А уж, беше само цирк.

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Отговори
Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб сеп 10, 2011 8:23 pm

- Ама какво..., - започна Здравка и се изви за да огледа пушечната следа, която се завихряше на мястото на краката и. - Ама аж не шъм... Нали не шъм...
Тя запуши уста с ръка. По движенията на бакенбардите и можеше да се разбере, че шепне нещо в шепата си. Няколко мига по-късно силуетът и започна да става все по-малък, прозрачен и пушест, докато накрая съвсем се сви и изчезна в отворения буркан. Съдът тупна на тревата, всявайки паника всред обитателите на един съвсем наскоро създаден мравуняк; капачката се търкулна наблизо. Дриадите-ловци бяха първите които предпазливо се приближиха до реликвата. Оттам се разнасяше съвсем тихо хлипане.

Когато се наплака от сърце, Здравка най-сетне изтри очи и боязливо се огледа. Намираше се в добре обзаведена стая в етно-стил и въпреки, че не се виждаше нито един прозорец, отнякъде проникваше светлина като от сенчестата страна на обрасла с асми къща. След известно теренно проучване Здравка установи, че вероятно вътрешността на буркана има собствени пространствено-физични закони, тъй като не само предоставяше светлина, прохлада и свеж въздух с аромат на планинска поляна, но също така имаше на разположение няколко уютно мебелирани стаи, пълни с шарени джуджешки завивки и хитроумни метални играчки. Точният брой на стаите остана неясен, защото в момента в който намери килера (пълен със сладки, приготвени точно както ги правеше майка и) и с пълна уста отвори съседната врата (банята, в която чакаше ухаеща на портокалови цветчета дърворезбена вана със Здравкиния размер), младото джудже забрави за изследователските си амбиции и бързо се намъкна вътре. Димът от долната част на тялото и се смеси с парата, която се носеше над топлата вода.
Последна промяна от Fobos на вт сеп 13, 2011 9:14 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб сеп 10, 2011 9:14 pm

Игор гледаше с отворена уста и в ума му преминаваха адски много мисли. После се приближи до реликвата и я огледа внимателно. Без да я докосва.

Системно: Оценка на магически предмети 6 + 1 от лидер + 15 зар (http://invisiblecastle.com/roller/view/3183073/) = 22.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб сеп 10, 2011 9:45 pm

Щом Бран наближи джина тои се обърна рязко към ниго с нисочен показалец и вдигнат полец.
- Не ме карай да го използвам джудже!
- Ама моите...
- Сам си го изпроси - усмихна се зловещо бившия джин и тихо добави - бум.
...
- Ох да му се не види, това вървеше с джинството - изръмжа човекът с червената носия, а Бран спря са се опипва проверявайки за дупки по себе си и се озъби зловещо разклащайки бутилката тоник:
- Да си поговорим за желанията ми...
Бум. Туп. Или иначе казано бившия джин го халоса, а джуджето се строполи като отсечено. После той просто си тръгна.

[sblock="системно"]
16 трошаща щета: 6 временна 10 реална и 16 шокова.

[/sblock]
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » съб сеп 10, 2011 9:51 pm

Амелия въздъхна.
Това представляваше една от онези въздишки, които предизвестяват разводи и прекратяване поради обида на мирни договори. Или пускането в пощенската кутия на данъчен донос за симпатичния съсед с осеметажната къщичка на отсрещния ъгъл.
Въздъхна, изпълнена с покруса.

Толкова трудно спазваше обещанието си към сина Здравка да се въздържа от насилие. Още й горчеше под езичето от напускането на Микаел - войнът си беше тръгнал от групата заради нейната безбрежна женска себичност. И тя със сетни усилия се опитваше да е невзрачна. Незабележима.
И да не използва насилие.

