Като по вода... --> начало на приключението

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Като по вода... --> начало на приключението

Мнение от Mistral » чет ное 17, 2005 9:09 am

Някои неща Хелена никак не ги обичаше. Ясно й бе и обаче, защо не можеше просто открито да организира цялото начинание в Хелитон. То не че скоро мълвата нямаше да стигне до големите градове…
Би предпочела да потегли с по-внимателно подбрани индивиди. Само че не тя финансираше нещата. Ех, само сама да разполагаше с паричните средства, изобщо нямаше да се съгласи на предложената от „Пристанищния цар” помощ.

Огледа пак насъбралата се на кея орда – разноцветна и донякъде колоритна пасмина от представители на едва ли не всички раси. Бяха над двадесетина. Какво си мислеше търгаша? Че това е военен поход? За такова пътешествие й трябваха шепа довереници, не куп главорези. Е, имаше и няколко лица, на чиито притежатели може би могло да се разчита. Другите обаче…
А и как я гледаха само! Вярно, че със своите почти 175 сантиметра бе доста по- висока от нормалното за расата си. Обличаше се строго. Дори бе мислила да си скъси косата, но сърце не и даваше, защото тя самата, макар и да не би признала, си я харесваше така дълга и сякаш вплитаща слънцето в чернотата си. Никак нямаше време да се занимава с дребни досади от сорта на инатливи охажори. Щеше да мисли за такива неща чак като удареше 300-така. Сега имаше други приоритети.
Добре поне, че Монцонит също отвличаше част от вниманието на събралите се. Макар той самият да бе „едва” с размерите на много едър гигант, трол на повърхността беше изключително рядка гледка. Бе им го представила като свой спътник и бодигард, което си беше истина.
Имаше и друг обект явен интерес – кораба на който стоеше. Макар и с по-нисък борд, той бе по-широк и по-дълъг от който и да било друг плавателен съд в пристанището. Почти всеки, които си бе имал взимане-даване с морето, би казал, че кораб с такива размери е нелепо да разполага само с две мачти. При това основната бе разположена не в центъра, а доста по-близо до кърмата. Е, и други „странности” имаше, но това бе което се забелязваше най-лесно. За останалото трябваше да знаеш къде гледаш и какво търсиш да видиш.

Точно на въпроса на един „познавач” й се налагаше да отговори в момента:
- Това от „старите” кораби ли е? – бе попитал с боботещия си глас човекът, Микал май се казваше, който можеше да мине за олицетвореното клише на магьосник средна възраст.
- Да – отвърна Хелена. Нямаше нужда да влиза в подробности. – Стар но извънредно надежден кораб е. Трябва да благодарим на капитан Миландрел, – направи тя жест към облечения от глава до пети в бяло елф, който стоеше изпънат и гледайки с нотка на надменност събралите се - че любезно ни предостави услугите си.
Елфът сдържано кимна. Е, поне това бе някакъв жест.
- Сега, – продължи тя след кратка пауза – ако няма други въпроси, господин Смит, боцмана на този прекрасен съд, ще ви разведе по стаите ви. Напомням, че всички магове сред трябва да ги видя на палубата след половин час, за да обсъдим начина, по който ще протече първия етап от пътешествието ни.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет ное 17, 2005 2:53 pm

- Мадам, ясно ми е, че вие командвате, но имам един въпрос. В случай на битка, на кой да се подчиняваме? Естествено, първо на вас. А после? На капитана или на бодигарда ви?

