Първи дни в Шарения... ---> Част 3
Модератори: Mistral, Модератори
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Първи дни в Шарения... ---> Част 3
Продължение от Корабокрушенци... ---> Част 2. Предполагам всички вече са си обновили статистиките, доста време мина, но аз все пак отново да напомня - отразете ги промените, каквито има, и в темата за персонажите.
***
Групата корабокрушенци излезе от сданието, прекоси площада, и следвайки получените по-рано инструкции, тръкна по пътя и след като излезе извън стените сви в оказаната посока (че там имаше и табела дори).
Гората отстрани си продължаваше, а пътя започна да се изкачва под лек наклон нагоре, минаващ през най-високата точка на каквото вероятно бе малък хълм.
Излизайки на върха ви дъхва лек бриз. Нататък дърветата оредяват и пред очите ви се разкрива ясна гледка на значителна част от околността. Нейде в далечината на запад океанът се синее, а недалеч от фьордата на вливащата се в него река, до брега на неголям залив, се е разстлал Шареният град.
Макар и от това разстояние да не можете да кажете дали, и в какъв смисъл, името е оправдано, градът изглежда от самосебеси е растял, без да следва някакви градоустройствени планове. Крепостни стени няма. В покранините на северойсток от града, по поречието на реката, се забелязват множество ферми.
От тук към града пътя все се спуска. Няма да ви отнеме много време за да стигнете, на Светилото вече ще клони към късен следобед.
***
Групата корабокрушенци излезе от сданието, прекоси площада, и следвайки получените по-рано инструкции, тръкна по пътя и след като излезе извън стените сви в оказаната посока (че там имаше и табела дори).
Гората отстрани си продължаваше, а пътя започна да се изкачва под лек наклон нагоре, минаващ през най-високата точка на каквото вероятно бе малък хълм.
Излизайки на върха ви дъхва лек бриз. Нататък дърветата оредяват и пред очите ви се разкрива ясна гледка на значителна част от околността. Нейде в далечината на запад океанът се синее, а недалеч от фьордата на вливащата се в него река, до брега на неголям залив, се е разстлал Шареният град.
Макар и от това разстояние да не можете да кажете дали, и в какъв смисъл, името е оправдано, градът изглежда от самосебеси е растял, без да следва някакви градоустройствени планове. Крепостни стени няма. В покранините на северойсток от града, по поречието на реката, се забелязват множество ферми.
От тук към града пътя все се спуска. Няма да ви отнеме много време за да стигнете, на Светилото вече ще клони към късен следобед.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
Илибринт малко умислено крачеше с бърза крачка. Очевидно размишляваше над случилото се до момента и плановете й за бъдещето бяха бързо разгадани от останалите:
- Сега само бих искала да стигна до Сребърната месечина, да хапна, пийна... тез три неща... А и да си поговоря със ... - замисли се за момент тя - Сарина. Да, точно така. Тази мацка ми се стори готина.
Илибринт кимна сама на себе си убедително и с усмивка на уста закрачи още по-бързо.
- Сега само бих искала да стигна до Сребърната месечина, да хапна, пийна... тез три неща... А и да си поговоря със ... - замисли се за момент тя - Сарина. Да, точно така. Тази мацка ми се стори готина.
Илибринт кимна сама на себе си убедително и с усмивка на уста закрачи още по-бързо.
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Евросия профилактично ощипа Ашли по задника докато минаваше покрай него след което сде изравни с Илибрин и леко я подбутна. Момичето и се усмихна и тя го приекато знак. Измъкна единствения си останал инструмент от вътрешния джоб на пъстроцветното си наметало и поде веселата песнича за войника завръщаш се при своята любима. В такъв гред се щеше да си намери нещо да припечели доката събере достатъчно за обратния пат към вкъщи. отбеляза си наум, че трябва да погорови и с ушевата мегесница. А пътя весело се търкаляше под крата й.
Виждайки града, Андрия за малко се откъсна от мисълта за Вашу, която я бе обсебила напълно, и се сети как сега ще си намери работа, да спечели пари, да си купи нов меч и да продължи с мисията си. Пак се почивства прецакана от съдбата, но се опита да игнорира тази мисъл и да продължи спокойно. Само си сложи качулката и продължи да крачи безмълвно.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
Илибринт се огледа към небето доста обстойно. Все още не бе съвсем ясно дали преиграва или просто търси нещо там:
- ъъъ... Здрасти... дали онова летящото не е някъде на около? От последния път имам лоши спомени. Предимно изразени в мазоли по ходилата, зачервени уши заради нея - тук Илибринт посочи Евросия - и натъртено дупе. Да не говорим за опасноста от умиране от сърцебиене.
