А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

А уж, беше само цирк.

Мнение от Vilorp » чет мар 10, 2011 1:05 pm

Брил! Градът на ‘илядите изненади. Градът, който всеки себеуважаващ се приключенец трябва да посети. Градът, от който започват приключенията. Градът със специална стая в кметството за наемане на герои.
Градът в който сте вие! А, да, и градът, в който парите сякаш се изпаряват от само себе си. Това важи особено когато подавате предпоследните си медници в замяна на халба не особено добре ухаещо вино. Всъщност си ухае на оцет, но за толкова пари това може да си позволите.
Тъкмо вдигате наздравица за това как Шакти – богът на каръците и късмета – се подиграва с вас за безпаричието и обмисляте дали да не го полеете с по още една чаша, когато по улицата притичва дрипаво хлапе крещейки с цяло гърло: „ЦИРК! ЦИРК! ПРЕД ГРАДА ПРИСТИГНА ЦИИИРК!” Чудо голямо! Обикалящите циркове са само някакви фургони с изтерзани животни и двама-трима жонгльори.
Ала почти всички посетители от кръчмата излизат навън, а щом тълпата тръгне, просто няма как да не я последвате. Няколко човека, гиганти и джудже вече са наобиколили хлапето и го разпитват, а то въодушевено обяснява, че в менажерията имало представители на всички древни магически раси. Дриада, коболт, таласъм, трол и дори един орангутанусбиблиотекарус. Последното не знаете какво е, но звучи интригуващо. Още по-интересното е, че на представлението щяло да има награда: който победи представител на древна раса в пряк двубой, взима целият дневен оборот.
Мислено чувате как в ушите на мизерстващите скиталци наоколо зазвъняват парички. Ето това е работа за герои като вас. Нали?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » съб мар 12, 2011 2:49 pm

- Трябва ли да стоим в това грозно място? - Амелия почти проплака с нежното си гласче - И да ви гледам как пиете тази помия?
- По добре да ни мислят за бедни - обади се тихо някой от групата им - отколкото да ни заколят заради парите ни.*
- А защо нося тази роба върху роклята си - момичето пипна широките ръкави на връхната си дреха. Големите й очи пробляснаха гневно изпод дълбоката качулка.
- `Щото сме в Брил и по-добре да ти крием муцунката. Иначе ще ни заколят, а тебе ще те шитнат в някой бардак.
Обяснението не се хареса на Амелия и тя нацупи мъничката си уста. Едва премълча нещо язвително. Въздъхна. Тъжно...
Останалите продължиха битката с киселото вино в чашите си. Изкараха така известно време и се наканиха да стават. Излязоха навън и някой измърмори:
- И `ся к`о ши прайм?
- Къде отиват тези хора? - попита Амелия и огледа улицата. Обичайно шляещата се тълпа изглеждаше необичайно целеустремена. Всички се мъкнеха нанякъде.
- На цирк.
- А,аа - да бе. Он`ва грозно `лапе с дръгливия глас викаше за некъв цирк.
- Да отидем да видим, а?
- Ми да отидем, а?

-----------------------------------
* Партито има паричната равностойност на двайсет и една и половина златни монети (освен ако не бъркам със сметките). Поръчката на Амелия беше за по-малко от 5 златника.
Последна промяна от cherno_slance на чет апр 28, 2011 11:56 am, променено общо 2 пъти.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед мар 13, 2011 4:01 pm

Здравка Сръчноврът се занимаваше отново с любимата си купчина безполезни чаркове, както шеговито я наричаха братята ѝ, когато чу шумотевицата на улицата. Броят и височината на въодушевените детски гласове я накараха да мисли, че това което се носи отвъд оградата е извън обичайните търговски забележителности като гиздави коне, каруци пълни с лъскаво опаковани кутии и раздърпани оковани типове, водени за публична екзекуция.
Тя излезе от работилницата, отиде до оградата и се покачи на захлупената бъчва за дъждовна вода, за да види какво става навън. Една сюрия хлапета беше наобиколило дебел мъж с огромни мустаци, облечен като клоун, който биеше тъпан с размера на корема му.
- ИЗВЕСТЯВА СЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО - изрева мъжът и накара шумотевицата от детските писъци да изглежда като приятен шепот, - ЧЕ НАЙ-ВЕЛИКАТА, НАЙ-ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА, НАЙ-НЕВЕРОЯТНАТА И ЕДИНСТВЕНА ПО РОДА СИ ЦИРКОВА ТРУПА Е ВЪВ ВАШИЯ ГРАД И ЩЕ ДАВА ПРЕДСТАВЛЕНИЯ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ДНИ!...
Глашатаят повтори известието два пъти и отмина нататък. Здравка се замисли дали дневният оборот на най-изключителната циркова трупа е достатъчно голям, за да може да бъде използван за зестра, двойно по-голяма от стандартната. Защото иначе, щеше ли джудже, което е два пъти по-видно и богато от всички останали, да се съгласи да вземе за невеста момиче, което заеква и не е стъпвало в пещера?...