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » чет ное 17, 2005 4:27 pm

Илибринт се наведе и вдигна раницата си, като изпъшка под тежеста й, и я нарами. Може би това беше престорено малко, защото не си личеше да залита много, докато вървеше:
- Е, какво пък. Най-накрая малко интересно да стане, че ми писна да стоя на този кей, като мишка в клетка.
Малкото девойче затропа с крачета по дъската, която застрашително се клатеше и заплашваше да я прати във водата при всяка стъпка, но това не й направи впечатление. Когато стъпи на палубата тя се огледа и измърмори нещо свързано с изгнили дъски, бягащи плъхове и хлебарки.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » чет ное 17, 2005 5:15 pm

Ме Тъл се настани в челото на двайсечовекотълпата и се провикна:
-Уохоу, води ни капитане, че след половин час имам работа на палубата!
Отстрани на раницата ан младия гигант беше закачено във вертикална посока едно късо копие. И понеже когато говореше Ме обичаше да жестикулира усилено, широкото острие от синья стоамна описваше красиви красиви фигури зад главата му (амплитуда едва 2 сантиметра!).
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » чет ное 17, 2005 5:29 pm

Илидиан слушаше внимателно, Хелена, докато говореше. След, като свърши, той само се поклони и се качи на палубата. От доста време не беше стъпвал на кораб и щом се качи си припомни, защо толкова мразеше тези плаващи корита. При последното си пътуване почти беше преодолял морската болест и се надяваше, че няма да му създава проблеми и този път. Приближи се до ръба и се вгледа в безкрайното синьо море. Извади лулата си и,натъпка я с тютюн и я запали. Дръпна си няколко пъти, след което се доближи до боцмана и му каза със спокоен и тих глас:
- Е, Води ни. Бих искал да разгледам каютата си преди да отида на съвещанието.
Изображение

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » чет ное 17, 2005 8:04 pm

Адриана се чувстваше извън кожата си. Беше свикнала да й се възхищават, но някои от погледите, които мъжете забиваха в нея я караха да се чувства...като парче свежо месо.
"О, да, хайде, приближете се, поискайте да разменим някоя и друга дума. И тогава ще видим колко точно сте силни" - помисли си тя.
Всъщност, знаеше какъв е проблема. Беше просто едно момиче, далеч от закрилата на този, който я бе отгледал.
Пое си дълбоко въздух внимателно се качи на кораба. След това отвори раницата си и постави малко екстракт от теменужки на китките си. Аромата я успокои и я накара да се чувства по-уверена.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет ное 17, 2005 9:56 pm

Черния се усмихна до уши, за тролове разказваха Тримата Барда това пътуване щеше да е като збъдната мечта. Наведе се и вдигна клетката с 8-те бели гълба след което подвикна:
- Хайде Гертруд, няма да чакаме само тебе - и се изкачи по люлеещия се трап на палубата. Бялата едра гъска огледа коритото с подчертан поглед на познавач след което изсъска една въздишка и клатейки се последва Пандемия на кораба.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » чет ное 17, 2005 9:57 pm

Ентрери гледаше безмълвно насъбралата се тълпа. Направиха му впечатление само няколко души, другите си бяха чисто и просто отрепки. Плаща му се вееше от нестихващият вятър, качулката закриваше лицето му какти винаги. Много малко хора са виждали лицето на Артемис Ентрери, незнайно защо след това намирали безжизненото им тяло в някоя тъмна уличка. Най-накрая Палача се престраши и закрачи към палубата.....
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » чет ное 17, 2005 10:20 pm

Йонис свъси вежди и мина няколко крачки напред към кораба.След това се обърна,скръсти ръце и погледна Ашли в очкаване.

Зачуди се,защо ли Командира ще ги вика да обсъждат първата част на пътуването.И то само маговете.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет ное 17, 2005 10:46 pm

- Изчакай, приятелю. Нямам намерение да оставам в неведение относно командната верига. - после се прибли жи до него и му прошепна:
[sblock="Шепот: "] - Опитай се да ме вкараш на това обсъждане, а? Аз съм си изцяло трепач на зли магове и искам да говоря с нея... а не ми харесва да бъда пренебрегван. Освен това покрай теб научих бая за магиите. (последното е само обща представа. не значи, че Владея СУ Магьосник!)[/sblock]

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » чет ное 17, 2005 11:37 pm

Йонис кимна усмихвайки се.После се обърна към другаря си.

