Като по вода... --> начало на приключението

Форумна игра по Аксиом 16

Модератори: Mistral, Модератори

Отговори
Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » нед дек 11, 2005 6:50 pm

Цели на Илидиан за третата седмица:
1. Да продължи уроците си при Адриана.
2. Да изпълнява задълженията си.
3. Да продължи уроците по Хелена, ако може.
4. Всеки ден да тренира в областа на магията.
Изображение

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » нед дек 11, 2005 8:07 pm

Цели на Артемис:
1. Да се упражнява в боя с 2-те си остриета.
2. Да потренира елаффи.
3. Да намери слабо място на мазния трол, за да може да се възползва от него при евентуален сблъсък.
4. Да пази ятаганите си от завистливите моряци, защото предната нощ един такъв плъх се бе опитал да се "сдобие" със Сиянието, но този моряк се лиши от два пръста на лявата си ръка.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » нед дек 11, 2005 11:46 pm

Цели на Ме:
1.Да предизвиква Андария на борба - денонощно, до пълно безусловно капване и приапдане по палубата ил идругъде (но без да го прави по агресивен начин, нито пък в неудонби за нея моменти).
2. Да опознае Андария по-добре, след като я познава до пределена степен физически (доалр - ICQ 276-548-639, Skype sir_vorac)
3. Да се научи да прави задно сално, от Андария , разбира се.
4. ДА стане късно в неделанта сутрин, да си опланке голямото лице, да закуси, да пробва веднъж-дваж способностите си в превъртане назад, да се настани в най-откритото място на палубата и да започне да пее, акомпанирайки си с магическата си кидтара. Да не спира, докато не падне на земята почти в безсъзнание (до пълно източване на манна, издържливост и нерви). ДА спира само за по някой екс със бира.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » ср дек 14, 2005 7:06 pm

Варнинг: Който не успее да си пусне целите през следващите 40 часа - аз му ги стъкмявам.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » чет дек 15, 2005 9:09 pm

Евросия:
- тренира ловкаста на пръстите и прецизноста на ръцете си - главно с карти и монети
- предлага на моряците игра на зарове с жълтици - чрез илюзия, (гледа да не мами повече от тях ;))
- учи елафи и актьорска игра - там които бяха професионалистите
- пробва се да си усъвърженства плуването - с въже зад борда ;)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пет дек 16, 2005 3:13 pm

Илибринт все още не се е отказала да набара елфаната за... Така де. Обаче решава да промени тактиката и играта. Този път тя да бъде гонената. За това почти изцяло вниманието й е насочено към Сесилия и всеки път, когато тя се приближи на по-малко от 5 метра Илибринт бяга и се катери на където може.

- Да бяга на всяка цена от Сесилия където и както свари по кораба, катерейки се по стълби, въжета и т.н., като не й дава да й отнема плячкосаното от кухнята ;)
- Да играе карти или зарове с Евросия и моряците, като лъже и мами малко повече от Евросия и моряците, ако се наложи :)
- Да повтаря или потретя упражненията си :)
- Да мързелува и да си почива и да не продължава да се не съпе много често :)
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пет дек 16, 2005 9:32 pm

- Значи желаеш да променим правилата – учудва се Сесилия след като Илибринт я заговаря сутринта на първия ден. – Ами добре, отивам за малко до каютата и после започваме.
Илибринт чакаше на палубата. Бе минал половин час. Какво правеше оная в каютата? Дребната реши в крайна сметка да провери. Слезе по стълбите, мина по коридора, отвори вратата, нечия ръка я потупа по гърба…
- Готово – каза Сесилия. – Да пробваме пак?
През следващите няколко часа, Илибринт почна да разбира що е туй нещо, параноята.

Следобед, малките пухкави облачета по небосвода се бяха преобразили. Сякаш на шега, небето се изсипа, задуха буен вятър. Моряците смъкнаха главните платна. Всеки ненужен на палубата бе изпратен да се прибере в каютата си.
Бурята трая до сутринта на третия ден. Корабът изобщо не бе пострадал, но магьосниците, който продължаваха да правят по няколко часа на ден каквото правеха и преди, бяха започнали отново да изглеждат изнемощели.

Третия ден премина с нормалното темпо на предишните две седмици. Някой си почиваха, други отново се бяха отдали на тренировки.