И за награда се оказа безпомощен свидетел на здравкината трагедия. Сината нададе изненадан вик и... се превърна в дим на дъното на вмирисан буркан. После групата проследи с безразличие как си тръгва създанието, което й причини това... Оставиха го да си тръгне!
Може би трябваше да наруши обещанието си към сина Здравка в името на сина Здравка.
И да използва насилие


Игор не забеляза нишо особено в гърнето. Реши да пробва да го потрка. Хлипането спря. След това каза с най-командващия глас, който можа да извади:
- Излез.
Ако Флодур беше там щеше да изтъкне че това не е лампа а буркан от лютеница и той не трябва да се търка а де се оближе гърлото. Архивиста обаче не беше там и въпросната информация остана неизвастна за групата.
Последна промяна от Ivan_Helsing на вт сеп 13, 2011 11:19 am, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон сеп 12, 2011 10:28 pm

Амелия извади руническия нож от канията му. Тежката дръжка легна удобно в мъничката й, бяла длан. С лявата ръка извади сирингата си и се приготви да запее. Точно преди да започне, погледна останалите:
- Дядката знае как да я извадим от там и спасим. Аз ще го извикам, а вие се пригответе да му скочите.
След тези думи се съсредоточи и поде странна, замайваща мелодия. Имаше си и думи:

Освободени Джине, бивши робе!
Върни се при мен, стари подлецо!
Умолявам, повелявам, заклинам!
Освободени Джине, бивши робе!

Върни се при мен, стари подлецо.
Гнидо безсилна, върни се обратно...

Безкирка приготви лъка си и зачака дъртият откачалник да се завърне. За момент я доядя и почти се реши да хукне след него. Почти. В достатъчно трънаци се бе въргаляла този ден.
"Съжалявам, Здравке" - помисли си сината и се обърна към Игор.
- Завинти капачката и пак я отвинти - предложи джуджето.
Последна промяна от Mordekai на вт сеп 13, 2011 11:17 am, променено общо 3 пъти.
Изображение

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон сеп 12, 2011 10:32 pm

Игор вдигна рамене и направи каквото Безкирка го посъветва.
Не се случи нищо, освен че Здравка усети леко течение. Ако Флодур беше там щеше да каже, че вероятно бурканчето трябва да се затвори и да се изчака едно четирицифрено число години на сегешния му обитатал да му писне да седи затворен и сам да изскочи. Е да, въпросният го нямаше никакъв, та и това нямаше кой да им го каже.
След като и така не се получи Игор подаде буркана на Безкирка и зарови в робата си. След няколко секунди извади картата на Здравка и опита да осъществи контакт.
Безкирка пое буркана и го разклати лекичко.
- Може пък там да й харесва - отбеляза тя.
Игор усети, че има някаква бариера която пречи, но срещу малко повече мана вероятно би я пробил. Здравка усити сърбеж в тила - или бе хванало нещо, докато се движеха в гората или някой се пробваше да прави магии. Игор засили опитите си за контакт.
- Здравке! - укорително се провикна Безкирка в отвора на буркана. - Тоя голем не мога сама да го сглобя!
Здравко определено чустваше силен сърбеж в тила и некакъв шум, малко приличащ на глас. Игор тъпо и упорито се опитваше да постигне контакт. Здравка се почеса по тила, където я сърбеше. Ами помага, но малко, а бумтенето в главата й се усилва все едно някой много упорито чка по входната врата, която е вътрешната страна на черепа й.
Игор почуства че от другата страна има някакъв отклик, все едно някой с лапи се оптива да зъвърти секретен ключ.
Здравка изведнъж видя образът на Игор ясно изписан в съзнанието си. Образът на здравка на картата оживя и тя се вглева в Игор
-Ъъъ, извинявай - каза Игор каато видя, че Здравка се къпе. - Смяташ ли да излизаш? Като приключиш, де.
- Ей, т'ва мърда! - констатира гоблина, забол пръст в лицето на Здравка.
Здравка само поклати глава отрицателно.
- Защо? - настоя Игор. - Обещавам да те поправя. Така де.

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » вт сеп 13, 2011 10:34 am

-ШШшшш Я дай тоя буркан тука бе - измрънка Бранн

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт сеп 13, 2011 10:41 am

Безкирка изгледа Бранн отвисоко.
- Стой по-далеч от Здравка и буркана, @№%%@* такъв! - сопна се тя и отстъпи няколко крачки.
Изображение