[sblock="Шепот: "]-Спокойно,побратиме.Просто ела с мен на срещата и готово.-прошепна той подсмихвайки се.[/sblock]

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » чет ное 17, 2005 11:46 pm

Ме забеляза, че някакви двама си говорят тихичко, тъй че сотаналтие да не ги чуват и реши да се пошегува с тях. Отдели се от челото на нетръгналата още колона и в крачка към двамата приятели свали обкованият ис със стоманени ленти музикален инструмент, наподобяващ китара, и запя нещо. Някаква приятна песен, но особено силно.

Мистрале, давам оТМ за да си повиша умението с 0т. :)
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » пет ное 18, 2005 12:17 am

"Какво има да си казват тези магьосници"-питаше се Артемис. Беше решил да остане на местото на което се намираше и сега, но след като чу ужасяващите звуци на някаква песен тръгна след 2-ма от "магьосниците", които отиваха към мястото на срещата. Можеби музиката не бе толкова лоша, но Палачът изобщо не обичаше музиката, не по-скоро той не обичаше веселието, смяташе, че то е за глупаците. Следеше 2-мата от разтояние така че да не го забележат......
Its drawn to the scent of screaming.

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пет ное 18, 2005 12:49 am

Илибринт гледаше и подритваше лекичко голямата си торба. Погледна към прииждащите след нея, колкото да види кой се качва, но изведнъж се втренчи учудено и промълви:
Илибринт: - Ти... ти... ти на този кораб?
Пандемия: - Немога да повярвам!!! как за Орим те взел се натресох на теб!!!
Илибринт: - След като ме изостави най-брутално и смееш да ми се появяваш така!? И избяга заради онзи долнопробен чепат селянин?!
Пандемия: - А да си припомним ли кой кого заряза кучко мизерна! И Селянина гонеше мен а не аз него!
Илибринт: - И ти избяга без да ми кажеш и сбогом дори?! А можехме толкова неща да... - Илибринт замълча и се огледа наоколо сепнато, като разбра, че е привлякла нежелани погледи.
Пандемия: - Неможах да кажа нищо! Ти разби сърцето ми - в очите на Пандемия напираха сълзи, след което се врътва и отива при пушещия маг.

Огнените искри в очите на Илибринт угаснаха и меланхолично-лукава усмивка се появи на лицето й след като видя гърба на Пандемия:. Явно бе, че замисляше нещо, но само бъдещето щеше да покаже какво.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пет ное 18, 2005 2:35 am

Строго погледнато, въпроса на бледото лице си беше съвсем на място. Хелена обаче се подразни от това, че едва ли не очакват да й се случи нещо, та искат да знаят кой друг да следват, когато тя не е в състояние да ги направлява.
- Ясно, че каквото аз предложа е с приоритет, за това и сте наети. Лично аз съм ни войн, ни моряк. Що се отнася до битките, докато сте по море думата има капитан Миландрел. Капитана обаче надали ще иска да се отделя задълго от кораба си, така че като стигнем дестинацията си, ще назнача някой от вас за лейтенант.
Тъй като други въпроси май нямаше, пък и не беше в настроение да отговаря на такива, Хелена се насочи към каютата си. Имаше още много неща, които трябваше да бъдат подготвени преди отплаването. А капитана бе предложил да потеглят след три часа, заради отлива.

Ме Тъл пее нещо си с успех 5.

Моноцит наблюдаваше внимателно качващите се на борда по стабилното мосче. Макар малко да се очуди на начина, по който то се заклати под дребното девойче с голямата торба, той приветства и нея със същите слова, с които и всички останали:
- Действайте с благоприличие и живейте дълго.
Думите бяха перфектно изречени, със шепот подобен на чупещи се кости или триещ се чакъл. При това - за всеки казани на собствения му език. Като приветствие това звучеше някак... заплашително.

