За една торба зоб - приключението

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Заключена
Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

За една торба зоб - приключението

Мнение от Vilorp » пет мар 30, 2007 10:36 am

Брил, ноща преди тройното пълнолуние.

...две дузини арбалети се носочиха към вратата, тя се отвори и почти четвърт стотица стерли изжужаха едновреминно.
Последна промяна от Vilorp на пет апр 17, 2009 7:01 pm, променено общо 6 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет мар 30, 2007 2:56 pm

При вида на стрелите, боецът светкавично се захлупи по очи, скрит зад щита си, с надеждата, че поне повечето няма да го уцелят. Смяташе, ако все пак оцелее, да стане и да е на няколко метра по коридора, преди опонентите му да са успели и да мигнат. С меч или без, нападението срещу четвърт стотня противници е самоубийство!
"Някой там горе май ме мрази!", успя да помсили само, докато падаше.


-Аааааааа! - събуди се със вик той. Посталките бяха мокри, а ленената му нощница плувнала в пот. Погледна навърн през малкото прозорче на мансардата, където се бе настанил предния ден, Луната на Кали грееши с бледо чарвената си светлина права в прозореца му. до тройното пълнолуние оставаше едва седмица.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » съб мар 31, 2007 4:04 pm

Брил. Това е градът бре хора. Това е мястото, от където са тръгнали всички велики герои. Добре де, почти всички, но никой не може да спори, че това е градът на приключенинията. Няма нито едно, дори съвсем мъничко приключениице, в което градът да не е бил поне споментат, ако не главно действащо лице в него. Той е уникален, уникален защото в него съжителстват всички раси без да има вражди помежду си. В общи линии де. Всъщност в момента, в който започва настоящата история Брил е в дълбока криза. Почти всички кладенци във високопланиниския град са пресъхнали, реката минаваща през града също едва църцори, а край единствения източник на свежа вода се тълпят... ами тълпи. Между временно огромна група пишман герои са довтасали в най-големия свободен човешки град, за да се пишат освободители на изворите и да върнат водата на Брил. Наградата за номирането на Водопроводчика е стигнала да чудовищната сума от 50 жълтици*. Но всички тези пезевенци искат да пият, а понеже водата е кът остава само бирата и виното, което довежда до множество сбивания и докарва страшно много работа на монасите на Салфейс. Въобще положението никак не е розово.
И ето днес населението се е дигнало на бунт срещу чужденците. Огромна тълпа от поне 1000 душ... чов... същества марширува по улиците. Може да се види как гоблина шивач Громет Делум и серача джудже Дзир Хамер са направили трансперант с извезан на него надпис: „БРИЛ за БРИЛЧАНИ!“, а до тях общия работник от пазара със страното име Груд Яле Тавеоваз крещи: „Дребосъците на сапун!“ - визирайки поредната вълна от джуджета авантюристи и гоблински шамани дошли да се цанят за наградата. Сарафина Муню Гомеш също е изоставил бизнеса си днес и се е присъеднил към протеста.
А докато тълпата напредва към централния прощад и се отдалечава, една малка ръчичка опитва ябалките на сергията на стария Папеш. Ръчичката обаче е хваната точно в момента, когато си е харесала една едра червена и лъскава ябълка.
- Какво си мислиш, че правиш пишлеме нещастно - крещи милия старец на изплашеното момченце, а след това със свободната си ръка му отвърта такъв тупаник, че ушите му звъннват, но все пак то се е измъкнало. С пламнало в червено лице се обръща и запраща ябълката към покрива на отсрещната къща, където тя влетява през малко таванско прозорче. Някой изругава след тъпия звук от удар, а между временно Макс, както е името на хлапака, се втурва в тълпата и изчезва, сподирян от крясаците и заканите на ощетения собственик.

*25 години безметежен живот
Последна промяна от Vilorp на чет апр 05, 2007 10:48 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб мар 31, 2007 6:14 pm

Събуждането на Сикар беше последвано от ябълка, която влетя през прозореца му и грациозно го уцели право в слънчевия сплит. За щасеие, нямаше много сила, а и неговият маестро го беше подлагал на подобни упражнения, така че малдежът само промени дишането си и стегна мускулите, поемайки удара без притеснения, още повече, че одеялото също го омекоти. След товаизохка, когато видя как ябълката се търкулва към земята, но дори сънен успя да я улови, преди да е паднала. Сви рамене, изми я с малко вода от бъклицата си, и я захапа. Явно в Брил това се наричаше закуска в леглото. За такова заведение, не беше толкова зле, пък и сервирането беше оригинално!
След като приключи, надникна през прозореца, но видя само реазвълнувани хора и кълнящ продавач. Нищо по-различно от множество други пазари. Сви рамене, изигра една кратка битка срещу невидим противник, за да се доразсъни и се проблече в пътническите си дрехи. След кратко замисляне прибра по себе си всичките си оръжия, въпреки, че щитът не беше особено удобен за носене. За да не се поврежда тетивата обаче, не я обтегна върху арбалета. Оръжията, твърдеше маестрото, са като хората, а хора, от които може един ден да искаш да ти спасят живота, трябва да се уважават. Този урок Сикар го разбираше мого добре. Този ден щеше да се наложи да потърси майстора, за когото му беше споменато, или работа в стражата. Алтернативите не бяха особено приятни. в стаявта остави само някои по-дребни лични вещи.
За всеки случай остави на съдържателят кратка бележка върху парче пергамент, която написа на светлината на свещта си.
"Моля, запазете ми стаята, ще се възползвам от нея и довечера. Не желая да Ви будя, но се налага да изляза рано.
С уважение."
Отдолу следваха дата и печат, който постави, като използва разтопеният восък от свещта.
Разбира се, съдържателят го срещна на вратата. Поведенеито му беше оскърбително, но Сикар реши да се направи, че н забелязва намеците, че едва ли не се е опитал да се измъкне, без да плати. За себе си обаче реши, че няма да наруши думата си и ще използва услугите му и довечера, но в списъка му със задачи влезе и намирането на по-добро място за престой.