Заранта на четвъртия ден, Хелена отново излезе на мостика и започна всекидневното си занимание. Евросия спореше с Ме какво всъщност е истинската музика, и наблюдаваше изящните движения на елфаната, когато... не, нямаше грешка. Макар и за момент, на лицето на Хелена се изписа… учудване? Изражението обаче бързо бе заменено от обичайната спокойност. Боцмана получи нови инструкции за промяна на курса, а Хелена и Миландрел се прибраха в каютата на капитана, тихо обсъждайки нещо.
Ашли се опита да разбере какво става, но пътя му бе препречен от Монцонит.

Два часа по-късно, пак сякаш от нищото, нова буря подхвана морето. В сравнение с тази, предишната бе като детска игра. Денят бе станал нощ, осветяван само от проблясъците на светкавиците, а вълните се превърнаха в назъбени планини.
Свирепото нападение на стихиите трая четири часа, след което, морето се успокои… до нивото на предишната буря.

Следобеда на шестия ден, макар небето още да беше пълно с тъмни облаци, слънцето все пак успя да се покаже, а водната повърхност се бе върнала в малко или повече хоризонтално положение.
Моряците се бяха събрали на палубата и шумно обсъждаха. Капитанът се показа, и като по команда, всички стихнаха.
- Защо не сте по постовете си? – запита от мостика Миландрел. Белите му дрехи плющяха на вятъра.
- Капитане… - започна един моряк, но друг го избута настрана и пристъпи напред.
- Настояваме да обърнеш кораба!
- Ооо, настоявате значи – гласът на Миландрел изведнъж придоби страховита ледена нотка. – И защо? Когато ви наемах, всички се обявихте за „опитни морски вълци”, нали? От някаква си малка буря ли се уплашихте?
- Аз бях помощник капитан на Морски Изгрев, преди да потъне – продължи морякът. - Отличен кораб, а го потопи буря, доста по-малка от последната. След последните дни, всички тук сме страшни късметлии, че не спим на дъното. А това пътуване? – набра сила гласът му. - Три седмици парче земя не сме видели. Дори птици няма в небето! Видях й и изражението на Хелена оня ден. Ако изобщо някога го имаше, то сега и направлението сте изгубили, не е ли така?!?
- Нали ви е ясно, какво вие ще загубите, ако се наложи да ви провися за бунт на мачтата? – хладно каза капитана, игнорирайки напълно въпроса на моряка.
- А да чакаме да измрем от глад всички, като провизиите привършат ли? И като ни провесите всички на мачтата, кой ще работи на палубата? Наемниците ли? Ха! Без нас черупката ви е безполезна!
- Черупката? – кокалчетата на ръцете на капитана бяха побелели от стискане. – Всички сме поели отговорност и ще я изпълним. Връщайте се веднага на работа! – бясно изкрещя облечения в бяло.

Ще пусна цифровите резултати от седмицата малко по-късно. Пратете ми по ЛС на чия страна ще застанете, ако ситуацията излезе от контрол и се окаже, че думите не са достатъчни.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб дек 17, 2005 12:02 am

Ашли, реши, че трябва да се намеси, защото най-лошото възможно нещо е бунт. Започна със смях и ръкопляскане:
- Хахаха... Просто велико! Големите морски вълци се уплашиха от буря... от която аз, земния плъх не изпитах никакъв страх. Може би сте се учидили, защото беше леко внезапна, но ви уверявам, че на света има много по-опасни неща. Като разлютен магьосник, например - хвърли поиглед на поизправилия се Йонис - Но вие не вдигате бунт, нали? Разбирам ви, но сте поели ангажимент! И на мен може да не ми харесва, но си трая! Върша си работата и се опитвам да бъда полезен! А вие се карате! Я си представете, че докато се карате като малки дечица, ни връхлети пак буря! Аз, земния плъх, разбирам, че за да оцелеем трябва да сме заедно! Защото ако всеки започне да мрънка... нима някога е щяло да има герои? Нима Тил, щеше да срази дракона, ако се беше отказал насред пътя, при срещата си със Черните вълци? Нима Архантус, щеше да открие Томовете на мъдростта, ако не беше преодолял Изпитанието на Боговете? Преглътнете страха си, спрете недоволството си и се стегнете, защото само единни ще успеем да се станем герои... приживе... - Аш, наистина се надяваше, че думите му ще успокоят моряците. И според поговорката: "Колкото повече, толкова по-добре", реши да добави - Я си спомнете за пътуването на Рихайм, Виляр, Треточук, Илинус и Грах към Изгубения град! Те също са попаднали на много препятствия, храната им е била на свършване, но са продължили, вярвайки на своя водач - Героин! И са се върнали от пътуването си по-богато и от крале! Казвам ви, вярвайте си, вярвайте и на водачите си, защото без тях сме, като мухи без глави! - после огледа тълпата. Прецени внимателно следващите си думи и каза...
[sblock="системна информация"]Използвам Убеждаване на 12. Не си спомням, кое беше базовото, но Обаянието ми е 14, Красотата 17, а ПсУ - 10.
Ако тълпата се е успокоила и ако преценям, че има добра почва извиквам:
- Напред към славата!
А ако не... изчаквам...[/sblock]

