IV. Седемте вери

Още един континент в света на Магландиум.

Модератор: hameleona

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

IV. Седемте вери

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 9:59 am

Част Четвърта: Седемте Вери

На Хоул могат да се срещнат пет основни раси: хора, елфи, джуджета, наги и лийнайци . Има изключително малко представители на гигантите, но те не са чисти такива, а са плод на кръвосмешение между гиганти и хора. Базирани предимно на това расово разделение, на континента се отличават няколко духовнически организации, наричани от всички “църкви”.

Сред хората се срещат две основни религии – “Църквата на Пантеона” и “Църквата на Орим”. Джуджетата, почти без изключение, следват “Църквата на Бона”, а нагите и лийнайците изповядват два различни култа към Нетилун (наречени от хората с общото понятие “Църквата на Дълбините”). Елфите също са разделени. Едната организация се нарича “Последователите на Тримата Повелители” и господства в Елфолес. Нощните Елфи пък си имат свой собствен странен култ към трите луни, уникален по своята същност и структура. Освен всичко това има и „Забравените култове”, които не са точно вяра, но все пак съществуват официално.

Това са седемте официални вярвания. Освен тях, почти изчезналите гоблини и множество тайни последователи се прекланят на черния властелин Ахра-Ман, ала за тях официално никой нито знае, нито говори.

Хоул почти не е засегнат от божествени влияния и единици са вярващите, надарени от тях с някакви мистични способности. Това не е попречило на днешното духовенство да притежава неоспоримо влияние над простолюдието, въпреки че в някои случаи това става с потъпкване на свободната воля на хората. Почти няма въпрос, по който Седемте вери да са единодушни, освен за историята от преди Първата Война на Боговете. Там се среща противоречия само по въпроса за създаването на расите. За близо петнадесет века, религиите на Хоул са се променили дотолкова, че е трудно да се познаят първоизточниците им. Всеки изтъква надмощието и могъществото на своя бог или богове и рядко зачита вярата на останалите.

Следва описание седемте основни вери, учението им, организацията им, реалностите и тъмните им тайни.


Църквата на Орим


Култът към Орим не е възникнал на Хоул. Каквото и да се заблуждават останалите създания, не е възникнал и на Магландиум. Неговите инициатори са пратеници от други земи, ала не е много ясно точно откъде. Предполага се, че са дошли някъде от северозапад. В една хроника на Алантий Далех е описан първия контакт между тези тайнствени хора и град Арклейм:

“Беше ясен, светъл ден през лето двеста двадесет и трето. Галерата акостира на дока ни. Никой не знаеше от къде идва този странен кораб с една мачта и тридесет двойки гребла, подредени в един ред. Платното бе бяло, с изрисуван на него златен кръг. Оказа се, че това е символът Божи – Светилото на Орим.

И тогава, отпървом аура от светлина заслепи очите ни, а после от кораба слязоха три фигури. Бяха облечени в бели дрехи, които изглеждаха като прави поли. По-късно научих, че се наричат “тоги” и всички в тяхната страна ги носели, за да понасят по-леко жегите. Десетилетие след това, нашите свещеници изкопираха тогите, като леко ги промениха и създадоха своята църква.

Ала нека се върна на онзи паметен ден. Когато тримата мъже застанаха на кея, те започнаха да говорят за Бог. За великия и всевластен Орим. И думите мигом намериха сърцата ни. Веднага прозряхме истината в тях. Площада бе изпълнен с почти хиляда души. Всички едновременно паднахме на колене, притиснати от истината. Досега бяхме живели в грях, но тези благородни люде идваха да ни покажат правилния път. И който чу словото им се преклони пред тях.

Сега вече съм много по-стар. Гоня деветдесетата си зима, но още се чувствам окрилен от спомена. Еретиците твърдят, че Месиите били магьосници и че с магия постигнали властта си над нас, но аз не вярвам в това. Никой не може да опише чувството на удоволствие и удовлетворение, което те предизвикаха у нас. Те ни посочиха Пътя. Те ни разкриха словото Божие и сега ние трябва да въздигнем властта му над останалите неверници и да им посочим пътя към сърцето Му.”


Може би най-добрата новина за култа към Орим бил факта, че много висши военни го прегърнали и станали фанатични вярващи. Не им отнело много време когато през 248-ма година те извършили военен преврат в арклеймската република, чрез който узаконили Църквата на Орим, като единствената разрешена вяра в пределите на новосъздадената империя. Последвали някои от най-мрачните години из арклеймските територии. Другите вери били изкоренени с изключителна жестокост – хиляди били разпнати на кръст или изгорени на клада като еретици.

По това време започнало събитието, известно като Първата религиозна война, която Арклеймската империя и съответно църквата на Орим губят трагично.

Църквата се принудила да се успокои и да насочи всичките си сили към налагане на власт над собствените си миряни. Поради отслабеното влияние на императора и армията, селяните а и останалите градове в империята започнали да надигат глава и да се говори за бунт. Църквата също била обедняла от постоянните войни, но бързо намерила решение, макар и изключително грубо – мнозина от богатите жители бил обвинени в еретизъм, а имуществото му – конфискувано. В пристъп на идейност, кардинал Енцо Перлоси предложил на папа Годват ІІІ да създаде орган, чиято задача да е търсене на грешници и борба с демоните. Така, през 538-ма година е създадена организацията проляла най-много невинна кръв в историята на Хоул – Светата Инквизиция.

Арклейм тъкмо затвърдил позициите си и отново напълнил хазната, когато гоблините атакували. Император Августин ІІ ясно осъзнавал, че сам не би могъл да се справи със заплахата и проводил пратеници до всички страни и владетели на континента. Гоблините били отблъснати, а между страните се установил крехък мир, продължил до свалянето на Августин от трона. Императорът се опитал да ограничи властта на църквата и бил прогонен, като избегнал смъртта на косъм. Августин се заселил в Антелия и значително подобрил вътрешното устройство на държавата и най-вече на армията й. Основно поради неговата помощ, Антелия устояла на последвалите атаки от Арклейм. Империята отново повела войни с всичките си съседи, но отново била победена по всички фронтове. И така до наши дни…

Църквата на Орим проповядва странни и интересни идеи. Според нея, Орим е единствената рожба на Създателят и с това – единственият истински бог. Всички останали са демони или в най-добрия случай – полу-богове. Според теориите на Църквата, Орим е създал хората, които били първата разумна раса на Титания. Повечето митове и легенди биват безразборно осакатявани и преиначавани, за да се постави Орим като единствен бог.

Основно, властта на църквата се крепи на вярването за ад и рай. Според вярванията, след смъртта си, всеки отива в едно от двете места. Адът е бездна, където душата ще бъде обречена да служи на демоните и да страда еони, докато не изкупи греховете си. Раят пък е мистично място, където животът е спокоен, цари мир и щастие и всеки се чувства добре.

Божите заповеди
Пророците проповядвали множество неща, но в основата на всичко били заповедите, които Орим съобщил на Пророк Галдрир малко след Втората Война. Заповедите са преминали през няколко тълкувания, като последното е от 821-ва година. Самите заповеди са осем и гласят следното:

1. Нямай друг бог освен Мен
2. Не си прави кумири
3. Не убивай
4. Не кради
5. Не пожелавай жената на ближния си
6. Не се забърквай с демоничното

Последната заповед е най-често подлагана на „обновяване”. Като „демонично” се определят все нови и нови неща – цялата Църква на Пантеона и верите на другите раси, също така по-голяма част от магията, некромантията и вещерството. Официално магията не е забранена, но за практикуването й е нужно разрешение, издавано от органите на църквата. Практикуването на магия без разрешително, се смята за ерес и се наказва с горене на клада.

По тези заповеди се е спорило и ще се спори, но църквата е твърдо зад тях и толерира прегрешаване само на третата заповед – според тълкуването й, убийството на неверници не се наказва със страдание на душата след смъртта.

Устройство на Църквата
Оримската църква е една гигантска машина, която не е променяла структурата си от хилядолетие. В нея има един орден, отговарящ за издирване на греховете човешки и тяхното изкупление (Инквизицията), едно армейско подразделение (Бялата гвардия) и редовните църковни служители.

Църковни правила
Описаните по-долу правила са валидни за всички части от Църквата на Орим, освен за Инквизицията, която си има свой собствен таен правилник.

Права и задължения на свещеника според кодекса от 332-ра година.
1. Свещеникът трябва да се подчинява безусловно на тези с по-висш сан от него, освен ако:
- заповедта противоречи с по-ранна такава идваща от по-високо ниво;
- заповедта подтиква към вършене на зло.
2. Свещеникът стриктно трябва да спазва Божиите заповеди.
3. Свещеникът задължително трябва да положи обет за безбрачие, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
4. Свещеникът трябва задължително да положи обет за въздържание от плътски удоволствия, освен ако е благородник или член на Ръката на светлината.
5. Свещеникът е длъжен да се бори всячески с неверниците, но ако няма възможност да победи или поне да получи добра цена за живота си, може да отстъпи.
6. Свещеникът е длъжен да докладва за всяка ерес, която забележи в най-кратък срок, с изключение на следните ситуации:
- ако може да я унищожи, нека да го направи преди да докладва;
- може да отложи докладването на ереста, ако това ще му помогне да нанесе голям удар на Злото или да открие по-голяма ерес.
7. Свещеникът има право да жени и развежда, задължително спазвайки Брачните Декрети от 301-ва година.
8. Свещеникът може да именува деца.
9. Свещеникът може да посвети неверник в правата вяра.
10. Свещеникът може да опрости малък грях, спазвайки Декрета за Греховете от 328-ма година.

Брачни Декрети
от 301-ва година

Декрет 1-ви
За това кой може да сключва брак
1. Брак може да се сключи от следните лица:
1.1. Жена/момиче на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите
1.2. Мъж/момче навършило пълнолетие според местните обичаи, но задължително на възраст:
- над 12 години при хората
- над 26 години при елфите
- над 21 години при джуджетата
- над 16 години при полу-елфите

Декрет 2-ри
За това кой не може да сключва брак
1. Брак не може да се сключва между:
- роднини до трето коляно включително;
- каторжници, престъпници и неверници;
- неразведени лица;
- благородно момиче и неблагородник.
2. Брак не може да се сключва при следните условия:
- при несъгласието на едно от лицата;
- без съгласието на родителите;
- по време на празник;
- по време на траур;
- по време на пости.

Декрет 3-ти
Изключения в Декрет 1-ви и Декрет 2-ри
1. Брак между благородници може да се сключи, дори ако:
- момичето/момчето не е навършило нужните години;
- момичето и момчето са втора степен на родство (първи братовчеди);
- момичето и момчето са брат и сестра, от различни майки/бащи.
2. Брак може да се сключи между първи родственици (син с майка си, баща с дъщеря си, брат и сестра), ако момчето/момичето е осиновено и брака ще премахне възможността за оспорване на унаследяването.

