Започваме! След този пост преди да пиша аз, ще изчаквам да пишете вие тримата, без значение реда. Единствено по време на битка ще има установен ред, който ще ви казвам преди самата битка.
И така...
Слънцето напичаше жарко коравата пръст на хълма и всичко живо се беше изпокрило, за да избегне жегата на ранния следобед. Да извършваш каквато и да било физическа активност в това време би било не само глупаво, но и пълна лудост, освен ако не изпитваш непреодолимото желание да се самоубиеш с топлинен удар.
Разбира се, тримата сега нямаха друг избор освен да тичат надолу по покрития с туфи пожълтяла трева хълм, без да се обръщат назад и само да се молят конниците зад тях да не ги застигнат и да ги набучат на върха на копията си, карайки ги да съжаляват, че са се опитали да крадат посред бял ден. Но нямаше как, съдбата на банда гладни неудачници сякаш налагаше вършенето на глупости и сега те щяха да платят с живота си или по-лошо...
- Стойте в името на краля! - за пореден път чуха те зад гърбовете си, но този път грубият мъжки вик долетя от много по-близо.
По някоя стрела прелиташе от време на време над главите им и те неволно привеждаха глави при звука на свистенето.
Те обаче разбираха, че късметът им много скоро ще свърши, защото склонът ги водеше към подножието на някаква стръмна и висока тридесетина стъпки скала. Конниците ги бяха приклещили в капан, от който сигурно нямаше да се измъкнат. Подвикващите мъже зад тях много добре знаеха това и това се разбираше от въодушевените им възгласи.
Минута по-късно прегрелите им крака ги бяха довели пред скалата, зачервени, целите плувнали в пот и с препускащи по-бързо от конете сърца. Обърнаха се почти в синхрон, за да посрещнат наобикалящите ги вече дузина насочени към тях копия.
Онзи с капитанския плащ се провикна над всеобщата врява на ядосаните войници.
- Вържете ги! Ако окажат съпротива - убийте елфите, но с момата да внимавате, тя си е за мен. - Изхили се шумно, докато конниците пристягаха все повече пръстена от копия.
Част I - Бягството
Рум се огледа...Бяха обградени и това не й се харесваше много.Тя не бе свикнала да я хващат.
*Но кой подяволите краде посред бял ден*.
Замисли се тя като , някак не бе толкова изненадана от развръзката на ситуацията.
*Сами се виновни.... Не искам да ставам на шишче.Може би ще е добра да се предам.Командващия и без това им каза да са по-внимателни с мен, може би ще мога да се измъкна след като ме отведат някъде другаде, където не съм заобиколена от горили , които единствено искат да ме боднат със копието си.
Тя се изкикоти, на шегата която бе изказала в дългите си мисли.
След това се завъртя по много странен начин като се опитваше да изглежда някак игрива, но това не се получи и пируета и изглеждаше сякаш е някаква луда и изведнъж я бе обзела странна мания , повече от всичко друго.
-Хей, момчета. Предавам се . - Изрече тя с игрив тон,ръце скръстени зад гърба си , приведена глава, широко отворени очи и най-сладката усмивка която можеше да докара в тази неприятна ситуация.
*Но кой подяволите краде посред бял ден*.
Замисли се тя като , някак не бе толкова изненадана от развръзката на ситуацията.
*Сами се виновни.... Не искам да ставам на шишче.Може би ще е добра да се предам.Командващия и без това им каза да са по-внимателни с мен, може би ще мога да се измъкна след като ме отведат някъде другаде, където не съм заобиколена от горили , които единствено искат да ме боднат със копието си.
Тя се изкикоти, на шегата която бе изказала в дългите си мисли.
След това се завъртя по много странен начин като се опитваше да изглежда някак игрива, но това не се получи и пируета и изглеждаше сякаш е някаква луда и изведнъж я бе обзела странна мания , повече от всичко друго.
-Хей, момчета. Предавам се . - Изрече тя с игрив тон,ръце скръстени зад гърба си , приведена глава, широко отворени очи и най-сладката усмивка която можеше да докара в тази неприятна ситуация.