След това излезе от страноприемницата и вдъхна с пълни гърди ранният утрешен въздух. Освежаваше, но сега трябваше да намери някой, когото да попита за адреса на майстор Тумин. За момент се поколеба между едно улично хлапе, което изглеждаше, сякаш знае всичко, и отряд от градската стража, но се спря на стражата. В Брил сред стражата имаше обучени от монасите на Салфейс бойци, така че имаше повече шансове да го познават, или поне да знаят адреса му.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » съб мар 31, 2007 6:33 pm

Кръвта беше почти засъхнала.. Роши махна с ръка и се изправи, стараейки се да не накуцва. Е, това не бе особено лека задача имайки пред вид, че голям окръг от кожата на лявото й коляно липсваше. Знаеше си, че не трябваше да се катери по онова дърво.. То всъщност дървото си беше съвсем хубаво, ама Макс и Мориц така я бяха сглобили оная мити горска къща.. Ей тъй без пирони.. Сега като се замислеше - дизайна й бе крайно грозен и със сигурност паянтов ама нали беше приятелка - не можеше да им откаже да им отиде на "гости". Само дето не беше нацелила момента. Уж щяха да я чакат там.. Ама и двамцата се бяха запиляли нейде като отиде там. Естествено това бе крайно неприятно за нея тъй като при първата стъпка върху незнайнокак крепящия се под на горското убежище, се чу пукот, тя загуби равновесие.. и (естествено) нямаше никой, който да я хване.
Триметровото падане не беше всъщност толкова лошо, изключая натъртеното й дупе, но в комбинация отново разраненото коляно - усещането не бе особено приятно..
Тъкмо сви зад близкия ъгъл, когато от долнята страна на улицата се зададе Макс. Мдаа, не изглеждаше особено спокоен. За миг да помисли, че ще я подмине, когато той в движение я дръпна за ръкава и я повлече след себе си отново там, от където беше дошла (зад ъгъла). Тя го погледна от високо.. не за друго, ами по простата причина, че Макс беше джудже... и попита.
- Ко става, мой човек? Що тъй дишаш кат параход? (ей Богу.. това нещо.. "параход де" го беше чула от един интелигентно изглеждащ.. леко чалнат все пак господин, който твърдеше разни небивалици и постоянно ходеше с молив зад ухото и свитък надъвкан пергамент.. Та той твърдеше, че ще е нещо дето ще изпуска много топъл въздух.. досущ като Макс в настоящия момент)
Макс я погледна дори малко ядосано:
- Кво, кво.. Оня Папеш пак ме сгепца! Тамън щях да тафя малко ябълки да замезим в новата "къща".
Тя едва се сдържа да не се разхили.
- Ам, тъй е. Аз като ти викам, че само мене не ме лови.. Ти пак си ходил да се пробваш и да ставаш за резил.
Последна промяна от Entity на съб мар 31, 2007 11:22 pm, променено общо 1 път.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » съб мар 31, 2007 7:12 pm

Старжите не се оказаха особенно благосклоннии и не си даваха вид нито да го познават, нито да искат да се запознават. Сикар се канеше да отмине, когато чунякой от тях да мърмори нещо за "мръсните чуждеци и как обърквали живота на честните отрудени хора".
Конкретно тези не бяха от ордена на Салфейс. В тоговор, Сикар се завъртя на пета и огледа изключиетлно внимателно лидерът им. Оказа се дребосък - джудже 1,50, много комплексирано ан тема ръста си. Останалите двама бяха гоблин и гигант, а отличителните знаци на ефрейтора бяха две червени халки закачени ра ръкава на плетената му броня.
"Е, сега ще ги науча аз-да наричат майстор Тумин "мръсен чужденец"! Той от колко години живее тук, а?"-помисли си Сикар, докато забиваше поглед в очите на джуджето. След това издигна глас, без да вика, но със сигурност го чуваха и околните.
-Ефрейтор, длъжен съм да подам олакване от поведението на подчинените ви, за което сте отговорен вие! Те току-що нарекоха уважаваният майстор Тумин, един от монасите на Салфейс, "мръсен чужденец"! Доколкото ми е известно, майсторът живее в този град от десетилетия и въпреки инкогнитото ми, честта на моята фамилия не ми позволява да допусна злословие по негов адрес! Принуден съм да настоя за извинение, или да отнеса въпроса до Вашите началници!
След това зачака спокойно и отпуснато, без да отклонява погледа си от очите на джуджето. Видимо, околният свят не съществуваше за него. Всъщност, лявата му ръка, тази с щита, беше прикрила дръжката на гъвкавия меч, дясната беше до бронзовият кинжал, а като алтернатива, левият палец беше готов да избута гарда на оръжието така, че дръжката да попадне в очакващата го ръка. Щеше да получи извинение, или да подаде оплакване, но за самият ефрейтор беше по-добре да не избира да му даде удовлетворение.