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт мар 15, 2011 4:38 pm

Флодур силно се въодушеви от новината за цирка и за древните същества, които ще могат да видят там. Беше ги срещал в не една и две легенди за древни истроии. Започна да разправя каквото знаеше за тях, като след като получи няколко злобни погледа млъкна. През цялото време едва се сдържаше да не заподскача от радост.
-Та, айде на цирк?


[sblock="стена текст описваща гадинките, да живее +6 бонус към легенди и древна история от СУта"]Към древните раси, наричани още „магически”, спадат тролите, дриадите, коболтите, таласъмите, феите, гномите, горгоните, звероглавите (в частност минотаврите), фелините, орките, здрачниците, русалките, самодивите… и естествено, драконите. Всички те отдавна са измрели, избити или напуснали Магландиум, или пък са толкова малко, че е цяло чудо да срещнете дори един индивид.
Дриади – горски създания, подобни на елфите, но много по-обвързани с природата, почти симбиоти. Имат бледо зелена кожа и коса, приличаща на лескови листа. Те са слаби, стройни и красиви. Надминават дори елфите в уменията си да пеят и стрелят.
Троли – огромни каменни човекоядци, пазещи мостове и пещери, и вкаменяващи се на дневна светлина.
Таласъми – дребни, космати и много коварни твари. Дори гоблините не могат да им се мерят на хитростта. По скоро ще забият нож в гърба ти (или какъвто друг заострен предмет намерят), отколкото да ти помогнат. Винаги свадливи и озлобени, те са по скоро животни отколкото разумна раса. Дриадите изпитват неприязън към тях. Коболтите просто ги пренебрегват. Живеят в пещери, тавански помещения и блата. Ужасяващо силни бойци когато изпаднат в ярост.
Коболти – би имало голяма вероятност да бъдат объркани с джуджета, но за разлика от тях нямат никакво окосмяване, освен косата си и са мъничко по дребни. Изключително силни за ниския си ръст. Известни са като опитни строители с умения, близки до тези на джуджетата, а според някои слухове дори ги надхвърлят.
Тролите всъщност са миролюбиви създания. Поради внушителният им вид, някои ги поставят за пазачи на различни места (най вече гоблините, които ги използват като средство за събиране на „допълнителни доходи”), но не са особено ефективни, защото, ако не бъдат обидени или предизвикани, просто ще ви пуснат да минете. Имат изключително здрава кожа.
Талъсъмите не са зли по природа, а по-скоро озлобени заради непрестанните гонения на които е била подложена расата им. Пакостливи, но верни на приятелите си. Държат на дадената дума, стига да не бъдат предадени. Лесно се справят с капани и виждат отлично в тъмнина.
Дриадите са умели магьосници и лесно заучават и използват заклинания. Могат да черпят сила от природата и сякаш разговарят с нея.
[/sblock]

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт мар 15, 2011 4:50 pm

Потегляте към цирка и още от възвишението пред портите на града виждате, че „цирк” е силно казано за една шатра, 7-8 фургона и дълга стена от брезент, опасваща цялата поляна на която се е настанил манежът, за да не могат разни безпарични типове (като вас) да се промъкват вътре. Още два завоя и пред вас се открива дългата опашка, оформила се пред импровизирания вход, където се събират краищата на стената от закърпени кожи. Един едър здравеняк с метални гривни на ръцете стои пред него и смръщено следи дали всеки влизащ си плаща таксата. Здравка с която се познавете от близо седмица когато се опита да ви цани за инвеститори в проекта по изработване на голем подет от баща ѝ също е там и ви помахва.
Недалеч вдясно от входа забелязвате един окаян просяк протегнал спукана дървена паница. Да, и в Брил има просяци, главно не успели или осакатени приключенци, но този изглежда съвсем окаян. Макар с превръзка на очите той сякаш забелязва, че го наблюдавате и протяга към вас празната си дървена паница.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт мар 15, 2011 4:53 pm

Флодур се приближи до просяка, бъркайки в един от многото джобове на шлифера си. Пет медника паднаха в паницата на прсояка.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт мар 15, 2011 5:04 pm

Просякът разтегля почти беззъбата си уста в широка усмивка:
- Нека Олим ошфетява пътя ти, благи ми длуше! Дай да ти каша няколко думи. Чуфал ли ши легендата ша пошледната флата? Не? Шлушай тогафа. Пледи мнооого години шфетът штанал лош ша длефните лаши и те шъшдали фълшебни порти, преш които минали към длуг швят. Пошле ги шатфолили шлед шебе ши. Но ше гофоли, ше някъде вше още шъщештфуфа „Пошледната флата”, единштфената, която фше още е отфолена към прекрашния шфят на длефните.
Също така го уверява:
Няма шмишъл да фишдаш пледштафителите на длефните ласи в туй окаяно полошение дет ги далшат у цилко. Аш снам мноого ша тах... - и отново поклаща паничката си като странно но медници в нея няма.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт мар 15, 2011 5:18 pm