Всеки се приготви да посрещне пленителите и правосъдието, което щеше да се наложи след това. Кръгът се затваряше едновременно от всички страни, а върховете на копията бяха вече съвсем близо. Три метра, после два... Все по-бавно и по-бавно... и накрая... спряха. На пук на всякаква логика войниците сякаш се бяха вцепенили на едно място и дори заканите и подмятанията им бяха заглъхнали с това. Те бяха...
Когато тримата се загледаха в тълпата пред тях, забелязаха, че измежду конниците се вият валма от пара, а самите те бяха покрити от глава до пети, както и оръжията и конете им в скреж, побелели като железни статуи през студената зима, само че в летния следобед.
- Бяга! - чу се глас отнякъде. - Докато ги държи все още! Бяга!
Когато тримата се загледаха в тълпата пред тях, забелязаха, че измежду конниците се вият валма от пара, а самите те бяха покрити от глава до пети, както и оръжията и конете им в скреж, побелели като железни статуи през студената зима, само че в летния следобед.
- Бяга! - чу се глас отнякъде. - Докато ги държи все още! Бяга!
Векстроз се досети че това не е нищо друго освен магия,че явно някой се опитва да помогне.Той разбра, че сега шансовете на групата са по-големи заради сковаващата магия над конниците...която видимо личеше.
Той извади мечът си и зачака решението на приятелите си.Векстроз вярваше че ще се измъкнат живи... но при мисалта за това което щеше капитанат да причини на Рум... ако се провалят желанието да го убие ставаше все по голямо.
Той извади мечът си и зачака решението на приятелите си.Векстроз вярваше че ще се измъкнат живи... но при мисалта за това което щеше капитанат да причини на Рум... ако се провалят желанието да го убие ставаше все по голямо.
Последна промяна от Ryzz на съб фев 09, 2013 2:51 am, променено общо 1 път.
Векстроз щом чу Хезз се замисли за момент..*ако атакуваме конниците заедно ще имаме голям шанс да ги победим... Но ако го направим ужасната жега ще ни довърши... а пък и незнаем след колко време ще намерим храна/вода..*
Обърна се за момент кам приятелят си и му каза..
- Братко мисля че по доброто решение да се измъкнем преди действието на магията да отмине.
Обърна се за момент кам приятелят си и му каза..
- Братко мисля че по доброто решение да се измъкнем преди действието на магията да отмине.
Още когато конниците спряха да се движат Рум се отпусна и въздиша.Единственото което знаеше , бе че това е някакъв вид магия и , че им помага.
Тя никак не се заинтересува какво ще правят другарите й, и мудно си проправи път измежду двама стражари като се изплези на единия докато се разминаваха.Тя бе чула гласа който ги предупреждаваше да бягат , но когато се обърна видя , че двамата елфи още се колебаят какво да правят.
*Е ....ако тези двамата се туткат така постоянно...*
-Хайде бе охлюви. - Извика тя като за завършек на мисълта си.
Тя никак не се заинтересува какво ще правят другарите й, и мудно си проправи път измежду двама стражари като се изплези на единия докато се разминаваха.Тя бе чула гласа който ги предупреждаваше да бягат , но когато се обърна видя , че двамата елфи още се колебаят какво да правят.
*Е ....ако тези двамата се туткат така постоянно...*
-Хайде бе охлюви. - Извика тя като за завършек на мисълта си.
Хезз не се впечатли от държанието на Рум, все пак беше свикнал.
-Да не я оставяме сама, може пак да се забърка в неприятности.-Обърна се към Векстроз
От една страна не му се искаше да последва Рум защото му писна да я следват само защото взима решенията сама, но да си признаеше му беше много любопитно чий беше гласът който им казваше да бягат.
-Да не я оставяме сама, може пак да се забърка в неприятности.-Обърна се към Векстроз
От една страна не му се искаше да последва Рум защото му писна да я следват само защото взима решенията сама, но да си признаеше му беше много любопитно чий беше гласът който им казваше да бягат.
- Бърза! - подкани ги отново гласът. - Не може ги държи вечно...!
И сякаш, за да потвърди това един от замразените започна да се извръща бавно и с очевидна мъка към преминаващата покрай него Рум. Лицето му беше изкривено от болката и усилията, но очевидно неестественото замразяване не причиняваше смърт. Тримата забелязаха, как и други войници започнаха вече да се раздвижват, както и някои от конете им. Моментът да решат накъде да бягат или дали да останат беше сега.