Използвам актьорско майсторство, за да разиграя пълната си увереност, че началниците му ще застанат на моя страна, ако им разкрия името на фамилията си!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб мар 31, 2007 8:13 pm

Грегор се доближи до портите на Брил.
"Малей, и ква е тая тълпа, бре?" запита се мислено, но после сви рамене и тръгна в посока на.. а сега де! Спря се и се замисли - какво правеше е Брил? А, да, търсеше си работа. После видя нещо странно - някакъв боец се оплакваше на ефрейтора от подчинените му. Ха, реши да се позагледа, защото предусещаше, че ще има въргал.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » съб мар 31, 2007 10:37 pm

Естел вече виждаше портите на Брил. Навлезе навътре в града, озъртайки се за евтина станоприемница, в която да се настани за през нощта. Нямаше много пари и това беше една от причините, поради които въобще реши да дойде тук. Мразеше Брил с мръсните му улици, мизерията и най-вече това че тук се сбираха всякаква плява - крадци, убийци, абе изобщо боклука на Мъгландиум. Е, нямаше много избор... Беше чула че Брил има сериозни проблеми напоследък и си мислеше, че сега е идеалния момент да изкара някоя и друга пара.

Най-разумно й се струваше в момента, да стигне до централния площад, да разгледа дали няма някоя обява, даваща награда и да попита някой за страноприемница. Точно тогава видя един много красив младеж (само вида му накара нещо да трепне в нея), да се разправя с някакви стражи. Почуди се, дали да не му се притече на помощ, че силите не изглеждаха много равностойни... Пооправи си косата и се приближи до младежа "Здравей. Имаш ли нужда от помощ?"
Последна промяна от Alia на нед апр 01, 2007 2:33 pm, променено общо 1 път.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » съб мар 31, 2007 11:18 pm

[sblock="(за мазохистичните любители на дълги постове)"]Когато Шакти приключи със сутрешните си упражнения, слънцето вече беше започнало да загрява въздуха, макар и да беше още рано за истинската топлина. Той се спусна към пътя и се смеси с не особено оживения поток от пътници, движещ се в посока Брил. Според изчисленията му, трябваше да достигне града след около час и нещо и дотогава градските порти трябваше вече да са отворени.
Докато вървеше, похапвайки част от сбръчканите миналогодишни ябълки в кесията си, подмина няколко тежко натоварени волски каруци, които се движеха с бавно скърцане из гъсто поникналата по пътя пролетна тревица. Неколцина конника пък подминаха него. Хората го поглеждаха любопитно, но никой не го сочеше с пръст и не шушукаше зад гърба му както по някои други места. Това го караше да изпитва благодарност и го изпълваше с приятно очакване за пребиваването в града. Денят беше добър.
С приближаването на градските стени пътят започна да става все по оживен, появиха се познатите странични пътища, които се отклоняваха (или вливаха) в пътя за Брил и които иначе водеха към околните селца. Около самата градска стена най-ранобудните селяни, продаващи храна, вече бяха заели позициите си непосредствено край пътя. Извън границите на града те не плащаха данък за търговията си и това им позволяваше да продават на по-ниски цени (или поне да уверяват, че е така) от „онези кожодери в града”. Край портата в момента беше поставена малка масичка и двама стражника играеха на зарове. Трети беше поседнал направо на земята от другия край на вратата и се бръснеше с бавни движения. Пиките и на тримата бяха опрени на стената, но мечовете им висяха по коланите.

Шакти се насочи към двамината на масата, макар и да знаеше, че ранната утрин не е особено подходящо време, в което да моли стражник за услуга. Трябваше да намери Камелот и да вземе от него книгата за лечение на мазоли, която толкова време издирваше, но нито знаеше къде да го търси, нито кого да попита. От друга страна, понякога началника на стражата в града – висок нервен мъж с остри дълги мустаци, който беше назначен преди две години – имаше склонността понякога да мобилизира най-неочаквано всички налични стражи и да ги кара да маршируват в пълно парадно снаяржение под прозорците на градската управа. Брилчани казваха, че се натягал за главнокомандващ на войската (на коя войска?) и искал да демонстрира колко силна и внушителна е станала стражата под негово ръководство. Това означаваше също така, че по улиците не оставаше нито един страж, който да бъде попитан за каквото и да е, да не говорим за нещо по-сериозно. От друга страна, капитанът на стражата изглежда имаше известно право да се гордее – по време на маршировката войниците се зачервяваха и започваха да гледат особено лошо, така че никой не смееше да ги прекъсва.
Шакти спря на три крачки от масата и почтително се поклони.
- Добър ви ден, добри ми стражници. Ще помогнете ли на един беден пътник да намери пътя си в града?
Трите зара се търкулнаха по масата. Когато спряха, единият показваше три, а другият – пет.
- Мамка му, - унило промърмори единият мъж. Шакти виждаше загорелия му врат и част от лицето му.
Заровете отново се търкулнаха, след което другият стражник премести няколко кокала по грубо изрязаното в масичка поле.
- Простете, добри ми... – започна пак Шакти.
- Комар ли бръмчи? – попита първия мъж другаря си, като натъртваше на всяка дума. Другият само махна с ръка, сякаш наистина отпъждаше насекомо.
Шакти се поизправи, намести раницата на гърба си и въпреки неприятното предчувствие, реши да опита с третия стражник, който се бръснеше от другата страна на портата. Пристъпи внимателно натам, провирайки се между една група шумни селяни в бели дрехи, събра дланите си пред гърдите си и отново се поклони почтително.
[/sblock]- Простете, бихте ли ми казали къде живее Камелот...?
„Или да се ритна сам”, довърши Шакти наум. Третият стражник изглеждаше също толкова невъзмутим и леден както и другите двама. Макар и да седеше на земята, под носа на един (макар и навел се) гущер, той продължи величествено да обира пяната от лицето си с бръснача, а двата пръста, които се подаваха от разпраните му ботуши се свиваха съсредоточено при всяко движение на ръката.
Шакти най-сетне се примири с това, че няма да получи отговор на въпроса си и се отдръпна не без известно облекчение. Чувствителният му нос беше започнал да привиква на градските миризми на човешките градове, но близкото присъствие на определени хора понякога караше в главата му да гори неприятно. Подмина опрените на стената пики на тримата бранители и хвърли последен поглед към двамината, които играеха на зарове от другата страна на портата. Не му обръщаха никакво внимание, както и на останалите влизащи пътници впрочем.
Поклащайки леко опашка, Шакти намести раницата на гърба си и влезе в града. Няколко улички започваха още от портата и водеха в различни квартали. Той наистина трябваше да намери Камелот и след като стражите на стената не пожелаха да му помогнат, трябваше да попита на пазара за фини изделия. Знаеше, че колкото по-навътре в града влиза, толкова по-добре настлани ще стават улиците, но поне засега все още му предстоеше да се справи с локвите пролетна вода и миришещите на тор кални междукъщия.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед апр 01, 2007 2:40 pm