Manus
Чирак
Мнения: 30
Регистриран на: чет авг 04, 2011 3:57 pm

Мнение от Manus » вт сеп 13, 2011 10:45 am

- Шъш ти бе! - делово изръмжа Бран и дори не забеляза как тролът и таласъмат потънаха в горските дебри, първия с части за митрилен голем на стойност около 6000 златника. Милва и маймунека също се бяха доближили до боричкащата се група, дриадите разфасоваха чевръсто демона, а коболда поздравяваше Сульо за прекрасния удар.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » вт сеп 13, 2011 11:12 am

Игор, който току що беше опръскан с пяна в очите заради подмятането на буркана, се обърна към Бран:
- Не пипай буркана, че джиновете са много отмъстителни създания и после ще трябва да те събираме по цял Магландиум.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » вт сеп 13, 2011 11:45 am

Елфаната плавно пристъпи до Игор* и докосна рамото му. Мълчаливо поиска разрешение и надникна в шепата му.

Видяното във вълшебната карта я накара да изпърха с мигли. Изчерви се и деликатно извърна лице настрани:
- Здравке, - сребърното й гласче можеше да убеди вълците в предимствата на вегетарианството - натрапваме се от притеснение. Видяхме как ставаш кълбо дим в дъното на онзи буркан. В момента добре ли се чувстваш?

- - - - - - - - - - - - - -- -
* В движение си прибира оръжието в ножницата.
Вилорп: Втория абзац е добавен по желание на джина.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт сеп 13, 2011 1:10 pm

- Здравке! - панически извика Безкирка в отвора на буркана, току-що забелязала празното пространство, където допреди малко стоеше Три Скали. - Рудата офейква с голема! Излез, мътните те взели!
Разнесе се остро свистене и изведнъж от буркана се изстреля сгъстена струя цветен пушек, която се разширяваше непрекъснато настарни и нагоре, докато накрая перестите и краища достигнаха клоните на дърветата. От кълбетата се оформяше познат силует, който висеше леко приведен във въздуха, сякаш сам не беше много наясно какво точно прави.
- Най-после! - възкликна Безкирка.
- ТРИ ШКАЛИ БЯГА ОТ НАШ??? - бавно произнесе Здравка. Околните дървета леко се наклониха назад.
- Игоре, - сръчка го сината, бутайки буркана в ръцете му, - бърже си пожелай да го върне!
Игор хвана буркана от ръцете на Безкирка и каза:
- Първото ми желание е тролът и таласъмът веднага да се върнат тук, вързани със здрави вериги и ключа да е в мен!
- И количката - припомни джуджето.
Ако Флудор беше тук, щеше да каже че общите желония са изключително условни при кореспонденцията с джинове, но все пак Архивистът в момента ядеше пръжки и надали това го вълнуваше особено. Освен това щеше да обясни на двоумящата се как да постъпи Здравка, че джиновете действат по редица правила и вероятно щеше да ги изброи на омазаните си със свинска мас пръсти:
- Джиновете не могат да въздействат на психическо ниво, сиреч да накарат някого да си промени характера, да се влюби или да почне да мрази някого;
- Джиновете не могат да убиват директно. Могат да пренесат някого на ръба на бездна, но не могат да го попилеят на части. Ако някой, да речем, поиска Мечът на Абу Барук да е в него, джинът може да му го постави в корема;
- Джиновете изпитват адска непоносимост към изпълняване на желания и ако не променят поне нещо получават мигрена. Джин с мигрена е сигурно доказателство че желанието ти е формулирано правилно;
И още двадесетина по-дребни.
Здравка леко примига, разнесе се леко пращене и тролът и таласъмът се появиха точно в средата на разтревожената група. Краката, гърдите и главата на Три Скали бяха омотани с тежки, мътно блестящи вериги, които се проточваха към таласъма и се губеха в намотка от метал. В средата между двамата пленници висеше квадратен катинар със звънче. След това в ръката на Игор се материализира евтин ключ, който явно отговаряше съвсем точно на отвора на катинара. Миг по късно Здравка изохка, хвана се за главата и бързо започна да се смалява. Димът се сгъсти, събра и само за няколко мига потъна обратно в буркана.
- Ах, виие &№$(*&№!!!!!!!!! - изрева Безкирка срещу овързаните създания, след което се спря и с набитите си за силикати очи отбеляза:
- Амаа това не е Три Скали... и количката я няма.
- Естествено че я няма, тя е в мен - изрече с боботещия си глас тролът излизащ от пъртина в гората, която собственоръчно проправяше. На гърба му се виждаше количката с чaстите превързана като свръх голяма раница и тролът определено потъваше повече. Зад него се движеше някакъв старец в червена ливрия и цилиндър, подритван от следващия го таласъм.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср сеп 14, 2011 3:17 pm