Зад тях беше скалата, издигаща се нагоре, пред тях беше хълма, откъдето бяха дошли. Отляво земята се издигаше още по стръмна, а надясно се спускаше в дълбоко дере, обрасло в гъсти дървета и храсти.
Един облак премина през следобедното слънце и за секунда накара света да помръкне.
И сякаш, за да потвърди това един от замразените започна да се извръща бавно и с очевидна мъка към преминаващата покрай него Рум. Лицето му беше изкривено от болката и усилията, но очевидно неестественото замразяване не причиняваше смърт. Тримата забелязаха, как и други войници започнаха вече да се раздвижват, както и някои от конете им. Моментът да решат накъде да бягат или дали да останат беше сега.
Зад тях беше скалата, издигаща се нагоре, пред тях беше хълма, откъдето бяха дошли. Отляво земята се издигаше още по стръмна, а надясно се спускаше в дълбоко дере, обрасло в гъсти дървета и храсти.
Един облак премина през следобедното слънце и за секунда накара света да помръкне.
Рум побърза да последва елфите, без да изостава.Тя бе видяла как магията започва да отслабва , а това не й се харесваше никак.За щастие всички бяха избрали своя път за бягство правилно.Точно към дерето където беше гъстата гора.Там те наистина можеха и да имат шанс да се отърват от преследвачите си.
За момента червенокоската не се интересуваше от какво или кой идва гласът който бяха чули.
За момента червенокоската не се интересуваше от какво или кой идва гласът който бяха чули.
Докато тичаха към прикритието на дърветата, те вече чуха как един от конете изцвили, а когато вече навлизаха в гъсталака, доловиха отново виковете на войниците, последван от бързо приближаващ тропот на препускащи копита.
Самите дървета не бяха особено високи, но теренът, който оставяше равно място, само колкото за една тясна пътечка, а от двете им страни се издигаше в две високи стръмнини, сякаш беше наложил на цялата растителност да се сплете в това трудно достъпно дори за по-дребните елфи място.
Докато се провираха измежду храсталаците и тръните, раздиращи дрехите им на места, тримата отново чуха непознатият глас, но за разлика от преди, този път той идваше от конкретна посока - навътре сред дърветата.
- Хайде, хайде! Насам! Те идва.
Самите дървета не бяха особено високи, но теренът, който оставяше равно място, само колкото за една тясна пътечка, а от двете им страни се издигаше в две високи стръмнини, сякаш беше наложил на цялата растителност да се сплете в това трудно достъпно дори за по-дребните елфи място.
Докато се провираха измежду храсталаците и тръните, раздиращи дрехите им на места, тримата отново чуха непознатият глас, но за разлика от преди, този път той идваше от конкретна посока - навътре сред дърветата.
- Хайде, хайде! Насам! Те идва.
Векстроз веднага последва Хезз защото той също дочу от къде идва гласът..
Той прибра бързо и тихо мечът си...
Често се обръщаше назад за да може да забележи ако стражите са по петите им. Но не го вълнуваха толкова конниците... колкото го вълнуваше магьосникът. Искаше непременно да разбере чий беше гласът.
Той прибра бързо и тихо мечът си...
Често се обръщаше назад за да може да забележи ако стражите са по петите им. Но не го вълнуваха толкова конниците... колкото го вълнуваше магьосникът. Искаше непременно да разбере чий беше гласът.
И Векстроз забеляза през малките пролуки, които оставаха между клоните, вече закриващата се гледка на конниците, които само след няколко мига щяха вече да са пред дърветата. Чуха как по команда на началника си, войниците изстреляха няколко стрели в тяхна посока, преди да слязат от конете и да продължат пеша към тях. Изглеждаше почти невъзможно да уцелят вече навлезлите надълбоко сред гъсталака елфи, но един случаен изстрел успя да улучи изоставащата Рум в дясното рамо и стрелата остана забита там.
Докато тя все още осъзнаваше, че е ранена, пред тримата спътници изникна фигура на мъж. Беше облечен в широки, бежови ленени дрехи, а кожата на лицето му беше в бронзов тен.
Той припряно замаха с ръка да го последват.
- Насам! Хайде! Бърза! - с принизен глас ги подканяше той, докато се провираше измежду клоните.