Сикар се обърна към непознатата и я огледа внимателно, за да определи намеренията й*.
-Благодаря, прекрасна девойко!- поклони й се той, като й целуна ръка-но искрено вярвам, че разумът ще надделее и уважаемите стражи ще се извинят за думите си! В противен случай, можете да помогнете като свидетел, когато отнеса въпроса пред началниците им. Не подобава на стражата, която е призвана да пази реда, да обижда отдавнашен жител на този град, само защото не е роден в него, така че и аз не мога да отмина с лека ръка тази несправедливост!
Псоледните му думи, съвсем очевидно бяха адресирани към ефрейтора и околните**. След това се обърна отново към тях, изчаквайки реакцията им.

*Използвам психология, с други думи, Вилорп да мята, а Алиа ще си каже какви са й намеренията спрямо мен и стражите, в случай на успех. Не съм много концентриран върху това, но тя не изглежда да крие отношението си, така че май нещата се изравняват.

**Тук вече се възползвам отново от актьорското си майсторство, което се отнася и до публичните речи, за да спечеля симпатиите на тълпата като защитник на онеправданите.
Последна промяна от Асен на нед апр 01, 2007 11:37 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » нед апр 01, 2007 11:05 pm

Естел си мислеше, че е доста твърда жена и нищо не би могло да я размекне, но този галантен мъж я накара да се изчерви леко когато целуна ръката й. Но след секунда тя се овладя и със спокоен глас му отвърна:

" Казвам се Естел. С удоволствие бих помогнала. " И застана леко зад мъжа, чакайки реакцията на стражите.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед апр 01, 2007 11:54 pm

Сикар си позволи да се усмихне съвсем леко, когато новодошлата, която се представи като Естел, се стъписа. Като цяло, добре го прикри, но не и за стандартите на човек, който е изучавал разгадаването на дворцовите преструвки. Там всички са специалисти, или не изкарват много време, преди да се натикат в някоя кофти история, а истинските виновници за това се смеят отстрани и се възмущават на тяханта "неразумност". Топва е първата дума, която показва,ч е някой царедворец е приключен-"неразумен", следватя все повече и повече леки епитети, докато не се стигне до "неблагонадежден" или нещо от сорта. Тогава вече наистина е свършен и му остава да се завре в най-отдалеченото си имение и да гледа как растат картофите, по възможност целодневно и много смирено. Вариантите са да се посвети на служба на Орим или Салфейс, останалите богове не са подходящи за благородници. Това ако приемем, че изобщо съществуват богове, както винаги добавяше Сикар наум, но не смяташе да го отбелязва на глас. Не го засягаше особено, неговите принципи си бяха негови.
Всичко това му мина през главата, докато очакваше реакцията на ефрейтора. Междувременно наблюдавааше и тълапта за промяна в отношението й, независимо в коя посока.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 02, 2007 10:59 am

Тълпата бе като голямо насекомо, съвсем изперкваше, когато станеше дастатъчно голяма и си позволяваше са седи и хапе бивола по задника, дакато той не я разплеска с опашката си. Разбира се, вметна барда разказващ историята, това е матафора. Публиката му обаче освен самата метафора не разбра и странната дълга дума която той използва, но публиката в Брил бе една от най възпитаните и не си позваляваше да хвърля хранителни продукти по разни чудаци, защото чудаците представляваха повече от половината население на града, а понякога бяха и злопаменти. Та затова просто закима и се усмихна, публиката де. Барда остана доволен от реакцията и продължи да обяснява как тълпата надушвала скандала също, както акулозъбереа кръвта.
Та не съвсем в тая връзка около Сикар и Естал се бе оформил малък ореол от зяпачи. Един от тези зяпачи бе малко лади на име Мориц, предусещайки какво ще стане детенцето се обърна и хукна да извика другарчетата си, защото това да обидиш Чепатия Гаргантюа на ръст си беше нещо, което никой не трябваше да пропуска. Докато се измъкваше се сблъска в един мъж в черни дрехи и дълга коса, който също се бе зазяпал в ставащото и чак, след като сви зад ъгала провери какво има в кесията, която му бе отмъкнал. Сбърчи носле и хукна отново.
Междувременно очите на ефрейтора се бяха наляли с кръв, ноздрите му се разшириха, мустаците му потрепваха, веждата (защото тя си бе само една голяма, гъста и обща) се сгърчи и джуджето изръмжа:
- Дребосък ли ме нарече? Ти кого ще наричаш джудже бре! 150,247 в период си е един много хубав ръст ако искаш да знаеш и въобще не е нъсък! - пенеше се ефрейтора насреща му.
- Ма Чеп, той питаше за некакъв Тюртюф - вметна Гиганта, след като извади пръста си от носа и огледа намереното.
- Когато говоря с цивилни за тебе съм Ефрийтор Граргантюа, редови страж Лек Католист! - обърна праведния си гняв към него ефрейтора и се обърна към човека - И де да знам аз къв е тоя Тутин!? От месец съм в проклетия град!
- Тумин - вметна гоблина без да откъсва поглед то заниманието си, а именно гризенето на ноктите си.
- К`во? - обърна се към него джуджето.
- Странника пита за майстор Тумин. От 20 години не живее в града - монотонно оповести зеленикавата твар, като откъсна едно досто голямо парче нокът и примлясна доволно. А странника почваше да се чувства вече леко изолиран от разговора, нещо, на което не бе свикнал що се отнася до стражи.
- Че защо му е да търси не`къв дето от години не живее тука, бе Буда? - запита го малко поуспокоеното джудже, а гоблина само примлясна и кимна към непознатия.
Последна промяна от Vilorp на чет апр 05, 2007 10:51 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон апр 02, 2007 12:14 pm

