А уж, беше само цирк.

Manus · Мнение от **Manus** » чет авг 18, 2011 10:13 am

- Гррри къде е тоя демон???? - продължи с ръмженето Бранн докато си дъвчеше лулата и едновременно стискаше дръжката на брадвата си. - Само кажете къде си играе и ще го разфасовам сам. Даже няма да ви таксувам.

Mordekai · Мнение от **Mordekai** » чет авг 18, 2011 10:23 am

На Безкирка изведнъж и дожаля за бедния демон. Каквито и нечовешки злодеяния да бе извършило горкото адско изчадие, със сигурност не заслужаваше да попада в обсега на Бранн.
- Ааа... ние не бързахме ли за някъде?

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » чет авг 18, 2011 11:32 am

Амелия възпитано позволи на дриадата да я прекъсне. Изчака и ентусиазирания отговор на новото джудже. Едва след това попита със сладкото си гласче:
- Не мога да говоря от името на всички свои спътници. Лично аз бих ви помогнала с радост за демона. Единственото ми условие е да споделите всичко, узнато за чудовището. Външен вид. Ръст или поне размера на стъпките и ноктите му. Дали има навици, предпочитана плячка и място на появяване. Възможни слабости и силни страни.
Елфаната се смути за миг, но после допълни:
- Не бих отказала и помощта на ваш ловец. Не е нужно да участва в самата битка с демона. Достатъчно е да ни помогне в търсенето му.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » чет авг 18, 2011 11:46 am

- С вас може да тръгнат Алада и Лилиян - посочи дриадата две напълно еднакви дриади които пристъпиха крачка напред прибирайки лъковете си в калъфите на гърба. Това което знаем не е кой знае колко. Движи се по стария път навлизаш в гората ни и носи наметало с червена качулка. Пее зловещи химни и унищожава растенията покрай пътя, като ги къса най-безжалостно. Някой казват, че не е по-голямо от разтег. Нужно е да ви кажем също че в опита си да го уловят прогонят или убият загубихме половин дузина вълци. Ако ви трябва още нещо кажете.
- Вълци ха ха ха - изсмя се Бранн като почти не си изплю лулата. - Сега когато имате МЕН няма да имате повече оправдания, че не сте го убили.

Fobos · Мнение от **Fobos** » пет авг 19, 2011 8:17 pm

- А-ако де-демонът и-избива въ-въ-вълци, нъ-не бъ-би лъ-ли тъ-трябвало дъ-дъ-да е въ-ваш съ-съ-съюзник? - предпазливо се обади Здравка. - Въ-въ-вълците нъ-нъ-не въ-ви лъ-ли за-за-заплашват?
- Ъъъъ... Заубихме вълци. Вълците са горски създания, а всички горски създания работят за равновесието в природата. Докато проклетата твар унищожава растения и гъби..., - малко по разпалено обясни дриадата.
- А-ако дъ-държите нъ-на ра-ра-равновесието, зъ-защо нъ-не о-оставите де-де-демона да си я-яде гъ-гъби? - наивно се осведоми джуджето. - Ви-вие нъ-нъ-не я-ядете ли съ-същото?
- Ядем само това което гората ни предложи. Демонът не е горско създание, а външно - то навлиза в нея заедно със заразата на унищожението.
- О-о-откъде е до-до-дошъл?
- Идва почти всяка седмица по южния път, някъде извън гората.
- У-убива ли дъ-дриади? - не мирясваше Здравка.
- Здравке! - Безкирка хвана Здравка за лакътя и я дръпна настрани. Глей ся, - изсъска тихо сината, - тия дървесни дъщери ли са, кви са, не ни убиха, дадоха ни провизии и ни подсказаха посока. И сега искат нещо в замяна. Схващаш ли ситуацията? Няма да е много учтиво да кажем "не" - подсказа възрастното джудже.
- Нъ-нъ-не и-искам дъ-да у-у-убиваме ни-никого, - притеснено завъртя ключа Здравка. И още по-притеснено измърмори: - О-о-освен а-а-ако не е нъ-нъ-наистина мъ-мъ-много ло-лош. О-о-окончателно лош.
- Нещо не се изразих правилно. Казах "учтиво". Правилната дума беше "здравословно". Глей ся, - въздъхна Безкирка, - като го намерим нещото си свободна да даваш всякакви мирни предложения. Но сега от нас се иска да се усмихнем и да кажем "ок, де е звяра?".
Здравка много искаше да възрази, но практичният цинизъм на Безкрика се извисяваше насреща и като айсберг над заблудена попова лъжичка.
- Всъщност ако го изпуснете тая седмица ще дойде чак следващата, така че ще имате време да отскочите поне до блатото - вметна Лияна, една от двете дриади които бяха нарочени за придружителки. Май и на нея не и се ходеше много-много.
- Дъ-да и-и-идем пъ-пъ-първо къ-към бла-блатото? - моментално предложи Здравка.
Безкирка се намръщи.
- И да се разкарваме после чак до... а..., - здравият разум като че ли надделя над честността на джуджето и то си замълча. Оглеждайки ситуацията от всички страни, дриадите нямаше как да ги накарат да се върнат, ако веднъж тръгнеха. Освен това не знаеше дали щеше да успее да спре Бранн, ако се стигнеше до схватка с демона. Здравка щеше да се разстрои. - Да, така като че ли става.