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб дек 17, 2005 12:51 am

Погледите на смълчаната тълпа бяха вперени в Ашли, и той реши, че са му в ръцете.
- Напред към славата! - изкрещя той.
Тишината продължи още момент.
- Каква слава? Какви герои бе? - изврещя моряка. - Ние тук се опитваме и твоя задник да спасим. И какво си тръгнал с бесни магьосници да ни плашиш. Какво, ще ме изпепелят с огнена топка ли? На кораб сме. При това, ние сме тези, които знаем да плаваме, не ти.
- Това последното е спорен въпрос - каза появилата се Хелена.
- А, ето ви, госпожо - пренасочи вниманието си моряка. - Ще благоволите ли да ни кажете, за къде плаваме и кога ще стигнем?
- Нe мога да кажа къде, но знам посоката и можете да сте сигурни, че сме на правилния път.
- Е, виждате ли?!
Тълпата пак се разшумя.
Последна промяна от Mistral на съб дек 17, 2005 3:03 am, променено общо 1 път.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » съб дек 17, 2005 2:18 am

Илибринт се беше озовала на две три крачки от тълпата вдигаща гюрунтия и объркано гледаше ту в оратора, ту в Хелена, ту в капитана. След последното обвинение на моряка, тя промърмори нещо и се отдръпна по-встрани малко, сякаш нямаше много желание да се включва в побоища. Все пак за тези 2-3 седмици почти се бе сприятелила с някои от моряците, имаше един-двама които намираше даже за симпатични и съблазнителни. Но от друга страна тя беше наета като охрана на Хелена... Донякъде Илибринт беше объркана, но пък от лицето и не падаше лукавата усмивка, която беше по природа. Илибринт бавно се отдалечи от групичката и притихна някъде в страни...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Miro
Биро
Мнения: 1083
Регистриран на: ср юни 23, 2004 3:45 pm
Контакти:

Мнение от Miro » съб дек 17, 2005 2:50 am

Ме излезе през вратата водеща към каютите и какво да види - резмирици! И сега се наложи да мисли. Тея нямаха шанс - ако се разбунтуваша трола щеше да ги изпомята в морето. И вместо да мисли кой е прав и кой крив Ме реши да изпробва неконвенционалан техника. Щеше да насочи вниамнието и следователно и лошите чувства на всики към себе си, и така щеше да им даде време да се "помирят" някак, да намалят емоциите...пък после става каквото става.
Ме пристъпи през вратата уверено, сваляйки в движение китарата от гърба си. Опирайки не са главната мачта той запя една хубава песен, която обаче сообено малко хора харесваха на този кораб (по възможност Андария да я харесва :) ).
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб дек 17, 2005 7:26 am