Сикар примигваше объркано, после реши, че джуджето явно е от побърканият вид, срещаха се почти навсякъде. Със сигурност никъде не беше споменал не само думичката "ръст", ами и мерна единица, освен за време.
-В такъв случай, ефрейтор Гаргантюа, принуден съм да се извиня! Явно съм бил подведен, или съм получил наистина остарели сведения. Ако вие, или вашият подчинен, имате представа къде се е преместил майстор Тумин, ще се радвам да ме упътите. Ако не, извинявам се за прекъсването на служебните ви задължения и ще ви оставя да продължите обиколката си!
С тези думи Сикар се поклони и се приготви да се оттегли. За оттегляне с достойнство май вече беше малко късно, но когато си сбъркал, поне трябва да си признаеш грешката, или поне така гласяха неговите принципи, към които както винаги се придържаше, ако това му докарваше проблеми, също нямаше да е за пръв път!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон апр 02, 2007 3:05 pm

Грегор твъред късно се усети, че хлапето му е отмъкнало кесията. Изплю се ядно на земята и с бърза стъпак застана пред ефрейтора. После заговори:
- Ефрейтор, колко прекрасно спорите с господина тук и с подчинените си. Направо прекрасно спазвате законността в града... - гласъ му изведнъж скочи с бая децибели нагоре - А докато вие седите тук и се опитвате да си измислите занимание, престъпността в тоя град процъфтява. Браво, браво. Определено ще се видя с началника ви и ще поговоря с него относно поведението ви.

Разчитам на изискано облекло, арогантност и Убеждаване. Надявам се страхът от началника му да е по-голям отколкото трябва.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон апр 02, 2007 4:04 pm

Сикар реагира на неочаквания крясък с отдръпване, при което застана в полупрофил както на стражите, така и на облеченият в тъмни дрехи боец с меч. Нищо анормално за тукашните земи, както предполагаше, но защо толкова много хора решиха, че трябва да се заахванат точно с тази група стражи? Май чепатият Гаргантюа не беше особено обичан в околностите. Е, той верно си беше чепат, така че това беше лесно обяснимо. Както и да е, това не му влизаше в работа. Изчезналата кесия можеше да се намери по-лесно от професионалистите, а той можеше да се оттегли.
Заедно с Естел, разбира се, ако и тя не виждаше причина да стои повече.
-А, ефрейтор, виждам, че ви се появи работа!-придаде си скръбно изражение Сикар.-В такъв случай, надявам се да не възразите против оттеглянето ни.
След това се обърна без пауза и отправи лек поклон към момичето, което беше се присъединило към него, без изобщо да го познава. Едва сега забеляза, че и тя носи леко острие, в нейния случай рапира. Смяташе, че най-малкото е длъжен да върне жеста.
-Лейди Естел, виждам, че имаме някои общи вкусове. Предлагам, или ако предпочитате, настоявам да да продължим запознанството си в по-спокойна обстановка! В противен случай ще трябва да помоля и вас за извинение, но все едно трябва да свърша малко работа!
След това отстъпи крачка назад, поклони се леко и с изправянето се беше обърнал и се отдалечаваше. Естел или щеше да гто последва, или нямаше. Все пак предполагаше, че точно това ще се случи. Той самият се запъти към най-близкият търговец на оръжие. Смяташе да се раздели с един бронзов кинжал, или може би със стоманения, защото бронзовият му беше трофей от битка. От друга страна, стоманеният беше доста по-практичен, така че щеше да реши, докато стигне до продавача!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон апр 02, 2007 10:39 pm

[sblock]постът е съгласуван с водещия[/sblock]Шакти тъкмо се канеше да прескочи една особено зловонна локва, в която плуваха мъртви насекоми, когато в тясната сенчеста пресечка, до която той беше спрял, рязко се отвори прозорец. На втория етаж се показа дебела разрошена жена, която изля леген с помия направо на улицата („междукъщието”, поправи се наум Шакти) и към локвата, която той се канеше да прескочи, плувнаха потоци мръсна вода и полуразложени хранителни остатъци. В същия момент от пресечката изскочи дребно закръглено хлапе, което се натресе право в краката му. В калта на улицата цопна една добре изглеждаща кесия за пари, а хлапето най-сетне осъзна, че гледането назад, докато тичаш напред не води до добри резултати. Очите му се извиха за миг нагоре и после се разшириха от страх.
- Майчице! – изпищя то и се втурна покрай Шакти. Преди да е направило и крачка обаче яка люспеста ръка го сграбчи за яката и го повдигна във въздуха. Очите им се оказаха на едно ниво и тогава Шакти видя, че държи малко лади в опърпани дрешки, но румено като прасенце и закръглено като бъчвичка.
- Не! Не! Помощ, ще ме изяде! – запищя хлапето и започна хаотично да се мята в ръцете му. Шакти вдигна ръката си по-високо, за да не изпусне хлапето в калта, но в този момент джуджето успя силно да го изрита в челюстта.
- Трябва да знаеш, че това е ужасно невъзпитано, - успя да каже Шакти, като кривеше устни на една страна за да намали болката.
- Звяр! Чудовище! Гадина! Убиец! – пищеше хлапето. – Не бях аз, те ме накараха, несъмвиновееееееееен!
Жената, която беше изхвърлила помията на улицата още стоеше на прозореца и наблюдаваше сцената с интерес; когато Шакти погледна към нея, тя вдигна ръка и с наслада завъртя кутре в ухото си.