Флодур направи знак на останалите от групата да се приближат до него, пак бръкна в джоба си и извади още пет медника. После още пет. След като останалите бяха дошли ги пусна в паничката на просяка. Парите издрънчаха на дъното на паничката, но след няколко секунди ги нямаше. Странно.
-Споделяш много интересна информация. Ето още малко да имаш за топла храна, пък може и да ти се поразвърже езика...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт мар 15, 2011 5:25 pm

След като новите медици се търкулнаха в панера просяка им разказа с доста фъфлене и слюнчене следното*:
Към древните раси, наричани още „магически”, спадат тролите, дриадите, коболтите, таласъмите, феите, гномите, горгоните, звероглавите (в частност минотаврите), фелините, орките, здрачниците, русалките, самодивите… и естествено, драконите. Всички те отдавна са измрели, избити или напуснали Магландиум, или пък са толкова малко, че е цяло чудо да срещнете дори един индивид.
- Ей ама това го знам - нацупи се архивиста.
- А тфа зняиш ли го? - запита бродягата и продължи:
Дриади – горски създания, подобни на елфите, но много по-обвързани с природата, почти симбиоти. Имат бледо зелена кожа и коса, приличаща на лескови листа. Те са слаби, стройни и красиви. Надминават дори елфите в уменията си да пеят и стрелят.
Троли – огромни каменни човекоядци, пазещи мостове и пещери, и вкаменяващи се на дневна светлина.
Таласъми – дребни, космати и много коварни твари. Дори гоблините не могат да им се мерят на хитростта. По скоро ще забият нож в гърба ти (или какъвто друг заострен предмет намерят), отколкото да ти помогнат. Винаги свадливи и озлобени, те са по скоро животни отколкото разумна раса. Дриадите изпитват неприязън към тях.Коболтите просто ги пренебрегват. Живеят в пещери, тавански помещения и блата. Ужасяващо силни бойци когато изпаднат в ярост.
Коболти – би имало голяма вероятност да бъдат объркани с джуджета, но за разлика от тях нямат никакво окосмяване, освен косата си и са мъничко по дребни. Изключително силни за ниския си ръст. Известни са като опитни строители с умения, близки до тези на джуджетата, а според някои слухове дори ги надхвърлят.

- Да знам го - иззлорадства джуджето, но Здравка го сръга да не прекъсва и в крайна сметка Флодур пусна и последните монети които доста бързо изчезнаха то паничката докато просякът продължаваше историята си:
Тролите всъщност са миролюбиви създания. Поради внушителният им вид, някои ги поставят за пазачи на различни места (най вече гоблините, които ги използват като средство за събиране на „допълнителни доходи”), но не са особено ефективни, защото, ако не бъдат обидени или предизвикани, просто ще ви пуснат да минете. Имат изключително здрава кожа.
Талъсъмите не са зли по природа, а по-скоро озлобени заради непрестанните гонения на които е била подложена расата им. Пакостливи, но верни на приятелите си. Държат на дадената дума, стига да не бъдат предадени. Лесно се справят с капани и виждат отлично в тъмнина.
Дриадите са умели магьосници и лесно заучават и използват заклинания. Могат да черпят сила от природата и сякаш разговарят с нея.


*фъфленетои слюнченето са махнати за прегледен текст.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср мар 16, 2011 10:08 am

Сред слушателите на просяка имаше и дребна, закачулена фигура. Широката роба с големи ръкави прикриваше доста, но не всичко - обитателят на безформената дреха несъмнено беше младо, стройно момиче. То мълчаливо наблюдаваше скитника и той изведнъж се обърна към нея:
- Иш`каш да пишаш нешо, а?
Вместо отговор от провисналия ръкав на робата се подаде изящна, бяла ръчичка с чудесно поддържани ноктета. След миг пет медника медника безвучно изчезнаха в купичката на особняка.
- Питаи мъ, де? - подкани я дрипльото. От своя страна тя не повярва на външността му - най-вече заради "всепоглъщаща паничка" в скута му. Вместо това изчака още малко в мълчание, но той й отвърна със същото. Явно имаше ум - нямаше доброволно да им каже всичко важно.
- Тролът и коболтът са силни, таласъмът е лукав, а навярно диадата умее магии.... - гласчето на Амелия галеше като нежен дъх върху затворени клепки* - Ала тогава защо са в окаяно състояние?

---------------------------------------------------
Рол за обаяние
1d6+1d6+1d6=15
База 18+15+Х, където Х е коефицент от сумата на дадените до тук пари. Викам тоя да не е толкова стиснат на инфо или да си мобилизира малко закърнелите от алкохол мозъчни клетки.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 16, 2011 10:49 am

- Ти... - за момент старикът сякаш се ослушваше - млада елфано нима би понешла да фидиш някои от шфоите голди шъналодниши в окофи, принишен и уфаляни ф шобстфените си лайна? Нима голд налод шашлушафа такафа шатба?
Просяка поклати глава, а мизерният му вид не бе много далеч от това което описа, като изключим омазването. Дрипи и мръсни парчали скриваха хилавото му костеливо тяло и дори превръзката на очите бе мръсен парцал.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср мар 16, 2011 11:15 am