Декрет за Греховете
от 328-ма година

1. Степени на прегрешение:
1.1. Малък грях – нечестиви мисли, изневяра, кражба.
1.2. Голям грях – убийство, идолопоклонничество, изнасилване, кражба на църковно имущество, нарушаване на клетва, забъркване с демоничното, магьосничество без разрешително, еретизъм.
1.3. Непростим грях – нанасяне на щети върху църква, манастир, храм, катедрала или свещени книги, убиване или измъчване на свещеник.
2. Опрощаване на греховете
2.1. Малкия грях може да се изкупи чрез изповед пред който и да е свещеник. Той ще прецени дали трябва покайващия се да изтърпи някакво наказание или не.
2.2. Голям грях може да се изкупи с изповед и получаване на индулгенция от свещеник със сан, по-висок от дякон. Той ще прецени, дали покайващия се трябва да изтърпи някакво наказание и какво.
2.3. Само Папата може да опрости Непростим грях.
3. Земни наказания:
3.1. Свещеника трябва да прецени на място, какво е нужно да стори съгрешилия, за да изкупи греха си.
3.2. При Голям грях се препоръчва конфискуване на имуществото. Ако съгрешилия е имал добри заслуги към църквата преди извършването на греха, трябва да бъде прогонен извън Империята с дрехите на гърба му и 1 жълтица.
3.3. В случай, че грешникът не е имал заслуги, освен конфискуване на имуществото, следва той и всичките му съучастници, ако има такива, да бъдат изгорени на клада.

Йерархия на Църква на Орим

Йерархията в отделните храмове и манастири е сложна и заплетена, но общо може да се подреди по следния начин:

1. Послушник – новоприет за обучение служител. Трябва безпрекословно да слугува на всички останали и упорито да изучава свещените текстове. Носи бяло расо.
2. Посветен – послушник, приет за помощник на определен свещеник. Другите равнопоставени нему свещеници губят правото да му заповядват. Само духовниците с по-висш ранг (просветлен или нагоре) могат да го правят. Носи бяло расо с червен колан.
3. Свещеник – човек, който обслужва народа, проповядва правата вяра и да дава опрощения на малки грехове. Познава се по черното расо.
4. Просветлен – свещеник със статут на “докоснал се до Бога”. Бива посветен в някои тайни на Църквата, като това му носи и по-висок престиж сред населението. Повечето просветлени бързо се издигат на по-висок пост. Към черното му расо е добавен бял колан.
5. Абат – върховен управител на отделен манастир или катедрала. Рядко се появява сред простолюдието, тъй като се занимава предимно с грижи за поверената му институция. Отличават го тъмносиньо расо и черен колан.
6. Епископ – наставник на църковните обекти в дадена околия. Основната му дейност е координиране на действията на абатите и съгласуването им с върховното ръководство. Носи чисто кафяво расо.
7. Магистър на орден – духовник, назначен за учител на всички, следващи Божия път. Отделно се занимава с приобщаването на повече последователи към ордена, в който е приет. Обикновено се издига от Просветлен, но има случаи абати или епископи да пожелаят този пост. Магистърът изнася лекции или индивидуални уроци, както и следи за напредването на вярващите. Макар дейността му да не е свързана пряко с упражняване на църковната власт над народа, този пост е много уважаван вътре, в самата структура на Църквата. Всеки го познава по бялото расо със син колан.
8. Кардинал – Управител на духовен орден (клон от църквата). От него зависят много съдби, както на служителите в ордена, така и на хората, живеещи в земите, “покровителствани” от ордена. По принцип се движи с карета и охрана, и носи черно расо с червен колан.
9. Кардинал от вътрешния кръг – във “вътрешния кръг” се приемат личните съветници на Папата – кардинали, които твърдо са доказали своите способности и желание да утвърждават вярата в единствения Бог. Всички други служители се плашат, когато видят човек в черно расо с лилав колан.
10. Папа – един-единствен духовник, върховен глава на цялата църква. Над него е само Орим. Заповедите му никога не се оспорват, дори се приемат за дадени от самото Светило. Постът е пожизнен, а след смъртта му се наследява от кардинал от вътрешния кръг. Папата единствен не носи расо, а изцяло бели и силно натруфени одежди.

Инквизицията
Инквизицията има отделна структура от църквата. От цялата църковна йерархия, единствено папата има власт над инквизиторите. В инквизицията има много постове, всеки със свои задачи и задължения.

1. Ухо – най-ниския ранг в инквизицията. Задачата на носителя му е да търси информация и слухове за всичко и всеки и да ги предава на по-висшестоящите. Може да се издигне нагоре по стълбицата в Око или Нож.

2. Око – стои точно над Ухото, задачите му са същите, но Очите на Инквизицията са вече доказали се събирачи на информация и обикновено се изпращат на специални задачи – да следят определен човек или цяла организация. Обикновено добре представилите се Очи биват вербувани за членство при Ръката на светлината, но могат и да се издигнат по стълбицата до Инквизитор или Инспектор.

3. Нож – тези, които поемат “специалните” поръчки на Инквизицията. Някой път някое създание просто трябва да изчезне или нечия къща да изгори. Ножовете са елита на Ушите. Общо взето, всеки Нож, при желание от негова страна, може да постъпи като Ръка на светлината. Но за един Нож няма други пътища за развитие, освен може би като Разпитвач.

4. Инквизитор – официалните представители на Инквизицията. Движат се във висшите среди и събират информация. Притежават правомощия да издават заповеди за задържане или разпит, при наличие на достатъчно доказателства. Не рядко инквизитори биват вербувани за Ръката на светлината.

5. Инспектор – официален представител на Инквизицията. Обикновено се движи с въоръжен ескорт. Винаги отива някъде по сигнал на Инквизитор. Задачата му е само една – да намира доказателства и улики за вина, демонопоклонничество и преклонение пред Ахра-Ман.

6. Разпитвач – задачата му е една – да измъкне признание, често чрез мъчения. Никой не харесва разпитвачите, дори и Ножовете.

7. Белият Епископ – ръководителят на Инквизицията. Винаги се издига от съсловието на Инквизиторите.

Практически, само за да стане Инквизитор или Инспектор члена на организацията трябва да е изучил религията и да е завършил семинария. Затова около три четвърти от Инквизицията са просто наемници, които работят за пари, а не за Бог.

Щом веднъж достигне поста Инквизитор или Инспектор, служителя започва да се развива и в духовнически сан. Важно е, че докато не стане Просветлен, никой няма право да разкрива, че е член на Инквизицията. Интересен е факта, че Маршалът на Бялата Гвардия има правото да прекрати Разследване на Инквизицията, освен ако то не е заповядано лично от Папата.

Инквизицията няма официални седалища, освен това в Арклейм.

Бялата гвардия
Военно подразделение в служба на църквата. Структурата им е силно обвързана с тази на Инквизицията. Подредбата на чиновете е проста и е описана внимателно още при създаването на Бялата гвардия:

Едикт за Бялата гвардия

1. Структурата на Бялата гвардия:
1.1. Новак – приет за обучение в Бялата гвардия.
1.2. Редник – редови войник от гвардията.
1.3. Ефрейтор – командва един отряд (30 души).
1.4. Сержант – командва взвод (три отряда – 90 редника + 3 ефрейтора); разполага с личен ординарец и пет телохранителя.
1.5. Капитан – командва рота (три взвода – 270 редника + 9 ефрейтора и 3 сержанта с ординарците и телохранителите им (21 души) или общо 300 войника); разполага с ординарец, оръженосец и двадесет телохранителя.
1.6. Майор – командва поделение (три роти – 810 редника + 27 ефрейтора + 9 сержанта с ординарци и охрана (63 души) + три капитана с ординарците, оръженосците и телохранителите им (72 души) или общо 972 войника); разполага с ординарец, оръженосец, знаменосец и 25 телохранителя (общо легиона наброява 1000 души с майора си).
1.7. Генерал-защитник – майора, който командва поделението в Арклейм.
1.8. Генерал – командва една от трите дивизии (три поделения или 3000 войника общо). Разполага със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.
1.9. Маршал – командва цялата структура на Бялата гвардия. Разполага с със слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители.

Общо състава на Бялата гвардия не трябва да надвишава 8100 редника, 270 ефрейтора, 90 сержанта (заедно с техните 540 души ординарци и телохранители), 30 капитана (заедно със техните 690 души ординарци, оръженосци и телохранители), 10 майора, (заедно със техните 280 души ординарци, оръженосци, знаменосци и телохранители), 1 Генерал-защитник (заедно със неговите 28 души ординарец, оръженосец, знаменосец и телохранители), 3 генерала (заедно със техните 300 души слуги, ординарци, оръженосци, знаменосци, вестоносци, писари, магьосници, свещеници и телохранители) и един Маршал (също със 100 души - слуга, ординарец, оръженосец, знаменосец, три лични вестоносеца, писар, магьосник, личен свещеник и три отряда телохранители). Общо служещите в Бялата гвардия не трябва да надвишават 10 443 души, от маршала до последния редник. Единствено по време на война се сформират още две поделения.

2. Пояснение за прикрепените към командирските чинове служители:

Ординарец – редник, помагащ на командира си при приготвянето за битка (слагане на доспехи), както и поддържа снаряжението на командира си (лъска и заточва, носи на поправка). При влизане в бой язди зад командира си и го пази от атаки в гръб.

Оръженосец – редник, който подбира и се грижи за оръжията на командира си (иззема поддръжката на оръжията, но не на броните, от ординареца). В бой язди от лявата му страна и го предпазва с големия си щит. Носи няколко допълнителни оръжия за да ги подава на командира си, ако последния изгуби своето.

Знаменосец – носи знамето на поделението/взвода и се грижи за него. В битка язди зад оръженосеца на командира си, а основната му задача е да пази себе си и знамето.

Слуга – просто човек, който се грижи за всичко, което господаря му заповяда. За тази и следващите позиции заплатите се плащат от касата на Бялата гвардия.

Вестоносец – избира се сред най-бързите ездачи от новаците. Задачата му е да носи съобщения.
Писар – занимава се със счетоводството на частта, подчинена на командира.

Магьосник – занимава се с неутрализиране на противниковите магове и изравняване на магическия баланс на силите. Рядко влиза в самата битка, но тогава язди между ординареца и знаменосеца.

Свещеник – грижи се за много неща, едно от които е здравето на командира. Язди между оръженосеца и командира.

Лични телохранители – избират се сред най-изявилите се с бойни качества редници. Яздят пред и около командира в битка и поемат стражата пред палатката/стаята/резиденцията му в мирно време.

3. Полагаемо снаряжение на войниците според чина и поста им:

Новак – меч и кон. За всички останали постове също се полага кон.
Редник – сабя, кръгъл стоманен щит, плетена ризница, стоманен малък шлем, пика, наколенници, набедреници и нагръдник. Задължително носи и табард и плащ в чисто бяло, без гербове.
Ефрейтор – снаряжение като на редник, но шлемът е голям стоманен, а на табарда има червена диагонална линия.
Сержант – снаряжение на ефрейтор, но също така и налакътници и нараменници. На табарда му има две червени диагонални линии.
Капитан – пълна стоманена броня, пика, меч, голям щит, наколенници, набедреници и голям стоманен шлем със забрало. На табарда му има три червени диагонални линии.
Майор – пълна рицарска броня. Половината му табард е жълт, а наметалото му е поръбено с червено.
Генерал-защитник – снаряжение като на майор.
Генерал – като на майор, но табарда му е със синя половина, разделена от бялата със златиста лента. Наметалото е червено от вътрешната страна.
Маршал – снаряжение по избор.
Ординарец – снаряжение като на ефрейтор, но табарда е чисто бял.
Оръженосец – снаряжение като на капитан, но щита е уголемен, а табарда е чисто бял. Носи допълнителни три меча.
Вестоносец – бърз кон и бял табард.
Лични телохранители – снаряжението е като на командира им, но табардите и наметалата са чисто бели.
Знаменосец – снаряжение като на редник, но наметалото му е червено

4. Обучение:
Новаците трябва да бъдат обучени на конен бой. Чак след като се научат да яздят и да се бият в строй, могат да чакат повишение в редник.