Lord Anomander Rake · Мнение от **Lord Anomander Rake** » вт авг 23, 2011 3:03 pm

Обмисляйки сложната ситуация Сульо разбра, че само едно нещо може да повлияе на решението му:
- Абе, демоните вкусни ли са? - Попита гоблинът най-сериозно.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » вт авг 23, 2011 4:22 pm

По опулените погледи на околните гоблина дедуктивно успя да съобрази, че само Бранн и Амелия могат да му отговорят на този екзистенциален въпрос. Всъщност просто видя скитите погледи които всички то групата пуснаха към Амалия, а външния вид на Бранн красноречиво говореше, че е ял къде къде по-гадни неща.
- Незнам - рече след малко едната дриада като се посъвзе от шока.

Fobos · Мнение от **Fobos** » вт авг 23, 2011 10:05 pm

- Къ-къ-как та-та-така цъ-цяло пъ-племе дъ-дриади с-с лъ-лъкове нъ-не мо-могат дъ-да у-убият чу-чудовището, а нъ-ние ко-които съ-сме дъ-десетина ду-души, за-заедно с ма-маймуната, щъ-ще мо-можем? - не можа да се стърпи Здравка като видя колебанието на спътниците си. - Дъ-дъ-а нъ-нъ-не бъ-би дъ-да къ-криете нъ-нещо о-от нас?!

Lord Anomander Rake · Мнение от **Lord Anomander Rake** » вт авг 23, 2011 10:32 pm

- Сигурно са гадни на вкус. - Подшушна ѝ Сульо.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » ср авг 24, 2011 9:05 am

- Дори демонът е жив - рече и разбиращо Милва след като огледа мрачните лица на сънародничките си.
Това само по себе си не значеше много, но ако Флодур беше тук вероятно щеше фда дръпне кратка лекция за това как дриадите като природосъобразни същества изпитват морални затруднения при отнемането на живот дори на демонични създания и търсят начин да заобиколят тази морална пречка. По това че търсят наемници, явно официалното обявяване на демона за неживо същество не е могло да мине за разумно решение, а пък опита да се използват вълчи патрули, който нямат скрупули да убиват са се провалили, било поради твърде силен демон, било поради лошият му вкус. За жалост библиотекарят в момента се лекуваше в Здравостан от зайколашкото ухапване и групата явно ще трябваше да се задоволи с думите на Милва.

