Като по вода... --> начало на приключението

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб ное 19, 2005 3:29 pm

Евросия мислеше, че никога няма да се усмехне отново на Илибринт. Мислеше, че чуствата към нея са одавна загробени, но сега те нахлуха с нова сила. Когато ставаше въпрос за Илибринт нищо неоставаше скрито задълго. След като отново си пое дъх, посегна напред и отмахна един непокорен кичур от лицето й.
- Ела на полубата, Гертруд не те е виждала от както беше малко гъсе, а и ме познаваш твърде добре, за да знаеш, че нямам сили да ти откажа.
На полубата едрата бяла гъска Гертруд и инетес оглеждаше едно малко брадато кученце което я душеше.
- Гертруд - подвикна Евросия - виж кой е снас!
- ссссс? - каза изненадано гъската след като разпозна Илибринт
- Да и аз това казах - засмя се отоново Черния, след което изчака момичето да се настани удобно върху едни въжета и приклакна до нея. Пое си дъх наколко пъти дълбоко, след това го задържа и издиша бавно. Допря флейтата до усните си и засвири. Мелодията беше нежна и лека и макар без думи разказваше за любовта на двама влюбени, за страста помежду им, за скръбта когато се разделят, за смърта и отвъдния живот.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 19, 2005 3:44 pm

Адриана се опита да се отпусне, но това въобще не й се отдаваше. Берта бе заспала и хъркането й сигурно надминаваше по сила предсмъртния рев на черен дракон. На няколко пъти се замисли дали да събуди гигантката, но се отказа. Поне за сега.
Момичето излезе на палубата и се огледа. Вратата на една от съседните каюти бе леко отворена. Адриана успя да види дремеща фигура на симпатична атлетична блондинка. Дори отпусната в леглото, на лицето й бе изписано напрежение, сякаш бе преживяла нещо тежко.
Любопитството накара Адриана да се насочи именно към тази каюта. При влизането, вратата изскърца и другата жена отвори очи....
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » съб ное 19, 2005 4:19 pm

Андрия се сепна в първия момент, но след това спокойно каза:
- Предполагам че си някой от екипажа. Мога ли да те попитам какво търсиш в каютата ми?
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 19, 2005 5:08 pm

-Не точно - каза Адриана и позволи на една от най-обезоръжаващите си усмивки да изгрее на устните й. - Една от наемничките на Хелена съм. Случайно минавах покрай каютата ти и видях, че вратата е отворена. И, дойдох да те поздравя и да се запозная с теб. Все пак, сигурно ще се виждаме доста често - намигна й тя.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » съб ное 19, 2005 5:22 pm

- Интересен подход имаш... Няма значение, имам нужда да поговоря с някой по-млад. Името ми е Андрия Крисианаса, приятно ми е да се запознаем.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 19, 2005 5:36 pm

-Аз съм Адриана Лорик - момичето подаде фината си ръка. - Как е възможно да имаме толкова подобни имена? Сигурно е някакво прозрение на сьдбата. Както и да е, няма начин да разберем в момента. А за младостта, - красавицата приглади косата си - моите 17 години достатъчно малко ли са?
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » съб ное 19, 2005 5:54 pm

-Точно така.Той е най-добрият ученик, който съм имал някога.-продължаваше да маже Йонис.

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » съб ное 19, 2005 6:19 pm

-Ха! Въщност дай по-добре да излезем на палубата. Имам чувството че ще прекарам предостатъчно време в тази каюта.
Тя излезе, но взе и меча си. Защо? Само тя си знаеше.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 19, 2005 6:34 pm

Съжелявам, но забравих да кажа, че ползвам Убеждаване на 12 ;)

ползваш го

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб ное 19, 2005 6:46 pm

Хелена изгледа Йонис.
- Това не е просто списък на екипажа. Приятеля ти Риот може много неща да е, но маг не е едно от тях. Господин Риот, налага се да ни извините.
Преди Ашли да добави каквото и да е, две ръце го подеха нежно (е, толкова нежко, колкото биха могли, когато на допир не се различават особено от повечето скали) и го изнесоха от каютата.
- Щастливец - подхвърли Микал, когато вратата се затвори след изгоненият.