Това сякаш не го затрудняваше особено, защото дрехите на мъжа, въпреки че бяха широки не се закачаха за тръните, а изглежда и знаеше, накъде ходи. Скоро щяха да го изгубят от поглед.
Докато тя все още осъзнаваше, че е ранена, пред тримата спътници изникна фигура на мъж. Беше облечен в широки, бежови ленени дрехи, а кожата на лицето му беше в бронзов тен.
Той припряно замаха с ръка да го последват.
- Насам! Хайде! Бърза! - с принизен глас ги подканяше той, докато се провираше измежду клоните.
Това сякаш не го затрудняваше особено, защото дрехите на мъжа, въпреки че бяха широки не се закачаха за тръните, а изглежда и знаеше, накъде ходи. Скоро щяха да го изгубят от поглед.
Векстроз внезапно се обърна към Рум...неможеше да повярва...
Той веднага се притича в помощ на Рум, прегърна я през лявото и рамо.. и и промълви:
- Дръш се ще се оправиш...
Той искаше да счупи стрелата и да я извади.. но се боеше, че ще трябва да го направи когато са сигурни че стражите са изгубили следите им.
В този момент чу думите на странника.. и промълви отново:
Хезз помогни ми трябва да побързаме или скоро ще се бием за животът си...
Той веднага се притича в помощ на Рум, прегърна я през лявото и рамо.. и и промълви:
- Дръш се ще се оправиш...
Той искаше да счупи стрелата и да я извади.. но се боеше, че ще трябва да го направи когато са сигурни че стражите са изгубили следите им.
В този момент чу думите на странника.. и промълви отново:
Хезз помогни ми трябва да побързаме или скоро ще се бием за животът си...
Хезз се обърна и се затича да помогне на Векстроз и Рум...
*Сякаш не ни стигаха проблемите, но сега Рум имаше стрела в рамото.*
Когато стигна до Векстроз и Рум, изстреля една стрела на сляпо по посока на преследвачите си, след това се обърна и и подхвана Рум през другото рамо като внимаваше с раната.
-Хайде, ще изгубим мъжа.
*Сякаш не ни стигаха проблемите, но сега Рум имаше стрела в рамото.*
Когато стигна до Векстроз и Рум, изстреля една стрела на сляпо по посока на преследвачите си, след това се обърна и и подхвана Рум през другото рамо като внимаваше с раната.
-Хайде, ще изгубим мъжа.
-
dreamlover
- Чирак
- Мнения: 18
- Регистриран на: вт яну 29, 2013 12:27 am
-Спокойно, добре съм. Малко кръв не ми е проблем, била съм и по-зле.
Рум го каза, защото не искаше да изглежда слаба в този момент пък и не искаше да изгубят човекът, който им помогна в този момент. Тя мислеше за него: какво ли цели с това си действие и дали всъщност не иска да ги изиграе по някакъв друг начин.
Рум го каза, защото не искаше да изглежда слаба в този момент пък и не искаше да изгубят човекът, който им помогна в този момент. Тя мислеше за него: какво ли цели с това си действие и дали всъщност не иска да ги изиграе по някакъв друг начин.
Мъжът продължаваше ту да се скрива от поглед, ту отново да се появява, само колкото ранената и двамата подкрепящи я да могат да продължават да го следват. Това им отнемаше максимални усилия, тъй като човек и сам трудно можеше да се провира сред сплетените дървета и храсти, камо ли ако бяха трима, събрани един в друг.
Много скоро обаче дърветата започнаха бавно да се разреждат и спътниците отново усетиха зноя, който ги чакаше отвъд дебелата сянка на клоните. След около минута вече се озоваха на място, обрасло единствено с трева и заобиколено от тесен кръг дървета. Полянката беше празна, преди те да стъпят на нея, а също така не се чуваше нито звук наоколо... Нито от конниците, нито от някое животно. Макар и все още да бе топло, дългите сенки бяха покрили цялото празно пространство и даваха някакво спасение от лятното слънце.
Миг по-късно нещо зад тях изшумоля тихо като полъх. Когато се обърнаха, видяха мъжа, който ги беше довел до тук. Беше строен и с красиви черти на лицето. Очите му бяха небесно сини, а косата гъста и черна, дълга до раменете. Кожата в цвят на бронз.