Явно решимоста на моряците бе прекалено силна, за да бъде повлияна от гласът на някакъв си песнопоец. Ме получи един-два неодобрителни погледа, но това бе всичко.
Още някаква вълна шепот се бе надигнала и друг моряк пристъпи напред.
- И каква е тая постоянна потайност с магьосниците? Кажете ни това! Защо така се криете, някакви тъмни ритуали ли извършвате?
- Как смеете да ме обвинявате в нещо такова, мен, достойна представителка на рода Денорил?! - Хелена бе на път да загуби самоконтрол и тонът й го показваше.
Миландрел я хвана за ръка и тя стреснато го погледна, а след миг сякаш вече се бе осъзнала.
- Потайността е по мое настояване - изрече спокойно капитанът. - Един владетел разгласява ли навсякъде тайните на крепостта си? Това е моят кораб и на него аз решавам кой колко е уместно да знае. На който не му изнася, може да скача зад борда и да плува обратно. Това ще прозвучи доста безчувствено, но вие, новонаетите, не сте съществена част от екипажа. Въпреки това ви се плаща добре, а имате и думата ми, че ще направя всичко по силите си, за да приключим всички благополучно пътуването си. Това не ви ли стига? Какво повече искате?
- Истината - ревнаха в един глас няколко моряка.
- И какво ще правите с нея? - въпроса на Миландрел се вряза в тълпата като назъбено острие.
Настана мълчание.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » съб дек 17, 2005 1:10 pm

.... сред тълпата се намираше и Палача. Както винаги той бе със спусната качулка и в ръцете си стискаше 2-те остриета.....
Ентрери знаеше, че с отрепки като моряците трудно може да се постигне съгласие освен чрез груба сила. Той прекрасно разбираше залога на ситуацията. Без екипаж са за никъде, "но знаеш ли на какво са способни магьосниците на борда?"- това се питаше Ентрери . Никой не бе забелязал как двете оръжия на Артемис започнаха да блестят- Сиянието в син пламък, а Острието в червен.....с всеки изминал момент остриетата заблестяваха все по силно........

Макар той явно да не си даваше сметка, около закачуления се бе образувал малък кръг от свободно пространство, а няколко погледа следяха всяко негово движение. Моряците си бяха изградили за него мнението, че е социопат, и това ги караше да са на щрек в присъствието му.
Последна промяна от D3BEPA на съб дек 17, 2005 3:29 pm, променено общо 1 път.
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » съб дек 17, 2005 1:23 pm

Йонис не издържа повече и се разлюти.Той пръв прекъсна мълчанието:
-Я замлъкнете всички.Аз мисля,че можем да вярваме на нашия капитан.Та нали всички сме на една лодка и ако тя се преобърне всички падаме.Мислите ли,че някой ще поеме на експедиция със прекрасен кораб,ще наема екипаж и ще се ангажира с още куп работи без обаче да има явна цел.Просто помислете,успокойте се.Или предпочитате да видите един наистина разлютен магьосник?-след въпроса си Йонис остана неподвижен на място,стискайки юмруци.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб дек 17, 2005 1:36 pm

- А ако станат двама!? - до този момент Илидиан просто стоеше отстрани и наблюдаваше - Да не мислите, че нашата предводителка е тръгнала без да знае къде отива? Оверявам ви, че има достатъчно ясна цел и причина! Уверявам ви също и, че тази лодка може достатъчно добре да се справи и без вас! Мислите ли, че имате достатъчно смелост и мощ, че да се изправите срещу магьосниците на този кораб!?
Илидиан вряза погледа си право в моряка, който беше започнал бунта, като стоеше неподвижно. В този момент се стараеше да придаде възможно най-заплашителен вид на изражението си.

Ползвам цялото си убеждаване(14), за да ги убедя, че са непосилни да оцелеят след евентуален конфликт, и че пътуването си има ясна цел и тн.
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб дек 17, 2005 2:18 pm

Ашли само сви рамене и раздвижи меча в ножницата си. Явно не беше увладял ораторството, но пък си струваше да опита. Застана пред Йонис и каза:
- Май не ми повярвахте, колко са опасни разярените магове. Ако някой иска да се бие... нека излезне крачка напред! Искате да се прибирате... ами... предполагам, че ще можете да доплувате до брега! Защото ако някой от маговете подпали кораба, всички сме във водата! А какво правим ли? Поддържаме кораба, дявол го взел! Да не мислите, че сме толкоз тъпи и ще отиваме на сигурна смърт! Защо мислите преживяхме бурите? - Ашли хвърли поглед към Берта. Надявше се тя да застане до него, защото тръгнеха ли, моряците щяха да го смачкат...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » съб дек 17, 2005 5:23 pm