[sblock="Само за маговете"]
- Така, господа, слизаме надолу - изрече Хелена. Приклекна и опря длан в пода и... абсолютно нищо не се случи, поне видимо. Всички в стаята обаче усетиха моментния приток на магическа енергия. - Сега ще ви покажа, защо само вас ви събрах - и елфаната отвори вратата...

преди да действат, маговете да изчакат продължението
[/sblock]
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 19, 2005 6:49 pm

-Идеално, и без това имам нужда от малко свеж солен въздух. Изгарям от любопитство. Дори не мога да предположа защо би искала да поговориш с някой по-млад от теб - каза Адриана и последва Андрия.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб ное 19, 2005 7:41 pm

Изражението на Ашли не вещаеше нищо добро. Но все пак решши да си уплътни времето, като помоли Ме Тъл за един урок по пеене...

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » съб ное 19, 2005 7:54 pm

Артемис не бе свикнал да чака някого, но това не му пречеше. В момента лежеше на леглото в каютата си, като бе скръстил ръцете зад главата си. На шкафчето до него бяха поставени двата му ятагана- Острието и Сиянието. Ентрери изглежда не сваляше своята качулка никога, защото дори и сега, докато си почиваше тя прикриваше лицето му....
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » съб ное 19, 2005 8:06 pm

- От отдавна не съм говорила с никой. Предпочитам да е някой по-млад и по-непредубеден. И тъй като цяло ми изглеждаш достатъчноумна, за да ме разбереш.
Андрия с тъга погледна къмбезкрайното море.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » съб ное 19, 2005 8:34 pm

-Благодаря ти, Андрия - каза Адриана и се облегна на парапета (?!) и се потопи в очите на блондинката. Опитваше се да отгатне каква буря бушува там, в дълбините. - Готова съм да те изслушам, дори да ти дам съвет, ако това е нещото, от което се нуждаеш - малка искра проблясна в очите на момичето.
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб ное 19, 2005 11:09 pm

[sblock="Само за маговете"]
Отвъд прага се намериха в странна стая. Стените определено не бяха направени от дървото, изграждащо каквото до сега бяха видели от кораба. По тях бяха накачени множество картини, повечето от които бяха просто черни. На няколкото на които имаше нещо, се виждаше четмо неразбираемо, макар и малко наподобяващо това на елфите.
В центъра на помещението, заобиколен от четири кресла, се намираше странен пиадестал от черен... може би беше мрамор? Наполовина потънала в него се виждаше кристална сфера, в която се вихреше неподлежащ на описание синкав пламък.
Две от креслата не бяха празни. Седящите в тях се избравиха.
- Наричайте ме Панса.
- А аз съм Ханчо.
- Ние сме помощници на Капитана - завършиха в един глас двамата облечени в непретенциозни сиви роби елфи.
- А аз съм Микал и се надявах да си се излежавам по време на пътуването - добави боботещия.
Хелена го изгледа накриво:
- Ти драги или си имал честта да се поразровиш по-надълбоко отколкото обичайно е позволено в библиотеките на Ал-Тирим-Оминор, или пък... Както и да е. Сега ще обясня на всички ви. Не знам колко ще продължи пътуването ни, знам само посоката. Този кораб е в състояние да достигне максимална скорост три пъти по-голяма от който и да е платноход, като при това дори не се нуждае от вятър за да го направи. Това обаче не би било безопастно. Това, което целим е да поддържаме една добра постоянна скорост и сега господа асистентите на капитана ще ви обяснят как това ще стане.
- Всъщност, - подхвана Панса - всичко е доста елементарно. Дори не е необходимо да разбирате нещата. Просто сядате в едно от креслата и изричате магията "Светлина". Останалото ще става от само себе си.
- С други думи, - прекъсна го Микал - ние ви трябваме просто за да въртим педалите.
- Именно - отговори Ханчо. - Ще се разделим на де смени. Първата ще е от 9 сутринта до 1 на обед и ще включва мен, теб, Микал, и Самил.
- Втората смяна ще сме аз, Йонис и Илидиан, от 3 следобед до 7 вечерта. Това ще е достатъчщо, за да поддържаме добро темпо - добави Панса.
- Тази система почваме да следваме от утре. Днес ще плаваме на вятър. Възражения и да имате, не мога да ги приема. Когато експедицията завърши, ако смятате за необходимо, ще ви бъде платено допълнително. Вярвам обаче, че това няма да е необходимо. Първоначално може да ви е малко неудобно, но съм сигурна, че ще намерите заниманието си тук за доста... приемливо.
Йонис тръгна да казва нещо, но Хелена вдигна ръка.
- Нека едно нещо е ясно. Няма да разгласявате за заниманията си тук пред останалите от кораба, дори на другарите си няма да казвате - това бе недвусмислено насочено най-вече към Йонис. - Нямаме нужда от излишните въпроси, които ще възникнат, и евентуалната паника, която би последвала след някои от отговорите.
- Да следваме нарежданията ви, това ни накараха да се закълнем като взимахме предплатата- мрачно каза Самил.
- Е, само ние тук и капитана всъщност знаем как се движат нещата - усмивката на елфаната бе пленителна. - Това което не знаеш, не може да те нарани, нали така? Добре де, знам, че по принцип не е вярно, но в този случай е.