Амелия деликатно прихвана пешовете на робата и ги обра напред като диплите на пола. Притисна едно в друго колене и приклекна грациозно. Без дължината на краката си изглеждаше трогателно малка и крехка - а лицето й почти се изравни с това на седналия по задник просяк. Впи в него огромните си, красиви очи и се усмихна съчувствено:
- Имаш добро сърце. Може да си влюбен в дриадата, побратим с коболта или просто много, много чист човек. Но за да ти помогна, трябва да знам какво държи тези странни същества в робство. А ти не отговоряш на този въпрос. Или не знаеш?
Последна промяна от cherno_slance на чет апр 28, 2011 11:59 am, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 16, 2011 11:31 am

- Анакайн! - в тази единствена дума нямаше емоция по не и явно, беше информативно, но елфаната усети че това е цялата информация от която има нужда и която може да получи.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср мар 16, 2011 12:37 pm

- Анакайн? - елфаната дръпна назад качулката на нивото на слепоочията си. Съвършенното й лице изплува от мрака на качулката, а очите й спокойно попиха изражението на събеседника. Можеше да е съвършен дипломат.... но сърцето й подсказа, че е искрен. По странна причина слепецът смяташе името (ако беше име) за важно. Същевременно нямаше лично отношение към него. Абсолютно никакво - сякаш го знаеше от писмо, написано на строг и сух език... или ставаше въпрос за отдавна мъртва личност.
- Благодаря за гатанката, страннико с благородно сърце - Амелия се изправи с танцово изящество. Кимна изискано:
- Дано не ви обидя и наскърбя.... моля предварително за прошка, че си позволявам такава жестока догадка.... - тя прехапа долната си устничка, но после събра смелост - Анакайн не е ли името на мъжа, който някога сте бил?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 16, 2011 1:40 pm

Сподиряни от истеричния кикот на просяка се опътвате към входа и след като плащате по един медник на здравеняка влизате в заграденото пространство. Тръгвате из менажерията и още в самото начало радостта от посещението се превръща в печал. Животните са се сгушили неподвижно в дъното на клетките си, без да обръщат внимание на досадните хлапета, които ги замерят с фъстъци и орехи. А най-тъжната гледка е дриадата. На вид тя е точно такава, каквато я представят легендите — бледо зелена, крехка и стройна. Стените на клетката сякаш са готови да я смажат всеки момент. За миг погледите ви се срещат през решетката, после тя въздъхва тежко и извръща глава.
Продължавате напред. В следващата клетка седи нисък, широкоплещ коболт с дълга рошава коса. Той през цялото време си мърмори някакви ругатни и злобно оглежда посетителите. По-нататък виждате голяма оранжева маймуна и грозен, космат таласъм, сгушени един до друг в обща клетка. А в дъното на менажерията стигате до най-внушителната гледка. Иззад дебели железни решетки насреща ти се озъбва грамаден трол, чиито зъби проблясват. Ако го срещнете нейде на открито, навярно ще ви трябват нови гащи. Но сега ви става жал дори за това чудовище. Не е честно, просто не е честно същества от Вълшебните народи да стоят заключени за развлечение на скучаещата публика.
Бавно напускате менажерията и се прехвърляш в големия шатър, където вече е започнало представлението. Но дори номерата на смешниците не успяват да ви развеселят.
Един по един на арената излизат пленниците от клетките. Дриадата демонстрира майсторска стрелба с лък.
[sblock="За Здравка и всеки с успешно проверка по уфуд Бди+3зара>16"]
Забелязваш, че мишените са от папирус, а стрелите – без остриета. Навярно собственикът на цирка много внимава да не даде в ръцете на дриадата истинско оръжие.
[/sblock]
Сетне идва ред на коболта да покаже удивителната си сила с вдигане на тежести. Таласъмът и маймуната карат публиката да се превива от смях, гледайки как двамата се премятат и гонят по арената.
Накрая иззад кулисите излиза едър мъжага с кожени дрехи и железни гривни на китките. След него тромаво пристъпва тролът.
— Добър вечер, дами и господа — поздравява мъжагата. — Да ви се представя. Аз съм Анакиин, храбрият ловец на тролове. Както виждате, това чудовище ми се подчинява напълно. Но не мислете, че е кротко. О, не! Ще се убедите, ако някой от вас събере храбростта да се пребори с трола. Е, има ли такъв храбрец? Ако победи, ще получи целия днешен оборот на цирка!
Забелязвате, че сред публиката са някои от „смелчаците”, които шумно се фукаха пред всички в кръчмата, но сега никой не поема към манежа. Явно ентусиазмът им се е стопил пред вида на крачеща скала, висока близо 4 разкрача.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср мар 16, 2011 2:01 pm