Той изчака хлапето да млъкне, за да си поеме дъх и рече:
- Престани да пищиш, няма да ти сторя нищо лошо. Не съм ял месо през живота си.
- Моля те, не ме изяждай, не исках да го сторя! – Хлапето събра дебелите си ръчички в умолителен жест. В края на лявото му оче се събра отчаяна сълза.
- Това означава и джуджета, - допълни Шакти. – Никакво месо. Нищо, което се движи.
- Пооооомооощ, убиват ме, изяждат ме, умирам! – дереше се хлапето. Вече не звучеше отчаяно, а само... коварно.
„Чака някой да му се притече на помощ”, помисли си Шакти и реши да играе мръсно.
- Ако млъкнеш за малко, ще ти дам ябълка, - рече той с благ тон, докато гледаше огризката от нещо, което наподобяваше плъхско бутче зад ухото на джуджето. – Със златиста кожа.
Хлапето се заслуша и писъците му станаха по-тихи.
- Направо се топи в устата, - допълни Шакти. – И ароматът и се долавя дори да си в другата стая.

Хлапето го погледна с присвито око. В крайчеца на другото отчаяната сълзица вече просветваше пресметливо. Най-сетне, настъпи тишина. Жената на прозореца въздъхна разочаровано и се прибра.
Шакти подпря тоягата си на стената и без да изпуска джуджето измуши едната презрамка на раницата си от рамото. Когато вързопът се озова пред гърдите му, вече беше по-удобно да бръкне вътре и да извади ябълката.
- Та кой казваш, че те е накарал да стъпиш по пътя на порока?
Хлапето го изгледа с овчи поглед.
- Да задигнеш кесията, - поясни Шакти.
- Не съм я задигнал, - храбро отвърна хлапето, когато успя да сдъвче първата хапка от ябълката. – Моя е и ти в момента ме ограбваш, чудовище такова.

Шакти се усмихна. С най-дружелюбната си усмивка.
- Твоя е, казваш?
Последна промяна от Fobos на пон апр 02, 2007 10:58 pm, променено общо 4 пъти.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон апр 02, 2007 10:42 pm

- Никога няма да издам Роши на един *** ***** зъбат звяр, такъв *****! - заключи смело ладито.
- Роши? - запита Шакти=

- Ко за мени? - попита детско гласче из зад гърба му.
Последна промяна от Vilorp на чет апр 05, 2007 10:54 am, променено общо 4 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » вт апр 03, 2007 1:25 am

Извъртайки глава, Шакти видя две дечица..Всъщност едното бе дете, а именно това дето се беше позаинтересувало за темата на разговора им, която очевидно беше именно то, а другото имаше поразителна прилика с ладито, което все още висеше намръщено в лапата на щарха.
Живите очички на момиченцето го гледаха въпросително, докато изучаваха неравностойната сцена на "насилие" върху другарчето й. Рошавата й косица изглеждаше доста хаотична, сякаш всеки косъм си имаше собствено мнение, но общия безпорядък създаваше добра предпоставка в нея да могат успешно да се завтъкват разни "неща". В случая явно момиченцето изпитваше пристрастие към глухарчетата и бе набучила 4-5 напълно асиметрично. Телцето й бе слабичко и плоско. Кожата й бе бяла и дрешките й изглеждаха учудващо спретнати. През рамото си носеше малка платняна чантичка с капак, изпод който се подаваха бели мустачки и едно ляво очо. Тя стоеше на няколко стъпки от Шакти, леко присвила единия си крак, премествайки тежестта върху другия, очакваше реакцията му. От тази си позиция щархата не можеше да види завтъкнатата прашка на гърба й, но тя я усещаше и се чувстваше сигурна, че ако тоя Зъбльо не пусне другарчето й, тя ще се постарае да получи порядъчно количество синини.

Макс беше май най-ошашкания от всички присъстващи. Днес му бе каръшки ден явно - 1-во го спипаха, сега и това с братото... Стоеше като препариран и дума не обелваше, но по лицето му се четеше, че е на щрек и готов всеки момент да побегне в обратна посока ако това влечуго решеше да се докопва до него.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт апр 03, 2007 7:24 am

- О, - рече Шакти, - това трябва да е Господарката на крадците. - Той се наведе сякаш за поклон, при което посегна и вдигна кесията от земята. - - Ти ли накара този млад господин да посегне към чуждите кесии?

