от жриците на Алфаннна, което предполагаше, че храмът и селото са пълни със зверове. Не знаеше колко са, не знаеше и колко от селяните са били превърнати в зверове за да нападнат и убият всички онези семейства. Имаше и друго: ако тръгнеха срещу жриците на Алфанна, богинята несъмнено щеше да ги прокълне, щяха да ги споходят невероятни болести и да умрат в ужасни мъки.
Кора не виждаше решение, затова реши, че е време да обобщят всичко, направено дотук и да обсъдят какво ще правят занапред. Излезе на двора и намери Тхак:
- Доведете нашите спътници тук. Трябва да решим как ще действаме, докато следата още е прясна.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед фев 14, 2010 2:06 pm

Тхак погледна Карасса и се опита да го обясни по начин, който да е ясен и за някой без концепция за "семейство":
-Ами, да, заедно живеят. И да, има си мъж. Човекът има почтена професия - обущар!. Много хора обаче просто не го уважават, въпреки това. Сигурно и тя допринася за това. Ако жена ти ти вика "моя мухльо", има три варианта: или си мухльо, или тя е кучка, или и двете... Схващаш.
В този момент пристигна Кора. Тхак я изслуша, кимна и замина да търси една елфка и двама човеци, без да задава повече въпроси.


Малко по-късно тропане по вратата на веселата вдовица събуди нея и Дая.
-Госпожо Филибе, трябва да говоря с ваите огсти.
Вдовицата се изчерви първоначално, но после установи, че среднощният им гостенин си е оптишъл рано, спазвайки приличеи, и заключи, че всъщност се имат предвди Дая и останалите.
-Момент да се облека, сега ставам...
Малко по-късно Дая стоеше отново срещу Тхак, който изглеждаше разочарован да намери само нея.
-Странно, очаквах тук да са и останалите... имате ли представа къде са? И в двата случая, госпожа Кора иска да види всички пратеници на виконт Карино. Намират се в къщата на Елея, и тя има следа за това, което търсите! Когото и да птиате, ще ви упъти. Мен ме помолиха да намеря и останалите.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб фев 20, 2010 11:08 pm