- Микаел? - Амелия докосна ръката на едрия мъж до себе си. Смутено я отдръпна, понеже и сама не знаеше какво влага сърцето й в този жест. Дали по детски има нужда от закрилящато му присъствие или неволно си играе на съблазняване. В края на краищата се намираше в най-объркващата възраст от живота на всяко момиче.
- К`во има, `лапе? - измърмори малко кисело войнът.
- Този Аканайн ми е противен. - прошепна тя.
- И на мене. - вдигна рамене здравенякът.
- Предлагам да освободим създанията и да ги закараме до последната порта. - ъгълчетата на малката й уста се извиха в чаровна усмивка - Този ловец ще ни се пречка. Вероятно ще се наложи да го заколим, но.... Считам това за допълнителна придобивка към задачата. Освен това ти и Флоуд сигурно ще искате да разгледате личната му колекция от монети.
Последна промяна от cherno_slance на ср мар 16, 2011 4:48 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср мар 16, 2011 2:17 pm

Очите на Здравка станаха кръгли като паници, когато чу предложението на елфаната. Как така да заколят ловеца? С нож и всичко останало ли?!!
- Ка-ка-ка-ка-кво? - едва успя да прошепне джуджето, въртейки с изпотени ръце любимия си гаечен ключ.

Вярно, всички същества в цирка, освен самият Анакайн, изглеждаха доста окаяно... Но той беше рискувал живота си за да отиде да ги залови лично и сега се опитваше по честен начин да изкара пари от труда си. Ами когато хората по улиците на Брил биеха с камшици конете и биволите си, да не би някой да им обявяваше вендета за това?! А тези странни скитници тук искаха да убият честния собственик насред самия град, пред очите на всички!
А тя ги мислеше за почтени клиенти, беше готова да не спи ден и нощ, за да им създаде голем за чудо и приказ! Как така баща и я беше пратил точно при тях с такова безценно предложение?! Да направиш голем не се предлагаше на всекиго...

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср мар 16, 2011 3:41 pm

- Како Здравке? - при седнало положение сината направо се извисяваше над елфаната - Како Здравке, нямах предвид още сега да почистим света от него. Тези неща искат такт. Усет за правилното място, време и начин.
- Ама ка-ка-ка-как та-та-така щ-щ-щ-ще го уби-уби-убивате?! - Здравка се опитваше хем да не бъде чута от седящите наоколо зрители, хем не можеше да се овладее. - То-то-той че-че-честно ги е за-за-ловил!Са-са-само зли-зли-злите уби-убийци уби-уби-ват та-та-така че-че-честните хо-хо-хо-хора!
- Мога да се примиря със залавянето на животни. - кимна Амелия - Поняка дори аз вкусвам по малко месо... Но пленничеството е просто робство. За всяко същество, по-умно от гущер.
Елфаната се сети, че ако г-ца Сръчноврът си тръгне, трябва да я последва. Само че със изправянето щеше да стане по-висока от сина-та и така да загуби важно психологическо предимство. Изпърха с мигли и каза с най-милото си гласче:
- Како Здравке, ловят се животни. Спомни си погледа на дриадата, моля те! Кажи ми, че това бяха очи на животно, лишено от разум... и ще забравя какво предложих!
Здравка се оказа пред морално затруднение. Естественото й състрадание към нещастните пленници се сблъска с дълбокото уважение към собствеността и честния труд. Уважение, която всяко порядъчно джудже наследяваше от гените на поколения черноработници.
- А за-за-защо т-т-трябва д-д-да г-го уби-уби-убивате? - ръцете й се изпотиха от напрежение. Искаше да се изрази убедително и осъзна, че пак няма да успее. Гаечният ключ стана лепкав между дланите й - Ето-ето-ето, то-то-той п-п-п-п-предлага на-на-награда. Мо-мо-можете да-да от-от-откупите п-п-п-п-пленниците и да-да -ги ос-ос-освободите.
Запъна се за миг, после успя да довърши:
- Ил-или-или да го-го по-по-по-помолите да-да не-не-не е то-то-то-толкова же-же-жесток с тя-тя-тях, - добави шепнешком тя, не много убедено.
Амелия не отговори, защото нямаше нужда. В същия миг камшикът на Анакайн изплющя върху гърба на трола. Чудовището послушно пристъпи напред, а първите редове се дръпнаха назад.
- Някой смелчага да иска дневния оборот на Позорището? Това е наградата ако победите тролът!
- Како Здравке, - въздъхна елфаната - никаква молба няма да го смекчи към пленниците. Мисля, че причиняването на болка... му харесва! И дори да ги откупим, ще хване други... от мястото, където е заловил тези...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » ср мар 16, 2011 5:12 pm