5. Правилник:
Войникът трябва да спазва заповедите на командващия си стриктно.
Войникът не трябва да пиянства.
Войникът не трябва да се жени.
Войникът не трябва да приема подкупи.
Войникът трябва да помага на братята си по оръжие.
Войникът няма право да членува в организации, които могат да повлияят на службата му.
Войникът има право да подаде оплакване от командващия го на по-висшестоящ (войник с оплакване би бил приет и от самия маршал, ако е наложително.)
Войникът има право да подменя веднъж годишно екипировката си с нова.
Войникът има право да подменя повредено снаряжение след битка с ново.
Войникът има право да смени коня си с нов, в случай на остаряване, нараняване или окуцяване на животното.

6. Постъпване, служба и оттегляне:
За Новак може да постъпи всеки човек, навършил пълнолетие. Службата му продължава поне десет години, като след това войникът може да избира дали да служи още три или не. Така, на всеки три години, той ще бъде запитван, докато не стигне тридесет и една години служба. Тогава е длъжен да се оттегли. Всеки трябва да се оттегли, ако навърши съответно 55 години. За войните с чин над Капитан изискването за оттегляне отпада и освобождаването им е задача на Маршала. Повишаването в чин става само при освобождаване на свободно място и по заповед на една степен по-висшестоящ офицер. Повишаването или разжалването на Маршала става само чрез заповедна Папата.
При оттегляне от служба, на войника му се заплаща определена сума, зависеща от чина и дължината на службата му, съответно:
За редник или ефрейтор – десетократно 1/3 от стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините служба.
За сержант или капитан – пет пъти стойността на месечната му заплата, умножена по броя на годините му служба.
За майор, генерал-защитник и генерал – стойността на годишната му заплата по броя на годините служба.
За маршал – тройно стойността на годишната му заплата, умножена по броя на годините му служба.

7. Съотношение на заплатите на войниците:
Редникът получава базова сума, определена от Папата (приемаме я за 1-ца).
Ефрейторът получава двойно повече от редник (2*1 = 2 пъти).
Сержантът получава тройно повече от редник (3*1 = 3 пъти).
Капитанът получава двойно повече от сержант (2*3 = 6 пъти).
Майорът получава четворно повече от сержант (4*3 = 12 пъти).
Генерал-защитникът получава тройно повече от капитан (3*6 = 18 пъти).
Генералът получава двойно повече от майора (2*12 = 24 пъти).
Маршалът получава десетократно повече от капитана (10*6 = 60 пъти).

8. Наказания за нарушения на правилника:
8.1. За неподдържане на снаряжението – глоба в съответната стойност (цената на повреденото снаряжение). При трето такова провинение – изгонване от гвардията, ако е редник или разжалване до редник, ако е ефрейтор.
8.2. За неполагане нужните грижи за коня – удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.3. За нарушаване на заповед – смърт.
8.4. За кражба – изгонване и отрязване на дясната ръка.
8.5. За убийство – смърт.
8.6. За пиянство - удари с камшик, с брой равен на петкратно броя на провиненията.
8.7. За подкуп – изгонване от Гвардията и пращане на каторга.
8.8. За женене – изгонване от гвардията.

9. Задължения на гвардията:
Защита на Църквата и Инквизицията.
Защита на Инквизиторите и Инспекторите.
Защита на Папата.
Защита на Белият епископ.
Защита на Свещениците.
Осигуряване на едно поделение за защита на столицата.
Защита на населението на Арклейм.

10. Гвардията се подчинява на заповеди, издадени лично от самия Папа. За кратък период от време инквизитор или инспектор могат да командват малки отряди, но това време не трябва да надвишава седем дена. Някой извън военната структура на Гвардията може да поеме командването на бойна част само по заповед от Папата или Маршала.

Ето как изглеждат постовете в Инквизицията и Бялата гвардия, съпоставени едни с други (от най-низшия към най-висшия):
Разпитвач / Редник
Ухо / Ефрейтор
Око / Сержант
Нож / Капитан
Инквизитор Просветен или инспектор Просветен / Майор
Инквизитор Чадо или инспектор Чадо / Генерал
Инквизитор Дякон или инспектор Дякон – нямат аналог
Белият Епископ / Маршалът
Над всички тях стои Папата.

Понякога гвардията е единственият орган, което възпира Инквизицията да прекалява с правомощията си. Гвардейските командири се избират не само за качествата си като тактици, но и заради реалистичния си поглед над света. Белите гвардейци не са склонни да виждат във всеки селянин еретик или демонопоклонник и това ги прави уважавана сила, почти колкото рицарските ордени. Не е тайна, че немалко от рицарите в ордените са бивши гвардейци. Дисциплинираността, доброто обучение и школовка на Белите гвардейци ги прави великолепни войни и опасни противници на бойното поле.

Ръката на Светлината

Тайно общество от типа “всеки знае за него, но не смее да говори”. Нещо средно между наказателни отряди на църква и разузнаване. Докато Инквизицията е за пред хората и се занимава с общо взето малки прегрешения и проблеми, то Ръката на светлината решава такива от най-висок порядък – разследва еретичните секти, извършва конспирации и има агенти навсякъде. Според слуховете, веднъж в разговор помежду им, член на Съвета на Венес споделя на Маршала на Бялата гвардия, че Ръката на Светлината е единствената разузнавателна служба, която може да се сравни с венеските Непродумващи и грикските СС.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:26 am

„Толерантността е всичко” или
Църквата на Пантеона


Тази църква съществува още отпреди Войната на боговете и влиянието й е покривало голяма част от Титания. Подобно на религиозните течения в на Магландиум, църквата почита множеството богове, признава Тримата Повелители и дори новопоявилата се вяра в Четирите вятъра. Който е имал възможност да изучи структурата й и да я съпостави с тази на Църквата на Орим, веднага ще разбере, защо двете институции се ненавиждат. Докато Църквата на Орим е със структура, наподобяваща военната, с агресивно мислене и изпълнена с фанатизъм, Пантеонистите са коренно различни – имат много по-свободна организация, изключително толерантни са към другите вери и са по-скоро помощници и съветници на обикновените хора, отколкото техни предводители.

Пантеонистите не изповядват вярването за Ад и Рай. Донякъде приемат идеята за ада, но според тях, след смъртта си, всеки отива в обятията на определено божество, където се чувства добре и е щастлив, ако е заслужил. С това вярване е свързан и може би най-важния ритуал в живота на един пантеонист – погребението, но за него по-нататък..

Църквата на Пантеона покровителства и два рицарски ордена – Ордена на Орим и Ордена на Салфейс. На теория и Ордена на Пандем също й е покорен, но от столетия той се е превърнал в лична гвардия на грикския маршал.

Вярванията на Пантеона
Пантеона обхваща всички познати богове и това му помага да поддържа добри отношения с останалите вери. Пантеона не се отклонява от общоприетите възгледи за религията и историята. На върховно място е поставен Орим, като предводител на новите богове в битката им със старите. Под него са другите три – Алфанна, Салфейс и Нетилун. Ахра-ман е представен като злия бог, който вечно се опитва да унищожи всичко сътворено, което си е вярно.

Тримата повелители са богове, възникнали от самата есенция на света и създали на първата разумна раса – елфите. Пантеона не изопачава истината за арогантността на повелителите, които отказали да споделят тайната на сътворението с останалите богове и вероломното им нападение над джуджетата. Според Пантеона, след това нападение, останалите богове ги принудили да се оттеглят в друго измерение и да не се връщат никога повече. Все пак, Пантеонът не отрича, че Повелителите още могат да се докосват до света и да помагат на последователите си.

Бона е описан като благ и добродушен бог, който е бил заблуден от Нечестивия и несъзнателно му помогнал в началото на Втората Война. Според Пантеона, Бона сам си наложил изгнание, когато осъзнал какво е свършил, като преди това помогнал на останалите богове в Последната битка срещу Ахра-Ман.

Четирите вятъра са представени като богове от типа на повелителите и философия им е запазена почти непокътната.

Новите богове

1. Орим
Наричан Орим Повелителят, Орим Създателят и още поне по сто различни начина. Той бди над своите чеда, хората, и ги предпазва. Добър бог, строг но справедлив. Основният му елемент е светлината, а цвят – бялото. Ако реши да се появи в човешки облик се преобразява в мъдър старец с дълга, бяла брада. Изразява предимно градивното начало, но може и да наказва и то страховито. Негови празници са зимното и лятното Светилостоене.

2. Алфанна
Богиня на любовта и плодородието. Добра и блага богиня, която прощава лесно, но в гнева си може да е опустошителна. Според вярванията, няма по-красива жена от нея. Основната й задача е да предпазва и лекува, най-често чрез служителите си. Обича да слиза на земята и да броди сред смъртните, като им помага. Тогава е облечена в прилепнала зелена рокля. Целувката й носи щастие, а докосването й – изцеление. Основният й елемент е дървото, а основния й цвят – зеленото. Най-почитаният неин празник е първия ден на пролетта.

3. Салфейс
Богът на войната и болката. Смятан за зъл бог от простолюдието, но почитан от войните и благородниците. Обикновено има навика да покровителства млади войни и да им помага. Според преданията, често слиза на земята и се вселява в някой войн по време на битка. Ако слезе в собственото си тяло, се появява по два начина, според това, кой разказва историята. Ако слушате някой свещеник, той ще ви каже, че се появява като млад войн в златни доспехи. Ако слушате някой ветеран, обаче, е по-вероятно да ви го опише като войн с очукана, но здрава броня от стомана или адамантий. Лицето му винаги е покрито с пълен шлем и не става ясно човек ли е или елф. Негов неофициален празник е пълнолунието на всяка червена луна (15-тия ден на месеца). Основният му елемент е Огъня, а цвят – червеното.

4. Ахра-ман
Богът на злото, хаоса и разрушенията. Смятан за най-висшия сред демоните. Няма празници и секти, смята се, че изричането на самото му име води до нещастие. Простолюдието използва наименования, като Нечистивия, Повелителя на Мрака, Повелителя на Бездната и подобни, за да го назовава. Въпреки липсата на празници, през най-дългата нощ в годината се изпълняват ритуали за отблъскването му, а във всяка къща се оставя запалена свещ, която да прогонва мрака. Пантеона смята, че Ахра-Ман е временно обезсилен и затворен в бездната, но че един ден той ще се освободи и заедно с майка си Кали ще се изправи срещу останалите богове.