Огромният пратеник боботеше с дебелия си глас, а елфаната разсеяно прокара пръсти през косата над слепоочията си – бавно, сънено, чувствено премрежвайки дългите си мигли. За миг изпита чувството, че ако се върне обратно в леглото, снощият гостенин ще е там, очаквайки я за ново потъване в “Никъде, Никога”.
- ... Госпожо – гигантът се разстъпи от крак на крак - ... таквоз, нещо лошо ли се сетихте?
- Ммм, - Дая осъзна, че се докосва с връхчетата на ноктите по устните, а погледът й се е спуснал от лицето на исполина до земята и се е върнал върху честните му очи. Помисли си, че сигурно изглежда ужасно – неумито лице, несресана коса, закриващо цялата й снага тежко наметало с прорези на раменете... изпод което смешно се подават полите на долната й риза. Странно, но тревогата за външния вид припламна и потъна в езеро от задоволство... извиращо от долната част на нейния корем, от цялата й същност. Почувства как ъгълчетата на устните й се повдигат леко в неясна, загадъчна усмивка – може би заради мисълта, че туко що започналият ден ще отстъпи на идещата след него, сладострастна нощ...
- Госпожо? - Тхак присви очи, сякаш е пътник, отминал завой и внезапно застанал лице в лице със слънцето – таквоз, ако нямате нещо за питане, аз ще вървя. Да намеря двамата ви спътници.
- Почакайте за миг – тя пресегна десницата си към вече завъртащия се кръгом началник на опълчението. Положи пръстите си върху сгъвката на лакътя му и огромният мъж замръзна, наведе рогата си глава към нея и сякаш спря да диша. Дая с миг закъснение осъзна, че пътническото наметало на домакинята се е смъкнало от рамото на протегнатата й ръка – а бялата, почти прозрачна коприна на подарената от виконт Корино риза всъщност не скриваше нищо. Очите на Тхак пробягаха по откритата й половина, задържаха се на извивката между бедрото и хълбока, след което почти спряха върху дясната й гръд. Накрая обаче се върнаха на нейното лице и дори се отклониха учтиво настрани.
- Таквоз... верно, че е лято. Горещо е, таквоз – избоботи дебелият му глас - ... ма все пак се пазете от настиване... госпожо.
- Благодаря за съвета – Дая едва сдържа прихването си, а проявеното му чувство за такт и хумор я накара да го възприеме като огромна версия на помнените от нея елфически мъже. През булото на болестната забрава те се мяркаха в ума й като неясни силуети, ала тя пазеше вкуса на тяхното чаровно остроумие. С порозовяло лице намести наметалото на Фелибе върху малките си рамене и се усмихна с целия си чар:
- Простете несръчността ми, господине.
- А... няма нищо, госпожо Майме. Че то кой не е малко вързан в ръцете тамън след ставане от постелята.. – той внезапно млъкна, почти видимо смутен, а Дая осъзна, че събеседникът й е умен. Усмивката й превръщаше дори най-невинните му думи в нещо двусмислено и опасно закачливо, а той долавяше това... с разума или сърцето си, но го долавяше. От друга страна, мелничарят принадлежеше на Фелибе и щеше да е добре, ако намери... нещо само за нея си! Особено, ако групата й трябва да се задържи в това спокойно място.
- Аз ще тръгвам... – Тхак каза това с почти въпросителен тон и елфаната почувства изблик на смях и веселие вътре в себе си. Външно обаче запази пълно спокойствие и типично по женски смени напълно темата:
- Казахте, че моите спътници са в дома на Елея и тя има следа за нас?
- Ъ, ъъ, не точно тъй – началникът на опълчението се почеса по темето – таквоз, Елея е следата.
- Аха... – елфаната наистина разбра веднага, а негата от снощното любене изведнъж се превърна в самоувереност, в енергичност на ума – жертва или точно обратното?
- Обратното – кимна Тхак и разкръши плещи – значи, наистина трябва да намеря другите двама от ваште, госпожо.
- Разбира се, няма да ви задържам. – Дая му отправи разкошна усмивка – вървете.
Огромният мъж й кимна и се изнесе, оставяйки я сама с Фелибе. Двете изчакаха звука от стъпките му да утихне и се спогледаха, но никоя не проговори.
- Ако наистина е виновна.... – пропука се самообладанието на вдовицата, ала само отчасти и тя заключи устните си, недовършвайки изречението си.
- Храмът ви ще я защити ли, ако е виновна? – попита Дая, възползвайки си от мига колебание, доловено в събеседницата.
-Ако можете да докажете вината й? В никакъв случай! Ние спасяваме живот, не го отнемаме! Разбира се - вдовицата я погледна - не говорим за набеждаване... нали?
- Обещавам ти, че ще бъда честна при събирането на доказателствата. - Дая отново докосна устните си с върховете на ноктите. Погали се леко разсеяно по бузата:
- Що за човек е твоята посестрима, Фелибе?
- Питаш ме каква е Елия? Ами тя понякога страни от хората. Сякаш са й безразлични, а целебните билки ги събира само за удоволствие. Обикновенно помага безкористно, както и трябва да бъде. Изобщо... чепата е, но има дарба за церене, истинска дарба. Такива като нея не може да мериш по калъпа на останалите. Разбираш ли ме, Дая?
- Да. – елфаната се усмихна кротко – и ще те разбера, ако откажеш да дойдеш с мен в къщата й. Понеже заради помощта ти хората може да се усъмнят при оправдателна присъда, нали? Макар че остава въпросът с лоялността към Алфанна, нали?
- Верността ми към Богинята е над всичко. Но тъкмо заради тая вярност към Милосърдната искам справедливост за Елия. Понеже наистина се боя да не бъде набедена. Освен това разбирам какво искаш от мен, макар че много тънко ми го внушаваш. Нека си помисля дали ще го направя, става ли?
- Докато се облека, Фелибе, може да си помислиш. А мисля да се облека без бързане... както каза последният ти гост, всеки е малко вързан в ръцете веднага след ставане от постелята.
- Охо... - Фелибе не издържа ни изкушението и смени сериозната тема с много по-лекомислена - Май някой си е харесал някого, а?
- Не знам... - усмивката на елфаната съчета безгранична самоувереност с изящно в своята деликатност колебание - още не съм решила...
Последна промяна от cherno_slance на пет мар 19, 2010 4:15 pm, променено общо 11 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » чет фев 25, 2010 2:19 pm