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » вт апр 03, 2007 11:01 am

- Кво викаш съм го накарала? Айде да сме малко по-проницателни, а? И да пускаш Мориц! Щото не знам как е там от дето идваш, ма явно не си тукашен, щото тука има Защита на правата на децата и кат те видят как си го фанал - 100 тояги на голо тъ чакат. Никой не ти е виновен, че си изтърваш кесиите по пътя.
Роши бе видимо ядосана и личицето й бе поруменяло, а очичките бяха "приклещили" гущера.
Мориц, видял светлинката на избавлението си, започна още по-яростно да се мята и да пищи:
- Ама тя си е моя кисиятаааа!!! Той искаше да ми я вземе! Чудовищееее.. Пусни ме бе!
През това време Макс бе забелязал малко листче, изпаднало от вдигнатата кесия и се опитваше да го застъпи с краче. Босото му краче се пръплазваше съвсем незабелязано. Достигна само на милимунди от хартийката и премина към прецизната фаза. Протегна показалеца си и почти го застигна, когато гущера и Роши едновременно обърнаха поглед към него.
Трябваше да се дейсва, с рязко движение той лупна ходило отгоре му. Очите му се напълниха със сълзи, защото до самата хартишка имаше и едно доста остро камъче...
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт апр 03, 2007 11:34 am

- Абе днеска какво всички са се заяли за височината ми бре!? - обърна се към новата си цел ефрейтора, а публиката започна да се завърща след разочарованието от оттеглянето на другия опонент.
- Струва ми се, че иска да подаде жалба - вметна гоблина все още зает с дъвкането на ноктите си.
- Жалба, а?!? Аз да не съм ти жалбоприемащо бюро бре!? Да ти приличам на някой който ще седне да ти пише жалбата!? и стига си ме гледал отгоре! - пенеше се джуджето, а Грегор сериозно обмисляше тактическо отстъпление.
- Какво става тука? - откъм портата се бе появил един... офицер, в оранжева тога и бръсната глава, тълпата се посмълча.
- Ааа кумец, е те тоя льохман ме нарича джудже!? - обърна се към новопристигналия ефрейтора, а офицера само го изгреда изкосо. Това накара джуджето да се постегне, а двамата му редови стражници бяха заели поза максималко близко до такава отдаваща чест. Гиганта дори си извади пръста от носа.
- Старши тоя обижда стражата! - перефразира се Гаргантюа.
Последна промяна от Vilorp на чет апр 05, 2007 10:55 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт апр 03, 2007 12:26 pm

- Всъщност, не. - Грегор леко се поклони на новодошлия - Казах само, че докато ефрейторът тук се заяждаше с един мирен минувач, аз станах жертва на обир. Последно чух, че в Брил Стражата се ползва с уважение. Чух и че престъпността почти я нямало. Или са ме лъгали, или съм уцелил гнилото. Офицер, не е моя работа, но мисля, че този сержант трябва да се хване сериозно за работа... Всъщност, това важи и за мен, защото сега, след като ми откраднаха кесията, нямам пари.
Последна промяна от hameleona на вт апр 03, 2007 3:08 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт апр 03, 2007 2:34 pm

"Да, с удоволствие ще дойда с Вас. Не познавам града много добре и определено бих се радвала да познавам някой тук. А вие ми изглеждате човек, на който мога да имам доверие."

С тези думи, Естел тръгна заедно със Сикар към търговеца на оръжие. Вече беше забелязала, че той изглеждаше добре въоръжен и й изглеждаше че е попаднала на точния човек. Или поне това й подсказваше шестото чувство. Може би с него щеше не само да е в безопасност, но и да се включи в някое доходоносно приключение. Ако пък не, поне щеше да прекара няколко часа в добра компания. Така или иначе в момента не й идваше по-добра идея.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт апр 03, 2007 4:42 pm

След като се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват, Сикар отбеляза, като се смееше тихo.
-Всъщност, аз също не съм от града. Просто знам къде е по-доброто място за дама като вас, и то е по-далеч от скандалджии и дементирали стражи! Сега, имам тук нещо излишно, което не искам да влача със себе си, и можем да потърсим някоя прилична кръчма с добро вино, по възможност леко червено, от южната част на Централния сьюз. Ако видите някъде оръжеен майстор или магазин, обадете ми се. А, и между другото, щях да забравя!
Тук младежът спря, погледна усмихнато обърканата девойка и отново й целуна ръка.
-Името ми е Сикар и съм изцяло на вашите услуги! Благодаря за готовността да ме подкрепите, без изобщо да ме познавате!
След това продължи пътя си към оръжейния майстор*, но усмивката не слезе от лицето му, без да обяснява на какво точно се усмихва!

*Вилорп има ЛС:)!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт апр 03, 2007 7:34 pm

Entity написа:- Кво викаш съм го накарала? Айде да сме малко по-проницателни, а? И да пускаш Мориц! Щото не знам как е там от дето идваш, ма явно не си тукашен, щото тука има Защита на правата на децата и кат те видят как си го фанал - 100 тояги на голо тъ чакат. Никой не ти е виновен, че си изтърваш кесиите по пътя.
Роши бе видимо ядосана и личицето й бе поруменяло, а очичките бяха "приклещили" гущера.
Мориц, видял светлинката на избавлението си, започна още по-яростно да се мята и да пищи:
- Ама тя си е моя кисиятаааа!!! Той искаше да ми я вземе! Чудовищееее.. Пусни ме бе!
През това време Макс бе забелязал малко листче, изпаднало от вдигнатата кесия и се опитваше да го застъпи с краче. Босото му краче се пръплазваше съвсем незабелязано. Достигна само на милимунди от хартийката и премина към прецизната фаза. Протегна показалеца си и почти го застигна, когато гущера и Роши едновременно обърнаха поглед към него.
Трябваше да се дейсва, с рязко движение той лупна ходило отгоре му. Очите му се напълниха със сълзи, защото до самата хартишка имаше и едно доста остро камъче...
- Дано поне един от вас умее да чете, мъници, защото иначе тази бележка няма да ви свърши никаква работа, - отбеляза Шакти. - Предполагам че вашият малък приятел не познава човека, от когото е задигнал парите и няма шанс да си спомни лицето му?