- Мисли, че успя да ги подлъже. - каза той на развалена обща реч и се усмихна с перлено белите си зъби
Тогава очите му се спряха на Рум и на лицето му изведнъж се изписа искрена тревожност.
- Ключ ранена! Трябва погрижи за рана. Ела, седни. - той подкани Рум да седне на земята и се засуети около нея. - Острие, ти по-силен от мен, дръпни стрела. - непознатият тупна Вестроз по рамото, за да го накара да действа по-бързо, след което се обърна към Хезз - През това време, Перо, събери дърва и наклади огън. Да ги замрази, отне цяла енергия и сега трябва да се погрижи за рана по обикновен начин.
Много скоро обаче дърветата започнаха бавно да се разреждат и спътниците отново усетиха зноя, който ги чакаше отвъд дебелата сянка на клоните. След около минута вече се озоваха на място, обрасло единствено с трева и заобиколено от тесен кръг дървета. Полянката беше празна, преди те да стъпят на нея, а също така не се чуваше нито звук наоколо... Нито от конниците, нито от някое животно. Макар и все още да бе топло, дългите сенки бяха покрили цялото празно пространство и даваха някакво спасение от лятното слънце.
Миг по-късно нещо зад тях изшумоля тихо като полъх. Когато се обърнаха, видяха мъжа, който ги беше довел до тук. Беше строен и с красиви черти на лицето. Очите му бяха небесно сини, а косата гъста и черна, дълга до раменете. Кожата в цвят на бронз.
- Мисли, че успя да ги подлъже. - каза той на развалена обща реч и се усмихна с перлено белите си зъби
Тогава очите му се спряха на Рум и на лицето му изведнъж се изписа искрена тревожност.
- Ключ ранена! Трябва погрижи за рана. Ела, седни. - той подкани Рум да седне на земята и се засуети около нея. - Острие, ти по-силен от мен, дръпни стрела. - непознатият тупна Вестроз по рамото, за да го накара да действа по-бързо, след което се обърна към Хезз - През това време, Перо, събери дърва и наклади огън. Да ги замрази, отне цяла енергия и сега трябва да се погрижи за рана по обикновен начин.
Векстроз приклекна до Рум и внимателно пречупи острето на стрелата...
- Почти свърших... промълви той на приятелката си, след което внимавайки отново, извади стрелата.
След което и рече:
- Почини си и притискай раната.. ще се оправиш.
Векстроз се обърна изправи се и рече гледайки странника:
- Благодаря ти страннико... ако не беше ти сега нямаше да сме сред живите, осмихна се Векстроз.
- Почти свърших... промълви той на приятелката си, след което внимавайки отново, извади стрелата.
След което и рече:
- Почини си и притискай раната.. ще се оправиш.
Векстроз се обърна изправи се и рече гледайки странника:
- Благодаря ти страннико... ако не беше ти сега нямаше да сме сред живите, осмихна се Векстроз.
Докато Хезз събираше сухи пръчки от земята, размишляваше върху това как странникът ги наричаше... Ключ...Острие...Перо, защо им бе измислил такива имена. Хезз беше сигурен, че за този мъж те не са просто непознати които е видял в опасност и е решил да помогне, има причина да ги повика при него, чакал е подходящо време за да ги събере и кой знае какво е намислил занапред.
Когато вдигна и последната пръчка която можеше да събере в ръцете си, се запъти към останалите. След като накладеше огън и се погрижеха за раната на Рум смяташе да зададе на странника няколко въпроса, и като за начало щеше да го попита кой е той.
Когато вдигна и последната пръчка която можеше да събере в ръцете си, се запъти към останалите. След като накладеше огън и се погрижеха за раната на Рум смяташе да зададе на странника няколко въпроса, и като за начало щеше да го попита кой е той.
-
dreamlover
- Чирак
- Мнения: 18
- Регистриран на: вт яну 29, 2013 12:27 am
Докато Векстроз извършваше болезненото изваждане на стрелата, Рум се опитваше да се държи резервирано и да не показва болка въпреки изгарящото чувство в рамото си. Тя имаше доверие, че приятелят и ще се справи със задачата и се бе оставила напълно в негови ръце. Доверието ѝ към непознатия обаче се градеше единствено на това, че той им бе помогнал да се измъкнат от доскорошната опасност. Тя беше нащрек за действията му и изчакваше да види, какво още ще каже и направи. Изглеждаше добронамерен и сякаш знае, какво прави, но въпросът беше, защо го прави?