С това турът приключва и се връщате на палубата.
[/sblock]
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб ное 19, 2005 11:33 pm

След акто всички излязоха на палубата Илидиан се огледа. Видя двете жени да си приказват и отиде по далечко то тях до парапета, облегна се на него и се вгледа в безкрайната морска шир мислейки си колко гениално беше измислено всичко. След като се полюбува малко на тази красива картина, той извади от джоба си книга с кожени подвързии. Беше доста запазена. Отвория я и започна да пише нещо вътре...

Мистрале, ако ти потрябва ещо от дневника, имай предвид, че наистина си го водя и казвай да пращам.
Изображение

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » нед ное 20, 2005 10:32 am

Йонис излезе горе малко объркан.До сега не беше крил,каквото и да било от Ашли,но сега трябваше да го направи.Реши да седне до предната мачта и да запали една лула,за да помисли малко на спокойствие за задачата и за всичко останало.

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » нед ное 20, 2005 2:25 pm

- Не знам. Може би е по-добре първо ти да ми разкажеш нещо повече за себе си.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед ное 20, 2005 3:33 pm

Ашли почувства, че маговете са свършили и излезна на полубата. Видя изражението на Йонис и му каза:
[sblock="Ашли до Йонис"] - В какво си се забъркал, стари приятелю? И не ми казвай, че си обещал да мълчиш - трябва да знам на къде отиваме, иначе ще загазим - силата ми е във воденето, а не във подчинението. А ако плавам сред мъгла няма да стигна до брега![/sblock]

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » нед ное 20, 2005 5:44 pm

-Разбирам те, Андрия. Малко хора са готови да разкрият душата си пред непознати. Добре, ще ти разкажа нещо повече за мен, шом това ше те накара да се чувстваш по-комфортно. Например, фамилията ми. Лорик не е истинската ми, но е тази, с която ме свързват повечето ми познати. Като малка съм загубила родителите си, дори не ги помня. Тогава, един приятел на баща ми, Лорик ме е взел под своя упека. Той винаги е бил много грижовен. И ме научи на много неща...почти на всичко, което умея. Почти.

Адриана обърна лицето си към Андрия, при което златната й коса затанцува.

-Е, сега готова ли си да споделиш това, което те измъчва, или искаш да чуеш нещо за другия важен мъж в живота ми?

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » нед ное 20, 2005 6:31 pm

Йонис си дръпна от лулата.Въздъхна тежко,а после заговори тихо:
[sblock="Йонис до Ашли"]-Ами, не ни казаха нищо за пътя.Просто трябва да помагаме за поддръжката на курса.Нищо особено,но просто нещата не ми се изясниха до край.Предполагам,че утре ще ми стане по-ясно.Иначе да знаеш, колко е часа?[/sblock]

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » нед ное 20, 2005 6:58 pm

-Не спирай разказа си по средата. Стана ми интересно. И твоето минало изглежда не е било леко.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Потребителски аватар
Ro#|#
Войн
Мнения: 150
Регистриран на: чет май 05, 2005 6:41 pm