Илибринт тъкмо бе измърморила нещо свързано с изгнили дъски, бягащи плъхове и хлебарки, когато звучен глас зад нея каза:
- В такъв случай, щом се настаниш, започни със следното: намери ми един плъх и ми го донеси. Предлагам да започнеш от трумовете, можеш и да почистиш пътюм макар, честно казано, да няма какво. Няма да ти бъде сервирана вечеря, преди да си успяла в това малко начинание.
Хмм, да... това бяха думите на капитана в бяло.

Боцманът, който се оказа изключително мълчалив човек на име Рикирдео, разведе наемниците по стаите им. Всъщност, всичките стай бяха еднакви. Макар във всяка да имаше голям скрин, две малко масички и по четири койки, две от всяка страна на вратата, помещенията бяха доста просторни, поне за нещо намиращо се на кораб.
Разпоожението е:
1: Йонис; Илидиан; едрия закръглен човек, които бе питал дали това е от "старите" кораби; още един елф, който май имаше навика да се подхилква нервно. Изглежда, всички в това помещение бяха магове
2: Артемис; Ашли; Ме Тъл; едно "средностатистическо" джудже с малка бойна брадва и грамаден чук
3: Евросия; два типа, които сигурно бяха братя, пък и двамата имаха дълги лъкове; един нищо непродумващ елф, и той с лък
4: Илибринт; Адриана; исполинска варварка с подобаващо голям меч; накаква елфана с невзрачен вид, заметната в тъмно наметало
5: ?;?;?;?
6: ?...

Останалите стаи са заети от екипажа на кораба, който всъщност е няма десетима души. Стаите на Хелена и Миландрел са в задната част на кораба, на нивото на палубата. Очаква се да потеглите след около 3 часа. Вечерята е в 8 вечерта, обяда в 12, закуската - 6 заранта. Не тичайте по палубата когато е мокра. Това е малкото, което боцмана ви казва.

Докато се настанявате наближава времето, маговете да се качът на палубата...
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » пет ное 18, 2005 2:11 pm

С влизането си в каютата Илидиан си остави пътната чанта на една от масичките, свали си пътното наметало и го прибра вътре. После си дръпна с приятна въздишка още веднъж от лулата и подаде ръка към най-близкия до него.
- Е здравейте другари и бъдещи съкаютници. Казвам се Илидиан. Приятно ми е.
Изображение

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пет ное 18, 2005 2:18 pm

Ме пя по целия път до каютите, макар че малко намали силата на звука, да не е неприятен. Отваряйки вратата на каютата веднага се просна на най-близкото до големия слрон легло.
-Ме Тъл, готино ми е да се запознаем!
Планираше едно весело запознанство пoсле да си остави раницата в скрина и уверявайки се, че е заключено или някой пази, да излезе на палубата, подсвирквайки си.
Последна промяна от Miro на пет ное 18, 2005 6:23 pm, променено общо 1 път.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пет ное 18, 2005 3:11 pm

Илибринт изсумтя недоволно на думите на капитана. Тя знаеше, че вероятно той имаше право, но корабите не бяха нейна страст. Постоянно се клатеха и създаваха чувство за нестабилност в нея. Отново с по-скоро театрално пуфтене тя надигна торбата и се запъти към посочената й каюта. Метна торбата на леглото си и седна.
- Сега пък и плъх искал. И аз какво? Да не съм му ловец на тоя капитан? - нещо й хрумна и тя се ухили - Ще му дам аз на него плъх.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » пет ное 18, 2005 4:29 pm

Веднага щом Йонис разбра къде е стаята му се обърна отново към Ашли:
-Изглежда ти ще си в съседната каюта.Аз ще отида да си оставя нещата,а ти нали знаеш.След половин час-горе.
След това се обърна и тръгна към каютата си.Когато влезе вътре се настани на долната койка и зачака да дойде време за събранието.