Малко по-късно Тхак се върна, като вероятно изпревари Дая. Носеше пиян, разпасан (буквално) и щастливо сумихнат благородник, един брой.
-Войнът на Салфейс го няма никакъв - избоботи той - А тя каза, че идва. Пратих момчетата да търсят лиспващия. Този къде да ви го оставя?
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » пет фев 26, 2010 11:14 pm

Кора сви рамене безразлично и погледна спътника си с леко отвращение:
- Където намерите за добре. Този едва ли ще ни е от някаква полза.
Малко след това пристигна и Дая, със все още сънено изражение. Кора се изправи да я поздрави.
- А, госпожо Дая! Нощес видях сигналния огън, справили сте се чудесно. Откакто се разделихме се случиха много неща... - и Кора се впусна да разказва, прекъсвана на места от Раел, който държеше да оневини или оправдае поведението на Ранкар.
- ... и така стигнахме до тук. Онзи хубостник обаче пропусна да ни предупреди, че Елея е една от сестрите. Сега става неприятно, защото сестрите ще ни разкъсат ако грешим. Още по-зле, Господарката Алфанна ще ни прокълне и ще умрем в стршни мъки! - Кора нервно облиза устни. Улиците в родния й Перст изобилстваха от тъмни, закачулени фигури, които тътрузеха нозе по калдаръма в очакване на милостиня и надежда за изцеление. Презирани и избягвани, те нямаха никакъв шанс, защото Алфанна им беше объпрнарла гръб. Една утрин ги намираха в канавките. Кора разтърси глава и продължи.
- Това тук веротно превръща хората в зверове. Карасса също... Не го докосвай! - побърза да скастри ухиления благородник и изтръгна стръкчето от ръката му. - Дори ароматът на тази билка може да те побърка.
- Сега разбирате, госпожо Дая. Тази билка ми е аблсолютно непозната, но гората очевидно изобилства от нея. Ами ако всяка сестра знае за нея? Ранкар вероятно не е единствен, всеки може да е убиец. - погледът й се задържа върху Тхак, случайно или не. - А целият храм може да стои зад убийствата. - Дълбока въздишка. - Трябва да действаме бързо, преди заподозрените да се усетят. Нека си съставим план.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон мар 01, 2010 5:44 pm