Lord Anomander Rake · Мнение от **Lord Anomander Rake** » ср авг 24, 2011 11:12 am

- Стига бе! Не думай! - Завъртя очи Сульо. - Естествено че е жив! Нали ако не беше нямаше да ни молите да го очистим!

Mordekai · Мнение от **Mordekai** » чет авг 25, 2011 10:00 am

Ако Безкирка знаеше какво би казал Флодур за природосъобразните предразсъдъци на дриадите, би отвърнала язвително, че явно проклетите дървесни твари нямат проблем с изпращането на някой друг да им върши мръсната работа, дори когато действията (или по-скоро бездействието) им довеждат до опасен спад в популацията на вълците и нарушаване на естествения баланс в гората и че моралните устои на въпросните дриади опасно граничат с лицемерие. Но тъй като, както вече отбелязахме, Флодур отсъстваше по уважителни причини, несъстоялият се разговор конфузно увисна във въздуха.
- Що не пратим Бранн да го коли, пък ние да си продължаваме по пътя... - смънка сината под нос. - Айде, банда, - продължи тя, на висок глас, - решавайте. Аз викам първо да идем до блатото. Не че съм примряла да се наджвакам до шия във воняща вода, ама тая работа е като яденето на зеленчуци - колкото по-бързо приключиш, толкова по- бързо ще забравиш колко отвратително е било.
"Пък и ако щархите ни отровят, изкормят, набучат на прът и изядат, поне ще си спестим разходката до другите места" - добави джуджето на ум.

Fobos · Мнение от **Fobos** » чет авг 25, 2011 1:21 pm

Здравка се приближи до Безкрика и дискретно я побутна с лакът.
- Нъ-не мо-мо-можем дъ-да и-идем пъ-при дъ-демона бъ-без дъ-да гъ-го у-убиваме?, - предложи тя на спътницата си. - Щъ-ще гъ-го по-помолим дъ-да на-на-напусне го-гората и дъ-да нъ-не у-у-бива по-повече въ-вълци.

Mordekai · Мнение от **Mordekai** » чет авг 25, 2011 3:18 pm

Безкирка се опули срещу сънародничката си. За момент се зачуди струва ли си изобщо да удостои този въпрос със отговор.
- Може... а може и направо да си приготвим една кошница с мармалад и кифлички. Нали, да има с какво да го почерпим. - сината въздъхна безпомощно. - Виж на приказки всичко може. Ама отсега ти казвам, че ако Бранн скочи с оная ми ти брадва, хич няма да хукна да го спасявам онова нещо.

Fobos · Мнение от **Fobos** » чет авг 25, 2011 4:31 pm

- Мо-може дъ-да съ-се на-на-наложи нъ-ние дъ-да спъ-спасяваме Бъ-бран, - измърмори Здравка. - Нъ-не е лъ-лесно дъ-да у-у-убиеш цъ-цяла гу-глутница въ-вълци. Тъ-те нъ-нападат о-о-овчари и я-ядат до-добитъка на хо-хората. Дъ-дъ-дори дъ-дриадите дъ-да гъ-ги о-о-обичат тъ-тези въ-въ-вълци, то-то-това нъ-не съ-са до-со-домашни лю-любимци.
Здравка размаха гаечния си ключ към спътниците си, които продължаваха вързеливо да се почесват, да си бъркат в носовете и да изследват миризмата на краката си, без усещането за спешност, важност или каквато и да е друга неразумна страст да тормози съзнанието им.
- Дъ-да въ-въ-вървим, - тежко рече тя. - Ко-ко-който съ-се ба-бави, пъ-пъ-прасе дъ-да гъ-го ща-щави.

Mordekai · Мнение от **Mordekai** » чет авг 25, 2011 4:49 pm

- Амин, сестро - рече Безкирка, вдигна раницата си от земята и закрачи през дърветата без определена посока.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб авг 27, 2011 1:15 am

Амелия изгледа Безкирка в гръб. Продължително*
- Госпожо Алада - обърна се към дриадата с най-милия си тон - Първо се извинявам за отказа на групата ми да ви помогне. Второ... ви моля да ни придружите до края на гората ви. По пътя за блатата.