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » пет ное 18, 2005 5:53 pm

Адриана влезе в каютата. На най-близкото легло бе заспала дребна фигура, която се бе завила през глава. Разкъсаното огледало не позволяваше на красавицата да види почти нищо от спящото същество.

В дъното се бе разположила огромна мускулеста жена. Два елегантни рога украсяваха хаотичната й прическа с цвят на безлунна нощ. Варварката дори не погледна към момичето.
-Привет, казвам се Адриана.
-Берта - избоботи гигантката и се излегна, отново демонстрирайки пълна незаинтересованост.
-Приятно ми е, Берта. А, какво е това там в ъгъла? Може ли да го погледна?
Без да чака отговор, Адриана взе огромния меч и извади част от острието от кожената ножница. Назъбен и надраскан, мечът исглеждаше зловещо.
Берта инстинктивно напрегна мускулите си и за малко да й скочи, но осъзна, че девойката пред нея няма сили да вдигне оръжието, камо ли да го използва.
-Някой ден може и аз да размахвам такова нещо.
Варварката се засмя:
- Скица си ти, мацка. А и как само миришеш.
Адриана се усмихна, извади едно шишенце с теменужкин екстракт и й го хвърли. Гигантката го улови с хищническа ловкост, отвори го и бавно вдиша.
-Подарък за теб - отбеляза момичето.
-Много е добро. Пале, приличаш ми за онази жена дето брат ми харесваше. Яка мацка беше, ама нямаше шанс в онова среднощно сбиване - за миг Берта се натъжи. - Ако нещо се заяждат с теб, моли се Берта да е наблизо и знай, че няма да имаш проблеми.
- Благодаря ти, Берта - пламъчета пробляснаха в очите на далечната потомка на елф.
Адриана се настани на съседното легло и се запита кой щеше да заеме четвъртото легло в каютата. Имаше чувството, че която и да бе тя, съдбата им бе предопределила да преживеят доста неща заедно...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пет ное 18, 2005 6:07 pm

Ашли кимна на приятеля си и влезна в каютата си. Огледа се презрително и метна малкия си вързоп на леглото долу в ляво. После се тупна пак там и огледа останалите...

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пет ное 18, 2005 8:55 pm

Андриа беше си влезнала в каютата (номер 6 от изброените горе), криеща се под качулката си. Тя разопакова нещата си, а след това се просна на леглото.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 19, 2005 12:07 am

- Някой да иска да чуе история? - попита Ашли - И без туй имаме половин час докато маговете тръгнат към палубата.

Видя, че джуджето кима и започна:

"Някога, имало едно селце. Селцето не било кой-знае колко голямо. Но селяните си имали тайна - всяка година, точно на слънцеднева, селяните пращали три девици в една пещера на близо. Никое от момичетата не се връщало. Който влезнел в пещерата - също. Но дошъл един ден някакъв магьосник и казал на селяните, че ще премахне заплахата, ако му се подчинят. Те приели. Мага влезнал в пещерата... и след четири дни се върнал. Носел множество неща, както и водел със себе си две от момичетата. Разправил на селяните, че в пещерата живеел минотавър, който се възползвал от жените по нехуманни начини. Или казано иначе - използвал ги, за да удовлетворява своите похотливи мисли. По-интересно е друго - мага не си поискал наградата, а оставил всички артефакти в селцето и си тръгнал. Селяните въздъхнали. Но мага се върнал след около две години и си поискал наградата. Селяните му я отказали. Мага не бил довоелн и заплашил, че който не му се подчини ще го сполети лоша сътба. единствено двете спасени от него момичета му се покорили. После мага проклел селото. За по-малко от две години, всички в селото умрели по един или друг начин.
Ще кажете - какво толкова? Сключили са сделка и са се отметнали, значи са си го заслужили. По-важно е, че артефактите все още са там... Но никой не може да стигне до това селце... защото се намира на Острова на Науките. Разправят, че който и да стигне до там ще открие такива съкровища, че не би могъл да си ги представи. Но островът е недостъпен."