Дая сложи пръсти пред устните си, прикривайки леката си усмивка. Кора говореше за план, но в действителност искаше от нея да я подкрепи в спора й с Раел. От своя страна мъжът дори кимна простодушно, щом чу последните думи на човешката жена – жест, който докара весели искри в нежните, сини очи на елфаната.
- Преди всичко останало, ви моля и двамата. Нека отделим безспорно установеното от онова, за което не сме сигурни. – докато говореше по своя напевен начин, тя стрелна с поглед двамата си събеседници - ...и от другото, за което имаме улики и заподозрени, ала не и твърди доказателства.
- Хванахме извършителя, докато дебнеше около къщата на Паоло. След като е убил малко дете... – сви юмруци Кора – какво повече ни трябва? Ако има други, ще ги заловим и изправим пред съда поотделно.
- Не съм убеден във вината му – възпротиви й се Раел – този мъж е бил прелъстен от вещица. Тя му е дала билки, от които е полудял. Самият той е жертва!
- Моля ви и двамата, поспрете – ин Майме протегна изящните си ръце и към двамата, обръщайки малките си длани като свещи. Право нагоре и със събрани пръстчета:
- Раел, ти си мъж на вярата и знанието, затуй твоят укор е насочен към лечителката Елея. Тя е навредила съзнателно или от небрежност към поверената й сила, тъй че носи собствена вина за случилите се убийства. Ала аз съм учудена... – тя незабележимо вирна брадичка към свещенника и леко разшири огромните си очи.. – как тази билка е променила не само ума, но и тялото на полуделия Ранкар.
Попитаният не отвърна, а човешката жена и гигантът зяпнаха елфаната с очакване, очевидно приемайки въпроса й за риторичен. Тя обаче нарочно забави своите думи, привличайки пълното внимание на събеседниците си:
- Раел, сред нас ти си единственият, що отбира истински от вълшебство. Помогни ми да разбера дали е използвано чародейство наред със странната хвойна. Ала те моля за безпристрастност, понеже всяка прибързана присъда оставя на свобода истинският злодей.
- А Ранкар? – подхърли с леко недоволен глас Кора.
- Освен ако не е чародей или чудовище, някой го е тласнал към промяна на телесната форма. Имаме мрачна магия и тя е докоснала този безумец много по-дълбоко от ума, отвъд всички предели на волята и душевната крепкост... – елфаната сведе леко глава и докосна нослето си с кутретата и безименните пръсти, разпервайки останалите като ветрило по своите бледи бузи. Осъзна, че трепери заради онова, което предстои да изрече:
- Зная, че за извършени грехове, свещенниците на Орим налагат на людете от своето паство наказания, наречени “епитими”. Ала в случая сме изправени не пред морална слабост, а пред същество, което се е превърнало в жива врата за силите на злото. На мрака, който човешките мъже несправедливо свързват с нежната, женствена тъмнина на нощта...
-Напротив, няма по-добър метод за пречистване от молитвата, поста и покаянието! Еретичните методи на лечение биха единствено повредили на Ранкар. – Раел за първи път погледна Дая така, сякаш я вижда отвъд кукленската й хубост.
- Трябва да бъде лекуван – потвърди тя и докосна с връхчетата на пръстите вътрешните ъгълчета на сините си очи – трябва да бъде лекуван. А съм чувала как пречистват от мрака вашите свещенници.
-Не съм убеден, че сте запозната със свещениците на Орим, госпожо Дая - каза с явна ирония Раел и замлъкна. Чувстваше се ядосан за коментара на Дая.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » чет мар 04, 2010 12:03 pm

- Достатъчно! - Кора стовари юмрука си по масата. Застанала на крака, тя вече кипеше и обикаляше около останалите. - Омръзна ми да ви слушам. Щом сте си харесали този касапин, вземете го с вас, когато всичко свърши! Хранете го, поете го, лекувайте го, ако щете! Само го махнете оттук!
- Ранкар няма къде да избяга. Но Елея още е на свобода и ако се моткаме, ще я изпуснем. - очите на Кора стрелнаха Дая. - Искате улки? Затова се събрахме всички тук - ръцете й обхванаха помещението. - Търсете! Ако тоа ще ви убеди, да тестваме билката върху някой*, колкото и неразумно да ми се струва. Но преди всичко, нека се разберем - може да се изправим срещу жриците на Алфанна и гнева на богинята. Кой е готов на това?

*По интонацията си личи - Ранкар.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » чет мар 04, 2010 1:51 pm

-Богинята не ще ви навреди. Орим е с нас, а няма по-могъщ от Създателя! Колкото до тестването на билката, какво по-добро от това да я изпробваме върху самата Елея.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пет мар 05, 2010 7:21 pm