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср апр 04, 2007 12:03 am

Червенина заля бузите на девойката. Ммм, за първи път срещаше такъв приятен и галантен мъж. Обикновено мъжете бяха грубиани и в най-добрия случай пияндета дето само едно искаха и нямаха достатъчно задръжки, за да го прикрият. Но този беше различен... Ох, не трябваше да се размеква, не и сега. Каквито и да било чувства само щяха да я направят по-слаба, а тя не можеше да си го позволи. Но той наистина беше различен и още от първата секунда усети привличане към него. Но не трябваше да му го показва. Не и преди да го опознае малко повече. Затова само отговори леко притеснено "Разбира се, много обичам вино и ще ми е много приятно" и се опита да прикрие червенината на бузите си като се обърна леко настрани, всякаш се оглеждаше за оръжейния магазин.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср апр 04, 2007 12:42 am

Макс бе зает да сълзи и да подскача на трътлестото си краче и да сипе сквернословия и изобщо не обърна внимание на думите на гущера. Беше се вглъбил в охканията си, обикаляйки около собествената си орбита, която всъщност бе доста широка.
Роши естествено не можеше да чете и тая хартийка малко я интересуваше. Тя насочи усилията си в това да накара щархата да пусне Мориц. Погледна го още по-демонстративно и нахакано и рече:
- Ааа, значи това не била твойта кесия? К'во тогава си се заял с Мориц? Я го пусни веднага!
Висящото лади упорито кимаше, а на личицето му бе цъфнала усмивката на самодоволството. Разбира се то можеше да мине за лауреат на наградата "Тъп и Упорит", което доказа и поредната му опашата лъжа, която съчини за по-щателно омазване на положението:
- Да! Аз просто си тичах и тая кесия ей тъй.. падна в краката ми. Огледах се. Ми никой нямаше и си я взех. Моя си е пък! Сега ме пусниииииии, Гущьо! Нищо не съм направииил! Помооощ! - продължи да се дърпа той извивайки шия (доколкото имаше такава).
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср апр 04, 2007 1:12 am

Сикар забеляза червенината, но усмивката му не се промени особено, докато не намери търсеният търговец. Тогава усмивката му изчезна и след кратък и напълно безпристрастен разговор, един бронзов нож премина от негово притежание в притежание на търговеца, който се зае да го излъска, преди да го окачи за продан. Вероятно не искаше и да видят каква цена ще му сложи, но на младежите им беше все едно, или поне на Сикар. В негово притежание беше останала малка кесийка, в която имаше достатъчно медници, за да палти обяда им. Напомни си, че това е път надолу, но за този ден щеше да направи изключение, а и можеше да му потрябва малък начален капитал, докато намери нужните му средства. Обърна се към девойката и усмивката му се появи отново.
-Е, Естел, след като се отървахме от един ненужен боен трофей, можем да потърсим споменатото от мен винце. Аз съм в града само от ден, така че знам само една що-годе прилична кръчма, но не съм проверявал имат ли от него, а и там май е повече що, отколкото годе! Предпочитам обаче да пием нещо, докато ми разказваш какво те води в този град, или ако си оттук, защо си пътувала извън него. И двамата знаем, че пътищата могат да са опасни и за групи опитни бойци, а ти изглежда си пътувала сама, въпреки, че жените са изложени на повече рискове. Това е глупаво, ако нямаш скрити козове, а не ми изглеждаш глупава...така че ми е интересно, каква си тогава? Ако разчиташ само на тази рапира, за да пътуваш до Брил, откъдето и да е, трябва да си сред най-добрите майстори на фехтовката в Магландиум, поне това е ясно! Е, за разказът ни трябва кръчма, а по пътя можеш да ми отговориш поне как си с фехтовката!

Постът, включително продажбата и цената, е съгласуван с Разказвача. Сега вече търся кръчма, търся нещо, което не е луксозно, но достатъчно прилично, така че "Пробитият барабан" не става, освен ако брилският е изключение от принципите на веригата в другите градове на Магландиум!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » ср апр 04, 2007 3:03 pm

- Да, Брил е града с най-малка престъпност в човешките територии и собствеността винаги се връща на собствениците им. Било до часове, дни или месеци! Сега последвайте ефрейтора, който ще опише откраднатото ви имущество и ще заведе протокол. - довърши лейтенанта.
- Абе кумец... - опита се да протестира ефрейтора, но само едни жест от страна на офицера и той поведе Грегор към караулката.
След четири часа кански мъки плувналия в пот Гаргантюа предаде на „Жалбовносителя“ един от двата екземпляра на жалбата и го изпрати по живо по здраво.
На самите стъпала мъжът видя да се валя малка бележчица... [sblock="с финно изписани букви:
"]Зигмундфройд 69, работа[/sblock]


Междувременно двама други персонажи бяха достигнали заведение със звучното име „Гордостта на Брил“. Самото заведение се оказа двуетажна дървена постройка с широк двор покрит с лозници и разположени по него към 10-тина маси. Невероятни лукс се подчертаваше допълнигтелно от факта, че на масите освен персонален свещник имаше и ленена покривка. Услужлив елф в смарагдово зелена ливрея с митрилини шевици ги настани съвсем близо до декоративно фонтанче, истински лукс и при тове не само заради дефицита на питейна вода в града, а и принципно. В двустраничното меню иметана на ястията бяха на елафи с превод на общия език, а цени липсваха, по презумпцията, че весеки дошъл тук ще може да си позволи нещато от списъка. Късно бе за отстъпление затова когато донесоха елфическото вино и някаква сурова риба, накълцана на кубчета, само тихичко прошепнаха на „джентълмена сметката до момента, без бакшишите“. А елфаната в края на градината свиреше божествено на лирата си.

[sblock="За джентълмена"]Елфическо вино от третата предреколта и миятото тики с чеснов пълнеж на обща стоиност 40 медника.[/sblock]
Последна промяна от Vilorp на чет апр 05, 2007 11:03 am, променено общо 2 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Заключена