5. Бона
Благо божество. Покровител на всички занаяти и най-вече на ковачите и миньорите. Няма множество последователи извън тези занаяти и расата на джуджетата. Негов елемент е гранит, а цвят – сребристо. Винаги е изобразяван като огромно джудже, държащо наковалня и чук. Няма официални празници, но всяка година, джуджетата отделят време за молитви през последния ден от фазата на синята луна.

6. Нетилун
Бог на морето, закрилник на пътешествениците и авантюристите. Поради особеното му единение със смъртния Тамон, е почитан и като закрилник на хората, които имат ясна цел в живота си и я следват неотлъчно. Няма нито един моряк, който да не го почита. Изобразяван е винаги като човек с буйна бяла брада и коса и тризъбец в дясната си ръка. Почти винаги има корона, тиара или просто венец от корали и/или водорасли на главата си. Цветът му е синьото, а елемент – водата.

Старите богове
Колкото и странно да е, Пантеона позволява прекланянето пред боговете от Първо поколение, с изключение на Кали, която, като майка на Нечистивия, се смята за по-зла от самия него.

1. Самариан
Повелител на живота, олицетворение на чистата доброта. Самариан е винаги добър и не може да изпитва омраза. Въпреки това, Пантеона ясно дава да се разбере, че в творенето на живот, той потиска малките създания и така несъзнателно върши зло. Няма официални празници, а и не се радва на много последователи, защото щерка му го засенчва успешно със своята чиста благост. Изобразяван е винаги като млад елф или човек. Няма официални празници.

2. Кали
Богиня на чистото зло. Повелителка на омразата. Майка на Нечистивия. Създателка на демоните (единствената истинска клевета срещу някой бог, която Пантеона налага). Кали завинаги е затворена в Бездната, но според философията на Пантеона, един ден тя ще се освободи и заедно със сина си ще се опитат да унищожат всичко живо на Титания. Почитането й е забранено. По стенописите в църквите я изобразяват като мускулеста жена със зъл поглед. Често към образа се прибавят костни доспехи и шлем от череп на дракон.

3. Хармонар
Пазителя на порядъка. Според Пантеона, задачата на този бог е само една – да следи за баланса в света. Единственото божество от Първо поколение, което има множество последователи. Няма официални празници. Изобразяван е винаги като старец, държащ везни.

Други богове

1. Тримата Повелители

Високомерни и арогантни, но изключително мъдри. Така ги представя Пантеона. Освен това, Пантеона проповядва вярването, че те живеят отделно от останалите богове, в измерение, което им е напълно подвластно. Нямат много последователи, освен сред полу-елфите и светлите елфи.

Повелителят на Гората
Той се грижи за всички горски масиви. Често дървосекачите му принасят в жертва плодове и пари на олтарите в светилищата му, за да го умилостивят и да не си навлекат гнева му, докато работят. Изобразяван като могъщ дъб или като елф, покрит с листа. Негов празник е денят в който разцъфнат дърветата, като всяка година и във всяка област това е различен ден.

Повелителката на Животните
Господарка на всички животни, независимо от размера и привичките им. Обикновено е почитана от ловците, които й поднасят дарове, за да не си навлекат нейния гняв по време на лов. Изобразявана е като млада сърна или висока стройна и елегантна елфана. В краката й е легнал вълк, а на рамото й – голяма птица. Неин празник е първият ден на пролетта.

Повелителят на Магията
Той покровителства всяка магия. Всички магьосници го почитат или поне уважават. Според мнозина, той е създал първите заклинания, въпреки преките доказателства, че за това са отговорни драконите. Съществува традиция да му се поднасят дарове преди особено опасен магически експеримент. Изобразяван е като млад елф със зелена или синя роба, по която са изписани вълшебни символи, а дясната му ръка е протегната в магически жест. Негови празници са всяко слънчево или лунно затъмнение (средно, от три до шест празника годишно).

2. Четирите Вятъра
Вярата в боговете, които на Магландиум се почитат от гигантите, е пренесена на Хоул от славите – човешко племе, обитаващо североизточната част от континента. Съответно, това е довело до леки изменения във вида им, но не и във функциите. Техен общ елемент е въздуха. Според Пантеона, някога Ветровете били могъщи богове, но след като Бесиф се изправил срещу Мъртвия бог и загубил, всички загубили огромна част от своята мощ, а сестра му – зрението си.

Катала предвестява пролетта, защото носи дъждове и плодородие. Неин празник е денят, в който се разтопят последните снегове. Мампанг – южния вятър, предвестник на зимата. Неговият празник е при падането на първият сняг. Тамур – източния вятър, предвестника на лятото. Приветстват го през първия ден на лятото. Сетия – западния вятър, сляпата богиня, вечно придружавана от своя брат. Той е завинаги прикован във формата на бухал и й отстъпва зрението си. Предвестничка на есента. Неин празник е денят, в който почервенеят или пожълтеят листата на дърветата.

Четирите вятъра са почитани не само от славите, но и от земеделците, които им се молят за дъжд, за спиране на бури и други природни бедствия, свързани с въздуха. Всички Ветрове се изобразяват като полу-прозрачни хора. Мъжете – като мускулести и високи, въоръжени с различни оръжия, а жените – като крехки и красиви. Катала е чернокоса и черноока, а Сетия – русокоса и синеока. Тъй като почти една трета от хората, последователи на Пантеона, са земеделци, се оказва, че четирите вятъра са едни от най-тачените богове.

3. Фанаар
Въпреки че е споменат в не един религиозен текст и не една проповед, той почти няма последователи, а Пантеона не го зачита особено. Твърде е неразбираем за простолюдието, но все пак, всяко равноденствие е негов официален празник. Няма елемент, но има свой цвят – сиво.

Вътрешно устройство на църквата


Структурата на църквата се крепи на ордените. Ала докато ордените на Орим и на Салфейс са се превърнали в защитници на вярата и цялата църква, то останалите ордени имат по-различна функция. Те са следните:

Орден на Алфанна;
Орден на Нетилун;
Орден на Фанаар;
Орден на Хармонар.

Правилникът на църковните ордени не е кой-знае колко впечатляващ. Правилата са простички и лесни за спазване. Свещениците от църквата са длъжни да не убиват, освен при самозащита, да не пиянстват, да не вършат престъпления и да помагат на слабите според възможностите си. При неспазване на правилата се намесва Орденът на Хармонар, който отсъжда кой крив, кой прав и налага наказания.

За да постъпи някой в семинарията на църквата не е нужно нищо повече от желанието да отиде в най-близкия храм и да се запише. Следва обучение в какво ли не, докато се стигне определено ниво на знания. Следват приемни изпити за ученик, чието обучението продължава между две и три години, а накрая идват изпити за свещеник. Важно е, че обучението продължава и една година след като младия свещеник е станал такъв. Просто, през тази година, неговия орден го обучава на своите тайни знания и умения. Последната година обучение, понякога е много кратка – има случаи, когато свещеници са усвоявали нужните знания за по-малко от месец. Но колкото и кратко да е, обучението след приемане на сана “свещеник” е неизбежно.

Отличителните знаци на ордените са:

Орденът на Салфейс – медальон със слънце, върху което е поставен меч с острието надолу. Слънцето е златно, а меча – сребърен.
Орденът на Алфанна – тиара със знак на дъбов лист, изработена от дърво.
Орденът на Орим – тока със златист кръст и два меча, кръстосани зад него. Изработена е от метал, в повечето случаи – изцяло от злато.
Орденът на Нетилун – гривна с капка вода, ошлайфана от аквамарин (синьо-зелен диамант).
Орденът на Хармонар – везни, изработени от нескъпоценен метал.
Всеки накит е с размери до човешки юмрук, макар че правилата не забраняват и използването на по-големи.

Ордените и техните задължения:

Всеки орден в Църквата на Пантеона си има точно определена цел. Следователно, всеки се стреми да я спазва по възможност. Най-общо казано, Орденът на Орим се е посветил в борба с престъпници и разбойници, Орденът на Салфейс се възправя срещу всяко зло и се противопоставя на арклеймската „Църква на Орим” (по съвместимост, понеже единственото ясно определено зло – гоблините – си трае от столетия). Орденът на Алфанна се е посветил да помага на простолюдието. Орденът на Нетилун е закрилник на пътешествениците и основната му цел е да събира знания. Орденът на Хармонар търси истината и пази баланса, а Орденът на Фанаар просто наблюдава събитията в света и записва информацията.


Орденът на Орим
Рицарите на Орим са известни с добротата и отзивчивостта си, както и с грижата за простолюдието, съизмерима само с тази на Ордена на Алфанна. Орденът не е голям, но членовете му се отличават с фанатична обич към правдата и реда. Те постоянно препускат по пътищата в търсене на бандити и престъпници. И дали поради човешката природа или от нещо друго, винаги им се намира работа.

Правилата на ордена не са строги и се различават доста от тези на църквата. Още при създаването му, ръководителите на ордена съставят кратък списък с правила, които са останали непроменени и до ден днешен:
1. Спазвай волята на Боговете!
2. Помагай на слабите!
3. Давай милостиня!
4. Не жертвай хора за целите си!
5. Не върши зло!
6. Не нарушавай местните закони!
7. Не атакувай повален противник!
8. Не атакувай в гръб!
9. Ако имаш възможност предизвикай противника си на дуел, като му обявиш името, титлата и рода си!
10. Търси и изкоренявай всички следовници на Злото, към тях нямай милост и не спазвай Кодекса на Честта!
11. Не измъчвай!
12. Не убивай предал се противник!
13. Не издевателствай над по-слаби и пленници!
14. Не пиянствай!
15. Не обръщай внимание на удоволствията на плътта – те само правят война слаб!
16. Нямай повече от една жена и никога не й изневерявай!
17. Не отказвай молба за помощ!
18. Спазвай благоприличието!
19. Не забравяй, че целта не оправдава средствата!
20. Не обвинявай някого в прекланяне пред Злото, без да имаш сигурни факти!

Всеки, дори и най-долния селяк може да привика на съд рицар от ордена. Но процеса рядко е наистина справедлив – повечето рицари са благородници, а благородниците винаги се подкрепят взаимно. Наказанието за нарушаване на правилата на ордена е само едно – отлъчване от лоното на му, но Оримците се подчиняват стриктно на местните закони и изцяло лично решение на обвинителя е дали ще привика рицаря пред местен съд или пред съд на ордена.

Ордена е известен също така и с консервативността си. Което не значи, че унищожават прогреса. Но едва от двеста години насам, те приемат и жени сред членовете си. Макар да се държат настрани от големи конфликти, рицарите често обикалят в групи из човешките земи, търсейки семена на злото или бандити и престъпници (каквито намират най-често - противно на общото разбиране, злите секти, култовете към демони и злите богове не са нещо обичайно.).

Приемането в Ордена на Орим не е трудно, стига кандидатът да е благородник. Церемониите са претрупани и дълги, и винаги се различават една от друга. Единствената стандартна процедура е една нощ бдение и молитви над снаряжението в храм. Щом е приет за член на Ордена, всеки трябва да се закълне да спазва повелите му и кодекса на честта, както и да изпълнява стриктно дадените му заповеди. Издигането в Ордена е много субективен процес – всеки може да бъде повишен, като освен заслугите, значение имат обноските, връзките, потеклото му и т.н.

