Аз съм водел по вашия свят на фрийстайл сесии и въпросът с умирането стана много сериозен.
Помня следния случай - групата се озовава в земите на гигантите и в един момент, с едно от племената работата опира на бой - в който е ясно, че на всички ще им спукат задниците. Биячът на групата излиза напред и казва - аз ще се бия с главатаря ви.
.... Ми достойна постъпка и боят беше проточен много по-дълго, отколкото би бил строго по правилата, но свърши по единствения възможен начин .... после останалите герои сядяха на сянка и гледаха как онези двуметрови малоумници погребват с войнски почести техния другар... В този момент играчът със загиналия герой иска таймаут и ме пита:
- Ма нали ще ме съживиш? При което крадецът на групата казва:
- Не може, вече ти свалих ботушите от краката..
Казвам всичко това, защото лично за мен, а и за повечето играчи на които съм водел, номер Пет от твоите предложения е единсвения възможен начин. Убивал съм герои само като крайна мярка за малумна игра или когато самия играч, чрез развитието на героя си стига до момент, в който е готов да го жертва заради останалите ( подсмърчане, гълтоци кока-кола, приятелски потупвания по рамото, подаване на кърпички за сополите ...
). Но за сметка на това - веднъж убит - мъртъв за винаги.
При желание може да го върне обратно, но силно променен - преминал на страната на мрака или просто Не-мъртъв, с тежка амнезия и тн - въобще в такова състояние, че всъщност играта с него е нещо съвсем различно и групата по-лесно би приела ново пъпълнение, отколкото нещото, дето се е завърнало вместо техния добър, стар познат...
Но категорично съм против резорекването.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
, или пък ако бронята му се е натрошила на пърченца при смърта, или е ограбен, но къде е логиката да му смъкваш опит. Даже би трябвало да получи опит, все пка е бил сред мъртвите 
.