Тогава неочаквано Флодур вдигна ръка. Погледна към изумените лица на другите от групата и каза:
-Споко бре. Пожелайте ми късмет?
Амелия го поглежда с нещо средно между изумление и... още изумление. Но пък неговият ум досега се е доказал. Тя вярва в него
-Пожелавам ти повече от късмет. - казва елфаната - като се замисля, хрумването ти е блестящо.
С леееко притеснени крачки Флодур излезе на арената, а човека с гривните коравосърдечно се оттегля на безопасно разстояние. Библиотекаря се ухили широко и се приближи с бодра крачка към трола към трола. Той, обаче, също прави крачка към него, улавя го и го вдига към лицето си, вероятно за да му отхапе главата. [sblock="За Флодур, трола и божествата, които наблюдават двубоя през магическите си екрани"]Когато лицето на Флодур се изравни с това на трола, джуджето започна бързо да говори:
-Здрасти, казвам се Флодур. С приятелите ми сме тук да ви спасим! Чухме как се държат с вас и просто не е редно, а Анакин не изглежда особено любвееобилен господар.
Тролът те държи изключително внимателно предвид че само дланта му е колкото главата ти. После ти прошушва на съвсем разбираем общ език, като изключим ехото от хрущене на каменна лавина: „Похвално начинание, но няма как да го направите посред бял деан, а иначе всичко е само зрелище, приятел, ще се поборим малко и накрая ще загубиш, просто ме следвай. Сега ме удари!”
Флодур заразмахва ръце, като с едната леко удари трола в лицето (при което само го заболя ръката), като продължаваше да шепти:
-Добре, но ако дойдем по-късно ще ни помогнете, нали? Не можем да ви заведем до първата порта ако не го искате...
- Вечер ни заключват - сви рамене тролът - аз няма как да изляза от клетката си без чужда помощ
-Ще ти помогнем да излезеш от клетката, ти ще ни помогнеш ли да се справим с пазачите, които вероятно в тоя момент ни гонят? И ключалката ще може ли да я рабие някой достатъчно як, или е прекалено здрава?
- Аз не зарбирам от тези неща, наистона, просото протите на клетката ми са твърде гъсти за да бръкна и да я направя на прах.
-Довечера ще дойдем, ще разчитаме да ни помогнете да ви помогнем. А сега викам да ме ступаш набързо, че ако познавам хората, с които съм тук, в момента се чудят как да те убият преди да си ми изял главата.
- Добрем, за това нямаш грижи, искаш ли юнашка синани някъде?
-Това включва и болка, нали? Абе дай, поне ще имам какво да разказвам - преглътна шумно джуджето.
-Имаш го![/sblock]
Всички в публиката видяха следното:
Флудор замахна с могъщия си юмрук и халоса тролът в лицето. Звярът изрева и изпусна джуджето което изглеждаше временно стъписано, но само миг по късно каменния великан се надигна като ангел на отмъщението и му налетя отново. Джуджето успя в последния миг да се гмурне под замаха на тролът и да го изрита в бъбреците или каквото там имаше чудовището под пластовете скала. явно шутът беше силен и подъл защото тролът с претъркаля на страни свит на кълбо докато архивистът куцукаше отдалечавайки се. Тролът отново се надигна и този път явно нямаше какво де го спре защото подскочи във въздуха и се стовари по корем връз джуджето което изпища в предсмъртна агония. Земята се разтреса а от арината се надигна прах.
- На ти гад мръснаааа! - се чу див рев и сред прахоляха и кашлянето на публиката дребничкия библиотекар се видя яхнал тролът и налагайки го по темето с главата си.
Тролът се извъртя огромната му рака най-сетне докопа джуджака и докато се изправяше го дигна над себе си, после улови гърчещото се джудже и с другата си рака вдигаки го над главата си. Тролът замахна с все сила и едва не поби косматкото в земята апликирайки го като ваденка, после се качи на ръба на ма нежа и се приготви да скочи връз джуджето изпаднало очевидно в пълен шок.
Тролът полетя!
Един камшик изплющя и чудовището се метна в страни малко преди няколко тона скала да се стоварят връз джуджака.
— Да благодарим на храбрия доброволец! — провиква се Анакиин. — Но както видяхте, дами и господа, храбростта нямаше да му помогне. Без моята намеса това свирепо чудовище щеше да го разкъса на парчета.
След тези думи Анакиин извежда трола зад кулисите, а…
Флудор стана с усили е и накуцване и се върна при другите зрителите под бурните им аплодисменти.

Флодур достигна до останалите от групата леко запъхтян и с кървящо коляно, но широко ухилен. Погледна ги и каза:
-Какво? Казах ви да не се притеснявате!
Застана край тях и после се сети да добави:
-А, да, обещах на трола довечера да дойдем да ги освободим.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср мар 16, 2011 5:18 pm

- Между другото наблюдавах Анакайн - вметна Амелия - не е истински зъл. По-скоро ги възприема като животни, наравно с четирикраките. От друга страна, отношението му към животните наистина е отвратително.

Представлението продължава и има-няма половин пясъчник по-късно приключва.
На път към изхода минавате край двама разговарящи мъже. Единия прилича на Анакиин, а другия – на собственика на цирка. Двамата са обърнати с гръб към вас и…

[sblock="За Здравка"]…ти неволно чуваш част от разговора им.
— Как така ще си тръгваме? — възкликва ловецът на тролове. — Нали имаме още едно представление!?
— Чудо голямо, някакво си въшливо представление! — отвръща собственикът. — Знаеш ли къде сме канени? В двореца, драги! Пред самия Дуче. Още утре събираме багажа и... Той не довършва. Изглежда, че е усетил присъствието ти, защото се обръща и те поглежда втренчено. Вдигаш рамене, усмихваш му се
[sblock="Ако героят има познание „Култура и обичаи”, направи проверка по УФУД с Усложнение 2. При успех го информирай, че:"]Дучето е глава на управляващия род в Мидена, неофициалната столица на Централния съюз. Според слуховете, той е най-влиятелният човек на континента.[/sblock]