Орденът на Салфейс
Най-многобройният орден. Известен е с прогресивните си възгледи. Най-харесвания сред простолюдието, макар че самият Салфейс им е неприятен бог. Салфейсци са защитно мислещи войни, прочути с ездаческите си умения в масови битки. Всеки, обявен за член на ордена, получава ковани доспехи. Също така му връчват голям, сълзовиден щит и меч или чук по избор. Някои Салфейсци избират двуръчните чукове пред различните едноръчни оръжия, макар това да е рядкост – как се размахва двуръчен чук от гърба на кон? Знака на Салфейсци е слънце с меч, който винаги е нарисуван на щитовете им, а повечето членове носят и бяла туника със същия знак.

Правилника на салфейсци следва повечето църковни канони, но някои от тях са променени:
1. Спазвай волята на Боговете!
2. Унищожавай всички зли създания, без оглед на собствената си безопасност, ала внимавайки това да не струва живота на някой от другарите ти!
3. Не атакувай в гръб и винаги предупреждавай за влизането си в боя, освен ако не се биеш с не-мъртви или демони!
4. Никога не се намесвай в справедлив дуел!
5. Никога не нарушавай клетва, обещание или дадена дума, дори да си я дал пред неверник или някой, който не заслужава такава чест! Нарушиш ли своята дума, ти ще се приравниш на неговото ниво!
6. Не оставяй обидите към Боговете или към себе си без отговор, но този отговор не е задължително трябва да е силов! Не забравяй, че всеки може да наложи правотата си със сила, но ако я наложи с думи, тогава ще знае, че е служил вярно на своите богове и те са му помогнали!
7. Помагай на всеки нуждаещ се, дори това да те поставя в заплаха! Винаги давай милостиня според възможностите си, ала не прекалявай, за да не станеш ти просяк!
8. Когато помагаш на някого, внимавай да не довлечеш беда на друг, защото, ако за да помогнеш на един, навредиш на друг, ти не си свършил никаква добрина!
9. Не атакувай паднал враг, ако той не е демон или не-мъртъв!
10. Винаги помагай на приятелите си, дори това да те излага на опасност!
11. Опитвай се да просветлиш неверниците в Правата Вяра, но не със силата на оръжието, защото насилствената вяра не е вярата, която боговете желаят!
12. Търси и унищожавай струпванията на зли секти, но не убивай безразборно членовете им! Не забравяй, че никой не е вървял толкова дълго в Злото, че да не може да се върне към доброто!
13. Не забравяй, че хората не са ангели! Не наказвай дребните и незначителни прегрешения, наказвай истинските зли такива!
14. Подчинявай се на висшестоящите, но мисли, преди да изпълняваш! Големи катастрофи са се случвали, когато добри хора са изпълнявали лоши заповеди.
15. Не забравяй, че си човек! Не се превръщай в бездушен фанатик, защото така ще вършиш Зло, претендирайки че е добро!
16. Насладите на живота не са забранени за теб, ала внимавай да не се пристрастиш, защото тогава ще отстъпиш от пътя на Доброто!

Шестнайсет прости правила, но дори и те понякога биват нарушавани. При нарушение, провинилия се бива изправен пред съд от трима по-висшестоящи от него, които водят процес и преценяват имал ли е основание за нарушаване на правилата или не. Учудващо, тези процеси са справедливи, а не в полза на рицаря, както е в повечето ордени. Най-общо провиненията и наказанията са следните:

(Откъс от “Съветник за Съдника” от Юлиян Агрум, чиято книга се е възприела като закони в Ордена)
“Ако рицарят е извършил предателство, да бъде изгонен от ордена и на челото му да се татуира буквата “П”, за да знаят всички какво е прегрешението му.
Ако рицарят е вършил умишлено зло, да бъде изгорен на клада.
Ако рицарят е изнасилил, да бъде изгонен от ордена, кастриран и татуиран с буквата “И” на челото.
Ако рицарят е извършил кражба, той трябва да работи за този, от който е откраднал, докато не изработи десетократно цената на откраднатото. Ако ограбеният е съгласен, сумата може да се намали и/или изплати в брой.
Ако рицарят е измъчвал, да го подложат на същите мъчения и да го изхвърлят от ордена.
Ако рицарят е убил без основание, да бъде убит по същия начин, по който е убил той. Ако го съдят за няколко убийства се избира най-бавната и мъчителна смърт.”


Други прегрешения се наказват с глоби и поправителен труд. Но процесите в ордена на Салфейс са рядкост, ако се вземе предвид броя на членовете му. Всеки може да повдигне обвинение срещу тях, дори и най-долния просяк. Интересно е, че Салфейсци предпочитат да подкрепят обикновените хорица в процеси срещу член на ордена, но ако благородник или богат търговец повдигне обвинение, те организират задълбочено проучване на ищеца и не рядко на обвиняемия му се разминава, ако провинението е по-нищожно.

Рицарите на Салфейс прогресират и постоянно приемат нови членове. Основната им цитадела е в Таракс – втория по големина град във Венеския съюз. Други големи твърдини на салфейсци са крепостите по границите с Арклейм.

Случва се срещу ордена да бъдат подемани кампании, които целят премахването му или поне намаляване на властта му. Тези кампании са подстрекавани от онази част от благородниците, на които не им харесва любовта на Салфейсци към обикновения човек. Вече е станало едва ли не традиция, средно на тридесет години, ордена да отговаря на обвинения в содомия, разврат и какво ли още не.
Орденът на Салфейс наистина е скандален що се отнася до морал. Също така, това е единствения орден, който приема без задръжки жени в лоното си. Салфейсци много се стараят да си сложат образа на защитници на слабите, но и там се срещат грешници, защото те знаят много добре, че боговете не са чак такива съдници – могат да простят вършенето на различни морални нарушения, стига те да са далеч от истинското зло.

И въпреки няколкото си лоши страни, Ордена на Слафейс е уважаван и силно обичан от простолюдието, защото винаги се появява, като защитник на слабите и онеправданите. Въпреки че седалището им е във Венес, истинската им твърд е в Антелия, където липсата на робство и свободните морални правила не ги притесняват. Орденът на Салфейс е една от причините Арклеймската Империя да не е превзела малката, но свободолюбива държава.

В ордена не приемат кой да е. Най-напред идва възрастовото ограничение – за да си член на ордена трябва да си поне 13-годишен за човек, 26-годишен за елф, 20-годишен за джудже и 18-годишен за полу-елф. Новоприетия рицар минава през множество тестове, чрез които се проверява дали е достоен. Следва тригодишно обучение, включващо бой в строй, боравене с различни оръжия, ораторство и какво ли още не. После идва двугодишен курс в семинария на Църквата на Пантеона. Естествено, доказали се войни, както и духовници, не винаги изкарват тези курсове, някои биват приемани веднага след изпитите. Церемонията по приемане на нов член е проста и бърза – събира се група „дипломирани” рицари просто полагат така наречените “Четири клетви”:

“Заклевам се в името на Салфейс, в своето собствено и в това на Рода си:
Да спазвам правилата на ордена.
Да не се съпротивлявам, ако ми бъде наложено наказание.
Никога да не извършвам предателство.
Да защитавам слабите.
И дано Салфейс ми помогне да спазвам тези клетви!”
След заклеването някой път има пир за сметка на приетия, а после на рицаря му биват разкривани тайните умения на ордена, както и други подробности.
После започва бавното изкачване по стълбицата на Ордена. Повишават се само заслужилите, но под „заслужил” се разбира какво ли не.

Структура на Ордените на Орим и Салфейс:
Орденът на Орим, както и Орденът на Салфейс имат структура, която се различава от тази на църквата и останалите ордени. Двете организации са по-скоро военни, отколкото духовнически и това е довело до сериозни изменения. Стълбицата в ордена е следната:
Рицар
Лорд-посветен
Лорд-просветен
Маршал
Към тези звания са прикрепени няколко чисто военни такива, като накрая стълбицата изглежда ето така:
Редник
Ефрейтор
Лорд-посветен (сержант)
Лорд-посветен (капитан)
Лорд-просветен (майор)
Генерал
Маршал
Маршалът е абсолютния водач на ордена.


Орденът на Нетилун
Свещениците, които се посвещават на Нетилун са волни души, които обичат предизвикателствата. Противно на общото мнение, не е задължително да са със спокоен нрав. Те са се посветили на различни каузи, за които се борят, без да се замислят. Най-голяма част от тях се борят със злото, олицетворявано с Църквата на Орим. Славят се като добри интриганти и хитри предводители. Говори се, че те никога не лъжат, но могат така да извъртят истината, че да звучи точно обратно на реалността.

Свещениците на Нетилун нямат точен кодекс и правила. Принципно се подчиняват на църковните канони, но при нужда ги нарушават, без да се терзаят. Това не ги прави особено обичани от останалите ордени. Най-често последователите на Нетилун си имат проблеми с Ордена на Хармонар, който бди точно за спазването на църковните канони.

Простолюдието също не обича свещениците на Нетилун. Често появата на някой от тях е съпроводена с проблеми и това ги поставя в неприятелския списък на обикновените хора. Въпреки това, обаче, само най-лудите глави биха се опълчили срещу свещеник на Нетилун, защото те все пак са част от църквата и посегателство над тях е и посегателство над нея. А и в такъв случай, незнайно как, съвсем ненадейно и бързо се появява поделение от Рицарите на Салфейс или Орим, което учтиво напомня на хората, че църковните служители са неприкосновени.

Все пак, такива проблеми са рядкост. Последователите на Нетилун почти не се движат сред простолюдието, а предпочитат да се държат в близост до властимащите и по възможност – да ги контролират. Въпреки множеството проблеми, които си има църквата с нетилунците, тя никога не би разпуснала ордена, защото именно на него се дължат много от силните й позиции в човешките владения.
Да се постъпи в Ордена на Нетилун не е лесна задача. Първо, кандидатът преминава тригодишно обучение в семинария, а после се обучава от самия орден. Така, след четири години, младия послушник най-накрая става свещеник и може да започне скитането си по континента, търсейки начин да изпълни задачата, на която е посветил живота си.

Санова стълбица в Ордена:
Послушник – това е начинаещият член, който все още се обучава в семинарията. Носи обикновена, дървена гривна.
Ученик – така се нарича онзи, който е изкарал трите години в семинарията и в момента се обучава от Ордена. Носи дървена гривна с издялана капка и вълни по нея.
Свещеник – завършилият обучението си член, който получава свободата да скита по света и да работи в полза на църквата. Носи съвсем тънка гривна от неблагороден метал, с вграден мъничък, капковиден аквамарин.
Посветен – член, на когото е гласувано доверие да се грижи за интересите на ордена в определена област, организация, благороднически род и други подобни. Само ако е достатъчно продуктивен, може да бъде издигнат в просветен. Носи същата гривна, но с по-голям диамант.
Просветен – този, който заслужи доверието на всички висшестоящи, получава достъп до тайните знания на организацията. Също така има право да научава новата информация, предоставена от другите членове, ако тя е пряко свързана с настоящата му задача. Гривната му е сребърна с изографисани символи и същия по размер аквамарин като на посветен.
Архиерей – работата му е да координира дейността на по-ниските постове, да обработва получената информация и да докладва на магистъра. Не се знае колко точно архиереи има в Ордена, но се предполага, че са най-много пет. Носят дебела гривна с оплетени златни и сребърни нишки и почти двойно по-голям диамант от този на предишния пост.
Магистър – това е върховният водач на Ордена. Той събира и съпоставя предоставените му от архиереите знания и раздава заповеди къде, какво и как трябва да се направи. Служи като официално лице на Ордена пред обществото, но за него това е просто досадна рутина, а не важно задължение. Носи две златно-сребърни гривни, всяка с по два аквамарина и множество орнаменти.
Както се вижда, изкачването по стълбицата е бавно и зависи основно от приносите за благото на ордена, които е извършил свещеника.