След като се нагледа едно хубаво по лазурния небосвод тя свали поглед към Акабане и малко по-сериозно попита:
- Ако не е тайна, какво има там - посочи тя с поглед зад гърба му - и на къде си се запътил уважаеми? Много път ли има до Шарения?
- ъъъ... Здрасти... дали онова летящото не е някъде на около? От последния път имам лоши спомени. Предимно изразени в мазоли по ходилата, зачервени уши заради нея - тук Илибринт посочи Евросия - и натъртено дупе. Да не говорим за опасноста от умиране от сърцебиене.
След като се нагледа едно хубаво по лазурния небосвод тя свали поглед към Акабане и малко по-сериозно попита:
- Ако не е тайна, какво има там - посочи тя с поглед зад гърба му - и на къде си се запътил уважаеми? Много път ли има до Шарения?
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Слушай какво - започна да заговорничи Илибринт с Андрия - ти му мини от пред централно, а аз ще го издебна изотзатзе и ще ти се изсмея злокобно. Гарантирам ти, че така ще го изненадаме, че ще бъде вцепенен и няма да може да реагира докато умираш... и тогава ще се намеся аз - шушукаше момичето докато ъгълчетата на устните й трепкаха неравномерно
Кит, в предишния си пост му задаваш на Акабане директно въпрос, а сега пък се пробваш да си шушукате разни неща пред него, как това и онова сте щели да му направите... Недоразбиране ли да го броя или да мятам да видя дали ще му хвърля 1:1:1 та да не ви чуе?
Кит, в предишния си пост му задаваш на Акабане директно въпрос, а сега пък се пробваш да си шушукате разни неща пред него, как това и онова сте щели да му направите... Недоразбиране ли да го броя или да мятам да видя дали ще му хвърля 1:1:1 та да не ви чуе?
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Акабане забеляза Евросия и се спря.
- Иките ка? - каза той, а гласът му бе изпълнен с разочарожание. - Юме ни генджицу наи - заключи със съжаление фелина.
После се обърна към Андрия:
- Ми здрасти. Гледам, заети сте да задръствате пътя. Това долу - посочи той в далечината - е градът който ви трябва, Шарения. А сега, моля да ме извините, за разлика от вас имам нещо съществено за вършене - каза Акабане и понечи да си продължи пътя.
- Иките ка? - каза той, а гласът му бе изпълнен с разочарожание. - Юме ни генджицу наи - заключи със съжаление фелина.
После се обърна към Андрия:
- Ми здрасти. Гледам, заети сте да задръствате пътя. Това долу - посочи той в далечината - е градът който ви трябва, Шарения. А сега, моля да ме извините, за разлика от вас имам нещо съществено за вършене - каза Акабане и понечи да си продължи пътя.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Слушай, Андрия, това си беше май чиста заплаха да му се махнеш от пътя, иначе щял да ти направи Гормосянска вратодържачка... нали знаеш, два прореза с нокти на гърлото, дръпва се рязко около една педя и се връзва на фльонга - описваше тя цветисто с жестове докато правеше физиономии. - Мисля, че трябва да се извиниш или да се хвърлиш от висок камък надолу с главата от срам.
Тук вече Илибринт не издържа и се разкиска на шегата си:
- А ти драги ми Шегобиецо - обърна се тя към Акабане - трябва да гледаш по-весело на живота, че е кратък. Ще трябва да ти разкажа някой път за един мой познат шегаджия. Стига да имаш време да ми отделиш на по бира-три за твоя сметка
Тук вече Илибринт не издържа и се разкиска на шегата си:
- А ти драги ми Шегобиецо - обърна се тя към Акабане - трябва да гледаш по-весело на живота, че е кратък. Ще трябва да ти разкажа някой път за един мой познат шегаджия. Стига да имаш време да ми отделиш на по бира-три за твоя сметка
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът!"
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
П.С. Най-мразя да ми трият или променят съобщението!