Тартора на разгневената групата вдигна ръце в знак на помирение.
- Виждам на къде отиват нещата. Ние също нямаме интерес от клане на борда. Вие маговете ме разочаровате обаче. Имах идеята, че притежавате някаква мъдрост, но в крайна сметка и вие опряхте до заплахи, също като тоя мрачен закачулен тип, - направи той жест към Ентрери - които е достатъчно дебелочерепест, че да стои с две оръжия в ръце в центъра на сбор онеправдани хора. Магове, като опитен мореплавател едно ще ви кажа: каквито и сили да контролирате, в сравнение със стихията на природата те нищо не са - бившия помощник капитан на потънал кораб направи кратка пауза. - Предлагам нещо, на което всички би трябвало да можем да се съгласим: ние, моряците ще се премирим за сега, но ако и следващата седмица не видим земя - обръщате курса, капитане.
- Това не мога да ви обещая - отвърна Миландрел.
- Разбирам позицията ви - оклюма моряка.

Тълпата почна да се разпръсква, моряците се връщаха към задълженията си.

До вечеря остават три часа. Океана изглежда спокоен, макар небето още да се въси.
Обнових темата за опита с данните за третата седмица, коригирайте си характеристиките.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
gil-galad
Кадет
Мнения: 233
Регистриран на: съб фев 26, 2005 2:19 pm
Местоположение: София

Мнение от gil-galad » съб дек 17, 2005 7:09 pm

-До заплахи се стигна само защото,вие глупавите не разбрахте мъдрите.-каза набързо Йонис и се запъти към каютата си.

Потребителски аватар
del_mtg
Войн
Мнения: 172
Регистриран на: ср фев 16, 2005 7:34 pm
Местоположение: Beyond the limits
Контакти:

Мнение от del_mtg » съб дек 17, 2005 10:18 pm

Илидиан изслуша внимателно моряка след което се успокои и просто се качи най-отпред на мостика и се вгледа напред. Беше убеден, че там в далечината ги чака земя, но колко далече беше всъщност...
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб дек 17, 2005 10:19 pm

Ашли само се загледа в гърба на Оратора... Беше добър - изнесе се преди Ашли да направи пак коментар. Но все пак... Май щеше да стои по-близо до Берта тия дни - не му се искаше да се събуд ис нож в гърба. Все пак отиде до сесилия и я заговори. После поговори и с Берта, Йонис и Илидиан. Накрая се опита да се добере до Хелена и Моноцит.


Провеждам на ЛС разговорите. Ще ги пусна в Блок, защото са тихи и поверителни ;)

Потребителски аватар
D3BEPA
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:15 am
Местоположение: Vorodor's Mansion
Контакти:

Мнение от D3BEPA » нед дек 18, 2005 1:53 am

"Хм.... добре, че не се стигна до бой"- помисли си Артемис, след което прибра оръжията си. "Без екипаж бяхме за никъде, но пък и моряците нямаха друг избор"- продължаваше да размишлява той. "Явно този кораб не е пълен единствено с отрепки, можеби има и свестни хора. Дали Палачът се беше размекнал или наистина беше сгрешил с началната си преценка. Дали на тези хора можеше да се довери? Досега Артемис не се бе доверявал на никого друг освен на оръжията си. Бе израстнал в непрекъснат страх за живота си и за това имаше проблеми с доверието. Може би трябваше да смени подхода си, може би "......
Its drawn to the scent of screaming.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед дек 18, 2005 7:19 pm