----------------------------------
* Възможно е сина-та да е налучкала посоката... но шансът е малък.

Fobos · Мнение от **Fobos** » съб авг 27, 2011 8:26 am

- То-то-това, чъ-че нъ-не и-искаме дъ-дъ-да гъ-го у-убиваме нъ-не о-о-означава, чъ-че нъ-нъ-не и-искаме дъ-да по-помогнем, - възрази Здравка и начумерено изгледа Амелия. - Дъ-да у-убиеш не-нещо нъ-не е е-единственият на-начин дъ-да гъ-го пъ-прогониш и-или дъ-да га-гагарантираш чъ-че по-по-повече ня-няма дъ-да на-на-нанася въ-вреди.

Manus · Мнение от **Manus** » съб авг 27, 2011 10:28 am

По едно време на Бранн му омръзна да слуша глупостите и започна да крещи размахвайки брадвата и чука си. - Абе я се стегнете бе, не само, че ще го заколим каквото ни е пред очите ами даже може да го сготвим. Като гледам Съльо има желание да се проеви като дегостатор, пък на мен ми трябват нови ботуши.

cherno_slance · Мнение от **cherno_slance** » съб авг 27, 2011 5:54 pm

- Съгласна съм с теб. - елфаната кимна сговорчиво. Придружи жеста си с бавно затваряне и отваряне на клепките. Усмихна се щастливо - сина Здравка най-накрая й говореше.
- Първо ще опитаме с добро, нали?

Fobos · Мнение от **Fobos** » чет сеп 01, 2011 11:37 am

- Да, - отвърна твърдо Здравка и изгледа Бран непоколебимо измежду двата си наежени бакенбарда. - Нъ-няма дъ-да у-убиваме нъ-никого, съ-само зъ-защото съ-се е по-появил тъ-там ии-ли зъ-защото е нъ-на дъ-дъ-диета от въ-вълци.
Здравка се обърна да провери за последно как са опаковани багажа, частите на голема и даровете на дриадите. Вързопите не изглеждаха особено леки, но пък в обсега на Три Скали дори големите скали изглеждаха като камъчета. Тролът както винаги нямаше нищо против да носи товара. Здравка реши, че само заради добродушието на този огромен и мил великан си заслужава да идат и накрай света.
Когато всичко беше вече проверено и натоварено, Здравка се приближи до двете дриади, които трябваше да ги заведат при чудовището и кимна към пътя. Дридадите неохотно екипираха лъковете си и поеха през гората.

Mordekai · Мнение от **Mordekai** » чет сеп 01, 2011 12:29 pm

На Безкирка и бяха нужни точно пет крачки сред дърветата, за да се изгуби. След още три започна да я гложди подозрението, че явно групата не се е поддала на джуджешкия и чар и вродените лидерски умения и никой не я е последвал. Тъкмо започна да се паникьосва, че ще умре сама и изоставена и че папратите и бучиниша (или каквото беше онова там, растящото) ще погълнат небелязания и гроб, когато неочаквано излезе на пътечка...

- Чудната гора е странно място - каза гъсеницата и отново дръпна здраво от наргилето си. - Една пътека може де те отведе от единия край до другия само за три крачки, а може и с дни да вървиш без да мръднеш и крачка...
Това че миг по късно беше настъпена от подкован джуджешки ботуш няма нищо общо с разминаванията във времопространството.

...На пътечката имаше фигура.
Фигурата носеше качулка и наметало с цвят на прясна кръв.
Изтормозеното въображение на сината препусна с все сила към историите на дриадите за Демона, потъпквайки по пътя си и без това задрямалото и здравомислие и Безкирка уплашено направи крачка назад. Кракът и се заплете в корен, джуджето залитна назад и се строполи в избуялата коприва.