Орденът на Алфанна
Един от големите ордени в Църквата на Пантеона. Основната задача, която са си поставили неговите членове е да помагат на хората. Те са изключително опитни лечители, които могат да извършат чудеса с познанията си. Те прекарват живота си сред простолюдието, помагайки колкото могат. В ордена има повече жени, отколкото мъже, което не учудва никого, имайки предвид, че е основан от жени.

Всички членове на Ордена са длъжни да положат обет да помагат на нуждаещите се, обет за бедност и обет, който им забранява да убиват или нараняват когото и да е. Точно поради тази причина е най-уязвимият орден. Често членовете му стават мишена на бандити и издевателства. Дори постоянните наказателни акции на двата рицарски ордена не успяват да прекъснат нападенията над членовете му. Но последователите на Алфанна не обръщат внимание на всичко това. Тяхната задача е да помагат, дори това да застрашава живота им, изпълнявайки повелите на своята богиня.

Орденът няма правилник в общоприетия смисъл на думата. Освен трите обета, свещениците не полагат никакви други клетви. Единственото възприето наказание е изгонване от ордена, което не пречи на ордена на Хармонар да проведе свое разследване да раздаде собствено правосъдие.

Орденът на Алфанна няма истинска стълбица на властта. В него има само три ранга – ученик, свещеник и архиерей, като последния се избира пожизнено и обикновено е най-уважавания член на ордена. Обета за бедност не дава възможност на свещениците да се потапят в охолство, ала това не пречи храмовете на Алфанна да бъдат едни от най-богато украсените на континента.

Да се постъпи в ордена е лесно – трябва само да се прекарат задължителните три години в семинария, а после една в обучение в тайните на лечителството. Въпреки това, най-често попълненията са на принципа учител-ученик. Обетите се полагат от всеки изявил желание да постъпи в редиците на ордена.
Отличителните знаци за сан са както следва:

Ученик – така се нарича онзи който все още изучава божиите повели, независимо дали е в семинарията или вече е започнал да специализира лечителски науки. Обикновено всеки ученик се обучава индивидуално от един и същ свещеник. Само изпитите се полагат пред комисия. Облечен е в сиво монашеско расо, без никакви отличителни знаци.

Свещеник – Всеки, който е доказал, че умее да лекува и да помага на хората получава красиво изработена дървена тиара с фино резбовано дъбово листо на челната част. Това е знакът, по който обикновените хора могат да разпознаят онзи, който ще излекува техните болежки без да търси отплата. Въпреки това свещениците не гладуват, защото благодарните хора често ги гощават след оказаната помощ и при възможност им дават нещо “за из път”. Естествено, един разумен човек не би отказал искрен жест на признателност.

Архиерей – макар да е официалният ръководител на Ордена и най-опитния лечител от всички, архиереят се държи наравно с останалите свещеници, съветва ги и дори понякога обикаля заедно с тях и помага на простолюдието. Винаги се намесва, когато някъде плъзне зараза или някой се разболее от тежка болест, с която другите не могат да се справят. Лесно се разпознава по бялото си расо. Освен расото и тиарата, не носи никакви други накити или отличителни знаци.


Ордена на Хармонар
Орденът-съдник. Основната цел на хармонарци е да въздават справедливо правосъдие. Въпреки строгостта си, те нямат точно определени правила и закони. Принципно съдят според местните закони, но най-вече залагат на личната си преценка. Орденът има изключително добри взаимоотношения с Непродумващите и СС, които му помага в търсенето на истината. Всичките му членове полагат обет за бедност.

Това, което прави ордена толкова влиятелен е факта, че почти всеки съдия във Венес и Грик е негов член. Ненавиждани от благородниците и боготворени от простолюдието, това са може би най-влиятелните свещеници в цялата църква, защото законите им позволяват да се възползват от рицарските ордени, за да въздадат правосъдие, а никой не смее да се изправи срещу рицарите на Църквата. Тук се включва и ордена на Пандемите, нищо че той е подчинен повече на светската власт, отколкото на църквата и поради това не е описан тук. В няколкото критични случаи през историята си, ордена ясно е показвал, че все пак е обвързан с църквата и най-вече с ордена на Хармонар.

Постъпването в ордена е изключително трудно. Трите години в семинарията са само началото. Следва петгодишно обучение в законите на различните държави, кога е задължително да се спазват и кога могат да бъдат пренебрегнати. Това обучение завършва, но след него новия член е поставен на едногодишен изпитателен срок, като към него е прикрепен посветен в сан свещеник, със задачата да го наблюдава и напътства. След тази година ученикът се изправя пред комисия от членове на ордена, които преценят дали той е достоен да служи на Хармонар. Ако бъде одобрен, новият член поема свое собствено съдилище, за начало в малък град, а после и в по-голям, според издигането си в сан.

Погребенията
В живота на всички пантеонисти, може би най-важно е погребението им. Чрез него се определя, кое божество е приело душата на мъртвия. Действията на съответния преди смъртта му, са най-важния елемент за това. При ритуала винаги се случва малко чудо, поне едно единствено за всеки, някога живял на света… или поне така твърдят свещениците.

Самият ритуал е изключително прост. Свещеник, по възможност на Хармонар се приближава към трупа, понесъл единайсет чаши на поднос. В чашите има течности в единадесет различни цвята – по един за всеки бог:

Орим - бяло
Алфанна – зелено
Салфейс - червено
Нетилун – Тъмно синьо
Самариан - кафяво
Кали - черно
Хармонар – лилаво
Бона – сребристо
Нечистивия - оранжево
Повелителите - жълто
Четирите вятъра – прозрачна.

Тялото се полива последователно с течностите, като се очаква, някоя от тях да се запали и така да определи, кой бог приема душата на покойника. Естествено, често ритуала е опорочаван и свещеника предизвиква приемане от съответния бог. Смята се, че ако Кали или Нечистивият приемат някого, то тази душа е била на зъл по природа човек.

Църквата и Обществото
Църквата на Пантеона има много вярващи. Почти няма други вери в Грик и Венес. Определено има много повече вярващи, отколкото Оримската църква. Но и нейното отношение към простолюдието е различно. Църквата на Пантеона помага, а не се бори, тя влиза в сърцата, а не се налага със сила. Отношенията на църквата със светската власт са нормални и дори добри. Патриарха се разбира добре с Маршала на Грик, както и със Съвета на Венес. Единствените организации, с които църквата е в конфликт са Оримската църква и нейните подчинени институции (най-вече Инквизицията), както и с Последователите на Тримата Повелители. С останалите религии е в отношения, вариращи от добри до неутрални.

Ордена на Пандемите

1. История на ордена.


Орденът е може би най-стария рицарски орден на континента. Създаден е през 238 година от генерал Мюлер фон Десхоф, който обединил около себе си кръг от приятели-благородници, чиято единствена цел трябвало да бъде опазването на мира в изключително размирното Грикско Херцогство. В началото орденът действа задкулисно и през първия век от съществуването си основно наб

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:31 am

Църквата на Бона – Религията на Джуджетата

Джуджешката религиозност не е силно развита, но все пак съществува и Църквата на Бона има голямо влияние сред джуджетата. Едва ли нещо друго може да обрисува джуджешката култура, развила се на Хоул, както църквата им – изключително проста на пръв поглед а всъщност сложна и заплетена…

Възникване и развитие

Официалното име на настоящата джуджешка религия до 1238 година е Църквата на Анур. Всичко започва от едно джудже, наречено Анур Ротхейм. Всъщност историята на тази религия започва още на Магландиум, преди преселването на джуджетата на Хоул…

Годината е 424. Джуджетата се трудят неуморно под контрола на надзирателите. Проповядва се култ към личността на Краля и Бона, пренебрегване на личното за сметка на общото и покорство. Не всички джуджета обаче харесват този ред – някои надигат глас срещу владеещите ги благородници.
Вълненията са потушени с желязна ръка и скоро нещата се връщат в старото си русло, поне на пръв поглед. И сред тази обстановка, едно младо джудже получава епилептичен пристъп и се събужда променено.

Джуджето се казва Анур Ротхейм – дребен копач в мина. По време на пристъпа, сам Бона му проговаря и го натоварва със задачата да просветли събратята си и да им донесе желанието на бога. Анур, като всяко уважаващо себе си джудже, се съгласява и тайно започва да изнася проповеди. В началото малка част от работниците му вярват, но скоро проповедите му придобиват голяма популярност. Когато властта се усеща, вече е късно – словата на Анур са плъзнали сред работниците и няма как да бъдат изкоренени. Поради това, джуджетата следовници на Анур са изпратени в Източната колония – възможно най-далеч от останалите джуджета, за да не застрашават наложения ред.

След отцепването на Източната колония и напускането й, джуджетата привърженици на Анур изчезват от Магландиум – единици остават на континента, но биват преследвани и изловени. Повечето последователи на култа се пренасят на Хоул. Предполага се, че са били мнозинство и успяват да премахнат кралството и да наложат познатото ни статукво.

Неведнъж, църквата на Бона бива застрашена от унищожение – джуджетата са религиозни, но определено не са фанатизирани. Така, лека-полека Църквата си създава ниша, в която се вмества и чрез която държи влиянието и властта си непокътнати. В джуджешкото общество на Хоул църквата е се е заела с бюрокрацията и съдилищата. Всяко раждане, всяка смърт, всяка по-значителна промяна в живота на всяко джудже се записва грижливо и се архивира. Всяко решение на съдилищата се записва и архивира. Количеството руда, прираста на населението, разходите и дори степента на запълване на отпадните шахти се записва и архивира. Джуджетата не могат да се оженят, не могат да имат деца, практически не могат и да умрат без знанието на църквата си. Безспорно гениалността на бюрократичния апарат си заслужава обсъждането, но все пак думата тук е за религията…

Вярвания:

Из “Ода за първите дни” един от основополагащите трудове, за Църквата на Бона:

“Създали Тримата Повелители елфите и се възгордели. Надсмивали се те над останалите божества и смятали ги за по-нисши, щото да уподобят те техния труд не могат. Бона се разярил от думите им зли и в ковачницата си се установил. Ден и нощ той опитвал раса да създаде – различна от елфите и все пак неотстъпваща им в нищо. И взел той камък от здравите скали и метали чисти добавил и след дни и нощи неуморен труд, сътворил нас. Поучил първите джуджета на занаяти разни и после, горд с постижението си, показал ни на другите богове.