Евросия досега наблюдаваше морската шир през перилата на кораба, и не обръщаше внимание на кавгите, а ето че сега го видя, това което изплуваше след всяка буря...
Обърна се и подвикна:
- Илибринт, искаш ли да разбереш какво станало после?
- После? - доближи се момичето
- След като Тил сразил дракона, а Архантус намерил Томовете на мъдроста... - при тези думи на Евросия Ме прастана да пее и с широка усмивка показа юмрука си, Евросия надигна вежди и на свой ред дигна своя. двамата ги разклатиха и по някакъв неведом сигнал спряха - на Ме юмрука бе останал свит, а Евросия показваше цялата си длан.
- Ц - каза Ме и оклюмъл се домакна до тях - ти си водещия!
- Тил наистина срази дракона - започна Евросия с патос
- Това че бутна канарата която го уби бе случаиност - припя Ме
- Тил наистина не се отказа насред пътя при срещата с Черните вълци - запя тържествено Евросия
- И сега щеше да има две раце и два крака - припя Ме
- Архантус измами боговете и Томовете станаха негови - продължаваше Евросия
- Но боговете са коварни копеленца - припя Ме
- И той навлече си проклятието им... Томовете го лишиха от... окосмяване - като че ли се подвуоми за думата Евросия
- Окосмяване е точната дума, той загуби всичката си козина, дори веждите, дори миглите, и космите в ушите и носа му също окапахаааа - припя Ме
- А това, е нещо неприятно, по време на пясъчна буря в град натиснат от холерата - патетично тобеляза Евросия, а Илибринт слушаше запленена както и някой от моряциете
- Е и 14-те ками в гърба спомогнали за смърта му, казват накои - припя Ме
- Но пясъка бил на всякъде, на най-необикновените места - подхвана Евросия весела мелодиика
- Наистина? - припя Ме
- Наистина! - отвърна му Евросия
- Ами великите Рихайм, Виляр, Треточук, Илинус и Грах? - припя Ме
- Какво за тях? - отвърна весело Евросия, а около двамата се събираха все повече хора
- Какво ли стана след като Достигнали Изгубения град? - припя Ме
- О те били тъй сити, че нито страшните влечуги и нито двата немъртви скелета им се опрели!? - Запя с героична нотка Евросия
- Но нали нямвали храна и ги крепяла вярата им в Героин? - припя Ме
- Оу, да така било, но в стомасите си да го носят им било далеч по добре! - Изчурулика Евросия сред всеобщия смях
- И върнали се те богати, пре богати! - припя Ме
- Така било, а Илинус дори почти пълния комплект от крайниците си запазил. - пое високите октави Евросия
- Така било е и тъй ще бъде, да си герой не е чак толкоз лесно, герой са всичке тези хора що трудят се от зори до мрак - пееха в един глас Евросия и Ме, като той поемаше ниските, а Евросия високите тонове - и не забравяй че без тях неможе и герои да има - вече пееше цялото множество в нестроен хор слад като Евросия и Ме ги подканиха - неможе ни един безтях герой да стенеееееее!!!!

Настоението се бе подобрило, така че Евросия използва момента за да вметне това което се канеше от началото на историята:
- Ако погледнете през левия бор ще забележите огромнто туловище на мълтвия кракен, а за любителите на птиците, и чайките който се гощават от трупа му! - зад борда по тъмните води на морето наистина се носеше огромното месето туловище на гигантски калмар, и да, наистина върху него бяха накацали чайки късайки парчета мъртва плът.


Ако не сте забелязали - двама певци с натрипващ се бонус ;)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » нед дек 18, 2005 9:19 pm

Почти всички с удивление се бяха зазяпали в странната гледка зад борда. Тарторът (които си имаше всъщност име - Гавел) се приближи до Евросия.
- Бива си я илюзията. Само дето като ни свършат припасите, няма как с нея да можем да си напълним стомасите. А само на уловена риба колко време мислиш, че ще изкараме, песнопоецо? - Без да дочака отговор, се обърна към моряците. - Хайде, другари, трябва да поразчистим палубата от водораслите и да се подготвим за следващата буря, не дал си бог да има такава.

Всички постепенно се заеха със задачите си. Настроението наистина изглежда се бе подобрило. Дали заради всички тези приказки за героичност, около моряците витаеше някакво чувство на целенасоченост, далеч по-различно от царялата преди това атмосфера на обърканост.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед дек 18, 2005 10:33 pm

Ашли само изгледа критично певците и каза:
- Но макар че им е било трудно всички са успели... е, но може ли герой без белези?

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » нед дек 18, 2005 11:39 pm

Ме и Евросия се спогледаха, после погледнаха Ашли, после пак се стогледаха, а след това избухнаха в смях. Сега Ашли и гертруд се гледаха (гъската е Гертруд) умно. А от смеха на Ме и Евросия можеше де се разбере че липсата на крайници наистина е важен белег за едни герой.
Преди да се прибере под палубата Евросия съобщи на Берта, Андрия и Адриана, че довечера ще прави оргия и каютата си и те са поканени Илибринт също ;)
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » нед дек 18, 2005 11:47 pm

Ашли пък отиде и се сгуши до Берта... Наистина му призляваше от тоя женчо...