- Това е бившият обитател на буркана - посочи с палец зад гърба си Три скали, след което посочи овързания трол и таласъм, - а тези кои са?
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » пет сеп 16, 2011 9:06 am

Сульо най-вероятно би отговорил на Три Скали, защото му беше доста симпатичен (главно защото беше огромен ходещ щит), но реши, че както се е свил на кълбо в един от храстите заради цялата олелия, няма да е добре да разваля дегизировката си баш сега.
Изображение

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон сеп 19, 2011 12:07 pm

- Ами... - Безкирка искаше да отговори на трола, но не успя да намери думи. - Това... ние... те са... това са вие... трябваше... - сината понечи да хвърли отчаян поглед към Здравка, но последната се бе прибрала в буркана си и явно нямаше намерение да дава обяснения.
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » пон сеп 19, 2011 4:57 pm

- Получи се малко недоразумение, господин Три Скали - рече Амелия с напевното си гласче - Експериментирахме с желания, отправени към новия джин. С изненада установихме, че в новото си състояние госпожа Сръчноврът е... объркващо могъща. В нейно присъствие дори най-невинната шега може да доведе до обидни или трагични резултати.
Докато говореше, дългоногата елфана пристъпи грациозно напред. В резултат мъдро застана между каменния великан и художника. Извърна се назад през кръстчето си и отправи изящен жест към човека:
- Бихте ли бил така добър да използвате ключа, мили Игор. Доброто възпитание изисква да освободим незабавно тези невинни непознати.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Ivan_Helsing
White & Nerdy
Мнения: 875
Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm

Мнение от Ivan_Helsing » пон сеп 19, 2011 9:43 pm

Игор се стрелна с ключа към овързаните трол и таласъм. Реши да не показва, че желанието е било негово, затова просто тихо отключи ключалката и се приготви да избегне евентуален прелитащ двайсет килограмов каменен юмрук.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » вт сеп 20, 2011 5:23 am

Безкирка се опули. Наясно беше, че се бяха забъркалаи в тази каша заради нейната мнителност, но останалите като че ли съвсем бяха изглупяли. Да пускат на свобода непознат трол, след като безпричинно са го оковали и отвлякли и се виждаше... самоубийствено.
- Чакай, чакай, как така ще ги... - възпротиви се тя, но вече беше късно.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » вт сеп 20, 2011 10:05 am

В същия момент Сульо излезе от малинака с прасето си под мишница и купчина съчки и трева полепнали по робата му.
- Ъъъъ изпуснах ли нещо? Аз такова, ааа не е като да съм се крил, аааа аз ъъъ бях до тоалетната, да. - Заобяснява се Сульо. След това видя какво прави Игор с ключа и се втурна отново към храста си.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед сеп 25, 2011 11:50 am