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » съб ное 19, 2005 1:32 am

- Поредната лъжлива история - явно дочул разказа на пътника- Има хиляди такива истории и ще продължава да ги има докато има и глупаци, които да вярват на тях -каза презрително Ентрери. Артемис бе излезнал от каютата си за да си вземе малко чист въздух. Палача не се надяваше на кой знае какъв екип, но тайно се надяваше да има някой като него. Ентрери се облегна на един парапет и започна да гледа бурното море....
Последна промяна от D3BEPA на съб ное 19, 2005 10:10 am, променено общо 2 пъти.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб ное 19, 2005 1:47 am

Забележката на копитана по адрес на Илибринт върна малко от настроението на Евросия. Спомена за бившата изгора все още бе горещ и болезнен, а сега тя се появи на същия този кораб. Невероятно толкова ли бе малък проклетия континент!?
- Стой тук - заръча на гъската Евросия и слеза надоло към определената си стая.
- Привет - жизнерадосно поздрави тримата който вече бяха в стаята, остави кафеза с гълабите в едния ъгъл хвърли мешката на свободната койка и почна да рови в нея. Извади махагонова кутия а от кадифената и сърцувина п рекрасна сребърна флейта.
- Подсетете ме да ви науча как се "свири" на това - кимна към лъковете им и намигна с широка усмивка. След което направи крачка навън и се блъсна в Илибринт.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб ное 19, 2005 1:49 am

- Микал съм – човека с боботещия глас каза на Илидиан сърдечно. – А това тука е Самаил, оня ден се запознахме с него – кимна по посока на елфа и добави шепнешком. – Мълчалив и малко стеснителен тип е, но инак е свестен. Разбира си от занаята.
- Като гледам, всичките черноработници тука са ни събрали – продължи той с нормалното си боботене. – Сега обаче е време да се качваме на палубата.
Изправи се, приглади робата си и намести яката й, след което отвори вратата на каютата.
- След вас, моля.

Хелена изгледа насъбралите се на палубата.
- Аз ли греша, или одеве помолих само за маговете? Оценявам желанието, но другите няма как с какво на този етап да ми помогнете.
Извади някакъв лист и го прегледа.
- Нека Илидиан, Йонис, Микал и Самил ме последват. Останалите... намерете си някакво занимание, след около два часа потегляме – казвайки това Хелена безцеремонно се завъртя на място и потегли към една врата, намираща се в предната част на кораба.

Илибринт пристъпи към капитана плахо, все едно малко детенце към строгия учител и издебна момент, в който той не бе зает да издава заповеди го попита:
- Капитане, ам, ако намеря плъх на кораба кой ще го яде? На мен менюто ми не включва такива деликатеси. Ти ли ще си доброволеца? - при последното му намигнаа лукаво.
- Не подценявай плъховете. Вярно е, че имаме предостатъчно запаси в трюма, пък и риба винаги можем да ловим, но е хубаво понякога човек - натърти на думата елфа в бяло - да си разнообрази менюто.
Илибринт леко предледня, но все пак като че запази самоконтрол и отговори:
- Еми хубаво, ама аз нямам много желание. Ето мишката, надявам се, че за мен ще има риба. На готвача ли да го дам това? - Илибринт пак насилено си докара усмивката на малко детенце.
- На готвача? О, не, аз ще го взема - и капитана протегна ръка за да поеме живата гадинка.
- Едгар - провикна се капитана, докато същевременно чешеше не чак толкова едрия и доста уплашен плъх.
Нещо се отърка от крака й и Илибринт стреснато изпищя. Последвано от смеха на един вършещ работата си наблизо моряк, малко, рошаво, брадато кученце седна пред капитана, размахвайки опашка.
- Едгар, какичката ти е донесла играчка - каза сякаш говореше на детенце капитанът. Подхвърли плъхът, кученцето със скок го улови. - Внимавай обаче, Едгар, защото това са й на какичката извънредните провизии в случай на бедствие.
- Май сам съм си виновен - продължи капитанът обръщайки се към Илибринт със спокоен тон, докато проследяваше с поглед махащата опашка на щастливо отдалечаващото се кученце. - Не ти казах изрично да го търсиш тоя плъх само на кораба. За това ти си слезла от борда и си си го осигурила някъде на доковете. На Тремария плъхове няма! Едгар се грижи за това. Прогнили дъски също не ни се намират! Против тебе лично нищо нямам, но за в бъдеще си подбирай по-внимателно думите - с което пак се хвана да раздава заповди, давайки да се разбере, че този разговор е приключил.
Илибринт се усмихна весело на капитана, досущ като детенце, и се запъти към каютата си.
- Чевръсто девойче, ама прекалено се лензи, досущ като някой сополанко - промърмори на себе си капитанът, след като дребната фигура вече се бе отдалечила.