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » нед дек 18, 2005 11:58 pm

[sblock="за Ашли"]Малко по-късно, някой сякаш прошепна в ухото на Ашли:
- Всичко изглежда наистина спокойно.
Когато бледия се огледа обаче, не успя да намери с поглед източника на това изказване.[/sblock]

Дойде време за вечеря. Моряците още се трудеха усилено на палубата. Вода някак бе проникнала в трюма и се бе наложило да извадят част от съдаржанието му, за да могат да я отстранят по-лесно. Сега Монцонит им помагаше да преместят обратно някои от по-тежките сандъци.

В трапезарията нямаше много народ. Хелена пак бе останала в каютата си, Сесилия не се виждаше никаква, Сметовне и двамата горяни също отсъстваха. Смените на маговете бяха променени в началото на седмицата, и макар че тази на Микал, Самил и Ханчо да се предполагаше да е приключила преди няколко минути, и те не бяха тук.

Готвачът се бе постарал да направи каквото му е по силите в сегашните условия. С други думи, имаше сухари, малко сушено месо и сирене, варена риба, по чаша вино и някакви зеленчуци, които бяха виждали и по-добри дни.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Потребителски аватар
dolar
Вречен
Мнения: 453
Регистриран на: чет апр 28, 2005 5:34 pm
Местоположение: Банкя
Контакти:

Мнение от dolar » пон дек 19, 2005 12:05 am

Андрия се съгласи да отиде при Евросия. Но беше много гладна и яде с много апетит.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644

Kid
Гвардеец
Мнения: 626
Регистриран на: пон дек 24, 2001 8:34 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Kid » пон дек 19, 2005 2:13 am

- Слушай какво, Евросия - каза Илибринт на Евросия - едва ли беше много мъдра тази идея с калмара. - Ами, ако се покаже някой истински?
- Ми очаквам го всеки момент въсщност, нали очастваш в оргията - и я шляпва по дупето.
- Понякога шегите ти са прекалено плоски! - нацупи се Илибринт - И да знаеш, че ще му кажа първо теб да изяде. Така да знаеш! Да те видя после 1000 години без мен в търбуха му какво ще правиш!
Евросия се засме искрено:
- Без теб дори миг е тежко бреме, със теб велико изпитание!
- Да знаеш, че съм ти сърдита вече - каза с неподправен яд и зачервено лице Илибринт. - И после да не си посмяла да ми се гушкаш, щото... щото... щото... - не можа да намери думи тя и се завъртя с гръб към Евросия.
След повъртя малко Илибринт се обърна и положи ръчички на рамото на Евросия и каза тихо:
- Ев, ще ме научиш ли на някоя буква? Да я изписвам?
- Защо са ти букви като имаш такова лице!? - Евросия хвана брадичката й и я разклати
- Защото искам да знам, искам да мога да пиша. Защото... защото... ти можеш. И аз искам също да мога. - Тя замълча за момент и после каза малко ядовито - Защото това ще ти бъде изкуплението за подлите шегички - каза тя и удари малките си юмручета в гърдите на Евросия.
- Подли шегички!? От мен!? - Евросия изглеждаше искено изненадана - Ако визираш калмара целта бе да въхна нещо като надежда в моряците преди ония побъркани дружки да са... е едва ли щяха да ги пометат но образно казано...
- Ще ми покажеш или не в крайна сметка? Или пак ще се измъкваш с думи, обещавки и сладникави песнички? - Илибринт скръсти ръце и вирна брадичка - Пък и аз ще направя после нещо за теб, ако искаш разбира се.
- При такава оферта кой би отказал!?!? - Евросия се ухили както навремето когато бяса само двете
- Как мислиш, какво е намислила Хелена? - каза с по-сериозен тон Илибринт - Не ми изглежда много уверена, а и с тези постоянни криения честно казано е доста съмнително?
- Нали ги знаеш жените всичките са побъркани... дай им малко власт и се самозабравят...
- Виж кой го казва - нацупено каза Илибринт и отново удари в гърдите Евросия, но този път малко по-силно!
- А иначе с Монцит се разбираме уж добре, така че може би ще ни издействам пропуск до някоя сбирка...
- Сбирка казваш? А може би и аз ще мога да надникна?
- Ау - не особенно престорено отвърна Евросия разтривайки удареното - Ако се държиш така едва ли...
- Добре, обещавам да съм послушна тогава. Но ми е много интересно да разбера за какво случи онова странно кълбо?! - каза по-скоро на себе си Илибринт.
- Кълбо?
- Да, странно кълбо... Е, не точно кълбо. По-скоро някакъв овален предмет с някакво стъклено... нещо. Но приличаше на кълбо!
- Пак ли кристални сфери ти се привиждат - онова във Вортран не бе магическо, простто парче кристал... и врачката не позна почти нищо...
- Не, не! Този път е нещо друго. Не като на онази циганка! Съвсем истинско си беше... Не ми вярваш, нали? - Погледа на Илибринт изглеждаше съвсем искрено натъжен. - А аз го видях. Наистина!
- Щом ти казваш, значи е така! къде видя тази джаджа? - ако не друго поне Евросия вярваше на Илибринт почти безрезервно.
- Ами... Ъъъ... Съвсем случайно докато Хелена ъъъ... влизаше в каютата си аз бях там и я мернах. Вярваш ли ми?
- Да! Кажи само каква ти е идеята?
- Ами странно ми се струва. И много бих дала да разбера за какво служи? Може би прави някакви магии с него?
- Аз съм последния човек който би го напрвил, но... защо не попиташ?
- Защото не съм толкова умна, колкото си ти. Аз какво ли разбирам от магии!? А ти... ти разбираш. Ти си по умна от всички на кораба.
- Е така си е... - леко се изчерви Евросия - ей чакай малко, и пак ли го удари на ласкателство!?!?
- Стига с тази твоя суета, Евросия! Аз ти говоря сериозно...
- Суетата крепи твореца скъпа моя... Ми маговете си траят, така че остава Хелена или да се промъкнем в стаята й...
- С удоволствие - каза Илибринт и целуна Евросия по бузката - но как смяташ да се промъкна покрай онова огромно слузесто и дебело нещо?
- Ми всъщност под дебелата каменна обвивка на Монцит се крие... още камак, но с това ще се заема аз. Въпроса е да замесим ли твоята приятелка с коята се гоните тия дни?!
- Не знам, Ев... ще трябва да го обсъдим допълнително...