Три скали пристъпи към овързаните и се вгледа в кристалните очи на другия трол който продължаваше да разтяга веригите.
- Ѫ Ѩ Ѯ - изпя тролът изненадващо мелодично.
- Ѿ - простичко отвърна другия.
- Ѿ Ѯ - трелите на мелодията достигнаха удивление.
- ѾѾ - потъврди мелодично завързаният а една от халките изпуказловещо докато се разкъсваше бавно.
- ѮѾѾѪ ҈ ҂Ѻ - напевът на Три скали звучеше малко като одата на радоста изпълнена на ксилофон. Но пък завързания се отпускана и почти размазания таласъм въздахна облекчено.
- ͏ - простичко отговори другият трол.
[sblock]за тея с успешна провелка за тролски:
Кой/каво/къде/как си/различен от аз/не аз въпрос
Мястото на което сядаш
Мястото на което сядаш въпрос
Мястото на което сядаш сядаш което с място
въпрос Мястото на което сядаш сядаш което с място кой/какво/къде/как въртиш се вкръг/работиш/приситаш/от началота до края/живота различо/друго място/роден дом/пещера
магия/незнайно/неизвестно/мистично[/sblock]
- Tтрува ми ше, че тежи приятели попаднаха във веригата шлучайно, - обади се Здравка, която се беше показала от буркана и любопитно се кълбеше над двамата пленници. Изглежда времето в буркана течеше по-бързо, защото за себе си тя знаеше, че е прекарала целия следобед полузадрямала на покрито с възглавнички миндерче. Навън обаче бяха минали само няколко мига от появата на новите магически същества. - Какво ти кажа? - обърна се тя към Три скали, когато тролът спря да пее за да си поеме дъх или може би песента свърши. Чувстваше се странно да го наблюдава изотгоре и той да и се струва смален до размера на градинска статуетка.
- Че не знае как се е озовал тук - отвърна техния си трол на общия език с типичното чегъртащо хрущене, в още по-ярък контраст с песента преди малко.
- Ишкаш да кажеш, че шъм го дръпнала преж магичешката врата??? Онажи, която тършим?
- Малко вероятно - намеси се меко в разговорът Милва, - а и не знаем дали тя ностина съществува. Пък и да съществува може да не е отворена.
- От никакви врати не сме минававали с Тухльо, тъкмо бягахме от една разгневена тълпа в Ом, когато ни завъртя накаква цветна дъга и се озовахме тук - многословно се намеси и вързаният таласъм, а после поглеждайки към веригите добави, - но определено не виждам голяма разлика в очакваните събития.
- Ние, мм, таковата, не ишкахме да ви нараним, - измърмори виновно Здравка. Пушекът в долната част на тялото и леко се зачерви и тя се обърна към Милва. - Какво ишкаш да кажеш с това, че не шъшщещтвувала, нали натам сме тръгнали? Ако не шъшщещтвува, тогава няма шмишъл да бием път, не е ли така?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пет сеп 30, 2011 8:34 pm

- Легендата разказва, че една от вратите е останала отворена, за да могат последните представители на древните да преминат през нея. Това обаче е легенда. О, да вратата вероятно съществува, на както се убедихме до момента всичките врати който посетихме са затворени. В момента знам за съществуването на само още две, в блатото и в средната гора.
Междувременно Амелия сипроби път напред и се опитва да ги заговори. Представя се по име и прави изискан намек за реверанс.
- Синдорей - казва таласъмат без никакви намеци за реверанси.
- Аз се казвам... - започва тролът, но три скали го прекъсва с властен жест.
- Казва се „Седя където съм”.
- Радвам се, че макар и случайно сме ви помогнали. При нас ще бъдете в безопасност - тя направи изящен, подканящ жест с ръката си - Ако сте гладни, ще споделим скромните си запаси с вас.
- Не щум угра! - категорично заяви тролът, а таласъмът се опита да му забоде лакът в ребрата оето се оказа хем трудно хем болезнено, заради почти двата разтега разлика във височината и каменното естество та тролите по принцип. Затова без да забележи тролът добеви отново: Не щем угра.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » нед окт 02, 2011 7:07 pm

Безкирка погледна ядно дриадата.
- И след като дори самата ти не вярваш в съществуването на тия ми ти порти за чий *&% търчим през гори и планини да те водим до тях? - джуджето, както никога, говореше без да вика. Изричайки последното, започна тихичко да реди сквернословия на родния си език, стрелкайки с буреносен поглед ту дриадата, ту новопоявилите се трол и таласъм, ту омразната и елфана, която се беше осмелила да предлага безценните им запаси на непознати.
Изображение

Потребителски аватар
Lord Anomander Rake
Войн
Мнения: 146
Регистриран на: чет юни 05, 2008 6:54 pm
Местоположение: София

Мнение от Lord Anomander Rake » нед окт 02, 2011 7:18 pm

Сульо излезе от храста, отново, и се присъедини към групата.
- А аз, такова ... стори ми се, че си бях забравил фъшкията в храста и за това пак за затичах към него ... мда ... - Измрънка Сульо.
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон окт 03, 2011 7:47 pm

- Е нии тога ще си вървим, рече новия таласъм и задърпа новия трол със странното име.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » пон окт 03, 2011 7:50 pm

- Tъй, тъй - одобри Безкирка. - Ние тука имаме да си решаваме нашите проблеми, не сте ни притрябвали и вие, - добави тя, с присъщата си тактичност.
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон окт 03, 2011 9:09 pm

- Ъъъм, а шлучайно да знаете как може да се ижлеже оттук? - притеснено се обади Здравка, повличайки пушечето си след двамата пришълци. - Аж, таковата, хванах ше тук и не мога да ижляжа...
- Ами вървиш направо по пътеката, в твоя случай носиш се - уточни таласъмат през рамо след като забеляза липсващите крака на питащия.