Кочулатата фигура се завъртя в посоката на шума и през буната коприва видя едни млечно бели очи без ириси. Видя също, че съществото имаше ботуши с нещавена сива козина, наметалото бе вълча кожа където кървавите петна бяха повече от сивеещите. Демонът, защото това не можеше да е друго пристъпи в нейната посока. Сърцето ѝ пропусна удар.

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » чет сеп 01, 2011 1:23 pm

Игор се огледа докато тръгваха и забележи очудващо малък брой джуджета:
-Абе, не е ли добре да викнем и Безкирка?

Въпросът остана нечут покрай топуркането и мърморенето на останалите членове от групата. А пък когато видя так ми товарят пособията за рисуване съвсем забрави за предложението си и се втурна да спасява каквото може.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » чет сеп 01, 2011 1:43 pm

[sblock="Забележка"]В предните два поста съм внесъл леки корекции - в този на Веси съм добавил втория и четвъртия абзац, а в този на Ванката Втория абзац[/sblock]

- Струва ми се че забравяме нещо - мърмореше си куцукайки Игор докато дриадите прекарваха групата през дебрите на Чудната гора.
- Дайте ми го, дайте ми го насам - ревеше Бран войнствено, докато Сульо гризеше кифла и упорито твърдеше, че няма да даде.

Нещо изшумоля в страни и димона се извъртя в новата посока, а когата Безкирка си позволи да мигне той просто изчезна. Остана само дивия сърбеж от ужиленото в копривата и това на дясната предмишница където се очертаваше нещо като зачервен череп от чиято отворена паст излизаше змия. Как бе успяла да се нажили така, Безкирка така и не разбра но даде воля на чувствата си.

Гупата излеза на малка пътечка между дърветата от двете страни на която растях чудно красиви цветя и гъби. И точно тогава... ги заля порой от сквернословия. Думи който разбираха, думи които не разбираха, но ги караха да се червят и думи които не разбираха, но се радваха че е така. Сред целия този поток на пътечката на има няма двадесетина разтега в ляво от тях излезе почервенялата Безкирка. Почервеняла малко повече от обикновено.

Заради целия тоя потока изпървом никой не забеля малкото човешко дете с червена перелина и качулка, руси къдрички подаващи се навън и огроомни сини очи изпълнени с презрение, или по-скоро страх.Не бе по високо от десет юмрука и носеше кошничка чието съдържание бе покрито с везана кърпа. Върху кърпата имаше няколко откъснати цветя.

Manus · Мнение от **Manus** » чет сеп 01, 2011 2:19 pm

- Абе кво е тва хлапе което си подскача?!? - изумено изгледа Бранн - Нали тука имаше само дриади?

Lord Anomander Rake · Мнение от **Lord Anomander Rake** » чет сеп 01, 2011 2:33 pm

- А, сигурно носи храна на бедната си баба на другия край на гората. - Отговори Сульо.
- Дали бабите са вкусни ... - Имърмори замислено гоблинът.

Manus · Мнение от **Manus** » чет сеп 01, 2011 3:51 pm

Бранн погледна Сульо с едното си кървясало око и измърмори - Абе ти само за ядене ли смисиш бе!!!