- Не съм убедена, че протекцията на Орим важи и за мен, - усмихна се прелестно Дая - но съм напълно уверена, че Алфанна не би ни наказала, защото търсим истината. Виж, ако сме убедени в нечия вина още преди да сме събрали доказателствата, това наистина е опасно. И по божия и по земния закон, драга Кора.
Никой от двамата й събеседници не каза нищо и тя се обърна към Тхак:
- Господине, пренесете пленника в някоя наистина защитена къща. Не може да нямате такава, в която се укривате от бедствия, при нападения на западните си съседи или разбойници. Оставете охрана от хора, за чиите постъпки може да гарантирате с честта и живота си.
- Необходимо ли е? - огромният мъж изглежда не хареса чутото, което по своя смисъл представляваше нареждания. Нямаше как обаче да се възпротиви на мекия, нежен глас, с който елфаната му поставяше исканията си.
- Бих могла да се позова на обстоятелството, че съм пратеничка на господаря Корино, ала така ще ви обидя, началнико на опълчението - ъгълчетата на малката й уста се повдигнаха в съвършенна симетрия - разчитам на вашия разум, за да разберете колко е важно. Защитете пленника и вдигнете селото да намери лечителката Елия.
- И като я намерим какво?
- Помолете я да отиде в къщата, където е пленника. Но няма да я пускате в същата стая, където лежи той. Ненужно е, но все пак ви моля да бъдете почтителни към нея - тя е лечител и жена.
- Понякога се чудя за какви ни мислите. А после се сещам да не питам - въздъхна огромният мъж, след което се намръщи леко - Ами ако откаже да дойде доброволно?
- Отказът й много би зарадвал спътника ми Раел.. всъщност и госпожа Кора.
- Така си е - присви очи рогатият мъж - ще ви спести много работа.
- Това е самата истина, но не вярвам, че ще ни улесни до толкова - усмивката на Дая изгря и в синьото на очите й - а, освен това ви моля да намерите съпруга на Елия и да го отведете в същата къща, която изберете за охрана на пленника. Желая да го разпитам отделно от другите.
Тхак не каза нищо, по скоро преглътна някакъв злъчен коментар и кимна в знак за потвърждение на поисканото. Дая от своя срана се обърна към спътниците си:
- Ако искате, придружете господин началника в търсенето на Елия. Аз искам да огледам къщата и моля за помощ от някой, който вече го е сторил.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » пет мар 05, 2010 8:59 pm

-Позволете да се намеся - отвърна другия елф, който следеше наблизо разговора, - но не разбирам какво се има предвид под "вдигнете селото да търси Елея". Ако имате предвид селяните да тършуват къща по къща за жената, то, доколкото допускаме в момента, това може да се окаже опасно и фатално за някои от тях. А ако става дума за "нека да се понесе една голяма тълпа да търси", мисля, че това е напълно ненужно, няколко души можем да свършим прилична работа в това начинание. Най-малкото, съществува минимален шанс да свършим работата чисто, тихо и незабележимо.
シャマョツィ

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » съб мар 06, 2010 2:22 pm

Раел кимна в знак на съгласие с Тирел.
-Определено би било по-добре, ако действаме безшумно. А и Елея ни трябва жива, я си представете разгневена тълпа, готова да убие и накаже виновника?
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
nikestan
Frozen
Мнения: 274
Регистриран на: пет авг 26, 2005 4:11 pm
Местоположение: В.Търново
Контакти:

Мнение от nikestan » нед мар 07, 2010 10:51 pm

- Азс ще дойда сс вас. - заяви гущерът, който досега бе наблюдавал разговора, опитвайки се да схване колкото може повече от случващото се. Засега се бе справил добре. Елфската жена говореше ясно, за разлика от местните, пък макар и понякога да използваше сложни думи, така че Карасса разбираше достатъчно. Той не знаеше коя е тази Алфанна, но предполагаше, че е някой с големи способности щом всички изпитваха боязън от нея, а Карасса умееше да подушва страха. Във всеки случай той не искаше да остава със странната елфска жена, в нейно присъствие се чувстваше някак застрашен.
The superior man is modest in his words, but exceeds in his deeds.