Потребителски аватар
Mordekai
Работник
Мнения: 117
Регистриран на: съб дек 25, 2010 8:49 pm
Местоположение: 5 Chalk Road, Winehall, The Shire Homesteads
Контакти:

Мнение от Mordekai » ср окт 05, 2011 9:57 am

Таласъмат дойде и побутна Безкирка кимайки към Милва:
- Депресирана е нещо, естествено че врататa още е отворена.
- Да, но незнам коя от двете е - добави появилият се от другата й страна коболд.
Безкирка вдигна рамене.
- Не ми дреме дали има врата или не. Не ми дреме и дали тая вярва в нея или не. Само че като сме се повлякли заради нея накрай света, може да прояви благоприличие и да си затваря плювалника. Въпрос на тактичност - обясни вещо сината.
- Е, тя все пак е жена - оправда я Тагрун почесваки се вещо.
Коболдът само се прокашля предупредително.
- Какво трябваше да означава това?! - озъби се джуджето.
- Мисля че нещо му е заседнало в гърлото - предположи таласъмът.
- Да не му заседне още нещо!
Авдар се опули неразбиращо как бе станал цел на атака.
Думата "сексист" не означаваше нищо за Безкирка, но ако я знаеше със сигурност щеше да нарече спътника си така. За съжаление бедният речник на джуджето му попречи и то ядно се опита да запали лулата си, в знак на високомерно пренебрежение. Когато не успя и това да направи, тропна с подкования си ботуш и скръсти ръце заплашително.
- Нещо против жените ли имаш?
Таласъмът извади от дебрите на козината си някаква клечка и я драсна в нагръдника на Безкирка, тя пламна, а той добави:
- Стига да си вършат тяхната рабта - нищо, но какво ли знам аз. един живял в плен беден обруган таласъм...
- Да, да. Горкият ти. Къде се запиля Здравка пък сега? - Безкирка се огледа и видя носещата се след Таласъм и Трол Номер Две джин-сина.- ЗДРАВКЕЕЕЕЕ, ДЕКА РЪГНА!
Изображение

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср окт 05, 2011 11:37 am

- Желая ви приятен и лек път - Амелия почти изпя пожеланието си към странниците. После се обърна със същия сладък глас към Три Скали и Авдар:
- Този подлец, - тя посочи бившия джин - с измама напъха Здравка в онзи буркан. Нека го вържем за най-близкото дърво и разпитаме. Той знае как да помогнем на спътницата си.
Усмихна се чаровно на дядката в червена ливрея:
- Откажи да съдействаш и ще ме зарадваш... много.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср окт 05, 2011 3:04 pm

- Че какво имам да шъдейштвам бре, вшеки ш общоезиково фиологично обрашование моше да ти го каше* - сви рамене възрастният господин с червената ливрея, а Три скали пристъпи тактично между него и Амелия. Само толкова колкото да предотврати директен скок.

*За съжаление** едниствено Флудор от познатите на групата бе с такова образование, но предвид че джина вероятно говореше за езика то неговото време, който по настоящем се наричаше „древния”, най-вероятно дори джуджето би се затруднило в тълкуване на някой аспекти от джинските превила.
**Не и за самият Флудор който се бме запознал с две доста общителни млади госпожици в една крайпътна страноприемница осветявана то червени фенери.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

cherno_slance
Аша'ман
Мнения: 1333
Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
Местоположение: burgas

Мнение от cherno_slance » ср окт 05, 2011 4:27 pm

- Как може да я освободим от това състояние? - девойката сплете пръсти зад гърба си. Изпъна белите си ръчички в лактите. Изви се назад през кръстчето си. Със сладко и леко превзето прозяване:
- ... Как да я освободим от "буркана" без нечии сълзи... господине...
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.

Отговори