И Илибринт се блъсна в Евросия...
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » съб ное 19, 2005 3:10 am

- А, пак ти... - За момент Илибринт беше сбърчила вежди, но веднага се усмихна. - Всъщност точно теб търсех, ако не възразяваш. - Илибринт опита да отметне мръсния перчем коса с ръката си, но той застана още по разрошен. - Хей, Евросия, защо не ми попееш малко. Знаеш колко много обичам да слушам песните и музиката ти. А от... доста време ми... липсват - заекна тя.
Илибринт се изчерви лекичко, но това можеше да бъде забелязано само от Евросия, защото познаваше нрава й много добре. Вдигна ръчичка и с външната страна на пръста си бавно и нежно докосна върха на флейтата и го придвижи по нея, после по ръката на Евросия, по гърдите и когато стигна до корема го забучи малко по-силно и рязко:
- И този път няма да се измъкнеш толкоз лесно, така да знаеш. Освен, ако не искаш да се надплуваш с акулите - Илибринт се изкиска веселко, дръпна Евросия за ревера и седна на едно намотано на земята въже очаквайки песента си.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб ное 19, 2005 9:48 am

Илидиан последва Хелена и останалите до стаичката и след, като остана последен затвори вратата зад себе си. Отново натъпка още малко тютюн в лулата си и погледна високата елфана право в очите. Този поглед бе наистина доста интересен. Илидиан не се гордееше с кой знае колко качества, но имаше изключително странни очи. Преплитането на катранено-черния ирис с изумрудено-зелените нишки в него беше способно да накара много хора да си задържат погледа още малко там.
- Е вярвам, че има доста логична и бих казал интересна причина всички ан този кораб, които са избрали пътят на магическите енергии да се намират в тази стая. Обеден съм, че има доста по-задалбучена задача от това просто да отидем до някакво си пристанище. Е какво може да ни каже нащта предводителка по въпроса?
Изображение

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » съб ное 19, 2005 10:59 am

Йонис се обърна към Хелена:
-Много се извинявам, скъпа Хелена,но защо списъкът ви съдържа само четири имена.Нали казахте всички магове.Значи той трябва да съдържа следни те имена:Ашли,Илидиан,Йонис,Микал и Самил,защото наистина мисля че и моят другар би трябвало да се присъедини към нас.Не казвам това само защото сме приятели,ами защото мога да кажа че той е един наистина могъщ магьосник.-Йонис каза всичко това с дълбока сериозност на лицето и не личеше да се шегува.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 19, 2005 2:01 pm

Ашли отметна косата си назад:
- Това, че предпочитам хладната стомана, не значи, че не познайвам нещичко за магията. А на моменти това "нещичко" е повече от много...

Надяваше се, да не го усетят, че има предвид че войни, които магии не ги ловят има, но маговете винаги ги лови стомана. Той самият бе го доказвал не веднъж. Но не се безпокоеше - двамата с Йонис бяха прилагали този номер много пъти - ако се стигнеше до магия, Аш привличаше вниманието, а Йонис правеше магийка.

Отговори