[/sblock]…
и тръгваш към изхода.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср мар 16, 2011 6:34 pm

Здравка спря малко по-далеч от ловеца и разказа на групата странници какво беше дочула на излизане. Осъзнаваше, че не беше нейна работа да се бърка, но също така започваше да разбира, че ако сега не направи последен опит да промени нещата, скоро може да ѝ се наложи да прави далеч по-трудни избори.
Тя завъртя няколко пъти вече излъскания до блясък гаечен ключ в ръцете си, намести по джобовете си всичките отвертки, клещи и други дребни полезни неща, които винаги носеше и накрая събирайки остатъка от храбросттта си, се приближи до Анакиин. Той се разхождаше между шатрите на цирка и ппроверяваше дали всички зрители са си тръгнали след края на представлението.
- И-и-извинете, - запелтечи тя, гледайки го изотдолу, - н-н-на-на-наистина л-л-ли се-се на-на-налага дъ-дъ-да бъ-бъ-бъ-бъдете то-то-то-то... - Здравка преглътна мъчително и махна с ръка към клетките на съществата, - толкова же-жесток с-с пъ-пъ-пъ-пленниците?

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет мар 17, 2011 1:19 pm

Ловецът надменно изгледа тъпчещото на място джудже и заяви с тон, в който пренебрежението и раздразнението се бореха за надмощие:
- Те са просто животни, нещо не моного по различно от елфите или теб, джудже!
- Тъ-тъ-тъ-те ссса жъ-жъ-жъ-живи - изплю Здравка, след като няколко пъти завъртя гаечния ключ. - Бо-бо-бо-ли ги, ко-ко-когато ги-ги би-би-би-биете. То-то-то-ва не-не не е ху-ху-хубаво.
- А теб ще те забо-бо-боли ли ако ти светна един!? - озъби се Анакиин като сведе лице почти до нейното, а метланте гривни на ръцете му проблеснаха.
Здравка заотстъпва назад, почервеняла от справедливо (и безпомощно) възмущение. Искаше ѝ се да извика, че Анакиин е един лош и страхлив човек, който заслужава да получи един хууубавичък урок, като да го напердаши баща му по задника с ключ номер 5 (както братята ѝ често бяха вразумявани) или да го заболят всички зъби, и че тя, Здравка Сръчноврът, не се страхува от него и ще му даде да се разбере... Но от устата и излезе само едно тихо "Ъх!" когато се спъна и падна по дупе в утъпканата площ пред цирка.
Анакиин изръмжа врътна се и се отправи по някакви негови си работи, като изръмжа забележка за дребните ненужни на света и глупави твари.
Здравка се изправи, изтупа панталона си и гаечния ключ и се върна при групата. В очите и тъмнееше нещо много близко до престъпен авантюристичен пламък.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет мар 17, 2011 1:54 pm

Елфаната стоеше наблизо и усети затаената обида в сината. Отправи й съчувствен и пълен с любопитство поглед. Дори понечи да каже нещо, но в последния миг си замълча. Здравка изпитваше вътрешен конфликт и трябваше сама да сподели терзанията си.
Джуджето обаче мълчеше и изглеждаше потънало в размисъл. Изглежда нямаше навик да си излива душата при всяка по-голяма тревога. Вярно, в нейния случай доверяването на приятелка винаги ставаше ма-ма-ма-алко по-трудно...
... пък и Амелия беше толкова малка...
- Искаш ли да поговорим? - момичето попита с деликатност, недостъпна за създание от мъжки пол. Знаеше как изглежда в очите на околните - девойче в ранен пубертет. Най-вероятно и сината щеше да я възприеме по този начин и да й говори на "`лапе".
Здравка само поклати глава и отправи дълъг поглед след отдалечилия се ловец.
Последна промяна от cherno_slance на чет мар 17, 2011 3:39 pm, променено общо 1 път.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » чет мар 17, 2011 2:16 pm

Флодур се приближи до елфата и синат и заговори:
-Предполагам вече си съгласна, че трябва да освободим горките създания? Баси задника - последното по-скоро го изсумтя, отколкото го каза. - Преди да почна да налагам трола, той започна да ме умолява да им помогнем да се измъкнат - до тук библиотекаря се опитваше да излъже себе си толкова, колкото и другите. - Предлагам довечера да дойдем и да ги освободим. Държат ги в клетки, трябва ни начин да ги отключим. За съжаление Шамюел вече не е с нас, но пък брадвата на Сульо обикновено върши същата работа - гоблина се ухили доволно. - Но не пречи да потърсим някакъв магически начин да се справяме с ключалки преди да пробваме. А, и още нещо - ако не го направим днес, утре заминават и отиват при Дучето. Ако преди това да се случи остане без магическата си менажерия, Анакин ще си навлече гнева на най-влиятелния човек в Магландиум, което ме устройва. Е, има го и варианта ние да си навлечем гнева на Дучето вмест него, но какво пък - завърши ухилен библиотекаря.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » чет мар 17, 2011 3:30 pm