Всички му се възхитили и разбрали, че всеки от тях раса може да сътвори. И прокудили те Повелителите горделиви, далеч от свещените чертози. Ала Тримата не приемали добре туй. В алчните им сърца се зародила зла мисъл – джуджетата да изтребят, че елфите едни разумни да останат навред по земята. И зло нашепнали те в умовете на чедата свои, призовали ги на бой.

И впуснали се те връз джуджетата. Очаквали расата от занаятчии лесно да победят, но шега изиграла им съдбата – брадви чуковете заменили и ризници крепки ковашките престилки, защото Бона в мъдростта си знаел, че без да могат да се защитават, децата му ще бъдат безсилни срещу всякакъв враг, бил той елф или животно.

Мрели елфите едни след други и джуджетата щели бързо да победят, но Повелителите се намесили отново и всеки на рожбите си помогнал. Гори безкрайни скрили елфите от дребния народ, животни свирепи пазели горите, а повелителите започнали рожбите си да обучават на знания за унищожение – та джуджетата да страдат.

И един ден, горите се стопили и животните се скрили. Редиците на елфите показали се в далечината. Джуджетата втурнали се, битка да спечелят дошъл бе ред. И щом се армиите доближили, за да премерят сили, огън западал по земята, навъсили се небесата, мълнии и камъни по редиците заскачали. Смърт помела дребния народ и възтържествували дългоухите.

Виждайки Бона, че чедата му страдат, влял в тях част от адамантия ковък, та елфическите магии лют отпор да срещат. И битката променила леко хода си, но джуджетата били силно уязвени от щурма начален. Бавно, стъпка по стъпка, към планините си се те оттегляли. И чак в тунелите, пренесла се борбата, но тук елфите чакала ги изненада.

Адамантий имало в тунелите, той възпирал елфическата магия. Елфите пак на клане били подложени и джуджетата възтържествували. Но предрешен бил изхода на войната – джуджетата на открито губели, а в планините печелели. И елфите надменно обявили своята победа, макар да загубили половината си сили. А нашият народ под земята се заселил и с помощта на Бона научил се там той да живее не по зле, отколкото над нея.”


Из “Алманах на Неговото царство”, книга разпространена сред хората, описваща Бона и свитата му, според вярванията на джуджетата:

“Бона. Огромен и величав е той, с брада буйна и несплетена, коса обримчваща обруленото му лице. Чук огромен на рамото си той държи и шлем с крила гордо на главата си носи. Облечен в ризница по-яка от стомана, а брадвата двуръчна виси му от колана. Но погледа му е тъй благ, че всеки се отпуска и спокойно чака неговите думи, та мъдрост да научи…”

Анур: Полу-бог от вътрешния кръг на Бона. Грижи се за законите и справедливостта сред джуджетата. Брадата и косата му са бели като снеговете по планинските върхове. Очите му са затворени, за да отсъжда по-добре. В дясната си ръка държи бойна брадва, за да порази престъпника, а в лявата – везни, с които отмерва показанията и разбира истина ли са или не. По съвместимост, се грижи и за разпределянето на душите на мъртвите – на везните си отмерва греховете (изобразявани под формата на варовиков къс) и добрите дела на джуджето (буца злато). Джуджетата, чиито добрини са повече от греховете отиват в двореца на Бона дълбоко под Колоса (Легенди за старата родина на джуджетата все още съществуват и за тях Бона се е установил под тамошните градове. Няма доказателства това да е така.), а тези, чиито грехове са повече биват отпращани дълбоко в бездната, където служат на демоните. В писанията не се споменава какво се случва с тези, чиито грехове и добри дела са равни по тежест. Като цяло религията им възприема идеята, че всяко джудже е добро поначало и те все пак отива в чертозите на Бона.

Баул Свьорн: Големият реформатор на джуджетата се издигнат до равнището на полу-бог от Вътрешния кръг на Бона след смъртта си. Покровителства и закриля войните, както и всички авантюристи, макар и последното да не се връзва особено с уседналата природа на джуджетата. Свьорн е изобразяван винаги като джудже в пълна броня със спуснато забрало на шлема и бойна брадва в ръцете си. Всяко пълнолуние на Червената луна е негов празник, но рядко се празнува от други, освен от военните. Освен велик реформатор, пълководец и войн, Свьорн е и първото джудже, позволило си да наруши именната традиция, открито отхвърляйки увеличаващото се с времето име. Смята се, че има роднинска връзка с Адебар, макар това да е леко съмнително, както и всичко останало около Адебар.

Адебар Аделович: Полу-бог от Вътрешния кръг на Бона. Никога не е намирано доказателство, че Адебар е нещо повече от мит. Според народните предания на джуджетата, Адебар Аделович е може би най-великия търговец на света, който винаги излизал на печалба от всяка сделка и можел да продаде и счупен меч на ветеран, стига да пожелае. Мит или не, всички джуджета са съгласни, че Адебар е издигнат до полу-бог след смъртта си, като му е възложено да покровителства търговците и търговията. Изразът “Адебарова сделка” се е наложил като нарицателно за спечелено много повече от колкото е реално или пък пълно прекарване (На джуги – “Бадрук Адебарук”). Никога не е изобразяван с определен лик, но знака му е златна монета с дупка в средата. Според преданията, Адебар е носел такава през целия си живот и тя му е носела късмета във всички сделки. Няма джудже-търговец, което да не носи такава монета и да не я цени повече от живота си. Немалко джуджета извън търговската каста също носят такива.

Алиен Каретин: Единствената полу-богиня от Вътрешния кръг на Бона. Всъщност, единствената сина издигната в полу-божество из целия пантеон. Няма легенди или митове, свързани с нея. Някак си, всеки, който изучава пантеона на Бона стига до заключението, че тя просто си е там и толкова. Неподатливата на никакви влияния майка, способна да бъде добра и блага и в същото време сурова и яростна. В пантеона й се предоставят функциите на покровителка на семейното огнище. Изобразява се под какъв ли не вид. Неин празник е всеки последен ден от годината.

Пантеона на Бона изобилства от други божества, кои по-малко, кои по-големи, но тези съставляват Вътрешния кръг на Бона – те са най-приближените му служители. Често слизат и се грижат лично за определени лади, които са заслужили покровителството им.

Йерархия и организационна структура.

Малко е известно за вътрешната организация на църквата. Множеството ниши са заети от нея и задължително служещите в една са по-вишестоящи от тези в друга, но нищо не е известно за точното съотношение между своеобразните им ордени. Общо взето най-силно познати са жреците, съпровождащи всяко поделение от армията на подземната държава. Според малкото известно за тях, те се грижат, всяко убито в битка джудже да бъде погребано с ритуал, който да отведе духа му при Бона. Не всички джуджешки бойни формирования имат духовник към тях, но тези, които имат, са готови да се бият до последна капка кръв, за да го защитят и поради това са особено ненавиждани от противниците им.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:32 am

Изопачаването на истините или
Последователите на Тримата повелители


Много може да се говори за тази вяра, но едва ли има особен смисъл. Като оставим настрана, че всички факти в нея са изопачени, това е най-крайната религия на континента. Множество трудове са изписани върху изопачените й вярвания, но няма смисъл да се хаби мастило и хартия за вятърничавите им убеждения.

Организацията си приписва пълни заслуги за случващото се в света. Според вярата им, Тримата повелители са създали света и след това – елфите. После, обаче, Бездната се отворила и велик демон ги низвергнал. След това, този демон създал сегашните богове и те се опълчили срещу него. С това последователите обясняват Първата война на боговете. По-късно, за да изкоренят злото, Повелителите се изправили срещу създадените от демона богове и ги победили. Това е Втората война на Боговете. Няма и частица от историята, която да не е изкривена през стереотипа: Повелители – добро, други богове – зло. На места пропагандата е очевидна, но религията е успяла да пусне корени сред горските елфи и направо е обсебила тъмните.

За радост на всички разумни раси (а най-вече на самите елфи) тази религия не успява да напусне Елфолес. Логично, ако последователите приобщят към вярата си нощните и светлите елфи, то на Хоул ще настъпи истински ад, най-вече за хората. Така е, защото освен всичко друго, учението им проповядва геноцид спрямо другите раси, най-вече създадените от “злите демони” джуджета и хора.

Политическото влияние на тази секта е огромно, но е достатъчно добре обяснено в раздела за Тъмните и горските елфи.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:35 am

Тирена – истинската богиня на Нощните елфи

Освен по устройство на обществото си, нощните елфи се различават и по религия от останалите раси. Най-накратко, религията им не отрича вярванията на другите раси, както са представени от Пантеона, не се противопоставят и на църквата на Бона, но всичко това за тях е някак странично, като шум в залата, а тяхната религия е музиката, които те са дошли да слушат.

1. История и развитие на религията:

72 година е паметна за нощните елфи. Тя бележи съживяването на обществото им – освен възкачването на трона на първата Императрица, тогава възниква и религията им.

Всички знаят за способностите на нощните братя. Дълги години минали, докато те разберат, от къде са дошли и защо. Най-трудно винаги е било обяснението на въпроса “Защо?”. Религията дала отговора на всички, но за него по-късно.

Едва половин век и всички нощни елфи станали върли поклонници на култа към луните. Неговите свещеници били изключително уважавани, поради необикновените си способности и пословичната мъдрост. Дори, когато родът Фанор бил на крачка от пълното изтребление, по време на войната с гоблините, елфите намирали опора в религията си.

С времето, способностите на свещенослужителите й станали точно това, което винаги са били – мит, но вярата на елфите не увяхвала, а дори напротив – укрепвала.

Дълго време, култа към луните, нямал определена структура, нито пък е притежавал нещо повече от няколко храма. Някъде, около началото на пети век, започва голяма ре-организация, последвана от строежи на множество храмове. През първата половина на осми век, е издигнат Тарас-езел – главния храмов комплекс, в южния край на столицата Елмс. Издържан в типичния за нощните елфи смесен архитектурен стил, Тарас-езел с достойнство се нарежда сред най-красивите сгради на континента. Построяването на комплекса е последната стъпка, която утвърждава култа към луните и го издига на едно изключително високо ниво.

2. Вярвания:

Да се обясни вярата на нощните елфи не е толкова лесно, колкото изглежда. Преплитането на общоприетите вярвания за боговете, с вярата в собствени божества, може да се забележи единствено на Магландиум, при родовете на гигантите. Може би, първо трябва да започнем от отношението на елфите към общите вярвания на останалите раси.

За елфите, може да се каже, че практически са атеисти, що се отнася до останалите вери. В първите векове, религията им е отричала, каквото и да е съществуване на други божества, освен Луните, но с времето по-прогресивно течение идва на власт и тази част от вярата е променена. Култа към луните, най-общо казано оглежда останалите религии и преценя, че най-изгодно ще е да признае правотата на Пантеона, който по това време, все още има много последователи дори в Арклейм. Така настъпва период, през който двете религии се проучват една друга и си влияят взаимно.