Мнение от Ro#|# » нед ное 20, 2005 8:05 pm

-Добре - Адриана въздъхна и гласа й се изпълни с вълнение. - Мразех мъжете, заради това, което един от тях причини на една моя приетелка. Лорик ми показа, че мъжете могат да бъдат много грижовни. Но когато срещнах Шепот и започнах да го опознавам, за първи път си зададох въпроса дали не мога да приема мъж за нещо повече от приятел. Той е крадец, все пак, Лорик е една от най-популярните личности от подземния свят в града ми, а с Шепот са приятели...и колеги - Адриана се засмя. - По скоро Лорик се изявява като негов наставник. Това е подарък за 17-тия ми рожден ден - момичето погали изящната платинена плетеница от синволи и скъпоценни камъни на красивия й врат, а лицето й засия. - Каза ми, че я е откраднал от едно много специално място. Понякога си мисля, че чувствата му не се ограничават до чистото приятелство, с което ме обгражда постоянно. Но, само времето ще покаже. Но, стига толкова за мен. Сигурно ти е омръзнало да слушаш. Твой ред е, Андрия :)
Nonsense! There is no shame in defeat as long as the spirit is unconquered!
My weapon is yours to command!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » нед ное 20, 2005 8:29 pm

Докато някои си приказваха, екипажа на кораба си вършеше работата.
Капитанът издаде поредния набор заповедиоще няколко заповеди, а боцманът ги повтори с подобаващото за случая кряскане. Въжетата прикрепящи плавателния съд за кея бяха отвързани, планата се спуснаха и с помощта на отливът и лек ветрец, брегът бавно почна да се отдалечава.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед ное 20, 2005 9:06 pm

Ашли присви очи - нещо го глождеше... но се отказа...
- Е, потегляме... аз ще отида да видя, дали има някаква работа за мен или ще трябва ад скучая.

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » нед ное 20, 2005 10:56 pm

"Най-сетне тръгнахме"- помисли си Артемис, когато усети, че кораба се задвижи. Това бе най-хубавата новина за деня. Ентрери все така си лежеше в леглото и гледаше тавана. Засега не бе разговарял с никой, освен разбира се, когато онзи наивник разправяше изторията за магьосникът и минотавърът. Но това не бе точно разговор. Тук обаче коремът му изневери, усетил, че е време за ядене Артемис стана, и тръгна към палубата за да разбере нещо повече и най-вече за да се засити.....
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пон ное 21, 2005 12:57 am

Ашли проявяваше склонност да се окаже особено добър събеседник - беше обиколил много свят, койот Ме искаше да види, беше водил хора в боя и беше видял света през очите на лидер. Какво ли беше да носиш отговорност за живота на подчинените ти?
Ей, Ашли, какво точно искаш да научиш, пич? Мога да ти покажа как да изпееш някоя от популярните бози, или пък нещо по-екзотично?
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » пон ное 21, 2005 1:01 am

Кораба дори не беше тръгнал (преди малко) а Ме вече мразеше работодателката си. Как така няма да може да се квалифицира като маг? Какво е един маг, ако не създание, коеот може да изрича магии? А ме МОЖЕШЕ да изрича магии, о,да , можеше прости, но и унивесални заклинания да изрича!
Трябваше да научи за какво са говорили ан закритото съвещание! Спомняйки си за приятеля на Аш, който всъщност влезе с маговете, и за факта, че те са приятели Ме заключи, че Ашли Риот вече е осведомен и ще може по небрежен начи нда го наакра да му каже информацията, през време на ученето (което е пропито с голяма доза офф-топик разговори. Ме е такъв).
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пон ное 21, 2005 5:37 am

Илибринт се беше загледала някъде в далечината, където чайките се рееха над морето. После се изправи, усмихна се и погали един кичур коса на Евросия:
- Благодаря ти - каза простичко тя, след което след което я целуна по бузката бързо и се заклатушка по текелажа.
Моряците се катереха по мачтите и изпълняваха заповедите на капитана и боцмана. Илибринт се загледа колко чевръсто се катерят и реши да се пробва и тя. Скочи на едно мрежесто въже и започна да се катери по мачтите чевръсто. Като стигна до някъде започна да се чуди какво трябва да прави и подвикна:
- Какво да правя сега?!

Просто помагам там нещо си...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Отговори