Ivan_Helsing · Мнение от **Ivan_Helsing** » чет сеп 01, 2011 4:01 pm

Игор гледаше какво се случва около него. После се запита един много прост въпрос - защо, по дяволите, не беше използвал картите. А, какви карти ли? Много отдавна Сипако му беше разказвал за своя учител, който му бил показал как да прави специални карти, с които можел да контактува с другите и дори да ги пренася при себе си. И разни други неща, но Игор не ги беше разбрал съвсем. Та, Дуоркин*, учителят на Сипако, бил направил няколко колоди такива карти, всичките с облика на сина и внуците му и им ги бил раздал. Всъщност Сипако познавал Дуоркин само няколко години, след това стареца изчезнал безследно. Думите на Сипако бяха "напусна Титания," но Игор ги разбра като "умря."
Та, хрумна му идеята да пробва и той да направи такива карти. Когато групата тръгна за чудната гора той започна да ги рисува. Разграфи заешката кожа и започна. Първо направи карта на Амелия**. Трябваше му разрешение, но от нея го получи лесно - да й нарисува портрет, който на всичкото отгоре е магически - как да пропусне! Тогава пробва да нарисува карта на Флодур, който също беше съгласен, но картата не проработи. Тогава се случи инцидента със зайколака и Флодур вече не беше с групата.
Затова се насочи към шефа. Една вечер се приближи до Безкирка и я заговори:
-Работя по един... проект. Правя магически карти, с които мога да говоря с останалите от групата от разстояние. На теория би трябвало да работи и като портал. Трябва ми разрешението ти за да може магията на твоята карта да проработи.
Безкирка погледна Игор с нескрита неприязън. Словосъчетанието "магически карти" я навеждаше на мисълта за "мамене на карти". Останалата част от обясненията минаха покрай ушите и.
- Не те разбирам - отговори сината, решавайки да даде на събеседника си шанс, преди да го изяде с парцалите.
Тогава Игор извади картата на Амелия. Съсредоточи се. Тогава образа се раздвижи. Амелия, която вече имаше някаква основна представа какво правят картите попита какво става и Игор й обясни. После бутна картата в ръката на Безкирка. Амелия й кимна.
Безкирка съвсем се изгуби.
- И са кво?
Игор прекъсна сигнала с Амелия. После се опита да обясни:
-Картата позволява двустранна комуникация със съществото на нея. Ако ми позволиш да направя твоя карта ще мога да комуникирам с теб от голямо разстояние, евентуално дори да те пренеса при мен. Само с твое съгласие - побърза да уточни. - Същото и за всеки друг, който се добере до картата.
Джуджето се наежи.
- Не ща да ме пренасяш никъде!
- Ако не искаш няма и да мога.
- Добре - успокои се сината. - Не ща да ме развяват като прани гащи.
- Та, имам ли позволението ти да направя такава карта? - Попита обнадеждено Игор.
- Няма да можеш да я ползваш, без аз да искам? - Безкирка искаше да е сигурна, преди да повери неравно подстриганата си физиономия в ръцете на непознат.
- На теория бих могъл. На практика обаче изисква невероятно интелектуално и волево превъзходство, които определено нямам над теб. Виж, ако картата беше на някой друг може и да стане - погледна към Сульо, който си чоплеше носа. С три пръста.
Здравка започваше да нервничи отстрани и мислите на Безкирка отново се насочиха към сглобяващият се голем, та не успя съвсем да схване какво точно имаше предвид Игор с неговите теории и практики. Накрая джуджето се примири.
- Хубуу, прави квото знаеш. Подай ми само оня винт там. Не тоя, по-малкия. Мерси.
Скоро и картата на Безкирак беше факт. Следваше Здравка. Игор й обясни, че става дума за средство за комуникация и транспорт. Сината беше твърде заета с работата си, затова се съгласи без много-много да разпитва. Игор предполагаше, че изобщо не му е обърнала внимание, но това го устройваше. Сдоби се и с карта на Здравка. Следваше Сульо. Гоблина не беше от най-умните, но затова пък беше и изключително проклет. Все пак Игор реши, че ще му дойде добре и негова карта - ако не друго, поне да може да го намери ако го ограби.
- Сульо - започна Игор, - имам предложение. Ако се съгласиш на нещо ще те черпя един геврек, когато стигнем до град и имам пари.
- Предния път като ми предлагаха геврек, така и не си го получих. - Изгледа го подозрително Сульо, спомняйки си за геврека, който Амелия му предлагаше.
- Тогава не се върнахме в града. Момент. - Игор извади картата на Амелия и влезе в контакт. Подаде й ръка и тогава Сульо видя нещо странно. От ръката на Флодур започна да расте друга ръка, която постепенно прерастна в Амелия. Всъщност елфата беше на няколко метра от тях и Игор можеше просто да я викне, но реши да го нарпави по-ефектно. После я попита: - Обещала си на Сульо геврек и не си му го дала. Обещай да му го вземеш следващия път когато стигнем до град ако се съгласи да му направя карта.
Елфата се съгласи.
- Два геврека, а? - Облиза се Сульо. - И к'во ще ми правиш с тая карта? Ще ме издрапваш като нея ли? - Поуплаши се той.
- Това е една от възможностите на картата. Става и за комуникация. За говорене - побърза да поясни художника.
- Мчи нали и сега си говорим? - Обърка се гоблинът. - Без тея карти.
- С картите можем да си говорим и ако сме на срещуположни части на Магландиум. Всъщност и да сме на срещуполжни части на Титания.
- Ъъъъ добре. - Съгласи се Сульо. Все пак за два геврека би продал и органите си.
Игор се усмихна. Мислено отбеляза абсолютно сигурния метод да убеди Сульо за нещо и се зае с картата му. Имаше още малко време, затова реши да направи карта на Милва. Обясни на дриадата за какво става дума и тя се съгласи. Беше по-рзумна от повечето представители на групата. До тук добре. Оставаха Брани, таласъма, коболда, трола, маймуната и самия Игор. Пренасянето на трола щеше да е най-трудно, затова реши да го остави за последен. Не държеше да има карта и на таласъма. Маймуната... абе какво ще се занимава с маймуната. Брани беше изключително странен на Игор а и не знаеше дали ще се задържи при тях, затова и него го остави за по-късно. А донякъде и защото се страхуваше да го пита. Прецени, че картата на Милва стига за древните раси, затова не направи и на коболда. Зае се със своята. Автопортрета беше нарисуван под изключително странен ъгъл. Нанесе няколко щрихи, уникални за него, но лицето не се виждаше добре. Беше достатъчно добре. Даде картата си на Амелия. След това пристигнаха в чудната гора.