-Извинявай,- каза Андрия и се отмести от пътя на фелина.- Довиждане. Искам да знаеш че не желая нещо лошо да ти се случи по пътя. Като например да те удари гръм ... или дракон да кацне върху кракът ти ... илиии да те сграбчат демони ... илии. Ох извинявай. Отнесох се. Та ти май си тръгваше. Чао.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Малко май рискуваме да се объркат репликите тук, затова ги давам така:
за Ашли
- Правя ви услуга да ви осигуря по-добър финансов старт и това ти е благодарността. О, прощавай - изрече саркастично фелина.
за Илибринт
- Бирите не са проблем, но ме съмнява разказът ти да си струва времето ми.
за Евросия
- Колкото и да пелтечиш, с теб нямам нищо за обсъждане. Ако не ти го е проумяла още главата, не си ми от най-симпатичните неща на света.
за Андрия
- Мерси за пожеланието. Макар че някой по-сериозничък демон няма да ми дойде зле. На теб обаче няма какво да ти желая. Каквото ти се полага, със сигурност ще те намери.
Ако няма повече реплики от ваша страна, Акабане наистина тръгва да си продължава пътя.
за Ашли
- Правя ви услуга да ви осигуря по-добър финансов старт и това ти е благодарността. О, прощавай - изрече саркастично фелина.
за Илибринт
- Бирите не са проблем, но ме съмнява разказът ти да си струва времето ми.
за Евросия
- Колкото и да пелтечиш, с теб нямам нищо за обсъждане. Ако не ти го е проумяла още главата, не си ми от най-симпатичните неща на света.
за Андрия
- Мерси за пожеланието. Макар че някой по-сериозничък демон няма да ми дойде зле. На теб обаче няма какво да ти желая. Каквото ти се полага, със сигурност ще те намери.
Ако няма повече реплики от ваша страна, Акабане наистина тръгва да си продължава пътя.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Акабане си продължи спокойно пътя, без да обръне и поглед назад. Миландрел обаче го изпроводи с очи.
- И на мен ми се струва, че пак ще го видим, Илидиане, и ме съмнява по весел повод да е. Курса ни на действие засега обаче е един: към града, за събиране на информация.
Капитана може и да беше останал без кораб, но външно поне изглеждаше сякаш още стоеше на мостика.
- И на мен ми се струва, че пак ще го видим, Илидиане, и ме съмнява по весел повод да е. Курса ни на действие засега обаче е един: към града, за събиране на информация.
Капитана може и да беше останал без кораб, но външно поне изглеждаше сякаш още стоеше на мостика.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
-Хайде малко да побързаме че умирам от глад!
Андрия беше много развеселена от мисълта как Акабане се среща с демонът Тифон. Това беше най-бруталния демон, за който бе чувала. Веднъж даже го беше и срещала. Върл враг на фамилията Крисианаса, Тифон многобройни се е бил с нейни членове. Веднъж Андрия била на разходка с баща си демона се появил. Това което тя успяла да види било само мрак. Черно петно насред зелената поляна. За щастие баща и го очаквал и от храстите около тях изкочили двайсетина-трийсет войни. Единственото което успяли да постигнат войните всъщност било да спечелят малко време за бягство на Андрия и баща и. Ооо, да! Акабане би го заболяло.
Андрия беше много развеселена от мисълта как Акабане се среща с демонът Тифон. Това беше най-бруталния демон, за който бе чувала. Веднъж даже го беше и срещала. Върл враг на фамилията Крисианаса, Тифон многобройни се е бил с нейни членове. Веднъж Андрия била на разходка с баща си демона се появил. Това което тя успяла да види било само мрак. Черно петно насред зелената поляна. За щастие баща и го очаквал и от храстите около тях изкочили двайсетина-трийсет войни. Единственото което успяли да постигнат войните всъщност било да спечелят малко време за бягство на Андрия и баща и. Ооо, да! Акабане би го заболяло.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
Вятъра от време на време довява дъха на морето, а вие ходите близо половин час, когато от едно разклонение в пътя се включва теглена от два вола каруца, движеща се по-посока на града.
Когато след още десетина минути застигате бавния марш на добичетата, оспявате да разгледате по-подробно и водача на натовареното със зеленчуци возило. Човек е, а дрехите му не се различават чак толкова от каквото би носил фермер в Магландия.
Когато след още десетина минути застигате бавния марш на добичетата, оспявате да разгледате по-подробно и водача на натовареното със зеленчуци возило. Човек е, а дрехите му не се различават чак толкова от каквото би носил фермер в Магландия.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...