Потребителски аватар
Fenrir
Чистокръвен
Мнения: 741
Регистриран на: нед юли 01, 2007 4:01 pm
Местоположение: София

Мнение от Fenrir » вт мар 09, 2010 8:48 pm

-Най-доброто би било да я проследим или да намерим човек,който й е близък и да проследим него. Само така бихме моглби да я заловим.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » ср мар 10, 2010 10:58 pm

- Ха, това ми харесва! Ако действаме внимателно, можем да приключим много преди заник слънце. - след което се обърна към гиганта, който беше видимо объркан от противоречивите команди. - Началник, вие сте дървар, нали? Колко са пътеките в гората и по коя е най-вероятно да е поела Елея?
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет мар 12, 2010 1:59 pm

Тхак го излгеда опулено.
-Колко са пътеките? Ами 5-6 всеки ги знае. Отделно има и такива, които някои не си ги казват, а често и на никой друг не трябват, така че и да разправят, няма кой да ги слуша. На мен за какво са ми пътеките с хубави гъби, като от тях само драйфам? И глина също, да речем, не ми трябва често... само искам да науча кои пътеки водят до сгодно място за риба. А тях никой не ги казва!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » вт мар 16, 2010 9:59 pm

Тъй като никой не предложи алтернативи, Кора реши, че е време да се действа.
- Добре, тогава да се залавяме за действие. Нека всички в селото разберат, че издирваме Елея. Да разпитаме съпруга й. Да вдигнем малко шум сред жриците. Междувременно ще разположим тайни постове на основните изходи към гората и някой, който да наблюдава за напускащи отвисоко. Ако някой тръгне Елея има помощници в града, - Кора удари с юмрук по дланта на другата си ръка. - Ще спипаме и тях!
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Потребителски аватар
Shamajotsi
Тапака
Мнения: 1664
Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
Местоположение: Нангияла
Контакти:

Мнение от Shamajotsi » вт мар 16, 2010 10:45 pm

-Бих могъл да застана на някой от тайните постове - рече Тирел. - Макар и да не съм толкова зорък, колкото събратята ми еландари, но съм сигурен, че няма да се справя зле със задачата.
シャマョツィ

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет мар 18, 2010 4:32 pm

Дая въздъхна заради припряността на останалите – тихо, незабележимо. Спътниците й си представяха как някъде там Елия трескаво подготвя бягството си. Действие, равносилно на признаване на вината – едва ли щеше да е толкова лесно:
- Сторете каквото решите за нужно, другари мои – тя се усмихна прелестно на мъжете и кимна със сестринска благосклонност към Кора – само оставете някого за моя охрана, понеже съм най-крехка в нашата група.
- Няма да те оставим сама – отвърна й човешката жена – но искам да знам какво смяташ да правиш.
- Желая да огледам дома на Елея. На тишина и спокойствие.
- Вече го претърсихме! – отвърна й Раел с тон, сякаш разговаря с малко дете.
- Претърсили сте две, три стаи – усмивката на елфаната докосна едва-едва устните й, а видимо повдигна долните й клепки. Погледът й стана премрежен като на шегуващ се художник - едновременно нежен и леко присмехулен:
– Аз искам да почувствам дома на Елия.
Тя се завъртя грациозно, завихряйки полите на роклята около себе си и пристъпи в къщата на лечителката, забравяйки напълно за останалите. Отстрани долитащите им гласове от съзнанието си и се съсредоточи в околната обстановка. Обиколи бавно из стаите, без да докосва нищо, нарочно изключила всяка излишна мисъл. Отвори сърцето си за невидимото, но осезаемо присъствие, наложило своя отпечатък върху всичко в този дом. За миг й се мярна мисълта, че след болестта не е същата и едва ли ще се справи с толкова особено умствено усилие – ала продължи търпеливо и внимателно да вниква в неосезаемата душа на мястото.
Дъх или минута по-късно – вече губеше представа за времето – се появи първото чувство, намек за прозрение. Дойде като усещане, че обитателката на този дом наистина е жена, несъмнена жена... но в същото време представлява силна, амбициозна личност. Дама, която е наложила своя вкус навсякъде из стаите, но не се грижи за тяхната ежедневна поддръжка.
“Само че хората не умеят да отглеждат мъници? Кой шета тук?Дете, послушница, благодарнни пациенти? Трябва да проверя това?”