Илибринт бавно се отдалечи и седна на парапета на щирборда и бръкна в пазвата си да потърси ябълката, която си беше откраднала честно сутринта от кухнята.
- Ах, мръсница! Кога успя... Кучка!
Илибринт определено не бе доволна на заблеяноста си и сега си оставаше все още гладна и корема й къркореше.
- Какво не бих дала за една ябълка - каза тя неопределено на кого...


кхъ, кхъ... тоя "сферичен" предмет за който говорите, Илибринт би трябвало до сега да е забелязала, че май е същия, с който в ръце Хелена всяка сутрин излиза на мостика...
Сега ще ме извините обаче ви броя и вас да вечеряте, освен ако не ми уточните, че пропускате храненето


Okeй де, аз като нискоинтелектуална героиня от де ше знам да се сетя?! :) Ще добавим едно малко постче с Евросия допълнително... А, да... някъде след вечеря ще да трябва да е станало това... и за това умирам за една ябълка де :) :)

Последно, тоя обстоен разговор преди или след вечеря го провеждате? щото ако е след, ако искаш ще го тръкна и да си го постнеш после, като приключите вечерята.


Ок, преди вечерята е... явно нямам желание за вечеря тази вечер. Гладна съм стояла, даже не съм успяла да хвана подхвърленото от Евросия. И през цялото време докато всички вечерят съм отвън на парапета провесила един крак през парапета на щирборда и облегнала се на някоя каюта (един вид яхнала парапета).
Последна промяна от Kid на пон дек 19, 2005 10:42 pm, променено общо 6 пъти.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!

Потребителски аватар
Mistral
Гвардеец
Мнения: 585
Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
Местоположение: Фелла / Montreal
Контакти:

Мнение от Mistral » пон дек 19, 2005 3:07 am

След малко и Борил се присъедини към трапезата, като чевръсто се залови с храната. Щом обаче пробва рибара, която явно доста се харесваше на насядалите и бе вече на привършване, едната му вежда се стрелна нагоре. В този момент пристигна Валеси.
- Ей, брат ми - подкани го горянинът. - Я пробвай това и кажи как ти се струва.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...

Отговори