С усмивка на лице непознатият наблюдаваше действията на тримата. Той изчака, докато Хезз накладе огън и той се разгори хубаво, след което бръкна в ръкава си и изкара от там къс кинжал с красиво инкрустирана дръжка от слонова кост. Нагря до червено острието в пламъците и тогава се приближи до Рум, казвайки на елфът войн да се помести.
- Малко боли сега. - с тих и грижовен глас промълви той на жената, преди да допре нажежената стомана до мястото, където беше улучила стрелата.
Болката обаче съвсем не беше малка, тъй като Рум инстинктивно се преви напред, за да се предпази от изгарянето, а от гърлото ѝ се изтръгна неудържим вик, въпреки опитите си да бъде силна. Мъжът със сините очи отново допря острието в раната, като този път натисна повече, за да се задържи на място, а викът излезе още по-силен отпреди.
Всичко това непознатият вършеше с увереност и умереност в движенията си и през цялото време от лицето му не слизаше леката усмивка, която сякаш вдъхваше в околните убеждението, че всичко, което се случва, той вече е предвидил.
Когато най-накрая приключиха и рамото на мошеничката беше превързано, тя се почувства безкрайно изтощена и чужденецът я посъветва да легне да си почине край огъня, въпреки горещината на залязващия ден. Той прикани също и двамата елфи да приседнат до него преди сам да кръстоса крака върху изсъхналата трева. Помълча малко, загледан в пламъците.
- Аз Шамсар. - започна той след като никой не каза нищо и след нова пауза продължи. - Идва от далечен южен зем Сатур. Много радва, че открил вас, защото точно за това дошъл тук. Разбира? Старейшини на племе изпратили ме на ваш странен зем да потърси наследници на наши древни герои, които вие. Така видели старейшини в Чиста вода. Ключ, Перо и Острие спасили Сатур преди много години от Мрачен огън, но Мрачен огън не погубен завинаги и сега завърнал, разбира? Ваша съдба и дълг днес да се завърне на Сатур и отново да прокуди зло от наша земя, преди то да прокуди живот от цял свят. Тръгва утре призори и трябва бърза. Преди заспи, нека пие туй.
Шамсар бръкна за втори път в ръкава си и този път извади оттам три стъкленици съдържащи безцветна течност и им подаде по една на всеки, подхвърляйки я в тревата до тях.
- Вода на Сух народ помогне в наш път.
- Малко боли сега. - с тих и грижовен глас промълви той на жената, преди да допре нажежената стомана до мястото, където беше улучила стрелата.
Болката обаче съвсем не беше малка, тъй като Рум инстинктивно се преви напред, за да се предпази от изгарянето, а от гърлото ѝ се изтръгна неудържим вик, въпреки опитите си да бъде силна. Мъжът със сините очи отново допря острието в раната, като този път натисна повече, за да се задържи на място, а викът излезе още по-силен отпреди.
Всичко това непознатият вършеше с увереност и умереност в движенията си и през цялото време от лицето му не слизаше леката усмивка, която сякаш вдъхваше в околните убеждението, че всичко, което се случва, той вече е предвидил.
Когато най-накрая приключиха и рамото на мошеничката беше превързано, тя се почувства безкрайно изтощена и чужденецът я посъветва да легне да си почине край огъня, въпреки горещината на залязващия ден. Той прикани също и двамата елфи да приседнат до него преди сам да кръстоса крака върху изсъхналата трева. Помълча малко, загледан в пламъците.
- Аз Шамсар. - започна той след като никой не каза нищо и след нова пауза продължи. - Идва от далечен южен зем Сатур. Много радва, че открил вас, защото точно за това дошъл тук. Разбира? Старейшини на племе изпратили ме на ваш странен зем да потърси наследници на наши древни герои, които вие. Така видели старейшини в Чиста вода. Ключ, Перо и Острие спасили Сатур преди много години от Мрачен огън, но Мрачен огън не погубен завинаги и сега завърнал, разбира? Ваша съдба и дълг днес да се завърне на Сатур и отново да прокуди зло от наша земя, преди то да прокуди живот от цял свят. Тръгва утре призори и трябва бърза. Преди заспи, нека пие туй.