Амелия погледна много, много замислено Флоуд:
- Предлагаш да дадем шанс на Анакайн за мъст... като го оставим жив?
Флодур зяпна момичето:
- Понякога много ме плашиш...
Тя отвърна с мълчание на коментара му. Само повдигна изящно ръка и обърна дланта й към себе си. Огледа внимателно ноктите си и допълни с небрежен тон:
- Да не говорим, че този грубиянин със сигурност има търсените от нас ключове.
Ученият привидно не разбра намека й. После обаче отправи наистина странно възражение:
-Ако го утрепем, туко виж сме проявили необичайно милосърдие. Голямата клечка няма да го накаже за неспазената уговорка, щото Аканайн вече ще е труп.
- Това е интересна мисъл. В края на краищата Дучето е преследвач на преследвачи... поне така съм чувала...
Тя се усмихна на събеседника си:
- Разковничето е в ключовете на ловеца за клетките. Освен това смъртта несъмнено ще подобри обноските му, не мислиш ли?
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет мар 17, 2011 11:56 pm

- Нъ-нъ-нъ-не мо-мо-може ли-ли дъ-дъ-дъ-да нъ-не у-у-убиваме ни-никой? - нервно се обади Здравка и се озърна.Цялата групичка се движеше безгрижно към града, обсъждайки убийството сякаш беше просто обяд в кръчма. - По-по-просто ос-ос-освобождава-ваме пле-пленниците и съ-се ппъ-пъ-прибираме въ-въ-вкъщи.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб мар 19, 2011 11:02 am

Глава ІІ: Песента на дриадата

Нощта е обгърнала заспалия град. По улиците не се мярка жива душа. Дори стражите на портата дремят на поста си, когато минавате покрай тях, потънали в размисли. Ала не щеш ли, изведнъж до слуха ви долита тиха, безкрайно нежна песен. Никога не сте чували подобни омайни звуци. Бързо се досещате — това е една от легендарните вълшебни песни на дриадите. И макар че не разбирате нито една дума, смисълът прониква право в сърцата ви. Пленената дриада моли да бъде освободена.
Много добре знаете, че ако се опитате, ще нарушите закона. А в Брил законите са доста сурови за такова разпасано място. Отделно, шансовете за успех са нищожни. Как ще се справите с ключалките и дебелите решетки?
Но когато си припомняте тъжната гледка на пленената дриада, разбирате, че не ще имате сили да й откажете. Правите стъпка напред и… неуверено спирате пред кожената преграда на цирка. Невероятно! Съвсем несъзнателно сте последвали песента чак до подножието на града.

Бързо се провирате под импровизираната стена. Долавяте лека светлина, която ви отвежда до клетката на дриадата. Тя държи в ръцете си бледа, призрачна топка. За нещастие, катинарът и неговата ключалка изглеждат доста упорити.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб мар 19, 2011 3:51 pm

Флодур погледна ключалката, после брадвата на Сульо.
-Твърде шумно - измъмри си под носа. После се обърна към дриадата на общия език: - Разбираш ли ме?

Ако отговори положително, продължава:
-Случайно тук някъде да има ключове за клетките?

Ако не разбира пробвам на древния език.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб мар 19, 2011 4:00 pm

- Разбирам - кимна дриадата но след това впери ужасен поглед зад него. Джуджето си позволи да се обърне и видя как из зад една палатка излиза свирукащия си Анагкиин почти два метра мъж с мускули от стомана и връзка ключове в ръка. Явно и той забелязва групичката защото по лицето му се разлива зловеща усмивка.
- Е сега ще се поразкърша докато ви попилявам мамата! - звучеше като обещания е юмруците му колкото ковашки чук изпукаха когато ги присвива. Като накланя врата си дебел като на мускусен бик също се чува изпукване, а в очите му гори огъня на ненавистта към нишите раси и помощниците им. И когато е само на двадесетина метра от вас дочувяте глас като от каменна лавина спускаща се по много стръмен склон.
- Пуснете ме! Откога чакам момента да го смачкам! - това долита от клетката на тролът, която е затворена само с едно резе, но той няма как сам да бръкне между прътите за да я отвори. Друг е въпросът доколко е разумно да пуснете на свобода такова чудовище.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб мар 19, 2011 4:05 pm

Флодур се ухили. Докато усмивката се оформяше по лицето му краката му вече се движеха. Стигна до клетката на трола и дръпна резето:
-Твой е.

Вършеха опасна мисия и Амелия поначало носеше котешката си маска надяната на лицето. Изгуби време само за да посегне към любимия си рунически нож. Мъничката й длан се провря през каишката на дръжката му и го измъкна от ножницата. Удобната ръкохватка легна с приятна тежест в шепата й.
- Анакайн принадлежи на трола - оплака се тя с нежното си гласче - но може да се намери някой пазач-ентусиаст. Важното е да имаш надежда...
Последна промяна от Ivan_Helsing на съб мар 19, 2011 4:21 pm, променено общо 1 път.

Отговори