* * *

Дая постепенно започна да докосва различни неща, да влиза в досег с тях, преценяйки тяхната тежест или удобство, мястото им на слагане. Някак неусетно осъзна, че Елия е прекомерно сложна личност - в този дом имаше нещо, което влизаше в конфликт с простата целесъобразност на вещите и украсените в тъмни цветове чегри и завивки. Долови какво противоречи на привидно строгия, почти мрачен ред , когато видя наядената ябълка, чиято отхапана страна беше намазана с тънък пласт мед срещу загниване. Наченатият плод лежеше в глинена купичка, сложена върху малък скрин с чекмеджета. Красиво резбовананото шкафче стоеше в чупката между семейното ложе и писалището - като и трите вещи опираха на топлата през зимата, източна стена. Изглеждаше уютно и мило, но нещо в гледката почти разстрои елфаната и тя внимателно се приближи. Наведе се, деликатно вдъхна мириса от възглавниците и разбра, че мъжът в тази къща спи от вътрешната страна на леглото, притиснат между жената и южната, външна стена на къщата... сякаш е огромно, неотбито от майка си дете.
Ин Майме отдели настрани въпросите за съпруга на Елия и се върна към самата нея – върху завивките видя продълговата, полирана дървена плоскост, покрита с дебел плат от едната страна – от плоския си край имаше летвичка по едната си дълга страна. Проумя предназначението на този предмет, когато върна погледа си върху нощния скрин, където освен купичката с ябълката в нея имаше и хубава, скъпа лампа. В този миг си представи как Елия нощем седи в леглото, облегната на високо повдигнатата си възглавница и чете или пише бележки върху табличката, тапицирана от долния край заради коленете й.
“Тя обича реда, но с лекота си позволява да го нарушава заради най-дребни удобства и наслади. Ако беше издърпала леглото насам, щеше да има пролука между него и стената, през която да минава нейният съпруг. Но тогава нощният скрин щеше да избута писалището й към вратата за съседната стая. Трябвало е да се лиши от удобната мебел, но вместо това е предпочела да зпоупотреби с обичта и търпението на спътника си.”
Дая разсеяно отвори чекмеджетата на скрина и погали някой от по- красивите дреболии: полирано до съвършенство бронзово огледалце с крачета отзад, костен гребен и две три шноли. Намери миниатюрна статуетка на изправен мъж, около който гола жена буквално се увиваше, обгръщайки го с ръце и бедра. Сгушила лице в шията на любовника си, изваяната дама имаше по детски дребно тяло и прекомерно дълги за ръста си нозе – пропорциите й бяха странни за човешка жена и елфаната изведнъж проумя, че съзерцава образа на своя сънародничка.
“В шията му има цепнатина”.
Ин Майме предпазливо стисна миниатюрния мъж за темето и челото, пазейки дългите си нокти, след което внимателно му завъртя главата. Дъх по-късно обезглавеното му тяло се оказа шишенце за парфюм, от чийто отвор я лъхна фин, сладострастен аромат. Чувственият мирис разтрепери нейните колене и тя с усилие отклони мисълта си от нахлулите в цялата й същност, пурпурни образи и чувства. Съсредоточи се отново върху характера на Елия - макар че самото съществуване на този парфюм.... по-точно особен “аромат”, даваше последните, завършващи щрихи за душевността на лечителката. Стопанката на този дом живееше в привидно мрачна, строга къща и държеше книгата си с билки върху писалище, наподобяващо олтар - но всъщност представляваше властолюбива, охотно угаждаща си самка.
“Имам чувството, че ако я разпитваме и тя изведнъж каже "скачайте", повечето от нас ще подскочат. Аз съм по-женствена от нея и само ще се усмихна на повелята й... но може би вътрешно ще трепна. Тя е умна и горда, няма да ми отстъпи... а на мъжете направо им стъпва на вратовете”
Елфаната неволно спря поглед върху вещите на съпруга – укротен, покорен като ум, сърце и слабини – следата от приъсъствието му събуди нещо средно между гняв и жал в нея. Неговите пособия изглеждаха повече от скромно и сякаш нямаха собствено място в дома – там, където се срещаха с вещите на домакинята неговите някак “отстъпваха”. Съществуваше неуловимо, но съвсем ясно усещане за “подчиненост” - то нямаше нищо общо с доброволното покоряване на силните мъже пред любимите жени.
“Или винаги е бил нищожество, или тя е злоупотребила с властта, която той по собствено желание й е дал. Елия е глупачка. Мъжът трябва да бъде измъчван, за да знае, че го обичаш... не кастриран. Заслужава да я накажа за това, което прави...”
Последна промяна от cherno_slance на чет май 13, 2010 7:36 pm, променено общо 19 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Cocaine
Гвардеец
Мнения: 694
Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Cocaine » нед мар 21, 2010 11:53 am