Шамсар бръкна за втори път в ръкава си и този път извади оттам три стъкленици съдържащи безцветна течност и им подаде по една на всеки, подхвърляйки я в тревата до тях.
- Вода на Сух народ помогне в наш път.
Хезз се отказа от въпросите които искаше да зададе, защото Шамсар вече бе отговорил на повечето от тях, но сега се появиха повече и още по-странни въпроси. Той не изчака много след като мъжът свърши да говори и започна да разпитва.
-Слушай знам, че ни спаси и съм ти благодарен, но какъв е този друг континент? И казваш, че сме наследници на хората които са избавили вашия континент от Мрачния огън ? Мрачния огън !? - Започна да изрежда въпросите един след друг.
-От къде може да си сигурен, трябва да ни разясниш нещата по-добре, няма да тръгнем след теб само като ни кажеш две изречения без никакво доказателство.
Хезз беше прав, че този човек е подготвил всичко...
Той се втренчи в очите на Шамсар и зачака отговорите с нетърпение.
-Слушай знам, че ни спаси и съм ти благодарен, но какъв е този друг континент? И казваш, че сме наследници на хората които са избавили вашия континент от Мрачния огън ? Мрачния огън !? - Започна да изрежда въпросите един след друг.
-От къде може да си сигурен, трябва да ни разясниш нещата по-добре, няма да тръгнем след теб само като ни кажеш две изречения без никакво доказателство.
Хезз беше прав, че този човек е подготвил всичко...
Той се втренчи в очите на Шамсар и зачака отговорите с нетърпение.
Векстроз беше изненадан от думите на Шамсар.... но той също като приятелят си искаше да разбере повече.
Затова реши да не се меси защото беше очевидно, че въпросите му към Шамсар щяха да са досущ с тези на приятелят му.
Той се услушваше и беше на щрек за нещо непредвидимо *Като например: появата на конниците*...
Често се обръщаше за да е сигурен, че са в безопастност.... като от време на време приклаждаше огъня.
Затова реши да не се меси защото беше очевидно, че въпросите му към Шамсар щяха да са досущ с тези на приятелят му.
Той се услушваше и беше на щрек за нещо непредвидимо *Като например: появата на конниците*...
Често се обръщаше за да е сигурен, че са в безопастност.... като от време на време приклаждаше огъня.
-
dreamlover
- Чирак
- Мнения: 18
- Регистриран на: вт яну 29, 2013 12:27 am
Рум слушаше с внимание какво ще отговори Шамсар и вътрешно в себе си тя беше неспокойна. Преди много години, когато беше по-малка баба й - древна жрица от ордена на Феникса - й разказваше точно една такава приказка. Е, поне Рум так си мислеше, че е- просто приказка...., а тя е била древна легенда, която днес се случва наистина и в която Рум има значеща роля. Червенокоската имаше лошо предчувствие незнайно защо.
Последна промяна от dreamlover на пет фев 01, 2013 7:15 pm, променено общо 1 път.
- Аз сигурен, защото старейшини сигурни. Те гледа в Чиста вода и знае древни тайни. - отговори Шамсар на Хезз сякаш това трябваше да му е пределно ясно. - А за Сатур и Мрачен огън може каже утре. Макар и да трябва да види, за да разбере и две. Но сега много уморен, изхабил сили днес, трябва почива, както и те. - след което той полегна на земята, подлагайки длан на бузата си, а останалите забелязаха как той се предаде на умората, която моментално се изписа на лицето му. - Пий вода, която даде... - прошепна преди да заспи и да остави тримата да се чудят и да решават, какво ще правят тепърва със странния чужденец, който ги беше спасил от конниците, а след това им бе наговорил разни небивалици за легендарни воини, древни опасности, за видения, за съдба и дълг.
Слънцето вече залязваше и въпреки дърветата около тях, те усетиха хладния полъх на вятъра, вещаещ една облекчаваща от жегите на деня нощ.
Слънцето вече залязваше и въпреки дърветата около тях, те усетиха хладния полъх на вятъра, вещаещ една облекчаваща от жегите на деня нощ.