Това, между впрочем е една обичайна черта за Пантеона – вярванията и догмите му са толкова гъвкави, че много рядко няма начин да се погълне нова религия, като се приобщи към досегашната (Четирите вятър са типичен пример за асимилирането на една по-слаба религия в лоното на Пантеона). Практика на Пантеона е да променя вярванията си, според съседите си. Въпреки несъмнената му военна мощ, Пантеона е миролюбива религия, която щом не може да асимилира дадена религия, то променя вярванията си и се сприятелява с нея. Всъщност, пантеона не е отрекъл божествената същност на луните, той просто не я пропагандира. Може би, ако нощните елфи не бяха толкова консервативни, досега вярата им да е била асимилирана.

Легендата за промяната…
Легендата се е променяла с времето. Това е последният й вариант, който възниква, някъде към края на осми век. Тук е написана съкратената версия, тъй като пълната е твърде дълга.

*хорски в случая е единствената подходяща дума. В оригинал е използвана думата елем, чието значение обхваща всички раси – хора, елфи, джуджета и т.н.
**връх Мере е част от планината Мере, където е разположена столицата Елмс. Трудно е за историците да определят дали името на властващия род е дошло от планината или обратното (елмс- – могъщество и Мере – отечество).

Война могъща, разтърсвала света. Цели планини се срутвали и морета пресъхвали. Демони излезли от преизподнята и се хранели с душите хорски*. Мрак достигнал и нашите гори. Били сме се смело, но кой може да се бори срещу враг безброен? Губели сме битка след битка, оттегляйки се все по-навътре и по-навътре в своите гори. Накрая, под върха Мере** последните ни сили се изправили срещу пълчищата от демони, за да се сразят в последна битка, за да не умрат без бой
И тогава, когато всяка надежда била загубена безвъзвратно, настъпило събитие нечувано – луните три в небето се събрали. И трите пълни, и трите ярки. После бавно почнали да се въртят, като темпото се забързвало по-вече и повече. Светлината им се смесила и образували те светещ кръг, който земята осветил. Всичко живо, гледало в недоумение, защото нивга това не се било случвало. И кръгът ставал все по-ярък и по-ярък, докато в един миг, светлина синя заляла земята, заслепявайки всичко, дето вижда. И тогаз, пред водача на притиснатите елфи, жена красива се появила.
(Следва пространствено описание на красотата на жената, но то е различно, според автора и неговите вкусове. Единственото сигурно нещо е, че косата й е тъмно синя, а кожата е в по-светъл оттенък, но същия цвят.)
“Искаш ти народа си да спасиш, нали?” казала му тя.
“Да!” отвърнал той. “И живота си с радост бих дал.”
“Живота ти не искам, само мисълта на твоите чеда. Жрец мой пръв бъди и аз ще спася твоята раса, като сили по-могъщи аз й дам.”
“Живота си, ума си, сърцето си и честта си, богиньо, аз поставям в твоите крака!”
“Тогаз, станете силни, и нека нощта ваш дом да бъде, нека в хармония с нея да съжителствате мирно.” туй, казала богинята и пак блеснала светлина.
Що станало, не е записано, но на следващата вечер демоничната напаст пак атакувала отчаяните бранители. И те с доблест и със чест срещу тях се изправили, закривени нокти, посрещнати от кръгли щитове, мечове, отскачащи от твърди люспи. Огън се посипвал от небето, само за да падне на висулки ледени по земята. И, о, чудо, на чудесата! Демоните се огънали. Очаквали те враг слаб и покрусен, а срещнали, нови елфи – стройни и високи, красиви и смели и много по-силни от преди.
Така сме се появили ний – нощните елфи. Благословията, на богинята Тирена промени ни, за да оцелеем. Вечна слава на светия й лик!


Пантеон и богове:

Странно или не, религията на нощните елфи, не се ограничава, само до едно божество. Структурата й е подобна на тази на църквата на Бона – едно господстващо божество и няколко полу-божества, по-точно три. Текста по-долу е съставен през 1428 година от неизвестен автор, но обединява изключително точно всичко известно на смъртните за боговете на нощните братя.

Тирена – богиня на нощта и звездите.

Тирена е най-силното божество в пантеона на нощните елфи. Тя покровителства нощта и звездите, а също така (посредством полу-божествата си) е повелителка и на луните. Важно е, когато се разглеждат сферите й на влияние, да не се бърка нощта и тъмнината. Тирена няма никаква власт над тъмнината или сенките. Те са запазени не за друг, а за злата Кали.

Тирена е богиня на изцелението и знанието. Освен това е и божеството, с най-активна дейност на Хоул – последното й появяване е през 1350 година, по повод назряващата гражданска война между последователите й. Жриците й са най-силните духовници на Хоул, защото молитвите им се изпълняват неимоверно по-често, отколкото тези към другите богове.

Въпреки активността й, косвени източници сочат, че богинята е сравнително слабо божество – ако трябва да се съпоставя по сила с останалите, мощта й е приблизително равна на тази на всеки един от четирите вятъра, което неизменно я определя, като богиня от трето поколение. Все пак, никой не е абсолютно наясно, как се е появила Тирена, а и тя не разбулва мистерията. Освен всичко това, Тирена е единственото известно божество, чиито сили са ограничени от природен фактор, в случая – от деня и нощта. Денем намесите й са много по-слаби, отколкото нощем. Защо това е така, никой не може да каже, но е доказан факт.

Богинята е известна с лечебните умения на жриците й – според запознатите, те спокойно могат да се сравняват с тези на Алфанна. Най-известното им умение е възможността да съживят създание към живот, нещо, смятано като непосилно за друга, освен Алфанна. Естествено, богинята прави и много други неща, но определено не раздава мълнии, поразяващи неверници (за разлика от Ахра-ман, Орим или Салфейс, примерно).

Всички намеси на богинята са ознаменувани със синя светлина, падаща от небето (или от някоя от луните, според часа), като по този начин, мекото тъмно синьо се е наложило, като неин цвят. Елементът й е нощта, ако това изобщо може да се нарече елемент.

Тирена винаги бива изобразявана като изключително красива нощна елфана, носеща дрехи в бял цвят. Най-често, дрехите са полупрозрачни, за да подчертаят съвършеното й тяло. Косата й е тъмно синя, почти черна, като в нея се забелязват сребърни кичури. Очите й са нещо абсолютно неестествено за нощните елфи – пурпурни и без зеници. Самото й лице се различава на всяко изображение, защото сред елфите се е наложила традицията художника да изобразява своя идеал за красота в лицето на богинята. Най-често това се оказва някое изключително красиво местно момиче, така че не е необичайно, ако сте в храм на Тирена, да видите някое нейно подобие от плът и кръв.

Малори – богиня на плодородието и семейството (Сребърна луна)

Малори е първото полубожество на Тирена. Някои философи изказват твърдението, че двете са сестри. Малори е още по-активна богиня от Тирена – плодородието й е подвластно. Известна е с това, че всяка пролет, в самото й начало се появява наяве пред следовниците си и простолюдието в центъра на площада в Тарас-езел и дава благословията си за годишната реколта. Въпросът, дали просто елфите са великолепни земеделци или богинята наистина благославя реколтата не е решен и по него още се спори.
Малори винаги е изобразявана, като млада елфана, облечена в прости дрехи, с черна коса и сини очи. На врата, ушите, китките, глезените и пръстите й има най-различни сребърни накити. Нещо като допълнително покровителство от нея получават ваятелите на сребро, които са изключително уважавани от нощните елфи. Те също добиват и обработват митрил, което обяснява, защо са отделени от останалите бижутери. Това е и единствения занаят, който не се покровителства от Азорат.

Малори е единствената богиня с два елемента – среброто и митрилът, а цветът й е сребърният.

Азорат – бог на войната и занаятите (Червена луна)
Богът, известен като Азорат е или историческа личност, издигната в полу-божество, или просто богът е приел неговото име, макар това да е малко вероятно. От друга страна може да става дума и за обединение на два образа, както при Нетилун-Тамон. Какъвто и да е верният отговор, Азорат е известен с това си име вече над хилядолетие и едва ли някой ще тръгне да го оспорва. Самият бог се нарича така, и обликът му е същия, като на историческия му съименник.

Азорат е бил елфа, предвождащ армията на нощните елфи, по времето на Втората Война. Той е и елфа, за когото легендата говори – този, който е отговорен за това, че нощните елфи са това, което са. Преди Втората война е бил изявен ковач, славещ се с красивите си оръжия и брони. Когато избухва самата война се разкриват и качествата му на стратег и войн. Не една и две легенди описват героизма и интелигентността му. Една от най-четените книги на континента е “Кръвта на древните” в която се описват предимно подвизите на Азорат.

Азорат е изобразяван като строен елф в пълно бойно снаряжение (този момент от образа му варира, според различните райони в гората, където на почит са различни типове войска), носещ червено наметало. Винаги някъде по него се забелязва изображението на чук и наковалня. Елементът му е желязо, а цветът – червения.

Виелир – бог на знанието и мъдростта (Бяла луна)
Виелир е потаен бог. Малко е известно за него, а каквото е известно се подлага на съмнение. Не се е чувало за негови появи на Хоул, но всички елфически жреци са убедени, че той съществува. Покровителства мъдростта, знанието и науките, а по съвместимост и магьосниците. Храмовете му рядко притежават богатство във вид на злато и сребро или пък скъпоценни камъни. Но сред библиотеките им се пазят свитъци, по-древни от самите нощни елфи. Повечето от тях не могат да бъдат разчетени, защото са написани на отдавна мъртви езици, но това не се отразява на стойността им.

Според преданията, Виелир е брат на Тирена. Елементът му е белия мрамор, а цветът – бял.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:35 am

Култът към Нетилун – Църквата на дълбините

1. Същност.

Никой не е напълно сигурен за устройството на църквата. Всъщност, трудно е да я наречем църква, при положение, че се говори за две отделни такива. Обединили сме информацията за тях в едно, защото на практика нямат никаква разлика по между си – единствената разлика е в това, дали се говори за наги или лийнайци. Никой не е успял да изгради общо представяне, за този култ, но са намирани различни сведения за него – свещени текстове, записки на пътешественици и т.н. От тях сме се опитали да изградим възможно най-пълна картина на тази вяра.

2. Вярвания.

Нетилун е богът-баща, Нетилун е най-могъщият. С това се изчерпва всичко сигурно за вярата. От тук нататък започват предположенията.
Нетилун се грижи за всичко и всички, живеещи във водна среда – езера, реки и естествено морета и океани. Всичко там е в негова власт. Множество полу-божества му помагат, но те са слаби и ограничени. Нетилун иска чедата му да бъдат властелини на света. Нетилун е суров бог, но винаги уважава силните и борещите се.

3. Организация.

Абсолютно нищо не е известно за вътрешната структура на двете духовенства – това на лийнайците и това на нагите. Остават си пълна мистерия, странните способности на жреците им, както и самият вид на храмовете им, ако изобщо имат такива.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт ное 30, 2010 10:36 am

Забравените Култуве

Тази своеобразна седма вяра е най-малката от всички, дори да съберем на едно последователите на всички дребни култове из Хоул. Два култа ще опишем малко по-подробно, а за останалите само ще споменем най-важното.

Сигурно ще се учудите, защо не сме включили Църквата на Дълбините сред останалите малки религии. Отговорът е прост – макар и слабо изучена, религията не е никак малка, а доста влиятелна и силна.
Евентуално може да добавя неща по-нататък.

Отговори