Малко преди нахълтването на жриците:
- Аз също смятам да поема един от постовете – каза Кора.
- Разбира се, първо трябва да уточним как ще действат постовите. Ако някой мине покрай мен, да стрелям ли, или просто да наблюдавам? – запита Тирел.
- Аз мисля, че следва да се проследят излизащите, за да ни отведат до Елея, евентуално. – прокара замислено пръсти по косата си Кора. - Но това ще стане мноого трудно... Може би си струва да изскачаме от храстите и да питаме "ти накъде?". Все пак тук се ползваме с известен авторитет.
- Позволете да не се съглася. Така има опасност евентуалния приятел на Елея просто да каже "ми, на чист въздух" и да излезе през някоя от по-малките пътеки. Затова смятам, че ще е по-добре да тръгнем след тях.
- Ако преследваме някой, може да се окаже, че просто сме си изгубили времето и междувременно по пътеката са минали още 2-3 души, непроследени.
- Може да се правим, че ги срещаме случайно и пак да ги питаме какво правят, като им заръчаме да ходят да ни помагат с търсенето и да гледаме дали пак ще пробват да минат от там.
- Аха, става! – плесна с ръце Кора.
- А ако пак минат, значи имат някаква много конкретна цел.
- Чудесно! НАчалник Тхак, а вие бихте ли имали нещо против да застанете някъде нависоко, откъдето да следите някой да не се измъкне неофициално? Гръмогласен сте, вярвам, че ще можете да ни предупредите при нужда.
- А, не знам, ако сте убедени, че така ще мога да ви помогна... – подхвана гигантът.
- Да, така според мен може да стане! Тогава на нас не ни трябват толкова зорки хора, колкото такива, които добре да играят ролята на "ударени". – като срещна леко обърканите погледи на спътниците си, Тирел се зеа да обясни. - Аз ще се правя на активния търсещ от врата на врата, колкото хората да останат с впечатлението, че сериозно сме се захванали с търсенето.
- Хм, тогава смятам, че тези, които говорят най-увлекателно от нас може да поразпитат в храма и при обущаря. Отче, когато Дая привърши с огледа, я помолете да обиколи селото заедно с вас. Опитайте да се набиете на очи, докато разпитвате къде е лечителката. Целта ни е преди всичко да разбуним духовете.
- Трябват поне още двама за другите два изхода. – отбеляза елфът.
- Трябват поне още двама за другите два изхода. – отбеляза елфът.
- Карас? Като ловец можеш да се справиш със задачата нали? А третият... Ако няма доброволец сред нас, може да ползваме някой от членовете на местното опълчение. Ако е местен, няма дори нужда да се крие, може да се прави, че е излязъл да бере гъби, примерно. Човек, на който може да се има доверие. Или по-добре, някой от родата на Паоло!
- Защо пък роднина на Паоло? – намеси се Дая.
- Защото спасихме семейството му от смърт и защото вярвам, че той вече е доста заинтересован да стигне до дъното на тази история.
- Това за Паоло е много добра идея! – одобри Тирел. - Само се надявам, че ще ни помни с доброто, че му спасихме родата, а не с лошото, че не успяхме да спасим детето. – последвалата тишина показа, че все още никой не бе успял да се оттърси от събитията миналата нощ. – Е, ако няма възражения, най-добре да действаме.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.

Заключена