*Всички прилики с действителни лица и събития или литературни герои са напълно умишлени.
**Извинявам се за наративния контрол над Амелия и Здравка, ако има възражения относно действието на героините кажете да редактирам.

Vilorp · Мнение от **Vilorp** » пет сеп 02, 2011 1:11 pm

Като видя разрошената Безкирка, Здравка стъписано спря, раздвоявайки вниманието си ту към разярената тирада на джуджето, ту към неочаквано появилото се хлапе, което иначе изглеждаше съвсем здраво. По инстинкт древен като ролките за коса, Здравка се несъзнателно избра да се приближи до съществото, което вдигаше най-голям шум. За нейно облекчение Безкирка не кървеше, не се виждаха счупени кости и не беше загубила нищо от обичайния си багаж. Въпреки това по червенината разляла се по всички открити части на тялото и и по силата на вдовишкия и глас можеше да се отсъди, че едва ли просто е нацелила гъста туфа коприва.

Когато Здравка безапелационо профуча покрай детето за да достигне разлютената Безкирка детето се присви в страни от пътя ѝ а очите му вече се пълнеха със сълзи.

- Къ-къ-какво съ-съ-стана? - попита Здравка, помагайки на Безкрика да изтупа праха от дрехите си. Близката инспекция разкри, че разлютеното джудже се беше сдобило с нови сламки в косата си.
- Какво мислиш, че по %#@ е станало?!? Къде бяхте досега?! Ако някой си беше направил *&$@ труд да види, че ме няма нищо нямаше да стане, ето какво!

Manus · Мнение от **Manus** » пет сеп 02, 2011 9:04 pm

- Кой те рита толкова Ха ХА ХА - разсмя се Бранн като видя вида на Безкирка. -